Срещата в бар „Мазе“

Продължение Двадесет и пет

Книгата продължава с поредния текст към поредната илюстрация.

_________________________


Когато се прибра, Гочо веднага слезе долу в бара, където имаше среща със съучениците си Петьо, Христо и Тошо Порното. Вие вече добре познавате професора по археология Петьо. Време е да ви запозная с доцент Христо Христов, един от най-големите специалисти по проблемите на стерилитета. Христо беше уважаван доктор в една от университетските клиники. Той беше съвестен и способен медик, но за съжаление извън професията му за него нищо интересно не може да се каже.

Тошо Порното единствен от четиримата нямаше университетска титла пред името си, но затова пък той беше единственият, който разполагаше с пари. Както вече казахме, през 2010 основните професии в България бяха сводник и проститутка. Опитайте се да познаете какъв беше Тошо. Е, добре, познахте. Той беше сводник, но не обикновен, традиционен сводник, който държи десетина момичета на околовръстното. Не, Тошо беше един модерен сводник, който продаваше женска плът в глобалната мрежа. По-точно той беше виден IT специалист, който притежаваше няколко интернет сайта за платена любов.

Гочо малко закъсня, заради проблема с гумата и очакваше, че всички вече са се събрали и го чакат. Далеч, не беше така. Единствен Петьо беше дошъл преди него, другите още ги нямаше.

Гочо седна на масата срещу Петьо и разсеяно заслуша за поредната придобивка на археолога. Петьо имаше хоби да събира съветски часовници, които той откриваше на битака и ги купуваше за по един-два лева парчето. По тази причина всяка седмица той беше с нов съветски часовник, по същия начин, по който Безкрачко всяка седмица се сдобиваше с нов Ролекс.

Някои хора колекционират скъпи картини, други събират диаманти, а Петьо беше избрал да събира часовници, и то не какви да е часовници, а само такива произведени в бившия Съветски Съюз. Стойността на всяка колекция зависи от това колко са склонни да дадат за нея другите колекционери. По тази причина колекцията на Петьо беше доста ценна. Точно в момента той се хвали на Гочо, че е купил поредния часовник от някакъв неук циганин, който го е намерил, когато са го цанили да разчисти стар таван. Петьо беше купил часовника за лев и петдесет, а твърдеше, че колекционерската му стойност била над сто долара.

– Това е уникален часовник и е съвсем запазен – хвалеше се Петьо. – Вярно е, че изостава с по десет-петнадесет минути на денонощие, но ако се почисти механизмът, ще се оправи.

На Гочо му беше скучно да слуша за петьовата колекция и затова разсеяно зяпаше наоколо. Те двамата седяха в бар „Мазе“, а това си беше една невъобразима дупка. Таванът беше схлупен, а стените мръсни и опушени. Нищо чудно, бара се намираше в мазето на блока, а мазетата на блоковете в Обеля не се отличават с особен комфорт.

Бар „Мазе“ беше едновременно бар, кръчма, дискотека, чалготека, казино, стриптийз и публичен дом. Тоест, всички човешки пороци бяха събрани на едно място. Това беше един храм на монетаризма, където от всичко се правеха пари и всичко се обръщаше в монети.

Гочо никога не е предполагал, че на тази преклонна възраст, все още ще посещава дискотеки. За съжаление, той и приятелите му бяха стари ергени и нямаха много какво друго да правят освен да убиват времето си на подобни места. Нямаха и голям избор къде да отидат, защото в 2010 в София всички барове бяха еднакви. Имаше по-скъпи и по-евтини, имаше малко по-луксозни и по-изпаднали, но в основни линии това бяха единствените разлики.

$$$

В центъра на бара имаше пилон, около който се въртеше нещо пищно, но доста повехнало. Това беше баба Цура, която работеше като жрица на любовта в бар „Мазе“. Имаше много публични домове, които предлагат млади проститутки, но тези бардаци са долу в центъра около парламента. Там около пилоните се въртят малолетни курви, но тук в Обеля 4, единственото, което предлагат на Гочо и на приятелите му са пищните форми на баба Цура.

Баба Цура е самотна баба. Дъщеря й тръгна да проституира по Европа и остави на Цура две малки ангелчета, за които тя трябва да се грижи. Щерката изпращаше пари от Европа, но те не стигаха и затова баба Цура припечелваше по нещо допълнително в бар „Мазе“. Тази вечер нямаше при кого да остави внуците и затова ги беше взела със себе си и в момента те са в бара, гледат и се чудят, какви ги върши баба им.

Гочо също беше в бара, гледаше пищните форми на баба Цура и честно казано и той не можеше да разбере, какви ги върши тази старица.

– Погледни само, каква красота! – каза Петьо.

Гочо за момент си помисли, че приятелят му говори за баба Цура и с почуда погледна към него. Петьо, обаче, въобще не забелязваше представлението на пилона. Той беше отворил новия си часовник и в момента показваше на Гочо някакви лъскави зъбни колелца, които цъкаха под капака. Гочо не можа да оцени красотата на зъбните колелца, но се зарадва, че Петьо още не е закъсал чак до там, че да хареса бабчето.

***

Четиримата приятели често се събираха в бар „Мазе“ и обсъждаха различни глобални въпроси. Говореха си за бъдещето на вселената, както и за бъдещето на човечеството и за какво ли още не. Последния път когато се бяха събрали говореха за спасението на българския род. И четиримата съзнаваха, че българското малцинство се топи и скоро напълно ще изчезне, но всеки един от тях имаше някаква концепция, за това как да предотврати това неприятно събитие.

Гинекологът Христо беше разработил уникален метод за лечение на безплодието при жените. Със своя метод той беше помогнал на много двойки да се сдобият с мечтаното отроче. Освен това той имаше и други идеи за спасяването на българите:
– Ако искаме да се раждат повече българчета, нужно е да извадим секса от училищата – обясняваше Христо.
– Че какво лошо виждаш в училищния секс – възмутено попита Тошо, който единствен от четиримата беше се уредил със секс още в училище. Другите трима разбраха какво е това чак в университета. Най-зле от всички беше Гочо, защото на него му се отвори парашута чак във втори курс.

Христо уверено разви тезата си:
– Когато едно момиченце започне да се чука още в училище, то първият й мъж обикновено е някой сополанко от съучениците й. Въпросният сополанко не успява да я задържи и много скоро тя го зарязва и си намира втори, после трети и така нататък докато си намери някой сводник, който да я пусне на околовръстното да прави пари. Ако момичето устиска докато завърши училище, тогава тя ще си намери някой много по-голям и по-зрял мъж, за когото може да се омъжи и да започне да му ражда деца.
– Защо според теб в училище тя ще си хване сополанко, а в университета ще намери зрял мъж? – попита Тошо.
– Много просто – отвърна му Христо. – В училище тя е най-старата, защото е в горните класове и всичките момчета са на нейните години или по-малки от нея, докато в университета тя ще е най-младата, защото там тя ще е първокурсничка.
– Добре, но как можем да извадим секса от училище? – попита Тошо. – Горните класове се чукат, а малките гледат от батковците и какичките и те също започват да се чукат. Как можем да накараме едно момиче да устиска и да не прави секс чак до 19 години?
– Точно тук е решението – отвърна му Христо. – Трябва да намалим възрастта на учениците. Няма как да накараме едно момиче на 19 да се пази девствена и да не прави секс. Те и до 18 не успяват да устискат, а за 19 годишните да не говорим. За да няма секс в училищата, трябва гимназията да свършва след десети, максимум след единадесети клас, а не след дванадесети, както е в момента.
– Няма как да стане това – обясни му Гочо. – За целта е нужна законодателна промяна. Ако се учи до дванадесети клас, това значи повече проститутки, ако се учи до десети, това значи повече памперси. В България лобито на сводниците е много по-силно от лобито на производителите на памперси, тоест няма да се приеме такава промяна. Дори може да гласуват в училище да се учи до тринайсти клас включително.

– И аз мисля, че това няма как да стане – подкрепи го Тошо. – Но има друг начин, по който можем да накараме момичета да пазят девствеността си и да започват полов живот по-късно.
– И какъв е този друг начин? – попита Христо, който беше раздразнен, от това че останалите не харесаха идея му.

Тошо пое дълбоко дъх и започна да излага своята концепция:
– Трябва да променим отношението на момичета към девствеността. В момента те гледат на това като на едно излишно бреме, от което искат час по-скоро да се отърват.
– Така е – съгласи се Христо. – При мен често идват тринайсет годишни пикли, които искат да им отстраня химена по оперативен път, защото били много малки и на батковците не им се занимавало с тях.
– Тошо, ти искаш да върнеш времето назад – обади се Петьо. – Идеята да се върне култа към девствеността е безумна. Това е все едно да искаш да възродиш парната машина.

Тошо се усмихна самодоволно и каза:
– Не, идеята не е нито безумна, нито невъзможна. В момента ние живеем в монетаристичното общество и всяко нещо, което струва пари е ценно. За да превърнем девствеността от бреме в ценност, ние само трябва да покажем на момичетата, че това е нещо, от което могат да изкарат пари. Тоест, ние ще им дадем възможност да продадат девствеността си.

– И как ще стане това? – попита Гочо, който внезапно се заинтересува.
– Много просто – отвърна му Тошо. – Чрез глобалната мрежа. Ще направим Интернет сайт, на който ще се продава девственост.
– Че аз и сега продавам девственост – намеси се Христо. – По оперативен път мога както да отнемам, така и да възстановявам девствеността на момичетата.
– А има ли много желаещи? – поинтересува се Гочо.
– Не, ти луд ли си. Виж в коя година живеем. Сега жените искат да бъдат отново млади, но без да са девствени. Опъвам бръчки, изсмуквам сланини, но почти никоя не иска да бъде отново девствена.

Тошо отговори на Христо:
– Става дума не ти да продаваш девственост, а да дадем на момичетата възможност да продадат собствената си невинност.
– Това едва ли е съвсем законно – обади се Петьо.
– Щом една жена може да си продава задника, защо да не може да продаде девствената си ципа? – отвърна му Тошо.
– Да, но задника може да си го продаваш всеки ден и дори по няколко пъти на ден, но девствеността може да я продадеш само веднъж. Не можеш да направиш бизнес от нещо, което може да се продаде само един единствен път – заяде се Христо.
– Защо да не може? – озъби се Тошо. – Разбира се, че може. Само дето цените ще са високи, като при недвижимите имоти. По мой изчисления, една девственост ще върви на цената на един апартамент.
– Добре, да кажем че някоя хубавица може и да успее да продаде невинността си срещу апартамент, но какво ще стане с грозните? – продължаваше да се заяжда Христо.
– Много просто – отвърна му Тошо. – Хубавите ще се продадат срещу хубав апартамент, а грозните срещу грозен.
– Това са глупости – възмущаваше се Христо. – Никой мъж няма да иска да плати за девственост. Мъжете не търсят девственици, напротив те бягат и се страхуват от тях.
– Мъжете по принцип бягат от отговорност – каза Тошо. – Когато едно момиче ти дари невинността си, се счита че ти си длъжен да се ожениш за нея, ако не го направиш, очакваш някой разярен баща да те гони с пушка. Съвсем различно е, ако купиш девствеността й чрез нашия сайт. При нас, щом си патил цената, това те освобождава от отговорност. Ако не си бил ти, някой друг е щял да я плати. А баща й, ако има някакви претенции, първо трябва да върне парите, а той няма да го направи, както се досещаш.
– Дори и да не носят отговорност, мъжете пак няма да искат да ползват тази услуга. Защо да плащаш за девственица, след като за тези пари можеш да си наемеш хиляда проститутки, за по един час всяка – отсече Христо.
– Ти не разбираш смисълът на този сайт. Ние ще предлагаме нещо уникално, ние ще предлагаме платена любов. Има много сайтове, които твърдят, че предлагат платена любов, но там мъжете получават само секс, но не и любов. При нас ще е различно.
– И що да е различно? – попита Христо.
– Научно е доказано, че 90% от момичетата се влюбват в първия си мъж, тоест с вероятност 90% ще получиш не само секс, но и любов.
– Ами ако аз се окажа в останалите 10%? – продължаваше да се заяжда Христо.
– Ами ти какъвто си куцузлия със сигурност ще се окажеш в останалите 10%, но проблемът си е твой.
– Добре, – намеси се Петьо. – Но щом девствеността струва толкова много пари, безспорно ще се появят фалшификати. Как ще се предпазим от измами? Христо вече ти каза колко напред е отишла пластичната хирургия. Как може човек да е сигурен, че срещу парите си е получил натурална девственица, а не евтина имитация?
– Точно тук идва ролята на нашия сайт – обясни му Тошо. – Когато искаш да се убедиш, че един документ е автентичен отиваш при нотариус, който установява по безспорен начин истинността му. Техниките на фалшификаторите много са напреднали, но напред са отишли и експертите разкриващи фалшификации. Питай Христо и той ще ти каже, че неговите фалшиви химени не могат да заблудят експертите.
– Така е, – съгласи се Христо. – Ако се направи професионална експертиза, фалшивите химени веднага се познават.

– Освен това – продължи Тошо. – Нашият сайт ще пази не само интересите на мъжете, но и интересите на момичетата. Сега я лъже някакъв тъпак, че бил млад, богат и ерген, а се оказва, че е стар, беден и женен. Ние от сайта ще имаме грижата да проверим, дали мъжът е този, за когото се представя и най-вече ние ще гарантираме, че тя ще си получи парите.
– Само ергени ли ще могат да ползват вашата услуга – попита Петьо.
– Не, защо? – отвърна Тошо. – Всеки, който има достатъчно пари е добре дошъл.
– Но момичетата ще предпочетат ергените, защото ще се надяват секса да прерасне в брак – предположи Петьо.

Тошо се усмихна демонстрирайки по-голямата си компетентност по тези въпроси:
– Това въобще не е вярно. Повечето момичета хич не се натискат да се женят, и те ще предпочетат първият да е някой женен. А и кой е казал, че жененият мъж не може да бъде разведен?

Тошо пое дъх и продължи:
– Погледни и от гледната точка на момичето. За нея е много по-добре вместо да я отворят на някой мизерен таван върху мръсни чаршафи да отиде на екзотичен остров и да загуби невинността си в скъп хотел, както си му е редът – свещи, палми, шампанско.

– Момичетата ще могат ли да изберат мъжа или ще са длъжни да си легнат с този, който дава най-много пари? – поинтересува се Гочо.
– Разбира се, че ще могат да избират – отвърна му Тошо. – Парите ще са само един от компонентите на сделката. Дори може едно момиче да се появи на нашия сайт, само за да подразни мъжете, да докаже на всички, че е девствена и да натрие носа на приятеля си, като му покаже колко много дават другите мъже за това, което тя е готова да му дари безплатно. С две думи, жените при нас няма да са задължени да сключват сделка, ако никоя от офертите не ги удовлетворява.

– Да, но жените, които продават девствеността си ще ги смятат за курви – продължаваше да спори Петьо.
– Курви са тези, които са на околовръстното – обясни му Тошо. – Манекенките, които се чукат за над хиляда евро, вече не са курви, а момичетата успели да продадат невинността си за торба с пари ще са сред най-почтените и най-уважаваните. Още повече, че те са имали какво да продадат, а днес това е рядкост.

– Никой няма да ти разреши да направиш подобен сайт – каза му Гочо. – По принцип проституцията не е забранена и жените могат да продават телата си и невинността си, но посредничеството при тези сделки се нарича сводничество и се преследва от закона.
– Каква е разликата между сводничество и сватовничество? – попита Тошо. – И в двата случая се предлага едно и също и единствената разлика е, че в единия случай става дума за един час, а в други случай говорим за цял живот. Това, което аз предлагам, по времетраене е много по-близо до сватовничеството отколкото до сводничеството. Дори може да оформяме сделките като пробен брак или като годеж.
– Въпреки всичко, готов съм да се обзаложа, че това, което предлагаш е незаконно – каза Гочо. – Освен това за годеж е нужно момичето да има право да се омъжи, тоест да е на 18, а от къде ще намериш в България осемнайсет годишна девственица?
– По закон може и на 16, ако е с разрешение на родителите – възрази Тошо.
– Това няма много да ти помогне, защото българките се отварят много по-рано – вдигна рамене Гочо.
– Но защо циганите могат да продават 12 годишни момичета на пазара за булки, а аз да не мога да продам девствеността им в Интернет? – ядоса се Тошо.
– Циганите са мнозинство, а мнозинството може да прави каквото си поиска. Ние сме малцинство, а малцинството може единствено и само да си наляга парцалите – обясни му Гочо.

Христо отново се намеси:
– Значи Тодоре, ти искаш да направиш всичко това, само за да изкараш кинти?
– Нищо подобно! – възмути се Тошо. – Аз ще го направя, за да променя отношението на българките към девствеността, по този начин ще повиша морала, а там където има повече морал се раждат повече бебета. Аз искам да спася българите като народност, а що се отнася до кинтите, не ме мисли, проститутките ми докарват достатъчно.

И Гочо имаше идея за това как да се запази българския род. Той изпъчи тумбак и заговори:
– Идеите ви за това да се извади секса от училище и да се насърчи запазването на девствеността не са лоши, но са твърде закъснели. Това можеше да помогне, ако ние още имахме деца. Сега вече българчета практически няма и затова ние българите трябва да престанем да гледаме в миналото и да се обърнем към бъдещето, а нашето бъдеще е в старческите домове.
– Да се говори за старческите домове е безсмислено – възрази Тошо. – Това е все едно да се говори за смъртта. Това са неща, които ще дойдат, независимо от това искаме ли ги или не.
– Без значение то това дали това ти харесва или не, но бъдещето на българския род е в старческите домове и вместо да си зариваме главата в пясъка, е по-добре да погледнем това бъдеще и да видим как можем да го използваме, за да спасим нещо от нашата цивилизация.
– Добре, каква ти е идеята. Как старческите домове ще ни помогнат да оцелеем? – попита Тошо.
– В момента българите имат проблем с размножаването и не правят деца. От друга страна циганите се размножават толкова ефективно, че чак не успяват да отгледат всичките деца които са произвели. Затова те дават на българите част от циганетата и ние ги отглеждаме в сиропиталища. Идеята ми е да обединим старческите домове със сиропиталищата и по този начин да дадем на отиващите си българи шанса да предадат на някого своите знания, език, култура и цивилизация.
– Гочо, как си я представяш тая работа? – възрази му Христо. – Група изкуфели старци и престарели бабички, а около тях търчат млади и здрави циганета. Ами, българските старци няма да имат никакъв шанс да се наложат над циганетата, а камо ли да ги възпитат и да им предадат нещо от езика си и културата си.
– И аз мисля така – включи се Петьо. – Циганета ще бият и малтретират българските старци и вместо те да прекарат спокойно старините си в един луксозен старчески дом, ще им се наложи да воюват с банда малки дяволчета. Тоест, ние ще пратим българските старци директно в ада. Не е ли по-добре да ги оставим на спокойствие да умрат сами забравени от Бога и от хората, вместо да ги пращаме на първата линия на фронта.

Гочо продължи да излага тезата си, без да се плаши от възраженията на опозицията:
– Властта обикновено се налага с мускули, но това далеч не е единственият начин. Ние ще дадем право на старците да решават кой остава в старческия дом и кой се връща обратно в сиропиталището. Това ще ги направи абсолютни господари. Те ще могат да дават дребни поощрения като „Ще ти купя сладолед“ и да налагат дребни наказания, като „Няма да гледаш телевизия“, но истинската власт ще идва от това, че те ще връщат в сиропиталището циганетата, с които не могат да се справят.
– Значи пак ще има сиропиталища? – попита Петьо.
– Да, ще запазим старите сиропиталища, но сега те ще са нещо като наказателен батальон за циганетата, които не подлежат на превъзпитание. Ще запазим и старите старчески домове за старците, които искат да умрат самотни и безполезни. Все пак, повечето българи ще предпочетат да умрат заобиколени от любящи циганета, които се грижат за тях и поглъщат жадно всяка тяхна дума. По този начин ние българите няма да изчезнем напълно, защото нещо от нас ще продължи да живее, като част от културата на един друг народ.
– Циганите са едни елементарни същества, които могат само да крадат и да се плодят – каза Тошо, който не изпитваше особено голяма любов към тези хора. – Не виждам как можем да им предадем нещо от нашата култура.
– Независимо от това дали циганите ти харесват или не, трябва да признаеш че те са бъдещето на България и да помислиш как ние можем да се включим в това бъдеще. Навремето, когато са се появили бозайниците, динозаврите са направили същата грешка. Тогава бозайниците са били едни обикновени плъхове, за разлика от динозаврите, които били огромни и силни. Динозаврите приели бозайниците за елементарни същества, които могат само да крадат и да се плодят, но не осъзнали, че бъдещето е именно в тях. Ако динозаврите бяха предали на бозайниците част от културата си и опита си, то нещичко би останало от тях. Те обаче били прекалено горди, за да общуват с по-нишите същества и затова изчезнали безследно, без да оставят нищо след себе си.
– Не си прав – възрази му Петьо. – Динозаврите не са изчезнали напълно, защото от тях са останали едни величествени фосили, които днес красят природонаучните музей. Ако ние българите искаме да остане нещо след нас, трябва да погледнем какво е останало от другите древни народи.
– Е, и к'во е останало? – ехидно попита Тошо.
– Вземете за пример траките. Това е един древен народ живял на нашите земи, който е нямал писменост и не е оставил никакви писмени документи.

$$$

– Ако ние българите искаме да остане нещо след нас, трябва да последваме примера на траките и да започнем да строим гробници.

Петьо погледна замечтано към бъдещето и каза:
– Искам един ден когато умра да ме заровите в гробница, заедно с цялата ми колекция от съветски часовници. След време археолозите ще ме открият сред всичките тези часовници и ще ме помислят за велик български владетел. Така ще се запази паметта за България и за българите.

Тъй си бъбреха четиримата приятели, но това беше последния път, когато се видяха, а днес тук са само Петьо и Гочо, другите двама продължават да закъсняват.

Най-накрая се появи Тошо. За съжаление той донесе една ужасна новина: Бяха убили Христо!

– Как се случи това? – попита с разтреперан глас Петьо.
– Някакъв нигериец го заклал – обясни Тошо. – Нигериеца и жена му имали проблеми и не можели да си направят бебе. Христо им помогнал, а за отплата нигериеца му теглил ножа.
– Както се казва: „Няма ненаказано добро“ – тъжно промълви Петьо.
– Може би, все пак има и друга причина за това убийство. Едва ли го е заклал само защото им е помогнал – предположи Гочо.
– Не е само заради това – съгласи се Тошо. – Оказва се, че уникалният метод на Христо за лечение на безплодието при жените е да им инжектира собствената си сперма.
– И къде точно им я е инжектирал? – попита Гочо, който обичаше пикантните подробности.
– Откъде да знам къде точно им я е инжектирал – сопна се Тошо. – Аз да не съм доктор. Христо си разбираше от работата и той най-добре е знаел къде да инжектира.
– Добре – намеси се Петьо. – Но досега Христо е приложил своя уникален метод на страшно много жени, как до сега никой не го е хванал?

Тошо въздъхна дълбоко и обясни:
– Всички жени, които Христо е лекувал, са били българки и след лечението се е очаквало да им се роди бяло българче и точно това се е случвало. За съжаление нигериеца очаквал черно бебе, а му се родило едно кафяво момченце.
– Толкова ли е тъп Христо? Не се ли е сетил, че щом бащата и майката са черни не е подходящо да прилага уникалния си метод? – възмути се Гочо.
– Нямало е откъде да знае – оправда го Тошо. – При него дошла за лечение една кенийка женена за българин. При това българинът имал едно съвсем българско име. Казвал се е Маркс Петров. Христо нямало откъде да знае, че този българин е от нигерийски произход и че всъщност е по-черен дори и от жена си.
– Маркс не е типично българско име – възрази Петьо.
– Да, – съгласи се Тошо. – Маркс не е, но Петров е една съвсем българска фамилия.

Гочо започна да разсъждава на глас:
– Добре, но защо нигериеца е насочил подозрението си директно към Христо. Тук има много българи и всеки един може да е баща на кафявото момченце.
– Защото са проклети мюсюлмани – избухна яростно Тошо. – При тях съпружеската вярност е свещена и Маркс дори и за момент не е предположил, че жена му може да му е сложила рога.

Така е, при българките беше различно. Случваше се понякога да се разбере, че бащата не е този, който трябва, но българките доста хойкаха и затова гледаха в такива случай да не се вдига излишен шум. Понякога правеха ДНК тестове на двама-трима потенциални бащи, но дори и нищо да не откриеха, никога не са си помисляли да хвърлят вината върху лекуващия ги лекар.

Настъпи тежка тишина. Единственото, което се чуваше, беше оглушителния вой на чалгата, която дънеше в бар „Мазе“. Накрая Тошо наруши мълчанието и каза:
– Ние трябва да отмъстим за смъртта на нашия приятел и да заколим нигериеца.
– Не е ли по-добре да оставим на съдебната система да отмъсти вместо нас – плахо попита Петьо.
Тошо му отговори:
– Ти сам знаеш, тарифата за убийство е триста лева подкуп, след което те оправдават и те изкарват невинен като новородено. Триста лева не са достатъчно отмъщение за смъртта на Христо. Справедливостта изисква – зъб за зъб и око за око.
– Но кой от нас ще отиде да заколи нигериеца? Аз не съм в състояние дори и пиле да заколя, а камо ли нигериец – възпротиви се Петьо.

Тошо се обърна към Гочо и му каза:
– Ти трябва да отидеш и да отмъстиш за Христо. Петьо не може, а и той е твърде важен за българската археология. Аз самият съм твърде важен за българското порно. Само ти на никого за нищо не си нужен. Ти трябва да поемеш този риск и да убиеш нигериеца.
– Но ти сам каза, че тарифата за убийство е триста лева подкуп. Аз нямам триста лева. Ако го убия, ще трябва да изгния в затвора – запротестира Гочо.
– Няма проблем – отвърна му Тошо. – Ти само му резни гръкляна, а за подкупа не му мисли, аз ще го платя.

Гочо се замисли за известно време и после мъдро отсече:
– Не, няма да закачаме нигериеца. Той е имал право да убие Христо. Освен това сделката е честна. Маркс е заклал Христо, но той ще отгледа сина му като свой собствен. Тоест имаме – живот срещу живот.