22 февруари 2012

Клуб „Всички са известни“

Този текст не е част от книгата, но това е една моя идея, която се надявам аз и моите приятели да реализираме в близко бъдеще.

Клуб „Всички са известни“


Какво е това?
Това е един различен клуб. Решихме да направим място, където хората няма да са анонимни.

Ти, приятелю, тайно си мечтаеш, един ден да си известен и всички да те познават. Уви, славата не е за всеки. Виж ги родните знаменитости. Цял живот драпат да станат популярни, а когато се доберат до така мечтаната слава, си слагат черни очила и гледат, ако може, да се скрият. Не е ли по-добре за теб, още преди да си станал знаменитост, да дойдеш в нашия клуб и да провериш дали на теб славата ти понася? Ако ти хареса, ще останеш. Ако не ти е гот, ще си вдигнеш шапката и ще отидеш в някой обикновен клуб, където хората са без лица и без имена. Ще отидеш там където хората са като шарени и пъстри цветни сенки, които радват окото, но съществуват само на мига, след което се разтварят в небитието и изчезват безследно в безкрайната анонимност на големия град.

Анонимността е нещо много хубаво, особено ако си професионален измамник или сериен убиец. За нас обикновените хора анонимността е по-скоро бреме и затова ние предпочитаме да чатим в Интернет, вместо да блуждаем като сенки по клубове и нощни барове. В Интернет имаш нещо незаменимо, там имаш име. Това може да е просто някой идиотски псевдоним, но не е важно името ти дали е истинско или измислено, важното е, че то ти дава индентификация и обратна връзка с хората, с които общуваш.

Все пак, има нещо, което липсва в Интернет общуването. Там го няма живият контакт. Когато някой ти изпрати писмо пълно с красиви думи, ти не знаеш, дали той сам ги е съчинил или ги е копирал от някой сайт. Не знаеш дали това писмо е изпратено само до теб или до стотици, а може би дори хиляди хора. И в древността свалките са ставали чрез писма, но тогава са пишели на ръка с паче перо, а я се опитай с паче перо да напишеш хиляда писма. За съжаление, новите технологии опростиха общуването, но заедно с това го обезцениха. Днес хиляда имейла са много по-малко от едно писмо написано с паче перо.

Как да съчетаем положителните страни на Интернет общуването с живия контакт? Отговорът е прост: Елате в клуб „Всички се познават“. Нашата идея е да ви накараме да се чувствате, все едно че сте отишли на гости при приятел, който празнува рождения си ден. Ролята на рожденика се играе от една наша служителка, която наричаме домакинята. Тя е централната фигура и тя решава кой е поканен и кой не е. Домакинята има голяма власт, но нейното единствено задължение е да ви забавлява и да ви накара да се чувствате добре. Вие от своя страна се задължавате да се запознаете с нея, защото е много невъзпитано да си на купон и да не знаеш кой го е организирал.

Да се запознаеш с домакинята, това означава да й кажеш името си. Редно е, след това, тя да те представи на останалите гости. Разбира се, тази система работи само за малки купони, където гостите са не повече от десетина. Когато непрекъснато влизат и излизат нови хора, ще е досадно домакинята да представя всеки новодошъл пък и как ще ги запомниш всичките. На научните конференции използват друга система. Там всеки закача на ревера си бадж с името си и когато искаш да разбереш, кой е оня темерут, който ти се струва от някъде познат, отиваш при него, завираш носа си в ревера му и прочиташ името му. Разбира се, той разбира, че си се заинтересувал от неговата личност и на теб ти се налага да проведеш някакъв безсмислен разговор с него, за да оправдаеш интереса си. С темерута някак ще се оправиш, но какво ще правиш, ако човека, който те интересува е една сексапилна мадама, която е токова готина, че чак те е страх да я доближиш, а камо ли надникнеш в деколтето й, за да разбереш как се казва. Проблемът на повечето мъже е, че дори и да се осмелят да надникнат в деколтето на мадамата, те пак не успяват да прочетат името й.

При нас решението е различно. Няма церемониал майстор, който да съобщава имената на новопристигащите, нито ще се закичваме с баджове, като изкуфели професори. При нас просто казваш името си на домакинята и тя те регистрира. За регистрацията е нужно освен името ти и снимка. Това става за секунда, щрак, и не боли. Ако смяташ, че днес не изглеждаш добре, може да дръпнем от Интернет твоя по-свежа снимка и да използваме нея. При всички случай тази снимка е главно за хората, които са вътре в клуба, да могат да свържат физиономията ти с името ти.

Вътре в клуба има екран, на който можеш да видиш снимките и имената на всички присъстващи. Разбира се, там ще го има и твоето име редом до твоята физиономия.

Когато се регистрираш ще ти кажат кой номер си. Следващият път когато идваш няма нужда да казваш името си, нито да се снимаш. Достатъчно е да кажеш номера си и готово. Ако си си забравил номера, казваш името си и по него ще намерим регистрацията ти. Ако и името си не помниш, ще те намерим по снимката.

Ако желаеш може да добавиш към регистрацията си и допълнителна информация. Например, може да дадеш вашия профил във фейсбук. Тогава, ако някой се заинтересува от теб, той би могъл да ти пише или да разгледа снимките ти от плажа. Добре е двама души преди да се запознаят да знаят повече един за друг. Това е много по-добре, отколкото да отидете у вас, да се съблечете и чак тогава да установите, че не се харесвате.


Как се плаща?
В другите клубове се плаща като се слага надценка върху консумацията. Затова при тях консумацията е скъпа, а при нас не е. При другите чаят и минералната вода струват майка си и баща си, а при нас са безплатни. Там има дебела сервитьорка, която те гледа лошо и в един момент пристига и ти заявява: „Тази лимонада цял ден ли ще я ближеш? Поръчвай нещо друго или ставай и освобождавай масата!“ При нас дебели сервитьорки няма. Нещо повече, при нас няма никакви сервитьорки.

Как тогава се плаща в нашия клуб? Много просто, плаща се на час. Затова ние не гоним клиентите си. Колкото по-дълго стоиш, толкова по-добре за нас. Не си длъжен да консумираш. Може просто да стоиш и да си четеш вестник или да пиеш от безплатния ни чай или да играеш на безплатния ни билярд. Важното е да се чувстваш добре, да общуваш с интересни хора и да си изкараш добре.

Щом се плаща на час, значи ли, че на изхода трябва да платиш, за да те пуснем да си ходиш? Не, когато говориш по телефона, ти не плащаш след всеки разговор. Вместо това, накрая на месеца излиза сметката, колко си говорил. При нас е същото с тази разлика, че сметката излиза в края на седмицата, вместо в края на месеца. Освен това, ако не платиш, ние, за разлика от телефонните компании, няма да те гоним, а просто следващият път когато дойдеш, ако ни дължиш пари, може да не те пуснем да влезеш.

Каква ще е цената за престой? Цената ще е постоянна – левче на час, но времето няма да тече еднакво бързо. Ще има коефициент, който ще е изписан на екрана, където са физиономиите на посетителите. Когато този коефициент е 0.5 тогава цената ще е 50 стотинки на час, а ако коефициента стане 2.0, тогава цената ще е 2 лева на час. Когато времето е мъртво, коефициента ще пада, а когато е часа пик, коефициента ще се качи. Можеш предварително да видиш на нашата страница, колко ще бъде коефициента през следващата седмица в различните дни и в различните часове от деня. Ще можеш да видиш и каква е програмата. Така ще можеш предварително да си направиш сметката кога си на далавера да посетиш клуба и кога има нещо интересно, заради което си заслужава да го посетиш.

Как се плаща консумацията? Всеки посетител си има акредитив. Когато отидеш на бара поръчваш и бармана взима парите от твоя акредитив. Ако парите в акредитива ти са свършили, бармана ти казва, че нямаш повече пари и ти довнасяш колкото пари искаш. Ако си довнесъл повече отколкото ще изхарчиш днес, то парите ти остават в акредитива и можеш да ги харчиш следващия път. Когато отидеш на бара няма нужда да се легитимираш, защото барманът те познава. Той вижда името ти и снимката ти на екрана.

Въпрос: Щом всичко се плаща чрез акредитив, тогава как мога да дам бакшиш? Отговор: В клуб „Всички се познават“ бакшиши не се дават. Първо, тук системата е на самообслужване и няма сервитьорки, които да те гледат лошо и да ти просят бакшиш. Второ, на бармана и на останалите от обслужващия персонал им е абсолютно забранено да взимат бакшиши. Логичният въпрос тогава е: Как да накараме обслужващия персонал да ни се подмазва и да ни целува задника, щом не можем да ги изнудваме с бакшиша? При нас системата е много по-хитра и по-съвършена. При нас има възможност за гласуване и можеш да оцениш както обслужващия персонал така и останалите членове на клуба. Можеш да гласувате тайно, ако не искаш да се конфронтираш излишно или да гласуваш явно, ако искате да натриеш носа на някого или обратното да му покажеш колко го цениш. Системата с гласуването е много по-съвършена от системата на бакшишите, защото в другите клубове можеш да накажеш наглата сервитьорка единствено и само като я оставиш без бакшиш, а това често е крайно недостатъчно. Тук можеш да гласуваш срещу нея и това съществено ще намали заплатата й. Ако не ти се занимава да гласуваш, не си длъжен. Може и да не гласуваш изобщо, но самият факт, че персонала знае, че можеш да гласуваш за тях или против тях ще ги накара да са много мили и старателни.

Това, че можеш да гласуваш за останалите гости на клуба също е много важно. По този начин на всеки член на клуба се изчислява неговия персонален рейтинг. Хората, които са готини и не дразнят излишно селяндурите ще имат по-висок рейтинг, а на тези с най-високия рейтинг ще им се опрощава част от парите, които дължат за престоя си през седмицата. На тези, които са с много нисък отрицателен рейтинг, ще им се наложат глоби. Те вероятно няма да си платят глобата, но тогава ще загубят правото си да влизат в клуба. Тоест, гласувайки за другите гости вие може да насърчите готините и да направите престоят им в клуба почти безплатен. Можете и да накажете неприятните типове, като направите престоят им много скъп и по този начин да ги изгоните от клуба.

Въпрос: Щом бармана може когато си поиска да изтегли, колкото си поиска от моя акредитив, възможно ли е да ме излъже и да ми маркира нещо, което не съм консумирал? Отговор: Почти невъзможно е, защото всяка поръчка се записва в компютъра. Когато пожелаеш можеш да влезеш в системата и да видиш кога, кой, колко и за какво те е таксувал. Тази система е много по-съвършена от касовите бележки, които издават другите клубове. И ние издаваме касови бележки, но само когато зареждаш акредитива си, а в останалите случай касова бележка не е нужна.


На кого принадлежи клуба?
Клубът си има някакви собственици, които са дали парите за създаването му и които получават дивидент, за да възстановят разходите си, но истинските собственици на клуба са неговите членове. Правилата са такива, че ядрото на най-редовните посетители решава кой е добре дошъл и кой не е.

Има правило в устава на дружеството, което ограничава дивидента на собствениците до 10% от оборота. Това ограничение е за случай, че има печалба и дивидент. Разбира се, ако няма печалба, няма и дивидент. Благодарение на това правило собствениците не могат да натоварят сметката ти с повече от 10%. Тоест, ако клубът върви добре цените ще паднат, което е в интерес на клиентите. При другите клубове е обратното. Там, колкото по-добре върви клубът, толкова по-висока е цената, защото собствениците се възползват от положението и правят свръх печалба за сметка на клиентите.

Благодарение на това правило клиентите имат интерес клубът да върви добре, разходите му да са по-малко, а приходите повече. Затова се очаква, че клиентите ще гледат на клуба като на своя собственост, ще пазят имуществото, за да намалят разходите и ще канят приятели, които да се присъединят към клуба, за да се вдигнат приходите.


Кои са гостите на клуба?
Това е клуб за семейни и несемейни хора. Тук добре са дошли представителите на всички възрасти и поколения. Ако ти не можеш да понасяш малки деца или ако имаш неприязън спрямо възрастните хора, то в нашия клуб няма да ти хареса. Повечето клубове са тясно профилирани по възраст. Например: клуб на пенсионера, клуб на тинейджъра, клуб на хората от 42 до 46 и два месеца, клуб на възрастните чичковци и непълнолетните момичета, танцуващи около пилон. Всичките тези клубове разделят обществото и прекъсват връзката между поколенията. Единственото място, където се събираха заедно млади и стари бяха сватбите, но това беше когато все още имаше сватби. Сега вече никой не се жени и ние хората станахме като октоподите. Това са много умни животни, но при тях няма връзка между поколенията, поради което ние ги поръчваме за вечеря, вместо те нас да ни поръчват. При тях възрастния октопод снася яйцата и седи и чака докато се излюпят, след което си бие камшика и изчезва. Няма да ги възпитава, нито обучава, нито ще им плаща издръжка. Затова малките октоподчета са неуки и необразовани, точно такива каквито са днешните тинейджъри. За да стане от детето човек е нужно възпитание и образование. Нужно е младият човек да може да почерпи от знанията на по-възрастните от него. Тоест, нужна е връзката между поколенията. Точно тази връзка нашия клуб се опитва да запази.

Ние направихме едно място, където може да заведеш баба си и където и двамата да си изкарате добре. Ще кажеш: „Ама, как? Нали ако взема с мене оная дърта кукумявка, никое момче няма да смее да ме заговори. Само ще си загубя времето да седя там без нищо да забия.“ Всъщност не е така. Вярно е, че ако си с баба си, никой няма да посмее да те заговори, но ще те огледат добре и когато се прибереш ще намериш в профила си много интересни и неприлични предложения.

За да станеш член на нашият клуб не е нужно да си млад и красив, но това определено помага. Не са задължителни и образованието и ума, но и те не са за пренебрегване. В нашия клуб нито е нужно да си богат, нито е нужно да си готин, но трябва да притежаваш поне едно от тези две качества. Ако си беден и неприятен, не те искат никъде. Е, за съжаление, такъв и ние не те щем. Местата за забавление са два типа – забавление за богати и забавление за готини хора. Има скъпи клубове, където за да влезеш трябва непременно да си богат, и то много богат, за да може да си все още богат и на излизане. В тези клубове хич не се интересуват от това дали си готин или темерут. Там може да поискат да си облечен със скъпи дрехи, но това е пак, за да се уверят, че си богат. Има и места където пускат само готините хора. Така е, например, по ученическите купони и на приемите в президентството. На ученическите купони има домакин, който кани само тези, които са му приятели и които той намира за готини. На приемите в президентството са поканени тези, които президента намира за готини. Сега ще кажете, че ако си много много богат, президента ще те покани, дори и да не си готин. Така е, но когато си много много богат някои хора те смятат за готин, дори и да не си.

Тези които са богати и готини могат да отидат навсякъде. Могат да бъдат и на приема в президентството, могат да влезнат и в най-скъпия клуб. Проблемът е с тези, които притежават само едно от тези две качества. Досега нямаше място където богатите темерути и бедните пичове да могат да се срещнат. На темерутите им се иска да отидат там където ходят готините, а на пичовете им се иска да ги пуснат при богатите и ако може това да е безплатно.

Това е ролята на нашия клуб. Тук може да се срещнат свине производител с университетски преподавател. Разбира се, богатите темерути трябва да харесат бедните пичове и с гласа си да им вдигнат рейтинга. Ако университетският професор има достатъчно висок рейтинг, то престоят му в клуба ще е почти безплатен, но ако рейтинга му е нисък, значи той не е чак толкова готин, за колкото се мисли.


Мога ли да дойда без придружител?
По принцип сам човек никъде не може да отиде. Някои отчаяни самотници ходят сами на кино, но и това не си е работа. Седиш сам в тъмния салон и няма на кого две думи да кажеш. Единствените места, където човек може да отиде без придружител, това са селската кръчма и нашия клуб. В кръчмата дори и никого да няма, ще си говориш с кръчмарката и няма да скучаеш. В селската кръчма ти познаваш кръчмарката, познаваш и посетителите. Същото е и в нашия клуб, с тази разлика, че на кръчмарката й викаме домакиня.

Съвременният човек има огромен проблем с организацията на свободното си време. Работиш като вол цял ден в офиса и вечерта ти се иска да отидеш някъде да се видиш с приятели. Уви, не може просто да си вземеш шапката и да отидеш някъде. Трябва предварително да си го организирал. Звъниш на Пешо и го каниш да пиете по бира. Да, ама той тази вечер бил зает. След това звъниш на Иванчо, Драганчо и Петканчо. Накрая намираш приятел, който има време да излезе с теб, отиваш в бара, сядаш и започваш да скучаеш докато чакаш твоя човек да преодолее задръстванията.

На времето не е било така. Нямало е нужда да звъниш на Пешо. Отиваш в селската кръчма и Пешо е там или ако не е там скоро ще дойде, а и да не дойде, в кръчмата има достатъчно познати и приятели, с които ще си изкараш супер и без да чакаш Пешо.

Нашият клуб е точно като една такава селска кръчма. Няма нужда да звъниш на Пешо, Иванчо и Драганчо. Отиваш направо в клуба и има голяма вероятност да ги намериш там. Ако искаш да си по-сигурен, че ще видиш приятелите си, може да отбележиш на сайта на клуба, че тази вечер планираш да си там. По този начин, който иска да те види, може да дойде специално заради теб и да те види. Преди да решиш дали тази вечер да ходиш в клуба може да погледнеш кои са заявили, че ще бъдат там. Може да погледнеш и колко хора в момента са там. На нашата страница можеш да видиш от къщи колко човека има в момента в клуба, колко са мъжете и колко са жените. Дори можеш да видиш част от посетителите като име и снимка, но това са само тези посетители, които специално са разрешили да можеш да ги виждаш от вън. Останали посетители са видими само на екрана, който е вътре в клуба.


Какво може да се прави?
Първо да кажем какво не може. Забранено е пушенето. На който му се пуши, излиза на чист въздух и там пуши. Още по-забранено от пушенето е слушането на чалга. На който му се слуша подобна музика, да си потърси друг клуб. Друго ограничение идва от това, че гостите на клуба могат да доведат децата си. По тази причина не може да се прави нищо от нещата, които не трябва да се правят в присъствието на малки деца.

Основното забавление в нашия клуб е общуването с интересни хора. Хората идват при нас не заради храната, не заради музиката, нито пък заради тъпите игри от типа на домино. Целта на посещението при нас е социалния контакт. Не бъркайте социалния със сексуалния контакт. Нашият клуб е обществено място, на което присъстват малки деца и затова тук не им е мястото на сексуалните контакти.

Една важна разлика между нашия клуб и останалите е, че при нас се танцува много и можете да танцувате по всяко време. В другите клубове се танцува малко и то само след полунощ. Причината за тази разлика се крие в начина на заплащане. В другите клубове, за да ти вземат парите трябва да те закотвят на масата и да те накарат да консумираш. Ние ти взимаме парите дори и без да си консумирал и затова няма нужда да те тормозим, да те държим вързан за една маса и да те караме да се наливаш с алкохол. В другите клубове има професионален DJ, чиято задача е зорко да следи никой да не танцува преди полунощ. След полунощ те ще ви оставят малко да потанцувате, но ще ви прекъсват от време на време с някоя гадна песен, за да ви накарат да седнете и да консумирате. При нас няма DJ и музиката се пуска главно от посетителите. Затова при нас когато си поискате може да слушате, каквото си поискате.


Какви са правилата?
Както казахме, идеята ни е в нашия клуб да се чувстваш сякаш си поканен на рожден ден, с тази разлика, че при нас не е нужно да се набутваш за тъпи подаръци, които след това рожденика ще се чуди на кого да ги преподари. Както на рождените дни, така и при нас, в нашия клуб, не съществува понятието запазена маса. Ако на твоята маса има свободно място, всеки може да го използва. Ако станеш и отидеш да танцуваш или да си вземеш нещо от бара, като се върнеш може да завариш някой седнал на твоето място. В тази ситуация е добре да се разберете културно, както би постъпил, ако си на рожден ден и не желаеш да се конфронтираш с другите гости. Ако не сте прекалено дебели бихте могли да решите проблема, като се сместите двамата на един стол. Каквото и да правите, трябва да го правите така, че да не пречите и да не дразните останалите гости.

В нашия клуб посетителите имат много големи права. Вътре почти всичко е безплатно, а консумацията на бара е на цени като в бакалницата. Дори разрешаваме внасянето на храна и безалкохолни напитки от вън. Само твърдият алкохол ще е скъп, но това е, за да не се напълни клубът с алкохолици.

Тук имате голяма свобода, но все пак имате и задължения. Трябва да съдействате на домакинята. Важно е да пазите чисто и да не правите свинщини. Когато някъде нещо сте изцапали или счупили, редно е да го оправите. Домакинята има ангажимента да поддържа реда и да забавлява гостите и вие трябва да й помагате. Ако си забавен може да разказваш вицове и весели истории, ако си темерут, който гледа лошо, може да използваш този лош поглед, за да помогнеш на домакинята да поддържа реда.

Едно от задълженията ти е да си дружелюбен спрямо другите гости и най-вече спрямо домакинята. Важно е да си изкараш добре и да допринасяш за това хората около теб също да са добре. Ако не те харесат домакинята и останалите гости, това ще се отрази лошо на рейтинга ти и ще направи престоят ти в клуба значително по-скъп.


Лично пространство
Нашият клуб не е за хора, които не понасят да им се влиза в личното пространство. Тук всеки може да дойде при теб и да ти каже: „Пешо, искаш ли да направим една игра на билярд?“ Може би се чудиш откъде ти знае името този дето никога не си го виждал. Ами, твоето име го има на екрана, който виси на стената. Човека си е дал труда и го е прочел. Ако въпросният тип не ти допада му казваш просто: „Не, благодаря“ и повече не се занимаваш с него. Ако някой ти досажда твърде много, оплакваш се на домакинята и тя се оправя с него, ако се налага може дори и да го изхвърли от клуба.

Ако искаш да заведеш някое момиче някъде, където ще сте сами, тогава заведи го в някой друг клуб. Там, сред тълпата от абсолютно непознати, вие ще сте напълно сами. Там музиката дъни така яко, че никой не чува това, което й крещиш в ухото. Тук музиката е тиха и околните могат да те чуят, дори и да не крещиш. Дори може някой да се набърка в разговора ви с някоя тъпа реплика, но това е риска, когато се опитваш да сваляш мацка пред познати и приятели. Може да те подкрепят, като кажат на мацката колко си готин, но по-вероятно е да се опитат да ти подлеят вода и да те засенчат.


Видео наблюдението
Да, в нашия клуб ще има видео наблюдение. Основната причината за това е, че искаме нашите посетители да се чувстват спокойни и да не се оглеждат и ослушват непрекъснато някой да не би да им задигне нещо. В другите клубове е много досадно. Там когато искаш да отидеш до тоалетната молиш съседа си: „Бихте ли ми наглеждали чантата, да не й се случи нещо?“ Дори и клубовете където има видео наблюдение пак се краде. Там виждаш на записа как някакъв непознат човек ти пребърква джобовете на палтото. Това много не ти помага, защото ти не познаваш този човек и не знаеш как да го откриеш. При нас е различно. Тук всички се познават. Всеки, който е влязъл се е регистрирал на вратата и не е трудно да се установи кой точно е човека заловен от камерите.

Друг проблем е, че когато си купувате нещо от бара може бармана да се обърка и да маркира на друг човек, место на вас. Тогава, ако този друг човек се погрижи и си прегледа сметката ще каже: „Аз това не съм го купувал!“ Тогава ще прегледаме записа на камерите и ще оправим проблема.


Търговската тайна
Както казахме, истинските собственици на клуба са неговите членове. Това означава, че те не трябва да бъдат лъгани по никакъв начин. Първата лъжа, от която ще се откажем е търговската тайна. Редовното оправдание на търговците е: „За да не те лъжа, нищо няма да ти кажа, защото всичко е тайна.“ Защо тайната е лъжа? Ако ще сме честни един спрямо друг, няма да се лъжем и няма да имаме тайни помежду си. По тази причина членовете на клуба ще имат правото да знаят всяко нещо откъде и за колко е купено, каква надценка сме му сложили и колко сме продали и колко сме изхвърлили поради изтекъл срок на годност.

Отказваме се и от всякакви дребни магазинерски хитрини. Например, при нас никоя цена няма да завършва на 99. Когато нещо струва 1 лев и 99, хората си мислят, че струва лев и нещо, но цената е практически два лева. Затова всички цени завършващи на 99 са вид измама. Ще избягваме нестандартните грамажи. Когато опаковката съдържа 400 грама, вие си мислите, че това са стандартните 500 грама и по този начин сте излъган със сто грама.

Няма да сключваме договори задължаващи ни да продаваме стоката само на един единствен производител. Когато отидете в някой бар и искате да ви донесат от любимата ви бира се оказва, че тук вашата бира я няма, защото собственикът на бара е сключил договор с друга пивоварна и се е задължил да продава само от другата бира. Подобни договори са абсолютно незаконни и неморални, защото собственика на бара е продал душата ви на някаква пивоварна без да иска вашето съгласие за това. Никой няма право да обещава от ваше име, че вие няма да пиете друга бира освен тази на монополиста.