Продължение Девет

Още едно парче от книгата.

_________________________

Час по-късно Франк отново се домъкна да досажда. Джони още беше ядосан на наглото инженерче и първата му реакция беше да го изгони. Все пак, като видя угодническото му изражение, размисли и реши да го остави. Помисли си: "Нека тези леваци от Onlysoft да видят как работят професионалистите от ЦРУ."

Франк пристъпи плахо и попита с мазен глас:

– Как е? Сигурно ви е много трудно да работите с този селяндур. Що ли не ни се падна да работим с представител на някоя от по-интелигентните нации? – попита Франк, който подобно на Джони мразеше българите.

Главният инженер на Onlysoft имаше български корени, но това не намаляваше омразата му към тази страна, а дори я засилваше. Както се казва: "Пази боже, сляпо да прогледне!"

Джони погледна към Франк и му заговори с наставнически тон:

– Няма значение какъв е обекта. Вече започнахме преговорите. Попитахме го за формулата на Изкуствения Интелект и той ни каза, че не разбира за какво му говорим. Обяснихме му, че имаме надеждни разузнавателни данни, според които той знае тази формула или ако не я знае, то поне има потенциала да я измисли.
– И какво ви отговори обекта? – попита Франк с леко разтреперан глас.
– Каза, че за сега не е измислял никаква подобна формула, но като я измисли ние ще сме първите, на които ще я каже.
– Чудесно! – зарадва се Франк. – Остава само да чакаме да измисли формулата.
– Ние обаче, вместо да чакаме го попитахме дали един милион долара биха му помогнали да мисли малко по-бързо.
– И той какво? – попита Франк, в чийто глас се долавяха нотки на безпокойство.
– Той каза, че за един милион не би си дал труда да измислил дори и формулата на крем карамела.
– Нагъл български мошеник! – не се сдържа Франк. – Иска да измъкне пари от американските данъкоплатци. Това българите са ужасни хора. Сигурен съм, че този селяндур си няма и понятие как да измисли формулата, но това не му пречи да се пазари и да ни изнудва.

– Това не е проблем. – каза самодоволно Джони. – Какви ли не са ми минали през ръцете. Ще се справя и с този.
– И как реагирахте на тази наглост? – полюбопитства Франк.
– Ами, нищо. Предложихме му милиард и той сериозно се замисли. Чакам всеки момент да ми съобщят решението му.

В момента Джони не работеше директно с обекта, а управляваше процеса дистанционно. В ухото си той имаше една малка слушалка, в която току що му съобщиха, че Гочо си чопли носа, което издаваше, че в главата му се развива сериозна мисловна дейност.

– Ама вие, действително ли сте готови да му дадете милиард? – полюбопитства Франк.
– Е, не, разбира се. Няма да му дадем толкова много пари, но ще му предоставим документи, в които пише че Гочо е щастливия собственик на един милиард долара.
– Ами ако не иска хартиени документи. Може да поиска да му дадете парите в злато.
– И това не би ни затруднило. – отговори Джони. – Ще му докараме десетина тира със злато и като ни даде формулата ще си ги приберем обратно.

В този момент докладваха нещо неприятно на Джони. Той погледна ядосано към Франк и каза:
– Този селяндур ни разиграва. Отказал е. Казал е, че един милиард долара са ужасно много пари, но колкото и да му дадем няма как това да му помогне да започне да мисли по-бързо.
– Все пак, изглежда че има някои неща, които с пари не могат да се купят. – каза Франк, които не звучеше много убедително в този момент.
– Дали да не пробваме да му предложим трилион? – попита Джони. – Все едно е дали ще го излъжем че е милиардер или че е трилионер.
– И това няма да помогне. – усмихна се Франк. – Сбъркахте, че започнахте с милион. Това са твърде много пари. Гочо просто не може да си представи такава сума. За него милион, билион, трилион е все едно. Ако бяхте започнали с хиляда долара, той щеше да откаже, но после на милион щеше да кандиса.

Джони се подразни, заради това че инженера отново се оказа прав. Действително бяха надценили Гочо, като си мислеха, че той знае колко е един милион долара. За жалост, доцента никога не беше си купувал яхта за милион, нито обувки за хиляда долара. В света на Гочо един милион звучеше абстрактно и непонятно.

– Прав си. – засмя се Джони. – И с трилион няма да стане. Пък и представяш ли си в челото на следващата класация на най-богатите да стоят трилионерите Били и Гочо?

Сравнението между Гочо и Били беше индиректна обида за шефа на Франк и затова инженер Христов пропусна тази шега покрай ушите си, за да не му се наложи спешно да си търси нова работа.

– Нищо, имам друга идея! – хитро се усмихна Джони. – Ще му предложим нещо друго вместо пари. Всеки човек си има цена, но не винаги тя е в злато. Просто трябва да видим какво най-силно желае Гочо и да му го предложим.
– Той е един елементарен човек без никакви особени мечти и желания. – каза Франк, чието шеговито настроение изчезна на момента.
– Не е съвсем така. Тук в досието му пише, че той е влюбен в Ани и иска да се оженят и да си имат деца.
– Е, да, но той иска не просто да се ожени за Ани, а да се оженят по любов. Как можем да накараме чалга певицата Ани да се влюби в човек като Гочо. Това не е по силите никому. Дори и ЦРУ не може да се справи с подобна задача.
– Много ни подценяваш. – каза Джони. – Имам план. За да обикне Ани Гочо е нужно той от никой да стане някой. Ние ще го направим чалга продуцент и по този начин той ще спечели сърцето й.
– Но това е невъзможно – запротестира Франк. – В българския попфолк изискванията са изключително високи. Вече от чалга певиците се иска изключително много, сега от тях се иска дори и да могат да пеят.
– От певиците може да се изисква много, но от продуцентите се иска само да имат пари и дебел тумбак. Пари ще му дадем, а тумбака той си го има по природа.
– Все пак, трябва да има някакво понятие от музика, а както е известно Гочо е музикален инвалид.
– Не, бъркаш – поправи го Джони. – Той не е музикален, а сексуален инвалид. Погледни досието му.
– Не, вие бъркате. На втора страница пише, че е сексуален инвалид, но ако отворите на страница осемнадесета ще видите, че той с музиката се справя дори по-зле отколкото със секса.

Джони погледна документа. Да, действително така пишеше. Не трябваше такъв строго секретен документ какъвто е разузнавателното досие на Гочо да се предоставя на тъпаците от Onlysoft. Сега се оказа, че едно инженерче може да е по-добре информирано от директора на ЦРУ.

– Както и да е – съгласи се Джони. – Действително пише, че е музикален инвалид, но това няма никакво значение. ЦРУ е успяло да издигне хиляди некадърници до най-отговорните постове, ще успеем да издигнем и Гочо.
– Но разберете, Гочо няма да иска да стане попфолк продуцент. Тук пише, че той мрази чалгата.
– Този път ти си този, който не е прочел внимателно. Пише, че Гочо е леко раздвоен. От една страна той мрази чалгата, но от друга обожава чалга певиците. Сигурен съм, че той ще хареса тази нова длъжност. В крайна сметка хората не стават попфолк продуценти, за да слушат чалга, а за да чукат чалга певици.

– Вие лично ли ще му предложите тази сделка? – попита инженер Христов.
– Ех, Франк. Ние тук в ЦРУ да не сме аматьори като вас от Onlysoft. Нищо подобно, тук използваме класическите разузнавателни тактики. В случая с Гочо ние му прилагаме схемата на доброто и лошото ченге. Вероятно се сещаш, че аз съм лошото, а доброто ще бъде изиграно от агент 0013.
– Агент 0013 не беше ли онази ослепителна блондинка, която пуснахте на Гочо като примамка?

Джони кимна самодоволно.

– Чух, че Гочо нещо не харесал циците на агент 0013. – язвително подхвърли Франк.
– Не е точно така. Напротив, много ги е харесал, само дето на пипане му се сторили малко твърдички.

Всъщност, в цялото ЦРУ никой не ги харесваше как са на пипане. Единствен Джони намира тези цици за OK, но той си е малко извратен.

– Смятате ли, че агент 0013 е подходяща за тази задача? – попита Франк.
– Разбира, те с Гочо вече се познават. Дори може да се каже, че те двамата вече са интимни.
– Едва ли опипването на едни силиконови цици може да се нарече интимност. – заяде се Франк.
– Защо да не е интимност. "Трохата за гладния е пир", а за Гочо докосването до която и да е цица си е направо секс.

Франк си помисли, че щом директорът на ЦРУ е започнал да цитира Шекспир, то очевидно работите не вървят на добре. Инженерът пренебрегна романтиката която струеше от мистър Джонсън и твърдо му каза:
– Според мен агент 0013 си е една обикновена курва и не е редно да й поверяваме такава отговорна задача.

"Колко жестоки са мъжете." – помисли си Джони. – "Когато една жена работи със задника си за родината, всички я смятат за курва. Друго щеше да е, ако беше мъж, който чука бабички. Тогава всички щяха да кажат, че той е герой, истински разузнавач и може би дори щяха да му издигнат паметник."

– Късно е да обсъждаме този въпрос. В момента тя вече кандърдисва Гочо да се ожени за Ани.
– Но вие, все пак, пропускате един важен момент. Забравяте, че Ани не може да има деца, а за Гочо това е много важно.

Сега дойде ред на Джони да се притесни:
– Защо да не може да има деца? – промърмори той.
– Ами защото тя е решила да отстрани по оперативен път детеродните си органи, за да не пречат на вагиналната й кариера.
– Каква е тази вагинална кариера, за какво става дума?

За пореден път главния инженер на Onlysoft се оказваше по-добре информиран от директора на ЦРУ.

– Българските чалга певици развиват кариера в три основни направления. Става дума за тяхната орална, анална и вагинална кариера. – каза Франк, който очевидно беше добре информиран по тези въпроси.
– Може би имаш предвид вокална, а не орална кариера? – попита Джони, който не беше съвсем наясно как се става чалга певица.
– Не, вокалната кариера е нещо друго. Тя също е важна, но не чак дотолкова.
– Добре, но как детеродните органи могат да пречат на вагиналната кариера на една певица. Може би имаш предвид риска от нежелано забременяване.
– Не – обясни Франк. – не в това е проблемът. Откакто един гаден българин изобрети хапчето антибебе, вече няма риск от нежелана бременност.

Да, така е. Зад всички злини на този свят стоят българи. Хапчето антибебе не прави изключение. Действително, това изобретение ни отърва от нежелателната бременност, но вредата която то нанесе е много по-голяма от ползата. Най-лошото е, че секса се обезсмисли. Представете си, че играете на руска рулетка с празен пистолет. На пръв поглед изглежда, че всичко си е по старому, но когато няма риск пистолета на гръмне играта става скучна и безинтересна.

Ти читателю сега вероятно ще ме поправиш и ще кажеш, че мръсника създал хапчето не е българин, а български евреин. Недей така. Щом е за добро е българин, а щом е за лошо веднага става евреин. Нека приемем, че всички родени в България са българи, независимо от това дали това ни харесва или не.

– Добре – каза Джони. – Защо тогава детеродните органи да пречат.
– Много просто, проблемът е във венерическите болести. Учените са установили, че колкото повече полови органи имаш, толкова по-голяма е вероятността да пипнеш нещо, което се предава по полов път.
– Искаш да кажеш, че с цел привенция от такива болести, Ани си е изрязала половите органи.
– Е, не всичките полови органи, а само детеродните. Тоест, може да се чука, но не може да ражда.
– Това е хитро – замисли се Джони. – Хем не забременява, хем венерическите й болести са по-малко.
– Лошото е само, че при това положение Гочо няма да иска да се ожени за нея.
– Няма проблем – усмихна се Джони. – Преди малко ми докладваха. Ани е била достатъчно умна преди да се подложи на тази операция да замрази няколко свои яйцеклетки. В момента наш екип е изпратен да донесе яйцата на Ани. Ще вземем сперма от Гочо и ще направим процедурата инвитро.
– Добре, но Ани не само, че не може да забременее. Тя въобще не може да износи бебето.
– И за това е помислено. – каза Джони. – Ще поставим яйцеклетката в един от нашите специални агенти, който ще я износи.
– Ако сте решили да възложите и тази задача на агент 0013, то ще трябва да научите бебето да бозае силикон.

Франк сякаш се дразнеше от това, че всички проблеми се решават със светкавична бързина и затова ненужно се заяждаше с директора на ЦРУ.

Настъпи кратко мълчание. Инженер Христов си представи чудовището, което ще се получи след като кръстосат български математик с чалга певица и потръпна от ужас. Джони също потръпна, но не от тази мисъл, а от това което му съобщиха в слушалката. Той се обърна към Франк и каза:
– Случило се е голямо нещастие. Някой е откраднал яйцата на Ани.

На кого ли му бяха изтрябвали нейните яйца. Въобще, случваха се странни неща. Първо някой се опита да убие Гочо, а сега някой крадеше яйцата на Ани. Дали пък няма някой, който да иска да им попречи да разберат формулата на Изкуствения Интелект? Тези от ЦРУ не са особено умни, но Джони определено започваше нещо да подозира.

– Явно нещата няма да станат толкова лесно, колкото ни се иска – въздъхна Франк.
– Нищо подобно. – ухили се Джони. – Решението е намерено. Тъкмо що ми докладваха. Не са ни нужни нейните яйцеклетки. Нашите учени вече са в състояние да направят бебе от която и да е човешка клетка. Ще вземат една обикновена клетка от вагината й и ще вкарат ДНК-то на Ани в една яйцеклетка взета от агент 0013. Резултата ще е яйцеклетка с наследствената информация на Ани. Само да те питам, изгората на Гочо, вагина поне има ли?
– Няма проблеми – каза Франк. – Има си вагина разбира се, но защо ще взимат ДНК от там щом всяка клетка е подходяща.
– Не знам, изглежда че от там им е най-лесно. Тяхна си работа.

– Нещо цялата тая работа ми изглежда съмнителна – зафилософства Франк. – в човешките клетки има 23 двойки хромозоми, докато в яйцеклетката има само 23 хромозоми, тоест от всяка двойка по една хромозома. Как вашите специалисти ще изхвърлят 23 от всичките 46 хромозоми?
– Имаме си технология за това. – важно заяви Джони. – Тук идва и най-хубавото в цялата работа. При това изхвърляне няма да махаме случайна хромозома, както е в природата, а ще подберем възможно най-добрата комбинация, така че резултата от кръстоската между Гочо и Ани да не е чак толкова трагичен, колкото очакваш.
– Искате да кажете, че това което ще направите няма да е тяхно дете, а ще е някакъв биоробот.
– Нищо подобно. Детето ще си е тяхно. Да вземем например цвета на очите. Те и двамата са чернооки, но всяко четвърто тяхно дете ще е синеоко.
– Защо? – попита Франк.
– Защо, не знам защо, нещо там с гените и хромозомите. Важното е, че ние ще им направим синеоко бебе от първия път, без да ги караме да раждат три чернооки преди това.

Франк разбра, че Джони си няма и понятие от генетика, но въпреки това беше готов да запретне ръкави и да започне да се бърка в божиите работи. Той смяташе, че го прави за добро и че по този начин ще създаде нещо що годе приемливо, но всъщност щеше да създаде нещо наистина ужасно. Представете си човек без дефекти, какво може да е по-лошо от това?

Както често се случва в живота, когато всички проблеми са решени, тогава идва последната непреодолима пречка. Така стана и в този случай. Тъкмо Джони си тананикаше весело, когато му съобщиха, че Гочо е отказал да се жени за Ани. Казал е на агент 0013, че вече не обича въпросната дама и че няма никакво намерение нито да се жени за нея, нито да се размножава с нея.

– Защо, защо ние мъжете сме толкова непостоянни. – вайкаше се директора на ЦРУ.
– Така е с любовта – успокои го Франк. – Днес си влюбен и не можеш да живееш без любимия човек, а утре гледаш същия този човек и се питаш: "Боже, какво ли съм видял в тази крава?"

Продължение Осем

Следващото парче от книгата.

_________________________

Гочо се събуди на някакво много странно място. Изведнъж в него се появи странното усещане, че вече не е в Созопол. Незнайно защо му се струваше, че се е събудил в Страната на неограничените възможности. Това е твърде невероятно, защото си спомняше как заспа в една лимузина, която беше паркирана на созополския плаж.

Няма как от Созопол да се е телепортирал в Щатите, но въпреки това странното усещане продължава да го гложди. Всичко около него е някак си твърде американско. Намира се в някакво помещение без прозорци, дали е мазе или небостъргач, никой не може да му каже. Все пак това не е някое мръсно и мрачно балканско мазе, с каквито Гочо е свикнал. Това помещение е много различно. Цялото е окъпано от ярка изкуствена светлина и освен това е невероятно чисто. Наоколо Гочо не вижда нито един микроб. Не само че не ги вижда, микроби действително няма. Отвсякъде струи чистота. Всичко е стерилно, пода, тавана, странната апаратура и най-вече смешното плешиво човече, което се взира в един от мониторите.

Вие вече се досещате, че странното място е централата на ЦРУ и че смешното плешиво човече е Джони, който се подготвя за изпълнението на важна задача, поставена му лично от Маман.

За какво мисли в момента Джони? Може би за предстоящата задача? Не, не мисли за това. Може би си мисли за програмата за унищожаване на българите? Не, в момента въобще не му е до това, а и тази програма остана на заден план във връзка с изникналите по-спешни проблеми. В момента Джони си мисли колко приятно е чувството на облекчение, което човек изпитва след като е посетил тоалетната по голяма нужда. Както виждате, понякога великите хора във велики моменти си мислят за съвсем обикновени житейски неща.

Джони забеляза, че обекта се е събудил. Трябва да започне интервюто преди още Гочо да се е стресирал. Джони обича работата си и държи да изпипа всеки детайл. Особено важно е обекта да не се подлага на излишен стрес. Можеше да изпрати няколко яки момчета, които да хванат Гочо и да го натоварят на самолета за Щатите, но това не е стила на мистър Джонсън. Вместо това, той изпрати една очарователна блондинка, която да го подмами. Такъв си беше Джони, обичаше да пипа с кадифени ръкавици.

Тъкмо Джони да започне работа, в стаята нахлу Франк и яростно извика:
– Веднага прекратете разпита! Обекта няма да издържи!

Джони направи знак на инженерчето да не оревава ортаклъка и ловко го избута навън от стаята.

В този момент мистър Джонсън беше направо бесен. Как може този невежа от Onlysoft да нахлува в кабинета му и да стресира обекта. ЦРУ и Onlysoft работеха в тясно сътрудничество и координация, но явно нещата бяха отишли твърде далеч.

– Как така обекта няма да издържи? – ядосано попита Джони. – Как си позволяваш да нахлуваш в кабинета ми докато работя?
– Обекта няма да издържи! – задъхано повтори Франк. – Машината на времето предсказа, че Гочо няма да издържи на изтезанията и ще ритне камбаната преди да ни е свършил работа.
– Глупости, ние тук да не сме някакви обикновени садисти. Тук всичко е поставено на научна основа. Следим кръвното налягане, пулса и още стотина други характеристики. Няма как да ритне камбаната без аз да съм му разрешил. До сега не съм изпуснал никого, няма да изпусна и този здравеняк.

В този момент Джони гледаше много лошо. Той не е обикновен разузнавач, а преди всичко е творец. В момента той се чувства като художник, на когото му издърпват платното от ръцете. Представете си Микеланджело, който стои пред мраморния блок и се готви да извае шедьовъра си Давид. Как би се почувствал той, ако точно в този момент от накъде изскочи някой гаден жрец и му изкрещи: "Недей да започваш! Звездите предсказаха, че още при първия удар на длетото мрамора ще се пръсне на безброй парчета!"

Въпреки всичко Джони не можеше да не се подчини. Всички вярваха на тъпата машина на времето и той не можеше да пренебрегне това предсказание. Освен това не беше съвсем вярно, че никого до сега не е изпускал. Джони още си спомняше един проклет старец, който твърдо беше решил да надделее и да не каже нищо. Е, стареца каза доста, но успя да се измъкне преди края на интервюто.

Все пак, стареца беше с болно сърце и живееше живот на заем, докато Гочо е в цветисто здраве и като изключим наднорменото му тегло, нямаше никакви причини за безпокойство.

– Сигурен ли си, че вашата машина нещо не е прегряла. Не е възможно да умре! Ще работя с него изключително внимателно. Ще видиш, че до час ще си е признал всичко.
– Съжалявам мистър Джонсън, но машината на времето не може да греши. Освен това, не сте разбрал, няма да го караме да признава каквото и да било. Искаме от него да намери формулата на Изкуствения Интелект, която той всъщност още не знае и вероятно никога няма да разбере.
– Тъй де, ясно. Няма да го караме да признава, а да се съгласи да сътрудничи и да ни снесе нужната ни информация.
– Не става дума за снасяне на информация. Машината на времето каза, че Гочо има потенциала да открие формулата на Изкуствения Интелект. За да реализира този свой потенциал на него ще му трябват години спокойна работа. Няма как това да стане с изтезания.
– От опит знам, че болката има силно стимулиращо въздействие върху индивида и той открива, че знае неща, за които дори и не подозира. Оставете ме да поработя върху него и ще получите формулата.

Франк остана неумолим:
– За съжаление, обекта няма да издържи. Оказа се, че Гочо е развил резистентност към болката. Това ние не го знаехме, но слава богу, с помощта на квантовия компютър открихме проблема.
– И как така Гочо е станал резистентен към болката? – осъмни се мистър Джонсън. – Толкова години работа в ЦРУ и досега не съм срещнал нито един такъв случай.
– Всяко нещо си има обяснение. В случая вината е на една брадавица, която Гочо се опитвал да излекува. Той толкова искал да се отърве от този кожен дефект, че се е опитвал да я гори с какво ли не. Всичко, като се започне с течен азот и се стигне до течно олово.
– И какво, махнал ли е брадавицата? – попита Джони, който не се замисли, че това всъщност няма никакво значение.
– Не, не е успял. Брадавицата така и си е останала, но покрай това лечение Гочо е свикнал да понася огромна болка и затова не е подходящ за интензивен разпит.
– Искаш да кажеш, че този дебелак е толкова суетен, че е готов да си причини нечовешка болка, само и само, за да се отърве от една брадавица.– Така е. – обясни Франк. – Суетността не е свързана с външния вид. Често грозните хора са много по-суетни от красивите.
– Добре де. – упорстваше Джон. – Щом не е умрял от болка докато си е махал брадавицата. Защо смятате, че точно сега ще вземе да се гътне?

– Има и още една причина. Гочо е загубил волята си за живот. Машината проучи неговото емоционално състояние и установи, че Гочо иска да умре, а когато някои иска да си отиде, то той си отива и нищо не може да го спре.
– Добре де. – отстъпи Джон. – Щом не може, не може. Няма да го разпитваме.

Нямаше как да не отстъпи. Джони не обича да причинява болка и затова винаги максимално щади обекта. Въпреки това, когато работи с българи, той има навика малко да се поувлича. Що ли така не ги обича особено много българите? Ами, може би защото твърде добре ги познава. На младини мистър Джонсън беше изпратен като разузнавач в България. Това беше най-гадния период от живота му. Трябваше да лежи в калта край едно българско военно летище и да снима самолетите. Това, беше адски безсмислена задача, защото е ясно, че в България няма да кацне нищо достойно за фотоапарата на разузнавач като него. Тогава българите летяха със старите руски самолети, същите с които летят и сега. Освен това, българската кал беше невероятно лепкава и беше отврат да се въргаляш в нея. Въпреки всичко, най-гадното нещо в България не беше калта, а хората. Оттогава Джони намрази българите. Това бяха едни хитри и коварни хора, които само се чудят как да те измамят и окрадат.

Имаше и още една причина поради която мистър Джонсън отстъпи. Ако станеше някой гаф Маман щеше да побеснее и да излее яда си върху него. Той дори не искаше да си помисли какво наказание би му наложила тя. Може да се окаже, че мъченията на които той е подложил Гочо са нищо в сравнение с това, което ще му спретне Черната вдовица. Тя определено беше жена с въображение и умееше да си отмъщава. Затова никой разумен човек не иска да предизвиква гневът й, а Джони беше един от най-разумните.

– Добре, щом не може с директно интервю ще опитаме с кандърма. Сигурно има какво да предложим на Гочо в замяна на формулата на Изкуствения Интелект.

Мистър Джонсън вдигна телефона и даде някакви указания.

Продължение Седем

Отдавна не съм сядал да пиша, а бях обещал да доразкажа историята. Продължавам разказа, както си му е редът, с убийство. Щеше ми се след толкова дълго прекъсване да започна с нещо по-весело и по-забавно, но като огледах какво остава да се напише до края ми се стори, че най-веселото и най-забавното е убийството.

Използвам случая да поздравя един приятел по случай рождения му ден. Вчера той ме покани на бира, а се оказа че съм поканен на тържество за рождения му ден. Аз както обикновено не бях в час и не носех подарък, затова сега специално ще го поздравя чрез тази радио точка.

Преди време, един от читателите се оплака, че за Бай Георги са отделени само три странички. За съжаление, само след още две страници Бай Георги ще умре. Уви, такава е съдбата на второстепенните герой. Ето ги тези страници.

___________________________________


Качиха се горе, където Гочо набързо притопли лучената супа, с която щеше да гощава Бай Георги. След това сипа щедро в единствената паница и сервира порцията заедно с единствената лъжица, която имаше. Ще кажете: "Толкова ли е беден Гочо, че има само една паница и само една лъжица?" Абе, не. Не е чак толкова беден. Всъщност той имаш много паници, но една по една те се чупеха и сега беше останала само една едничка. Къде отидоха лъжиците Гочо така и не разбра, но затова пък чашите бяха много повече от това, което му е нужно.

– Седни Бай Георги да хапнеш. Аз ще потърся едни чисти чорапи, за да се обуя и ще хапана след малко.

Бай Георги не чака да му се молят, а бързо седна на единствения стол и жадно засърба вкусната лучена супа. През това време Гочо се завря под леглото да търси чисти чорапи. За стария ерген Гочо "чисти чорапи" не означава непременно да са изпрани. Достатъчно е да не са обувани известно време и това беше достатъчно Гочо да ги приеме за условно чисти.

По принцип по улиците Гочо си ходи бос, но когато си е вкъщи, той е свикнал като истински джентълмен да обуе чорапи и чехли. Точно в момента му беше трудно да намери под леглото това което търси, макар че целия се беше наврял в прахта под дюшека.

Точно в този момент звънна мобилния телефон на Гочо.

– Бай Георги, би ли вдигнал. Това дето писука на масата е моят телефон.

Старецът с готовност изпълни молбата на Гочо.
– Слушам – каза Бай Георги, който в този момент си спомняше прекрасните години, когато пиеше уиски и приемаше инструкции за мускулестите момчета.
– С доцент Гочо Гочев ли разговарям? – се чу отсреща в слушалката.
– Да. – каза Бай Георги.

Може би той щеше да добави нещо от рода на: "Да, тук е дома на Гочо Гочев" или "Да, той е тук, сега ще ви се обади." За съжаление стареца не успя нищо повече да каже, защото се чу пукот и мозъкът му излетя през едно отверстие, което незнайно как се беше появило в черепа му.

"Странно, мозъкът не е сив, а червен." – Това е възможно най-шантавата мисъл, която може да му хрумне на човек в подобен момент, но точно това в момента минава през главата на Гочо. По-естествено би било да си каже: "Това куршум ли беше?" или "Стреля ли някой и защо?"

Нямаше много време за мислене, защото секунда по-късно врата падна отнесена от нечии мощен ритник и в стаята нахлуха младежи в камуфлажно облекло. Не беше ясно какви са тези младежи и защо са облечени в камуфлажни дрехи, дали за да се скрият сред природата или за да бият още повече на очи? Имаше много въпроси, които Гочо можеше да си зададе в този момент, но той седеше притихнал под леглото и се стараеше да не мисли, сякаш се страхуваше, че мислите му могат да го издадат.

– Някой ни изпревари и току що застреля обекта. – това бяха думите на този който водеше групата. Той не говореше на останалите, а докладваше на някой, който му говори в малката черна слушалка, която е сложил в ухото си.

От там нещо го попитаха и шефа на командосите отговори:
– Определено това е обекта, напълно отговаря на описанието. Стар и много грозен.

Получиха се още някакви указания и командира на групата се разпореди:
– Ти остани да охраняваш трупа. Аз и останалите отиваме да хванем снайпериста.

Командосите изчезнаха със скоростта, с която се бяха появили. Остана само един, но и той излезе от стаята и застана пред вратата. Явно мястото до пресния труп му се стори твърде проветриво за куршуми. Освен това, от стълбището той можеше спокойно да наблюдава трупа на Бай Георги от безопасно разстояние през счупената врата.

Това позволи на Гочо да изчезне. Ще кажете: "Как, нали вратата се охранява от някакъв професионален главорез." Да, но освен вратата имаше и друг път за измъкване и това беше тайната шахта останала след поредната антитерористична операция. Върху блока на Гочо бяха пуснали бомба, то тя не избухна, защото беше китайско производство. Малко странно беше това, че ЦРУ използва при антитерористичните си операции бомби произведени в Китай. Всъщност имаше специален закон, който казва че бомбите който се пускат над главите на българите задължително трябва да са произведени в Америка. Така е, но законите на монетаризма стоят над националните закони и затова бомбите ги правеха в Китай, след това ги изпращаха в Америка, където им удряха по една щампа "Made in USA" и чак тогава ги пускаха над главата на Гочо.

Ще си кажете: "Нищо чудно тогава, че бомбата не е гръмнала. Всички китайски стоки са боклук!" Нищо подобно. Китайските стоки са си много добри и техните бомби по нищо не отстъпват на произведените в Америка. Причината, поради която запалителното устройство отказа, е другаде. Тази бомба беше сглобена от стар китайски комунист, който е закърмен с идеите на Мао и твърдо вярва, че американците са изедници и потисници и ползват тези бомби, за да тероризират работническата класа. Затова старият комунист извърши саботаж при сглобяването на бомбата. По-късно саботажът беше разкрит и сега същият китаец вместо бомби произвежда бонбони. Това е много лошо за него защото при бонбоните надницата е наполовина. Старият комунист си мисли, че е постъпил правилно като е спасил живота на достойни синове на великата работническа класа. Ако знаеше, че всъщност е спасил търтей като Гочо и приятеля му Петьо, то тогава той сигурно би съжалил за саможертвата си, но слава богу, нямаше как китаеца да разбере кого точно е спасил.

Когато падна бомбата, тя вместо да разруши цялата сграда и да освободи терена за ново строителство, вместо това, тя направи само една дупка започваща от покрива и стигаща чак до стриптийз бара, който е в мазето на блока. Дупката си стоеше и никой не си беше дал труда да я запуши. Гочо само беше придърпал леглото си така, че да я скрие, а на тавана беше залепил вестници, за да не я вижда. Не че на Гочо му пречеше да вижда дупка на тавана, но точно над него живееше едно чудовище от женски пол. Гочо се страхуваше да не погледне случайно под полата й, а това е нещо което би могло да го направи импотентен до края на живота му.

Та, въпросната дупка беше тайния шахта, през която Гочо изчезна. Без да се замисля, той се търколи и полетя надолу.

***

През това време Петьо лежеше в леглото си и четеше наръчник за ограбване на египетски гробници. Разбира се, годината е 2010 и всички гробници са вече ограбени, особено египетските, но археолозите като Петьо още се надяват да открият нещо ново и да го оплячкосат, както си му е редът.

На вън на стълбището се чу тропот на крака, които отиваха нагоре и след малко тропот на крака, които отиваха надолу. Петьо игнорира тези шумове, но в следващия момент в леглото му се стовари тежкото туловище на Гочо. Това беше нещо, което Петьо не можа да игнорира. Гочо не каза нищо, само му направи знак да си мълчи, пъхна се под леглото, на което лежеше археолога и продължи надолу.

Петьо остана доста шашнат, още повече че в следващият момент някой започна да разбива вратата на апартамента му. Очевидно Гочо бягаше от някого и щом сто и десет килограмовият Гочо се изнася панически, то инстинкта на шейсет килограмовия Петьо беше да си плюе на петите и да тръгне след Гочо.

Двамата набързо слязоха още три етажа до мазето и от там през сервизните помещения на стриптийз бара минаха в съседния блок, а от там се измъкнаха като минаха през цепнатини и ниши, които бяха известни само на тях и на бойците от съпротивата.

Когато вече бяха достатъчно далеч и очевидно бяха избягали от преследвачите си, Петьо спря, пое си дъх и зададе логичния въпрос:
– Защо бягаме?
– Не знам! – отговори Гочо, който в този момент беше напълно откровен.

Единственото, което знаеше е че някой застреля Бай Георги на масата в собствената му боксониера. Това беше изстрел на професионалист, който със снайпер му беше пръснал мозъка от разстояние повече от седем метра. Ще кажете: "Седем метра е нищо. За такова разстояние не ти е нужен снайпер, можеш да го уцелиш дори и с воден пистолет." Всъщност, действително разстоянието е нищожно, защото след уплътняването на София разстоянията между сградите са толкова малки, че комшиите от съседните сгради могат да си говорят и дори да си подхвърлят разни неща един на друг.

Въпреки това, този убиец несъмнено беше професионалист, защото точно пред прозореца на Гочо висеше един джип. Ще попитате: "Как така пред прозорците висят джипове?" Ами, нямаше достатъчно места за паркиране и затова хората закачаха на вериги колите си да висят над улицата и между блоковете висяха джипове като прани гащи.

Това означава, че въпросния професионалист беше гръмнал Бай Георги през тъмните стъкла на джипа. Но защо, кой ще тръгне да гърми със снайпер по един безпомощен старец, който от години седи на улицата и пие антифриз. И защо го застреляха точно когато беше в апартамента на Гочо. Може би това беше свързано с тъмното минало на Бай Георги и на някогашните му връзки с мафията, а може би някой искаше да гръмне Гочо, но погрешка беше опукал стареца.

Различни версии минаваха през главата на Гочо. Инстинктът му подсказваше, че този куршум бе адресиран за него. Всъщност това не беше инстинкт, просто Гочо си мислеше, че той е център на вселената и че всичко на този свят непременно и задължително се върти около него.

Добре, ако са искали да убият него, то кой би го направил. Кому ще е нужно да гърми един стар доцент по математика. Може би някой скъсан студент? Невъзможно, Гочо не късаше никого. Необикновените Диференциални Уравнения бяха твърде сложна материя, която не беше понятна никому и затова неразбирането на материала не беше достатъчен мотив за доцента за да скъса когото и да било. Дори и да скъсаше някой студент, то той би отишъл с кутия бонбони при секретарката на факултета и би уредил въпроса. Гочо не обичаше дебелата секретарка и затова не късаше студенти, като по този начин я лишаваше от порцията й бонбони.

Гочо разказа на Петьо малкото, което знаеше. Двамата обсъдиха въпроса и единодушно решиха, че е разумно Гочо да се покрие за известно време, докато се разбере какво става. Петьо му даде всичките си пари, които имаше в себе си и го прегърна драматично, защото не знаеше дали ще види отново стария си приятел.

Разбраха се Петьо да се отърве от трупа на Бай Георги, за да нямат излишни разправии с властите. На другия ден всичко беше спокойно и никой не търсеше нито Гочо нито Бай Георги и затова Петьо даде десет лева на циганите да закопаят някъде бедния старец. Разбира се, на тях им домъчня да изхвърлят толкова много месо и не го закопаха. Какво си мислите, че го изядоха? Нищо подобно, циганите не са човекоядци, те разфасоваха Бай Георги и го продадоха на българите, които също не са човекоядци, но изядоха Бай Георги като си мислеха, че консумират свинско месо. Вярно, личеше си, че месото е от малко стара свиня, но умъртвена по европейски, тоест безболезнено и хуманно, без дори да разбере че умира. Между другото, последното действително беше така, защото Бай Георги умря за секунда без дори да разбере какво става.