03 ноември 2014

Международни пари



Продължение Двадесет и осем

Добавка към послеслова – Международни пари

_________________________

Международни пари

Много скоро, само след няколко години, ще се появи една нова парична единица, която ще засенчи долара и еврото. Нека се опитаме да познаем как ще изглеждат тези нови пари.

Новата парична единица  ще се нарича IM (съкратено от International Money). Първоначално, създатели на тези пари ще са държавите от BRICS, но по-късно към тях ще се присъединят и други. Курсът ще започне от един IM срещу 10 евро. После този курс ще се промени, но накрая, когото се обединяват еврото и IM-а, курсът пак ще е същия.

IM-ът ще има банкноти, центове и санти-центове. Най-малката банкнота ще е един IM. Центовете ще са по-малки и по-леки от евро центовете, а на гърбът им вместо герб ще е изобразен земния глобус. Санти-центовете няма да могат да се пипнат, защото ще съществуват само в електронен вид.

Ето четири предимства, които ще има новата валута:

1. Тези пари ще са истински и няма да могат да се печатат неограничено като вестници.
2. Уникално свойство на IM-а е, че той няма да може да се краде, което ще предизвика вълна от безработица при джебчиите.
3. Най-важното свойство е, че тези пари ще могат да се трупат като спестявания, което ще обезсмисли инвестициите в злато и недвижими имоти.
4. Освен това, тези пари ще са подвижни и ще могат свободно да минават от сметка в сметка и дори ще пресичат границите без никакви ограничения и такси.


Подвижни пари

Парите имат три агрегатни състояния – банкноти, монети и електронни пари. Те трябва свободно да минават от едно състояние в друго без да губят от стойността си, както водата минава от течно в твърдо и в газообразно състояние, като при това водата не става нито повече, нито по-малко.

Когато хората са създавали парите, те са приели правилото, че парите са си пари, без значение дали са едри банкноти или дребни монети, не е важно дали са новички, още миришещи на мастило или са стари, смачкани и окъсани. Това правило продължава да се спазва за банкнотите и монетите, но за електронните пари не важи. Когато разваляш или уедряваш пари, никой не ти иска такса, но когато внасяш или теглиш пари или когато плащаш с електронна карта, могат да ти вземат такса, което противоречи на принципа, че парите са си пари независимо от това под каква форма се намират.

Кой плаща масрафа? Кой има грижата да замени скъсаните банкноти с новички? Кой поддържа паричната система?

Този който печата парите, той има грижата да ги поддържа, а разходите за това се покриват от данък инфлация.

Организацията, която ще печата International Money ще се нарича International Bank и тя ще се грижи не само за банкнотите и монетите, но и за електронните пари. Тоест, всеки човек ще има разплащателна сметка в тази банка и парите в тази сметка ще са истински. Това означава, че сумата на банкнотите и монетите в обръщение плюс парите по всички разплащателни сметки ще е константа. Един IM може от електронен да стане хартиен и после пак електронен, но това няма да промени сумата.

В момента, разплащателните сметки не са безплатни. Дори и да не ползваш сметката, пак трябва да плащаш само за това, че я имаш! Когато започнеш да я ползваш, става още по-лошо. За всеки превод и за всяко плащане банката си взима по нещо. Може да взима само от купувача или само от продавача, но обикновено взима и от двамата. Банкоматите, банковите карти, всичко това струва пари! Възможно ли е това да стане безплатно? В момента никой не ви кара да плащате за печатането на хартиените пари. Някой ги печата, често дори не знаете кой точно ги печата, но този някой не ви иска нищо за това, че се грижи за парите ви. За да си покрие разходите, този някой, от време на време си напечатва малко повече пари и разходите са покрити, само дето инфлацията расте. Защо тогава да плащате за електронните пари, и при тях има инфлация! Този, който ги печата, печели достатъчно, за да покрие разходите си, а те не са големи. Трябват малко компютри, малко ток и малко софтуер за компютрите, но това не е сериозен разход. По-скъпо ще е производството и поддръжката на банкоматите. От една страна новите банкомати ще са по-сложни, защото няма само да дават, а ще могат и да взимат пари. Ще работят и с банкноти и с монети и освен това ще четат и записват номерата на банкнотите и монетите. Така ще можете и да внасяте и да теглите, да разваляте и да уедрявате пари. От друга страна новите банкомати ще са по-прости, защото няма да има нужда да са бронирани и сериозно охранявани, тъй като парите в тях не могат да бъдат откраднати. Единственият сериозен разход свързан с банкоматите остава наема за мястото където да бъдат поставени, но и това няма да се плаща. Общините ще намерят място, където да се сложи банкомат. Ако общината не иска банкомати, тогава хората ще ходят да търсят банкомат някъде другаде. Много магазини и ресторанти ще отделят място за банкомат. Освен това, произволна каса, в произволен магазин, ще е банкомат, в който ще можете да внасяте и да теглите. Парите в касата ще са затворени вътре и няма да можете да ги пипате, но това ще е добре за търговеца, защото всяка банкнота влязла в касата директно ще постъпи в електронната му сметка и той веднага ще може да я похарчи. Що се отнася до парите заключени в касата или в банкомата, те ще са просто хартия. Това няма да са пари в обръщение и тях няма ги яде инфлацията. Касата и банкомата ще са заредени с достатъчно много хартия и няма да съществуват проблеми от рода на „нямам да ви разваля“ или „нямам да ви върна“.

Щом електронните пари ще са истински и щом само International Bank ще може да ги съхранява, това означава, че банките ще загубят правото си да печатат виртуални пари, за което много ще им е мъчно. Един от основните принципи свързан с парите е, че никой няма право да печата собствени пари. Например, незаконно е, ако една фирма напечата купони и плаща част от заплатата на работниците си с тези купони, които те да използват в магазина на фирмата. Това означава, че фирмата си е направила собствени фирмени пари. Това правило се нарушава с различни ваучери за храна и с виртуалните пари създадени от банките.

Друга причина на банките да не им харесат новите пари ще са паричните преводи. С новите пари тези преводи ще се случват веднага (за по-малко от секунда) и няма да струват нито цент. В момента паричния превод е бавна и скъпа операция. Има едно оправдание превода да е бавен и то е, да се предотвратят измамите. Ако превода става за секунда, измамника може да изтегли парите и да изчезне. С новите пари превода ще се извършва веднага, но наредителят ще може да пожелае парите да не могат да се теглят веднага, а да бъдат за известно време блокирани. Тоест, веднага ще видите че имате превод и че парите са в сметката ви, но че в следващите три дена тези пари не можете да ги пипате. Когато става дума за имотна сделка, парите може да се блокират докато не ги освободи нотариуса.

Последната характеристика на подвижността на парите е да могат безпрепятствено да минават през границите. В момента им ограничение за това колко пари можеш да пренесеш през граница, а ако ги преведеш по банков път трябва да платиш такси.


Лихви

Като говорим за пари, веднага се сещаме за инфлация. Хубаво нещо ли е инфлацията и добре ли е да я има? Оптимизмът е присъщо свойство на човешкото същество. За да е щастлив човек, той трябва да вижда развитие и затова заплатите на хората трябва постоянно да се увеличават. Ако на някой му намалят заплатата, то той ще се почувства обиден и нещастен. Затова дефлацията е нещо ужасно, това означава намаление на заплатите и води до мъка и нещастие. От друга страна високата инфлация също изнервя хората и затова IM ще има фиксирана инфлация от 5% годишно. Тоест, всяка година на 1 януари парите в обръщение ще се увеличават с 5%, а електронните пари ще получат 4% лихва. Тоест, данъка инфлация ще бъде 1% за електронните пари и 5% за парите кеш.

Горната схема има един недостатък и той е, че така инфлацията ще е на тласъци. В днешно време, когато хората цепят стотинката, ще започнат да си правят сметката, че парите преди нова година са с 5% по-скъпи от тези на 1 януари. Затова, вместо олихвяването да става в края на годината ще бъде в края на всеки месец. Като сметнем със сложна лихва, получаваме, че парите в обръщение ще се увеличават с 4 промила месечно, а лихвата за хората ще бъде 1/3 от процента. Това прави инфлация от 4.9 вместо 5 процента и лихва съвсем малко над 4% годишно. Тоест, обезценяването на електронните пари ще е малко под 0.8%, което изглежда много по-приемливо от 1%. Едно е да знаеш, че губиш 1% годишно, а съвсем друго е да знаеш, че губиш някаква част от процента.

Появата на IM-а силно ще ограничи лихварството. Щом всяка разплащателна сметка получава 4% лихва без никакъв риск, то тогава банките трябва да предлагат по-голяма лихва иначе никой не би си сложил парите в банка.

Все пак лихварството е нещо лошо. Не случайно християнската и мюсюлманската религия го забраняват. Пълната забрана на лихварството е невъзможна, защото хората понякога имат нужда да вземат заеми. Може би е по-добре държавата да се заеме с лихварство. Ако има мръсна работа за вършене, е по-добре тази работа са се даде на държавата отколкото на мафията. Подобен пример са държавния монопол върху спирта и тютюна, какъвто имаше в България. Смята се, че производството на спирт и тютюн е мръсна работа и е по-добре да е в ръцете на държавата. Може би и други лоши работи като сводничеството и продажбата на наркотици трябва да бъдат поети от държавата. Първи стъпки в тази насока вече са направени. Държавата осигурява амфетамин на част от нарко-зависимите и по този начин измъква от лапите на мафията част от наркоманите.

Може ли държавата да започне да се занимава с лихварство и да измъкне част от хората от лапите на лихварите? В средновековието Християнската църква е направила подобен експеримент. По каноните на християнството лихварството е забранено, но в един момент църквата решава да създаде ордена на Тамплиерите, които да имат право да се занимават с война и лихварство. Казали са си: „Това ще са наши момчета, набожни хора, които ще имат страх от Бога и ще бъдат добри войници и лихвари.“ Както знаете този експеримент не завършва добре, Тамплиерите ги намразват и започват да ги гонят и горят на клада както са постъпвали и с другите лихвари.

Всеки опит на държавата да изземе част от функциите на мафията се посреща на нож. Имаше голяма съпротива, когато държавата започна да продава амфетамин на наркоманите, защото това директно бръкна в джоба на мафията. Много политици и журналисти са готови веднага да въстанат в защита на мафията и да се обявят против намесата на държавата във всяка типично мафиотска дейност. Мафията не обича да губи пари и за да защити интересите си плаща на цяла армия от политици и журналисти. Разбира се, повечето политици и журналисти дори и не подозират, че работят за мафията. Разбират го, чак когато си загубят работата.

Лихварската мафия е много по-силна от нарко-мафията, защото има много хора, които не взимат наркотици, но такива които не взимат заеми почти няма. В повечето държави има приети закони забраняващи на държавата да намесва в лихварството. Например, забранени са държавните банки. Ако искаш да спестяваш, то ти не можеш да дадеш парите си на държавата да ти ги пази, а си задължен да ги дадеш на някой лихвар. Държавата няма право да взима заем директно от хората, а може да го прави само чрез посредничеството на банките. Тоест, когато държавата издаде държавни ценни книжа, тя няма право да ги продава на хората, а само на банките.

Въпреки всичко, международните пари ще нарушат правилото, че държавата не може да занимава с лихварство. По тази причина International Bank ще дава заеми. Малки заеми, с нищожен риск и с малка лихва. Всеки човек ще има право на заем в размер на данъка, който е платил за последната година, а лихвата ще е едва 6%.

Ако някой иска по-голям заем ще трябва да отиде при традиционните банки и да плати по-голяма лихва. Самите банки ще загубят правото си да печатат виртуални пари. В момента банката раздава кредити, които са на стойност по-голяма от стойността на депозитите на вложителите. Тоест, всяка банка създава измислени пари и затова не може да се каже колко пари има държавата в обръщение.

От друга страна ще отпадне абсурдното задължение на банката да ти върне парите веднага след като си ги поискаш. В момента всяка банка съществува благодарение на крехкото доверие на вложителите си. В момента, в който тръгне слух, че банката е закъсала, вложителите се юрват да теглят и банката фалира.

Защо банката не трябва да е длъжна да ти върне парите веднага след като си ги поискаш? Ясно е, че тя работи с тези пари и ще ти ги върне, ако ги има в наличност. Ако ги няма ще трябва да почакаш докато някой си върне заема или някой не внесе във влога си.

Тоест, банките ще са нещо като инвестиционни фондове. Ще взимат пари от едни и ще ги дават на други, но когато си поискаш парите, ще ти ги дадат, но не веднага, а когато могат. Когато инвестиционният фонд върви добре, парите ти се увеличават, а когато закъса парите ти започват да се топят. Така ще са и банките. Сега парите в банката могат само да трупат лихви и да растат, докато банката не гръмне и парите ти не отлетят като прелетни птици. Разбира се, тази аналогия не е добра, защото птиците се връщат на пролет, а парите вложени във фалирала банка обикновено се връщат на куково лято.


Истински пари

Първото условие, за да бъдат едни пари истински е да имат сериен номер. Така ще се знае точно колко IM-ове има в обръщение. Банкнотите на долара и еврото също имат сериен номер, но монетите нямат. Това, че монетите нямат сериен номер е сериозен проблем. Първо в обръщение има огромен брой фалшиви монети, които никой не може да различи от истинските и второ, монетите се налага да са големи и тежки, за да бъдат затруднени фалшификаторите. Често метала вложен в монетата е по-скъп от стойността й и това прави фалшификацията й икономически неизгодна. Когато вървя по улицата с шепа монети, които ми късат джоба, аз се чувствам като спартанец, защото спартанците са имали същия проблем. Парите им са били от желязо и са били твърде тежки и неудобни.

За да имат парите сериен номер трябва във всяка монета и във всяка банкнота да бъде вграден микро чип, на който да е записан номера й. По този начин парите не само че ще станат истински, а и няма да могат да се крадат. За всяка монета и за всяка банкнота, ще се знае кой е последния й собственик. Няма да се знае от всеки, а само International Bank ще знае.

Лобито на крадците силно ще се възпротиви срещу пари, които не могат да се крадат. Ще започнат да ви плашат, че така ще ви се навлезе в личното пространство, че така ще ви следят и че ще ви шпионират.

Не им обръщайте внимание! В наше време толкова много ни следят и ни шпионират, че повече от това просто няма на къде. Освен това, не е проблем, ако някой ни следи, стига този някой да е добронамерен, да не злоупотребява с информацията, която има за нас и дискретно да пази тайните ни. Според християните има Господ, който знае всичко за нас, но това християните не ги безпокои, защото Господ не е порта и няма да каже на жена ти, че си получил премия, която вместо да внесеш в семейния бюджет си предпочел да я изпиеш с приятели. Когато отидеш на църква ти предлагат да се изповядаш. Това не те притеснява, защото знаеш, че свещеника е длъжен да запази тайната на изповедта и това което си му казал, ще си остане между теб, него и Бог.

Няма нищо лошо, ако International Bank знае всичко за парите ти, стига да си спокоен, че информацията няма да излезе навън. International Bank трябва да е също толкова дискретна, колкото са свещениците.

Всеки път, когато теглиш или внасяш на банкомат или когато пазаруваш в магазин банкомата или касата ще запишат номерата на твоите банкноти и монети. Когато ти откраднат портфейла ще е достатъчно само да съобщиш в полицията и откраднатите пари ще бъдат обявени за издирване. Когато някой внесе откраднати пари на някоя каса, ще го питат от къде има тази банкнота и той ще трябва да си спомни кой му е дал пари кеш. Дори и крадеца да не занесе откраднатите пари на някоя каса, той ще трябва да ги даде на някой продавач на пуканки, който не използва каса, а работи само кеш. Това може и да мине няколко пъти, но накрая продавача на пуканки ще познае кой е крадеца пробутал му крадените пари.

Ако намериш пари на улицата можеш да ги върнеш на последния им собственик. Просто ги внасяш на някой банкомат, като ги обявяваш за намерени и те автоматично се връщат на собственика им, а ти получаваш 10% награда за това, че си върнал загубените пари.

Това, че монетите ще имат серийни номера, ще направи парите много по-истински, но още по-важно е това, че електронните пари също ще имат серийни номера. Можете ли да кажете колко евро или колко долара има в обръщение? Да кажем, че някой знае колко са банкнотите в обръщение. Да кажем, че и за монетите имаме някаква идея, но за електронните пари нямаме никаква представа. Съдържанието на всяка банкова сметка трябва да приемаме за пари в обръщение, но банковите сметки не съдържат истински пари а само обещанието на банката, че когато поискаш, можеш да получиш тези пари в кеш. Това обещание има стойност докато банката го изпълнява и нищо не струва, когато банката престане да го изпълнява.

IM-ът ще е истински, което означава, че електронният IM ще има сериен номер също както и хартиеният. Ще има електронни банкноти с номинал 1, 10 и 100 IM-а. Няма да има електронни банкноти с номинал 2 и 5 IM-а, защото за електронни разплащания е по-удобно да се работи с по-малко номинали. Всяка от тези електронни банкноти ще си има уникален сериен номер, също както и хартиените. Ще имаме и електрони центове и електронни санти-центове. Номиналите ще са 1 и 10 цента и 1 и 10 санти-цента.

Когато се извършва електронно разплащане парите от едната сметка ще преминат в другата като част от електронните банкноти ще изчезнат от вашата сметка и ще се появят в сметката на получателя. Ако при превода банката вземе повече електронни банкноти отколкото трябва, ще ви върне ресто. Например да предположим, че трябва да платиш 4 IM-а. Нека в сметката ти има една електронна банкнота от 100 IM-а и 3 по един IM. Тогава от сметката ти ще изчезне банкнотата от сто IM-а и ще се появят 9 електронни банкноти по 10 IM-а и 6 по един IM. Този, който получава вашите 4 IM-а ще получи 4 електронни банкноти по един IM. Ако тези банкноти станат повече от десет, банката ще му ги уедри и ще ги замени е една електронна банкнота от десет IM-а.

Разбира се, никой няма да гледа номерата на електронните банкноти, както никой не следи и за номерата на реалните пари, но ако поискаш ще можеш да видиш този номер, да провериш дали това е електронна банкнота, която е в обръщение и кога за последно тази електронна банкнота си е сменила портфейла, тоест да видиш от кога е при теб. Това е важно, за да се знае, че няма скрито покрито и че IM-овете са истински.

Възможно ли е да има публична база данни, която да следи наличността и разпределението на всички IM-ове. Да това вече е направено при валутата биткойн. Разликата е в това, че при биткойн всеки потребител задължително трябва да поддържа тази база от данни, докато при IM-овете само държавите, които поддържат IM-а задължително ще поддържат базата. Ако някой потребител желае също да съхранява базата, може да пожелае да стане пазител на базата и той също да я съхранява.

Публичната база данни ще съхранява само публична информация за това колко IM-а има в обръщение, кои са им номерата, в кои държави се намират, в колко сметки са и т.н. Колко има в твоята конкретна сметка ще се съхранява в защитена база данни. До защитената база данни ще имат достъп само държавите и то всяка държава ще знае само за своите си граждани.


Спестявания

Едно от най-лошите неща в съвременния свят е това, че хората са лишени от правото да спестяват. Първоначално хората са спестявали като са оставяли парите си в кръчмата, по-късно започват за спестяват, като инвестират в конни надбягвания и ролетка, сега вече инвестират на фондовата борса.

Според мен инвестицията в кръчмата и на конните надбягвания има някакъв смисъл, защото това носи социални контакти, които могат да се окажат полезни, докато инвестицията на фондовата борса е свързана само с харчене на пари без това да е придружено от социални или сексуални контакти.

В наше време човек не може да спестява в банка, защото лихвата в банката далеч не покрива инфлацията. Освен това няма държавни банки и човек е принуден да рискува с частна банка, а това е риск който рано или късно води до провал. Въпросът тук не е дали, а кога.

Не можете да инвестирате в държавни ценни книжа, защото тези книжа не се продават директно без посредник. Остават хазартните игри като фондовата борса, тотото, ролетка, покер. Като човек запознат с теорията на игрите ще ви кажа, че тези игри се делят на два вида: честни игри и игри с банка. В игрите с банка, печели банката, а при честните игри печели най-големия мошеник. Ако не се чувствате достатъчно голям мошеник за вас остава инвестицията в злато и недвижими имоти. Тези инвестиции обаче са свързани с голям разход и грижа. Златото трябва да го пазите, а недвижимия имот трябва да го поддържате. Освен това, когато спестявате в недвижими имоти не можете да спестите само едно евро, защото няма толкова малък имот.

Може да се опитате да спестите като инвестирате в нещо ценно, а ценни обикновено са нещата, където е вложен много труд. Въпросът е дали този труд е създал нещо ценно, нещо което ще е ценно и в бъдеще или само е похабил материала. Ако купите картина дали тази картина ще струва след време повече от боята?

Типичен пример за инвестиция е да се изсече някаква гора. Въпросът е, дали изсечената гора струва повече. Може да е вложен много труд в изсичането, но по-лесно е да направиш от девствена гора подпалки, отколкото от подпалки девствена гора.

В България най-често се инвестира в строителството на сгради. Хората, когато съберат пари си купуват апартамент. Понякога го дават под наем, но по-често го държат празен. Разходите по поддръжката на един празен апартамент не са малки, освен това празните апартаменти не се отопляват, което товари съседите, които за да се стоплят им се налага да харчат повече. За да инвестират парите си българите презастрояват градовете, като се получават едни гета изключително неприятни за живеене. Инвеститора, който строи между блоковете печели нещо, но общата стойност на квартала намалява, което значи, че подобна инвестиция всъщност е с отрицателен знак. Накрая, когато стане прекалено скъпо и неприятно да се живее в подобен квартал, мястото се обезлюдява и колкото повече се обезлюдява, по-скъпо и неприятно става да се живее там. Накрая в празните блокове се заселват скитници и тогава цената на имота пада практически до нула.

Този начин на инвестиция е характерен за пазарното стопанство. Там, ако потреблението спре, спира и производството, хората остават без работа и започва страшна криза. Затова там хората трябва непрекъснато да работят, колкото и безсмислена да е работата им. Същото беше и в казармата. Там непрекъснато ни намираха работа. Например, да метем есените листа. Духне вятъра и започваме да метем отначало. В казармата, ако оставиш войниците без работа, те ще полудеят и не се знае на къде това ще избие.

Комунистическите държави са построени на друг принцип. Там се работи много по-малко и често се налага да се ограничи потреблението защото ресурсите не стигат. Ако намалее потреблението, това не води до никакъв проблем, защото държавата винаги е в състояние да генерира допълнително потребление и да намери работа на хората, например като ги прати да метат есените листа.

Хубавото на новата валута е, че тя ще направи възможно спестяването. IM-а ще ви даде сигурност съчетана с много малка загуба, която ще е само 0.8% годишно. При тази загуба, ще са ви нужни 50 години, за да загубите една трета от реалната стойност на парите си, а 50 години са си достатъчно дълъг период. Тук под реална стойност разбираме дела на вашите пари от всички пари в обръщение. Дори този дял да е намалял с една трета, може да се окаже, че след 50 години с тези пари можете да си купите повече отколкото е можело преди, просто защото броят на хората се е увеличил и парите са станали по-ценни.

Друга популярна инвестиция в България е инвестицията в престиж. Купуват се изключително скъпи коли, дрехи, часовници. Не че скъпите коли вършат по-добра работа, не че скъпите дрехи топлят повече, нито скъпите часовници са по-точни от евтините. Често дори е обратното. Въпреки всичко купуването на скъпи вещи цели спечелването на известен престиж в обществото. Много често този престиж е измамен, защото младежа със скъпата кола, може да се окаже, че живее в барака, златната верига, която виси на врата му, може да се окаже, че е от олово, а часовника е китайски дубликат. Дори колата действително да е скъпа, той не може да я продаде на цена, която би му покрила кредита. Тоест, неговата нетна стойност е отрицателна, което прави хората силно подозрителни към подобни парвенюта.

Хората имат нужда от това да парадират. Едни парадират с интелект, други с външна красота, трети с талант. Няма нищо лошо да се парадира и с пари, но това парадиране да е истинско, а не като красотата, която всъщност е силикон и таланта, който всъщност е плейбек.

Новата валута ще позволява човек, ако пожелае, да може да се откаже от банковата тайна и да позволи на всеки да може да влезе и да види парите в сметката му (или част от парите, не е нужно да се покаже всичко, достатъчно е да се покаже достатъчно). Може това разрешение да не важи за всеки, а само за определен кръг от хора с дълги крака и руси коси, които специално са проявили интерес към въпросния младеж. Така младежа вместо да купи една кола и безвъзвратно да похарчи едни пари, може да ги сложи в сметката си, да се фука с тях известно време и накрая да ги похарчи за нещо полезно.

Инвестицията в IM-ове ще е много подобна на инвестицията в земеделска земя. И в двата случая вие ще получите част от някакъв ограничен ресурс, който се очаква да запази стойността си именно, защото е ограничен. Държавата е тази, която ти дава гаранцията, че този ограничен ресурс ще остане твой и че никой няма да ти го вземе под една или друга форма. Докато има държава има и собственост, има и пари. Вярно е, че държавата уважава повече собствеността върху земеделската земя, отколкото собствеността върху парите. Много рядко се стига до национализация на земята, но често се стига до висока инфлация, която на практика национализира парите. Това може да се промени законодателно и държавата да започне да уважава собствеността върху парите точно толкова колкото уважава собствеността върху земеделската земя.


Честни пари

Пари, които не могат да се крадат. Тази идея е много социалистическа. Не случайно създателите на валутата IM ще са комунистически Китай, Русия, която от вчера е капиталистическа, но според мнозина още си е комунистическа и Бразилия, която е по-комунистическа от Китай и Русия взети заедно.

Тези пари ще се харесат и на бедните и на богатите. Бедните ще искат да не се краде, защото обикновено те са ограбените. Богатите крадат от бедните, а не бедните от богатите. Когато бедните крадат или ги хващат и ги пращат в затвора или не ги хващат и те вече не са бедни, а богати.

На богатите новата валута ще им хареса още повече, защото в момента те живеят като затворници, заключени са в строго охранявани затворени комплекси зад високи огради и се страхуват да излязат на вън, за да не набарат бедните. Много от богатите са принудени да се преструват на бедни, защото ги е страх, че може да ги отвлекат. Дори и да не се страхуват за себе си, страхуват се за близките си. Има много държави където да си беден е лошо, а да си богат е още по-лошо.

Въвеждането на честните пари ще намали драстично престъпността. Практически ще изчезнат джебчииските кражби и много ще намалеят отвличанията. Когато отвлекат някого похитителите ще искат да им се плати в някаква чужда валута. Силно ще намалее и корупцията. Сега плащаме на адвокат, което е законно, той плаща на съдията, което не е законно, но не може да се проследи, защото адвоката и съдията се познават и не се топят един друг. Когато обаче пътя на парите е ясен може да се види какви пари и от кого е получил съдията и веднага да се запитаме: Защо ги е получил?

Силно ще се намалят и данъчните измами. Сега когато работодател плаща на работник се попълват куп документи и в края на годината работника трябва да опише получените пари в данъчната си декларация. Когато тръгнеш да плащаш на някой работник, той ти казва: „Дай ми ги кеш, че иначе ще трябва да ходя да внасям данъци!“ Казваш му, че данъка е за твоя сметка и че ти ще отидеш да му го внесеш, а той пак ти казва, че не ще, щото после трябвало да пише данъчна декларация. С новите пари, ще трябва само да преведеш сумата в сметката на работника и като основание за превода да напишеш, че това е плащане за извършена работа. Тогава държавата автоматично ще си удържи нужния данък и няма да занимаваме работника с бумащина и данъчни декларации.

Как ще изглеждат цените? Щом парите са честни, то и цените трябва да са честни и да не заблуждават. За да се избегнат ужасните цени от вида на 999.99 ще има закон забраняващ холандските цени. Това са цените завършващи на 99 и 98. Тези цени по същество са опит за измама, защото 1.99 и 1.98 изглеждат като едно и нещо, но всъщност това нещо е толкова голямо, че на практика цената си е две. Законът забраняващ холандските цени ще гласи, че ако една цена може да се закръгли нагоре и при това увеличението е по-малко от 2%, то цената трябва да се закръгли.

Щом ще можем да работим със санти-центове, то трябва да можем да пишем цени, в които да има санти-центове. Такива цени ще се ползват рядко, но ако отидете в магазин за гайки и болтове, където гайките ги продават не на кило, а на бройка, то може да се наложи да се използват и санти-центове. Когато нещо струва цент и половина или една трета цент, ще има накрая # следван от санти-центовете. Например 0.01#50 или 0.00#33 (което ще се пише по-кратко като 1#50 и #33)


Банките не трябва да управляват икономиката

Появата на международните пари силно ще ограничи влиянието на банките и те ще загубят властта си да управляват икономиката.

В момента банките решават всичко. Предприятията не се управляват нито от техните собственици, нито дори от техните директори. Решенията се взимат от анонимни банкови чиновници, които нищо не разбират и не носят никаква отговорност за действията си.

Когато директора иска да купи нова машина, той иска разрешение от банката. Когато иска да промени производството, да стъпи на нов пазар или да създаде нов продукт, за всяко нещо той трябва да търси разрешението на банката.

Банките си позволяват дори нещо повече! Те изискват от заводите да им предоставят списък с клиентите си и доставчиците си. Банката може да забрани на завода да купува от един конкретен доставчик и да го насочи към друг. Причината е чисто корупционна. Другия доставчик е приятел на съответния банков чиновник. Това е неправилно! Би трябвало да се купува от приятелите на собственика на фирмата, а не от някой, с когото банковата чиновничка е яла или спала навремето.

Банката може да поиска да види с какви активи заема е обезпечен, дали фирмата коректно си е плащала предишните заеми или е имала издънки. Може дори да поиска да знае каква е печалбата на фирмата, но не може да иска да се бърка в оперативното управление, което си е работа и отговорност единствено на мениджъра.

Ако една държава въведе закони, които да прекратят порочната практика банките да се бъркат в управлението на икономиката, то тази държава би дръпнала много спрямо държавите, в които банките са издигнати на пиедестал. На времето при социализма имаше подобна практика. Завода се управлява от инженер, който си разбира от работата, но над него стоеше партиен секретар, който му се бъркаше в работата без да разбира нищо от производството и без да носи никаква отговорност в случай на провал. Сега е същото. Начело на фирмата стои мениджър, който често е и собственик. Това е човек, който разбира от спецификата на работата и който отговаря за крайния резултат. За съжаление над мениджъра стоят банковите чиновници, които реално управляват завода, макар че нищо не разбират, а и отговорност никаква не носят.

Не е лесно да се ограничи властта на банките, защото те имат силно лоби в парламента. Банкерите подкупват политиците и те гласуват специални закони, които дават специални права на банките. Как става подкупването? Ето един начин, който бил законен:

Банката отпуска заем на политика с много ниска лихва. Той си внася парите в банката и те му дават преференциален лихвен процент с толкова висока лихва, че лихвата по депозита е по-голяма от лихвата по заема. По този начин, всеки месец плащат на политика едни пари под формата на лихва. Невероятно звучи, че такова мошеничество може да бъде законно, но света на правото познава и по-страшни неща.

По този начин банките си купуват законодателство, което облагодетелства тях и банкерите. Например, когато обикновен човек фалира му взимат всичко, а когато банкер фалира може да си запази къщата и яхтата. Разбира се, обикновеният човек няма яхта и му е все тая дали ще му вземете яхтата, която така или иначе я няма. Въпреки всичко този закон е дискриминационен и трябва да се отмени със задна дата. Тоест, да се вземат яхтите на всички фалирали банкери.


Приватизация на големите корпорации

Сега, когато всички говорят за национализация е малко странно да повдигнем въпроса за приватизацията. Чии са международните концерни? Кой ги управлява?

Според мен големите фирми в общи линии са ничии. Те са акционерни дружества с огромен брой акционери, които въобще не участват в управлението и не носят никаква отговорност в случай на проблем.

Кой тогава управлява големите корпорации? Моето мнение е, че частично, те се управляват от тъмни сили като масонски ложи и други мафиотски формирования, но най-вече се управляват от пазара, а това е една стихийна сила, без правила, без посока и без морал.

Банките са пример за подобно безлично безмозъчно същество, което се подчинява на правилата на пазара и се стреми към забогатяване, без да се интересува от нищо друго. Когато трябва да преговаряш, винаги е по-добре да имаш срещу себе си човек, а не корпорация, защото с човека винаги може някак да се разбереш, за разлика от корпорацията, която няма нито чувства, нито разум. Когато си изпаднал в затруднение, винаги е по-добре да имаш срещу себе си лихвар, а не банка, защото лихваря е човек, ще ти отреже един-два пръста и като види, че не можеш да плащаш, ще те остави на мира, докато банката би те гонила до гроб.

Как да одухотворим безличните акционерни дружества? Как те могат да започнат да се управляват от акционерите си, а не от сляпата стихия на пазара? За целта са нужни само три прости промени:

Първо, покупката и продажбата на акции трябва да се облага с данък. Сега когато си купувате къща сте обложени с абсурдно висок данък. Когато си купувате част от къща е все тая, закона не се интересува дали купувате цяла къща или само половинка. Когато купувате акции от международна компания притежаваща хиляди къщи, земи, самолети и кораби, вие не дължите никакъв данък продажба! Това прави възможно за един ден едни акции десет пъти да сменят собственика си. Така отношението на акционерите към фирмата става несериозно. Те са собственици за кратко и нямат време да се грижат за собствеността си и да управляват предприятието. Фондовата борса се превръща в едно голямо казино, където се разиграват съдбите на корпорации и заводи. Там цената се определя от клюки, слухове и паника, вместо да бъде постигната на базата не сериозен икономически анализ.

Затова при продажба на акции трябва да се плаща данък и той трябва да е поне 1% от стойността. Продажбата на къщи и недвижими имоти трябва да бъде обложена със същия данък от 1%. В момента продажбата на недвижими имоти се облага много по-солено, което принуждава хората да лъжат и да укриват този данък. Ако искаме да имаме истински международни пари, трябва да сме наясно, че данъците ще са трудни за укриване и затова трябва да бъдат такива, че да могат хората да ги плащат.

Второто, което трябва да се направи е да се даде възможност на акционерите да участват в управлението на фирмата. То и сега съществува някаква теоретична възможност за малкия акционер да стигне до общото събрание на акционерите и там нещо да гласува. При големите компании тази възможност е само теория без да е възможна на практика.

Трябва да е възможно за малкия акционер да избере едно от лобитата управляващи компанията и със своите акции да му гласува доверие. Трябва да може да влезе на сайта на компанията, където да прочете за какво се борят различните лобита и да избере едно от тях, като му повери акциите си. Да даде правото на лобито да гласува с тези акции от негово име. Когато не му харесва политиката на лобито, веднага да може да го смени.

Например, виждате че има едно лоби, което иска компанията да започне да се бори за спасяването на малките китчета и друго лоби, което иска компанията да избива малките китчета и да добива от тях китова мас. Вие преглеждате двете лобита и гласувате за трето, което иска компанията въобще да не се занимава с китове, а вместо това да се насочи към високите технологии.

Третото, което трябва се направи, за да се приватизират корпорациите, е акционерите да носят отговорност за действията на компанията. В момента отговорност се носи от компанията, а не от акционерите. Например, ако в миналото една компания е използвала робски труд, то сега могат да я осъдят да плати някакво обезщетение. По този начин са наказани акционерите, но не онези акционери, които са виновни за престъпленията извършени в миналото и не тези, които са се обогатили от тези престъпления, а съвсем други хора, които нямат нищо общо с предишните акционери.

Затова плащането на обезщетения и репарации трябва да става не от компанията, а от акционерите, които са били собственици на тази компания по времето когато е извършено съответното престъпление. Това ще направи акционерите много по-отговорни. Притежаването на акции от голяма далавера ще се превърне в сериозна отговорност. Вече, няма да можете подарявате акции, защото получателя им може да не се съгласи да ги вземе. Сега подарените акции могат да ви донесат само печалба. Печалбата може да е малка, може дори акциите съвсем да се стопят и да изчезнат, но до отрицателен резултат не може да се стигне. Ако акционерите носят отговорност за действията на компанията, може да си притежавал едни акции, отдавна да си ги продал и да си ги забравил и тогава да осъдят компанията и да започнеш ти и наследниците ти да плащате заради това ще компанията е сгазила лука и вместо да работи за хората и обществото, безскрупулно е унищожавала малката ни планета.

Разбира се, за да може акционерите да отговарят за собствеността си, трябва притежаването на акции да не е анонимно. Трябва веднага да се забранят анонимните акции, които са документ на хартия, който е собственост на приносителя им. Освен това, подобни анонимки могат да се използват като алтернативна парична единица, което противоречи на правилото, че никои не може да си печата собствени частни пари.


Дошло им е времето

Вече е дошло времето за появата на новата международна валута. Не случайно в последните години имаше два опита за въвеждане на международни пари. Първият опит се казваше евро, а вторият е биткойн. Това бяха два много добри опита, и двете валути са добре замислени и имат голям успех.

На хората все повече им харесва да пътуват от държава в държава и да плащат с едни и същи пари, да забравят за чейнж бюрата. Сега когато пресечете границата няма нужда да сменяте съдържанието на портфейла си. Когато обикаляте магазините, няма нужда непрекъснато да смятате, а колко струва това във вашата валута. Това са все удобства, които хората вече опитаха и оцениха.

Еврото има и още предимства. Неговата инфлация е малко и то дава спокойствие и стабилност. Особено му се радват хорицата, които са свикнали тяхната валута непрекъснато да се срива и обезценява. А това, че инфлацията е малка, не значи, че се събира по-малко данък инфлация, защото когато инфлацията е малка, парите в обръщение са повече. По-добре е малък процент от много пари, отколкото голям процент от много малко пари.

Въпреки всичко и еврото и биткойна няма да се превърнат в истински международни пари.

Какви са проблемите на еврото? Не е много ясно кой точно го печата и колко може да бъде напечатано. Не е ясно кой прибира данъка инфлация и колко е инфлацията на еврото. Тук има противоречие между северно европейските страни като Германия, които предпочитат по-малка инфлация и южните като Италия, които традиционно са свикнали на по-голяма инфлация. Тази валута не е поставена върху ясни и точни правила, поради което е много трудно за нова държава да се присъедини към еврото, както и за вече присъединените не е ясно как биха могли да се отделят, ако пожелаят.

Що се отнася до биткойна, то тя е много интересна валута и има много от характеристиките, които една валута трябва да има. Например, всички плащания с биткойн се записват и са донякъде публични. Това прави кражбата на биткойн почти невъзможна. Електронният биткойн си има сериен номер, за разлика от електронното евро. Лошото е, че биткойна няма банкнота и монета. Предимство на тази валута е, че количеството на биткойните е фиксирано и те не могат да бъдат печатани неограничено. Могат да бъдат „копани“, но това което е останало за изкопаване е малко. Три четвърти от биткойните вече са „изкопани“ от създателите на валутата и оттам нататък вие колкото и да „копаете“, можете само да се борите за трошици от оставащата една четвърт.

Голям проблем на биткойна е, че при него няма инфлация. Щом биткойна е в ограничено количество, това значи че той ще бъде в постоянна дефлация. Така ще е докато е модерен, а когато му мине модата, ще се срине и стойността му ще стане нула. Ако създателите на тази валута бяха разрешили „копаенето“ да бъде неограничено, то тогава би имало инфлация и биткойна би просъществувал малко по-дълго. За съжаление анонимните родители на биткойна са били твърде алчни и са задържали почти всичките биткойни за себе си, като са оставили твърде малко простор на останалите, за да „копаят“.

Голям плюс на биткойна е, че създателите му са решили да останат анонимни. Има една мъдрост, която казва, че никой не е пророк в собствената си държава. Тази мъдрост днес трябва да се перифразира, че никой не е пророк на собствената си планета. Ако хората знаеха кой е този някой, който е създал тези пари, то не биха инвестирали в тях, защото не биха искали да обогатят този някой, който и да е той. Хората са завистливи и не биха искали никого да обогатяват, освен себе си, разбира се.

Това, че авторите на биткойна са неизвестни е плюс, но най-големият минус е това, че зад тази валута не стои никой и нищо. Зад другите валути стоят държави, хора, природни богатства, а зад биткойна стои само една мода, която бързо ще отмине, както отминават всички моди.

Най-важното за една валута е зад нея да стои държава и да подкрепя валутата законодателно. Трябва да има определена територия, на която тази валута да е единственото законно платежно средство. Искаме, ако някой ни ограби и открадне парите ни, да можем да се обърнем към държавата, полицията да издири крадеца, съда да го осъди и да го вкара в затвора. Пари, зад които не стои никоя държава, не са никакви пари.

Все пак не можем да кажем, че зад биткойна не стои никоя държава. Тази валута обра свободния компютърен ресурс в световен мащаб. Това беше голям проблем за тайните служби. Затова аз подозирам, че точно тайните служби са създалите на тези пари или ако не са те, то поне, те са тези които най-много му се радват и най-силно го подкрепят.

Преди появата на биткойн много хора оставяха компютрите си включени и разрешаваха на всеки желаещ да ползва свободния компютърен ресурс. Най-мощния супер компютър в света беше свободен и напълно безплатен за всеки, който пожелае да пусне някоя сложна сметка да се смята от чуждите компютри.

Истината е, че да се остави подобна компютърна мощ свободна за ползване от всеки желаещ е опасно, защото от това би могъл да се възползва някой лош човек. Обмисляха се дори законодателни промени, които да забранят на хората да предоставят свободния си компютърен ресурс за ползване. Сега, с появата на биткойн този проблем е решен. Целия свободен компютърен ресурс „копае“ биткойни и вече никой не позволява да му ползват безплатно компютъра, защото никой не иска някой друг да „изкопае“ биткойни на неговия компютър и да се облагодетелства за негова сметка. Както знаете основния мотив движещ повечето хора, това е страха да не настинат и да не се минат.


Кредитни карти

Както казахме, всеки човек, съвсем безплатно, ще получи разплащателна сметка и банкова карта към сметката си. Толкова ще е удобно, че всички ще ползват карти и почти никой няма да се занимава с пари кеш. Ще попитате: „Ами какво ще правим със старите хора? Дъртите са консервативни и не обичат да ползват банкови карти.“ Аз съм един от тези стари хора дето не обичаме да ползваме карти, но това не е защото сме консервативни, а защото ние дъртите не обичаме да ни цакат. Ако ползването на картата е безплатно, както и ползването на хартиени пари, то ние дъртите няма да имаме нищо против да плащаме с карта.

Карти ще имат всички, дори и малките деца. Щом детето има джобове, в които може да държи пари, значи може да има и собствена карта. Въпросът е, ще разрешим ли на родителите да пребъркват джобовете и картата на детето си. Да, ще им разрешим, но само след съдебно решение.

След като ще имаш сметка, в която всеки ще може да ти преведе пари, може ли някой да ти прати пари и после да те обвини в корупция. Не може, защото право да ти превеждат пари без твоето разрешение ще имат само работодателя ти и най-близките ти хора. Когато някой непознат ти преведе пари, те ще останат блокирани до момента, в който ти решиш да ги приемеш или решиш да ги върнеш обратно.

Банковите карти имат едно голямо преимущество, което е и техен голям недостатък. Това е, че те ти дават право да теглиш кредит. Нормалната карта няма да ти дава кредит. Ще теглиш докато парите не свършат и край. Ако искаш кредит, ще разрешиш стандартния нисколихвен кредит, който International Bank отпуска (както казахме по-горе, 6% лихва в размер не по-голям от годишния ти данък.) Ако искаш да разполагаш с по-голям кредит, ще трябва да сключиш договор с дявола или с някоя банка. В този договор ще е уговорено с какъв кредит разполагаш и каква лихва ще трябва да платиш за кредита. Тогава ще можеш да ползваш банковата си карта като кредитна.

Когато отидеш в магазина и не ти стигнат парите ще може магазинера да ти отпусне кредит със стандартната лихва от 6%. Няма да разрешаваме на магазинерите да взимат по-голяма лихва, за да не се превърнат в лихвари. За тях няма да е проблем малката лихва, защото те разчитат на търговската си надценка. За тях ще е по-добре да имат нещо черно на бяло отколкото да пишат в тефтера с вересиите и да се чудят после как да си съберат парите. Като казваме черно на бяло, нямаме предвид някакви хартиени документи, които се разписват и подпечатват. Всичко ще е електронно, магазинера само ще е длъжен да те предупреди, че си на минус и да те попита съгласен ли си да ти го чукне като вересия. Ти може да се съгласиш, или да извадиш от джоба си някоя банкнота или да върнеш пържолите и да вземеш вместо месо булгур.

Последния въпрос свързан с разплащателните сметки и банковите карти е дали ще можеш да скриеш нещо от жената или ще трябва да се превърнеш в най-примерния и честен съпруг? Отговорът е, че разплащателната ти сметка трябва да може да защити личното ти пространство. Както сакото ти може да има много тайни джобчета, така и разплащателната ти сметка ще може да има много тайни и явни отделения. Дори и жена ти да разполага с паролата ти и да може да влезе в сметката ти, то тя ще види само явните отделения, а за да влезе в някое от тайните, ще трябва да знае името му и паролата му. Дори и да те изнуди да й покажете тайното си отделение, никога няма да е сигурна дали нямаш още тайни отделения.

Смисъла на различните отделения на сметката ти не е само да се криеш от жена си. Може да искаш да заделиш пари за почивка, за нова година или просто да си направиш отделение „Бели пари за черни дни“, да пазиш тези пари и да не ги харчиш за глупости.


Как валутата ще е осигурена?

На банкнотите пише: „Тази банкнота е осигурена със злато и с всички активи на банката“, което значи че парите ви с нищо не са осигурени. Имало е опити да се намери твърда основа, върху която да се изгради доверието към парите. Например, преди време долара е бил осигурен със злато. Тогава на всеки долар е отговаряло определено количество злато и банката е била готова да изплати това злато на всеки който си го поиска.

Подобна система на осигуряване в основата си е дефлационна. Златото е фиксирано количество, което прави и парите фиксирано количество. Вярно, че хората непрекъснато копаят за злато, но това което изкопават е пренебрежимо малко сравнение с вече изкопаното. Следователно, осигуряването със злато изключва данък инфлация. Всъщност, този данък си остава, но така парите не се топят постепенно, а на тласъци. Има период когато парите са осигурени със злато и цената им върви нагоре-надолу заедно с цената на златото. После, в един момент, държавата казва, че няма повече да си дава златото и парите се сриват и започва период на ускорена инфлация. После пак решават да осигурят парите, я със злато, я със зърно, я с нещо друго и пак настъпва период на относително спокойствие.

По-добре биха направили, ако осигуряването със злато включваше известна инфлация. Тоест, фиксираното злато, което се плаща за долар да намалява с 5% годишно. Така хем би имало някакъв твърд еквивалент на парите, хем би се събирал данък инфлация.

За всяка валута е важно да се знае кой я печата и кой прибира данък инфлация. За долара и еврото това не е съвсем ясно. За долара някои казват, че той се печата от американската държава, а други казват, че Федералния резерв е частна организация, която сама си решава кога и колко долара да напечата. В Европа нещата са още по-неясни, защото няма европейска държава и не е ясно кой решава кога и колко евро да се напечатат.

За да бъдат едни пари международни трябва в тях да участват много държави, печатането на пари трябва да е регламентирано (тоест ограничено) и държавите да си поделят данък инфлация по някакъв справедлив принцип.

Зад международните пари могат да стоят много държави. Едни може да са големи, а други малки, едни може да са богати, а други бедни. Да допуснем, че IM първоначално е създаден от Русия, Китай и Бразилия. Ще се напечатат едни пари, но как ще се разделят между трите държави? После ще се печатат допълнително, за да има инфлация. Как ще се разпределят тези допълнителни пари? Трябва да има правило, което да казва коя държава върху каква част от парите има права. Нужен е сигурен измерител, който да разпредели дяловете между държавите.

Традиционно парите се осигуряват със злато. Някой казват, че е по-добре валутата да не е осигурена само с едно нещо, а нещата да са поне две – например злато и сребро. Валутата IM ще е осигурена със сто различни неща като всяко едно от тези сто неща ще дава по един процент от тежестта на валутата. Например, златото ще участва в осигуряването на IM-а. Ще се изчисли всяка от държавите учредителки с какъв златен резерв разполага и на тази база ще се разпредели 1% от валутата IM.

Другите 99 неща (на базата, на които ще се изчислява тежестта на всяка държава) ще са свързани с територия, население и производство. Например, ще се сметне площта на дадена държава спрямо площта на всичките участващи в IM и това ще даде още един от стоте коефициента, чието средно аритметично ще определи тежестта на държавата.

Други неща свързани с територията са: териториалните води, дължина на бреговата линия, обема на сладководните басейни и други подобни. Що се отнася до населението, първото и най-важното е броя на хората. Освен това може да вземем броя на младите, броя на новородените и т.н. Хубаво е да вземем и броя на образованите, но не е ясно как да се определи обективно кой колко е образован.

С производството ще са свързани неща като колко стомана е произведена през последната година. Колко жито, ориз и картофи са произведени. Колко нефт, газ и въглища са добити. Ще гледаме само производството без да гледаме консумацията, за да не насърчаваме излишното разхитителство.

Други от стоте критерия ще са общия обем на търговския и обема на военния флот. Каква е числеността на армията, с колко ядрени бойни глави разполага държавата и т.н.

Не е лошо да има и нещо свързано с екологията. Например, каква е площта на девствените гори и каква е площта на всички гори без значение дали са девствени или не. Каква е площта на резерватите за диви животни. Колко туристи са посетили държавата.

Не мога точно да кажа кои ще са стоте критерия, които ще определят относителните дялове на държавите, но ще падне голям пазарлък докато се определят, защото всяка държава ще дърпа чергата към себе си. Важното е, след като веднъж се определят тези сто критерия, повече да не се пипат.

Когато нова държава се присъединява към International Bank, то ще бъдат напечатани допълнително и ще бъдат дадени на новата държава толкова пари, колкото е нейния относителен дял в момента на присъединяването. Когато някоя държава реши да излезе от този валутен съюз, тя ще трябва да върне съответното количество пари.

Както казахме, в края на всеки месец ще се печатат допълнителни 0.4% и ще се разпределят между държавите като данък инфлация. Нека 2% от тези пари да отиват за International Bank, за да покрият разходите по печатането на парите. Останалото да се раздели на две по 49%. Първите 49% от данъка инфлация да се разпределят на базата на относителните дялове, които имат държавите в момента. Оставащите 49% ще се разпределят на базата на парите в обръщение. Тоест, ще се гледа всяка държава каква част от парите в обръщение са на нейната територия независимо дали са в банкова сметка или са кеш. За всяка банкова сметка ще се знае в коя държава се намира, а за всяка банкнота или монета ще се гледа в коя държава за последно е засечена на каса или на банкомат.

Почти всичките пари в обръщение ще са електронни и данъка инфлация върху тях ще е само 0.8% годишно, което изглежда много малко. Въпреки това ще се събира значителен данък инфлация, защото не е толкова важен процента, колкото е важно колко са парите в обръщение, а IM-овете ще са изключително много, защото почти всички хора ще държат спестяванията си в тази валута.


Как ще се създаде новата валута?

Ще се съберат няколко държави учредителки. Най-вероятно това ще са Русия, Китай и Бразилия. Ще се изчисли колко пари са нужни като се сметне колко пари има в обръщение плюс сумата на всичките банкови сметки в трите държави. Курса, както казахме ще бъде 10 евро за един IM.

След като се сметне колко пари са нужни, ще бъдат напечатани три пъти повече от необходимото. Напечатаните пари ще бъдат разпределени между държавите на база относителните дялове (които са изчислени по стоте критерия, които са били фиксирани след мъчителни преговори).

Всяка държава ще използва приблизително една трета от получените пари, за да направи обмяна и да смени парите в обръщение. Останалите две трети държавата ще запази и ще пуска в обръщение постепенно през следващите години, за да не се получи дефлация. Ще има строги критерии, по които държавите да могат да пускат пари от резерва в обръщение, защото ако няма такива правила държавите ще пуснат парите твърде бързо и инфлацията ще стане повече от 5% годишно.

В началото, след създаването на новите пари, ще има дефлационнен натиск, защото така е с всяко ново нещо, което идва на мода и интереса към него расте. Освен това много от чуждите граждани ще започнат да спестяват в новата валута. Това, разбира се, ще бъде забранено в родните им държави, но и сега на много места е забранено да си внасяш парите в швейцарска банка, но това не пречи на хората да го правят.


Продължение Двадесет и осем

Добавка към послеслова – Международни пари

_________________________

Международни пари

Много скоро, само след няколко години, ще се появи една нова парична единица, която ще засенчи долара и еврото. Нека се опитаме да познаем как ще изглеждат тези нови пари.

Новата парична единица  ще се нарича IM (съкратено от International Money). Първоначално, създатели на тези пари ще са държавите от BRICS, но по-късно към тях ще се присъединят и други. Курсът ще започне от един IM срещу 10 евро. После този курс ще се промени, но накрая, когото се обединяват еврото и IM-а, курсът пак ще е същия.

IM-ът ще има банкноти, центове и санти-центове. Най-малката банкнота ще е един IM. Центовете ще са по-малки и по-леки от евро центовете, а на гърбът им вместо герб ще е изобразен земния глобус. Санти-центовете няма да могат да се пипнат, защото ще съществуват само в електронен вид.

Ето четири предимства, които ще има новата валута:

1. Тези пари ще са истински и няма да могат да се печатат неограничено като вестници.
2. Уникално свойство на IM-а е, че той няма да може да се краде, което ще предизвика вълна от безработица при джебчиите.
3. Най-важното свойство е, че тези пари ще могат да се трупат като спестявания, което ще обезсмисли инвестициите в злато и недвижими имоти.
4. Освен това, тези пари ще са подвижни и ще могат свободно да минават от сметка в сметка и дори ще пресичат границите без никакви ограничения и такси.


Подвижни пари

Парите имат три агрегатни състояния – банкноти, монети и електронни пари. Те трябва свободно да минават от едно състояние в друго без да губят от стойността си, както водата минава от течно в твърдо и в газообразно състояние, като при това водата не става нито повече, нито по-малко.

Когато хората са създавали парите, те са приели правилото, че парите са си пари, без значение дали са едри банкноти или дребни монети, не е важно дали са новички, още миришещи на мастило или са стари, смачкани и окъсани. Това правило продължава да се спазва за банкнотите и монетите, но за електронните пари не важи. Когато разваляш или уедряваш пари, никой не ти иска такса, но когато внасяш или теглиш пари или когато плащаш с електронна карта, могат да ти вземат такса, което противоречи на принципа, че парите са си пари независимо от това под каква форма се намират.

Кой плаща масрафа? Кой има грижата да замени скъсаните банкноти с новички? Кой поддържа паричната система?

Този който печата парите, той има грижата да ги поддържа, а разходите за това се покриват от данък инфлация.

Организацията, която ще печата International Money ще се нарича International Bank и тя ще се грижи не само за банкнотите и монетите, но и за електронните пари. Тоест, всеки човек ще има разплащателна сметка в тази банка и парите в тази сметка ще са истински. Това означава, че сумата на банкнотите и монетите в обръщение плюс парите по всички разплащателни сметки ще е константа. Един IM може от електронен да стане хартиен и после пак електронен, но това няма да промени сумата.

В момента, разплащателните сметки не са безплатни. Дори и да не ползваш сметката, пак трябва да плащаш само за това, че я имаш! Когато започнеш да я ползваш, става още по-лошо. За всеки превод и за всяко плащане банката си взима по нещо. Може да взима само от купувача или само от продавача, но обикновено взима и от двамата. Банкоматите, банковите карти, всичко това струва пари! Възможно ли е това да стане безплатно? В момента никой не ви кара да плащате за печатането на хартиените пари. Някой ги печата, често дори не знаете кой точно ги печата, но този някой не ви иска нищо за това, че се грижи за парите ви. За да си покрие разходите, този някой, от време на време си напечатва малко повече пари и разходите са покрити, само дето инфлацията расте. Защо тогава да плащате за електронните пари, и при тях има инфлация! Този, който ги печата, печели достатъчно, за да покрие разходите си, а те не са големи. Трябват малко компютри, малко ток и малко софтуер за компютрите, но това не е сериозен разход. По-скъпо ще е производството и поддръжката на банкоматите. От една страна новите банкомати ще са по-сложни, защото няма само да дават, а ще могат и да взимат пари. Ще работят и с банкноти и с монети и освен това ще четат и записват номерата на банкнотите и монетите. Така ще можете и да внасяте и да теглите, да разваляте и да уедрявате пари. От друга страна новите банкомати ще са по-прости, защото няма да има нужда да са бронирани и сериозно охранявани, тъй като парите в тях не могат да бъдат откраднати. Единственият сериозен разход свързан с банкоматите остава наема за мястото където да бъдат поставени, но и това няма да се плаща. Общините ще намерят място, където да се сложи банкомат. Ако общината не иска банкомати, тогава хората ще ходят да търсят банкомат някъде другаде. Много магазини и ресторанти ще отделят място за банкомат. Освен това, произволна каса, в произволен магазин, ще е банкомат, в който ще можете да внасяте и да теглите. Парите в касата ще са затворени вътре и няма да можете да ги пипате, но това ще е добре за търговеца, защото всяка банкнота влязла в касата директно ще постъпи в електронната му сметка и той веднага ще може да я похарчи. Що се отнася до парите заключени в касата или в банкомата, те ще са просто хартия. Това няма да са пари в обръщение и тях няма ги яде инфлацията. Касата и банкомата ще са заредени с достатъчно много хартия и няма да съществуват проблеми от рода на „нямам да ви разваля“ или „нямам да ви върна“.

Щом електронните пари ще са истински и щом само International Bank ще може да ги съхранява, това означава, че банките ще загубят правото си да печатат виртуални пари, за което много ще им е мъчно. Един от основните принципи свързан с парите е, че никой няма право да печата собствени пари. Например, незаконно е, ако една фирма напечата купони и плаща част от заплатата на работниците си с тези купони, които те да използват в магазина на фирмата. Това означава, че фирмата си е направила собствени фирмени пари. Това правило се нарушава с различни ваучери за храна и с виртуалните пари създадени от банките.

Друга причина на банките да не им харесат новите пари ще са паричните преводи. С новите пари тези преводи ще се случват веднага (за по-малко от секунда) и няма да струват нито цент. В момента паричния превод е бавна и скъпа операция. Има едно оправдание превода да е бавен и то е, да се предотвратят измамите. Ако превода става за секунда, измамника може да изтегли парите и да изчезне. С новите пари превода ще се извършва веднага, но наредителят ще може да пожелае парите да не могат да се теглят веднага, а да бъдат за известно време блокирани. Тоест, веднага ще видите че имате превод и че парите са в сметката ви, но че в следващите три дена тези пари не можете да ги пипате. Когато става дума за имотна сделка, парите може да се блокират докато не ги освободи нотариуса.

Последната характеристика на подвижността на парите е да могат безпрепятствено да минават през границите. В момента им ограничение за това колко пари можеш да пренесеш през граница, а ако ги преведеш по банков път трябва да платиш такси.


Лихви

Като говорим за пари, веднага се сещаме за инфлация. Хубаво нещо ли е инфлацията и добре ли е да я има? Оптимизмът е присъщо свойство на човешкото същество. За да е щастлив човек, той трябва да вижда развитие и затова заплатите на хората трябва постоянно да се увеличават. Ако на някой му намалят заплатата, то той ще се почувства обиден и нещастен. Затова дефлацията е нещо ужасно, това означава намаление на заплатите и води до мъка и нещастие. От друга страна високата инфлация също изнервя хората и затова IM ще има фиксирана инфлация от 5% годишно. Тоест, всяка година на 1 януари парите в обръщение ще се увеличават с 5%, а електронните пари ще получат 4% лихва. Тоест, данъка инфлация ще бъде 1% за електронните пари и 5% за парите кеш.

Горната схема има един недостатък и той е, че така инфлацията ще е на тласъци. В днешно време, когато хората цепят стотинката, ще започнат да си правят сметката, че парите преди нова година са с 5% по-скъпи от тези на 1 януари. Затова, вместо олихвяването да става в края на годината ще бъде в края на всеки месец. Като сметнем със сложна лихва, получаваме, че парите в обръщение ще се увеличават с 4 промила месечно, а лихвата за хората ще бъде 1/3 от процента. Това прави инфлация от 4.9 вместо 5 процента и лихва съвсем малко над 4% годишно. Тоест, обезценяването на електронните пари ще е малко под 0.8%, което изглежда много по-приемливо от 1%. Едно е да знаеш, че губиш 1% годишно, а съвсем друго е да знаеш, че губиш някаква част от процента.

Появата на IM-а силно ще ограничи лихварството. Щом всяка разплащателна сметка получава 4% лихва без никакъв риск, то тогава банките трябва да предлагат по-голяма лихва иначе никой не би си сложил парите в банка.

Все пак лихварството е нещо лошо. Не случайно християнската и мюсюлманската религия го забраняват. Пълната забрана на лихварството е невъзможна, защото хората понякога имат нужда да вземат заеми. Може би е по-добре държавата да се заеме с лихварство. Ако има мръсна работа за вършене, е по-добре тази работа са се даде на държавата отколкото на мафията. Подобен пример са държавния монопол върху спирта и тютюна, какъвто имаше в България. Смята се, че производството на спирт и тютюн е мръсна работа и е по-добре да е в ръцете на държавата. Може би и други лоши работи като сводничеството и продажбата на наркотици трябва да бъдат поети от държавата. Първи стъпки в тази насока вече са направени. Държавата осигурява амфетамин на част от нарко-зависимите и по този начин измъква от лапите на мафията част от наркоманите.

Може ли държавата да започне да се занимава с лихварство и да измъкне част от хората от лапите на лихварите? В средновековието Християнската църква е направила подобен експеримент. По каноните на християнството лихварството е забранено, но в един момент църквата решава да създаде ордена на Тамплиерите, които да имат право да се занимават с война и лихварство. Казали са си: „Това ще са наши момчета, набожни хора, които ще имат страх от Бога и ще бъдат добри войници и лихвари.“ Както знаете този експеримент не завършва добре, Тамплиерите ги намразват и започват да ги гонят и горят на клада както са постъпвали и с другите лихвари.

Всеки опит на държавата да изземе част от функциите на мафията се посреща на нож. Имаше голяма съпротива, когато държавата започна да продава амфетамин на наркоманите, защото това директно бръкна в джоба на мафията. Много политици и журналисти са готови веднага да въстанат в защита на мафията и да се обявят против намесата на държавата във всяка типично мафиотска дейност. Мафията не обича да губи пари и за да защити интересите си плаща на цяла армия от политици и журналисти. Разбира се, повечето политици и журналисти дори и не подозират, че работят за мафията. Разбират го, чак когато си загубят работата.

Лихварската мафия е много по-силна от нарко-мафията, защото има много хора, които не взимат наркотици, но такива които не взимат заеми почти няма. В повечето държави има приети закони забраняващи на държавата да намесва в лихварството. Например, забранени са държавните банки. Ако искаш да спестяваш, то ти не можеш да дадеш парите си на държавата да ти ги пази, а си задължен да ги дадеш на някой лихвар. Държавата няма право да взима заем директно от хората, а може да го прави само чрез посредничеството на банките. Тоест, когато държавата издаде държавни ценни книжа, тя няма право да ги продава на хората, а само на банките.

Въпреки всичко, международните пари ще нарушат правилото, че държавата не може да занимава с лихварство. По тази причина International Bank ще дава заеми. Малки заеми, с нищожен риск и с малка лихва. Всеки човек ще има право на заем в размер на данъка, който е платил за последната година, а лихвата ще е едва 6%.

Ако някой иска по-голям заем ще трябва да отиде при традиционните банки и да плати по-голяма лихва. Самите банки ще загубят правото си да печатат виртуални пари. В момента банката раздава кредити, които са на стойност по-голяма от стойността на депозитите на вложителите. Тоест, всяка банка създава измислени пари и затова не може да се каже колко пари има държавата в обръщение.

От друга страна ще отпадне абсурдното задължение на банката да ти върне парите веднага след като си ги поискаш. В момента всяка банка съществува благодарение на крехкото доверие на вложителите си. В момента, в който тръгне слух, че банката е закъсала, вложителите се юрват да теглят и банката фалира.

Защо банката не трябва да е длъжна да ти върне парите веднага след като си ги поискаш? Ясно е, че тя работи с тези пари и ще ти ги върне, ако ги има в наличност. Ако ги няма ще трябва да почакаш докато някой си върне заема или някой не внесе във влога си.

Тоест, банките ще са нещо като инвестиционни фондове. Ще взимат пари от едни и ще ги дават на други, но когато си поискаш парите, ще ти ги дадат, но не веднага, а когато могат. Когато инвестиционният фонд върви добре, парите ти се увеличават, а когато закъса парите ти започват да се топят. Така ще са и банките. Сега парите в банката могат само да трупат лихви и да растат, докато банката не гръмне и парите ти не отлетят като прелетни птици. Разбира се, тази аналогия не е добра, защото птиците се връщат на пролет, а парите вложени във фалирала банка обикновено се връщат на куково лято.


Истински пари

Първото условие, за да бъдат едни пари истински е да имат сериен номер. Така ще се знае точно колко IM-ове има в обръщение. Банкнотите на долара и еврото също имат сериен номер, но монетите нямат. Това, че монетите нямат сериен номер е сериозен проблем. Първо в обръщение има огромен брой фалшиви монети, които никой не може да различи от истинските и второ, монетите се налага да са големи и тежки, за да бъдат затруднени фалшификаторите. Често метала вложен в монетата е по-скъп от стойността й и това прави фалшификацията й икономически неизгодна. Когато вървя по улицата с шепа монети, които ми късат джоба, аз се чувствам като спартанец, защото спартанците са имали същия проблем. Парите им са били от желязо и са били твърде тежки и неудобни.

За да имат парите сериен номер трябва във всяка монета и във всяка банкнота да бъде вграден микро чип, на който да е записан номера й. По този начин парите не само че ще станат истински, а и няма да могат да се крадат. За всяка монета и за всяка банкнота, ще се знае кой е последния й собственик. Няма да се знае от всеки, а само International Bank ще знае.

Лобито на крадците силно ще се възпротиви срещу пари, които не могат да се крадат. Ще започнат да ви плашат, че така ще ви се навлезе в личното пространство, че така ще ви следят и че ще ви шпионират.

Не им обръщайте внимание! В наше време толкова много ни следят и ни шпионират, че повече от това просто няма на къде. Освен това, не е проблем, ако някой ни следи, стига този някой да е добронамерен, да не злоупотребява с информацията, която има за нас и дискретно да пази тайните ни. Според християните има Господ, който знае всичко за нас, но това християните не ги безпокои, защото Господ не е порта и няма да каже на жена ти, че си получил премия, която вместо да внесеш в семейния бюджет си предпочел да я изпиеш с приятели. Когато отидеш на църква ти предлагат да се изповядаш. Това не те притеснява, защото знаеш, че свещеника е длъжен да запази тайната на изповедта и това което си му казал, ще си остане между теб, него и Бог.

Няма нищо лошо, ако International Bank знае всичко за парите ти, стига да си спокоен, че информацията няма да излезе навън. International Bank трябва да е също толкова дискретна, колкото са свещениците.

Всеки път, когато теглиш или внасяш на банкомат или когато пазаруваш в магазин банкомата или касата ще запишат номерата на твоите банкноти и монети. Когато ти откраднат портфейла ще е достатъчно само да съобщиш в полицията и откраднатите пари ще бъдат обявени за издирване. Когато някой внесе откраднати пари на някоя каса, ще го питат от къде има тази банкнота и той ще трябва да си спомни кой му е дал пари кеш. Дори и крадеца да не занесе откраднатите пари на някоя каса, той ще трябва да ги даде на някой продавач на пуканки, който не използва каса, а работи само кеш. Това може и да мине няколко пъти, но накрая продавача на пуканки ще познае кой е крадеца пробутал му крадените пари.

Ако намериш пари на улицата можеш да ги върнеш на последния им собственик. Просто ги внасяш на някой банкомат, като ги обявяваш за намерени и те автоматично се връщат на собственика им, а ти получаваш 10% награда за това, че си върнал загубените пари.

Това, че монетите ще имат серийни номера, ще направи парите много по-истински, но още по-важно е това, че електронните пари също ще имат серийни номера. Можете ли да кажете колко евро или колко долара има в обръщение? Да кажем, че някой знае колко са банкнотите в обръщение. Да кажем, че и за монетите имаме някаква идея, но за електронните пари нямаме никаква представа. Съдържанието на всяка банкова сметка трябва да приемаме за пари в обръщение, но банковите сметки не съдържат истински пари а само обещанието на банката, че когато поискаш, можеш да получиш тези пари в кеш. Това обещание има стойност докато банката го изпълнява и нищо не струва, когато банката престане да го изпълнява.

IM-ът ще е истински, което означава, че електронният IM ще има сериен номер също както и хартиеният. Ще има електронни банкноти с номинал 1, 10 и 100 IM-а. Няма да има електронни банкноти с номинал 2 и 5 IM-а, защото за електронни разплащания е по-удобно да се работи с по-малко номинали. Всяка от тези електронни банкноти ще си има уникален сериен номер, също както и хартиените. Ще имаме и електрони центове и електронни санти-центове. Номиналите ще са 1 и 10 цента и 1 и 10 санти-цента.

Когато се извършва електронно разплащане парите от едната сметка ще преминат в другата като част от електронните банкноти ще изчезнат от вашата сметка и ще се появят в сметката на получателя. Ако при превода банката вземе повече електронни банкноти отколкото трябва, ще ви върне ресто. Например да предположим, че трябва да платиш 4 IM-а. Нека в сметката ти има една електронна банкнота от 100 IM-а и 3 по един IM. Тогава от сметката ти ще изчезне банкнотата от сто IM-а и ще се появят 9 електронни банкноти по 10 IM-а и 6 по един IM. Този, който получава вашите 4 IM-а ще получи 4 електронни банкноти по един IM. Ако тези банкноти станат повече от десет, банката ще му ги уедри и ще ги замени е една електронна банкнота от десет IM-а.

Разбира се, никой няма да гледа номерата на електронните банкноти, както никой не следи и за номерата на реалните пари, но ако поискаш ще можеш да видиш този номер, да провериш дали това е електронна банкнота, която е в обръщение и кога за последно тази електронна банкнота си е сменила портфейла, тоест да видиш от кога е при теб. Това е важно, за да се знае, че няма скрито покрито и че IM-овете са истински.

Възможно ли е да има публична база данни, която да следи наличността и разпределението на всички IM-ове. Да това вече е направено при валутата биткойн. Разликата е в това, че при биткойн всеки потребител задължително трябва да поддържа тази база от данни, докато при IM-овете само държавите, които поддържат IM-а задължително ще поддържат базата. Ако някой потребител желае също да съхранява базата, може да пожелае да стане пазител на базата и той също да я съхранява.

Публичната база данни ще съхранява само публична информация за това колко IM-а има в обръщение, кои са им номерата, в кои държави се намират, в колко сметки са и т.н. Колко има в твоята конкретна сметка ще се съхранява в защитена база данни. До защитената база данни ще имат достъп само държавите и то всяка държава ще знае само за своите си граждани.


Спестявания

Едно от най-лошите неща в съвременния свят е това, че хората са лишени от правото да спестяват. Първоначално хората са спестявали като са оставяли парите си в кръчмата, по-късно започват за спестяват, като инвестират в конни надбягвания и ролетка, сега вече инвестират на фондовата борса.

Според мен инвестицията в кръчмата и на конните надбягвания има някакъв смисъл, защото това носи социални контакти, които могат да се окажат полезни, докато инвестицията на фондовата борса е свързана само с харчене на пари без това да е придружено от социални или сексуални контакти.

В наше време човек не може да спестява в банка, защото лихвата в банката далеч не покрива инфлацията. Освен това няма държавни банки и човек е принуден да рискува с частна банка, а това е риск който рано или късно води до провал. Въпросът тук не е дали, а кога.

Не можете да инвестирате в държавни ценни книжа, защото тези книжа не се продават директно без посредник. Остават хазартните игри като фондовата борса, тотото, ролетка, покер. Като човек запознат с теорията на игрите ще ви кажа, че тези игри се делят на два вида: честни игри и игри с банка. В игрите с банка, печели банката, а при честните игри печели най-големия мошеник. Ако не се чувствате достатъчно голям мошеник за вас остава инвестицията в злато и недвижими имоти. Тези инвестиции обаче са свързани с голям разход и грижа. Златото трябва да го пазите, а недвижимия имот трябва да го поддържате. Освен това, когато спестявате в недвижими имоти не можете да спестите само едно евро, защото няма толкова малък имот.

Може да се опитате да спестите като инвестирате в нещо ценно, а ценни обикновено са нещата, където е вложен много труд. Въпросът е дали този труд е създал нещо ценно, нещо което ще е ценно и в бъдеще или само е похабил материала. Ако купите картина дали тази картина ще струва след време повече от боята?

Типичен пример за инвестиция е да се изсече някаква гора. Въпросът е, дали изсечената гора струва повече. Може да е вложен много труд в изсичането, но по-лесно е да направиш от девствена гора подпалки, отколкото от подпалки девствена гора.

В България най-често се инвестира в строителството на сгради. Хората, когато съберат пари си купуват апартамент. Понякога го дават под наем, но по-често го държат празен. Разходите по поддръжката на един празен апартамент не са малки, освен това празните апартаменти не се отопляват, което товари съседите, които за да се стоплят им се налага да харчат повече. За да инвестират парите си българите презастрояват градовете, като се получават едни гета изключително неприятни за живеене. Инвеститора, който строи между блоковете печели нещо, но общата стойност на квартала намалява, което значи, че подобна инвестиция всъщност е с отрицателен знак. Накрая, когато стане прекалено скъпо и неприятно да се живее в подобен квартал, мястото се обезлюдява и колкото повече се обезлюдява, по-скъпо и неприятно става да се живее там. Накрая в празните блокове се заселват скитници и тогава цената на имота пада практически до нула.

Този начин на инвестиция е характерен за пазарното стопанство. Там, ако потреблението спре, спира и производството, хората остават без работа и започва страшна криза. Затова там хората трябва непрекъснато да работят, колкото и безсмислена да е работата им. Същото беше и в казармата. Там непрекъснато ни намираха работа. Например, да метем есените листа. Духне вятъра и започваме да метем отначало. В казармата, ако оставиш войниците без работа, те ще полудеят и не се знае на къде това ще избие.

Комунистическите държави са построени на друг принцип. Там се работи много по-малко и често се налага да се ограничи потреблението защото ресурсите не стигат. Ако намалее потреблението, това не води до никакъв проблем, защото държавата винаги е в състояние да генерира допълнително потребление и да намери работа на хората, например като ги прати да метат есените листа.

Хубавото на новата валута е, че тя ще направи възможно спестяването. IM-а ще ви даде сигурност съчетана с много малка загуба, която ще е само 0.8% годишно. При тази загуба, ще са ви нужни 50 години, за да загубите една трета от реалната стойност на парите си, а 50 години са си достатъчно дълъг период. Тук под реална стойност разбираме дела на вашите пари от всички пари в обръщение. Дори този дял да е намалял с една трета, може да се окаже, че след 50 години с тези пари можете да си купите повече отколкото е можело преди, просто защото броят на хората се е увеличил и парите са станали по-ценни.

Друга популярна инвестиция в България е инвестицията в престиж. Купуват се изключително скъпи коли, дрехи, часовници. Не че скъпите коли вършат по-добра работа, не че скъпите дрехи топлят повече, нито скъпите часовници са по-точни от евтините. Често дори е обратното. Въпреки всичко купуването на скъпи вещи цели спечелването на известен престиж в обществото. Много често този престиж е измамен, защото младежа със скъпата кола, може да се окаже, че живее в барака, златната верига, която виси на врата му, може да се окаже, че е от олово, а часовника е китайски дубликат. Дори колата действително да е скъпа, той не може да я продаде на цена, която би му покрила кредита. Тоест, неговата нетна стойност е отрицателна, което прави хората силно подозрителни към подобни парвенюта.

Хората имат нужда от това да парадират. Едни парадират с интелект, други с външна красота, трети с талант. Няма нищо лошо да се парадира и с пари, но това парадиране да е истинско, а не като красотата, която всъщност е силикон и таланта, който всъщност е плейбек.

Новата валута ще позволява човек, ако пожелае, да може да се откаже от банковата тайна и да позволи на всеки да може да влезе и да види парите в сметката му (или част от парите, не е нужно да се покаже всичко, достатъчно е да се покаже достатъчно). Може това разрешение да не важи за всеки, а само за определен кръг от хора с дълги крака и руси коси, които специално са проявили интерес към въпросния младеж. Така младежа вместо да купи една кола и безвъзвратно да похарчи едни пари, може да ги сложи в сметката си, да се фука с тях известно време и накрая да ги похарчи за нещо полезно.

Инвестицията в IM-ове ще е много подобна на инвестицията в земеделска земя. И в двата случая вие ще получите част от някакъв ограничен ресурс, който се очаква да запази стойността си именно, защото е ограничен. Държавата е тази, която ти дава гаранцията, че този ограничен ресурс ще остане твой и че никой няма да ти го вземе под една или друга форма. Докато има държава има и собственост, има и пари. Вярно е, че държавата уважава повече собствеността върху земеделската земя, отколкото собствеността върху парите. Много рядко се стига до национализация на земята, но често се стига до висока инфлация, която на практика национализира парите. Това може да се промени законодателно и държавата да започне да уважава собствеността върху парите точно толкова колкото уважава собствеността върху земеделската земя.


Честни пари

Пари, които не могат да се крадат. Тази идея е много социалистическа. Не случайно създателите на валутата IM ще са комунистически Китай, Русия, която от вчера е капиталистическа, но според мнозина още си е комунистическа и Бразилия, която е по-комунистическа от Китай и Русия взети заедно.

Тези пари ще се харесат и на бедните и на богатите. Бедните ще искат да не се краде, защото обикновено те са ограбените. Богатите крадат от бедните, а не бедните от богатите. Когато бедните крадат или ги хващат и ги пращат в затвора или не ги хващат и те вече не са бедни, а богати.

На богатите новата валута ще им хареса още повече, защото в момента те живеят като затворници, заключени са в строго охранявани затворени комплекси зад високи огради и се страхуват да излязат на вън, за да не набарат бедните. Много от богатите са принудени да се преструват на бедни, защото ги е страх, че може да ги отвлекат. Дори и да не се страхуват за себе си, страхуват се за близките си. Има много държави където да си беден е лошо, а да си богат е още по-лошо.

Въвеждането на честните пари ще намали драстично престъпността. Практически ще изчезнат джебчииските кражби и много ще намалеят отвличанията. Когато отвлекат някого похитителите ще искат да им се плати в някаква чужда валута. Силно ще намалее и корупцията. Сега плащаме на адвокат, което е законно, той плаща на съдията, което не е законно, но не може да се проследи, защото адвоката и съдията се познават и не се топят един друг. Когато обаче пътя на парите е ясен може да се види какви пари и от кого е получил съдията и веднага да се запитаме: Защо ги е получил?

Силно ще се намалят и данъчните измами. Сега когато работодател плаща на работник се попълват куп документи и в края на годината работника трябва да опише получените пари в данъчната си декларация. Когато тръгнеш да плащаш на някой работник, той ти казва: „Дай ми ги кеш, че иначе ще трябва да ходя да внасям данъци!“ Казваш му, че данъка е за твоя сметка и че ти ще отидеш да му го внесеш, а той пак ти казва, че не ще, щото после трябвало да пише данъчна декларация. С новите пари, ще трябва само да преведеш сумата в сметката на работника и като основание за превода да напишеш, че това е плащане за извършена работа. Тогава държавата автоматично ще си удържи нужния данък и няма да занимаваме работника с бумащина и данъчни декларации.

Как ще изглеждат цените? Щом парите са честни, то и цените трябва да са честни и да не заблуждават. За да се избегнат ужасните цени от вида на 999.99 ще има закон забраняващ холандските цени. Това са цените завършващи на 99 и 98. Тези цени по същество са опит за измама, защото 1.99 и 1.98 изглеждат като едно и нещо, но всъщност това нещо е толкова голямо, че на практика цената си е две. Законът забраняващ холандските цени ще гласи, че ако една цена може да се закръгли нагоре и при това увеличението е по-малко от 2%, то цената трябва да се закръгли.

Щом ще можем да работим със санти-центове, то трябва да можем да пишем цени, в които да има санти-центове. Такива цени ще се ползват рядко, но ако отидете в магазин за гайки и болтове, където гайките ги продават не на кило, а на бройка, то може да се наложи да се използват и санти-центове. Когато нещо струва цент и половина или една трета цент, ще има накрая # следван от санти-центовете. Например 0.01#50 или 0.00#33 (което ще се пише по-кратко като 1#50 и #33)


Банките не трябва да управляват икономиката

Появата на международните пари силно ще ограничи влиянието на банките и те ще загубят властта си да управляват икономиката.

В момента банките решават всичко. Предприятията не се управляват нито от техните собственици, нито дори от техните директори. Решенията се взимат от анонимни банкови чиновници, които нищо не разбират и не носят никаква отговорност за действията си.

Когато директора иска да купи нова машина, той иска разрешение от банката. Когато иска да промени производството, да стъпи на нов пазар или да създаде нов продукт, за всяко нещо той трябва да търси разрешението на банката.

Банките си позволяват дори нещо повече! Те изискват от заводите да им предоставят списък с клиентите си и доставчиците си. Банката може да забрани на завода да купува от един конкретен доставчик и да го насочи към друг. Причината е чисто корупционна. Другия доставчик е приятел на съответния банков чиновник. Това е неправилно! Би трябвало да се купува от приятелите на собственика на фирмата, а не от някой, с когото банковата чиновничка е яла или спала навремето.

Банката може да поиска да види с какви активи заема е обезпечен, дали фирмата коректно си е плащала предишните заеми или е имала издънки. Може дори да поиска да знае каква е печалбата на фирмата, но не може да иска да се бърка в оперативното управление, което си е работа и отговорност единствено на мениджъра.

Ако една държава въведе закони, които да прекратят порочната практика банките да се бъркат в управлението на икономиката, то тази държава би дръпнала много спрямо държавите, в които банките са издигнати на пиедестал. На времето при социализма имаше подобна практика. Завода се управлява от инженер, който си разбира от работата, но над него стоеше партиен секретар, който му се бъркаше в работата без да разбира нищо от производството и без да носи никаква отговорност в случай на провал. Сега е същото. Начело на фирмата стои мениджър, който често е и собственик. Това е човек, който разбира от спецификата на работата и който отговаря за крайния резултат. За съжаление над мениджъра стоят банковите чиновници, които реално управляват завода, макар че нищо не разбират, а и отговорност никаква не носят.

Не е лесно да се ограничи властта на банките, защото те имат силно лоби в парламента. Банкерите подкупват политиците и те гласуват специални закони, които дават специални права на банките. Как става подкупването? Ето един начин, който бил законен:

Банката отпуска заем на политика с много ниска лихва. Той си внася парите в банката и те му дават преференциален лихвен процент с толкова висока лихва, че лихвата по депозита е по-голяма от лихвата по заема. По този начин, всеки месец плащат на политика едни пари под формата на лихва. Невероятно звучи, че такова мошеничество може да бъде законно, но света на правото познава и по-страшни неща.

По този начин банките си купуват законодателство, което облагодетелства тях и банкерите. Например, когато обикновен човек фалира му взимат всичко, а когато банкер фалира може да си запази къщата и яхтата. Разбира се, обикновеният човек няма яхта и му е все тая дали ще му вземете яхтата, която така или иначе я няма. Въпреки всичко този закон е дискриминационен и трябва да се отмени със задна дата. Тоест, да се вземат яхтите на всички фалирали банкери.


Приватизация на големите корпорации

Сега, когато всички говорят за национализация е малко странно да повдигнем въпроса за приватизацията. Чии са международните концерни? Кой ги управлява?

Според мен големите фирми в общи линии са ничии. Те са акционерни дружества с огромен брой акционери, които въобще не участват в управлението и не носят никаква отговорност в случай на проблем.

Кой тогава управлява големите корпорации? Моето мнение е, че частично, те се управляват от тъмни сили като масонски ложи и други мафиотски формирования, но най-вече се управляват от пазара, а това е една стихийна сила, без правила, без посока и без морал.

Банките са пример за подобно безлично безмозъчно същество, което се подчинява на правилата на пазара и се стреми към забогатяване, без да се интересува от нищо друго. Когато трябва да преговаряш, винаги е по-добре да имаш срещу себе си човек, а не корпорация, защото с човека винаги може някак да се разбереш, за разлика от корпорацията, която няма нито чувства, нито разум. Когато си изпаднал в затруднение, винаги е по-добре да имаш срещу себе си лихвар, а не банка, защото лихваря е човек, ще ти отреже един-два пръста и като види, че не можеш да плащаш, ще те остави на мира, докато банката би те гонила до гроб.

Как да одухотворим безличните акционерни дружества? Как те могат да започнат да се управляват от акционерите си, а не от сляпата стихия на пазара? За целта са нужни само три прости промени:

Първо, покупката и продажбата на акции трябва да се облага с данък. Сега когато си купувате къща сте обложени с абсурдно висок данък. Когато си купувате част от къща е все тая, закона не се интересува дали купувате цяла къща или само половинка. Когато купувате акции от международна компания притежаваща хиляди къщи, земи, самолети и кораби, вие не дължите никакъв данък продажба! Това прави възможно за един ден едни акции десет пъти да сменят собственика си. Така отношението на акционерите към фирмата става несериозно. Те са собственици за кратко и нямат време да се грижат за собствеността си и да управляват предприятието. Фондовата борса се превръща в едно голямо казино, където се разиграват съдбите на корпорации и заводи. Там цената се определя от клюки, слухове и паника, вместо да бъде постигната на базата не сериозен икономически анализ.

Затова при продажба на акции трябва да се плаща данък и той трябва да е поне 1% от стойността. Продажбата на къщи и недвижими имоти трябва да бъде обложена със същия данък от 1%. В момента продажбата на недвижими имоти се облага много по-солено, което принуждава хората да лъжат и да укриват този данък. Ако искаме да имаме истински международни пари, трябва да сме наясно, че данъците ще са трудни за укриване и затова трябва да бъдат такива, че да могат хората да ги плащат.

Второто, което трябва да се направи е да се даде възможност на акционерите да участват в управлението на фирмата. То и сега съществува някаква теоретична възможност за малкия акционер да стигне до общото събрание на акционерите и там нещо да гласува. При големите компании тази възможност е само теория без да е възможна на практика.

Трябва да е възможно за малкия акционер да избере едно от лобитата управляващи компанията и със своите акции да му гласува доверие. Трябва да може да влезе на сайта на компанията, където да прочете за какво се борят различните лобита и да избере едно от тях, като му повери акциите си. Да даде правото на лобито да гласува с тези акции от негово име. Когато не му харесва политиката на лобито, веднага да може да го смени.

Например, виждате че има едно лоби, което иска компанията да започне да се бори за спасяването на малките китчета и друго лоби, което иска компанията да избива малките китчета и да добива от тях китова мас. Вие преглеждате двете лобита и гласувате за трето, което иска компанията въобще да не се занимава с китове, а вместо това да се насочи към високите технологии.

Третото, което трябва се направи, за да се приватизират корпорациите, е акционерите да носят отговорност за действията на компанията. В момента отговорност се носи от компанията, а не от акционерите. Например, ако в миналото една компания е използвала робски труд, то сега могат да я осъдят да плати някакво обезщетение. По този начин са наказани акционерите, но не онези акционери, които са виновни за престъпленията извършени в миналото и не тези, които са се обогатили от тези престъпления, а съвсем други хора, които нямат нищо общо с предишните акционери.

Затова плащането на обезщетения и репарации трябва да става не от компанията, а от акционерите, които са били собственици на тази компания по времето когато е извършено съответното престъпление. Това ще направи акционерите много по-отговорни. Притежаването на акции от голяма далавера ще се превърне в сериозна отговорност. Вече, няма да можете подарявате акции, защото получателя им може да не се съгласи да ги вземе. Сега подарените акции могат да ви донесат само печалба. Печалбата може да е малка, може дори акциите съвсем да се стопят и да изчезнат, но до отрицателен резултат не може да се стигне. Ако акционерите носят отговорност за действията на компанията, може да си притежавал едни акции, отдавна да си ги продал и да си ги забравил и тогава да осъдят компанията и да започнеш ти и наследниците ти да плащате заради това ще компанията е сгазила лука и вместо да работи за хората и обществото, безскрупулно е унищожавала малката ни планета.

Разбира се, за да може акционерите да отговарят за собствеността си, трябва притежаването на акции да не е анонимно. Трябва веднага да се забранят анонимните акции, които са документ на хартия, който е собственост на приносителя им. Освен това, подобни анонимки могат да се използват като алтернативна парична единица, което противоречи на правилото, че никои не може да си печата собствени частни пари.


Дошло им е времето

Вече е дошло времето за появата на новата международна валута. Не случайно в последните години имаше два опита за въвеждане на международни пари. Първият опит се казваше евро, а вторият е биткойн. Това бяха два много добри опита, и двете валути са добре замислени и имат голям успех.

На хората все повече им харесва да пътуват от държава в държава и да плащат с едни и същи пари, да забравят за чейнж бюрата. Сега когато пресечете границата няма нужда да сменяте съдържанието на портфейла си. Когато обикаляте магазините, няма нужда непрекъснато да смятате, а колко струва това във вашата валута. Това са все удобства, които хората вече опитаха и оцениха.

Еврото има и още предимства. Неговата инфлация е малко и то дава спокойствие и стабилност. Особено му се радват хорицата, които са свикнали тяхната валута непрекъснато да се срива и обезценява. А това, че инфлацията е малка, не значи, че се събира по-малко данък инфлация, защото когато инфлацията е малка, парите в обръщение са повече. По-добре е малък процент от много пари, отколкото голям процент от много малко пари.

Въпреки всичко и еврото и биткойна няма да се превърнат в истински международни пари.

Какви са проблемите на еврото? Не е много ясно кой точно го печата и колко може да бъде напечатано. Не е ясно кой прибира данъка инфлация и колко е инфлацията на еврото. Тук има противоречие между северно европейските страни като Германия, които предпочитат по-малка инфлация и южните като Италия, които традиционно са свикнали на по-голяма инфлация. Тази валута не е поставена върху ясни и точни правила, поради което е много трудно за нова държава да се присъедини към еврото, както и за вече присъединените не е ясно как биха могли да се отделят, ако пожелаят.

Що се отнася до биткойна, то тя е много интересна валута и има много от характеристиките, които една валута трябва да има. Например, всички плащания с биткойн се записват и са донякъде публични. Това прави кражбата на биткойн почти невъзможна. Електронният биткойн си има сериен номер, за разлика от електронното евро. Лошото е, че биткойна няма банкнота и монета. Предимство на тази валута е, че количеството на биткойните е фиксирано и те не могат да бъдат печатани неограничено. Могат да бъдат „копани“, но това което е останало за изкопаване е малко. Три четвърти от биткойните вече са „изкопани“ от създателите на валутата и оттам нататък вие колкото и да „копаете“, можете само да се борите за трошици от оставащата една четвърт.

Голям проблем на биткойна е, че при него няма инфлация. Щом биткойна е в ограничено количество, това значи че той ще бъде в постоянна дефлация. Така ще е докато е модерен, а когато му мине модата, ще се срине и стойността му ще стане нула. Ако създателите на тази валута бяха разрешили „копаенето“ да бъде неограничено, то тогава би имало инфлация и биткойна би просъществувал малко по-дълго. За съжаление анонимните родители на биткойна са били твърде алчни и са задържали почти всичките биткойни за себе си, като са оставили твърде малко простор на останалите, за да „копаят“.

Голям плюс на биткойна е, че създателите му са решили да останат анонимни. Има една мъдрост, която казва, че никой не е пророк в собствената си държава. Тази мъдрост днес трябва да се перифразира, че никой не е пророк на собствената си планета. Ако хората знаеха кой е този някой, който е създал тези пари, то не биха инвестирали в тях, защото не биха искали да обогатят този някой, който и да е той. Хората са завистливи и не биха искали никого да обогатяват, освен себе си, разбира се.

Това, че авторите на биткойна са неизвестни е плюс, но най-големият минус е това, че зад тази валута не стои никой и нищо. Зад другите валути стоят държави, хора, природни богатства, а зад биткойна стои само една мода, която бързо ще отмине, както отминават всички моди.

Най-важното за една валута е зад нея да стои държава и да подкрепя валутата законодателно. Трябва да има определена територия, на която тази валута да е единственото законно платежно средство. Искаме, ако някой ни ограби и открадне парите ни, да можем да се обърнем към държавата, полицията да издири крадеца, съда да го осъди и да го вкара в затвора. Пари, зад които не стои никоя държава, не са никакви пари.

Все пак не можем да кажем, че зад биткойна не стои никоя държава. Тази валута обра свободния компютърен ресурс в световен мащаб. Това беше голям проблем за тайните служби. Затова аз подозирам, че точно тайните служби са създалите на тези пари или ако не са те, то поне, те са тези които най-много му се радват и най-силно го подкрепят.

Преди появата на биткойн много хора оставяха компютрите си включени и разрешаваха на всеки желаещ да ползва свободния компютърен ресурс. Най-мощния супер компютър в света беше свободен и напълно безплатен за всеки, който пожелае да пусне някоя сложна сметка да се смята от чуждите компютри.

Истината е, че да се остави подобна компютърна мощ свободна за ползване от всеки желаещ е опасно, защото от това би могъл да се възползва някой лош човек. Обмисляха се дори законодателни промени, които да забранят на хората да предоставят свободния си компютърен ресурс за ползване. Сега, с появата на биткойн този проблем е решен. Целия свободен компютърен ресурс „копае“ биткойни и вече никой не позволява да му ползват безплатно компютъра, защото никой не иска някой друг да „изкопае“ биткойни на неговия компютър и да се облагодетелства за негова сметка. Както знаете основния мотив движещ повечето хора, това е страха да не настинат и да не се минат.


Кредитни карти

Както казахме, всеки човек, съвсем безплатно, ще получи разплащателна сметка и банкова карта към сметката си. Толкова ще е удобно, че всички ще ползват карти и почти никой няма да се занимава с пари кеш. Ще попитате: „Ами какво ще правим със старите хора? Дъртите са консервативни и не обичат да ползват банкови карти.“ Аз съм един от тези стари хора дето не обичаме да ползваме карти, но това не е защото сме консервативни, а защото ние дъртите не обичаме да ни цакат. Ако ползването на картата е безплатно, както и ползването на хартиени пари, то ние дъртите няма да имаме нищо против да плащаме с карта.

Карти ще имат всички, дори и малките деца. Щом детето има джобове, в които може да държи пари, значи може да има и собствена карта. Въпросът е, ще разрешим ли на родителите да пребъркват джобовете и картата на детето си. Да, ще им разрешим, но само след съдебно решение.

След като ще имаш сметка, в която всеки ще може да ти преведе пари, може ли някой да ти прати пари и после да те обвини в корупция. Не може, защото право да ти превеждат пари без твоето разрешение ще имат само работодателя ти и най-близките ти хора. Когато някой непознат ти преведе пари, те ще останат блокирани до момента, в който ти решиш да ги приемеш или решиш да ги върнеш обратно.

Банковите карти имат едно голямо преимущество, което е и техен голям недостатък. Това е, че те ти дават право да теглиш кредит. Нормалната карта няма да ти дава кредит. Ще теглиш докато парите не свършат и край. Ако искаш кредит, ще разрешиш стандартния нисколихвен кредит, който International Bank отпуска (както казахме по-горе, 6% лихва в размер не по-голям от годишния ти данък.) Ако искаш да разполагаш с по-голям кредит, ще трябва да сключиш договор с дявола или с някоя банка. В този договор ще е уговорено с какъв кредит разполагаш и каква лихва ще трябва да платиш за кредита. Тогава ще можеш да ползваш банковата си карта като кредитна.

Когато отидеш в магазина и не ти стигнат парите ще може магазинера да ти отпусне кредит със стандартната лихва от 6%. Няма да разрешаваме на магазинерите да взимат по-голяма лихва, за да не се превърнат в лихвари. За тях няма да е проблем малката лихва, защото те разчитат на търговската си надценка. За тях ще е по-добре да имат нещо черно на бяло отколкото да пишат в тефтера с вересиите и да се чудят после как да си съберат парите. Като казваме черно на бяло, нямаме предвид някакви хартиени документи, които се разписват и подпечатват. Всичко ще е електронно, магазинера само ще е длъжен да те предупреди, че си на минус и да те попита съгласен ли си да ти го чукне като вересия. Ти може да се съгласиш, или да извадиш от джоба си някоя банкнота или да върнеш пържолите и да вземеш вместо месо булгур.

Последния въпрос свързан с разплащателните сметки и банковите карти е дали ще можеш да скриеш нещо от жената или ще трябва да се превърнеш в най-примерния и честен съпруг? Отговорът е, че разплащателната ти сметка трябва да може да защити личното ти пространство. Както сакото ти може да има много тайни джобчета, така и разплащателната ти сметка ще може да има много тайни и явни отделения. Дори и жена ти да разполага с паролата ти и да може да влезе в сметката ти, то тя ще види само явните отделения, а за да влезе в някое от тайните, ще трябва да знае името му и паролата му. Дори и да те изнуди да й покажете тайното си отделение, никога няма да е сигурна дали нямаш още тайни отделения.

Смисъла на различните отделения на сметката ти не е само да се криеш от жена си. Може да искаш да заделиш пари за почивка, за нова година или просто да си направиш отделение „Бели пари за черни дни“, да пазиш тези пари и да не ги харчиш за глупости.


Как валутата ще е осигурена?

На банкнотите пише: „Тази банкнота е осигурена със злато и с всички активи на банката“, което значи че парите ви с нищо не са осигурени. Имало е опити да се намери твърда основа, върху която да се изгради доверието към парите. Например, преди време долара е бил осигурен със злато. Тогава на всеки долар е отговаряло определено количество злато и банката е била готова да изплати това злато на всеки който си го поиска.

Подобна система на осигуряване в основата си е дефлационна. Златото е фиксирано количество, което прави и парите фиксирано количество. Вярно, че хората непрекъснато копаят за злато, но това което изкопават е пренебрежимо малко сравнение с вече изкопаното. Следователно, осигуряването със злато изключва данък инфлация. Всъщност, този данък си остава, но така парите не се топят постепенно, а на тласъци. Има период когато парите са осигурени със злато и цената им върви нагоре-надолу заедно с цената на златото. После, в един момент, държавата казва, че няма повече да си дава златото и парите се сриват и започва период на ускорена инфлация. После пак решават да осигурят парите, я със злато, я със зърно, я с нещо друго и пак настъпва период на относително спокойствие.

По-добре биха направили, ако осигуряването със злато включваше известна инфлация. Тоест, фиксираното злато, което се плаща за долар да намалява с 5% годишно. Така хем би имало някакъв твърд еквивалент на парите, хем би се събирал данък инфлация.

За всяка валута е важно да се знае кой я печата и кой прибира данък инфлация. За долара и еврото това не е съвсем ясно. За долара някои казват, че той се печата от американската държава, а други казват, че Федералния резерв е частна организация, която сама си решава кога и колко долара да напечата. В Европа нещата са още по-неясни, защото няма европейска държава и не е ясно кой решава кога и колко евро да се напечатат.

За да бъдат едни пари международни трябва в тях да участват много държави, печатането на пари трябва да е регламентирано (тоест ограничено) и държавите да си поделят данък инфлация по някакъв справедлив принцип.

Зад международните пари могат да стоят много държави. Едни може да са големи, а други малки, едни може да са богати, а други бедни. Да допуснем, че IM първоначално е създаден от Русия, Китай и Бразилия. Ще се напечатат едни пари, но как ще се разделят между трите държави? После ще се печатат допълнително, за да има инфлация. Как ще се разпределят тези допълнителни пари? Трябва да има правило, което да казва коя държава върху каква част от парите има права. Нужен е сигурен измерител, който да разпредели дяловете между държавите.

Традиционно парите се осигуряват със злато. Някой казват, че е по-добре валутата да не е осигурена само с едно нещо, а нещата да са поне две – например злато и сребро. Валутата IM ще е осигурена със сто различни неща като всяко едно от тези сто неща ще дава по един процент от тежестта на валутата. Например, златото ще участва в осигуряването на IM-а. Ще се изчисли всяка от държавите учредителки с какъв златен резерв разполага и на тази база ще се разпредели 1% от валутата IM.

Другите 99 неща (на базата, на които ще се изчислява тежестта на всяка държава) ще са свързани с територия, население и производство. Например, ще се сметне площта на дадена държава спрямо площта на всичките участващи в IM и това ще даде още един от стоте коефициента, чието средно аритметично ще определи тежестта на държавата.

Други неща свързани с територията са: териториалните води, дължина на бреговата линия, обема на сладководните басейни и други подобни. Що се отнася до населението, първото и най-важното е броя на хората. Освен това може да вземем броя на младите, броя на новородените и т.н. Хубаво е да вземем и броя на образованите, но не е ясно как да се определи обективно кой колко е образован.

С производството ще са свързани неща като колко стомана е произведена през последната година. Колко жито, ориз и картофи са произведени. Колко нефт, газ и въглища са добити. Ще гледаме само производството без да гледаме консумацията, за да не насърчаваме излишното разхитителство.

Други от стоте критерия ще са общия обем на търговския и обема на военния флот. Каква е числеността на армията, с колко ядрени бойни глави разполага държавата и т.н.

Не е лошо да има и нещо свързано с екологията. Например, каква е площта на девствените гори и каква е площта на всички гори без значение дали са девствени или не. Каква е площта на резерватите за диви животни. Колко туристи са посетили държавата.

Не мога точно да кажа кои ще са стоте критерия, които ще определят относителните дялове на държавите, но ще падне голям пазарлък докато се определят, защото всяка държава ще дърпа чергата към себе си. Важното е, след като веднъж се определят тези сто критерия, повече да не се пипат.

Когато нова държава се присъединява към International Bank, то ще бъдат напечатани допълнително и ще бъдат дадени на новата държава толкова пари, колкото е нейния относителен дял в момента на присъединяването. Когато някоя държава реши да излезе от този валутен съюз, тя ще трябва да върне съответното количество пари.

Както казахме, в края на всеки месец ще се печатат допълнителни 0.4% и ще се разпределят между държавите като данък инфлация. Нека 2% от тези пари да отиват за International Bank, за да покрият разходите по печатането на парите. Останалото да се раздели на две по 49%. Първите 49% от данъка инфлация да се разпределят на базата на относителните дялове, които имат държавите в момента. Оставащите 49% ще се разпределят на базата на парите в обръщение. Тоест, ще се гледа всяка държава каква част от парите в обръщение са на нейната територия независимо дали са в банкова сметка или са кеш. За всяка банкова сметка ще се знае в коя държава се намира, а за всяка банкнота или монета ще се гледа в коя държава за последно е засечена на каса или на банкомат.

Почти всичките пари в обръщение ще са електронни и данъка инфлация върху тях ще е само 0.8% годишно, което изглежда много малко. Въпреки това ще се събира значителен данък инфлация, защото не е толкова важен процента, колкото е важно колко са парите в обръщение, а IM-овете ще са изключително много, защото почти всички хора ще държат спестяванията си в тази валута.


Как ще се създаде новата валута?

Ще се съберат няколко държави учредителки. Най-вероятно това ще са Русия, Китай и Бразилия. Ще се изчисли колко пари са нужни като се сметне колко пари има в обръщение плюс сумата на всичките банкови сметки в трите държави. Курса, както казахме ще бъде 10 евро за един IM.

След като се сметне колко пари са нужни, ще бъдат напечатани три пъти повече от необходимото. Напечатаните пари ще бъдат разпределени между държавите на база относителните дялове (които са изчислени по стоте критерия, които са били фиксирани след мъчителни преговори).

Всяка държава ще използва приблизително една трета от получените пари, за да направи обмяна и да смени парите в обръщение. Останалите две трети държавата ще запази и ще пуска в обръщение постепенно през следващите години, за да не се получи дефлация. Ще има строги критерии, по които държавите да могат да пускат пари от резерва в обръщение, защото ако няма такива правила държавите ще пуснат парите твърде бързо и инфлацията ще стане повече от 5% годишно.

В началото, след създаването на новите пари, ще има дефлационнен натиск, защото така е с всяко ново нещо, което идва на мода и интереса към него расте. Освен това много от чуждите граждани ще започнат да спестяват в новата валута. Това, разбира се, ще бъде забранено в родните им държави, но и сега на много места е забранено да си внасяш парите в швейцарска банка, но това не пречи на хората да го правят.