02 март 2009

Продължение Шест

Това парче от книгата е посветено на новите технологии и на силикона.

_________________________

След триседмичен преход Гочо се добра до Созопол. Идеята му беше да се смеси в тълпите от туристи и по този начин да се покрие. За съжаление, Гочо не беше идвал в Созопол от много години, а през това време нещата тук силно се бяха изменили. По времето на строителния бум всичко беше застроено и покрито с хотели. Морето не можеше въобще да се види, срито от гората бетонни стени. Всички дървета бяха изсечени, за да има повече място туристите да си паркират колите. Златният пясък беше превърнат в сив бетон, а на мястото на красивите дюни бяха построени ресторанти и стриптийз барове.

Ех, къде остана онзи Созопол. Тогава по дюните имаше много повече стриптийз, при това съвсем безплатен, а сега, сега Созопол стана по-гадно място дори и от София. Резултата от техническия прогрес се изрази в това, че туристите лека полека избягаха от тази дупка и Созопол напълно запустя.

Когато дойдоха турците нещата сериозно се подобриха. Те разрушиха повечето хотели. От плажа разкараха всичко. Изринаха сивия бетон и докараха изкуствен пясък. Сега мястото изглеждаше доста сносно, но туристите ги нямаше. Въобще в икономиката винаги е имало голяма инерция. Много трудно е да изгониш туристите от един курорт. Те са си свикнали всяка година да ходят на едно и също място и колко и да им осираш пейзажа, те продължават да идват. Въпреки всичко, веднъж изгониш ли ги, после е двойно по-трудно да ги върнеш обратно. Затова Созопол продължаваше да е празен и Гочо нямаше как да се скрие в тълпа от туристи.

Той излезе на един съвсем пуст плаж. Единствената точка, която привлече вниманието му беше един бар, зад който дремеше един стар турчин. Тук като казваме стар, трябва да имате предвид, че всичко е относително. Турчина беше по-млад от Гочо, но Турция е млада държава и затова турчина е относително стар, докато Гочо е българин, а България е една застаряваща и постепенно умираща нация и затова Гочо е един млад българин.

Гочо се доближи, но предпочете да не буди бармана, защото нямаше пари, за да се глези с коктейли, а и не искаше излишно да привлича вниманието към себе си. На пустия бряг едрата Гочова осанка изглеждаше като муха в кисело мляко и в момента той си мисли дали не е по-добре да потърси друго прикритие. Точно в този момент, някакси от нищото, се появи една ослепителна блондинка и се доближи до Гочо.

Блондинката започна да флиртува с Гочо, което си беше много странно защото такава мадама би погледнала към него само ако той е последният мъж останал на планетата Земя. А дали пък наистина той не е последният? Нямаше никой друг, освен турчина зад бара.

Мадамата предложи на Гочо да я придружи до нейната лимузина. Той почувства, че нещо не е наред, но не можа да й откаже. Гочо беше привлечен към блондинката, така както лампата привлича пеперудата. Сигурно пеперудите чувстват, че лампата ще им изгори крилата, но не могат да устоят на съблазънта. По същия начин Гочо не можа да откаже и покорно тръгна след нея.

Двамата влезнаха в лимузината, затвориха вратата и останаха сами. Гочо се оказа в ситуация, в каквато отдавна не е изпадал. Той не мисли дълго и веднага пъхна ръцете си под лилавата й блуза. Знам, че всички сте затаили дъх и очаквате да разберете какво ще се случи в този момент. Знам, че това е най-интересното място в книгата, но както вече сте свикнали, точно в най-интересният момент се спира за рекламна пауза. Чудите се какъв боклук ще ви пробутам. Ами аз продавам, един компилатор за Пролог. Знам, че ти читателю не си програмист, никога до сега не си програмирал и не възнамеряваш да програмираш и за в бъдеще. Знам, че дори и да започнеш да програмираш, то това няма да е на Пролог. Въпреки това, купи си компилатора. Толкова много ненужни боклуци вече си си купил. Един повече или по-малко е абсолютно без значение.

И така, до къде бяхме стигнали? А да, Гочо бръкна под блузката на русата мадама и в този момент се случи чудо. За пръв път през живота на Гочо се случваше той да държи цици и това да не му достави удоволствие! Вярно е, че беше минало много време откакто Гочо за последно беше докоснал женска гръд, но той още помнеше, че циците са нещо мекичко и много приятно за пипане. Тези цици бяха различни, бяха твърди и някак си не можеха да бъдат смачкани. Сякаш това не бяха гърдите на жива жена, а на надуваема кукла. Не че Гочо някога е имал пари да си купи надуваема кукла, но като малък имаше топка за волейбол, която беше също толкова твърда и никак не беше приятна за пипане.

В следващият момент Гочо осъзна жестоката истина. От ЦРУ му бяха пробутали агент с фалшиви цици. Шокът и разочарованието на Гочо бяха огромни, но той не се мъчи дълго, защото секунда по-късно очите му се затвориха и той заспа.

Сигурно си мислите, че това че от ЦРУ са изпратили агент със силиконови цици не е случайно. Вероятно зад всичко това съзирате костеливата ръка на световната конспирация. Всъщност, от ЦРУ нямаха нищо против да му изпратят мадама с истински цици. Дори проблемът не е в това от къде да му намерят такава мацка. ЦРУ е най-великата организация. Те са в състояние да убият президента на Русия по всяко време на денонощието, стига да получат такава заповед. В ЦРУ могат всичко, те могат дори да намерят истинска мадама и да я пратят при Гочо. За съжаление проблемът не е при тях, а е при нашия доцент. Той години на ред е гледал порно и така се е извратил, че ако му бяха пратили истински цици, то той нямаше да им обърне никакво внимание. Нямаше да клъвне на въдицата и нямаше да последва агента до лимузината.

Въобще истината за силикона е по-сложна, отколкото си мислите.

Продължение Пет

Ето следващото парче от мозайката.

_________________________

На другият ден Ани действително се обади на Гочо. Малко по-късно те се срещнаха на улицата пред блока на Ани. На Гочо му се наложи да почака около час, но за Ани това си беше едно съвсем нормално закъснение. Днес тя не е гола, но деколтето й е толкова дълбоко, че сега Гочо вижда много повече от вчера, когато Ани беше увита само с пешкир. Гледката леко го е смутила и в момента той не може да продума нито дума.

– Гочо, искам да те попитам нещо. – заговори Ани. – Ти нали преподаваш нещо в Университета?
Гочо кимна утвърдително и Ани продължи:
– Искам да ми уредиш да си взема изпитите. Тази сесия имам Сулфеж и Оперно пеене. Аз ще си платя колкото трябва, но просто не знам на кого трябва да дам парите.

Гочо въздъхна тъжно, Ани не го търсеше за секс, а за някакъв си банален житейски проблем. На всичкото отгоре той не можеше да й помогне, което допълнително намаляваше шансовете му да получи секс.

– За какво ти е да си даваш парите? – попита Гочо. – Тези изпити и да ги вземеш и да не ги вземеш е все тая.

Гочо добре знаеше, че Университета се е превърнал в една печатница за дипломи, които се продаваха на кило и практически нямаха никаква стойност. Действително можеше да се купи изпит от преподавател, но много по-евтино излизаше да се плати на чиновника, който вписва оценките в главната книга. Дори и това никой вече не го правеше. Хората си купуваха готови дипломи с всичките изпити, както си му е редът.

– Ами трябва ми заради нашите – каза Ани. – Ако разберат, че не съм взела нито един изпит ще ме убият.

Явно че родителите на Ани бяха от онези стари българи, които още вярват, че образованието е ценност и държат дъщеря им да се изучи.

– Не мога да ти помогна. Факултета по Оперно пеене е съвсем нов и аз не познавам тези, които преподават там.

Действително в този нов факултет бяха назначили някакви педераси с обици и меки китки, които Гочо не познаваше и не желаеше да познава. Университета, като всяка уважаваща се печатница, е ориентиран към пазара и печата най-много от тези дипломи, които се продават най-добре. През 2010 вече имаше дипломи за манекен и фотомодел, както и за попфолк певици и продуценти. Дипломите за попфолк продуценти много се търсеха, защото в тази специалност се изучаваха основите на сводничеството. За съжаление се оказа, че чалга певиците нямат интерес към дипломиране в областта на попфолка, а предпочитат да получат дипломи за оперни певици. Не че някоя от тях някога беше ходила на опера, но въпреки това операта им се струваше нещо по-сериозно и по-престижно. Това наложи факултета по Попфолк да се преименува на факултет по Оперно пеене. Именно там се беше записала да следва Ани и там трябваше да взима изпити.

– Добре, кажи на вашите, че си си взела изпитите и те ще са спокойни. – каза Гочо, който много искаше да помогне по някакъв начин.
– Не може – намръщи се Ани. – Ще видят в книжката ми, че ги лъжа.
– Тогава напиши в книжката, че изпитите са взети. Когато ти потрябва действително да отидеш и да се явиш на изпит ще си загубиш книжката и ще си направиш нова.
– Ама може ли така? – зарадва се Ани.
Той вдигна рамене в знак на съгласие.
– А ти можеш ли да ми го напишеш? – каза тя и му подаде студентската си книжка.
– Може – съгласи се Гочо. – Колко да ти пиша?
– Ами, ти за колко ме оценяваш по Сулфеж?
Гочо погледна към дълбокото деколте на Ани и убедено каза:
– Аз така, както те гледам, те оценявам за отличен!
– Не, не – запротестира Ани – Никой няма да повярва. Пиши ми три!
– Хайде поне четири – предложи Гочо.
– Добре, нека по Сулфеж да е четири и три по Оперно пеене.
– Аз съм сигурен, че ти си много добра в оперното пеене. Дай да пишем поне пет.
– Е, добре – отстъпи Ани. – Нека да е четири по Сулфеж и пет по Оперно пеене.

***

Седмица по-късно Гочо отде на гости при приятеля си Петьо. На масата видя вестник "Политически Анализи". През 2010 това беше единственият вестник, който излизаше в България. До преди няколко години имаше десетина различни вестника, в които пишеше едно и също. Когато дойде кризата Мъдреците прецениха, че е безсмислено да печатат десет пъти едно и също и затова редуцираха вестниците до един.

По принцип Гочо вестници не чете, но този път беше заинтригуван от заглавната страница. Водещата статия беше посветена на Ани. С големи букви пишеш: "Нова звезда изгрява на попфолк небосклона!" Материалът беше богато илюстриран със снимки на Ани, която излиза гола до кръста от басейна на главния редактор. Като казваме богато илюстриран, нямаме предвид броя на снимките, а информационното съдържание, което те носят.

Текста на статията далеч не беше толкова интересен, колкото снимките, но все пак Гочо се зачете. Вътре пишеше: "Ани следва Оперно пеене в Софийския Университет. Тази сесия тя успешно е взела всичките си изпити и има пет по Сулфеж и шест по Оперно пеене."

Гочо не можеше да повярва на очите си. Това беше фалшификация на фалшификацията. Някакъв нагъл журналист беше взел оценките написани от Гочо и съвсем небрежно ги беше увеличил с по една единица.

През 2010 никой вече не вярваше на вестниците, по-точно никой вече не вярваше на единственият вестник. Въпреки всичко, Гочо не очакваше, да види своята лъжа, под формата на още по-голяма измама. Той се замисли дали сред всичките тези лъжи няма някой ден да се роди някоя истина. В логиката отрицанието на лъжата е истина. Може би по този път истината може някой ден да стигне до вестник "Политически Анализи". Тогава главният редактор ще бъде уволнен и вместо да снима чалга певци как се къпят в басейна на скъпата му вила, ще чисти басейните на още по-големите лъжци.