Продължение Шест

Това парче от книгата е посветено на новите технологии и на силикона.

_________________________

След триседмичен преход Гочо се добра до Созопол. Идеята му беше да се смеси в тълпите от туристи и по този начин да се покрие. За съжаление, Гочо не беше идвал в Созопол от много години, а през това време нещата тук силно се бяха изменили. По времето на строителния бум всичко беше застроено и покрито с хотели. Морето не можеше въобще да се види, срито от гората бетонни стени. Всички дървета бяха изсечени, за да има повече място туристите да си паркират колите. Златният пясък беше превърнат в сив бетон, а на мястото на красивите дюни бяха построени ресторанти и стриптийз барове.

Ех, къде остана онзи Созопол. Тогава по дюните имаше много повече стриптийз, при това съвсем безплатен, а сега, сега Созопол стана по-гадно място дори и от София. Резултата от техническия прогрес се изрази в това, че туристите лека полека избягаха от тази дупка и Созопол напълно запустя.

Когато дойдоха турците нещата сериозно се подобриха. Те разрушиха повечето хотели. От плажа разкараха всичко. Изринаха сивия бетон и докараха изкуствен пясък. Сега мястото изглеждаше доста сносно, но туристите ги нямаше. Въобще в икономиката винаги е имало голяма инерция. Много трудно е да изгониш туристите от един курорт. Те са си свикнали всяка година да ходят на едно и също място и колко и да им осираш пейзажа, те продължават да идват. Въпреки всичко, веднъж изгониш ли ги, после е двойно по-трудно да ги върнеш обратно. Затова Созопол продължаваше да е празен и Гочо нямаше как да се скрие в тълпа от туристи.

Той излезе на един съвсем пуст плаж. Единствената точка, която привлече вниманието му беше един бар, зад който дремеше един стар турчин. Тук като казваме стар, трябва да имате предвид, че всичко е относително. Турчина беше по-млад от Гочо, но Турция е млада държава и затова турчина е относително стар, докато Гочо е българин, а България е една застаряваща и постепенно умираща нация и затова Гочо е един млад българин.

Гочо се доближи, но предпочете да не буди бармана, защото нямаше пари, за да се глези с коктейли, а и не искаше излишно да привлича вниманието към себе си. На пустия бряг едрата Гочова осанка изглеждаше като муха в кисело мляко и в момента той си мисли дали не е по-добре да потърси друго прикритие. Точно в този момент, някакси от нищото, се появи една ослепителна блондинка и се доближи до Гочо.

Блондинката започна да флиртува с Гочо, което си беше много странно защото такава мадама би погледнала към него само ако той е последният мъж останал на планетата Земя. А дали пък наистина той не е последният? Нямаше никой друг, освен турчина зад бара.

Мадамата предложи на Гочо да я придружи до нейната лимузина. Той почувства, че нещо не е наред, но не можа да й откаже. Гочо беше привлечен към блондинката, така както лампата привлича пеперудата. Сигурно пеперудите чувстват, че лампата ще им изгори крилата, но не могат да устоят на съблазънта. По същия начин Гочо не можа да откаже и покорно тръгна след нея.

Двамата влезнаха в лимузината, затвориха вратата и останаха сами. Гочо се оказа в ситуация, в каквато отдавна не е изпадал. Той не мисли дълго и веднага пъхна ръцете си под лилавата й блуза. Знам, че всички сте затаили дъх и очаквате да разберете какво ще се случи в този момент. Знам, че това е най-интересното място в книгата, но както вече сте свикнали, точно в най-интересният момент се спира за рекламна пауза. Чудите се какъв боклук ще ви пробутам. Ами аз продавам, един компилатор за Пролог. Знам, че ти читателю не си програмист, никога до сега не си програмирал и не възнамеряваш да програмираш и за в бъдеще. Знам, че дори и да започнеш да програмираш, то това няма да е на Пролог. Въпреки това, купи си компилатора. Толкова много ненужни боклуци вече си си купил. Един повече или по-малко е абсолютно без значение.

И така, до къде бяхме стигнали? А да, Гочо бръкна под блузката на русата мадама и в този момент се случи чудо. За пръв път през живота на Гочо се случваше той да държи цици и това да не му достави удоволствие! Вярно е, че беше минало много време откакто Гочо за последно беше докоснал женска гръд, но той още помнеше, че циците са нещо мекичко и много приятно за пипане. Тези цици бяха различни, бяха твърди и някак си не можеха да бъдат смачкани. Сякаш това не бяха гърдите на жива жена, а на надуваема кукла. Не че Гочо някога е имал пари да си купи надуваема кукла, но като малък имаше топка за волейбол, която беше също толкова твърда и никак не беше приятна за пипане.

В следващият момент Гочо осъзна жестоката истина. От ЦРУ му бяха пробутали агент с фалшиви цици. Шокът и разочарованието на Гочо бяха огромни, но той не се мъчи дълго, защото секунда по-късно очите му се затвориха и той заспа.

Сигурно си мислите, че това че от ЦРУ са изпратили агент със силиконови цици не е случайно. Вероятно зад всичко това съзирате костеливата ръка на световната конспирация. Всъщност, от ЦРУ нямаха нищо против да му изпратят мадама с истински цици. Дори проблемът не е в това от къде да му намерят такава мацка. ЦРУ е най-великата организация. Те са в състояние да убият президента на Русия по всяко време на денонощието, стига да получат такава заповед. В ЦРУ могат всичко, те могат дори да намерят истинска мадама и да я пратят при Гочо. За съжаление проблемът не е при тях, а е при нашия доцент. Той години на ред е гледал порно и така се е извратил, че ако му бяха пратили истински цици, то той нямаше да им обърне никакво внимание. Нямаше да клъвне на въдицата и нямаше да последва агента до лимузината.

Въобще истината за силикона е по-сложна, отколкото си мислите.