Продължение Пет

Ето следващото парче от мозайката.

_________________________

На другият ден Ани действително се обади на Гочо. Малко по-късно те се срещнаха на улицата пред блока на Ани. На Гочо му се наложи да почака около час, но за Ани това си беше едно съвсем нормално закъснение. Днес тя не е гола, но деколтето й е толкова дълбоко, че сега Гочо вижда много повече от вчера, когато Ани беше увита само с пешкир. Гледката леко го е смутила и в момента той не може да продума нито дума.

– Гочо, искам да те попитам нещо. – заговори Ани. – Ти нали преподаваш нещо в Университета?
Гочо кимна утвърдително и Ани продължи:
– Искам да ми уредиш да си взема изпитите. Тази сесия имам Сулфеж и Оперно пеене. Аз ще си платя колкото трябва, но просто не знам на кого трябва да дам парите.

Гочо въздъхна тъжно, Ани не го търсеше за секс, а за някакъв си банален житейски проблем. На всичкото отгоре той не можеше да й помогне, което допълнително намаляваше шансовете му да получи секс.

– За какво ти е да си даваш парите? – попита Гочо. – Тези изпити и да ги вземеш и да не ги вземеш е все тая.

Гочо добре знаеше, че Университета се е превърнал в една печатница за дипломи, които се продаваха на кило и практически нямаха никаква стойност. Действително можеше да се купи изпит от преподавател, но много по-евтино излизаше да се плати на чиновника, който вписва оценките в главната книга. Дори и това никой вече не го правеше. Хората си купуваха готови дипломи с всичките изпити, както си му е редът.

– Ами трябва ми заради нашите – каза Ани. – Ако разберат, че не съм взела нито един изпит ще ме убият.

Явно че родителите на Ани бяха от онези стари българи, които още вярват, че образованието е ценност и държат дъщеря им да се изучи.

– Не мога да ти помогна. Факултета по Оперно пеене е съвсем нов и аз не познавам тези, които преподават там.

Действително в този нов факултет бяха назначили някакви педераси с обици и меки китки, които Гочо не познаваше и не желаеше да познава. Университета, като всяка уважаваща се печатница, е ориентиран към пазара и печата най-много от тези дипломи, които се продават най-добре. През 2010 вече имаше дипломи за манекен и фотомодел, както и за попфолк певици и продуценти. Дипломите за попфолк продуценти много се търсеха, защото в тази специалност се изучаваха основите на сводничеството. За съжаление се оказа, че чалга певиците нямат интерес към дипломиране в областта на попфолка, а предпочитат да получат дипломи за оперни певици. Не че някоя от тях някога беше ходила на опера, но въпреки това операта им се струваше нещо по-сериозно и по-престижно. Това наложи факултета по Попфолк да се преименува на факултет по Оперно пеене. Именно там се беше записала да следва Ани и там трябваше да взима изпити.

– Добре, кажи на вашите, че си си взела изпитите и те ще са спокойни. – каза Гочо, който много искаше да помогне по някакъв начин.
– Не може – намръщи се Ани. – Ще видят в книжката ми, че ги лъжа.
– Тогава напиши в книжката, че изпитите са взети. Когато ти потрябва действително да отидеш и да се явиш на изпит ще си загубиш книжката и ще си направиш нова.
– Ама може ли така? – зарадва се Ани.
Той вдигна рамене в знак на съгласие.
– А ти можеш ли да ми го напишеш? – каза тя и му подаде студентската си книжка.
– Може – съгласи се Гочо. – Колко да ти пиша?
– Ами, ти за колко ме оценяваш по Сулфеж?
Гочо погледна към дълбокото деколте на Ани и убедено каза:
– Аз така, както те гледам, те оценявам за отличен!
– Не, не – запротестира Ани – Никой няма да повярва. Пиши ми три!
– Хайде поне четири – предложи Гочо.
– Добре, нека по Сулфеж да е четири и три по Оперно пеене.
– Аз съм сигурен, че ти си много добра в оперното пеене. Дай да пишем поне пет.
– Е, добре – отстъпи Ани. – Нека да е четири по Сулфеж и пет по Оперно пеене.

***

Седмица по-късно Гочо отде на гости при приятеля си Петьо. На масата видя вестник "Политически Анализи". През 2010 това беше единственият вестник, който излизаше в България. До преди няколко години имаше десетина различни вестника, в които пишеше едно и също. Когато дойде кризата Мъдреците прецениха, че е безсмислено да печатат десет пъти едно и също и затова редуцираха вестниците до един.

По принцип Гочо вестници не чете, но този път беше заинтригуван от заглавната страница. Водещата статия беше посветена на Ани. С големи букви пишеш: "Нова звезда изгрява на попфолк небосклона!" Материалът беше богато илюстриран със снимки на Ани, която излиза гола до кръста от басейна на главния редактор. Като казваме богато илюстриран, нямаме предвид броя на снимките, а информационното съдържание, което те носят.

Текста на статията далеч не беше толкова интересен, колкото снимките, но все пак Гочо се зачете. Вътре пишеше: "Ани следва Оперно пеене в Софийския Университет. Тази сесия тя успешно е взела всичките си изпити и има пет по Сулфеж и шест по Оперно пеене."

Гочо не можеше да повярва на очите си. Това беше фалшификация на фалшификацията. Някакъв нагъл журналист беше взел оценките написани от Гочо и съвсем небрежно ги беше увеличил с по една единица.

През 2010 никой вече не вярваше на вестниците, по-точно никой вече не вярваше на единственият вестник. Въпреки всичко, Гочо не очакваше, да види своята лъжа, под формата на още по-голяма измама. Той се замисли дали сред всичките тези лъжи няма някой ден да се роди някоя истина. В логиката отрицанието на лъжата е истина. Може би по този път истината може някой ден да стигне до вестник "Политически Анализи". Тогава главният редактор ще бъде уволнен и вместо да снима чалга певци как се къпят в басейна на скъпата му вила, ще чисти басейните на още по-големите лъжци.