Петьо пак е пред телевизора

Продължение Двадесет и едно

Още от книгата

_________________________


Какви ги вършеше Петьо докато приятелят му Гочо правеше своите жалки опити за размножаване. Ами, и той подобно на Гочо не беше на работа. Не, че не можеше да се добере до Университета. Той за разлика от Гочо си имаше кола, но беше решил, че професор по археология, като него, не може да преподава без пари. Затова вместо да учи студентите как да ограбват гробници той просто си седеше пред телевизора.

В този момент Петьо гледаше някаква забавна програма. Това, разбира се, беше грешка. В България, дори и порното не ставаше за гледане, а забавните програми, си бяха направо боклук.

Мъдреците бяха решили, че българите пак са започнали да се размножават и бяха взели спешни мерки против това. Не, че в България имаше някакъв бейби бум. Не, просто няколко стари моми бяха чукнали четиридесетака и се бяха усетили, че проблемът с тяхното размножаване се свежда до въпроса: „Сега или никога?“ Ако си мислите, че въпросните стари моми са си хванали мъж, жестоко се лъжете. Нищо подобно, те се бяха осеменили изкуствено със сперма внесена от чужбина. Жестоката истина е, че в България мъжете не ставаха за нищо, дори и за донори на сперма.

По този начин през 2010 в България се появиха малко бебета. Толкова малко, че дори и статистиката не можеше да ги хване, но на мъдреците дори и тези бледи напъни за размножаване им се сториха страшни. Затова те се заеха да пресекат това нежелано явление още в зародиш.

Новите мерки против размножаването се изразяваха в излъчването по телевизията на забавни програми, които трябва да откажат туземното население от правенето на деца и от всякакви други подобни мераци.

Точно в момента камерата показваше едно детенце. То гледаше към Петьо с изцъклените си очи, зад които очевидно не протичаше никаква мисловна дейност. Лицето му беше разкривено, а от устата му се стичаха лиги. Образът на детето излъчваше недвусмисленото послание: „Не се размножавайте, че вижте какво може да се пръкне!“

До детето стоеше една известна телевизионна водеща и лъчезарно се усмихваше:
– Вижте това прекрасно дете – каза тя и посочи към олигофрена.

Детето действително беше прекрасно. Това може би ще ви е трудно да го разберете, но трябва да имате предвид, че естетическите критерии се променят през годините. На времето гледах някакъв научно популярен филм. Показваха статуетка на жена изработена някъде през дълбоката древност. Тази статуетка изобразяваше една доста странна жена. Тя беше ниска и дебела. Отвсякъде висяха меса и сланини. С две думи приличаше на американка, която цял живот е хранена само с генно модифицирани храни.

Във филма обясниха, че това същество може и да изглежда грозно и уродливо спрямо днешните критерии за красота, но за древния ваятел тази жена е била красавица. Според естетическите критерии на първобитния човек, колкото повече месо и сланина има една жена, толкова по-фертилна е тя и следователно е по-желана и по-красива.

По-късно в древна Гърция естетическия критерии се променя и идел за красота стават статуите на Аполон и Афродита. Тогава, се е считало, че трябва да имаш стройно и атлетично тяло и твърди, стегнати цици, по възможност от мрамор.

През 2010 естетическият критерии отново се беше променил и вече за красиво се смяташе болното и недъгавото. Тоест, детето действително беше прекрасно, само че по новия политически коректен критерии за красота.

– Вижте това прекрасно дете – повтори водещата и лъчезарно се усмихна. – То се нуждае от много скъпа операция, която трябва да бъде направена в чужбина в много скъпа клиника. Ако не успеем да му съберем пари, то ще вземе да умре и да се отърве от мъките си. Не допускайте това да се случи! Изпратете SMS! Нека не го оставяме да умре така лесно, след като това може да стане бавно и мъчително.

Петьо беше много жалостив и затова веднага взе телефона си и изпрати SMS. Беше му много жал за детето, само дето не му се искаше да го гледа и затова превключи на другата програма. За съжаление и там беше същото. В България всички телевизии задължително показват едно и също, за да не се глезят българите с излишно разнообразие, а и така е сигурно, че зрителят няма къде да избяга.

По другата програма имаше друга забавна програма, която също така се бореше против размножаването и други подобни нежелани явления.

Там имаше друга водеща, подобна на първата, само че с повече грим и с повече силикон. Водещата друга, но основната идея същата: „Изпращайте SMS-и!“.

– Нека да съберем пари за семейство Тенардие. Това е приемното семейство на малката Козет. Ако не им дадем достатъчно пари те ще я изритат на улицата и ще се наложи я върнем при родната й майка. Нека не допускаме това да се случи. Нека помислим за щастието на Козет.

Петьо е чел „Клетниците“ и знае, че майката на Козет е проститутка, пропаднала жена, която има право да прави деца, но няма право да се грижи за направеното. Добре, че съдът и социалните работници бяха се погрижили да вземат детето на тази мръсница. Семейство Тенардие заслужаваха своята награда, защото те се грижеха за Козет и я учеха на труд и обноски. Нещо повече, те бяха съзнателните граждани, които информираха властите, за това че момиченцето живее в нездравословна среда. Ако не бяха те, Козет още щеше да е при майка си и вместо да се учи на труд и обноски щеше да лентяйства в една нездравословна среда.

Петьо искаше да даде пари за семейство Тенардие и да помогне на Козет да се отърве от родната си майка. Колко хубаво би било, ако можеше всички деца да бъдат спасени от родителите си и да бъдат дадени на приемни семейства. Така децата щяха да получат добро възпитание от строги и справедливи възпитатели, вместо да бъдат глезени и разваляни от собствените си родители. Това беше една прекрасна мечта, но за целта трябваше да се съберат ужасно много пари. Петьо много искаше да помогне. Той отново посегна към телефона си, за да подкрепи и тази благородна кауза, но уви не успя. Майка му му беше сложила седмичен лимит на SMS-ите. Тя познаваше добре сина си и знаеше, че той със своето жалостиво сърце би изпукал всичко за благотворителност.

Маркс отива да види сина си

Продължение Двадесет

Ето текста към поредната илюстрация на книгата.

_________________________


През това време един баща бързаше към родилния дом, за да види детето си. Бащата се казва Маркс. Не, това не е този Маркс, дето е написал „Капиталът“. Това е друг Маркс. Ако се чудите, защо са го кръстили с това идиотско име, то отговора е прост. Родители марксисти, които кръщават детето си на любимия вожд и учител без да се замислят за подигравките, които то ще трябва да изтърпи в училище.

Маркс, не обичаше своето претенциозно и изчанчено име и затова беше решил да кръсти детето си с някое обикновено, нормално, човешко име, такова каквото имат мнозина, а не такова с каквото всеки би те запомнил.

Разбира се, в момента името на детето не е най-важното.

Днес е най-щастливият ден в живота на Маркс. Сега той бързо трябва да купи цветя и час по-скоро да стигне до родилния дом. Там го чака жена му и първородният им син. Маркс е мюсюлманин и в неговата религия първородният син е особено важен. Освен това този син много дълго е чакан. Колко молитви е отправял Маркс към Аллах, а детето все не идваше. Той и жена му обиколиха всички доктори, до които можеха да се доберат, но и това не помогна. Резултата от всичкото обикаляне по доктори беше единствено, че капиталът на Маркс се стопи и той затъна в дългове. Докторите не искаха да им помогнат, а само гледаха как да им изтръскат джобовете.

Накрая Маркс съвсем се отчая, но жена му беше по-силна от него и тя продължи да се бори и да обикаля докторите. Накрая тя откри доцент Христов. Това беше един истински българин, един честен човек, който прие присърце тяхната мъка и се зае да им помогне. Другите доктори ги гледаха само в ръцете, а доцент Христов не им взе нито лев. Жената на Маркс предложила да му плати, а доцента й отговорил:

– Моля ви, Вие ме обиждате! Нищо няма да доплащате, всичко е платено от здравната каса.

Интересно как другите лекари никак даже не се обиждаха когато им предлагаха пари. Колко различен е доцент Христов. „Това е един истински честен човек, който не е забравил Хипократовата клетва.“ – мислеше си Маркс. Какъв голям късмет имаха той и жена му, че го намериха. Маркс реши, че първата му работа след като види сина си ще е да отде при доцент Христов, за да му стисне ръката и да му благодари.

Маркс влезе в родилния дом, представи се на сестрата и я помоли да му покаже бебето. Тя му каза да изчака. Минаха петнадесет минути, които му се сториха цяла вечност. Накрая сестрата се появи с дете на ръце:

– Ето го и вашето бебче! – каза тя и широко се усмихна.

Маркс видя сина си и така се уплаши, че изпусна букета с цветя. Какво ли толкова ужасно може да е видял един баща? Да не би детето да е някой изрод с две глави? Не то имаше една глава, две очи, едно носле и всичко му беше наред. Да не би тогава детето да е черно? Всъщност, детето действително беше черно, но не в това е проблемът. Какво тогава така уплаши баща му? Ами, проблемът беше в това, че детето не беше достатъчно черно. Бащата и майката и двамата бяха черни като катран, а то беше доста светло. Очевидно бебето беше мулатче, при това едно от по-светлите мулатчета. С две думи проблемът беше в това, че бащата не беше баща.

Гочо шляпа по Витошка

Продължение Деветнадесет

Още от книгата. Първият абзац се повтаря, за което се извинявам.

_________________________


От Дома на Културата Гочо продължи пътя си по улица Витошка. Това беше единствената пешеходна улица в града или поне се водеше за такава. В София под пешеходна улица се разбираше нещо средно между паркинг и бит пазар. Доцента пълзеше под коли и се промъкваше през дупките, които съпротивата беше пробила в пешеходните огради. Гочо не си спомняше в София някога да е имало пешеходна улица, но си спомняше времето, когато в България имаше други градове освен София и в тези други градове имаше истински пешеходни улици. Това бяха отдавна отминали времена, преди съвета да започне програмата за унищожението на българите.

На ъгъла седеше един просяк и жално хленчеше:
– Моля ви, помогнете! От три дена не съм ял.

Едно момиче се спря, бръкна в чантичката си, извади някакви стотинки, които очевидно й бяха последните и ги даде на просяка. Тази случка така трогна Гочо, че той се обърна към момичето и й каза:
– Извинете, виждам че имате добро сърце. Аз от три дена не съм правил секс. Бихте ли помогнала и на мен?

Момичето не отговори, а го подмина като пътна табела, макар че Гочо по размери приличаше по-скоро на билборд.

Доцента въздъхна и понечи да продължи, но в този момент се чуха изстрели. Без да се замисля, той се просна по очи на паважа. По принцип, престрелките по Витошка бяха нещо обичайно, защото тази улица е граница между трето и четвърто районно управление на полицията, а тези две управления непрекъснато спореха за контрола на наркотиците и проституцията. Този път причината за пукотевица беше различна. Това не беше престрелка, а заря.

Гочо разбра грешката си, благодарение на това че на младини той е бил в казармата, където веднъж дори му дадоха да стреля с пушка. Все пак, не беше лесно човек да различи фойерверките от престрелка, защото светлините на зарята бяха високо над облаците от сог и дим и не се виждаха долу от паважа на Витошка.

Зарята беше по случай рождения ден на Катето и беше поръчана от ректора. В момента те двамата летят с частния му самолет над софийската мизерия и се радват на светлините на фойерверките. Така е, на времето заря имаше само по случаи националните празници на страната, а сега всеки който има пари може да си направи частна заря. По-рано фойерверките гърмяха, когато беше празник за всички, а днес е празник само за тези които чукат Катето. Това действително не са малко хора, но недостатъчно, за да бъде обявен рождения ден на Катето за национален празник.

Гочо стана, изтупа прахта от дрехите си и продължи. Тогава на улицата той видя един гаден вегетарианец ...

***
***

Веднага след вегетарианеца Гочо попадна на поредния идеалист. Това беше една защитничка на правата на животните, която искаше да скопи всички бездомни псета. И тя като вегетарианеца искаше да избие животните и вярваше, че го прави за тяхно добро.

Всъщност, единодушното мнение на всички беше, че мястото на бездомните кучета не е на улицата и че въпросът трябва да се реши с тоталното унищожаване на тяхната популация. До тук беше с единодушието. Стигнеше ли се до въпросът как да бъде унищожена популацията, започваха споровете. Според защитниците на животните най-хуманният начин да се избие една популация е чрез стерилизация. Те вярваха, че кучето иска да живее в едно общество, в което първо няма да има малки кутрета, а после няма да има и млади псета, където накрая ще останат само стари и грохнали помияри, които ще измират един след друг от старост. Те вярваха, че кучето иска да види тъжния край на цялата кучешка популация и да умре последно чак когато е загубило всичките си четирикраки приятели. През ум не им минаваше, че кучето може да предпочита да си отиде преди да е станало свидетел на цялата тази трагедия.

Защитничката на животните беше една обикновена стара мома, която търсеше към кого да насочи своя майчински инстинкт. След като нямаше деца, които да обича, тя беше избрала да обича кучетата. Вярно е, че тази нейна обич беше малко странна и извратена, но такава е любовта на идеалистите.

Защитничката на животните видя Гочо и го погледна с един поглед, който казваше: „Дали да не взема и теб да те скопя?“ Той усети този поглед и побърза да се отдалечи.

Гочо стигна до края на улицата, където се намира една от трите градинки останали след уплътняването на града. Тази градинка е по-специална, защото тя е единствената със свободен достъп, където всеки може да влезе и да й се порадва. Мястото не се отличаваше със сложен ландшафтен дизайн. Всъщност, градинката представляваше купчината камъни и строителни отпадъци.

Как софиянци се сдобиха с този прекрасен парк? Неговата история е съвсем обикновена. На времето на това място стоеше църква. Уви, на тази църква определено не й вървеше, защото минеше се не мине известно време и някой я взривяваше. Наскоро пак я бяха взривили. Официалната версия беше, че за това са виновни ислямските фундаменталисти, но всъщност извършителите на това деяние бяха поповете, които искаха да освободят терена, за да го шитнат за строеж на банка. Защо тогава мястото не е застроено и защо вместо тук да се издига една модерна банка има само купчина строителни отпадъци? Ами, веднага след като църквата беше взривена, хората започнаха да събират дарения за построяването на нов храм. Събраха се пари за поне десет църкви, а хората продължаваха да дават още и още. Оказа се, че е много по-изгодно мястото да седи празно и да се събират дарения за нова църква, отколкото терена да бъде шитнат за строителството на банка. Затова поповете запазиха градинката и сега Гочо може да се възползва и да влезе вътре. Той се покатери върху руините на църквата и седна върху един свободен камък. Беше доста населено, защото както казахме това е единствената градинка със свободен достъп и много са хората които искат да й се порадват. Въпреки многото хора, мястото беше приятно. Вярно дървета нямаше, но между руините беше израсъл по някой и друг бурен или трън. Пейки също нямаше, но отломките от старата църква бяха много удобни за сядане.

Гочо поседя малко, но реши, че трябва да върви, защото за вечерта се беше уговорил със съучениците си да се срещнат в бара, който се намираше в мазето на техния блок.

След един час разходка по Пъпната връв Гочо стигна до мястото където беше паркирал джипа си. Тогава той видя, че предната му гума е спусната. На чистачките някой беше закачил бележка, но която с разкривени печатни букви беше написано: „Хей тъпоглавецо, Следващият път внимавай къде паркираш!“ Отдолу на бележката имаше подпис „Съпротивата“

Мислите, че Гочо се е ядосал или натъжил. Нищо подобно, той беше невероятно щастлив. „Съпротивата е жива! – ликуваше той. – Момчетата не спят, а действат. Браво!“

С приповдигнато настроение Гочо извади една ръчна помпа, с която и велосипед не можеш да напомпаш, а камо ли джип. След час яко помпане той оправи гумата и тръгна към дома, а след още два часа висене в задръстванията той се прибра.

Асистент Тричкова воюва срещу кравите, а Кривата Краставица пише проект

Продължение Осемнадесет

Още един епизод от книгата.

_________________________


В коридора Гочо се сблъска с дъщерята на професор Тричко. Това беше асистент Деси Тричкова. Тя непрекъснато воюваше за всевъзможни безумни каузи и събираше подписи под разни петиции. Гочо реши да се направи на невидим и да мине покрай нея без да й се обади, но неговото пищно тяло нямаше как да остане незабелязано. Деси го видя и го спря:

– Чакай Гочо, трябваш ми за нещо много важно. Събираме подписка срещу кравите.
– И що пък точно срещу кравите! – искрено се учуди Гочо.
– Ама ти не знаеш ли? Книги не четеш ли? Не си ли научил за последните научни открития?
– Какви научни открия? – попита Гочо, като избегна въпроса свързан с четенето на книги.
– Учените са открили, че причината за глобалното затопляне не са петролните компании, а кравите. Ако пресметнеш колко въглероден двуокис отделят всички автомобили, ще видиш, че това е много по-малко от това, което излиза от кравите. Тези отвратителни животни пърдят и отделят парникови газове. Затова подпиши се под петицията да избием кравите и да спасим планетата Земя!
– А, Деси, ти не разбираш ли, че кравата не произвежда въглерод. Всичко, което излиза отзад, първо е влязло отпред. По тази логика може да поискате забрана на южния вятър. Вятърът носи много повече въглероден двуокис отколкото изхвърлят кравите и автомобилите взети заедно.

Явно, Гочо не трябваше да си отваря устата, защото неговото изказване предизвика бурна реакция от страна на асистент Тричкова. Тя го заля с куп научни и псевдонаучни аргументи, които доказваха, че вегетарианството ще спаси света, а кравите трябва да се избият, защото пърдят. Гочо си помисли, че по тази логика трябва да избият и вегетарианците, защото и те попръцкват повече отколкото трябва, но предпочете този път да си замълчи. Доцента реши да подходи по-дипломатично и се опита да се измъкне:
– Съжалявам Деси, бързам за лекция и сега нямам време да спорим. Може би някой друг път.
– Добре де, няма да те задържам – не се отказваше асистент Тричкова. – Драсни тук само един подпис, а когато имаш време ще ти обясня по-подробно за вредата от тези ужасни животни.
– Деси, аз от години пиша само на компютър и напълно съм отвикнал от писането на ръка. Ще ми е трудно да напиша каквото и да е, дори и името си.
– Гочо, всички ние знаем, че ти не си особено грамотен – успокои го Деси. – Просто сложи тук едно кръстче, това ще е напълно достатъчно.

Гочо си припомни последния случай когато Деси събираше подписи за изсичането на тропическата гора. Тогава тя обясняваше:
– Оказа се, че тропическата гора не поглъща въглероден двуокис. По-точно, колкото погълне, толкова и отделя. Тоест, тази гора е напълно ненужна. Ако горите се изсекат и на тяхно място се засеят селскостопански култури за производство на биогорива, то така ще се поглъща много повече въглерод.

Тогава Гочо се възпротиви, опита се да обясни, че не е важно колко поглъща гората, а колко съхранява и че в гората има много въглерод, докато на голата поляна няма почти никакъв. Тогава Гочо не подписа подписката на Деси, но въпреки това природозащитниците изсякоха горите без окото им да мигне. Сигурно сега и кравите ще избият, нищо че Гочо пак няма да подпише.

Доцента махана с ръка и подмина асистент Тричкова без повече да спори.

Ще се зачудите, какви са тези титли – доцент, асистент? Ама тези хора не са ли станали професори? Всъщност, станали са. През 2009 беше приет закон, според който всеки пълнолетен български гражданин автоматично става професор. Мъдреците не обичаха интелигенцията и се чудеха как да им вземат титлите. Беше дразнещо някакъв си чичо със скъсани сандали да се смята за нещо повече от шефа на мафията, само и само защото имал някаква си титла. Въпреки всичко, нямаше как да се премахнат научните титли, защото селяндурите държаха много на това и си мислеха, че щом някой си е професор, то това значи нещо. Затова Съвета реши да постъпи с титлите на професорите, така както Кромуел е постъпил с титлите на благородниците. Вместо да премахват научните титли, те приеха закон, според който всички стават професори. По същият начин е подходил и Кромуел като е приел декрет, според който всеки англичанин става благородник.

В Университета законът за всеобщото опрофесоряване не се ползваше с особена популярност и затова доцент Гочев и асистент Тричкова предпочитаха да използват старите си титли, получени преди приемането на този безумен закон. Освен това през 2010 доцент беше много повече от професор, защото доцентите бяха малко, а професори имаше колкото щеш.

***

Гочо продължи по коридора към лекционната си зала. В коридора той срещна Катето, любовницата на ректора. Тази среща не остави доцента безразличен, защото тя беше облечена в полупрозрачна блуза, под която не носеше нищо. Бяха изминали 120 години откакто човечеството беше открило сутиена, но това откритие, някак си още не беше достигнало до Катето. Интересно, в България жените с истински гърди, обикновено ги крият и на никого не ги показват, а тези със силиконовите импланти държат да покажат на всички, за какво са си дали парите. Същото беше и при мъжете. Тези които имаха истински крака обикновено носеха дълъг панталон, а тези с дървените протези, обуваха ярки шорти и демонстрираха навсякъде това че имат привилегията да са инвалиди. Това беше свързано с новото европейско отношение към хората с недостатъци. През 2010 в България всеки уважаващ се гражданин си беше извадил тапия за инвалид и получаваше инвалидна пенсия, а тези които нямаха такава тапия ги смятаха за абсолютни абдали. Такава тапия се взимаше с връзки или срещу малък подкуп даден на правилното място. Хората носеха на ревера си значки, които удостоверяваха, че те са инвалиди, а не абдали и много се гордееха с това.

Гочо беше един от малкото, които нямат тапия за инвалид, макар че на него като на сексуален инвалид, това му се полага по право, но той е малко старомоден и не се гордее със своята инвалидност въобще.

Гочо се загледа след Катето, което отиваше към кабинета на ректора, но за негово най-голямо съжаление, тя въобще не го забеляза. Това едва ли ще ви учуди. Всъщност, това не учуди и Гочо.

***

По същото време в аулата на Университета ректорът изнасяше лекция пред представителите на дипломатическия корпус. По принцип аулата е част от надземната част на Университета и би трябвало да е част от владенията на Кривата Краставица, но в договора за аренда, беше записано, че това помещение ще се ползва съвместно – от Университета през деня и от бардака през нощта. Там всяка нощ се организираха изискани оргии, които Кривата Краставица правеше специално за чуждите посланици, а през деня ректорът организираше интелектуални вакханалии, които също бяха предназначени за чуждите дипломати, но за съжаление не бяха чак толкова изискани.

В момента тече поредното събитие организирано от ректора. Той чете нещо от някакви смачкани листчета, а чуждите посланици дремят в столовете. Темата на лекцията е свързана с историята, а ректорът е историк, което не е случайно, защото през 2010 на власт в Университета бяха историците. Математиците също искаха да вземат властта, но за това са нужни кинти, а единствените, които успяха да шитнат нещо ценно и да направят кинти бяха историците. Какво успяха да продадат историците? Ами, много просто, те шитнаха историята. Че кой би дал пари за българската история? Може би македонците? Нищо подобно, македонците пет пари не дават за нашата история. Те си измислиха своя и нашата не им е нужна. Тези които купиха историята бяха американците. Ще кажете: "Разбира се, тази млада държава би проявила интерес към нашата древна история." Пак не познахте. Американците не се интересуваха от древната, а от новата история на България. По-точно те купиха резултата от Втората световна война. През 2010 все още победените плащаха репарации на победителите и не беше все едно дали ще плащаш или ще ти плащат. Американците като практични хора купиха от историците резултата от войната и по този начин България от страна победителка стана страна загубила войната и вместо да й плащат сега трябваше тя да започне да плаща.

Точно в момента ректорът обяснява тезата си:
– Това, че в договора за капитулация на Германия България е записана като страна победителка е една обикновена правописна грешка. Искали са да напишат не България, а Бурунди. Крайно долно и недостойно е ние да се опитваме да се възползваме от тази правописна грешка. Трябва сами да повдигнем въпроса за поправянето на грешката и да проявим инициативност, като започнем да изплащаме репарации на победители, още преди да са ни поискали. Изплащането на репарации не може да чака повече, защото вече сме закъснели със шейсет и пет години.

Ректорът искаше да каже още няколко думи за македонците, колко лоши хора са това, как се опитват да ни откраднат историята и езика. Как те имали същата история и език като българите, което било недопустимо и затова македонците трябвало да си измислят нова история и нов език. За съжаление ректорът не успя да развие тази теория, защото днес Катето има рожден ден, а той й е обещал да й организира незабравимо тържество. Вече се е набутал с доста пари да поръчва разни глезотиики и не е разумно да се занимава с тъпите посланици, които и без туй не го слушат, а дремят по столовете. Затова ректорът приключи набързо и тръгна към кабинета си където го чакаше Катето, а тя не е от тези които са готови дълго да чакат.

***

Докато ректорът четеше лекция, Кривата Краставица пишеше проект. На времето работата на сводника беше проста, той трябваше само да шамароса курвите които не са си изпълнили нормата и да респектира клиентите, които се отнасят грубо с момичетата, за да не му повредят стоката.

Уви, тези романтични времена отдавна бяха отминали. Съвременният сводник основно пише проекти и кандидатства за финансиране по различни европейски програми. Законите на бизнеса са жестоки. Ако не ползваш европейско финансиране ще загинеш, защото другите сводници ще те изместят от пазара. Затова Кривата Краставица пише поредния проект, макар че това определено не е една от любимите му дейности.

Той още си спомняше първия си европейски проект. Беше кандидатствал да му отпуснат пари, за да купи на момичетата презервативи и да спести част от разходите за консумативи. Заради този проект Кривата Краставица изписа повече хартия отколкото беше изписал по време на цялото си образование. Вие сигурно си мислите, че Кривата Краставица е някой неграмотен простак с минимално образование. Нищо подобно той е значително по-образован от ректора. Кривата Краставица беше завършил ядрена физика в Ленинградския университет, докато ректорът беше учил история в Пернишкия исторически факултет. Дисертацията на Кривата Краставица беше озаглавена: "Елементарните частици и тяхното поведение във високо енергийни полета", докато дисертацията на ректора се казваше: "Униформите в армията и как се клатят пискюлите, от ляво на дясно или от дясно на ляво"

Както и да е, много хартия се изписа, а всичките пари, които отпуснаха, отидоха, за да се плати на разни европейски консултанти. Дойдоха от Брюксел някакви млади момченца, които трябваше да покажат на Кривата Краставица как се слага презерватив. Дето се вика: "На краставичар краставици да продават." Когато Кривата Краставица е поставял първия си презерватив, тези момченца са ходили прави под масата. Освен това, той имаше някои анатомични особености, които правеха поставянето на презерватив, особено трудно, но въпреки това никога не му е трябвало някой който да го консултира и да му помага при извършването на тази операция.

Все пак, не всички евро проекти са лоши. Кривата Краставица заедно с Безкрачко беше успял да спечели един наистина полезен и изключително доходен проект. Европейският съюз плащаше много пари за измъкването на проститутка от лапите на нейния сводник. Разбира се, колкото и да ви плащат, не бихте искали да измъкнете проститутка от лапите на Кривата Краставица, защото животът ви е по-скъп от парите. Въпреки това за Безкрачко това не беше проблем, защото той работеше в комбина с Кривата Краставица и измъкваше тези дами, които нямаше как да не бъдат измъкнати. По новите европейски директиви пенсионната възраст за жените беше станала 65 години, при Кривата Краставица някои работеха дори и до 70, но рано или късно все пак се налагаше да ги пенсионира. Тогава парите за пенсия идваха от Европейският съюз. Хем момичетата бяха доволни, че шефът им се грижи за тях и мисли за тяхното пенсиониране, хем те двамата с Безкрачко успяха доста да се облажат от този проект.

Действително от Европейския съюз можеха да се изцоцат доста кинти, но проблемите които създаваха европейските чиновници бяха значително повече от ползата. Непрекъснато излизаха някакви нови правила и директиви, които подлудяваха Кривата Краставица и объркваха бизнеса му. Най-много го дразнеха правилата за позитивна дискриминация. Вече не можеш да отидеш в публичния дом и да си поръчаш една руса мадама. Не, по новите правила, първо трябва да изчукаш две циганки и чак тогава русото маце. От 2011 щеше да стане още по-лошо, защото тогава влиза в сила нова директива, според която след като изчукаш двете циганки, ще трябва да дадеш на един педерас, той тебе да изчука и чак тогава ще можеш да се качиш върху русото маце.

Европейският съюз доста дразнеше Кривата Краставица, но когато евро депутатите забраниха кривите краставици той направо полудя. Вярно е, че това не се отнасяше за хората, а само за зеленчуците, но по съществото си тази забрана беше дискриминационна и обидна. Според европейците, когато си човек, колкото си по-крив е по-добре, а когато си зеленчук трябва да си идеално прав, иначе те забраняват.

Промениха и обръщението към момичетата. Вече не можеш да им викаш проститутки. Това не било политически коректно, защото издавало пола и професията им. Затова трябвало вместо проститутка да се казва евро комисар, защото това били служители в новата евро комисия по забавленията и ощастливяването на сексуално незадоволения европеец.

Кривата Краставица беше склонен да разбере, че да си жена е един срамен факт, който трябва да се прикрива и че обръщението не трябва да издава сексуалната принадлежност на съответния служител. Въпреки всичко той не разбираше защо професията проститутка да е нещо срамно, което трябва да се прикрива и да се замества с безличното евро комисар. Нали няма срамна работа! Нали всички професии са равнопоставени!

Имаше известни проблеми защото министрите на евро съюза също се наричаха евро комисари, но и това беше променено, тъй като твърде много напомняло за епохата на Съветския съюз. Действително, приликите между Европейския и Съветския съюз бяха толкова много, че хората често се объркваха и като им кажеш Съюза, те не знаеха за кой съюз става дума. Обясняваш им, че говориш за най-демократичното и най-свободното общество, което някога е създавано под слънцето и по-младите казват: "А, ясно става дума за Европейския съюз", а по-старите кимат утвърдително: "Да бе, и аз си мислех че говориш за Съветския съюз, ама да попитам да не стане някоя грешка" Поради тази причина новото политически коректно обръщение към европейските министри не е евро комисар, а евро щурмбанфюрер. Това звучи много по-добре и най-важното не създава никаква асоциация със Съветския съюз.

От всичкото отгоре бяха наложили парична санкция на Кривата Краставица заради това, че момичетата му били прекалено красиви и изящни и по този начин той възпитавал в клиентите си любов към прекрасното, което не било правилно, защото истинският европеец трябвало да се научи да харесва грозното и уродливото.

Друга европейска простотия беше, че вече не трябва да се казва "Публичен дом", а новият политически коректен термин е "Евро дом". Бардака си е бардак, как щеш го наречи, но според евро щурмбанфюрерите в Обединена Европа не може да има публични домове. В резултат на това на Кривата Краставица му се наложи да смени рекламата на входа на Университета. Сега там има нов надпис, който гласи: "Заповядайте в новия Евро дом! Тук сексът е наука, а науката – жива порнография"

Кривата Краставица спря за малко писането на проект и излезе от кабинета си, за да ошамароса няколко евро комисари, които не бяха си изпълнили нормата. След като се върна той се обади на своя колега Зеления Гущер, за да го попита какво ще правят с новата директива за равенството между половете, която ги задължаваше да уволнят половината момичета и на тяхно място да назначат мъже.

– Какво се косиш бе Корнишон! – успокои го Зеления Гущер. – И аз си мислех, че това ще е проблем, но откакто назначих мъже съм изключително доволен. Високи, стройни, дисциплинирани. Много по хубави и по-нежни са от момичетата.
– Ама как така да са по-нежни от момичетата? – усъмни се Кривата Краставица.
– Абе Корнишон, не си ли забелязал, че ние мъжете сме по-добри от жените във всички женски работи. Най-добрите готвачи са мъже, най-добрите шивачи също са мъже, ако щеш вярвай, но най-хубавите жени също са мъже.

Зеления Гущер винаги успяваше да разведри Кривата Краставица. Те бяха колеги и приятели още от факултета по ядрена физика на Ленинградския университет, само че докторската дисертация на Зеления Гущер не беше за елементарните частици, а за процесите на анихилация, които се получават при сблъсъка на материята с антиматерия.

– Толкова съм доволен от мъжете – продължаваше Зеления Гущер – че ако не беше директивата за равенство между половете, щях да разкарам всичките курви и да оставя да работят само мъже. Единственото лошо е това, че когато клиентите разберат, че всъщност не са чукали жена, а мъж започват да създават известни проблеми.
– Че какви проблеми могат да създадат? – учуди се Кривата Краставица.
– Ами нищо особено. Налитат на бой и искат да им върна парите.

Така е, не е лесно да си сводник. Световната криза също удари бизнеса на Кривата Краставица. Той беше създал най-добрия бардак в цяла Европа, а чуждестранните туристи от ден на ден ставаха все по-малко. За това виновни бяха медиите, които не правеха почти нищо, за да вдигнат рейтинга на България и да помогнат за привличането на повече секс туристи.

Кривата Краставица реши да вземе нещата в свой ръце, вдигна телефона и се обади в телевизията.

– Здравейте господин Корнишон – чу се угодническият глас на директорката на телевизията. – С какво мога да ви бъда полезна?
– Искам да попитам как Българската национална телевизия работи за популяризирането на България като туристическа дестинация.

Директорката започна да говори някакви общи приказки, но Кривата Краставица нямаше време да слуша глупости и затова зададе конкретен въпрос.
– Готови ли сте за следващият конкурс на Евровизия и как ще представите образа на българката пред европейския зрител.
– Разбира си, имаме концепция. Чакайте да погледна. А, да. Ще представим българката като образцова майка и герой на социалистическия труд!
– Идиоти! Кретени! – разкрещя се Кривата Краставица. – Вие в коя година живеете?

Нищо чудно, след като директорката на телевизията е същата още от времето на комунизма, нормално е и концепцията й да е малко остаряла.

– Много съжалявам господин Корнишон – заоправдава се тя. – По погрешка съм отворила една стара папка. Ето намерих новата концепция за образа на българката. Ще я представим като примерна съпруга и отлична студентка.
– Абе вие в телевизията мозък имате ли! Това може ли да е концепция за развитието на туризма. Кой ще се вдигне от чужбина и ще дотърчи чак тук в България, за да се запознае с примерната съпруга и отличната студентка, която вие му описвате. Искам нова концепция и то веднага. И да вземете малко да поразсъждавате, това няма да ви навреди.

Петнадесет минути по-късно директорката се обади и бодро докладва:
– Господин Корнишон, оправихме концепцията. Ще представим българката като долна курва, която прави групов секс с няколко момчета, а песента ще се каза "Ангел си ти".

Кривата Краставица беше приятно изненадан. Най-после тези от телевизията бяха показали, че могат да мислят. Той не се сдържа и сърдечно похвали директорката.
– Браво! Точно такива ангели ни трябват на нас! Това е образа на българката, който ни е нужен.

Добавка към послеслова – политическите искания на гочовистите

Продължение Седемнадесет

Това е добавка към послеслова на книгата. Тоест, това е парче от „скучната“ част.

_________________________


Трябва да знаете, че монетаристите не харесват религиите, които си имат политически искания. Общо взето, ако искаш да те харесват, най-добре е нищо да не искаш. Въпреки това ние няма да пропуснем случая да се конфронтираме със света и ще искаме, независимо от проблемите, които ще си създадем като си отворим устата.

Всяка нова религия неминуемо се сблъсква с проблеми. Първите християни са ги хвърляли на лъвовете. Сега в зоопарка са останали само няколко пършиви лъва, които според мен не представляват сериозна заплаха за последователите на нашата вяра. Въпреки това, като прочетете какви са нашите политически искания, сами ще се уверите, че без проблеми едва ли ще се мине.

Първото и най-важното искане на гочовистите е държавата да не дава пари за второ дете! Преди изборите политиците ни обещават: „Ще дадем пари за това, ще дадем пари за онова!“ След изборите казват: „Ние действително много искахме да дадем пари за това и онова, но се оказа, че пари няма и затова ще трябва да забравите какво сме ви обещали и да пиете по една студена вода.“ Добре, но ние не искаме от тях да дават пари, а да не дават. Те ще кажат: „Ама как, ние не можем да посегнем на децата и да им дадем по-малко пари!“ Никой не е казал, че парите за децата трябва да се намаляват. Тук става въпрос не за размера на помощите, а за разпределението им. Дали една майка, която има повече деца трябва да получава повече помощи от една майка, която има по-малко или всички майки трябва да получават по равно независимо от това дали имат едно, две или десет деца.

Добре, но майката, която има десет деца няма да може да ги отгледа с помощите, които й се полагат и децата й ще започнат да умират от глад. Няма страшно, ако тя е социално слаба и разчита на държавата, за да й храни децата, то при тази система, те ще започнат да умират от гад още от петото и до десет въобще няма да се стигне.

Разбира се, държавата трябва да осигури безплатни аборти. Тоест, когато не можем да гарантираме на бедняка, че ще се грижим за детето му, не трябва да му пречим да се отърве от него още преди да се е родило, вместо да седи и да го гледа как умира от глад. Въобще безплатните аборти са важни, защото е много обидно да знаеш, че единствената причина поради която си се появил на бял свят е това, че родителите ти са нямали пари, за да те махнат.

Няма да се лъжем и ще си признаем, че системата, която предлагаме представлява геноцид спрямо бедните. Така е, но системата, която действа в момента е геноцид спрямо богатите. Няма как едновременно да увеличаваш процента на бедните и процента на богатите. Ако има повече бедни, процента на богатите ще падне, ако увеличиш богатите, ще падне процента на бедните. Тоест, когато промениш съотношението бедни богати, това или ще е в полза на бедните или ще е в полза на богатите. Въпросът е какво искаме да бъде нашето общество. На двата полюса стоят индийският и скандинавският вариант. В първият случай шепа супер богати господстват над море от супер бедни хора. Обратно, при скандинавският вариант почти няма разлика между бедни и богати, което също е лошо, защото се обезсмисля живота на хората. В скандинавските стани я няма американската мечта, а тя е да станем богати и да накараме бедняците да ни целуват задника. Това може и да не е най-възвишената мечта, но все пак е мечта и е важна, защото живота без мечти би бил ужасно скучен.

В моментната ние уверено се движим в посока на индийския модел. Това е защото монетаристите искат да има повече бедни, за да има повече хора, които са готови да им целуват задниците. Все пак, не е все едно кой ще те целува отзад. Ако можете да избирате, между един английски лорд и един умиращ от глад просяк, кого бихте удостоили с честа да целуне задните ви части? Аз лично бих предпочел лорда, това би било по-приятно и по-хигиенично.

Когато ножицата е отворена прекалено широко, това е кофти и за бедните и за богатите. В такова общество бедните стават много бедни и започват действително да умират от глад. Що се отнася до богатите, те са още по-прецакани. От една страна те намаляват, което неминуемо ги прави нещастни. Те се затварят се в свои тесен кръг, женят за братовчедки, за да не се разпилеят парите им. Богатите живеят в непрекъснат страх, че ще отпаднат от кръга на супер елита и ще станат част от морето бездомни и безимотни супер бедняци. Освен това, знаете историята за дъщерите на императора, които умрели девствени, защото никой не бил достатъчно знатен, за да ги изчука.

Тоест, мечтата на монетаристите да има повече бедняци е тъпа и безсмислена. Когато тази мечта се осъществи, монетаристите ще са най-прецаканите. Както се казва: „Внимавай какво си пожелаваш!“

Да даваш по триста лева на бедняка еднократна помощ за всяко родено дете и по този начин да го принуждаваш да прави деца, за да не умре от глад, това е престъпление спрямо бедните и двойно по-голямо престъпление срещу богатите. Затова не трябва да има еднократни помощи при раждането на дете. Ако някой е готов да направи дете срещу триста лева еднократна помощ, то по-добре е този някой да не прави деца. Ако държавата иска да помогне на родителите при раждане да дете, то нека да поеме разходите по раждането, това е много повече от смешната еднократна помощ, която се дава в момента. Пари за децата могат да се дават по много начини. Например, безплатно образование, безплатни учебници, стипендии за отличните ученици и други подобни. Важното е, когато се дават пари, те да се дават на децата, а не на родителите, който в повечето случай биха ги изпили или проиграли на хазарт. Ако родители не пият и не играят хазарт, то те вероятно имат достатъчно пари и не чакат на държавата да им гледа децата.

Трябва да се спре практиката да се дават детски само на бедните. Идеята е, че богатите си имат пари и не се нуждаят от помощ, затова по-добре на тях нищо да не даваме и по този начин да спестим пари. Истината е, че богатите са относително малко и ако им спрем детските почти нищо няма да спестим. Много повече ще се наложи да се изхарчи, за да бъде поддържана армия от чиновници, които да следят кой има висок доход и кой няма. По този начин парите отиват не при бедните, а при мошениците, които декларират ниски доходи и хем не плащат данъци, хем получават детски и какво ли още не. Например, аз като студент не получавах стипендия, защото доходът на семейството ми беше висок, а и успехът ми не беше от най-блестящите. Може би, ако имаше шанс да получа стипендия, аз бих се понатегнал и бих си повишил успеха. На стипендията трябва да се глада като на морален стимул, а не като на пари, които се дават на студента, за да не умре от глад. Затова когато държавата плаща детски и стипендии, това не трябва да е обвързано с дохода на семействата.

Освен от броя на децата, детските не трябва да зависят и от семейния статус на майката. Абсолютно несправедливо е една самотна майка да получава повече пари от жената, която се грижи освен за децата си и за мъжа си. Държавата наказва хората, които са създали здраво семейство и се опитват да отгледат децата си при нормални условия. Нещо повече, държавата ви дава пари, за да не се жените. Казват ви: „Живейте в грях, нека децата ви са копелета! Дори и тези деца да си имат баща, нека поне на хартия те да се водят за копелета!“ Много семейства са принудени да живеят нелегално, за да не загубят парите, които държавата отпуска на самотните майки. Това е част от борбата на мъдреците против семейството и против стандартните начини за размножаване, но ние тази политика няма да я подкрепим.

Въобще понятието самотна майка трябва да отиде в миналото. Какво означава това? Дали, че бащата е неизвестен или че той не желае да плаща издръжка на детето си? Според нашата религия всеки родител е отговорен за децата си и е длъжен да ги гледа или поне да им плаща издръжка. Понятието неизвестен баща също трябва да бъде забравено. При съвременните ДНК тестове бащата винаги може да бъде открит. Ако той е жив, ще трябва да плаща издръжка, ако е покойник, държавата ще плати с парите, който му се полагат за пенсия. Ако родители зарежат детето си в социален дом и оставят на държавата да се грижи за отрочето им, то тези родители трябва да плащат издръжка. Ако са социално слаби, то тази издръжка трябва да им се удържи от социалните им помощи. Ако се намери, някой, който се съгласява да осинови детето и да поеме грижата за него, то тогава неговите биологични родители могат да бъдат освободени от плащането на издръжка, но не и преди това.

Като стана дума за осиновяване, няма нищо лошо осиновителя да плати известна сума, за да вземе детето. В българската традиция малко кученце не се подарява, а задължително се продава. Смята се, че за да сме сигурни, че новият стопанин ще се грижи за кученцето, то той трябва да го плати. Ако му го подарим той няма да го цени и може да го захвърли. Сега по телевизията непрекъснато разправят: „Ааа! Ууу! Бременна циганка продала детето си на бездетен английски лорд!“ Ами защо да не го продаде, детето си е нейно. Продала е собственото си дете, а не вашето. Някой ще каже, че циганката не обича детето си и затова го е продала. И това не е сигурно. Може да го е продала, точно защото го обича повече отколкото можете да си представите и защото се надява по този начин да осигури на отрочето си едно по-добро бъдеще. По време на турското робство българите са плащали така наречения кръвен данък. Турски чиновници са идвали и са събирали най-хубавите и най-здравите деца за да попълнят еничарската армия. По това време българите активно са се намесвали в процеса на избор на новите еничари като са корумпирали турските чиновници. Някои са давали пари, за да запазят детето си и то да не бъде взето за еничарин, други обратното, давали са подкуп, за да вземат тяхното дете, мака че то не отговаряло на изискването да е едно от най-здравите и най-красиви момчета. Защо го правели? Ами, защото много обичали децата си и искали да им осигурят възможно най-доброто бъдеще. По същият начин днес българинът дава мило и драго, за да изпрати детето си да следва в чужбина. Трябва ли да съдим тези хора, заради това, че искат най-доброто за децата си.

Поради тази причина нашата религия разрешава и дори поощрява продажбата на деца. Това е много по-достойно и по-благородно от даряването на кръв и донорството на органи. Ако едни добри и богати хора страдат от репродуктивни проблеми и не могат да си имат собствено дете, то изключително благородно е да им помогнете като им продадете собственото си дете. По този начин те ще могат да го възпитат и да му предадат своята култура, своите знания и умения. По този начин тези хора ще успеят да оставят нещо след себе си и да се размножат. Това може да не е класическото генетично размножаване, но според мнозина интелектуалното наследство е по-ценно от генетичното.

Ако младеж и девойка се залюбят още на ученическата скамейка и създадат дете, което не могат да гледат, защото са твърде млади, то как според вас е редно да постъпят. Дали да убият детето в корема на майка му или да го продадат на едни мили и богати хора, които ще се грижат за него, ще го отгледат и ще му дадат живот и бъдеще. Кое е по-благородно? Да се отърват от продукта на любовта си като го захвърлят на боклука или да го продадат за добри пари, с които да си платят следването в университета?

Продажбата на деца е нещо много благородно, но и изключително изгодно от генетична и финансова гледна точка. От генетична гледна точка, много по-добре е вашето дете да бъде отгледано от чужд човек, отколкото да бъде убито. Освен това, цената на едно здраво и красиво бебе може да е изключително висока. Има много деца, които никой не ги ще, но вашето вероятно ще го искат и даже ще са готови да платят скъпо и прескъпо за правото да го осиновят и отгледат. Един ден вашият син може да пожелае да види старите алкохолици, които се явяват негови генетични родители и да ви помогне допълнително, като ви даде някои и друг лев за пиене.

Монетаристите няма да приемат спокойно това, че разрешаваме продажбата на деца. Бих казал дори, че очаквам да надигнат страхотен вой. Продажбата на деца е в ръцете на мафията на социалните работници, а тази мафия е по-страшна от наркомафията. В развитите държави социалните работници те дебнат от всеки ъгъл, за да те обвинят, че не се грижиш за детето си, да ти го вземат и да го шитнат на някои по-богат. Работата е станала толкова сериозна, че хората се страхуват да родят в болница, защото там могат да им свият детето. Събужда се майката от упойка и й казват: „Много съжаляваме госпожо, но вашето дете не оживя.“ Тя иска да й дадат трупчето на детето, за да го погребе, а те й отговарят: „Това е мъртво родено дете, а не човек. Води се за аборт и трупчето се изхвърля като медицински отпадък.“ Най-лошото е, че майката не знае дали детето й действително е умряло или е продадено на някой бездетен баровец.

Ако родителите имат право сами да продават децата си, то бизнеса на социалните работници би умрял, а това е бизнес за много пари.

Както казахме, всеки родител е отговорен за децата си и е длъжен да ги гледа или поне да им плаща издръжка. Това е така дори и когато става дума за изнасилване. Ще си кажеш читателю: „Да му мислят жените, ние мъжете не можем да станем жертва на изнасилване.“ Не е така. Всъщност един мъж може да бъде изнасилен много по-лесно отколкото една жена. Представи си читателю, че носиш сперма за изследване, за да лекуваш някое невинно венерическо заболяване и хоп, ставаш жертва на изнасилване. Недобросъвестна служителка на лабораторията злоупотребява с твоя генетичен материал и ти се оказваш баща, напълно против волята си. Ти сигурно си мислиш, че недобросъвестната служителка, ще е някоя знойна медицинска сестра. Не, читателю, на такава ти сам бил дал генетичния си материал съвсем доброволно и дори лично би й го инжектирал. Тази, която ще те изнасили ще е някоя мустаката санитарка, ниска и дебела и доста неатрактивна. Ще убеждаваш приятели си: „Как можете да си помислите, че съм спал с това чудовище? Не бих я доближил дори и на километър!“, а те ще ти се присмиват: „Стига си ни будалкал! Я по-добре си признай, колко изпи преди да се качиш върху този звяр?“

Всички тези политически искания са свързани с нашето убеждение, че производството на деца е най-важното производство на държавата. Има държави, които произвеждат автомобили, други правят самолети. Всичко това са глупости. Най-важното и най-ценното нещо, което една държава произвежда, това са децата. При това здравите и образовани деца, възпитани и въоръжени със здрав морал. Такива, каквито навсякъде биха ги приели. Такива, които могат сами да се грижат за себе си, а не такива, за които някои друг да трябва да се грижи.

***
Следващото, с което ще скандализираме обществото ще е това, че ние ще се борим за висока детска смъртност! Всички се борят за намаляването на детската смъртност, защо ние ще се борим за обратното? Ами, има някои неща които изглеждат много лоши, но всъщност са добри. Сигурно знаете, че в развитите страни хората от година на година стават все по-болни и все по-кекави. Говори се, че населението постепенно се израждало. Казват, че причина за това са кръвосмешенията и това че в генофонда не се влива достатъчно свежа кръв. Казват, че виновни за това сме ние, защото не се чукаме достатъчно с представители на други държави и раси. Всъщност, истината е доста по-различна. Днес кръвосмешението е нещо много по-рядко отколкото е било в древността. Тогава браковете между първи братовчеди са се смятали за нещо напълно допустимо, а сега подобни бракове са забранени. Що се отнася до обвиненията, че не се чукаме достатъчно с представители на други раси и това не е така. Никога в историята на човечеството чукането не е било толкова разнообразно и безразборно, колкото е сега. Защо тогава населението се изражда? Ами причината е в ниската детска смъртност. В бедните държави половината от децата умират още в люлката, но тези които остават са здрави. При нас оцеляват почти всички, но много от децата са болнави и кекави. Най-вече това се отнася до недоносените деца. Навремето голяма част от седмачетата са умирали, а сега оцеляват дори и деца родени на петия месец. Всъщност оцеляват не е точно казано, защото обикновено тези деца нямат шанс да бъдат здрави и въпросът пред лекарите е дали ще го спасят и ще направят от него жив инвалид или ще го изпуснат.

Високата детска смъртност е нещо много добро за здравето на нацията, но статистиката трябва да показва, че за България този показател е като при най-развитите страни. В противен случай имиджа на страната ни ще бъде крайно негативен. Как хем да имаме висока детска смъртност, хем статистиката да отчита, че по този показател сме една от най-развитите страни в Европа. Това може да стане с прости законодателни промени. Трябва да се увеличи възрастта, при която се приема, че имаме раждане, а не спонтанен аборт.

Една нормална бременност трае четиридесет седмици, тоест девет месеца. Кога по закон се приема, че детето се е родило преждевременно и кога се смята, че става дума за спонтанен аборт. В някои държави това е двадесетата седмица, а в други двадесет и осмата. Ако вдигнем законодателно тази граница нагоре, тогава ще имаме висока детска смъртност, която статистиката отчита като ниска. Така лекарите ще имат право да оставят най-недоносените деца да умрат, вместо да ги съживяват, с пълното съзнание, че това което ще излезе няма да е здраво бебе, а инвалид до края на живота му.

Разбира се, във всеки случай трябва да се подхожда индивидуално. Ако родителите са млади и здрави и могат спокойно да си родят друго здраво дете, то за тях е по-добре това дете да умре. Ако обаче родителите са на години и са взели-дали каквито сме повечето българи, тогава лекарите трябва да се борят да спасят детето им на всяка цена, защото тези родители може и да не успеят да направят друго.

Колко деца трябва да имате? Според монетаристите трябва да си родите едно и цял живот да треперите перце да не падне върху главата му. Според нас трябва да имате повечко деца, но да приемете като нещо естествено, че чест от децата ви ще дадат фира и няма да оцелеят. И за децата е по-добре да имат нормални родители, които им разрешават да се катерят по отвесни скали, да летят с парапланер и да си трошат главите по всякакъв друг начин. По-добре е такива родители отколкото ненормалници, които те увиват с шалове и не ти дават да излизаш от къщи.

Според размножителите за размножаване може да се говори от три деца нагоре. Едно дете – това е само отбиване на номера. Две деца – това е приблизително запазване на статуквото с леко намаление на популацията. Все пак, огромна е разликата между едно дете и нито едно. В крайна сметка това е разликата между щастието и нещастието.

Ако си още млад, когато ти се роди първото дете, може и да не бързаш за второ. Ако обаче, когато започнеш да правиш деца вече си на години е добре да направиш поне две, защото след двадесет години може и да не си сред живите и тогава твоето дете ще остане само и ще е добре то да си има брат или сестра.

Другото политическо искаме е, че ние сме против близнаците. Ще кажете: „Ама, това не е ли божия работа?“ Не, това беше божия работа когато децата се правеха по стария начин. Сега децата се правят от човек с бяла маска, който взима сперматозоид от анонимен и безвъзмезден спермодарител и под микроскоп го вкарва в също толкова анонимна и безлична яйцеклетка. На времето бог е решавал дали детето ще е едно или ще са близначета, а днес тези неща са в ръцете на човека с бялата маска.

Днес размножаването е в ръцете на монетаристите, а за тях децата са обикновен търговски продукт, чиято цена трябва да бъде намалена максимално, за да бъдат увеличени печалбите. Повечето жени искат да имат близнаци, защото ги мързи да раждат. Ще им се на един път да пръкнат три четири дечица и да не се занимават повече. Ние сме против близнаците, защото сме срещу недоносените деца, а близнаците обикновено са недоносени. Освен това, смятаме, че всеки човек има право девет месеца да се шири сам в утробата на майка си, а не да я дели с други хора, които може да са му роднини, но може и да не са.

Много от децата се раждат недоносени, защото майките им ги мързи да ги доизносят и затова ги вадят преждевременно в седмия месец. Майките, които вършат тази глупост сами са се наказали, като са навредили на децата си, но лекарите които извършват подобни операции трябва да лежат в затвора. Според нас размножителите, да навредиш на едно дете с цел да се облагодетелстваш финансово е престъпление. Тоест, тези доктори са престъпници.

***
Нашата религия е против анонимното и безвъзмездното кръводаряване и спермодаряване. Според нас кръвта и спермата са ценни течности и за тези течности трябва да се плаща. Освен това, не е все едно кой е донорът. Монетаристите казват, че кръвта си е кръв, а спермата си е сперма и няма значение кой е донорът на тази течност. Истината е, че това не е все едно. Когато ви преливат кръв е по-добре донорът да бъде дълбоко религиозен човек, който не изневерява на жена си, отколкото да бъде някой неверник, който си ляга с всеки и който е събрал букет венерически заболявания, които е готов да ви предаде.

Ако трябва да избирате между секс и кръвопреливане, изберете секса. Така опасността да пипнете нещо е много по-малка. Независимо дали става дума за секс или за кръвопреливане, внимавайте с кого го правите.

В момента България внася генетичен материал от Дания. Навремето, когато датчаните са искали да инжектират спермата си в нашите жени е трябвало да организират кръстоносен поход. Тогава им се е налагало да заплащат за това удоволствие с кръвта си. Сега просто ни изпращат спермата си по пощата и ние сами я инжектираме на жените си. Тогава са плащали, а сега ние им плащаме. Как се променят времената!

Както казахме, всеки родител е отговорен за децата си. Тоест, датчаните трябва да плащат издръжка на копеленцата си. Някой ще каже, че когато бащите са давали сперма са им обещали никой за нищо да не ги търси. Може ли това обещание да се смята за юридически валидно. Ако някоя мацка ви съди за издръжка и вие кажете пред съда: „Ама тя ми обеща, че ще си го гледа сама и никога за нищо няма да ме търси.“ Дали съда би приел това обещание за юридически валидно? Ще кажете, че жената е подписала документ задължаващ я да не търси издръжка от бащата на детето. Може ли да се смята този подпис за валиден. Една жена, която отчаяно иска да има дете и е готова да подпише всичко. Дори и тя да се е съгласила да не търси издръжка, детето не се е съгласявало и нищо не е подписвало!

Ако променим законодателството и накараме датските татковци да плащат издръжка, дали това няма да е повод за война с Дания? Да не вземат да ни пратят нов кръстоносен поход? Не вярвам. Повечето от татковците дори ще се радват да разберат, че имат български отрочета и дори ще поискат да имат право да ги виждат.

***
Религията и инстинктите ни помагат да разберем какво трябва да правим и какво не трябва. Има някои инстинкти, които са водили във вярна посока в миналото, но сега вече са погрешни. Религията е тази, която трябва да ни помогне да преодолеем тези остарели инстинкти.

Един такъв инстинкт, останал от миналото, е желанието да търсим леки жени. Това е същият инстинкт, който кара хищника да тръгне след ранената сърна, вместо да се хаби да тича след здравата и силната. Ранената сърна е безплатен обяд, а леката жена е евтин секс. В миналото чукането на проститутки е било напълно оправдано от генетична гледна точка, защото тогава тези жени са раждали и секса с тях е давал реален шанс за размножаване. Днес публичните домове са невероятно стерилни. Като казвам стерилни, нямам предвид че там болести не се хващат, а че там деца не се правят. Откакто откриха хапчето проститутките спряха да забременяват. Никой сводник не би си позволил неговите служителки да са в отпуск по майчинство вместо да лежат на работните си места и да изчукват заплатата си.

Вярно е, че секса на проститутката е възможно най-евтиния. Дори и най-скъпата куртизанка ще ти излезе по-евтино от едно добро момиче. Вярно е, че при куртизанката разходите се поделят между теб и още много много такива като теб, а при доброто момиче, цялата финансова тежест пада на теб и само на теб. Въпреки всичко, евтиният секс, вече не е изгоден.

Освен куртизанките, трябва да откажем и манекенките. По принцип, мъжете когато се видят с пари, намират някоя манекенка, която да изсмуче техния финансов и сексуален ресурс. Това също е поведение, което е било правилно в близкото минало, но сега вече е погрешно. Вместо да се набутваш и да даваш куп пари, за да й купуваш дрехи и бижута, по-добре купи от нея една яйцеклетка, сложи я в грозната си жена и ще ти се роди дете хубаво като манекенка. Ще кажеш: „То, че ще е хубаво, хубаво ще е, ама няма да е много умно.“ Е, няма как да е умно, при положение, че майка му е манекенка, а баща си му ти. Ако искаш да е умно, ще трябва да се бръкнеш допълнително и да купиш някоя по-качествена сперма. Така детето няма да има нищо общо с теб и единствения възможен начин да го развалиш е чрез възпитанието, но ако му наемеш няколко професора за възпитатели, може да се получи нещо действително умно, красиво и възпитано. Да купиш яйцеклетка от манекенка, ще ти излезе по-евтино отколкото да й купиш кола, а професорите възпитатели ще ти излязат колкото социално слаба циганка, така че цялата операция би била доста изгодна от икономическа гледна точка.

Софийският Университет

Още малко от книгата.
_________________________

Най-накрая Гочо стигна до Университета. Това беше най-величествената и най-красивата сграда в цяла България. Университетът стоеше в края на българската махала. В дясно се простираше огромното море от дървени колибки и тенекиени фургончета, където живееше циганското мнозинство, а от ляво беше Народната библиотека.

Въпросът е: "Що ли му трябва библиотека на народ, който не чете?" Действително, библиотеката беше нещо напълно ненужно. Безкрачко искаше да приватизира сградата, за да я оползотвори за нещо по-полезно, но тъпите селяндури не му позволяваха. Те искаха да си имат библиотека, нищо че не им трябва. Българите пазеха библиотеката със същата носталгия, с каквато много жени пазят сватбените си рокли, нищо че отдавна вече не могат да се поберат в тях. Тази народна простотия, накара Безкрачко да подходи към проблема по-дипломатично и вместо да приватизира сградата, той я запали. Няколко години в София стърчаха грозните руини на библиотеката и когато Безкрачко предложи да приватизира парцела и да построи хотел, селяндурите много се зарадваха и му благодариха, че най-накрая ще ги отърве от грозната гледка и тъжният спомен, че в София някога е имало библиотека. Всъщност, Народната библиотека вече е хотел "Библиотеката" и това е най-скъпият и най-луксозният хотел на Балканския полуостров.

Университетът също беше претърпял огромно развитие в положителна посока. Всичко беше обновено, осветено и блестеше от чистота. Ще се запитате откъде са се намерили пари за българското висше образование. Кой е човекът помогнал на Университета в тези трудни времена. Името на този благодетел беше Кривата Краставица и това е човекът наел основната част от сградата на Университета и създал там най-качествения бардак в цяла Европа.

Нямаше как да се мине без привличане на допълнителни финансови средства. Университетът изпитваше остра нужда от пари, защото ректорът имаше нова любовница. Това беше Катето, а за нея може да се каже всичко друго, но не и че е евтина.

Това, че част от Университета функционира като публичен дом имаше редица предимства. От една страна се издигна авторитета на това висше учебно заведение. Освен това студентките започнаха да посещават по-редовно учебните занятия, защото сега работата им е съвсем близо до аудиториите. Сградата също изглежда много по-добре, защото сега за нея се грижи не някой изкуфял професор, а един успешен бизнесмен, какъвто безспорно е Кривата Краставица.

По времето преди да дойде Кривата Краставица Университета приличаше не на бардак, а на битак. Тръгваш по един прекрасен коридор, покрит с венецианска мозайка и украсен с мраморни кулони. Насред цялата тази красота някой е сковал павилионче, в което се продават вестници или чорапи. Когато Кривата Краставица дойде, първата му работа беше да разкара всичкия този кич. Махна всички шперплатови стени и други подобрения направени от ректора и сградата върна първоначална си красота.

Кривата Краставица запази стила на Университета. Единственото подобрение, което си позволи да направи беше, че махна мраморните статуи, който седяха в нишите на централното фоайе. На тяхно място сложи пилони, около които сега танцуват пищни куртизанки. Това беше направено с много вкус и сега централното фоайе изглежда още по-добре от преди.

В момента Гочо стои пред централният вход и се любува на тази величествена сграда. Софийският Университет е строен преди сто години, когато богатите българи са инвестирали в наука и образование, за разлика от сега, когато инвестират в силикон и чалга певици. Всичко в тази сграда беше направено пищно и разточително, явно строителите са градили с мисълта, че създават нещо, което ще остане след тях и ще пребъде през вековете.

"Колко по-различни са днешните строежи – помисли си Гочо. – Сега всичко се прави временно. Днес двайсет годишните сгради вече се смятат за безнадеждно остарели. Взривяват ги, за да ги заменят с нещо по-голямо и още по-грозно. Новите сгради са тесни, мрачни и най-вече икономични. Сега се строи мизерно и някак сиромашко, докато старите българи са строили с безсрамната щедрост на аристократи."

Гочо обичаше да разказва за своя пра-пра-дядо, който бил архитектът проектирал сградата на Софийския Университет. Всъщност, пра-пра-Гочев не беше архитект, а обикновен каменоделец, работил някога на строежа, но въпреки това, той беше направил много повече за българската наука, отколкото неговият пра-пра-внук някога ще направи.

***

Гочо влезе в Университета, но не през централния вход, а по едни стълби, които водеха към мазето. Откакто Кривата Краставица беше взел на концесия основната част от сградата на Университета, учебните занятия се провеждаха отдолу под бардака. Може би ще си помислите, че помещенията, в които сега се преподава са тесни, мрачни и влажни. Нищо подобно. Строителите на Университета са построили тази величествена сграда върху едно величествено мазе. Това, което е под земята е много по-просторно и по-грандиозно от повечето европейски университети. Единствения проблем на новите аудитории беше, че нямаха прозорци и затова вместо под слънчеви лъчи сега студентите учат осветени от призрачно бяла нацистка светлина.

Ако не знаете какво представлява бялата нацистка светлина, ще ви обясня, че това е едно от най-ужасните изобретения на Третия райх. Нацистката светлина доскоро се наричаше "неоново осветление", а от известно време й викат "енергоспестяващи крушки". През 2010 всичко добро направено от нацистите беше забранено, а лошите неща бяха издигнати в култ. Например, магистралите построени по времето на Хитлер сега ги разрушаваха, защото фюрера ги бил направил под формата на пречупен кръст. Народната кола на нацистите също беше забранена, защото на Маман Фолксвагена й напомнял на калинка, а тя мрази насекомите и всички други пълзящи гадинки. От друга страна, бялата нацистка светлина и газовата камера бяха издигнати в култ.

Характерна особеност на Съвета е, че те в името на антифашизма, осъществяват идеите на Хитлер. Може би най-гадната от тези идеи е концепцията за безболезнено убиване. В древността се е смятало, че когато убиваш трябва да го правиш смело и достойно. Смятало се е, че не можеш да прережеш гръкляна на спящ човек. Това би било за признак на подлост и страх. Според старите разбирания, трябвало е първо да хвърлиш ръкавица и да извикаш противника си на дуел и след това да го заколиш гледайки го в очите. На времето се е смятало, че когато убиваш някого, той има право да разбере, че умира. Нацистите променят този подход и възприемат принципа на безболезненото убийство. Във връзка с това те въвеждат газовите камери. Влизат вътре бедните и нищо неподозиращи хорица, като си мислят, че отиват на баня. Още преди да са се усетили, са се нагълтали с газ и са предали богу дух. Фашистите са смятали този начин за убиване за особено хуманен.

Днес газовите камери не само, че не са забранени, но дори са станали абсолютно задължителни. През 2010 ако искаш да заколиш пиле не може просто да му отрежеш главата, а трябва да го убиеш безболезнено по нацистки. Трябва първо да го сложиш в газова камера, където да го упоиш с някой нацистки газ и чак тогава можеш да му резнеш гръцмуля. Мъдреците казваха, че е много важно пилето да не разбере, че умира, за да не се отдели в кръвта му някой вреден хормон. Стресираното пиле произвежда адреналин и други хормони на живота и когато селяндурите ядат такова пиле, те могат да почувстват тези хормони и да разберат, че живеят, което е крайно нежелателно.

Бялата нацистка светлина също беше станала абсолютно задължително. Група антифашисти се опитаха да се противопоставят и започнаха нелегално да разпространяват крушки с волфрамова жичка, които светеха с топла антифашистка светлина, но тайните служби се мобилизираха и разбиха тази диверсионна група. По този начин, бялата нацистка светлина победи и сега тя се лее отвсякъде.

***

Първата работа на Гочо беше да отиде до кабинета на своя научен ръководител професор Тричко.

– Здравейте господин професоре – поздрави Гочо. – Тези дни трябва да подам данъчната си декларация. Искам да Ви помоля, ако можете да ми помогне при попълването на този безумен документ.
– Доцент Гочев – смъмри го професора. – За толкова години, не се ли научихте една обикновена данъчна декларация да напишете!

Ще си кажете: "Какво толкова, не може ли Гочо сам да попълни една проста декларация." Не е точно така. В България, данъчното законодателство е толкова сложно, че за да си попълниш декларацията не е достатъчно да си доцент по математика. За целта трябва най-малкото да си професор. Затова Гочо се бърна за съдействие към професор Тричко.

В България се плащат стотици данъци и такси. Някои се изчисляват на годишна база, а други на месечна. Най-досадни бяха данъците дето се смятат за всеки месец по отделно. Всеки месец трябва да сметнеш колко точно пари си получил, защото от това ти зависи данъка. Ако искаш да спестиш някой лев, нещата стават още по-сложни, защото тогава трябва да прехвърлиш всичките си доходи в един единствен месец. В заводите, за да икономисат от данъци, всеки месец плащаха само на един работник. За работниците беше проблем да получават заплата само веднъж в годината, но взимайки всичките си пари на куп, те си спестяваха повечето данъци.

Добре, че Гочо нямаше никакви доходи, иначе и професор Тричко нямаше да се справи с попълването на данъчната му декларация. Освен това, наскоро бяха въвели плоския данък и сега попълването на декларациите беше малко по-просто.

В България бедните плащаха много повече данъци от богатите и затова когато въведоха плоския данък бедняците като Гочо много се зарадваха, защото си помислиха, че отсега нататък бедни и богати ще плащат еднакво. Уви, стана тъкмо обратното. Бедните започнаха да плащат още повече, а богатите още по-малко. Ще попитате: "Ами защо? Нали данъкът е плосък?" Да, но се оказа, че плосък ще е само данъка, който се плаща и от бедни и от богати, а останалите данъци които са само за бедни пак ще се плащат само от бедните. По този начин, богатия който получава един милион на месец плаща 10%, а бедния с неговите 100 лева плаща 60%. Разбира се, монетаристите веднага заявиха, че това не е справедливо, защото богатия плаща цели 100 хиляди, а бедния само някакви си мизерни 60 лева. Всъщност, това не е точно така, защото не е важно колко плащаш, а колко ти остава след като си платил. На бедния му оставаха 40 лева, а на богатия цели 900 хиляди.

Ще кажете, че сметката не е точна, защото богатия освен плоския си данък плаща още и данъците за бедни. Тоест, от неговите 900 хиляди трябва да извадим още петдесет-шейсет лева пенсионно, здравно и противопожарно осигуряване, данък полицейска закрила, такса пътища, такса телевизия и такса смет. Да, така е, богатите плащат и данъците, които са само за бедни, но ако извадим петдесет-шейсет лева от 900 хиляди ще получим 899 хиляди и нещо. Тоест, нека да не издребняваме, защото петдесет-шейсет лева са малко пари и защото богатите обикновено и тях не ги плащат. Например данък ДДС. Богатите не го плащат, защото те си имат фирми и когато искат да си купят нещо го купуват за фирмата, а не за себе си. По този начин богатият не плаща ДДС, докато бедният си го плаща като поп.

Гочо и професор Тричко обичаха да спорят по този въпрос.
– Бедните и богатите трябва да плащат едни и същи данъци! – пенявеше се Гочо. – Вместо бедните да плащат 60%, а богатите само 10%, трябва да се разпредели данъчната тежест по равно и всички да плащат по 35%.
– Но така богатите биха плащали много повече от бедните, защото 35% за богатия са много повече отколкото за бедния – протестираше професор Тричко.
– Да, но от друга страна на богатите ще им остават много повече пари отколкото остават на бедните, защото 65% от доходите на богатия са много повече от 65% от доходите на бедния.
– Доцент Гочев, тези неща не са във Вашата компетентност. Не е справедливо богатия да плаща повече само защото е богат. Да вземем като пример такса смет. Бедния прави боклук колкото богатия, та дори и повече от него. Защо бедния да плаща по-малко от богатия?
– Трябва да има известна социална справедливост – настояваше Гочо. – На времето в Румъния даваха тоалетна хартия само на тези, които представят бележка, че са яли. Тоест, колкото повече ядеш, толкова повече цапаш.
– Доцент Гочев, не разбирате ли, че колкото пари струва изхвърлянето на сметта на богатите токова пари струва и сметта на бедните.
– Не е така – упорстваше Гочо. – На богатите трябва да им изхвърляме сметта всеки ден, за да не им мирише, а за бедните е достатъчно колата да минава веднъж в месеца. На тях нека да им мирише, те са свикнали! Освен това богатите искат нови и красиви кофи за боклук. Искат не само да се изхвърли сметта, но и да се помете около кофата, докато бедните нямат такива претенции. Затова, според мен, нищо не пречи богатият да плаща повече от бедния!
– Добре, доцент Гочев. Ами здравното осигуряване. Бедните са много по-болни от богатите. Защо те да плащат по-малко за здраве, след като боледуват много повече.
– Въобще не е редно бедни и богати да получават еднакво здравно осигуряване – продължаваше да упорства Гочо. – За богатите трябва да уредим младички мед сестри със силиконови цици, а за най-богатите, сестри с истински цици!
– А какво ще правим с най-бедните? – поинтересува се професора.
– На тях ще им пуснем медицинските сестри дето ни ги върнаха от Либия, – каза Гочо който не обичаше особено много бедняците, нищо че беше един от тях.
– Добре, доцент Гочев, но вие с вашите неокомунистически идеи ще накарате богатите да плащат повече пенсионно осигуряване от бедните и това ще разруши социалната справедливост сред пенсионерите. Вместо всички пенсионери да получават еднакви пенсии и да се чувстват като братя, Вие ще ги разделите на бедни и богати. Така те ще получават различни пенсии, защото бедните са плащали малко, а богатите много.

Така си спореха двамата изкуфели дъртаци. Не че някой се интересуваше от това какво мислят те по въпроса.

Гочо и професор Тричко работеха заедно от близо тридесет години, но си говореха на Вие, защото професора признаваше само учтивата форма. Той говореше на Вие с всички, включая и със съпругата си. Навремето Гочо се чудеше как в английския език е изчезнала фамилиарната форма, но като започна да работи с професор Тричко успя да си обясни този феномен. Въпреки това, двамата се познаваха доста отдавна и разговора всъщност беше доста фамилиарен.

– За съжаление, доцент Гочев, днес не мога да ви помогна за попълването на данъчната декларация, защото бързам за събрание на еколозите против ядрената енергия. Знаете ли, искат да построят ядрени електроцентрали и да попречат на нашите планове за получаване на енергия от вятър и мъгла. Ние трябва да се борим против ядрената енергия, защото тя е много по-евтина и не отделя въглероден двуокис, което обезсмисля всичките ни инициативи посветени на борбата против глобалното затопляне. Ако не спрем ядрените централи, утре могат да се появят дори и термоядрени, а това ще е краят на нашето екологично движение.
– Че какъв проблем намирате в термоядрените централи? – попита Гочо, който беше аполитичен и не разбираше високите цели на екологично движение.
– Но как не разбирате, доцент Гочев. Срещу ядрените централи можем да протестираме и да плашим хората с тяхната радиоактивност, а срещу термоядрените няма да има какво да кажем. Ако няма протести, няма да има и екологично движение. Ако спре движението, ще спре и финансирането от страна на петролните компании, а ако спре това финансиране, ние ще останем на университетските си заплати и ще умрем от глад. Затова, извинете ме но събранието на еколозите в момента е най-важното за мен. За данъчната декларация минете утре, само имайте предвид че утре може и да не се учи.
– Може да не се учи! Защо? – попита Гочо, на когото му беше писнало да го изненадват с подобни съобщения в последния момент.
– Има една директива на европейския конвент, според която тринадесети е препоръчително да бъде почивен ден. Хората били суеверни и очаквали на тази дата нещо лошо да се случи, а това повишавало процента на трудовите злополуки.
– Утре е 13 януари. Значи няма да се учи – заключи Гочо.
– Не е толкова просто – усмихна се професор Тричко. – Директивата е препоръчителна, а не е задължителна. За да разберем дали ще се учи трябва да изчакаме нашия ректор да издаде специална заповед по този въпрос.
– И кога този тъпак ще благоволи да издаде въпросната заповед? – попита Гочо, който не изпитваше особена любов към ректора.
– Нашият ректор е историк, а не футуролог – обясни професор Тричко. – Той може да ни каже дали се е учило на 13 януари 1910, но не знае дали ще се учи утре. Ще го разбере когато това утре стане история. Тоест, заповедта ще излезе утре.

Гочо не каза нищо, само изсумтя недоволно и излезе от кабинета на професора.

***
***

Дойде време за Гочовата лекция по Необикновени Диференциални Уравнения. Той влезе в аудиторията, отвори уста и понечи да поведе студентите на пътешествие в приказния свят на математиката, но нещо го спря. Той се огледа и недоволно замълча. Аудиторията беше празна. Гочо беше свикнал когато преподава, вътре да има по двама-трима дремещи студенти, но досега никога не беше му се случвало да не дойде никой. Да беше дошъл поне един! Уви, аудиторията беше абсолютно празна. Никой не беше пожелал да дойде и да почерпи от Гочовата мъдрост. Той се замисли дали да не прочете лекцията си, въпреки всичко, но осъзна колко абсурдно би било това. Гочо въздъхна и неохотно си тръгна.

След като си беше платил кабелната телевизия му бяха останали 7 евро и сега на Гочо му се искаше да похарчи част от тези пари, за да си вдигне настроението. Пиеше му се кафе, но уви университетската лавката вече я нямаше. Ще се зачудите как може да има университет без лавка, но това беше част от плана на мъдреците да затрият Университета.

Маман не искаше в България да има висше образование, защото българите се смятат за много умни дори и когато нямат никакво образование, а като станат висшисти, вече не можеш да им затвориш устата.

За да унищожат Университета мъдреците решиха да затворят университетската библиотека. Това не помогна, защото в тази библиотека не ходеше никой и никой така и не разбра, че нея вече я няма. Маман се чудеше къде е сърцето на Университета, кой е жизнено важният орган, без който алмаматер ще загине. Затвориха и Интернет клуба, но това също не помогна. Тогава Маман реши да посегне към нещо по-съществено и затвори тоалетните. Това създаде доста проблеми, но Университета отново оцеля. Тук-таме се виждаше как някой студент се облекчава в някой ъгъл, но това беше единственото неудобство. Накрая Маман затвори лавката и този път Университета окончателно загина. Е, имаше тъпаци като Гочо, които продължаваха да ходят там, но по-важното беше че студентите изчезнаха.

Лавка нямаше. Гочо имаше една друга естествена нужда, но тоалетна също нямаше. Затова той вместо да се глези с харченето на пари предпочете да върне част от дълговете, с които тежеше на колегите си. След като успокои двама от най-настойчивите си кредитори Гочо остана без пукната пара, което си е неговото обичайно състояние.

Той нямаше повече работа в Университета и затова с бавни стъпки се запъти обратно към дома си в Обеля.

Сградата на Народното събрание

2010 взе че дойде и книгата ми безнадеждно остаря. Някои от пророчествата в нея вече са се сбъднали, а други не са, но вече е ясно че ще ни подминат.

Замисълът ми беше „Пророкът Гочо“ да бъде поглед в бъдещето, но май накрая ще се получи едно обикновено историческо съчинение. Тези дни ще звънна в книжарниците където книгата се продава и ще помоля да я махнат от щанда с научна фантастика и да я сложат при историческите романи.

Бъдещето, което започнах да описвам е ужасно, но действителността на моменти успя да надмине и най-страшните ми предположения. Вземете като пример какво съм написал за НДК. Предсказал съм, че единственото културно, което ще остане от Дома на културата ще бъдат прекрасните порцеланови писоари в мъжката тоалетна. Наскоро посетих този наш културен институт с цел да се изпикая във въпросните писоари. Уви, нямаше ги! Нещо повече, няма я цялата мъжка тоалетна, а на нейно място е направена Арт галерия. Къде ли пикаят сега представителите на силния пол? Ами в женската тоалетна. Там са ни отделили едно ъгълче и са ни сложили едни малки мизерни писоарчета, които нямат нищо общо с тези, за които си мечтаеше Гочо.

Все пак, за някои неща познах. Когато започнах да разказвам историята, се притеснявах да пусна главния си герой посред зима да шляпа бос по улиците на София. Оказа се, че точно през дните около 12 януари беше толкова топло, че нямаше никаква опасност за Гочо да настине.

Ще продължа книгата, макар че е малко тъпичко да се предсказва миналото. Вчера едни приятел ми каза: „Сядай да пишеш, че като нагазим малко по-дълбоко в кризата, ще видиш как всички ще станат пророци и тогава твоята книга ще е толкова банална, колкото не можеш да си представиш“.

Ще го послушам и ще добавя още няколко странички към приключенията на Гочо.
_________________________

Гочо стигна до сградата на Народното събрание. Това е българският конвент, който мнозина погрешно наричат парламент. За непосветените ще обясня разликата. Конвента се състои от банда глупаци, които приемат всяка глупост, която им хрумне и незабавно я спускат на селяндурите за изпълнение. Парламента е нещо много по-сложно, той се състои от две банди глупаци. Първата приема глупости, но не ги праща незабавно за изпълнение, защото се изчаква мнението на другите тъпаци, които приемат само половината от простотиите и по този начин правят живота на обикновения селяндур много по-лек и по-предсказуем.

По принцип всичко лошо на този свят е измислено от българи, но Конвента е изключение от това правило, защото той е дело на френския политически гении. Когато България влезе в съюза, всички се надяваха нашата стана да се европеизира и конвента да бъде заменен с парламент. Вместо България да се европеизира, Европа се балканизира и сега целият Европейски съюз се управлява от Европейски конвент.

Защо Европа се управлява от конвент, а Америка си има парламент? Ами защото след Втората световна Европа беше окупирана от Америка. Ако ние ги бяхме окупирали, сега те щяха да са с конвент, а ние да сме с парламент.

Гочо отиваше да прочете лекцията си в Университета, но не бързаше особено и затова се отби в Народното събрание. Ще се зачудите, какво ще търси голтак като Гочо в сградата на българския Конвент. Може би той иска да се срещне с своя депутат и да му разкаже за своите грижи и неволи. Не, Гочо си няма депутат. Не, че не е гласувал, просто през 2010 никой си нямаше депутат. Комунистите бяха обещали да направят жените общи, но вместо тях общи бяха станали депутатите. В България имаше една много хитра избирателна система, която гарантираше, че едни и същи хора ще влезнат в конвента, независимо от това за кого си гласувал. Най-хитрото на тази система беше, че тя гарантираше честен човек да не може да бъде избран. Имаше правило, което казваше, че за да изберат честен човек в конвента, той трябва да събере гласове за десет депутата. Разбира се, честния човек никога не би могъл да събере гласове дори и само за един единствен депутат, защото той не е откраднал пари, с които да си купи гласове, нито пък ще го пуснат по радио или телевизия. Правилото за недопускане на честните хора до политиката има изключително хуманен характер, защото ако случайно честен човек влезе в конвента ще трябва да го гръмнат, а за него е много по-добре да си умре от глад като обикновен селяндур вместо да се тъпче с червен хайвер като български депутат.

Съветът се беше погрижил да не дразни излишно селяндурите и затова правилото за недопускане на честен човек се наричаше: „Бариера спираща мошениците“. Естествено, селяндурите не можеха да разберат какъв би бил проблемът ако в бандата на 240-те разбойника бъде добавен един мошеник, но мъдреците знаеха колко опасно би било, ако някой от депутатите не е разбойник и затова много държаха на тази бариера.

Все пак, каква е причината поради която Гочо посети конвента. Ами, просто той влезе, за да си плати таксата за порно канала. Може би си мислите, че българските депутати се чувстват като слуги на народа и са готови да направят всичко за своите избиратели. Действително, ако отидете в сградата на народното събрание, там могат да ви лъснат обувките, да ви подстрижат или да си платите кабелната телевизия, но това не е защото депутатите са станали много отзивчиви, а защото в сградата на конвента се беше освободило много свободно място, което сега се дава под наем на разни дребни търговци.

Гочо не се нуждае от лъскане на обувките, просто защото той шляпа бос, няма нужда и от подстригване, защото той се подстригва сам. Действително, той иска да си плати за кабелната телевизия, но това не е единственото, от което Гочо се интересува. Точно на централния вход на народното събрание имаше две каси. На едната се купуваха, а на другата се поръчваха закони.

През 2010 законите вече не са безплатни, а се купуват по същият начин, по който се купуват стандартите. Вие знаете, че който иска да бъде стандартен, отива в института по стандартизация и си купува съответния стандарт. Същото стана и със законите. Ако искате да спазвате закона или ако са ви окошарили и искате да знаете защо сте в дранголника, то тогава трябва да се бръкнете и да си купите съответния закон. За съжаление интересът към купуването на закони беше изключително слаб, защото законодателството в България се сменя ежедневно, а законите никой не ги спазва и затова си е доста тъпичко да се охарчиш за някакъв никому ненужен закон. Това е причината поради която на гишето за купуване на закони нямаше никого, но съседното гише за поръчване на закони се радваше на значително по-голям интерес. Точно в момента там чакаше някакъв плешив дебелак с дипломатическо куфарче. Гочо си помисли, че днес е един от редките случаи, в които има пари в джоба си и че сега е момента да си поръча някой закон. Нашият доцент се нареди на опашката зад дебелака и се заслуша в разговора му с касиерката.

– Добър ден. Бих искал да си поръчам закон за забрана на коланите.
– Закон за забрана на коланите. Един момент – каза касиерката и въведе нещо в компютъра.

Принтерът изщрака и изплю някакво листче, касиерката го взе и го подаде на плешивия чичо. По принцип поръчването на закони беше забранено и затова касиерката нямаше право да каже направо цената на закона, а я напечатваше на листче и я подаваше дискретно на клиента, така както се прави в шпионските филми.

Чичото погледна напечатаното и възкликна:
– Ама как може толкова много, само заради забраната на някакви си колани.
– Но моля ви се господине – възмути се касиерката. – Коланите са си нещо много сериозно. Фирмите производителки на предпазни колани плащат куп пари за това коланите да бъдат задължителни, ако искате да ги забраним ще трябва да махнем закона според които са задължителни.
– Но аз не искам да забранявам предпазните колани, а само обикновените колани за панталон.
– Така кажете, де – сопна се касиерката. – Такива като вас само бавят опашката.

Тя отново написа нещо в компютъра и подаде на чичото едно ново листче. Очевидно, този път сумата беше много по-приемлив, защото чичото кимна утвърдително и попита:
– Чух, че има 10% намаление, ако човек сам си напише мотивите.
– Дайте да видим какво сте написал – изръмжа касиерката, която днес определено не беше на кеф. – Да, добре. Стягали талията и пречели на дишането на дебелаците. Мотивите са добри, ще ви дадем намаление. Искате ли да пуснем спешна поръчка?
– Колко ще ми струва това? – простена чичото.
– Плащате 30% отгоре, но законът ви ще влезе в сила до 24 часа. При нормалната процедура се чакат три работни дни. – Това за работните дни беше излишно да го казва, защото в българския конвент всички дни са работни с изключение на великден.

Чичото явно беше внесъл няколко тира с тиранти и сега спешно се нуждаеше от този закон, за да продаде стоката си. Той отвори куфарчето си и въздъхна, вътре нямаше достатъчно пари.
– Нека да е по нормалната тарифа. В момента съм малко притеснен финансово.

Касиерката го изгледа злобно, прибра парите и извика към Гочо:
– Следващият!

– Искам да поръчам закон за забрана на дакелите – каза уверено Гочо, без да обръща внимание на грубото отношение от страна на сърдитата леля. Доцента беше свикнал да се разправя с чиновниците в Университета, а там работеха такива цербери, че касиерката на конвента му се струваше сравнително хрисима.

Съседът на Гочо гледаше един дакел, който имаше гадния навик да пикае на вратата на Гочо. Това е причината, поради която нашият доцент е готов цял месец да не гледа порно, само и само да забрани тези гадни псета.

Компютърът изщрака и Гочо получи листче с цената. Той погледна написаното, направи някакви изчисления на ум и каза:
– Толкова много кръв не мога да дам! Дори и във френската революция са пролели по-малко кръв отколкото ми искате!
– Каква кръв, каква революция – ние ви искаме евро или долари или по-добре ако имате нещо по-стабилно като китайски йоани.

Гочо се обърна и гордо си тръгна, а зад гърба му касиерката ломотеше:
– Аман от голтаци. Нямат пари за един обикновен закон да си поръчат, а се мислят за голямото добро утро.

Гочо се отказа от идеята си да си поръчва закон и се насочи към касата на кабелната телевизия, която се намираше в кабинета на председателя на конвента. А къде е сега председателя щом кабинетът му е даден под наем на някаква си фирма? Ами него го нямаше, както ги нямаше повечето депутати.

От скоро в народното събрание беше въведена нова организация на работата. Оказа се, че като се съберат 240 депутата винаги се стига до излишни спорове и дрязги, които бавят законодателната дейност. Затова беше решено вместо да се събират всичките глупаци на куп, да се разпределят и всеки ден да има по един дежурен, който да приема нужните закони. В България числеността на конвента беше по-голяма от тази на армията и затова на всеки депутат му се падаше по едно, максимум две дежурства в годината.

Може би, ще се зачудите защо българската армия е по-малобройна от Конвента. Причината е, че наскоро беше приета стратегия, според която България трябва да има малка, но много мобилна и добре въоръжена армия. За целта на всеки войник бяха купили по един луксозен джип, а личното му оръжие струваше един милион долара. Това правеше българският войник най-добре въоръженият в света. Той беше боецът с най-скъпото лично оръжие. Имаше някой злословници, които твърдяха че българската армия е въоръжена с обикновени дървени тояги, но това абсолютно не отговаряше на истината, защото това не бяха обикновени дървени тояги, а изключително скъпи бейзболни бухалки. Подозирам, че сега ще ме попитате: „Как може една бейзболна бухалка да струва един милион долара?“ Ами много просто, това бяха стари бракувани бухалки, които се продаваха за подпалки, но докато стигнат въпросните бухалки до армията сделката мина през Безкрачко и още няколко посредника и цената им леко се оскъпи.

Да оставим армията и да се върнем обратно към Народното събрание. Там всичко беше като по ноти. Новата организация беше изключително ефективна и законодателната дейност вървеше бързо и гладко. В началото беше малко трудно на дежурния депутат, защото той трябваше да гласува с 240 депутатски карти, но беше направен специален конвеир и сега дежурния си седи в креслото и всичките карти минават пред него автоматично. Той само трябва да натиска някои от бутоните „За“, „Против“ и „Въздържал се“.

Дежурният депутат не жалеше сили и работеше по десет-дванадесет часа, а понякога дори и по повече. Благодарение на това, всеки ден България се сдобиваше с принципно ново законодателство. Хората се събуждаха с едни закони, но заспиваха с други. В годината имаше само един ден, през който слънцето залязваше по същите закони по които е изгряло. Това беше единствения ден, през който законите оставаха непроменени. Този ден българите наричат Великден, но, уви, не всеки ден е Великден.

Ще се зачудите, как ли се живее в страна където законодателството се сменя ежедневно и никой не може да каже какви ще са законите през утрешния ден. Всъщност нещата не са чак толкова страшни, колкото изглеждат на пръв поглед. В Конвента имаше график и се знаеше кой депутат, кога ще е дежурен. Знаеше се, коя икономическа групировка на кого плаща и от там се знаеше доста точно кога какъв закон ще бъде приет. Уви, днешният ден е различен, защото днес дежурен по Конвент е бай Ставри, а той е толкова тъп и изкуфял, че не може да запомни коя групировка му е платила и кой закон трябва да приеме. Това е причината, поради която групировките са се отказали да плащат на бай Ставри, защото той щрака по бутоните абсолютно произволно, както маймуна щрака на пишеща машина. Когато бай Ставри е дежурен, никой не знае какви закони ще се стоварят на главите на бедните българи.

Всъщност, в момента дори и бай Ставри не е в сградата на Народното събрание. Сутринта той се качи на някакъв самолет и отлетя в неизвестна посока. Кой тогава седи на неговото място и кове българските закони? Това е неговата секретарка Мимето. Може би ще ви се стори странно, как едно младо, хубаво, дългокосо момиче може да замести един изкуфял дъртак, който няма нито един косъм на главата? Как никой не е забелязал подмяната? Ами много просто, през 2010 година всички български депутати ходеха на работа задължително маскирани с черни качулки. Това не беше някаква нова мода, защото от край време хората, които упражняват професии с нисък обществен престиж носят качулки. През средновековието подобни качулки са слагали на главите си палачите, през двадесети век тази мода е възприета и от полицаите. През 2010 качулки носеха вече всички: съдиите, прокурорите и най-вече депутатите. Ще се запитате, а какво е работното облекло на бандитите? Отговора е, че бандитите не се маскираха, а ходеха по улиците с гордо вдигната глава, защото те упражняваха професия с изключително висок обществен престиж.

Добре, но щом не може да се разбере дали под качулката има младо хубаво момиче или изкуфял старец, то по начина на гласуване сигурно би се забелязала някаква разлика? Всъщност, Мимето, горката, беше толкова тъпа, че натискаше бутоните „За“, „Против“ и „Въздържал се“ абсолютно произволно и случайно. Нейното гласуване по никакъв начин не се различаваше от гласуването на бай Ставри и затова за подмяната никой така и не разбра.

Разбира се, това че Мимето замества бай Ставри не е редно и дори може да го приемем за измама. Дежурният депутат гласува със своята депутатска карта и с още 239 чужди карти, докато Мимето гласува с цели 240 чужди карти. Това не е особено редно, но дали се гласува с 239 или с 240 чужди карти, не е чак толкова важно. По-важно е да се запази принципът за гласуване с чужди карти, защото повечето закони, които се приемат от Конвента по същество са вид престъпления и депутатите трябва да имат някакво оправдание, ако някой ден ги попитат защо са станали съучастници в извършването на тези престъпления. Тогава те ще кажат: „Не знам! Кой ми е гласувал с картата? Кой ми е срал в гащите? Не знам и няма откъде да знам!“ За да бъдат защитени депутатите беше приет принципа, че не може да се търси отговорност за извършено престъпление от групов орган какъвто е Народното събрание. По този нов принцип вече няма групови престъпления. Например, груповото изнасилване вече не е групово изнасилване, а просто групов секс. Груповата кражба, не е кражба, а просто усвояване на средства.

Въобще, в Народното събрание ставаха някои доста странни и подозрителни неща, но наблизо имаше един друг Конвент, където положението беше много по-страшно и по-забатачено. Този втори Конвент се нарича Столичен общински съвет и там под мъдрото ръководство на Безкрачко всеки ден се приемат по 400 решения. Там няма карти, няма и отговорност. Там общинският съветник не се притеснява от въпроса: „Ти защо гласува за приватизацията на детските градини?“ или „Защо превърнахте училищата в SPA центрове?“ За общинският съветник няма такъв проблем, защото никой не записва кой как е гласувал и съветникът може гордо да каже: „Ами, аз бях против!“ Общинските съветници дори не носят качулки, защото тях никой ни ги е виждал, ни ти е чувал. Тоест, на тях не им се налага да се крият от народната любов.