Добавка към послеслова – политическите искания на гочовистите

Продължение Седемнадесет

Това е добавка към послеслова на книгата. Тоест, това е парче от „скучната“ част.

_________________________


Трябва да знаете, че монетаристите не харесват религиите, които си имат политически искания. Общо взето, ако искаш да те харесват, най-добре е нищо да не искаш. Въпреки това ние няма да пропуснем случая да се конфронтираме със света и ще искаме, независимо от проблемите, които ще си създадем като си отворим устата.

Всяка нова религия неминуемо се сблъсква с проблеми. Първите християни са ги хвърляли на лъвовете. Сега в зоопарка са останали само няколко пършиви лъва, които според мен не представляват сериозна заплаха за последователите на нашата вяра. Въпреки това, като прочетете какви са нашите политически искания, сами ще се уверите, че без проблеми едва ли ще се мине.

Първото и най-важното искане на гочовистите е държавата да не дава пари за второ дете! Преди изборите политиците ни обещават: „Ще дадем пари за това, ще дадем пари за онова!“ След изборите казват: „Ние действително много искахме да дадем пари за това и онова, но се оказа, че пари няма и затова ще трябва да забравите какво сме ви обещали и да пиете по една студена вода.“ Добре, но ние не искаме от тях да дават пари, а да не дават. Те ще кажат: „Ама как, ние не можем да посегнем на децата и да им дадем по-малко пари!“ Никой не е казал, че парите за децата трябва да се намаляват. Тук става въпрос не за размера на помощите, а за разпределението им. Дали една майка, която има повече деца трябва да получава повече помощи от една майка, която има по-малко или всички майки трябва да получават по равно независимо от това дали имат едно, две или десет деца.

Добре, но майката, която има десет деца няма да може да ги отгледа с помощите, които й се полагат и децата й ще започнат да умират от глад. Няма страшно, ако тя е социално слаба и разчита на държавата, за да й храни децата, то при тази система, те ще започнат да умират от гад още от петото и до десет въобще няма да се стигне.

Разбира се, държавата трябва да осигури безплатни аборти. Тоест, когато не можем да гарантираме на бедняка, че ще се грижим за детето му, не трябва да му пречим да се отърве от него още преди да се е родило, вместо да седи и да го гледа как умира от глад. Въобще безплатните аборти са важни, защото е много обидно да знаеш, че единствената причина поради която си се появил на бял свят е това, че родителите ти са нямали пари, за да те махнат.

Няма да се лъжем и ще си признаем, че системата, която предлагаме представлява геноцид спрямо бедните. Така е, но системата, която действа в момента е геноцид спрямо богатите. Няма как едновременно да увеличаваш процента на бедните и процента на богатите. Ако има повече бедни, процента на богатите ще падне, ако увеличиш богатите, ще падне процента на бедните. Тоест, когато промениш съотношението бедни богати, това или ще е в полза на бедните или ще е в полза на богатите. Въпросът е какво искаме да бъде нашето общество. На двата полюса стоят индийският и скандинавският вариант. В първият случай шепа супер богати господстват над море от супер бедни хора. Обратно, при скандинавският вариант почти няма разлика между бедни и богати, което също е лошо, защото се обезсмисля живота на хората. В скандинавските стани я няма американската мечта, а тя е да станем богати и да накараме бедняците да ни целуват задника. Това може и да не е най-възвишената мечта, но все пак е мечта и е важна, защото живота без мечти би бил ужасно скучен.

В моментната ние уверено се движим в посока на индийския модел. Това е защото монетаристите искат да има повече бедни, за да има повече хора, които са готови да им целуват задниците. Все пак, не е все едно кой ще те целува отзад. Ако можете да избирате, между един английски лорд и един умиращ от глад просяк, кого бихте удостоили с честа да целуне задните ви части? Аз лично бих предпочел лорда, това би било по-приятно и по-хигиенично.

Когато ножицата е отворена прекалено широко, това е кофти и за бедните и за богатите. В такова общество бедните стават много бедни и започват действително да умират от глад. Що се отнася до богатите, те са още по-прецакани. От една страна те намаляват, което неминуемо ги прави нещастни. Те се затварят се в свои тесен кръг, женят за братовчедки, за да не се разпилеят парите им. Богатите живеят в непрекъснат страх, че ще отпаднат от кръга на супер елита и ще станат част от морето бездомни и безимотни супер бедняци. Освен това, знаете историята за дъщерите на императора, които умрели девствени, защото никой не бил достатъчно знатен, за да ги изчука.

Тоест, мечтата на монетаристите да има повече бедняци е тъпа и безсмислена. Когато тази мечта се осъществи, монетаристите ще са най-прецаканите. Както се казва: „Внимавай какво си пожелаваш!“

Да даваш по триста лева на бедняка еднократна помощ за всяко родено дете и по този начин да го принуждаваш да прави деца, за да не умре от глад, това е престъпление спрямо бедните и двойно по-голямо престъпление срещу богатите. Затова не трябва да има еднократни помощи при раждането на дете. Ако някой е готов да направи дете срещу триста лева еднократна помощ, то по-добре е този някой да не прави деца. Ако държавата иска да помогне на родителите при раждане да дете, то нека да поеме разходите по раждането, това е много повече от смешната еднократна помощ, която се дава в момента. Пари за децата могат да се дават по много начини. Например, безплатно образование, безплатни учебници, стипендии за отличните ученици и други подобни. Важното е, когато се дават пари, те да се дават на децата, а не на родителите, който в повечето случай биха ги изпили или проиграли на хазарт. Ако родители не пият и не играят хазарт, то те вероятно имат достатъчно пари и не чакат на държавата да им гледа децата.

Трябва да се спре практиката да се дават детски само на бедните. Идеята е, че богатите си имат пари и не се нуждаят от помощ, затова по-добре на тях нищо да не даваме и по този начин да спестим пари. Истината е, че богатите са относително малко и ако им спрем детските почти нищо няма да спестим. Много повече ще се наложи да се изхарчи, за да бъде поддържана армия от чиновници, които да следят кой има висок доход и кой няма. По този начин парите отиват не при бедните, а при мошениците, които декларират ниски доходи и хем не плащат данъци, хем получават детски и какво ли още не. Например, аз като студент не получавах стипендия, защото доходът на семейството ми беше висок, а и успехът ми не беше от най-блестящите. Може би, ако имаше шанс да получа стипендия, аз бих се понатегнал и бих си повишил успеха. На стипендията трябва да се глада като на морален стимул, а не като на пари, които се дават на студента, за да не умре от глад. Затова когато държавата плаща детски и стипендии, това не трябва да е обвързано с дохода на семействата.

Освен от броя на децата, детските не трябва да зависят и от семейния статус на майката. Абсолютно несправедливо е една самотна майка да получава повече пари от жената, която се грижи освен за децата си и за мъжа си. Държавата наказва хората, които са създали здраво семейство и се опитват да отгледат децата си при нормални условия. Нещо повече, държавата ви дава пари, за да не се жените. Казват ви: „Живейте в грях, нека децата ви са копелета! Дори и тези деца да си имат баща, нека поне на хартия те да се водят за копелета!“ Много семейства са принудени да живеят нелегално, за да не загубят парите, които държавата отпуска на самотните майки. Това е част от борбата на мъдреците против семейството и против стандартните начини за размножаване, но ние тази политика няма да я подкрепим.

Въобще понятието самотна майка трябва да отиде в миналото. Какво означава това? Дали, че бащата е неизвестен или че той не желае да плаща издръжка на детето си? Според нашата религия всеки родител е отговорен за децата си и е длъжен да ги гледа или поне да им плаща издръжка. Понятието неизвестен баща също трябва да бъде забравено. При съвременните ДНК тестове бащата винаги може да бъде открит. Ако той е жив, ще трябва да плаща издръжка, ако е покойник, държавата ще плати с парите, който му се полагат за пенсия. Ако родители зарежат детето си в социален дом и оставят на държавата да се грижи за отрочето им, то тези родители трябва да плащат издръжка. Ако са социално слаби, то тази издръжка трябва да им се удържи от социалните им помощи. Ако се намери, някой, който се съгласява да осинови детето и да поеме грижата за него, то тогава неговите биологични родители могат да бъдат освободени от плащането на издръжка, но не и преди това.

Като стана дума за осиновяване, няма нищо лошо осиновителя да плати известна сума, за да вземе детето. В българската традиция малко кученце не се подарява, а задължително се продава. Смята се, че за да сме сигурни, че новият стопанин ще се грижи за кученцето, то той трябва да го плати. Ако му го подарим той няма да го цени и може да го захвърли. Сега по телевизията непрекъснато разправят: „Ааа! Ууу! Бременна циганка продала детето си на бездетен английски лорд!“ Ами защо да не го продаде, детето си е нейно. Продала е собственото си дете, а не вашето. Някой ще каже, че циганката не обича детето си и затова го е продала. И това не е сигурно. Може да го е продала, точно защото го обича повече отколкото можете да си представите и защото се надява по този начин да осигури на отрочето си едно по-добро бъдеще. По време на турското робство българите са плащали така наречения кръвен данък. Турски чиновници са идвали и са събирали най-хубавите и най-здравите деца за да попълнят еничарската армия. По това време българите активно са се намесвали в процеса на избор на новите еничари като са корумпирали турските чиновници. Някои са давали пари, за да запазят детето си и то да не бъде взето за еничарин, други обратното, давали са подкуп, за да вземат тяхното дете, мака че то не отговаряло на изискването да е едно от най-здравите и най-красиви момчета. Защо го правели? Ами, защото много обичали децата си и искали да им осигурят възможно най-доброто бъдеще. По същият начин днес българинът дава мило и драго, за да изпрати детето си да следва в чужбина. Трябва ли да съдим тези хора, заради това, че искат най-доброто за децата си.

Поради тази причина нашата религия разрешава и дори поощрява продажбата на деца. Това е много по-достойно и по-благородно от даряването на кръв и донорството на органи. Ако едни добри и богати хора страдат от репродуктивни проблеми и не могат да си имат собствено дете, то изключително благородно е да им помогнете като им продадете собственото си дете. По този начин те ще могат да го възпитат и да му предадат своята култура, своите знания и умения. По този начин тези хора ще успеят да оставят нещо след себе си и да се размножат. Това може да не е класическото генетично размножаване, но според мнозина интелектуалното наследство е по-ценно от генетичното.

Ако младеж и девойка се залюбят още на ученическата скамейка и създадат дете, което не могат да гледат, защото са твърде млади, то как според вас е редно да постъпят. Дали да убият детето в корема на майка му или да го продадат на едни мили и богати хора, които ще се грижат за него, ще го отгледат и ще му дадат живот и бъдеще. Кое е по-благородно? Да се отърват от продукта на любовта си като го захвърлят на боклука или да го продадат за добри пари, с които да си платят следването в университета?

Продажбата на деца е нещо много благородно, но и изключително изгодно от генетична и финансова гледна точка. От генетична гледна точка, много по-добре е вашето дете да бъде отгледано от чужд човек, отколкото да бъде убито. Освен това, цената на едно здраво и красиво бебе може да е изключително висока. Има много деца, които никой не ги ще, но вашето вероятно ще го искат и даже ще са готови да платят скъпо и прескъпо за правото да го осиновят и отгледат. Един ден вашият син може да пожелае да види старите алкохолици, които се явяват негови генетични родители и да ви помогне допълнително, като ви даде някои и друг лев за пиене.

Монетаристите няма да приемат спокойно това, че разрешаваме продажбата на деца. Бих казал дори, че очаквам да надигнат страхотен вой. Продажбата на деца е в ръцете на мафията на социалните работници, а тази мафия е по-страшна от наркомафията. В развитите държави социалните работници те дебнат от всеки ъгъл, за да те обвинят, че не се грижиш за детето си, да ти го вземат и да го шитнат на някои по-богат. Работата е станала толкова сериозна, че хората се страхуват да родят в болница, защото там могат да им свият детето. Събужда се майката от упойка и й казват: „Много съжаляваме госпожо, но вашето дете не оживя.“ Тя иска да й дадат трупчето на детето, за да го погребе, а те й отговарят: „Това е мъртво родено дете, а не човек. Води се за аборт и трупчето се изхвърля като медицински отпадък.“ Най-лошото е, че майката не знае дали детето й действително е умряло или е продадено на някой бездетен баровец.

Ако родителите имат право сами да продават децата си, то бизнеса на социалните работници би умрял, а това е бизнес за много пари.

Както казахме, всеки родител е отговорен за децата си и е длъжен да ги гледа или поне да им плаща издръжка. Това е така дори и когато става дума за изнасилване. Ще си кажеш читателю: „Да му мислят жените, ние мъжете не можем да станем жертва на изнасилване.“ Не е така. Всъщност един мъж може да бъде изнасилен много по-лесно отколкото една жена. Представи си читателю, че носиш сперма за изследване, за да лекуваш някое невинно венерическо заболяване и хоп, ставаш жертва на изнасилване. Недобросъвестна служителка на лабораторията злоупотребява с твоя генетичен материал и ти се оказваш баща, напълно против волята си. Ти сигурно си мислиш, че недобросъвестната служителка, ще е някоя знойна медицинска сестра. Не, читателю, на такава ти сам бил дал генетичния си материал съвсем доброволно и дори лично би й го инжектирал. Тази, която ще те изнасили ще е някоя мустаката санитарка, ниска и дебела и доста неатрактивна. Ще убеждаваш приятели си: „Как можете да си помислите, че съм спал с това чудовище? Не бих я доближил дори и на километър!“, а те ще ти се присмиват: „Стига си ни будалкал! Я по-добре си признай, колко изпи преди да се качиш върху този звяр?“

Всички тези политически искания са свързани с нашето убеждение, че производството на деца е най-важното производство на държавата. Има държави, които произвеждат автомобили, други правят самолети. Всичко това са глупости. Най-важното и най-ценното нещо, което една държава произвежда, това са децата. При това здравите и образовани деца, възпитани и въоръжени със здрав морал. Такива, каквито навсякъде биха ги приели. Такива, които могат сами да се грижат за себе си, а не такива, за които някои друг да трябва да се грижи.

***
Следващото, с което ще скандализираме обществото ще е това, че ние ще се борим за висока детска смъртност! Всички се борят за намаляването на детската смъртност, защо ние ще се борим за обратното? Ами, има някои неща които изглеждат много лоши, но всъщност са добри. Сигурно знаете, че в развитите страни хората от година на година стават все по-болни и все по-кекави. Говори се, че населението постепенно се израждало. Казват, че причина за това са кръвосмешенията и това че в генофонда не се влива достатъчно свежа кръв. Казват, че виновни за това сме ние, защото не се чукаме достатъчно с представители на други държави и раси. Всъщност, истината е доста по-различна. Днес кръвосмешението е нещо много по-рядко отколкото е било в древността. Тогава браковете между първи братовчеди са се смятали за нещо напълно допустимо, а сега подобни бракове са забранени. Що се отнася до обвиненията, че не се чукаме достатъчно с представители на други раси и това не е така. Никога в историята на човечеството чукането не е било толкова разнообразно и безразборно, колкото е сега. Защо тогава населението се изражда? Ами причината е в ниската детска смъртност. В бедните държави половината от децата умират още в люлката, но тези които остават са здрави. При нас оцеляват почти всички, но много от децата са болнави и кекави. Най-вече това се отнася до недоносените деца. Навремето голяма част от седмачетата са умирали, а сега оцеляват дори и деца родени на петия месец. Всъщност оцеляват не е точно казано, защото обикновено тези деца нямат шанс да бъдат здрави и въпросът пред лекарите е дали ще го спасят и ще направят от него жив инвалид или ще го изпуснат.

Високата детска смъртност е нещо много добро за здравето на нацията, но статистиката трябва да показва, че за България този показател е като при най-развитите страни. В противен случай имиджа на страната ни ще бъде крайно негативен. Как хем да имаме висока детска смъртност, хем статистиката да отчита, че по този показател сме една от най-развитите страни в Европа. Това може да стане с прости законодателни промени. Трябва да се увеличи възрастта, при която се приема, че имаме раждане, а не спонтанен аборт.

Една нормална бременност трае четиридесет седмици, тоест девет месеца. Кога по закон се приема, че детето се е родило преждевременно и кога се смята, че става дума за спонтанен аборт. В някои държави това е двадесетата седмица, а в други двадесет и осмата. Ако вдигнем законодателно тази граница нагоре, тогава ще имаме висока детска смъртност, която статистиката отчита като ниска. Така лекарите ще имат право да оставят най-недоносените деца да умрат, вместо да ги съживяват, с пълното съзнание, че това което ще излезе няма да е здраво бебе, а инвалид до края на живота му.

Разбира се, във всеки случай трябва да се подхожда индивидуално. Ако родителите са млади и здрави и могат спокойно да си родят друго здраво дете, то за тях е по-добре това дете да умре. Ако обаче родителите са на години и са взели-дали каквито сме повечето българи, тогава лекарите трябва да се борят да спасят детето им на всяка цена, защото тези родители може и да не успеят да направят друго.

Колко деца трябва да имате? Според монетаристите трябва да си родите едно и цял живот да треперите перце да не падне върху главата му. Според нас трябва да имате повечко деца, но да приемете като нещо естествено, че чест от децата ви ще дадат фира и няма да оцелеят. И за децата е по-добре да имат нормални родители, които им разрешават да се катерят по отвесни скали, да летят с парапланер и да си трошат главите по всякакъв друг начин. По-добре е такива родители отколкото ненормалници, които те увиват с шалове и не ти дават да излизаш от къщи.

Според размножителите за размножаване може да се говори от три деца нагоре. Едно дете – това е само отбиване на номера. Две деца – това е приблизително запазване на статуквото с леко намаление на популацията. Все пак, огромна е разликата между едно дете и нито едно. В крайна сметка това е разликата между щастието и нещастието.

Ако си още млад, когато ти се роди първото дете, може и да не бързаш за второ. Ако обаче, когато започнеш да правиш деца вече си на години е добре да направиш поне две, защото след двадесет години може и да не си сред живите и тогава твоето дете ще остане само и ще е добре то да си има брат или сестра.

Другото политическо искаме е, че ние сме против близнаците. Ще кажете: „Ама, това не е ли божия работа?“ Не, това беше божия работа когато децата се правеха по стария начин. Сега децата се правят от човек с бяла маска, който взима сперматозоид от анонимен и безвъзмезден спермодарител и под микроскоп го вкарва в също толкова анонимна и безлична яйцеклетка. На времето бог е решавал дали детето ще е едно или ще са близначета, а днес тези неща са в ръцете на човека с бялата маска.

Днес размножаването е в ръцете на монетаристите, а за тях децата са обикновен търговски продукт, чиято цена трябва да бъде намалена максимално, за да бъдат увеличени печалбите. Повечето жени искат да имат близнаци, защото ги мързи да раждат. Ще им се на един път да пръкнат три четири дечица и да не се занимават повече. Ние сме против близнаците, защото сме срещу недоносените деца, а близнаците обикновено са недоносени. Освен това, смятаме, че всеки човек има право девет месеца да се шири сам в утробата на майка си, а не да я дели с други хора, които може да са му роднини, но може и да не са.

Много от децата се раждат недоносени, защото майките им ги мързи да ги доизносят и затова ги вадят преждевременно в седмия месец. Майките, които вършат тази глупост сами са се наказали, като са навредили на децата си, но лекарите които извършват подобни операции трябва да лежат в затвора. Според нас размножителите, да навредиш на едно дете с цел да се облагодетелстваш финансово е престъпление. Тоест, тези доктори са престъпници.

***
Нашата религия е против анонимното и безвъзмездното кръводаряване и спермодаряване. Според нас кръвта и спермата са ценни течности и за тези течности трябва да се плаща. Освен това, не е все едно кой е донорът. Монетаристите казват, че кръвта си е кръв, а спермата си е сперма и няма значение кой е донорът на тази течност. Истината е, че това не е все едно. Когато ви преливат кръв е по-добре донорът да бъде дълбоко религиозен човек, който не изневерява на жена си, отколкото да бъде някой неверник, който си ляга с всеки и който е събрал букет венерически заболявания, които е готов да ви предаде.

Ако трябва да избирате между секс и кръвопреливане, изберете секса. Така опасността да пипнете нещо е много по-малка. Независимо дали става дума за секс или за кръвопреливане, внимавайте с кого го правите.

В момента България внася генетичен материал от Дания. Навремето, когато датчаните са искали да инжектират спермата си в нашите жени е трябвало да организират кръстоносен поход. Тогава им се е налагало да заплащат за това удоволствие с кръвта си. Сега просто ни изпращат спермата си по пощата и ние сами я инжектираме на жените си. Тогава са плащали, а сега ние им плащаме. Как се променят времената!

Както казахме, всеки родител е отговорен за децата си. Тоест, датчаните трябва да плащат издръжка на копеленцата си. Някой ще каже, че когато бащите са давали сперма са им обещали никой за нищо да не ги търси. Може ли това обещание да се смята за юридически валидно. Ако някоя мацка ви съди за издръжка и вие кажете пред съда: „Ама тя ми обеща, че ще си го гледа сама и никога за нищо няма да ме търси.“ Дали съда би приел това обещание за юридически валидно? Ще кажете, че жената е подписала документ задължаващ я да не търси издръжка от бащата на детето. Може ли да се смята този подпис за валиден. Една жена, която отчаяно иска да има дете и е готова да подпише всичко. Дори и тя да се е съгласила да не търси издръжка, детето не се е съгласявало и нищо не е подписвало!

Ако променим законодателството и накараме датските татковци да плащат издръжка, дали това няма да е повод за война с Дания? Да не вземат да ни пратят нов кръстоносен поход? Не вярвам. Повечето от татковците дори ще се радват да разберат, че имат български отрочета и дори ще поискат да имат право да ги виждат.

***
Религията и инстинктите ни помагат да разберем какво трябва да правим и какво не трябва. Има някои инстинкти, които са водили във вярна посока в миналото, но сега вече са погрешни. Религията е тази, която трябва да ни помогне да преодолеем тези остарели инстинкти.

Един такъв инстинкт, останал от миналото, е желанието да търсим леки жени. Това е същият инстинкт, който кара хищника да тръгне след ранената сърна, вместо да се хаби да тича след здравата и силната. Ранената сърна е безплатен обяд, а леката жена е евтин секс. В миналото чукането на проститутки е било напълно оправдано от генетична гледна точка, защото тогава тези жени са раждали и секса с тях е давал реален шанс за размножаване. Днес публичните домове са невероятно стерилни. Като казвам стерилни, нямам предвид че там болести не се хващат, а че там деца не се правят. Откакто откриха хапчето проститутките спряха да забременяват. Никой сводник не би си позволил неговите служителки да са в отпуск по майчинство вместо да лежат на работните си места и да изчукват заплатата си.

Вярно е, че секса на проститутката е възможно най-евтиния. Дори и най-скъпата куртизанка ще ти излезе по-евтино от едно добро момиче. Вярно е, че при куртизанката разходите се поделят между теб и още много много такива като теб, а при доброто момиче, цялата финансова тежест пада на теб и само на теб. Въпреки всичко, евтиният секс, вече не е изгоден.

Освен куртизанките, трябва да откажем и манекенките. По принцип, мъжете когато се видят с пари, намират някоя манекенка, която да изсмуче техния финансов и сексуален ресурс. Това също е поведение, което е било правилно в близкото минало, но сега вече е погрешно. Вместо да се набутваш и да даваш куп пари, за да й купуваш дрехи и бижута, по-добре купи от нея една яйцеклетка, сложи я в грозната си жена и ще ти се роди дете хубаво като манекенка. Ще кажеш: „То, че ще е хубаво, хубаво ще е, ама няма да е много умно.“ Е, няма как да е умно, при положение, че майка му е манекенка, а баща си му ти. Ако искаш да е умно, ще трябва да се бръкнеш допълнително и да купиш някоя по-качествена сперма. Така детето няма да има нищо общо с теб и единствения възможен начин да го развалиш е чрез възпитанието, но ако му наемеш няколко професора за възпитатели, може да се получи нещо действително умно, красиво и възпитано. Да купиш яйцеклетка от манекенка, ще ти излезе по-евтино отколкото да й купиш кола, а професорите възпитатели ще ти излязат колкото социално слаба циганка, така че цялата операция би била доста изгодна от икономическа гледна точка.