Сградата на Народното събрание

2010 взе че дойде и книгата ми безнадеждно остаря. Някои от пророчествата в нея вече са се сбъднали, а други не са, но вече е ясно че ще ни подминат.

Замисълът ми беше „Пророкът Гочо“ да бъде поглед в бъдещето, но май накрая ще се получи едно обикновено историческо съчинение. Тези дни ще звънна в книжарниците където книгата се продава и ще помоля да я махнат от щанда с научна фантастика и да я сложат при историческите романи.

Бъдещето, което започнах да описвам е ужасно, но действителността на моменти успя да надмине и най-страшните ми предположения. Вземете като пример какво съм написал за НДК. Предсказал съм, че единственото културно, което ще остане от Дома на културата ще бъдат прекрасните порцеланови писоари в мъжката тоалетна. Наскоро посетих този наш културен институт с цел да се изпикая във въпросните писоари. Уви, нямаше ги! Нещо повече, няма я цялата мъжка тоалетна, а на нейно място е направена Арт галерия. Къде ли пикаят сега представителите на силния пол? Ами в женската тоалетна. Там са ни отделили едно ъгълче и са ни сложили едни малки мизерни писоарчета, които нямат нищо общо с тези, за които си мечтаеше Гочо.

Все пак, за някои неща познах. Когато започнах да разказвам историята, се притеснявах да пусна главния си герой посред зима да шляпа бос по улиците на София. Оказа се, че точно през дните около 12 януари беше толкова топло, че нямаше никаква опасност за Гочо да настине.

Ще продължа книгата, макар че е малко тъпичко да се предсказва миналото. Вчера едни приятел ми каза: „Сядай да пишеш, че като нагазим малко по-дълбоко в кризата, ще видиш как всички ще станат пророци и тогава твоята книга ще е толкова банална, колкото не можеш да си представиш“.

Ще го послушам и ще добавя още няколко странички към приключенията на Гочо.
_________________________

Гочо стигна до сградата на Народното събрание. Това е българският конвент, който мнозина погрешно наричат парламент. За непосветените ще обясня разликата. Конвента се състои от банда глупаци, които приемат всяка глупост, която им хрумне и незабавно я спускат на селяндурите за изпълнение. Парламента е нещо много по-сложно, той се състои от две банди глупаци. Първата приема глупости, но не ги праща незабавно за изпълнение, защото се изчаква мнението на другите тъпаци, които приемат само половината от простотиите и по този начин правят живота на обикновения селяндур много по-лек и по-предсказуем.

По принцип всичко лошо на този свят е измислено от българи, но Конвента е изключение от това правило, защото той е дело на френския политически гении. Когато България влезе в съюза, всички се надяваха нашата стана да се европеизира и конвента да бъде заменен с парламент. Вместо България да се европеизира, Европа се балканизира и сега целият Европейски съюз се управлява от Европейски конвент.

Защо Европа се управлява от конвент, а Америка си има парламент? Ами защото след Втората световна Европа беше окупирана от Америка. Ако ние ги бяхме окупирали, сега те щяха да са с конвент, а ние да сме с парламент.

Гочо отиваше да прочете лекцията си в Университета, но не бързаше особено и затова се отби в Народното събрание. Ще се зачудите, какво ще търси голтак като Гочо в сградата на българския Конвент. Може би той иска да се срещне с своя депутат и да му разкаже за своите грижи и неволи. Не, Гочо си няма депутат. Не, че не е гласувал, просто през 2010 никой си нямаше депутат. Комунистите бяха обещали да направят жените общи, но вместо тях общи бяха станали депутатите. В България имаше една много хитра избирателна система, която гарантираше, че едни и същи хора ще влезнат в конвента, независимо от това за кого си гласувал. Най-хитрото на тази система беше, че тя гарантираше честен човек да не може да бъде избран. Имаше правило, което казваше, че за да изберат честен човек в конвента, той трябва да събере гласове за десет депутата. Разбира се, честния човек никога не би могъл да събере гласове дори и само за един единствен депутат, защото той не е откраднал пари, с които да си купи гласове, нито пък ще го пуснат по радио или телевизия. Правилото за недопускане на честните хора до политиката има изключително хуманен характер, защото ако случайно честен човек влезе в конвента ще трябва да го гръмнат, а за него е много по-добре да си умре от глад като обикновен селяндур вместо да се тъпче с червен хайвер като български депутат.

Съветът се беше погрижил да не дразни излишно селяндурите и затова правилото за недопускане на честен човек се наричаше: „Бариера спираща мошениците“. Естествено, селяндурите не можеха да разберат какъв би бил проблемът ако в бандата на 240-те разбойника бъде добавен един мошеник, но мъдреците знаеха колко опасно би било, ако някой от депутатите не е разбойник и затова много държаха на тази бариера.

Все пак, каква е причината поради която Гочо посети конвента. Ами, просто той влезе, за да си плати таксата за порно канала. Може би си мислите, че българските депутати се чувстват като слуги на народа и са готови да направят всичко за своите избиратели. Действително, ако отидете в сградата на народното събрание, там могат да ви лъснат обувките, да ви подстрижат или да си платите кабелната телевизия, но това не е защото депутатите са станали много отзивчиви, а защото в сградата на конвента се беше освободило много свободно място, което сега се дава под наем на разни дребни търговци.

Гочо не се нуждае от лъскане на обувките, просто защото той шляпа бос, няма нужда и от подстригване, защото той се подстригва сам. Действително, той иска да си плати за кабелната телевизия, но това не е единственото, от което Гочо се интересува. Точно на централния вход на народното събрание имаше две каси. На едната се купуваха, а на другата се поръчваха закони.

През 2010 законите вече не са безплатни, а се купуват по същият начин, по който се купуват стандартите. Вие знаете, че който иска да бъде стандартен, отива в института по стандартизация и си купува съответния стандарт. Същото стана и със законите. Ако искате да спазвате закона или ако са ви окошарили и искате да знаете защо сте в дранголника, то тогава трябва да се бръкнете и да си купите съответния закон. За съжаление интересът към купуването на закони беше изключително слаб, защото законодателството в България се сменя ежедневно, а законите никой не ги спазва и затова си е доста тъпичко да се охарчиш за някакъв никому ненужен закон. Това е причината поради която на гишето за купуване на закони нямаше никого, но съседното гише за поръчване на закони се радваше на значително по-голям интерес. Точно в момента там чакаше някакъв плешив дебелак с дипломатическо куфарче. Гочо си помисли, че днес е един от редките случаи, в които има пари в джоба си и че сега е момента да си поръча някой закон. Нашият доцент се нареди на опашката зад дебелака и се заслуша в разговора му с касиерката.

– Добър ден. Бих искал да си поръчам закон за забрана на коланите.
– Закон за забрана на коланите. Един момент – каза касиерката и въведе нещо в компютъра.

Принтерът изщрака и изплю някакво листче, касиерката го взе и го подаде на плешивия чичо. По принцип поръчването на закони беше забранено и затова касиерката нямаше право да каже направо цената на закона, а я напечатваше на листче и я подаваше дискретно на клиента, така както се прави в шпионските филми.

Чичото погледна напечатаното и възкликна:
– Ама как може толкова много, само заради забраната на някакви си колани.
– Но моля ви се господине – възмути се касиерката. – Коланите са си нещо много сериозно. Фирмите производителки на предпазни колани плащат куп пари за това коланите да бъдат задължителни, ако искате да ги забраним ще трябва да махнем закона според които са задължителни.
– Но аз не искам да забранявам предпазните колани, а само обикновените колани за панталон.
– Така кажете, де – сопна се касиерката. – Такива като вас само бавят опашката.

Тя отново написа нещо в компютъра и подаде на чичото едно ново листче. Очевидно, този път сумата беше много по-приемлив, защото чичото кимна утвърдително и попита:
– Чух, че има 10% намаление, ако човек сам си напише мотивите.
– Дайте да видим какво сте написал – изръмжа касиерката, която днес определено не беше на кеф. – Да, добре. Стягали талията и пречели на дишането на дебелаците. Мотивите са добри, ще ви дадем намаление. Искате ли да пуснем спешна поръчка?
– Колко ще ми струва това? – простена чичото.
– Плащате 30% отгоре, но законът ви ще влезе в сила до 24 часа. При нормалната процедура се чакат три работни дни. – Това за работните дни беше излишно да го казва, защото в българския конвент всички дни са работни с изключение на великден.

Чичото явно беше внесъл няколко тира с тиранти и сега спешно се нуждаеше от този закон, за да продаде стоката си. Той отвори куфарчето си и въздъхна, вътре нямаше достатъчно пари.
– Нека да е по нормалната тарифа. В момента съм малко притеснен финансово.

Касиерката го изгледа злобно, прибра парите и извика към Гочо:
– Следващият!

– Искам да поръчам закон за забрана на дакелите – каза уверено Гочо, без да обръща внимание на грубото отношение от страна на сърдитата леля. Доцента беше свикнал да се разправя с чиновниците в Университета, а там работеха такива цербери, че касиерката на конвента му се струваше сравнително хрисима.

Съседът на Гочо гледаше един дакел, който имаше гадния навик да пикае на вратата на Гочо. Това е причината, поради която нашият доцент е готов цял месец да не гледа порно, само и само да забрани тези гадни псета.

Компютърът изщрака и Гочо получи листче с цената. Той погледна написаното, направи някакви изчисления на ум и каза:
– Толкова много кръв не мога да дам! Дори и във френската революция са пролели по-малко кръв отколкото ми искате!
– Каква кръв, каква революция – ние ви искаме евро или долари или по-добре ако имате нещо по-стабилно като китайски йоани.

Гочо се обърна и гордо си тръгна, а зад гърба му касиерката ломотеше:
– Аман от голтаци. Нямат пари за един обикновен закон да си поръчат, а се мислят за голямото добро утро.

Гочо се отказа от идеята си да си поръчва закон и се насочи към касата на кабелната телевизия, която се намираше в кабинета на председателя на конвента. А къде е сега председателя щом кабинетът му е даден под наем на някаква си фирма? Ами него го нямаше, както ги нямаше повечето депутати.

От скоро в народното събрание беше въведена нова организация на работата. Оказа се, че като се съберат 240 депутата винаги се стига до излишни спорове и дрязги, които бавят законодателната дейност. Затова беше решено вместо да се събират всичките глупаци на куп, да се разпределят и всеки ден да има по един дежурен, който да приема нужните закони. В България числеността на конвента беше по-голяма от тази на армията и затова на всеки депутат му се падаше по едно, максимум две дежурства в годината.

Може би, ще се зачудите защо българската армия е по-малобройна от Конвента. Причината е, че наскоро беше приета стратегия, според която България трябва да има малка, но много мобилна и добре въоръжена армия. За целта на всеки войник бяха купили по един луксозен джип, а личното му оръжие струваше един милион долара. Това правеше българският войник най-добре въоръженият в света. Той беше боецът с най-скъпото лично оръжие. Имаше някой злословници, които твърдяха че българската армия е въоръжена с обикновени дървени тояги, но това абсолютно не отговаряше на истината, защото това не бяха обикновени дървени тояги, а изключително скъпи бейзболни бухалки. Подозирам, че сега ще ме попитате: „Как може една бейзболна бухалка да струва един милион долара?“ Ами много просто, това бяха стари бракувани бухалки, които се продаваха за подпалки, но докато стигнат въпросните бухалки до армията сделката мина през Безкрачко и още няколко посредника и цената им леко се оскъпи.

Да оставим армията и да се върнем обратно към Народното събрание. Там всичко беше като по ноти. Новата организация беше изключително ефективна и законодателната дейност вървеше бързо и гладко. В началото беше малко трудно на дежурния депутат, защото той трябваше да гласува с 240 депутатски карти, но беше направен специален конвеир и сега дежурния си седи в креслото и всичките карти минават пред него автоматично. Той само трябва да натиска някои от бутоните „За“, „Против“ и „Въздържал се“.

Дежурният депутат не жалеше сили и работеше по десет-дванадесет часа, а понякога дори и по повече. Благодарение на това, всеки ден България се сдобиваше с принципно ново законодателство. Хората се събуждаха с едни закони, но заспиваха с други. В годината имаше само един ден, през който слънцето залязваше по същите закони по които е изгряло. Това беше единствения ден, през който законите оставаха непроменени. Този ден българите наричат Великден, но, уви, не всеки ден е Великден.

Ще се зачудите, как ли се живее в страна където законодателството се сменя ежедневно и никой не може да каже какви ще са законите през утрешния ден. Всъщност нещата не са чак толкова страшни, колкото изглеждат на пръв поглед. В Конвента имаше график и се знаеше кой депутат, кога ще е дежурен. Знаеше се, коя икономическа групировка на кого плаща и от там се знаеше доста точно кога какъв закон ще бъде приет. Уви, днешният ден е различен, защото днес дежурен по Конвент е бай Ставри, а той е толкова тъп и изкуфял, че не може да запомни коя групировка му е платила и кой закон трябва да приеме. Това е причината, поради която групировките са се отказали да плащат на бай Ставри, защото той щрака по бутоните абсолютно произволно, както маймуна щрака на пишеща машина. Когато бай Ставри е дежурен, никой не знае какви закони ще се стоварят на главите на бедните българи.

Всъщност, в момента дори и бай Ставри не е в сградата на Народното събрание. Сутринта той се качи на някакъв самолет и отлетя в неизвестна посока. Кой тогава седи на неговото място и кове българските закони? Това е неговата секретарка Мимето. Може би ще ви се стори странно, как едно младо, хубаво, дългокосо момиче може да замести един изкуфял дъртак, който няма нито един косъм на главата? Как никой не е забелязал подмяната? Ами много просто, през 2010 година всички български депутати ходеха на работа задължително маскирани с черни качулки. Това не беше някаква нова мода, защото от край време хората, които упражняват професии с нисък обществен престиж носят качулки. През средновековието подобни качулки са слагали на главите си палачите, през двадесети век тази мода е възприета и от полицаите. През 2010 качулки носеха вече всички: съдиите, прокурорите и най-вече депутатите. Ще се запитате, а какво е работното облекло на бандитите? Отговора е, че бандитите не се маскираха, а ходеха по улиците с гордо вдигната глава, защото те упражняваха професия с изключително висок обществен престиж.

Добре, но щом не може да се разбере дали под качулката има младо хубаво момиче или изкуфял старец, то по начина на гласуване сигурно би се забелязала някаква разлика? Всъщност, Мимето, горката, беше толкова тъпа, че натискаше бутоните „За“, „Против“ и „Въздържал се“ абсолютно произволно и случайно. Нейното гласуване по никакъв начин не се различаваше от гласуването на бай Ставри и затова за подмяната никой така и не разбра.

Разбира се, това че Мимето замества бай Ставри не е редно и дори може да го приемем за измама. Дежурният депутат гласува със своята депутатска карта и с още 239 чужди карти, докато Мимето гласува с цели 240 чужди карти. Това не е особено редно, но дали се гласува с 239 или с 240 чужди карти, не е чак толкова важно. По-важно е да се запази принципът за гласуване с чужди карти, защото повечето закони, които се приемат от Конвента по същество са вид престъпления и депутатите трябва да имат някакво оправдание, ако някой ден ги попитат защо са станали съучастници в извършването на тези престъпления. Тогава те ще кажат: „Не знам! Кой ми е гласувал с картата? Кой ми е срал в гащите? Не знам и няма откъде да знам!“ За да бъдат защитени депутатите беше приет принципа, че не може да се търси отговорност за извършено престъпление от групов орган какъвто е Народното събрание. По този нов принцип вече няма групови престъпления. Например, груповото изнасилване вече не е групово изнасилване, а просто групов секс. Груповата кражба, не е кражба, а просто усвояване на средства.

Въобще, в Народното събрание ставаха някои доста странни и подозрителни неща, но наблизо имаше един друг Конвент, където положението беше много по-страшно и по-забатачено. Този втори Конвент се нарича Столичен общински съвет и там под мъдрото ръководство на Безкрачко всеки ден се приемат по 400 решения. Там няма карти, няма и отговорност. Там общинският съветник не се притеснява от въпроса: „Ти защо гласува за приватизацията на детските градини?“ или „Защо превърнахте училищата в SPA центрове?“ За общинският съветник няма такъв проблем, защото никой не записва кой как е гласувал и съветникът може гордо да каже: „Ами, аз бях против!“ Общинските съветници дори не носят качулки, защото тях никой ни ги е виждал, ни ти е чувал. Тоест, на тях не им се налага да се крият от народната любов.