Маркс отива да види сина си

Продължение Двадесет

Ето текста към поредната илюстрация на книгата.

_________________________


През това време един баща бързаше към родилния дом, за да види детето си. Бащата се казва Маркс. Не, това не е този Маркс, дето е написал „Капиталът“. Това е друг Маркс. Ако се чудите, защо са го кръстили с това идиотско име, то отговора е прост. Родители марксисти, които кръщават детето си на любимия вожд и учител без да се замислят за подигравките, които то ще трябва да изтърпи в училище.

Маркс, не обичаше своето претенциозно и изчанчено име и затова беше решил да кръсти детето си с някое обикновено, нормално, човешко име, такова каквото имат мнозина, а не такова с каквото всеки би те запомнил.

Разбира се, в момента името на детето не е най-важното.

Днес е най-щастливият ден в живота на Маркс. Сега той бързо трябва да купи цветя и час по-скоро да стигне до родилния дом. Там го чака жена му и първородният им син. Маркс е мюсюлманин и в неговата религия първородният син е особено важен. Освен това този син много дълго е чакан. Колко молитви е отправял Маркс към Аллах, а детето все не идваше. Той и жена му обиколиха всички доктори, до които можеха да се доберат, но и това не помогна. Резултата от всичкото обикаляне по доктори беше единствено, че капиталът на Маркс се стопи и той затъна в дългове. Докторите не искаха да им помогнат, а само гледаха как да им изтръскат джобовете.

Накрая Маркс съвсем се отчая, но жена му беше по-силна от него и тя продължи да се бори и да обикаля докторите. Накрая тя откри доцент Христов. Това беше един истински българин, един честен човек, който прие присърце тяхната мъка и се зае да им помогне. Другите доктори ги гледаха само в ръцете, а доцент Христов не им взе нито лев. Жената на Маркс предложила да му плати, а доцента й отговорил:

– Моля ви, Вие ме обиждате! Нищо няма да доплащате, всичко е платено от здравната каса.

Интересно как другите лекари никак даже не се обиждаха когато им предлагаха пари. Колко различен е доцент Христов. „Това е един истински честен човек, който не е забравил Хипократовата клетва.“ – мислеше си Маркс. Какъв голям късмет имаха той и жена му, че го намериха. Маркс реши, че първата му работа след като види сина си ще е да отде при доцент Христов, за да му стисне ръката и да му благодари.

Маркс влезе в родилния дом, представи се на сестрата и я помоли да му покаже бебето. Тя му каза да изчака. Минаха петнадесет минути, които му се сториха цяла вечност. Накрая сестрата се появи с дете на ръце:

– Ето го и вашето бебче! – каза тя и широко се усмихна.

Маркс видя сина си и така се уплаши, че изпусна букета с цветя. Какво ли толкова ужасно може да е видял един баща? Да не би детето да е някой изрод с две глави? Не то имаше една глава, две очи, едно носле и всичко му беше наред. Да не би тогава детето да е черно? Всъщност, детето действително беше черно, но не в това е проблемът. Какво тогава така уплаши баща му? Ами, проблемът беше в това, че детето не беше достатъчно черно. Бащата и майката и двамата бяха черни като катран, а то беше доста светло. Очевидно бебето беше мулатче, при това едно от по-светлите мулатчета. С две думи проблемът беше в това, че бащата не беше баща.