Продължение Осем

Следващото парче от книгата.

_________________________

Гочо се събуди на някакво много странно място. Изведнъж в него се появи странното усещане, че вече не е в Созопол. Незнайно защо му се струваше, че се е събудил в Страната на неограничените възможности. Това е твърде невероятно, защото си спомняше как заспа в една лимузина, която беше паркирана на созополския плаж.

Няма как от Созопол да се е телепортирал в Щатите, но въпреки това странното усещане продължава да го гложди. Всичко около него е някак си твърде американско. Намира се в някакво помещение без прозорци, дали е мазе или небостъргач, никой не може да му каже. Все пак това не е някое мръсно и мрачно балканско мазе, с каквито Гочо е свикнал. Това помещение е много различно. Цялото е окъпано от ярка изкуствена светлина и освен това е невероятно чисто. Наоколо Гочо не вижда нито един микроб. Не само че не ги вижда, микроби действително няма. Отвсякъде струи чистота. Всичко е стерилно, пода, тавана, странната апаратура и най-вече смешното плешиво човече, което се взира в един от мониторите.

Вие вече се досещате, че странното място е централата на ЦРУ и че смешното плешиво човече е Джони, който се подготвя за изпълнението на важна задача, поставена му лично от Маман.

За какво мисли в момента Джони? Може би за предстоящата задача? Не, не мисли за това. Може би си мисли за програмата за унищожаване на българите? Не, в момента въобще не му е до това, а и тази програма остана на заден план във връзка с изникналите по-спешни проблеми. В момента Джони си мисли колко приятно е чувството на облекчение, което човек изпитва след като е посетил тоалетната по голяма нужда. Както виждате, понякога великите хора във велики моменти си мислят за съвсем обикновени житейски неща.

Джони забеляза, че обекта се е събудил. Трябва да започне интервюто преди още Гочо да се е стресирал. Джони обича работата си и държи да изпипа всеки детайл. Особено важно е обекта да не се подлага на излишен стрес. Можеше да изпрати няколко яки момчета, които да хванат Гочо и да го натоварят на самолета за Щатите, но това не е стила на мистър Джонсън. Вместо това, той изпрати една очарователна блондинка, която да го подмами. Такъв си беше Джони, обичаше да пипа с кадифени ръкавици.

Тъкмо Джони да започне работа, в стаята нахлу Франк и яростно извика:
– Веднага прекратете разпита! Обекта няма да издържи!

Джони направи знак на инженерчето да не оревава ортаклъка и ловко го избута навън от стаята.

В този момент мистър Джонсън беше направо бесен. Как може този невежа от Onlysoft да нахлува в кабинета му и да стресира обекта. ЦРУ и Onlysoft работеха в тясно сътрудничество и координация, но явно нещата бяха отишли твърде далеч.

– Как така обекта няма да издържи? – ядосано попита Джони. – Как си позволяваш да нахлуваш в кабинета ми докато работя?
– Обекта няма да издържи! – задъхано повтори Франк. – Машината на времето предсказа, че Гочо няма да издържи на изтезанията и ще ритне камбаната преди да ни е свършил работа.
– Глупости, ние тук да не сме някакви обикновени садисти. Тук всичко е поставено на научна основа. Следим кръвното налягане, пулса и още стотина други характеристики. Няма как да ритне камбаната без аз да съм му разрешил. До сега не съм изпуснал никого, няма да изпусна и този здравеняк.

В този момент Джони гледаше много лошо. Той не е обикновен разузнавач, а преди всичко е творец. В момента той се чувства като художник, на когото му издърпват платното от ръцете. Представете си Микеланджело, който стои пред мраморния блок и се готви да извае шедьовъра си Давид. Как би се почувствал той, ако точно в този момент от накъде изскочи някой гаден жрец и му изкрещи: "Недей да започваш! Звездите предсказаха, че още при първия удар на длетото мрамора ще се пръсне на безброй парчета!"

Въпреки всичко Джони не можеше да не се подчини. Всички вярваха на тъпата машина на времето и той не можеше да пренебрегне това предсказание. Освен това не беше съвсем вярно, че никого до сега не е изпускал. Джони още си спомняше един проклет старец, който твърдо беше решил да надделее и да не каже нищо. Е, стареца каза доста, но успя да се измъкне преди края на интервюто.

Все пак, стареца беше с болно сърце и живееше живот на заем, докато Гочо е в цветисто здраве и като изключим наднорменото му тегло, нямаше никакви причини за безпокойство.

– Сигурен ли си, че вашата машина нещо не е прегряла. Не е възможно да умре! Ще работя с него изключително внимателно. Ще видиш, че до час ще си е признал всичко.
– Съжалявам мистър Джонсън, но машината на времето не може да греши. Освен това, не сте разбрал, няма да го караме да признава каквото и да било. Искаме от него да намери формулата на Изкуствения Интелект, която той всъщност още не знае и вероятно никога няма да разбере.
– Тъй де, ясно. Няма да го караме да признава, а да се съгласи да сътрудничи и да ни снесе нужната ни информация.
– Не става дума за снасяне на информация. Машината на времето каза, че Гочо има потенциала да открие формулата на Изкуствения Интелект. За да реализира този свой потенциал на него ще му трябват години спокойна работа. Няма как това да стане с изтезания.
– От опит знам, че болката има силно стимулиращо въздействие върху индивида и той открива, че знае неща, за които дори и не подозира. Оставете ме да поработя върху него и ще получите формулата.

Франк остана неумолим:
– За съжаление, обекта няма да издържи. Оказа се, че Гочо е развил резистентност към болката. Това ние не го знаехме, но слава богу, с помощта на квантовия компютър открихме проблема.
– И как така Гочо е станал резистентен към болката? – осъмни се мистър Джонсън. – Толкова години работа в ЦРУ и досега не съм срещнал нито един такъв случай.
– Всяко нещо си има обяснение. В случая вината е на една брадавица, която Гочо се опитвал да излекува. Той толкова искал да се отърве от този кожен дефект, че се е опитвал да я гори с какво ли не. Всичко, като се започне с течен азот и се стигне до течно олово.
– И какво, махнал ли е брадавицата? – попита Джони, който не се замисли, че това всъщност няма никакво значение.
– Не, не е успял. Брадавицата така и си е останала, но покрай това лечение Гочо е свикнал да понася огромна болка и затова не е подходящ за интензивен разпит.
– Искаш да кажеш, че този дебелак е толкова суетен, че е готов да си причини нечовешка болка, само и само, за да се отърве от една брадавица.– Така е. – обясни Франк. – Суетността не е свързана с външния вид. Често грозните хора са много по-суетни от красивите.
– Добре де. – упорстваше Джон. – Щом не е умрял от болка докато си е махал брадавицата. Защо смятате, че точно сега ще вземе да се гътне?

– Има и още една причина. Гочо е загубил волята си за живот. Машината проучи неговото емоционално състояние и установи, че Гочо иска да умре, а когато някои иска да си отиде, то той си отива и нищо не може да го спре.
– Добре де. – отстъпи Джон. – Щом не може, не може. Няма да го разпитваме.

Нямаше как да не отстъпи. Джони не обича да причинява болка и затова винаги максимално щади обекта. Въпреки това, когато работи с българи, той има навика малко да се поувлича. Що ли така не ги обича особено много българите? Ами, може би защото твърде добре ги познава. На младини мистър Джонсън беше изпратен като разузнавач в България. Това беше най-гадния период от живота му. Трябваше да лежи в калта край едно българско военно летище и да снима самолетите. Това, беше адски безсмислена задача, защото е ясно, че в България няма да кацне нищо достойно за фотоапарата на разузнавач като него. Тогава българите летяха със старите руски самолети, същите с които летят и сега. Освен това, българската кал беше невероятно лепкава и беше отврат да се въргаляш в нея. Въпреки всичко, най-гадното нещо в България не беше калта, а хората. Оттогава Джони намрази българите. Това бяха едни хитри и коварни хора, които само се чудят как да те измамят и окрадат.

Имаше и още една причина поради която мистър Джонсън отстъпи. Ако станеше някой гаф Маман щеше да побеснее и да излее яда си върху него. Той дори не искаше да си помисли какво наказание би му наложила тя. Може да се окаже, че мъченията на които той е подложил Гочо са нищо в сравнение с това, което ще му спретне Черната вдовица. Тя определено беше жена с въображение и умееше да си отмъщава. Затова никой разумен човек не иска да предизвиква гневът й, а Джони беше един от най-разумните.

– Добре, щом не може с директно интервю ще опитаме с кандърма. Сигурно има какво да предложим на Гочо в замяна на формулата на Изкуствения Интелект.

Мистър Джонсън вдигна телефона и даде някакви указания.