Още едно парче от книгата.
_________________________
Час по-късно Франк отново се домъкна да досажда. Джони още беше ядосан на наглото инженерче и първата му реакция беше да го изгони. Все пак, като видя угодническото му изражение, размисли и реши да го остави. Помисли си: "Нека тези леваци от Onlysoft да видят как работят професионалистите от ЦРУ."
Франк пристъпи плахо и попита с мазен глас:
– Как е? Сигурно ви е много трудно да работите с този селяндур. Що ли не ни се падна да работим с представител на някоя от по-интелигентните нации? – попита Франк, който подобно на Джони мразеше българите.
Главният инженер на Onlysoft имаше български корени, но това не намаляваше омразата му към тази страна, а дори я засилваше. Както се казва: "Пази боже, сляпо да прогледне!"
Джони погледна към Франк и му заговори с наставнически тон:
– Няма значение какъв е обекта. Вече започнахме преговорите. Попитахме го за формулата на Изкуствения Интелект и той ни каза, че не разбира за какво му говорим. Обяснихме му, че имаме надеждни разузнавателни данни, според които той знае тази формула или ако не я знае, то поне има потенциала да я измисли.
– И какво ви отговори обекта? – попита Франк с леко разтреперан глас.
– Каза, че за сега не е измислял никаква подобна формула, но като я измисли ние ще сме първите, на които ще я каже.
– Чудесно! – зарадва се Франк. – Остава само да чакаме да измисли формулата.
– Ние обаче, вместо да чакаме го попитахме дали един милион долара биха му помогнали да мисли малко по-бързо.
– И той какво? – попита Франк, в чийто глас се долавяха нотки на безпокойство.
– Той каза, че за един милион не би си дал труда да измислил дори и формулата на крем карамела.
– Нагъл български мошеник! – не се сдържа Франк. – Иска да измъкне пари от американските данъкоплатци. Това българите са ужасни хора. Сигурен съм, че този селяндур си няма и понятие как да измисли формулата, но това не му пречи да се пазари и да ни изнудва.
– Това не е проблем. – каза самодоволно Джони. – Какви ли не са ми минали през ръцете. Ще се справя и с този.
– И как реагирахте на тази наглост? – полюбопитства Франк.
– Ами, нищо. Предложихме му милиард и той сериозно се замисли. Чакам всеки момент да ми съобщят решението му.
В момента Джони не работеше директно с обекта, а управляваше процеса дистанционно. В ухото си той имаше една малка слушалка, в която току що му съобщиха, че Гочо си чопли носа, което издаваше, че в главата му се развива сериозна мисловна дейност.
– Ама вие, действително ли сте готови да му дадете милиард? – полюбопитства Франк.
– Е, не, разбира се. Няма да му дадем толкова много пари, но ще му предоставим документи, в които пише че Гочо е щастливия собственик на един милиард долара.
– Ами ако не иска хартиени документи. Може да поиска да му дадете парите в злато.
– И това не би ни затруднило. – отговори Джони. – Ще му докараме десетина тира със злато и като ни даде формулата ще си ги приберем обратно.
В този момент докладваха нещо неприятно на Джони. Той погледна ядосано към Франк и каза:
– Този селяндур ни разиграва. Отказал е. Казал е, че един милиард долара са ужасно много пари, но колкото и да му дадем няма как това да му помогне да започне да мисли по-бързо.
– Все пак, изглежда че има някои неща, които с пари не могат да се купят. – каза Франк, които не звучеше много убедително в този момент.
– Дали да не пробваме да му предложим трилион? – попита Джони. – Все едно е дали ще го излъжем че е милиардер или че е трилионер.
– И това няма да помогне. – усмихна се Франк. – Сбъркахте, че започнахте с милион. Това са твърде много пари. Гочо просто не може да си представи такава сума. За него милион, билион, трилион е все едно. Ако бяхте започнали с хиляда долара, той щеше да откаже, но после на милион щеше да кандиса.
Джони се подразни, заради това че инженера отново се оказа прав. Действително бяха надценили Гочо, като си мислеха, че той знае колко е един милион долара. За жалост, доцента никога не беше си купувал яхта за милион, нито обувки за хиляда долара. В света на Гочо един милион звучеше абстрактно и непонятно.
– Прав си. – засмя се Джони. – И с трилион няма да стане. Пък и представяш ли си в челото на следващата класация на най-богатите да стоят трилионерите Били и Гочо?
Сравнението между Гочо и Били беше индиректна обида за шефа на Франк и затова инженер Христов пропусна тази шега покрай ушите си, за да не му се наложи спешно да си търси нова работа.
– Нищо, имам друга идея! – хитро се усмихна Джони. – Ще му предложим нещо друго вместо пари. Всеки човек си има цена, но не винаги тя е в злато. Просто трябва да видим какво най-силно желае Гочо и да му го предложим.
– Той е един елементарен човек без никакви особени мечти и желания. – каза Франк, чието шеговито настроение изчезна на момента.
– Не е съвсем така. Тук в досието му пише, че той е влюбен в Ани и иска да се оженят и да си имат деца.
– Е, да, но той иска не просто да се ожени за Ани, а да се оженят по любов. Как можем да накараме чалга певицата Ани да се влюби в човек като Гочо. Това не е по силите никому. Дори и ЦРУ не може да се справи с подобна задача.
– Много ни подценяваш. – каза Джони. – Имам план. За да обикне Ани Гочо е нужно той от никой да стане някой. Ние ще го направим чалга продуцент и по този начин той ще спечели сърцето й.
– Но това е невъзможно – запротестира Франк. – В българския попфолк изискванията са изключително високи. Вече от чалга певиците се иска изключително много, сега от тях се иска дори и да могат да пеят.
– От певиците може да се изисква много, но от продуцентите се иска само да имат пари и дебел тумбак. Пари ще му дадем, а тумбака той си го има по природа.
– Все пак, трябва да има някакво понятие от музика, а както е известно Гочо е музикален инвалид.
– Не, бъркаш – поправи го Джони. – Той не е музикален, а сексуален инвалид. Погледни досието му.
– Не, вие бъркате. На втора страница пише, че е сексуален инвалид, но ако отворите на страница осемнадесета ще видите, че той с музиката се справя дори по-зле отколкото със секса.
Джони погледна документа. Да, действително така пишеше. Не трябваше такъв строго секретен документ какъвто е разузнавателното досие на Гочо да се предоставя на тъпаците от Onlysoft. Сега се оказа, че едно инженерче може да е по-добре информирано от директора на ЦРУ.
– Както и да е – съгласи се Джони. – Действително пише, че е музикален инвалид, но това няма никакво значение. ЦРУ е успяло да издигне хиляди некадърници до най-отговорните постове, ще успеем да издигнем и Гочо.
– Но разберете, Гочо няма да иска да стане попфолк продуцент. Тук пише, че той мрази чалгата.
– Този път ти си този, който не е прочел внимателно. Пише, че Гочо е леко раздвоен. От една страна той мрази чалгата, но от друга обожава чалга певиците. Сигурен съм, че той ще хареса тази нова длъжност. В крайна сметка хората не стават попфолк продуценти, за да слушат чалга, а за да чукат чалга певици.
– Вие лично ли ще му предложите тази сделка? – попита инженер Христов.
– Ех, Франк. Ние тук в ЦРУ да не сме аматьори като вас от Onlysoft. Нищо подобно, тук използваме класическите разузнавателни тактики. В случая с Гочо ние му прилагаме схемата на доброто и лошото ченге. Вероятно се сещаш, че аз съм лошото, а доброто ще бъде изиграно от агент 0013.
– Агент 0013 не беше ли онази ослепителна блондинка, която пуснахте на Гочо като примамка?
Джони кимна самодоволно.
– Чух, че Гочо нещо не харесал циците на агент 0013. – язвително подхвърли Франк.
– Не е точно така. Напротив, много ги е харесал, само дето на пипане му се сторили малко твърдички.
Всъщност, в цялото ЦРУ никой не ги харесваше как са на пипане. Единствен Джони намира тези цици за OK, но той си е малко извратен.
– Смятате ли, че агент 0013 е подходяща за тази задача? – попита Франк.
– Разбира, те с Гочо вече се познават. Дори може да се каже, че те двамата вече са интимни.
– Едва ли опипването на едни силиконови цици може да се нарече интимност. – заяде се Франк.
– Защо да не е интимност. "Трохата за гладния е пир", а за Гочо докосването до която и да е цица си е направо секс.
Франк си помисли, че щом директорът на ЦРУ е започнал да цитира Шекспир, то очевидно работите не вървят на добре. Инженерът пренебрегна романтиката която струеше от мистър Джонсън и твърдо му каза:
– Според мен агент 0013 си е една обикновена курва и не е редно да й поверяваме такава отговорна задача.
"Колко жестоки са мъжете." – помисли си Джони. – "Когато една жена работи със задника си за родината, всички я смятат за курва. Друго щеше да е, ако беше мъж, който чука бабички. Тогава всички щяха да кажат, че той е герой, истински разузнавач и може би дори щяха да му издигнат паметник."
– Късно е да обсъждаме този въпрос. В момента тя вече кандърдисва Гочо да се ожени за Ани.
– Но вие, все пак, пропускате един важен момент. Забравяте, че Ани не може да има деца, а за Гочо това е много важно.
Сега дойде ред на Джони да се притесни:
– Защо да не може да има деца? – промърмори той.
– Ами защото тя е решила да отстрани по оперативен път детеродните си органи, за да не пречат на вагиналната й кариера.
– Каква е тази вагинална кариера, за какво става дума?
За пореден път главния инженер на Onlysoft се оказваше по-добре информиран от директора на ЦРУ.
– Българските чалга певици развиват кариера в три основни направления. Става дума за тяхната орална, анална и вагинална кариера. – каза Франк, който очевидно беше добре информиран по тези въпроси.
– Може би имаш предвид вокална, а не орална кариера? – попита Джони, който не беше съвсем наясно как се става чалга певица.
– Не, вокалната кариера е нещо друго. Тя също е важна, но не чак дотолкова.
– Добре, но как детеродните органи могат да пречат на вагиналната кариера на една певица. Може би имаш предвид риска от нежелано забременяване.
– Не – обясни Франк. – не в това е проблемът. Откакто един гаден българин изобрети хапчето антибебе, вече няма риск от нежелана бременност.
Да, така е. Зад всички злини на този свят стоят българи. Хапчето антибебе не прави изключение. Действително, това изобретение ни отърва от нежелателната бременност, но вредата която то нанесе е много по-голяма от ползата. Най-лошото е, че секса се обезсмисли. Представете си, че играете на руска рулетка с празен пистолет. На пръв поглед изглежда, че всичко си е по старому, но когато няма риск пистолета на гръмне играта става скучна и безинтересна.
Ти читателю сега вероятно ще ме поправиш и ще кажеш, че мръсника създал хапчето не е българин, а български евреин. Недей така. Щом е за добро е българин, а щом е за лошо веднага става евреин. Нека приемем, че всички родени в България са българи, независимо от това дали това ни харесва или не.
– Добре – каза Джони. – Защо тогава детеродните органи да пречат.
– Много просто, проблемът е във венерическите болести. Учените са установили, че колкото повече полови органи имаш, толкова по-голяма е вероятността да пипнеш нещо, което се предава по полов път.
– Искаш да кажеш, че с цел привенция от такива болести, Ани си е изрязала половите органи.
– Е, не всичките полови органи, а само детеродните. Тоест, може да се чука, но не може да ражда.
– Това е хитро – замисли се Джони. – Хем не забременява, хем венерическите й болести са по-малко.
– Лошото е само, че при това положение Гочо няма да иска да се ожени за нея.
– Няма проблем – усмихна се Джони. – Преди малко ми докладваха. Ани е била достатъчно умна преди да се подложи на тази операция да замрази няколко свои яйцеклетки. В момента наш екип е изпратен да донесе яйцата на Ани. Ще вземем сперма от Гочо и ще направим процедурата инвитро.
– Добре, но Ани не само, че не може да забременее. Тя въобще не може да износи бебето.
– И за това е помислено. – каза Джони. – Ще поставим яйцеклетката в един от нашите специални агенти, който ще я износи.
– Ако сте решили да възложите и тази задача на агент 0013, то ще трябва да научите бебето да бозае силикон.
Франк сякаш се дразнеше от това, че всички проблеми се решават със светкавична бързина и затова ненужно се заяждаше с директора на ЦРУ.
Настъпи кратко мълчание. Инженер Христов си представи чудовището, което ще се получи след като кръстосат български математик с чалга певица и потръпна от ужас. Джони също потръпна, но не от тази мисъл, а от това което му съобщиха в слушалката. Той се обърна към Франк и каза:
– Случило се е голямо нещастие. Някой е откраднал яйцата на Ани.
На кого ли му бяха изтрябвали нейните яйца. Въобще, случваха се странни неща. Първо някой се опита да убие Гочо, а сега някой крадеше яйцата на Ани. Дали пък няма някой, който да иска да им попречи да разберат формулата на Изкуствения Интелект? Тези от ЦРУ не са особено умни, но Джони определено започваше нещо да подозира.
– Явно нещата няма да станат толкова лесно, колкото ни се иска – въздъхна Франк.
– Нищо подобно. – ухили се Джони. – Решението е намерено. Тъкмо що ми докладваха. Не са ни нужни нейните яйцеклетки. Нашите учени вече са в състояние да направят бебе от която и да е човешка клетка. Ще вземат една обикновена клетка от вагината й и ще вкарат ДНК-то на Ани в една яйцеклетка взета от агент 0013. Резултата ще е яйцеклетка с наследствената информация на Ани. Само да те питам, изгората на Гочо, вагина поне има ли?
– Няма проблеми – каза Франк. – Има си вагина разбира се, но защо ще взимат ДНК от там щом всяка клетка е подходяща.
– Не знам, изглежда че от там им е най-лесно. Тяхна си работа.
– Нещо цялата тая работа ми изглежда съмнителна – зафилософства Франк. – в човешките клетки има 23 двойки хромозоми, докато в яйцеклетката има само 23 хромозоми, тоест от всяка двойка по една хромозома. Как вашите специалисти ще изхвърлят 23 от всичките 46 хромозоми?
– Имаме си технология за това. – важно заяви Джони. – Тук идва и най-хубавото в цялата работа. При това изхвърляне няма да махаме случайна хромозома, както е в природата, а ще подберем възможно най-добрата комбинация, така че резултата от кръстоската между Гочо и Ани да не е чак толкова трагичен, колкото очакваш.
– Искате да кажете, че това което ще направите няма да е тяхно дете, а ще е някакъв биоробот.
– Нищо подобно. Детето ще си е тяхно. Да вземем например цвета на очите. Те и двамата са чернооки, но всяко четвърто тяхно дете ще е синеоко.
– Защо? – попита Франк.
– Защо, не знам защо, нещо там с гените и хромозомите. Важното е, че ние ще им направим синеоко бебе от първия път, без да ги караме да раждат три чернооки преди това.
Франк разбра, че Джони си няма и понятие от генетика, но въпреки това беше готов да запретне ръкави и да започне да се бърка в божиите работи. Той смяташе, че го прави за добро и че по този начин ще създаде нещо що годе приемливо, но всъщност щеше да създаде нещо наистина ужасно. Представете си човек без дефекти, какво може да е по-лошо от това?
Както често се случва в живота, когато всички проблеми са решени, тогава идва последната непреодолима пречка. Така стана и в този случай. Тъкмо Джони си тананикаше весело, когато му съобщиха, че Гочо е отказал да се жени за Ани. Казал е на агент 0013, че вече не обича въпросната дама и че няма никакво намерение нито да се жени за нея, нито да се размножава с нея.
– Защо, защо ние мъжете сме толкова непостоянни. – вайкаше се директора на ЦРУ.
– Така е с любовта – успокои го Франк. – Днес си влюбен и не можеш да живееш без любимия човек, а утре гледаш същия този човек и се питаш: "Боже, какво ли съм видял в тази крава?"
31 август 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар