Продължение Двадесет и осем

Добавка към послеслова – Международни пари

_________________________

Международни пари

Много скоро, само след няколко години, ще се появи една нова парична единица, която ще засенчи долара и еврото. Нека се опитаме да познаем как ще изглеждат тези нови пари.

Новата парична единица  ще се нарича IM (съкратено от International Money). Първоначално, създатели на тези пари ще са държавите от BRICS, но по-късно към тях ще се присъединят и други. Курсът ще започне от един IM срещу 10 евро. После този курс ще се промени, но накрая, когото се обединяват еврото и IM-а, курсът пак ще е същия.

IM-ът ще има банкноти, центове и санти-центове. Най-малката банкнота ще е един IM. Центовете ще са по-малки и по-леки от евро центовете, а на гърбът им вместо герб ще е изобразен земния глобус. Санти-центовете няма да могат да се пипнат, защото ще съществуват само в електронен вид.

Ето четири предимства, които ще има новата валута:

1. Тези пари ще са истински и няма да могат да се печатат неограничено като вестници.

2. Уникално свойство на IM-а е, че той няма да може да се краде, което ще предизвика вълна от безработица при джебчиите.

3. Най-важното свойство е, че тези пари ще могат да се трупат като спестявания, което ще обезсмисли инвестициите в злато и недвижими имоти.

4. Освен това, тези пари ще са подвижни и ще могат свободно да минават от сметка в сметка и дори ще пресичат границите без никакви ограничения и такси.

Подвижни пари

Парите имат три агрегатни състояния – банкноти, монети и електронни пари. Те трябва свободно да минават от едно състояние в друго без да губят от стойността си, както водата минава от течно в твърдо и в газообразно състояние, като при това водата не става нито повече, нито по-малко.

Когато хората са създавали парите, те са приели правилото, че парите са си пари, без значение дали са едри банкноти или дребни монети, не е важно дали са новички, още миришещи на мастило или са стари, смачкани и окъсани. Това правило продължава да се спазва за банкнотите и монетите, но за електронните пари не важи. Когато разваляш или уедряваш пари, никой не ти иска такса, но когато внасяш или теглиш пари или когато плащаш с електронна карта, могат да ти вземат такса, което противоречи на принципа, че парите са си пари независимо от това под каква форма се намират.

Кой плаща масрафа? Кой има грижата да замени скъсаните банкноти с новички? Кой поддържа паричната система?

Този който печата парите, той има грижата да ги поддържа, а разходите за това се покриват от данък инфлация.

Организацията, която ще печата International Money ще се нарича International Bank и тя ще се грижи не само за банкнотите и монетите, но и за електронните пари. Тоест, всеки човек ще има разплащателна сметка в тази банка и парите в тази сметка ще са истински. Това означава, че сумата на банкнотите и монетите в обръщение плюс парите по всички разплащателни сметки ще е константа. Един IM може от електронен да стане хартиен и после пак електронен, но това няма да промени сумата.

В момента, разплащателните сметки не са безплатни. Дори и да не ползваш сметката, пак трябва да плащаш само за това, че я имаш! Когато започнеш да я ползваш, става още по-лошо. За всеки превод и за всяко плащане банката си взима по нещо. Може да взима само от купувача или само от продавача, но обикновено взима и от двамата. Банкоматите, банковите карти, всичко това струва пари! Възможно ли е това да стане безплатно? В момента никой не ви кара да плащате за печатането на хартиените пари. Някой ги печата, често дори не знаете кой точно ги печата, но този някой не ви иска нищо за това, че се грижи за парите ви. За да си покрие разходите, този някой, от време на време си напечатва малко повече пари и разходите са покрити, само дето инфлацията расте. Защо тогава да плащате за електронните пари, и при тях има инфлация! Този, който ги печата, печели достатъчно, за да покрие разходите си, а те не са големи. Трябват малко компютри, малко ток и малко софтуер за компютрите, но това не е сериозен разход. По-скъпо ще е производството и поддръжката на банкоматите. От една страна новите банкомати ще са по-сложни, защото няма само да дават, а ще могат и да взимат пари. Ще работят и с банкноти и с монети и освен това ще четат и записват номерата на банкнотите и монетите. Така ще можете и да внасяте и да теглите, да разваляте и да уедрявате пари. От друга страна новите банкомати ще са по-прости, защото няма да има нужда да са бронирани и сериозно охранявани, тъй като парите в тях не могат да бъдат откраднати. Единственият сериозен разход свързан с банкоматите остава наема за мястото където да бъдат поставени, но и това няма да се плаща. Общините ще намерят място, където да се сложи банкомат. Ако общината не иска банкомати, тогава хората ще ходят да търсят банкомат някъде другаде. Много магазини и ресторанти ще отделят място за банкомат. Освен това, произволна каса, в произволен магазин, ще е банкомат, в който ще можете да внасяте и да теглите. Парите в касата ще са затворени вътре и няма да можете да ги пипате, но това ще е добре за търговеца, защото всяка банкнота влязла в касата директно ще постъпи в електронната му сметка и той веднага ще може да я похарчи. Що се отнася до парите заключени в касата или в банкомата, те ще са просто хартия. Това няма да са пари в обръщение и тях няма ги яде инфлацията. Касата и банкомата ще са заредени с достатъчно много хартия и няма да съществуват проблеми от рода на „нямам да ви разваля“ или „нямам да ви върна“.

Щом електронните пари ще са истински и щом само International Bank ще може да ги съхранява, това означава, че банките ще загубят правото си да печатат виртуални пари, за което много ще им е мъчно. Един от основните принципи свързан с парите е, че никой няма право да печата собствени пари. Например, незаконно е, ако една фирма напечата купони и плаща част от заплатата на работниците си с тези купони, които те да използват в магазина на фирмата. Това означава, че фирмата си е направила собствени фирмени пари. Това правило се нарушава с различни ваучери за храна и с виртуалните пари създадени от банките.

Друга причина на банките да не им харесат новите пари ще са паричните преводи. С новите пари тези преводи ще се случват веднага (за по-малко от секунда) и няма да струват нито цент. В момента паричния превод е бавна и скъпа операция. Има едно оправдание превода да е бавен и то е, да се предотвратят измамите. Ако превода става за секунда, измамника може да изтегли парите и да изчезне. С новите пари превода ще се извършва веднага, но наредителят ще може да пожелае парите да не могат да се теглят веднага, а да бъдат за известно време блокирани. Тоест, веднага ще видите че имате превод и че парите са в сметката ви, но че в следващите три дена тези пари не можете да ги пипате. Когато става дума за имотна сделка, парите може да се блокират докато не ги освободи нотариуса.

Последната характеристика на подвижността на парите е да могат безпрепятствено да минават през границите. В момента им ограничение за това колко пари можеш да пренесеш през граница, а ако ги преведеш по банков път трябва да платиш такси.

Лихви

Като говорим за пари, веднага се сещаме за инфлация. Хубаво нещо ли е инфлацията и добре ли е да я има? Оптимизмът е присъщо свойство на човешкото същество. За да е щастлив човек, той трябва да вижда развитие и затова заплатите на хората трябва постоянно да се увеличават. Ако на някой му намалят заплатата, то той ще се почувства обиден и нещастен. Затова дефлацията е нещо ужасно, това означава намаление на заплатите и води до мъка и нещастие. От друга страна високата инфлация също изнервя хората и затова IM ще има фиксирана инфлация от 5% годишно. Тоест, всяка година на 1 януари парите в обръщение ще се увеличават с 5%, а електронните пари ще получат 4% лихва. Тоест, данъка инфлация ще бъде 1% за електронните пари и 5% за парите кеш.

Горната схема има един недостатък и той е, че така инфлацията ще е на тласъци. В днешно време, когато хората цепят стотинката, ще започнат да си правят сметката, че парите преди нова година са с 5% по-скъпи от тези на 1 януари. Затова, вместо олихвяването да става в края на годината ще бъде в края на всеки месец. Като сметнем със сложна лихва, получаваме, че парите в обръщение ще се увеличават с 4 промила месечно, а лихвата за хората ще бъде 1/3 от процента. Това прави инфлация от 4.9 вместо 5 процента и лихва съвсем малко над 4% годишно. Тоест, обезценяването на електронните пари ще е малко под 0.8%, което изглежда много по-приемливо от 1%. Едно е да знаеш, че губиш 1% годишно, а съвсем друго е да знаеш, че губиш някаква част от процента.

Появата на IM-а силно ще ограничи лихварството. Щом всяка разплащателна сметка получава 4% лихва без никакъв риск, то тогава банките трябва да предлагат по-голяма лихва иначе никой не би си сложил парите в банка.

Все пак лихварството е нещо лошо. Не случайно християнската и мюсюлманската религия го забраняват. Пълната забрана на лихварството е невъзможна, защото хората понякога имат нужда да вземат заеми. Може би е по-добре държавата да се заеме с лихварство. Ако има мръсна работа за вършене, е по-добре тази работа са се даде на държавата отколкото на мафията. Подобен пример са държавния монопол върху спирта и тютюна, какъвто имаше в България. Смята се, че производството на спирт и тютюн е мръсна работа и е по-добре да е в ръцете на държавата. Може би и други лоши работи като сводничеството и продажбата на наркотици трябва да бъдат поети от държавата. Първи стъпки в тази насока вече са направени. Държавата осигурява амфетамин на част от нарко-зависимите и по този начин измъква от лапите на мафията част от наркоманите.

Може ли държавата да започне да се занимава с лихварство и да измъкне част от хората от лапите на лихварите? В средновековието Християнската църква е направила подобен експеримент. По каноните на християнството лихварството е забранено, но в един момент църквата решава да създаде ордена на Тамплиерите, които да имат право да се занимават с война и лихварство. Казали са си: „Това ще са наши момчета, набожни хора, които ще имат страх от Бога и ще бъдат добри войници и лихвари.“ Както знаете този експеримент не завършва добре, Тамплиерите ги намразват и започват да ги гонят и горят на клада както са постъпвали и с другите лихвари.

Всеки опит на държавата да изземе част от функциите на мафията се посреща на нож. Имаше голяма съпротива, когато държавата започна да продава амфетамин на наркоманите, защото това директно бръкна в джоба на мафията. Много политици и журналисти са готови веднага да въстанат в защита на мафията и да се обявят против намесата на държавата във всяка типично мафиотска дейност. Мафията не обича да губи пари и за да защити интересите си плаща на цяла армия от политици и журналисти. Разбира се, повечето политици и журналисти дори и не подозират, че работят за мафията. Разбират го, чак когато си загубят работата.

Лихварската мафия е много по-силна от нарко-мафията, защото има много хора, които не взимат наркотици, но такива които не взимат заеми почти няма. В повечето държави има приети закони забраняващи на държавата да намесва в лихварството. Например, забранени са държавните банки. Ако искаш да спестяваш, то ти не можеш да дадеш парите си на държавата да ти ги пази, а си задължен да ги дадеш на някой лихвар. Държавата няма право да взима заем директно от хората, а може да го прави само чрез посредничеството на банките. Тоест, когато държавата издаде държавни ценни книжа, тя няма право да ги продава на хората, а само на банките.

Въпреки всичко, международните пари ще нарушат правилото, че държавата не може да занимава с лихварство. По тази причина International Bank ще дава заеми. Малки заеми, с нищожен риск и с малка лихва. Всеки човек ще има право на заем в размер на данъка, който е платил за последната година, а лихвата ще е едва 6%.

Ако някой иска по-голям заем ще трябва да отиде при традиционните банки и да плати по-голяма лихва. Самите банки ще загубят правото си да печатат виртуални пари. В момента банката раздава кредити, които са на стойност по-голяма от стойността на депозитите на вложителите. Тоест, всяка банка създава измислени пари и затова не може да се каже колко пари има държавата в обръщение.

От друга страна ще отпадне абсурдното задължение на банката да ти върне парите веднага след като си ги поискаш. В момента всяка банка съществува благодарение на крехкото доверие на вложителите си. В момента, в който тръгне слух, че банката е закъсала, вложителите се юрват да теглят и банката фалира.

Защо банката не трябва да е длъжна да ти върне парите веднага след като си ги поискаш? Ясно е, че тя работи с тези пари и ще ти ги върне, ако ги има в наличност. Ако ги няма ще трябва да почакаш докато някой си върне заема или някой не внесе във влога си.

Тоест, банките ще са нещо като инвестиционни фондове. Ще взимат пари от едни и ще ги дават на други, но когато си поискаш парите, ще ти ги дадат, но не веднага, а когато могат. Когато инвестиционният фонд върви добре, парите ти се увеличават, а когато закъса парите ти започват да се топят. Така ще са и банките. Сега парите в банката могат само да трупат лихви и да растат, докато банката не гръмне и парите ти не отлетят като прелетни птици. Разбира се, тази аналогия не е добра, защото птиците се връщат на пролет, а парите вложени във фалирала банка обикновено се връщат на куково лято.

Истински пари

Първото условие, за да бъдат едни пари истински е да имат сериен номер. Така ще се знае точно колко IM-ове има в обръщение. Банкнотите на долара и еврото също имат сериен номер, но монетите нямат. Това, че монетите нямат сериен номер е сериозен проблем. Първо в обръщение има огромен брой фалшиви монети, които никой не може да различи от истинските и второ, монетите се налага да са големи и тежки, за да бъдат затруднени фалшификаторите. Често метала вложен в монетата е по-скъп от стойността й и това прави фалшификацията й икономически неизгодна. Когато вървя по улицата с шепа монети, които ми късат джоба, аз се чувствам като спартанец, защото спартанците са имали същия проблем. Парите им са били от желязо и са били твърде тежки и неудобни.

За да имат парите сериен номер трябва във всяка монета и във всяка банкнота да бъде вграден микро чип, на който да е записан номера й. По този начин парите не само че ще станат истински, а и няма да могат да се крадат. За всяка монета и за всяка банкнота, ще се знае кой е последния й собственик. Няма да се знае от всеки, а само International Bank ще знае.

Лобито на крадците силно ще се възпротиви срещу пари, които не могат да се крадат. Ще започнат да ви плашат, че така ще ви се навлезе в личното пространство, че така ще ви следят и че ще ви шпионират.

Не им обръщайте внимание! В наше време толкова много ни следят и ни шпионират, че повече от това просто няма на къде. Освен това, не е проблем, ако някой ни следи, стига този някой да е добронамерен, да не злоупотребява с информацията, която има за нас и дискретно да пази тайните ни. Според християните има Господ, който знае всичко за нас, но това християните не ги безпокои, защото Господ не е порта и няма да каже на жена ти, че си получил премия, която вместо да внесеш в семейния бюджет си предпочел да я изпиеш с приятели. Когато отидеш на църква ти предлагат да се изповядаш. Това не те притеснява, защото знаеш, че свещеника е длъжен да запази тайната на изповедта и това което си му казал, ще си остане между теб, него и Бог.

Няма нищо лошо, ако International Bank знае всичко за парите ти, стига да си спокоен, че информацията няма да излезе навън. International Bank трябва да е също толкова дискретна, колкото са свещениците.

Всеки път, когато теглиш или внасяш на банкомат или когато пазаруваш в магазин банкомата или касата ще запишат номерата на твоите банкноти и монети. Когато ти откраднат портфейла ще е достатъчно само да съобщиш в полицията и откраднатите пари ще бъдат обявени за издирване. Когато някой внесе откраднати пари на някоя каса, ще го питат от къде има тази банкнота и той ще трябва да си спомни кой му е дал пари кеш. Дори и крадеца да не занесе откраднатите пари на някоя каса, той ще трябва да ги даде на някой продавач на пуканки, който не използва каса, а работи само кеш. Това може и да мине няколко пъти, но накрая продавача на пуканки ще познае кой е крадеца пробутал му крадените пари.

Ако намериш пари на улицата можеш да ги върнеш на последния им собственик. Просто ги внасяш на някой банкомат, като ги обявяваш за намерени и те автоматично се връщат на собственика им, а ти получаваш 10% награда за това, че си върнал загубените пари.

Това, че монетите ще имат серийни номера, ще направи парите много по-истински, но още по-важно е това, че електронните пари също ще имат серийни номера. Можете ли да кажете колко евро или колко долара има в обръщение? Да кажем, че някой знае колко са банкнотите в обръщение. Да кажем, че и за монетите имаме някаква идея, но за електронните пари нямаме никаква представа. Съдържанието на всяка банкова сметка трябва да приемаме за пари в обръщение, но банковите сметки не съдържат истински пари а само обещанието на банката, че когато поискаш, можеш да получиш тези пари в кеш. Това обещание има стойност докато банката го изпълнява и нищо не струва, когато банката престане да го изпълнява.

IM-ът ще е истински, което означава, че електронният IM ще има сериен номер също както и хартиеният. Ще има електронни банкноти с номинал 1, 10 и 100 IM-а. Няма да има електронни банкноти с номинал 2 и 5 IM-а, защото за електронни разплащания е по-удобно да се работи с по-малко номинали. Всяка от тези електронни банкноти ще си има уникален сериен номер, също както и хартиените. Ще имаме и електрони центове и електронни санти-центове. Номиналите ще са 1 и 10 цента и 1 и 10 санти-цента.

Когато се извършва електронно разплащане парите от едната сметка ще преминат в другата като част от електронните банкноти ще изчезнат от вашата сметка и ще се появят в сметката на получателя. Ако при превода банката вземе повече електронни банкноти отколкото трябва, ще ви върне ресто. Например да предположим, че трябва да платиш 4 IM-а. Нека в сметката ти има една електронна банкнота от 100 IM-а и 3 по един IM. Тогава от сметката ти ще изчезне банкнотата от сто IM-а и ще се появят 9 електронни банкноти по 10 IM-а и 6 по един IM. Този, който получава вашите 4 IM-а ще получи 4 електронни банкноти по един IM. Ако тези банкноти станат повече от десет, банката ще му ги уедри и ще ги замени е една електронна банкнота от десет IM-а.

Разбира се, никой няма да гледа номерата на електронните банкноти, както никой не следи и за номерата на реалните пари, но ако поискаш ще можеш да видиш този номер, да провериш дали това е електронна банкнота, която е в обръщение и кога за последно тази електронна банкнота си е сменила портфейла, тоест да видиш от кога е при теб. Това е важно, за да се знае, че няма скрито покрито и че IM-овете са истински.

Възможно ли е да има публична база данни, която да следи наличността и разпределението на всички IM-ове. Да това вече е направено при валутата биткойн. Разликата е в това, че при биткойн всеки потребител задължително трябва да поддържа тази база от данни, докато при IM-овете само държавите, които поддържат IM-а задължително ще поддържат базата. Ако някой потребител желае също да съхранява базата, може да пожелае да стане пазител на базата и той също да я съхранява.

Публичната база данни ще съхранява само публична информация за това колко IM-а има в обръщение, кои са им номерата, в кои държави се намират, в колко сметки са и т.н. Колко има в твоята конкретна сметка ще се съхранява в защитена база данни. До защитената база данни ще имат достъп само държавите и то всяка държава ще знае само за своите си граждани.

Спестявания

Едно от най-лошите неща в съвременния свят е това, че хората са лишени от правото да спестяват. Първоначално хората са спестявали като са оставяли парите си в кръчмата, по-късно започват за спестяват, като инвестират в конни надбягвания и ролетка, сега вече инвестират на фондовата борса.

Според мен инвестицията в кръчмата и на конните надбягвания има някакъв смисъл, защото това носи социални контакти, които могат да се окажат полезни, докато инвестицията на фондовата борса е свързана само с харчене на пари без това да е придружено от социални или сексуални контакти.

В наше време човек не може да спестява в банка, защото лихвата в банката далеч не покрива инфлацията. Освен това няма държавни банки и човек е принуден да рискува с частна банка, а това е риск който рано или късно води до провал. Въпросът тук не е дали, а кога.

Не можете да инвестирате в държавни ценни книжа, защото тези книжа не се продават директно без посредник. Остават хазартните игри като фондовата борса, тотото, ролетка, покер. Като човек запознат с теорията на игрите ще ви кажа, че тези игри се делят на два вида: честни игри и игри с банка. В игрите с банка, печели банката, а при честните игри печели най-големия мошеник. Ако не се чувствате достатъчно голям мошеник за вас остава инвестицията в злато и недвижими имоти. Тези инвестиции обаче са свързани с голям разход и грижа. Златото трябва да го пазите, а недвижимия имот трябва да го поддържате. Освен това, когато спестявате в недвижими имоти не можете да спестите само едно евро, защото няма толкова малък имот.

Може да се опитате да спестите като инвестирате в нещо ценно, а ценни обикновено са нещата, където е вложен много труд. Въпросът е дали този труд е създал нещо ценно, нещо което ще е ценно и в бъдеще или само е похабил материала. Ако купите картина дали тази картина ще струва след време повече от боята?

Типичен пример за инвестиция е да се изсече някаква гора. Въпросът е, дали изсечената гора струва повече. Може да е вложен много труд в изсичането, но по-лесно е да направиш от девствена гора подпалки, отколкото от подпалки девствена гора.

В България най-често се инвестира в строителството на сгради. Хората, когато съберат пари си купуват апартамент. Понякога го дават под наем, но по-често го държат празен. Разходите по поддръжката на един празен апартамент не са малки, освен това празните апартаменти не се отопляват, което товари съседите, които за да се стоплят им се налага да харчат повече. За да инвестират парите си българите презастрояват градовете, като се получават едни гета изключително неприятни за живеене. Инвеститора, който строи между блоковете печели нещо, но общата стойност на квартала намалява, което значи, че подобна инвестиция всъщност е с отрицателен знак. Накрая, когато стане прекалено скъпо и неприятно да се живее в подобен квартал, мястото се обезлюдява и колкото повече се обезлюдява, по-скъпо и неприятно става да се живее там. Накрая в празните блокове се заселват скитници и тогава цената на имота пада практически до нула.

Този начин на инвестиция е характерен за пазарното стопанство. Там, ако потреблението спре, спира и производството, хората остават без работа и започва страшна криза. Затова там хората трябва непрекъснато да работят, колкото и безсмислена да е работата им. Същото беше и в казармата. Там непрекъснато ни намираха работа. Например, да метем есените листа. Духне вятъра и започваме да метем отначало. В казармата, ако оставиш войниците без работа, те ще полудеят и не се знае на къде това ще избие.

Комунистическите държави са построени на друг принцип. Там се работи много по-малко и често се налага да се ограничи потреблението защото ресурсите не стигат. Ако намалее потреблението, това не води до никакъв проблем, защото държавата винаги е в състояние да генерира допълнително потребление и да намери работа на хората, например като ги прати да метат есените листа.

Хубавото на новата валута е, че тя ще направи възможно спестяването. IM-а ще ви даде сигурност съчетана с много малка загуба, която ще е само 0.8% годишно. При тази загуба, ще са ви нужни 50 години, за да загубите една трета от реалната стойност на парите си, а 50 години са си достатъчно дълъг период. Тук под реална стойност разбираме дела на вашите пари от всички пари в обръщение. Дори този дял да е намалял с една трета, може да се окаже, че след 50 години с тези пари можете да си купите повече отколкото е можело преди, просто защото броят на хората се е увеличил и парите са станали по-ценни.

Друга популярна инвестиция в България е инвестицията в престиж. Купуват се изключително скъпи коли, дрехи, часовници. Не че скъпите коли вършат по-добра работа, не че скъпите дрехи топлят повече, нито скъпите часовници са по-точни от евтините. Често дори е обратното. Въпреки всичко купуването на скъпи вещи цели спечелването на известен престиж в обществото. Много често този престиж е измамен, защото младежа със скъпата кола, може да се окаже, че живее в барака, златната верига, която виси на врата му, може да се окаже, че е от олово, а часовника е китайски дубликат. Дори колата действително да е скъпа, той не може да я продаде на цена, която би му покрила кредита. Тоест, неговата нетна стойност е отрицателна, което прави хората силно подозрителни към подобни парвенюта.

Хората имат нужда от това да парадират. Едни парадират с интелект, други с външна красота, трети с талант. Няма нищо лошо да се парадира и с пари, но това парадиране да е истинско, а не като красотата, която всъщност е силикон и таланта, който всъщност е плейбек.

Новата валута ще позволява човек, ако пожелае, да може да се откаже от банковата тайна и да позволи на всеки да може да влезе и да види парите в сметката му (или част от парите, не е нужно да се покаже всичко, достатъчно е да се покаже достатъчно). Може това разрешение да не важи за всеки, а само за определен кръг от хора с дълги крака и руси коси, които специално са проявили интерес към въпросния младеж. Така младежа вместо да купи една кола и безвъзвратно да похарчи едни пари, може да ги сложи в сметката си, да се фука с тях известно време и накрая да ги похарчи за нещо полезно.

Инвестицията в IM-ове ще е много подобна на инвестицията в земеделска земя. И в двата случая вие ще получите част от някакъв ограничен ресурс, който се очаква да запази стойността си именно, защото е ограничен. Държавата е тази, която ти дава гаранцията, че този ограничен ресурс ще остане твой и че никой няма да ти го вземе под една или друга форма. Докато има държава има и собственост, има и пари. Вярно е, че държавата уважава повече собствеността върху земеделската земя, отколкото собствеността върху парите. Много рядко се стига до национализация на земята, но често се стига до висока инфлация, която на практика национализира парите. Това може да се промени законодателно и държавата да започне да уважава собствеността върху парите точно толкова колкото уважава собствеността върху земеделската земя.

Честни пари

Пари, които не могат да се крадат. Тази идея е много социалистическа. Не случайно създателите на валутата IM ще са комунистически Китай, Русия, която от вчера е капиталистическа, но според мнозина още си е комунистическа и Бразилия, която е по-комунистическа от Китай и Русия взети заедно.

Тези пари ще се харесат и на бедните и на богатите. Бедните ще искат да не се краде, защото обикновено те са ограбените. Богатите крадат от бедните, а не бедните от богатите. Когато бедните крадат или ги хващат и ги пращат в затвора или не ги хващат и те вече не са бедни, а богати.

На богатите новата валута ще им хареса още повече, защото в момента те живеят като затворници, заключени са в строго охранявани затворени комплекси зад високи огради и се страхуват да излязат на вън, за да не набарат бедните. Много от богатите са принудени да се преструват на бедни, защото ги е страх, че може да ги отвлекат. Дори и да не се страхуват за себе си, страхуват се за близките си. Има много държави където да си беден е лошо, а да си богат е още по-лошо.

Въвеждането на честните пари ще намали драстично престъпността. Практически ще изчезнат джебчииските кражби и много ще намалеят отвличанията. Когато отвлекат някого похитителите ще искат да им се плати в някаква чужда валута. Силно ще намалее и корупцията. Сега плащаме на адвокат, което е законно, той плаща на съдията, което не е законно, но не може да се проследи, защото адвоката и съдията се познават и не се топят един друг. Когато обаче пътя на парите е ясен може да се види какви пари и от кого е получил съдията и веднага да се запитаме: Защо ги е получил?

Силно ще се намалят и данъчните измами. Сега когато работодател плаща на работник се попълват куп документи и в края на годината работника трябва да опише получените пари в данъчната си декларация. Когато тръгнеш да плащаш на някой работник, той ти казва: „Дай ми ги кеш, че иначе ще трябва да ходя да внасям данъци!“ Казваш му, че данъка е за твоя сметка и че ти ще отидеш да му го внесеш, а той пак ти казва, че не ще, щото после трябвало да пише данъчна декларация. С новите пари, ще трябва само да преведеш сумата в сметката на работника и като основание за превода да напишеш, че това е плащане за извършена работа. Тогава държавата автоматично ще си удържи нужния данък и няма да занимаваме работника с бумащина и данъчни декларации.

Как ще изглеждат цените? Щом парите са честни, то и цените трябва да са честни и да не заблуждават. За да се избегнат ужасните цени от вида на 999.99 ще има закон забраняващ холандските цени. Това са цените завършващи на 99 и 98. Тези цени по същество са опит за измама, защото 1.99 и 1.98 изглеждат като едно и нещо, но всъщност това нещо е толкова голямо, че на практика цената си е две. Законът забраняващ холандските цени ще гласи, че ако една цена може да се закръгли нагоре и при това увеличението е по-малко от 2%, то цената трябва да се закръгли.

Щом ще можем да работим със санти-центове, то трябва да можем да пишем цени, в които да има санти-центове. Такива цени ще се ползват рядко, но ако отидете в магазин за гайки и болтове, където гайките ги продават не на кило, а на бройка, то може да се наложи да се използват и санти-центове. Когато нещо струва цент и половина или една трета цент, ще има накрая # следван от санти-центовете. Например 0.01#50 или 0.00#33 (което ще се пише по-кратко като 1#50 и #33)

Банките не трябва да управляват икономиката

Появата на международните пари силно ще ограничи влиянието на банките и те ще загубят властта си да управляват икономиката.

В момента банките решават всичко. Предприятията не се управляват нито от техните собственици, нито дори от техните директори. Решенията се взимат от анонимни банкови чиновници, които нищо не разбират и не носят никаква отговорност за действията си.

Когато директора иска да купи нова машина, той иска разрешение от банката. Когато иска да промени производството, да стъпи на нов пазар или да създаде нов продукт, за всяко нещо той трябва да търси разрешението на банката.

Банките си позволяват дори нещо повече! Те изискват от заводите да им предоставят списък с клиентите си и доставчиците си. Банката може да забрани на завода да купува от един конкретен доставчик и да го насочи към друг. Причината е чисто корупционна. Другия доставчик е приятел на съответния банков чиновник. Това е неправилно! Би трябвало да се купува от приятелите на собственика на фирмата, а не от някой, с когото банковата чиновничка е яла или спала навремето.

Банката може да поиска да види с какви активи заема е обезпечен, дали фирмата коректно си е плащала предишните заеми или е имала издънки. Може дори да поиска да знае каква е печалбата на фирмата, но не може да иска да се бърка в оперативното управление, което си е работа и отговорност единствено на мениджъра.

Ако една държава въведе закони, които да прекратят порочната практика банките да се бъркат в управлението на икономиката, то тази държава би дръпнала много спрямо държавите, в които банките са издигнати на пиедестал. На времето при социализма имаше подобна практика. Завода се управлява от инженер, който си разбира от работата, но над него стоеше партиен секретар, който му се бъркаше в работата без да разбира нищо от производството и без да носи никаква отговорност в случай на провал. Сега е същото. Начело на фирмата стои мениджър, който често е и собственик. Това е човек, който разбира от спецификата на работата и който отговаря за крайния резултат. За съжаление над мениджъра стоят банковите чиновници, които реално управляват завода, макар че нищо не разбират, а и отговорност никаква не носят.

Не е лесно да се ограничи властта на банките, защото те имат силно лоби в парламента. Банкерите подкупват политиците и те гласуват специални закони, които дават специални права на банките. Как става подкупването? Ето един начин, който бил законен:

Банката отпуска заем на политика с много ниска лихва. Той си внася парите в банката и те му дават преференциален лихвен процент с толкова висока лихва, че лихвата по депозита е по-голяма от лихвата по заема. По този начин, всеки месец плащат на политика едни пари под формата на лихва. Невероятно звучи, че такова мошеничество може да бъде законно, но света на правото познава и по-страшни неща.

По този начин банките си купуват законодателство, което облагодетелства тях и банкерите. Например, когато обикновен човек фалира му взимат всичко, а когато банкер фалира може да си запази къщата и яхтата. Разбира се, обикновеният човек няма яхта и му е все тая дали ще му вземете яхтата, която така или иначе я няма. Въпреки всичко този закон е дискриминационен и трябва да се отмени със задна дата. Тоест, да се вземат яхтите на всички фалирали банкери.

Приватизация на големите корпорации

Сега, когато всички говорят за национализация е малко странно да повдигнем въпроса за приватизацията. Чии са международните концерни? Кой ги управлява?

Според мен големите фирми в общи линии са ничии. Те са акционерни дружества с огромен брой акционери, които въобще не участват в управлението и не носят никаква отговорност в случай на проблем.

Кой тогава управлява големите корпорации? Моето мнение е, че частично, те се управляват от тъмни сили като масонски ложи и други мафиотски формирования, но най-вече се управляват от пазара, а това е една стихийна сила, без правила, без посока и без морал.

Банките са пример за подобно безлично безмозъчно същество, което се подчинява на правилата на пазара и се стреми към забогатяване, без да се интересува от нищо друго. Когато трябва да преговаряш, винаги е по-добре да имаш срещу себе си човек, а не корпорация, защото с човека винаги може някак да се разбереш, за разлика от корпорацията, която няма нито чувства, нито разум. Когато си изпаднал в затруднение, винаги е по-добре да имаш срещу себе си лихвар, а не банка, защото лихваря е човек, ще ти отреже един-два пръста и като види, че не можеш да плащаш, ще те остави на мира, докато банката би те гонила до гроб.

Как да одухотворим безличните акционерни дружества? Как те могат да започнат да се управляват от акционерите си, а не от сляпата стихия на пазара? За целта са нужни само три прости промени:

Първо, покупката и продажбата на акции трябва да се облага с данък. Сега когато си купувате къща сте обложени с абсурдно висок данък. Когато си купувате част от къща е все тая, закона не се интересува дали купувате цяла къща или само половинка. Когато купувате акции от международна компания притежаваща хиляди къщи, земи, самолети и кораби, вие не дължите никакъв данък продажба! Това прави възможно за един ден едни акции десет пъти да сменят собственика си. Така отношението на акционерите към фирмата става несериозно. Те са собственици за кратко и нямат време да се грижат за собствеността си и да управляват предприятието. Фондовата борса се превръща в едно голямо казино, където се разиграват съдбите на корпорации и заводи. Там цената се определя от клюки, слухове и паника, вместо да бъде постигната на базата не сериозен икономически анализ.

Затова при продажба на акции трябва да се плаща данък и той трябва да е поне 1% от стойността. Продажбата на къщи и недвижими имоти трябва да бъде обложена със същия данък от 1%. В момента продажбата на недвижими имоти се облага много по-солено, което принуждава хората да лъжат и да укриват този данък. Ако искаме да имаме истински международни пари, трябва да сме наясно, че данъците ще са трудни за укриване и затова трябва да бъдат такива, че да могат хората да ги плащат.

Второто, което трябва да се направи е да се даде възможност на акционерите да участват в управлението на фирмата. То и сега съществува някаква теоретична възможност за малкия акционер да стигне до общото събрание на акционерите и там нещо да гласува. При големите компании тази възможност е само теория без да е възможна на практика.

Трябва да е възможно за малкия акционер да избере едно от лобитата управляващи компанията и със своите акции да му гласува доверие. Трябва да може да влезе на сайта на компанията, където да прочете за какво се борят различните лобита и да избере едно от тях, като му повери акциите си. Да даде правото на лобито да гласува с тези акции от негово име. Когато не му харесва политиката на лобито, веднага да може да го смени.

Например, виждате че има едно лоби, което иска компанията да започне да се бори за спасяването на малките китчета и друго лоби, което иска компанията да избива малките китчета и да добива от тях китова мас. Вие преглеждате двете лобита и гласувате за трето, което иска компанията въобще да не се занимава с китове, а вместо това да се насочи към високите технологии.

Третото, което трябва се направи, за да се приватизират корпорациите, е акционерите да носят отговорност за действията на компанията. В момента отговорност се носи от компанията, а не от акционерите. Например, ако в миналото една компания е използвала робски труд, то сега могат да я осъдят да плати някакво обезщетение. По този начин са наказани акционерите, но не онези акционери, които са виновни за престъпленията извършени в миналото и не тези, които са се обогатили от тези престъпления, а съвсем други хора, които нямат нищо общо с предишните акционери.

Затова плащането на обезщетения и репарации трябва да става не от компанията, а от акционерите, които са били собственици на тази компания по времето когато е извършено съответното престъпление. Това ще направи акционерите много по-отговорни. Притежаването на акции от голяма далавера ще се превърне в сериозна отговорност. Вече, няма да можете подарявате акции, защото получателя им може да не се съгласи да ги вземе. Сега подарените акции могат да ви донесат само печалба. Печалбата може да е малка, може дори акциите съвсем да се стопят и да изчезнат, но до отрицателен резултат не може да се стигне. Ако акционерите носят отговорност за действията на компанията, може да си притежавал едни акции, отдавна да си ги продал и да си ги забравил и тогава да осъдят компанията и да започнеш ти и наследниците ти да плащате заради това ще компанията е сгазила лука и вместо да работи за хората и обществото, безскрупулно е унищожавала малката ни планета.

Разбира се, за да може акционерите да отговарят за собствеността си, трябва притежаването на акции да не е анонимно. Трябва веднага да се забранят анонимните акции, които са документ на хартия, който е собственост на приносителя им. Освен това, подобни анонимки могат да се използват като алтернативна парична единица, което противоречи на правилото, че никои не може да си печата собствени частни пари.

Дошло им е времето

Вече е дошло времето за появата на новата международна валута. Не случайно в последните години имаше два опита за въвеждане на международни пари. Първият опит се казваше евро, а вторият е биткойн. Това бяха два много добри опита, и двете валути са добре замислени и имат голям успех.

На хората все повече им харесва да пътуват от държава в държава и да плащат с едни и същи пари, да забравят за чейнж бюрата. Сега когато пресечете границата няма нужда да сменяте съдържанието на портфейла си. Когато обикаляте магазините, няма нужда непрекъснато да смятате, а колко струва това във вашата валута. Това са все удобства, които хората вече опитаха и оцениха.

Еврото има и още предимства. Неговата инфлация е малко и то дава спокойствие и стабилност. Особено му се радват хорицата, които са свикнали тяхната валута непрекъснато да се срива и обезценява. А това, че инфлацията е малка, не значи, че се събира по-малко данък инфлация, защото когато инфлацията е малка, парите в обръщение са повече. По-добре е малък процент от много пари, отколкото голям процент от много малко пари.

Въпреки всичко и еврото и биткойна няма да се превърнат в истински международни пари.

Какви са проблемите на еврото? Не е много ясно кой точно го печата и колко може да бъде напечатано. Не е ясно кой прибира данъка инфлация и колко е инфлацията на еврото. Тук има противоречие между северно европейските страни като Германия, които предпочитат по-малка инфлация и южните като Италия, които традиционно са свикнали на по-голяма инфлация. Тази валута не е поставена върху ясни и точни правила, поради което е много трудно за нова държава да се присъедини към еврото, както и за вече присъединените не е ясно как биха могли да се отделят, ако пожелаят.

Що се отнася до биткойна, то тя е много интересна валута и има много от характеристиките, които една валута трябва да има. Например, всички плащания с биткойн се записват и са донякъде публични. Това прави кражбата на биткойн почти невъзможна. Електронният биткойн си има сериен номер, за разлика от електронното евро. Лошото е, че биткойна няма банкнота и монета. Предимство на тази валута е, че количеството на биткойните е фиксирано и те не могат да бъдат печатани неограничено. Могат да бъдат „копани“, но това което е останало за изкопаване е малко. Три четвърти от биткойните вече са „изкопани“ от създателите на валутата и оттам нататък вие колкото и да „копаете“, можете само да се борите за трошици от оставащата една четвърт.

Голям проблем на биткойна е, че при него няма инфлация. Щом биткойна е в ограничено количество, това значи че той ще бъде в постоянна дефлация. Така ще е докато е модерен, а когато му мине модата, ще се срине и стойността му ще стане нула. Ако създателите на тази валута бяха разрешили „копаенето“ да бъде неограничено, то тогава би имало инфлация и биткойна би просъществувал малко по-дълго. За съжаление анонимните родители на биткойна са били твърде алчни и са задържали почти всичките биткойни за себе си, като са оставили твърде малко простор на останалите, за да „копаят“.

Голям плюс на биткойна е, че създателите му са решили да останат анонимни. Има една мъдрост, която казва, че никой не е пророк в собствената си държава. Тази мъдрост днес трябва да се перифразира, че никой не е пророк на собствената си планета. Ако хората знаеха кой е този някой, който е създал тези пари, то не биха инвестирали в тях, защото не биха искали да обогатят този някой, който и да е той. Хората са завистливи и не биха искали никого да обогатяват, освен себе си, разбира се.

Това, че авторите на биткойна са неизвестни е плюс, но най-големият минус е това, че зад тази валута не стои никой и нищо. Зад другите валути стоят държави, хора, природни богатства, а зад биткойна стои само една мода, която бързо ще отмине, както отминават всички моди.

Най-важното за една валута е зад нея да стои държава и да подкрепя валутата законодателно. Трябва да има определена територия, на която тази валута да е единственото законно платежно средство. Искаме, ако някой ни ограби и открадне парите ни, да можем да се обърнем към държавата, полицията да издири крадеца, съда да го осъди и да го вкара в затвора. Пари, зад които не стои никоя държава, не са никакви пари.

Все пак не можем да кажем, че зад биткойна не стои никоя държава. Тази валута обра свободния компютърен ресурс в световен мащаб. Това беше голям проблем за тайните служби. Затова аз подозирам, че точно тайните служби са създалите на тези пари или ако не са те, то поне, те са тези които най-много му се радват и най-силно го подкрепят.

Преди появата на биткойн много хора оставяха компютрите си включени и разрешаваха на всеки желаещ да ползва свободния компютърен ресурс. Най-мощния супер компютър в света беше свободен и напълно безплатен за всеки, който пожелае да пусне някоя сложна сметка да се смята от чуждите компютри.

Истината е, че да се остави подобна компютърна мощ свободна за ползване от всеки желаещ е опасно, защото от това би могъл да се възползва някой лош човек. Обмисляха се дори законодателни промени, които да забранят на хората да предоставят свободния си компютърен ресурс за ползване. Сега, с появата на биткойн този проблем е решен. Целия свободен компютърен ресурс „копае“ биткойни и вече никой не позволява да му ползват безплатно компютъра, защото никой не иска някой друг да „изкопае“ биткойни на неговия компютър и да се облагодетелства за негова сметка. Както знаете основния мотив движещ повечето хора, това е страха да не настинат и да не се минат.

Кредитни карти

Както казахме, всеки човек, съвсем безплатно, ще получи разплащателна сметка и банкова карта към сметката си. Толкова ще е удобно, че всички ще ползват карти и почти никой няма да се занимава с пари кеш. Ще попитате: „Ами какво ще правим със старите хора? Дъртите са консервативни и не обичат да ползват банкови карти.“ Аз съм един от тези стари хора дето не обичаме да ползваме карти, но това не е защото сме консервативни, а защото ние дъртите не обичаме да ни цакат. Ако ползването на картата е безплатно, както и ползването на хартиени пари, то ние дъртите няма да имаме нищо против да плащаме с карта.

Карти ще имат всички, дори и малките деца. Щом детето има джобове, в които може да държи пари, значи може да има и собствена карта. Въпросът е, ще разрешим ли на родителите да пребъркват джобовете и картата на детето си. Да, ще им разрешим, но само след съдебно решение.

След като ще имаш сметка, в която всеки ще може да ти преведе пари, може ли някой да ти прати пари и после да те обвини в корупция. Не може, защото право да ти превеждат пари без твоето разрешение ще имат само работодателя ти и най-близките ти хора. Когато някой непознат ти преведе пари, те ще останат блокирани до момента, в който ти решиш да ги приемеш или решиш да ги върнеш обратно.

Банковите карти имат едно голямо преимущество, което е и техен голям недостатък. Това е, че те ти дават право да теглиш кредит. Нормалната карта няма да ти дава кредит. Ще теглиш докато парите не свършат и край. Ако искаш кредит, ще разрешиш стандартния нисколихвен кредит, който International Bank отпуска (както казахме по-горе, 6% лихва в размер не по-голям от годишния ти данък.) Ако искаш да разполагаш с по-голям кредит, ще трябва да сключиш договор с дявола или с някоя банка. В този договор ще е уговорено с какъв кредит разполагаш и каква лихва ще трябва да платиш за кредита. Тогава ще можеш да ползваш банковата си карта като кредитна.

Когато отидеш в магазина и не ти стигнат парите ще може магазинера да ти отпусне кредит със стандартната лихва от 6%. Няма да разрешаваме на магазинерите да взимат по-голяма лихва, за да не се превърнат в лихвари. За тях няма да е проблем малката лихва, защото те разчитат на търговската си надценка. За тях ще е по-добре да имат нещо черно на бяло отколкото да пишат в тефтера с вересиите и да се чудят после как да си съберат парите. Като казваме черно на бяло, нямаме предвид някакви хартиени документи, които се разписват и подпечатват. Всичко ще е електронно, магазинера само ще е длъжен да те предупреди, че си на минус и да те попита съгласен ли си да ти го чукне като вересия. Ти може да се съгласиш, или да извадиш от джоба си някоя банкнота или да върнеш пържолите и да вземеш вместо месо булгур.

Последния въпрос свързан с разплащателните сметки и банковите карти е дали ще можеш да скриеш нещо от жената или ще трябва да се превърнеш в най-примерния и честен съпруг? Отговорът е, че разплащателната ти сметка трябва да може да защити личното ти пространство. Както сакото ти може да има много тайни джобчета, така и разплащателната ти сметка ще може да има много тайни и явни отделения. Дори и жена ти да разполага с паролата ти и да може да влезе в сметката ти, то тя ще види само явните отделения, а за да влезе в някое от тайните, ще трябва да знае името му и паролата му. Дори и да те изнуди да й покажете тайното си отделение, никога няма да е сигурна дали нямаш още тайни отделения.

Смисъла на различните отделения на сметката ти не е само да се криеш от жена си. Може да искаш да заделиш пари за почивка, за нова година или просто да си направиш отделение „Бели пари за черни дни“, да пазиш тези пари и да не ги харчиш за глупости.

Как валутата ще е осигурена?

На банкнотите пише: „Тази банкнота е осигурена със злато и с всички активи на банката“, което значи че парите ви с нищо не са осигурени. Имало е опити да се намери твърда основа, върху която да се изгради доверието към парите. Например, преди време долара е бил осигурен със злато. Тогава на всеки долар е отговаряло определено количество злато и банката е била готова да изплати това злато на всеки който си го поиска.

Подобна система на осигуряване в основата си е дефлационна. Златото е фиксирано количество, което прави и парите фиксирано количество. Вярно, че хората непрекъснато копаят за злато, но това което изкопават е пренебрежимо малко сравнение с вече изкопаното. Следователно, осигуряването със злато изключва данък инфлация. Всъщност, този данък си остава, но така парите не се топят постепенно, а на тласъци. Има период когато парите са осигурени със злато и цената им върви нагоре-надолу заедно с цената на златото. После, в един момент, държавата казва, че няма повече да си дава златото и парите се сриват и започва период на ускорена инфлация. После пак решават да осигурят парите, я със злато, я със зърно, я с нещо друго и пак настъпва период на относително спокойствие.

По-добре биха направили, ако осигуряването със злато включваше известна инфлация. Тоест, фиксираното злато, което се плаща за долар да намалява с 5% годишно. Така хем би имало някакъв твърд еквивалент на парите, хем би се събирал данък инфлация.

За всяка валута е важно да се знае кой я печата и кой прибира данък инфлация. За долара и еврото това не е съвсем ясно. За долара някои казват, че той се печата от американската държава, а други казват, че Федералния резерв е частна организация, която сама си решава кога и колко долара да напечата. В Европа нещата са още по-неясни, защото няма европейска държава и не е ясно кой решава кога и колко евро да се напечатат.

За да бъдат едни пари международни трябва в тях да участват много държави, печатането на пари трябва да е регламентирано (тоест ограничено) и държавите да си поделят данък инфлация по някакъв справедлив принцип.

Зад международните пари могат да стоят много държави. Едни може да са големи, а други малки, едни може да са богати, а други бедни. Да допуснем, че IM първоначално е създаден от Русия, Китай и Бразилия. Ще се напечатат едни пари, но как ще се разделят между трите държави? После ще се печатат допълнително, за да има инфлация. Как ще се разпределят тези допълнителни пари? Трябва да има правило, което да казва коя държава върху каква част от парите има права. Нужен е сигурен измерител, който да разпредели дяловете между държавите.

Традиционно парите се осигуряват със злато. Някой казват, че е по-добре валутата да не е осигурена само с едно нещо, а нещата да са поне две – например злато и сребро. Валутата IM ще е осигурена със сто различни неща като всяко едно от тези сто неща ще дава по един процент от тежестта на валутата. Например, златото ще участва в осигуряването на IM-а. Ще се изчисли всяка от държавите учредителки с какъв златен резерв разполага и на тази база ще се разпредели 1% от валутата IM.

Другите 99 неща (на базата, на които ще се изчислява тежестта на всяка държава) ще са свързани с територия, население и производство. Например, ще се сметне площта на дадена държава спрямо площта на всичките участващи в IM и това ще даде още един от стоте коефициента, чието средно аритметично ще определи тежестта на държавата.

Други неща свързани с територията са: териториалните води, дължина на бреговата линия, обема на сладководните басейни и други подобни. Що се отнася до населението, първото и най-важното е броя на хората. Освен това може да вземем броя на младите, броя на новородените и т.н. Хубаво е да вземем и броя на образованите, но не е ясно как да се определи обективно кой колко е образован.

С производството ще са свързани неща като колко стомана е произведена през последната година. Колко жито, ориз и картофи са произведени. Колко нефт, газ и въглища са добити. Ще гледаме само производството без да гледаме консумацията, за да не насърчаваме излишното разхитителство.

Други от стоте критерия ще са общия обем на търговския и обема на военния флот. Каква е числеността на армията, с колко ядрени бойни глави разполага държавата и т.н.

Не е лошо да има и нещо свързано с екологията. Например, каква е площта на девствените гори и каква е площта на всички гори без значение дали са девствени или не. Каква е площта на резерватите за диви животни. Колко туристи са посетили държавата.

Не мога точно да кажа кои ще са стоте критерия, които ще определят относителните дялове на държавите, но ще падне голям пазарлък докато се определят, защото всяка държава ще дърпа чергата към себе си. Важното е, след като веднъж се определят тези сто критерия, повече да не се пипат.

Когато нова държава се присъединява към International Bank, то ще бъдат напечатани допълнително и ще бъдат дадени на новата държава толкова пари, колкото е нейния относителен дял в момента на присъединяването. Когато някоя държава реши да излезе от този валутен съюз, тя ще трябва да върне съответното количество пари.

Както казахме, в края на всеки месец ще се печатат допълнителни 0.4% и ще се разпределят между държавите като данък инфлация. Нека 2% от тези пари да отиват за International Bank, за да покрият разходите по печатането на парите. Останалото да се раздели на две по 49%. Първите 49% от данъка инфлация да се разпределят на базата на относителните дялове, които имат държавите в момента. Оставащите 49% ще се разпределят на базата на парите в обръщение. Тоест, ще се гледа всяка държава каква част от парите в обръщение са на нейната територия независимо дали са в банкова сметка или са кеш. За всяка банкова сметка ще се знае в коя държава се намира, а за всяка банкнота или монета ще се гледа в коя държава за последно е засечена на каса или на банкомат.

Почти всичките пари в обръщение ще са електронни и данъка инфлация върху тях ще е само 0.8% годишно, което изглежда много малко. Въпреки това ще се събира значителен данък инфлация, защото не е толкова важен процента, колкото е важно колко са парите в обръщение, а IM-овете ще са изключително много, защото почти всички хора ще държат спестяванията си в тази валута.

Как ще се създаде новата валута?

Ще се съберат няколко държави учредителки. Най-вероятно това ще са Русия, Китай и Бразилия. Ще се изчисли колко пари са нужни като се сметне колко пари има в обръщение плюс сумата на всичките банкови сметки в трите държави. Курса, както казахме ще бъде 10 евро за един IM.

След като се сметне колко пари са нужни, ще бъдат напечатани три пъти повече от необходимото. Напечатаните пари ще бъдат разпределени между държавите на база относителните дялове (които са изчислени по стоте критерия, които са били фиксирани след мъчителни преговори).

Всяка държава ще използва приблизително една трета от получените пари, за да направи обмяна и да смени парите в обръщение. Останалите две трети държавата ще запази и ще пуска в обръщение постепенно през следващите години, за да не се получи дефлация. Ще има строги критерии, по които държавите да могат да пускат пари от резерва в обръщение, защото ако няма такива правила държавите ще пуснат парите твърде бързо и инфлацията ще стане повече от 5% годишно.

В началото, след създаването на новите пари, ще има дефлационнен натиск, защото така е с всяко ново нещо, което идва на мода и интереса към него расте. Освен това много от чуждите граждани ще започнат да спестяват в новата валута. Това, разбира се, ще бъде забранено в родните им държави, но и сега на много места е забранено да си внасяш парите в швейцарска банка, но това не пречи на хората да го правят.

Добавка към послеслова – За кражбата и измамата

Продължение Двадесет и седем

Добавка към послеслова – За кражбата и измамата

Реших да напиша още едно парче от книгата. Пак ще е от послеслова, тоест пак от „скучната“ част. Много по-лесно се пише послеслов, отколкото самата книга, защото книгата трябва да е поне малко забавна, за да има шанс някой да я прочете, а послеслова може да си е скучен колкото си иска, защото така или иначе никой няма да го чете.

Дойде предизборно време. Сега хората се замислят над това как функционира държавата им. Сега е момента да пробутам няколко екстравагантни идеи, макар че като се замислите, няма нищо по-естествено от това, което предлагам.

_________________________

Кражбата е нашият фундамент

  (селекцията на най-големия крадец)

Два са основните принципа, на които е изградено нашето общество. Това са кражбата и измамата. Можем ли да се откажем от тази основа и да изградим обществото на базата на други принципи? С две думи, можем ли да се откажем от кражбата и измамата?

Както да откажеш цигарите, така и да откажеш кражбата е трудно, но не е невъзможно. Появяват се известни технически трудности, но тяхното преодоляване не е проблем. Трудното е да намериш нов принцип, който да залегне в основата на обществото.

Помислете си, в момента кражбата е в основата на нашата еволюция. Както пауните селектират мъжкарят с най-красивата опашка, така и ние хората селектираме най-големият крадец, на когото даваме максимално високия обществен статус. Обикновено въпросът, който определя мястото ни в обществото, не е какво си успял да откраднеш, а колко имаш, но за да имаш много трябва много да си откраднал или да си успял да измамиш много хора, които сами доброволно да ти дадат паричките си.

Принципа за селекцията на най-големия крадец е принцип като всички други. Всеки биологичен вид избира кое качество иска да селектира и насочва натам своята еволюция. Все пак в този принцип има известно противоречие. Ние се кланяме на най-големите крадци, но по-дребните не само, че не ги насърчаваме, а дори ги наказваме, като ги вкарваме в затвора.

Тоест, нашето общество търси умния и способен крадец и измамник, този който няма да го хванат. Следователно, чрез селекцията на най-големия крадец и измамник, ние се опитваме да селектираме качества като интелигентност, смелост и актьорско майсторство. Има обаче едно качество, което не е ясно дали го искаме или не. Това е почтеността. От една страна ние отхвърляме почтените хора, защото са бедни, но от друга ги насърчаваме, защото искаме те да са около нас, защото с тях се живее много по-лесно и по-приятно.

Търсим друг еволюционен принцип

  (вместо кражба, размножаване)

Ако се откажем от кражбата, първия проблем, с който ще се сблъскаме е, че ще трябва да намерим друг еволюционен принцип. Щом няма да се стремим да създадем перфектния крадец, то ще трябва да изберем други качества, които да са в основата на естествения подбор. В миналото най-важните качества са били интелигентността и физическата сила, но тогава ние сме използвали тези качества за да си набавяме храна и за да се избиваме един друг. Днес храната е в супермаркета, а да се избиваме един друг не искаме, защото вече сме мързеливи и искаме да я караме по-полека. Предпочитаме, тая работа с еволюцията да върви без излишно да се напрягаме и изнервяме.

Днес силата и интелигентността все още са полезни качества. Смисъла на физическата сила сега е да набиеш някой и да го обереш. Смисъла на интелекта е да излъжеш някой и да му вземеш парите. Тоест, тези качества не са ценни сами за себе си, а тяхната ценност идва чрез парите.

Ако се откажем от кражбата и измамата, ще трябва да се откажем да използваме ума и физическата сила за набавянето на пари. Днес вече е незаконно да набиеш някои и да му вземеш парите, но все още се приема за напълно законно да го обереш като го излъжеш. Тоест, ако си физически по-силен, това не ти дава право да го обереш, но ако си интелектуално по-силен, то тогава правото е на твоя страна.

Можем ли да се откажем от цялата тази работа с естествения подбор и да си живеем щастливо без да се интересуваме как ще изглежда човека на бъдещето? Какво значение има дали той ще бъде умен или глупав, дали ще е красив или грозен, дали ще е бял или черен?

В човешката душа се сблъскват две желания. Едното е „Искам да се състезавам“, а другото е „Искам да спра да се състезавам“. От една страна искаш да отидеш да риташ мач, искаш да се състезаваш, да се доказваш. От друга страна ти е омръзнало от всичките тези състезания. Искаш да се разберем и да разделим храната поравно, парите поравно, жените поравно и всички други блага поравно. От една страна искаш да се докажеш и да получиш повече от другите заради това което си. От друга страна искаш да няма значение какъв си и всички да получават поравно.

В основата на повечето религии и идеологии стои идеята да спрем да се състезаваме. Идеята на комунистите е, че парите нямат значение, няма значение беден ли си или богат – всички са равни. Идеята на неолибералите е, че няма значение умен ли си или глупав, бял или черен, здрав или болен. Единственото което е важно за неолибералите са парите. Всичко друго е без значение.

Моето желание обществото да се откаже от кражбата и измамата също е бягство от състезанието. Мен не ме бива във финансовите измами и затова бих предпочел такива измами да няма. Мюсюлманите отиват още по-далеч. Те се отказват дори и от сексуалните измами. За мюсюлманина не е нужно да стои близо до жена си и да я варди да не му сложи рога, защото обществото е поело тази грижа. Ако тя му изневери, ще я убият с камъни! За нас европейците отказа от сексуалните измами е недопустим, защото това е важен елемент от общественото ни устройство. При нас мъжа трябва да е нащрек, да се навърта около жена си и да внимава тя да не вземе да кривне от правия път. Това си е лично негова грижа, а не грижа на обществото. Това е едно от противоречията между християнските и мюсюлманските държави. Едните искат да въведат закон забраняващ изневярата, а другите не щат и да чуят за подобно нещо.

Ислямът, както повечето религии забранява лъжата и кражбата, но мюсюлманина никога няма да се откаже от пазарлъка, защото за него това е едно приятно боричкане на умове, вид интелектуален дуел. Ако откажеш на мюсюлманин да се пазариш с него, може да го обидиш. Това значи, че не го смяташ за достоен противник. Подобно противоречие има при християнството. Тази религия забранява прелюбодеянието, но ние никога няма да се откажем от флирта, защото за нас това е една приятна игра. Ако на един европеец му откажеш да флиртуваш с него, това може да го обиди. Това означава, че не го приемаш за достоен да бъде твой потенциален сексуален партньор. Неолибералите се опитват да забранят флирта във всичките му форми, но все още има една форма на флирт, която не е забранена и това е усмивката. Неолибералите не гледат с добро око на усмивката, но все още не са ни забранили да се усмихваме.

Както европейците държат на сексуалните измами, така и американците държат на финансовите измами. Те наричат това американски начин на живот и са готови да бомбардират всеки, който иска да ги забрани. От друга страна по въпроса за сексуалните измами американците са по-близо до мюсюлманите отколкото до европейците. Макар в Америка за изневяра да не убиват с камъни, там има доста закони наказващи „неправилното“ сексуално поведение.

Все пак, няма как да спрем да се състезаваме. Можем само да променим правилата на играта и да изберем друг еволюционен принцип. Комунистите се отказват от кражбата, но насърчават физическата сила и здравето. Насърчават и интелигентността, но тук пак има известно противоречие. Искат интелигентна нация, но не прекалено интелигентна. Затова по времето на комунизма интелигентността е и плюс и минус едновременно. Както казахме, подобно противоречие има днес при кражбата. Тя също е плюс и минус едновременно.

Мюсюлманите се отказват от красотата като еволюционно предимство (най-вече от женската красота), но запазват парите като основен еволюционен принцип. Тоест, мюсюлманките не се състезават по това коя е по-красива, но мюсюлманите се състезават по това кой е по-богат. Въобще ислямът е една религия, която цени парите. Може би това е причината тази религия да вирее така добре заедно с монетаризма.

Въобще, няма как да спрем състезанието напълно. Можем само да променим правилата и да изберем кои качества ще поощряваме и кои ще наказваме.

Вземете като пример кучетата. Домашните любимци са страшно разнообразни. Високи и ниски, с различна козина и различни опашки. При тях селекцията се осъществява от просташкия вкус на стопаните им. Ние си ги харесваме нашите домашни любимци, защото това си е нашия просташки вкус. Харесваме ги, така както харесваме кичозните тапети, които сме залепили у дома си. Това сме избрали, това сме залепили, това сме селектирали.

Какво става със същите тези домашни любимци, когато ги изхвърлим на улицата? Само след няколко поколения те стават почти еднакви. На улицата пак има еволюционни критерии, но по-различни и резултат пак има, но той е по-различен.

Да се откажем ли от парите?

Всъщност, идеята да се откажем от кражбата не е нова. Това комунистите вече са го предлагали. Лошото е, че при тях това става за сметка на парите. Те предлагат да се откажем от парите, а щом няма пари, няма и кражба. Е, имаше кражби по време на комунизма, ама това бяха дребни кокошкарски кражби. По това време парите нямаха стойност и повечето хора се чудеха как да си ги похарчат. Само обикаляха празните магазини и търсеха някъде опашка, на която да се наредят. Първо се нареждаха и чак тогава питаха: „Извинете, за какво е опашката? “

Моето предложение е да се откажем от кражбата, но да запазим парите и при това парите да имат стойност, щото пари без стойност не са пари, а тапети.

Парите са нещо изключително важно и необходимо. Много от ресурсите на човечеството са ограничени. Например, един такъв ресурс са блондинките. Трябва да има някакъв начин за разпределение на ограничените ресурси. Ако няма пари, ще стане като при комунизма – опашки, дефицит, специални магазини, връзки. Тоест, ако няма пари, с които да бъде заплатен ограничения ресурс, то ще трябва да се заплати с време или с нещо друго, или да бъде ограничен кръга от хората, които имат право на този ресурс. Разбира се, освен така описаните сложни обществени взаимоотношения, има и по прост начин за разпределение на ограничените ресурси, който гласи: „Ако си с големи мускули – печелиш!“ При блондинките, до ден днешен, това е един от основните способи за тяхното разпределение.

Какво ще стане, ако се откажем от кражбата?

Ако решим да променим фундамента на обществото и да се откажем от кражбата и измамата, то това ще е страхотен проблем, защото най-малко 90% от хората ще загубят работата си. В момента ние живеем в нещо като турска баня. Казват, че там с едната ръка се пазиш да не ти бръкнат отзад, а с другата гледаш ти да бръкнеш на някого. Днес повечето професии са свързани с това да откраднеш и да измамиш или да пазиш някой да не те окраде и измами. Най-често правиш и едното и другото. Например счетоводителите. Задавали ли сте си въпрос, защо счетоводството е така ужасно сложно и неразбираемо. Отговора е: За да може да се краде. Добре, но би могло да се краде и при по-просто счетоводство, но тогава всеки ще може да открадне, а принципа на монетаризма е да се краде, но не от всеки, а само от нашите хора и от тези, които са достатъчно умни и се налага да ги приемем за наши хора.

Тоест, счетоводителят има две задачи: Да гледа нещо да открадне и да пази другите да не откраднат. Основната работа на търговеца е да измами клиента и да му пробута нещо ненужно, но същевременно с това той трябва да се оглежда и ослушва и да се пази от клиентите и колегите търговци да не вземат те него да го оберат.

Ако се откажем от кражбата, ще се изпразнят затворите и тъмничарите ще останат без работа. Вярно е, че в затвора освен крадци има и убийци, но и те работят за пари и ако спрем с кражбите, ще закъсаме и с убийствата. Вярно е, че не всеки убива за пари, има хора които го правят за удоволствие. Това са серийните убийци. Но колко серийни убийци има? Няма да стигнат да напълнят цял затвор, дори и за един етаж от затвора няма да са достатъчно.

Защо да се отказваме?

Кражбата е един изключително неефективен начин за преразпределяне на благата. Когато циганите откраднат кабел, те го предават в пункта за цветни метали и взимат срещу труда си жълти стотинки. Това е нищо в сравнение с парите, които ще получим, ако сметнем, колко струва новия кабел, който трябва да се постави на мястото на откраднатия, колко струва самото поставяне и колко струва тава, че цял квартал, дни наред, ще бъде без ток или без телефон.

Какво ще стане, ако общинските съветници приватизират детската площадка, която е между четири блока. Ще дойде предприемач и ще построи нов блок между четирите. Нека вземем от едната страна печалбата на предприемача и подкупите на общинските съветници, които те са прибрали покрай тази приватизация. От другата страна да вземем каква е загубата. Апартаментите в четирите блока ще загубят поне една четвърт от цената си. Това би трябвало да е равно на цената на апартаментите в новия блок, но те ще са значително по-евтини, защото прозорците им место да гледат към детска площадка, ще надничат в прозорците на омразните съседи. Ако добавим и разходите за материали и труд, ще видим че общата загуба е много по-голяма от печалбата на крадците.

Как да се откажем от кражбата?

Има известни технически трудности, но те никак не са сериозни. Първото, което трябва да направим е да се откажем от принципа: „Откраднатото е на крадеца“. Това е един от основните принципи дошъл още от римското право.

Например, как мислите: Ако някой ви открадне колата и я продаде на брат си, на кого е колата, ваша или на брата на крадеца. Всяко дете би казало, че колата си е ваша, но всеки юрист ще ви каже, че брата на крадеца е добросъвестен собственик, който честно и почтено е закупил вашата кола без нито за момент да подозира, че тя е крадена и затова колата си е негова.

Ако се откажем от принципа: „Откраднатото е на крадеца“, то тогава верния отговор ще е този на децата, а не на юристите. В крайна сметка в този случай някой трябва да изгори – или обрания собственик или добросъвестния купувач. Римското право ни казва, че собственика е трябвало да си отваря очите, за да не го оберат, а ние ще кажем, че добросъвестния купуваш е трябвало да гледа какво купува.

Няма нужда крадеца да препродава крадената кола. Ако е минало достатъчно време преди да го хванат, то тогава краденото е негово поради давност. Можем ли да се откажем от давността? Е, не можем напълно. Вземете като пример едно парче земя. През годините от е крадено и препродавано много пъти. Последния му собственик или го е откраднал или го е купил от някой, който го е откраднал. Затова можем да приемем, че давност има само за откраднатото преди 2000 година. За откраднатото след тази дата да няма давност и да няма значение колко дълго крадецът е бил във владение на откраднатото. Защо избираме точно 2000 година? Ами това е едно кръгло число, което е близко до наши дни. Числото 1000 е далеч в миналото, а 3000, далеч в бъдещето. Тоест, трудно някой може да намери аргумент да промени числото, а за това число важното е то да бъде фиксирано веднъж за винаги.

Римското право

Разбира се, „Откраднатото е на крадеца“ не е единствения принцип на римското право, от който трябва да се откажем. Друг подобен принцип е: „Парите не миришат.“ Тоест, не е проблем, ако парите са откраднати. Това по същество е вариация на същи принцип.

Следващия принцип на римското право, от който трябва да се откажем е това, че съдията не отговаря за грешките си. Разбира се, всеки има право да греши, но не е все едно дали грешката е неволна или умишлена. Същото е при докторите. Един доктор, за да се научи, трябва да умори няколко човека. Ако той оперира и резне няколко сантиметра в страни, това може да го признаем за неволна грешка, но ако оперира пета и резне гръкляна, това вече е непростимо.

Защо един съдия би допуснал грешка умишлено и съвсем съзнателно. Ами най-често, защото някой го е стимулирал с финикийски знаци. За съжаление според римското право подкупа е разрешен. Вярно, нямаш право да дадеш директно на съдията, а и той едва ли ще посмее да вземе, но можеш да си наемеш скъп адвокат и то толкова скъп, колкото си искаш. Тоест, ти съвсем законно даваш подкупа на адвоката, а той ще има грижата да го даде на съдията. Това няма да е проблем, защото те двамата се познават и си имат доверие. Ти предварително си проучил кой адвокат печели делата при този съдия, за да си сигурен, че пътеката вече е отъпкана.

Как може това да се спре? Ами много просто, адвоката не трябва да получава повече от съдията. Щом за твоето дело държавата ще плати на съдията определени пари, то ти нямаш право да дадеш повече от това на адвоката си. Щом държавата е намерила съдия, който да работи за тези пари и ти ще намериш адвокат за същите пари. Ако съдията, прокурора и адвоката получават едни и същи пари, то те ще са равнопоставени и няма да е сегашната ситуация на бедни съдии изкушавани и тъпкани от богатите адвокати.

Следващият омразен принцип е, че един човек не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо. Тоест, веднъж оправдан, ти си се отървал. То, по принцип, няма как едни и същи дела да се връщат по сто пъти, но защо ли пък не, ако има сериозни основания. Например, ако съдията, който е бил на делото, е корумпиран. Или ако не е корумпиран, ама има имоти, за които е нужно да си корумпиран. Или ако грешките в делото са такива, че все едно доктора оперирайки петата е резнал гръкляна.

Последния принцип, от който е важно да се отървем е това, че законите не действат с обратна сила. Тоест, ако това което си правил е било законно когато си го правил, то ти не си престъпник, а честен бизнесмен.

Дребните кражби се извършват по тъмно, а сериозните обири се правят, чрез промяна в законодателството. Как става това? Поръчваш си закон. След това взимаш едни пари, съвсем законно по закона, който си си поръчал. Накрая си ни лук ял, ни лук мирисал.

Как може да се промени този принцип? Има един важен прецедент, който можем да използваме. Нацистките военнопрестъпници са вършели неща, които са били законни по нацистките закони. За тях не е приложен принципа, че ако си действал по закона си невинен. На базата на този прецедент може да подгоним всички, които са се уредили с някакъв лобистки закон и са се облагодетелствали по законен, но неморален начин.

Рим е първата монетаристична империя, а ние живеем в Англосаксонската империя, която е втората империя изградена върху монетата. Затова нашето право е толкова близко до римското.

Хитлер е претендирал, че е наследник на Римската империя, но без основание. Неговата империя не е основана на парите, а на базата на националсоциализма, което е религия. Тоест, неговата империя е религиозна, а не монетаристична. Истинските наследници на Рим, това са англосаксонците. Вярно е, че Англосаксонската империя си променя столицата. На времето е бил Лондон, а сега е Вашингтон. Аналогично нещо се случва и с първата монетаристична империя. В началото столицата е била в Рим, после се премества в Константинопол.

Ние българите на времето сме били част от Римската империя, а сега сме част от Англосаксонската. Някой ще ми възрази като каже, че нито на времето сме били част от Римската, нито сега сме част от Англосаксонската. Отговорът ми е: Погледнете през прозореца. Ако виждате да се разхождат римски легионери, значи сте в Римската империя, а виждате американски войници, значи сте в Англосаксонската.

Технически детайли

Как да спрем кражбите? Имаше един виц. В казармата войник се оплаква: „Г-н Старшина, откраднаха ми иглата.“ Старшината му отговаря: „Колко пъти съм ви казвал, да си надписвате вещите!“ Има логика в този виц. Можем ли да си надпишем вещите? Ами, в наше време много неща са надписани, но тези надписи не се използват за залавяне на крадци, нито пък някой ще благоволи да използва това за да ви върне откраднатите вещи. Например мобилните телефони. Всеки телефон си има номер и когато го включите веднага се разбира къде е телефона с този номер. Не говоря за картата! И тя си има номер, но дори да смените картата номера на телефона си остава. Тоест, ако ви откраднат телефона, полицията може веднага да го намери. Да, ама не го прави. Принципа е: Не закачаме дребните бандити, за да не подплашим едрите. Или толерантни сме към криминалните, но гоним безкомпромисно политическите.

Друг пример са фабричните номера на автомобилите. Не става дума само за номера на шасито и на двигателя. Съвременните автомобили имат номера върху всичките си части. Тоест, ако една кола е открадната или дори, ако само една част от колата е открадната, то това може да се докаже. Да, но не се прави. Ако попитате полицаите, ще ви кажат, че е много трудно да се свържат компютрите, които са в автомобилния завод с компютрите на полицията, но истината е, че кражбите на коли са огромен бизнес и е много трудно това да бъде спряно, тъй като от там идват много пари, които корумпират цялата система.

Може ли всяко нещо в магазина да има номер. Ами да, може. То и сега навсякъде има баркод. Тоест, има номер, но това е номера на продукта, а не е номера на конкретното изделие. Може ли към баркода да се добавят още десетина цифри, които да дадат уникален номер на конкретното изделие? Може ли по същия начин както сега на касата машинката прави „цък“ и въвежда баркода, да каже „цък“ и заедно с баркода да въведе и уникалния номер? Може и то може да стане така, че старите машинки да си четат баркода по стария начин, а новите да прочетат заедно с баркода още и допълнителните десет цифри.

Монетаристите ще възразят, че по този начин ще се оскъпят стоките, защото навсякъде ще трябва да се отпечата един уникален номер. Да, но сега нали печатат дата на производство? Тоест, печатат нещо уникално, т.е. нещо, което не е дошло предварително отпечатано в печатницата. Вместо дата на производство ще отпечатват уникалния номер. Тоест, това няма да оскъпи стоките. Единствения проблем е, че няма да могат да продават стоки с изтекъл срок на годност, защото на касата „цък“ и ще запищи, ако годността е изтекла.

Защита на личните данни

Ако стоките са номерирани, то за всяка четка за зъби ще се знае, кога и къде е продадена. Тази информация е важна, но не е достатъчна, за да се спрат кражбите. Нужно ни още е да знаем и на кого е продадена. Тук при много хора ще се събуди фобията им за навлизане в личното им пространство.

За четката за зъби вероятно не се притеснявате, дори и целият свят разбере, че сте си я купил, но ако си вземете една перука, която трябва да скрие оплешивяващото ви теме, то вероятно не бихте искали този факт да стане достояние на широката общественост.

Непрекъснато ни плашат, че фирми и служби събират за нас информация. Искат да знаят какво купуваме, какво харесваме, за да могат по-добре да ни излъжат и да ни пробутат нещо ненужно.

Проблемът не е в това знаят или не знаят кой си, а в това че се опитват да те излъжат. Хората са в основни линии еднакви. Всички се страхуват от косопад, от разни ужасни болести и най-вече от смъртта. Фирмите използват тези наши страхове, за да ни пробутат ненужни шампоани.

Ако фирмите бяха добронамерени спрямо нас, не би било проблем да ни познават, дори това би било полезно и приятно. Например в кварталния магазин ни познават, знаят кое е любимото ни мляко, какво харесваме и какво не обичаме. Например, вие може да не харесвате някоя екзотична подправка и дори да сте алергичен към нея. Няма нищо лошо това да се знае от търговците и те да не ви предлагат храни с тази подправка. Даже ако сте взел от магазина нещо такова, на касата може да получите предупреждение, че това на вас няма да ви хареса и ако искате да го оставите. Вие може дори да не сте чувал за тази екзотична подправка и да не знаете, че не я харесвате, но системата ще е обобщила какво харесвате и ще е разбрала, че това вас не ви кефи. Тоест, системата може да знае за вас много повече от самия вас.

Проблем ли е, ако има някой, който знае за нас всичко? Според повечето религии има Господ, който знае всичко, но това не е проблем, защото ако изневерим на жена си, Господ няма да ни изпорти. При католиците освен Господ и попа знае всичко, защото вярващият трябва доброволно всичко да му разкаже, т.е. да се изповяда. Това също не е проблем, защото попа си държи езика зад зъбите и не споделя вашите интимни тайни с околните.

Тоест, това че ни следят и подслушват не е проблем, стига тази информация да не изтича навън. Защо тогава непрекъснато ни убеждават, че ние трябва да се скрием. Да защитим личните си данни и никой да не разбере кой си, какъв си, защо си. Обясняват ни, че има лоши хора, от които ние трябва да се крием.

Действително има лоши хора, но от тях ние не можем да се скрием, защото тези лоши хора работят в службите и те знаят всичко за нас. Затова трябва да приемем, че съществува Господ и тайните служби, които знаят всичко за нас и да не се опитваме да се скрием, нито да се опитваме да им забраним да ни следят и подслушват. Просто трябва да държим те да бъдат дискретни. Досега не съм чул някаква информация да е изтекла от Господ, но такива случай покрай тайните служби има много.

Защо не трябва да се крием?

Както вече казахме, лошите хора са в тайните служби, а от тях и да искаме, не можем да се скрием. Затова по-добре е да не се крием въобще, защото вместо да попречим на лошите хора, ние пречим на добрите да стигнат до нас. Повечето хора ни мислят доброто, те искат да ни дадат работа или те да започнат да работят за нас, искат да ни чукат или ние да ги чукаме, искат да ни помогнат или ние да им помогнем. Някои искат просто да си общуват с нас без никакви задни мисли. Няма нужда да се крием от тези хора и да им пречим да ни намерят.

Защо тогава е цялата тази истерия със защитата на личните данни. Разправят ни, че ако някой научи името ви и номера на паспорта ви, той ще може да открадне самоличността ви, да ви вземе имуществото и да ви вкара в затвора. Това са глупости, ако аз науча ЕГН-то на президента, ще ми дадат ли да управлявам държавата вместо него? Ще ми дадат, ама чушки! Нищо няма да ми дадат.

Цялата тази истерия по защитата на личните данни се генерира от службите или по-точно от хората с власт. Трудно е да се каже кои точно са хората с власт, защото мафията, службите и правителството така са се омешали, че е трудно да се каже кой от кои е. Толкова размити са границите, че и те самите не знаят за себе си къде са.

Та хората с власт, те стоят зад закона за защита на личните данни и цялата истерия покрай този закон. Защо го правят? Защото властта е информация. Тези хора знаят всичко за нас и в тази информация се крие тяхната власт. Информацията е ценна, когато е тайна. Ако всички знаят името ти, то това няма да е тайна. Защитавайки личните си данни ти защитаваш информацията, която е в службите. По този начин ти пазиш властта на управляващите.

Например, ако шефа на службите види една готина мадама, той може веднага да научи името й по регистрационния номер на колата й. Нека да не е шефа на службите, а един дребен чиновник от службите, защото шефа може да научи освен името й, още имената на всичките й предишни и настоящи гаджета, номера на сутиена й и всичко друго което пожелае. Все пак, дори и най-дребния чиновник от службите има властта от регистрационния номер да научи името. Това е власт, която той има, а ти нямаш. На теб ще ти се наложи да отидеш и сам да попиташ за името, а това може да е проблем, особено ако си стеснителен като мен, а и мацката може да се уплаши и да не пожелае да ти каже как се казва, защото си и набили в малката главичка, че тя трябва да си пази личните данни и че ако ти случайно научиш името й, то от това могат да последват ужасни последици.

Когато ние от религията на размножителите си направим църква, първата ни работа ще е да направим база данни от регистрационните номера на колите на всички вярващи. Това сигурно ще е незаконно и ще си имаме проблеми със службите, но първите християни също са ги преследвали и са ги хвърляли на лъвовете, така че известни проблеми със службите са неизбежни и това е така при всяка нова религия.

Защо базата данни за номерата на колите на вярващите би била полезна. Какво трябва да направите, когато някой идиот спре така, че да ви запуши и да не можете да излезете? Сега, трябва да вземете бухалката и да направите колата му на сол. Не може ли да се подходи по-цивилизовано? Първо да звъннете в църквата и да проверите дали това не е някой от вашата вяра. Ако е от вашите, ще ви свържат, той те каже: „Извинявай братле, аз спрях съвсем за малко, идвам веднага да те отпуша.“ Ако не е от вашите, чак тогава взимаш бухалката и правиш колата му на сол.

Защото трябва да се крием?

Въпреки всичко, трябва да пазим личните си данни защото в противен случай службите ще ни накажат. Те смятат, че тази информация е тяхна и ако вие не я пазите, те считат, че се опитвате да ги ограбите.

Първо, не трябва да изключваме компютъра си, защото службите не могат да влязат в изключен компютър. Когато си изключите компютъра, те полудяват. Мислят си, че правите нещо тайно и нередно. Затова колкото по-бързи стават компютрите, толкова по-бавно се включват и изключват.

Второ, не трябва да инсталираме програми от никой друг освен от Onlysoft. Ако инсталирате програма от неизвестен производител, ще ви накажат с вирус, който ще съсипе компютъра ви. Затова, колкото по-съвършени стават компютрите, толкова по-уязвими са и по-лесно прихващат вируси. Първите компютри имаха разделение между програми и операционна система и никоя програма не можеше да съсипе операционната система. Това беше когато аз бях дете. Сега компютрите са така направени, че всяка програма може да ги съсипе. Вирус може да влезе дори и без да пускате програма. Може да го получите с писмо или с картинка. Затова не си пишете с никой друг освен с Onlysoft и не разглеждайте никакви други картинки освен политически коректните бози, които ще намерите в казионните сайтове.

Трябва да криете имейла и телефона си, защото ако не ги криете ще ви накажат като ви залеят със СПАМ. Трябва доброволно да инсталирате някоя анти-СПАМ програма. Тоест, трябва да разрешите на службите да филтрират кореспонденцията ви и да решават вместо вас кое писмо искате да получите и кое не го желаете. По този начин вие съвсем доброволно ще се подложите на тяхната цензура.

Могат ли да бъдат спрени вирусите и СПАМ-а. Технически това не е проблем, но на практика е невъзможно, защото противоречи на интересите на службите и на големите корпорации. Новите програми и новите операционни системи идват с нови вратички отворени за проникване във вашия компютър, за да могат да ви следят и контролират. Аз лично нямам нищо против службите да влизат в моя компютър. Нека ровят, нека гледат, да душат и да слухтят, но това което не ми харесва е, че през вратичките оставени за службите може да влезе всеки технически грамотен тинейджър и да съсипе компютъра ми.

Затова аз искам да имам операционна система, която да има официален вход предназначен за службите, но този вход да е кодиран и да е само за тях, а да няма вратички които са отворени и достъпни за всеки комуто е скимнало да ми рови в нещата. Това разбира се няма как да стане, защото интерес от вирусите имат не само службите, но и Onlysoft. Ако няма вируси, всеки ще може да инсталира каквато си програма иска и тогава тяхното величие би залязло.

Може ли да се реши проблемът с СПАМ-а. Технически това не е никакъв проблем. Преди десетина година предложих решение на проблема и дори направих такава работеща система (www.2-box.com). Моята система, макар и да работи, не е съвсем завършена, защото я правих сам с помощта да един-двама приятели. Няколко години след мен Бил Гейтс предложи същата идея. Явно идеята не е била много сложна, щом и той се е сетил. Въпреки това той не успя да реализира идеята си и не защото е нямал пари да наеме десетина програмисти, а защото СПАМ-а е в интерес на службите и на големите корпорации, а срещу тях никой не може да се противопостави. В момента Зукърбърг предлага отново същата идея за решаване на проблема със СПАМ-а, но и той като Бил няма да успее да я реализира, защото и той не е по-голям от службите и от парите на корпорациите.

Все пак, аз предлагам да се откажем от кражбата и измамата. Тоест, предлагам да се откажем от СПАМ-а, защото той е вид измама. Не на всички ще е изгодно това, но да угодиш на всички е невъзможно. Специално, службите хич няма да са щастливи, защото няма ли измама няма и служби. На тях това им е работата, да мамят и да разкриват измами.

За рекламата

Предлагам да се откажем и от рекламата и не само защото това е измама. Рекламата има още много други неприятни страни. Първо, рекламата е адски досадна. Гледаш някакво тъпо предаване по телевизията и то прекъсва и започват едни още по-тъпи реклами. По времето на комунизма навсякъде имаше окачени лозунги от типа: „Комунистическата партия ми дава желание за живот.“ Сега навсякъде има реклами от типа: „Презервативите Гума предпазват от появата на нежелан живот“

Когато комунизма свърши изчезнаха лозунгите, които рекламираха социализма и на тяхно място се появиха реклами на дамски превръзки. Имаше лозунги от типа „Истинският комунист не пие и не пуши!“ На тяхно място дойде рекламата: „Истинският мъж пие от нашето уиски и пуши от нашите цигари!“ Когато лозунгите бяха заменени от реклами, хората много се зарадваха, защото им беше писнало от лозунги, а и рекламите бяха много по-пъстри и по-шарени. Оказа се обаче, че колкото по-пъстра и по-шарена е една реклама, толкова е по-досадна!

Защо рекламите са досадни? Не може ли да се направи реклама, която да хареса на хората, да име е драго да я гледат и слушат? Може, но целта на рекламата не е да ви хареса, а да ви накара да купувате. Щастието не е правилното потребителско чувство. Щастливият човек не се нуждае от нищо, той просто се наслаждава на своето щастие. Щастието не е това, което ще ви накара да купувате. Кои са правилните потребителски чувства, към които се е насочила рекламата?

Първата цел на рекламите това е чувството на неудовлетвореност. От телевизора ти казват: „Ти нямаш това, ти нямаш онова! Часовника ти е стар модел, колата ти е грозна, не ти ли е неудобно да караш такава кола?“ Това е неудовлетвореност към материалното ти състояние, но много по-неприятна е неудовлетвореността към теб самия: „Ти си дебел, плешив, миришеш лошо, от косата ти вали пърхот, на околните им е гадно да те гледат!“ Разбира се, след като рекламата те убеди, че ти имаш проблем, веднага ти предлага решение под формата на нов часовник, нова кола или шампоан, от който ще ти порасте коса, ако си плешив, ако не си, ще спре да ти пада пърхот и при всички случай ще започнеш да смърдиш много по-приемливо.

Втората цел на рекламата е чувството на страх. Плашат те с микроби и някакви ужасни болести. Целта е така да се паникьосаш, че да си готов да закупиш всеки продукт, който твърди, че те предпазва от тази невидима, а често и несъществуваща заплаха.

Третата цел на рекламите е дребнавостта. За българина казват, че най го е страх да не настине и да не се мине. Това е чувството за дребнавост, което осигурява мощен потребителски стимул. Рекламите ни казват: „Ще изпуснеш промоцията, тук е по-евтино с 2 стотинки! Ние ти даваме три на цената на две! Ако не дойдеш при нас, ще се минеш!“

Затова рекламите са неприятни. Целта им не е да те направят щастлив, а нещастен, защото нещастният човек е много по-добър потребител от щастливия. Друга причина рекламата да е досадна е това, че тя трябва да бъде забелязана. Ако нещо не те драни, ти не го забелязваш. Затова основно задача на създателите на реклами е да ги направят максимално дразнещи, гнусни и неприятни.

Рекламата се използва още за изтезаване на хора по метода наречен „Китайската капка“. Изтезанието се състои в следното: Връзват те така че да не можеш да избягаш и започват да ти пускат реклами докато не изгубиш разсъдъка си или докато не си купиш от рекламирания продукт. Най-често това изтезание се прилага в кино салоните и на спирките на метрото, защото там хората са вързани и нямат шанс да избягат.

Това е поредния пример за това, колко безсмислено нещо е кражбата. Като сравним ползата за крадеца с вредата получена в следствие на кражбата, виждаме че те са абсолютно несъизмерими. Колко получават собствениците на киносалоните, за това че тероризират клиентите си с реклами? Ако ги задължим да разделят прожекциите на такива със и такива без реклами, ще се окаже, че разликата в цената на билетите е под 1%. Разбира се, никой не би се подложил на мъчението да бъде затворен в тъмна стая и да бъде тормозен с реклами, срещу някакъв си един процент от цената на билета. При метрото положението е още по-драматично. И там ще получим нещо под 1% от цената на билета и то ако сметнем, колко получава метрото за това че тероризира пътниците си, да добавим подкупите взети от общинските съветници, които са сключили този договор и да добавим още и печалбата на рекламната агенция, която е осигурила тези подкупи.

Тоест, крадците не получават почти нищо, освен това, че ще горят в ада, но това за тях ще бъде една безплатна екстра. За да спрем изтезанията по метода на Китайската капка, трябва да си обещаем, че ще преследваме собствениците на киносалони и общинските съветници за това че са изтезавали хора, така както преследваме нацистките военнопрестъпници. Няма значение, че това, което правят, все още е напълно законно, ние ще се борим, един ден, те да бъдат наказани!

Как ще избираме стоки?

Добре, щом ще се откажем от рекламата, как хората ще изберат кое вино да си купят? В магазина има поне 50 различни бутилки и всичките изглеждат почти еднакво. Ами, ще се обърнат за съвет към някое независимо издание за вино и ще видят какво им препоръчва то. Няма значение, дали изданието е независимо или само се прави на независимо. При всички случай, ако ви кажат, че едно вино е превъзходно, то трябва да е поне що-годе приемливо, докато при рекламите няма такова изискване. Ако ви мързи да ровите по специализираните издания, просто ще се консултирате с продавач консултанта. В момента хората не вярват на съветите на продавачите, защото те работят не за клиентите, а за търговеца. Все едно да тръгнеш да се съдиш, а адвоката ти да е назначен и заплатен от противниковата страна.

Все пак, ако оправим системата и започнем ние да плащаме на продавачите, ще можем да започнем и да им вярваме. То така или иначе ние сме тези които плащат на продавачите, но сега им плащаме с надценката върху стоката. Тоест, когато купим им плащаме, а когато само зяпаме, ни излиза безплатно. Тоест, подобна промяна е изгодна за тези, които избират бързо и купуват бързо, но не е в интерес на тези, които обикалят магазините за удоволствие, само зяпат и почти нищо не купуват.

Добре, когато искаш да си купиш вино или друг известен продукт, ще попиташ продавача или ще погледнеш в специализираните издания. Какво ще правим, когато на пазара се появи нов продукт, за който хората още не са чували? Как без реклама може тази новина да стигне до хората и те да разберат за тази малка революция, т.е. за този принципно нов продукт? Отговорът е, че от фирмата ще изпратят директно писмо до потенциалните потребители на този нов продукт. Но нали изпращането на един милион писма е СПАМ? Да, според сега действащата система изпращането на толкова много писма е СПАМ и в някои държави дори могат да те вкарат в затвора за подобно нещо. Обаче, не така стоят нещата в моята системата, за която ви разказах (www.2-box.com). В моята система можеш да изпратиш колкото си писма искаш, на колкото си искаш хора. Вярно, че това може да ти излезе скъпо, защото към всяко писмо трябва да прикачиш депозит гарантираш, че писмото ти е ценно за получателя му и че ти не му досаждаш. Ако получателя не хареса писмото ти, той може да задържи този депозит и по този начин да компенсира загубеното си време. Ако писмото ти е много досадно и много хора решат да те глобят, то подобна реклама може да ти излезе доста скъпо, но данима е евтино да плащаш за телевизионни реклами и да досаждаш на ужасно много хора, повечето от които нямат нужда от твоя продукт. С директната реклама ти няма да досаждаш на всички, а само на тези, които има шанс да се заинтересуват. Ако си им загубил времето, ще им платиш компенсация. Това ще ти струва пари, но хората ще са доволни и няма да ти се сърдят. Иначе, хем плащаш за телевизията, която гледат, хем те псуват, че им досаждаш с реклами.