Добавка към послеслова – За кражбата и измамата

Продължение Двадесет и седем

Добавка към послеслова – За кражбата и измамата

Реших да напиша още едно парче от книгата. Пак ще е от послеслова, тоест пак от „скучната“ част. Много по-лесно се пише послеслов, отколкото самата книга, защото книгата трябва да е поне малко забавна, за да има шанс някой да я прочете, а послеслова може да си е скучен колкото си иска, защото така или иначе никой няма да го чете.

Дойде предизборно време. Сега хората се замислят над това как функционира държавата им. Сега е момента да пробутам няколко екстравагантни идеи, макар че като се замислите, няма нищо по-естествено от това, което предлагам.

_________________________

Кражбата е нашият фундамент

  (селекцията на най-големия крадец)

Два са основните принципа, на които е изградено нашето общество. Това са кражбата и измамата. Можем ли да се откажем от тази основа и да изградим обществото на базата на други принципи? С две думи, можем ли да се откажем от кражбата и измамата?

Както да откажеш цигарите, така и да откажеш кражбата е трудно, но не е невъзможно. Появяват се известни технически трудности, но тяхното преодоляване не е проблем. Трудното е да намериш нов принцип, който да залегне в основата на обществото.

Помислете си, в момента кражбата е в основата на нашата еволюция. Както пауните селектират мъжкарят с най-красивата опашка, така и ние хората селектираме най-големият крадец, на когото даваме максимално високия обществен статус. Обикновено въпросът, който определя мястото ни в обществото, не е какво си успял да откраднеш, а колко имаш, но за да имаш много трябва много да си откраднал или да си успял да измамиш много хора, които сами доброволно да ти дадат паричките си.

Принципа за селекцията на най-големия крадец е принцип като всички други. Всеки биологичен вид избира кое качество иска да селектира и насочва натам своята еволюция. Все пак в този принцип има известно противоречие. Ние се кланяме на най-големите крадци, но по-дребните не само, че не ги насърчаваме, а дори ги наказваме, като ги вкарваме в затвора.

Тоест, нашето общество търси умния и способен крадец и измамник, този който няма да го хванат. Следователно, чрез селекцията на най-големия крадец и измамник, ние се опитваме да селектираме качества като интелигентност, смелост и актьорско майсторство. Има обаче едно качество, което не е ясно дали го искаме или не. Това е почтеността. От една страна ние отхвърляме почтените хора, защото са бедни, но от друга ги насърчаваме, защото искаме те да са около нас, защото с тях се живее много по-лесно и по-приятно.

Търсим друг еволюционен принцип

  (вместо кражба, размножаване)

Ако се откажем от кражбата, първия проблем, с който ще се сблъскаме е, че ще трябва да намерим друг еволюционен принцип. Щом няма да се стремим да създадем перфектния крадец, то ще трябва да изберем други качества, които да са в основата на естествения подбор. В миналото най-важните качества са били интелигентността и физическата сила, но тогава ние сме използвали тези качества за да си набавяме храна и за да се избиваме един друг. Днес храната е в супермаркета, а да се избиваме един друг не искаме, защото вече сме мързеливи и искаме да я караме по-полека. Предпочитаме, тая работа с еволюцията да върви без излишно да се напрягаме и изнервяме.

Днес силата и интелигентността все още са полезни качества. Смисъла на физическата сила сега е да набиеш някой и да го обереш. Смисъла на интелекта е да излъжеш някой и да му вземеш парите. Тоест, тези качества не са ценни сами за себе си, а тяхната ценност идва чрез парите.

Ако се откажем от кражбата и измамата, ще трябва да се откажем да използваме ума и физическата сила за набавянето на пари. Днес вече е незаконно да набиеш някои и да му вземеш парите, но все още се приема за напълно законно да го обереш като го излъжеш. Тоест, ако си физически по-силен, това не ти дава право да го обереш, но ако си интелектуално по-силен, то тогава правото е на твоя страна.

Можем ли да се откажем от цялата тази работа с естествения подбор и да си живеем щастливо без да се интересуваме как ще изглежда човека на бъдещето? Какво значение има дали той ще бъде умен или глупав, дали ще е красив или грозен, дали ще е бял или черен?

В човешката душа се сблъскват две желания. Едното е „Искам да се състезавам“, а другото е „Искам да спра да се състезавам“. От една страна искаш да отидеш да риташ мач, искаш да се състезаваш, да се доказваш. От друга страна ти е омръзнало от всичките тези състезания. Искаш да се разберем и да разделим храната поравно, парите поравно, жените поравно и всички други блага поравно. От една страна искаш да се докажеш и да получиш повече от другите заради това което си. От друга страна искаш да няма значение какъв си и всички да получават поравно.

В основата на повечето религии и идеологии стои идеята да спрем да се състезаваме. Идеята на комунистите е, че парите нямат значение, няма значение беден ли си или богат – всички са равни. Идеята на неолибералите е, че няма значение умен ли си или глупав, бял или черен, здрав или болен. Единственото което е важно за неолибералите са парите. Всичко друго е без значение.

Моето желание обществото да се откаже от кражбата и измамата също е бягство от състезанието. Мен не ме бива във финансовите измами и затова бих предпочел такива измами да няма. Мюсюлманите отиват още по-далеч. Те се отказват дори и от сексуалните измами. За мюсюлманина не е нужно да стои близо до жена си и да я варди да не му сложи рога, защото обществото е поело тази грижа. Ако тя му изневери, ще я убият с камъни! За нас европейците отказа от сексуалните измами е недопустим, защото това е важен елемент от общественото ни устройство. При нас мъжа трябва да е нащрек, да се навърта около жена си и да внимава тя да не вземе да кривне от правия път. Това си е лично негова грижа, а не грижа на обществото. Това е едно от противоречията между християнските и мюсюлманските държави. Едните искат да въведат закон забраняващ изневярата, а другите не щат и да чуят за подобно нещо.

Ислямът, както повечето религии забранява лъжата и кражбата, но мюсюлманина никога няма да се откаже от пазарлъка, защото за него това е едно приятно боричкане на умове, вид интелектуален дуел. Ако откажеш на мюсюлманин да се пазариш с него, може да го обидиш. Това значи, че не го смяташ за достоен противник. Подобно противоречие има при християнството. Тази религия забранява прелюбодеянието, но ние никога няма да се откажем от флирта, защото за нас това е една приятна игра. Ако на един европеец му откажеш да флиртуваш с него, това може да го обиди. Това означава, че не го приемаш за достоен да бъде твой потенциален сексуален партньор. Неолибералите се опитват да забранят флирта във всичките му форми, но все още има една форма на флирт, която не е забранена и това е усмивката. Неолибералите не гледат с добро око на усмивката, но все още не са ни забранили да се усмихваме.

Както европейците държат на сексуалните измами, така и американците държат на финансовите измами. Те наричат това американски начин на живот и са готови да бомбардират всеки, който иска да ги забрани. От друга страна по въпроса за сексуалните измами американците са по-близо до мюсюлманите отколкото до европейците. Макар в Америка за изневяра да не убиват с камъни, там има доста закони наказващи „неправилното“ сексуално поведение.

Все пак, няма как да спрем да се състезаваме. Можем само да променим правилата на играта и да изберем друг еволюционен принцип. Комунистите се отказват от кражбата, но насърчават физическата сила и здравето. Насърчават и интелигентността, но тук пак има известно противоречие. Искат интелигентна нация, но не прекалено интелигентна. Затова по времето на комунизма интелигентността е и плюс и минус едновременно. Както казахме, подобно противоречие има днес при кражбата. Тя също е плюс и минус едновременно.

Мюсюлманите се отказват от красотата като еволюционно предимство (най-вече от женската красота), но запазват парите като основен еволюционен принцип. Тоест, мюсюлманките не се състезават по това коя е по-красива, но мюсюлманите се състезават по това кой е по-богат. Въобще ислямът е една религия, която цени парите. Може би това е причината тази религия да вирее така добре заедно с монетаризма.

Въобще, няма как да спрем състезанието напълно. Можем само да променим правилата и да изберем кои качества ще поощряваме и кои ще наказваме.

Вземете като пример кучетата. Домашните любимци са страшно разнообразни. Високи и ниски, с различна козина и различни опашки. При тях селекцията се осъществява от просташкия вкус на стопаните им. Ние си ги харесваме нашите домашни любимци, защото това си е нашия просташки вкус. Харесваме ги, така както харесваме кичозните тапети, които сме залепили у дома си. Това сме избрали, това сме залепили, това сме селектирали.

Какво става със същите тези домашни любимци, когато ги изхвърлим на улицата? Само след няколко поколения те стават почти еднакви. На улицата пак има еволюционни критерии, но по-различни и резултат пак има, но той е по-различен.

Да се откажем ли от парите?

Всъщност, идеята да се откажем от кражбата не е нова. Това комунистите вече са го предлагали. Лошото е, че при тях това става за сметка на парите. Те предлагат да се откажем от парите, а щом няма пари, няма и кражба. Е, имаше кражби по време на комунизма, ама това бяха дребни кокошкарски кражби. По това време парите нямаха стойност и повечето хора се чудеха как да си ги похарчат. Само обикаляха празните магазини и търсеха някъде опашка, на която да се наредят. Първо се нареждаха и чак тогава питаха: „Извинете, за какво е опашката? “

Моето предложение е да се откажем от кражбата, но да запазим парите и при това парите да имат стойност, щото пари без стойност не са пари, а тапети.

Парите са нещо изключително важно и необходимо. Много от ресурсите на човечеството са ограничени. Например, един такъв ресурс са блондинките. Трябва да има някакъв начин за разпределение на ограничените ресурси. Ако няма пари, ще стане като при комунизма – опашки, дефицит, специални магазини, връзки. Тоест, ако няма пари, с които да бъде заплатен ограничения ресурс, то ще трябва да се заплати с време или с нещо друго, или да бъде ограничен кръга от хората, които имат право на този ресурс. Разбира се, освен така описаните сложни обществени взаимоотношения, има и по прост начин за разпределение на ограничените ресурси, който гласи: „Ако си с големи мускули – печелиш!“ При блондинките, до ден днешен, това е един от основните способи за тяхното разпределение.

Какво ще стане, ако се откажем от кражбата?

Ако решим да променим фундамента на обществото и да се откажем от кражбата и измамата, то това ще е страхотен проблем, защото най-малко 90% от хората ще загубят работата си. В момента ние живеем в нещо като турска баня. Казват, че там с едната ръка се пазиш да не ти бръкнат отзад, а с другата гледаш ти да бръкнеш на някого. Днес повечето професии са свързани с това да откраднеш и да измамиш или да пазиш някой да не те окраде и измами. Най-често правиш и едното и другото. Например счетоводителите. Задавали ли сте си въпрос, защо счетоводството е така ужасно сложно и неразбираемо. Отговора е: За да може да се краде. Добре, но би могло да се краде и при по-просто счетоводство, но тогава всеки ще може да открадне, а принципа на монетаризма е да се краде, но не от всеки, а само от нашите хора и от тези, които са достатъчно умни и се налага да ги приемем за наши хора.

Тоест, счетоводителят има две задачи: Да гледа нещо да открадне и да пази другите да не откраднат. Основната работа на търговеца е да измами клиента и да му пробута нещо ненужно, но същевременно с това той трябва да се оглежда и ослушва и да се пази от клиентите и колегите търговци да не вземат те него да го оберат.

Ако се откажем от кражбата, ще се изпразнят затворите и тъмничарите ще останат без работа. Вярно е, че в затвора освен крадци има и убийци, но и те работят за пари и ако спрем с кражбите, ще закъсаме и с убийствата. Вярно е, че не всеки убива за пари, има хора които го правят за удоволствие. Това са серийните убийци. Но колко серийни убийци има? Няма да стигнат да напълнят цял затвор, дори и за един етаж от затвора няма да са достатъчно.

Защо да се отказваме?

Кражбата е един изключително неефективен начин за преразпределяне на благата. Когато циганите откраднат кабел, те го предават в пункта за цветни метали и взимат срещу труда си жълти стотинки. Това е нищо в сравнение с парите, които ще получим, ако сметнем, колко струва новия кабел, който трябва да се постави на мястото на откраднатия, колко струва самото поставяне и колко струва тава, че цял квартал, дни наред, ще бъде без ток или без телефон.

Какво ще стане, ако общинските съветници приватизират детската площадка, която е между четири блока. Ще дойде предприемач и ще построи нов блок между четирите. Нека вземем от едната страна печалбата на предприемача и подкупите на общинските съветници, които те са прибрали покрай тази приватизация. От другата страна да вземем каква е загубата. Апартаментите в четирите блока ще загубят поне една четвърт от цената си. Това би трябвало да е равно на цената на апартаментите в новия блок, но те ще са значително по-евтини, защото прозорците им место да гледат към детска площадка, ще надничат в прозорците на омразните съседи. Ако добавим и разходите за материали и труд, ще видим че общата загуба е много по-голяма от печалбата на крадците.

Как да се откажем от кражбата?

Има известни технически трудности, но те никак не са сериозни. Първото, което трябва да направим е да се откажем от принципа: „Откраднатото е на крадеца“. Това е един от основните принципи дошъл още от римското право.

Например, как мислите: Ако някой ви открадне колата и я продаде на брат си, на кого е колата, ваша или на брата на крадеца. Всяко дете би казало, че колата си е ваша, но всеки юрист ще ви каже, че брата на крадеца е добросъвестен собственик, който честно и почтено е закупил вашата кола без нито за момент да подозира, че тя е крадена и затова колата си е негова.

Ако се откажем от принципа: „Откраднатото е на крадеца“, то тогава верния отговор ще е този на децата, а не на юристите. В крайна сметка в този случай някой трябва да изгори – или обрания собственик или добросъвестния купувач. Римското право ни казва, че собственика е трябвало да си отваря очите, за да не го оберат, а ние ще кажем, че добросъвестния купуваш е трябвало да гледа какво купува.

Няма нужда крадеца да препродава крадената кола. Ако е минало достатъчно време преди да го хванат, то тогава краденото е негово поради давност. Можем ли да се откажем от давността? Е, не можем напълно. Вземете като пример едно парче земя. През годините от е крадено и препродавано много пъти. Последния му собственик или го е откраднал или го е купил от някой, който го е откраднал. Затова можем да приемем, че давност има само за откраднатото преди 2000 година. За откраднатото след тази дата да няма давност и да няма значение колко дълго крадецът е бил във владение на откраднатото. Защо избираме точно 2000 година? Ами това е едно кръгло число, което е близко до наши дни. Числото 1000 е далеч в миналото, а 3000, далеч в бъдещето. Тоест, трудно някой може да намери аргумент да промени числото, а за това число важното е то да бъде фиксирано веднъж за винаги.

Римското право

Разбира се, „Откраднатото е на крадеца“ не е единствения принцип на римското право, от който трябва да се откажем. Друг подобен принцип е: „Парите не миришат.“ Тоест, не е проблем, ако парите са откраднати. Това по същество е вариация на същи принцип.

Следващия принцип на римското право, от който трябва да се откажем е това, че съдията не отговаря за грешките си. Разбира се, всеки има право да греши, но не е все едно дали грешката е неволна или умишлена. Същото е при докторите. Един доктор, за да се научи, трябва да умори няколко човека. Ако той оперира и резне няколко сантиметра в страни, това може да го признаем за неволна грешка, но ако оперира пета и резне гръкляна, това вече е непростимо.

Защо един съдия би допуснал грешка умишлено и съвсем съзнателно. Ами най-често, защото някой го е стимулирал с финикийски знаци. За съжаление според римското право подкупа е разрешен. Вярно, нямаш право да дадеш директно на съдията, а и той едва ли ще посмее да вземе, но можеш да си наемеш скъп адвокат и то толкова скъп, колкото си искаш. Тоест, ти съвсем законно даваш подкупа на адвоката, а той ще има грижата да го даде на съдията. Това няма да е проблем, защото те двамата се познават и си имат доверие. Ти предварително си проучил кой адвокат печели делата при този съдия, за да си сигурен, че пътеката вече е отъпкана.

Как може това да се спре? Ами много просто, адвоката не трябва да получава повече от съдията. Щом за твоето дело държавата ще плати на съдията определени пари, то ти нямаш право да дадеш повече от това на адвоката си. Щом държавата е намерила съдия, който да работи за тези пари и ти ще намериш адвокат за същите пари. Ако съдията, прокурора и адвоката получават едни и същи пари, то те ще са равнопоставени и няма да е сегашната ситуация на бедни съдии изкушавани и тъпкани от богатите адвокати.

Следващият омразен принцип е, че един човек не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо. Тоест, веднъж оправдан, ти си се отървал. То, по принцип, няма как едни и същи дела да се връщат по сто пъти, но защо ли пък не, ако има сериозни основания. Например, ако съдията, който е бил на делото, е корумпиран. Или ако не е корумпиран, ама има имоти, за които е нужно да си корумпиран. Или ако грешките в делото са такива, че все едно доктора оперирайки петата е резнал гръкляна.

Последния принцип, от който е важно да се отървем е това, че законите не действат с обратна сила. Тоест, ако това което си правил е било законно когато си го правил, то ти не си престъпник, а честен бизнесмен.

Дребните кражби се извършват по тъмно, а сериозните обири се правят, чрез промяна в законодателството. Как става това? Поръчваш си закон. След това взимаш едни пари, съвсем законно по закона, който си си поръчал. Накрая си ни лук ял, ни лук мирисал.

Как може да се промени този принцип? Има един важен прецедент, който можем да използваме. Нацистките военнопрестъпници са вършели неща, които са били законни по нацистките закони. За тях не е приложен принципа, че ако си действал по закона си невинен. На базата на този прецедент може да подгоним всички, които са се уредили с някакъв лобистки закон и са се облагодетелствали по законен, но неморален начин.

Рим е първата монетаристична империя, а ние живеем в Англосаксонската империя, която е втората империя изградена върху монетата. Затова нашето право е толкова близко до римското.

Хитлер е претендирал, че е наследник на Римската империя, но без основание. Неговата империя не е основана на парите, а на базата на националсоциализма, което е религия. Тоест, неговата империя е религиозна, а не монетаристична. Истинските наследници на Рим, това са англосаксонците. Вярно е, че Англосаксонската империя си променя столицата. На времето е бил Лондон, а сега е Вашингтон. Аналогично нещо се случва и с първата монетаристична империя. В началото столицата е била в Рим, после се премества в Константинопол.

Ние българите на времето сме били част от Римската империя, а сега сме част от Англосаксонската. Някой ще ми възрази като каже, че нито на времето сме били част от Римската, нито сега сме част от Англосаксонската. Отговорът ми е: Погледнете през прозореца. Ако виждате да се разхождат римски легионери, значи сте в Римската империя, а виждате американски войници, значи сте в Англосаксонската.

Технически детайли

Как да спрем кражбите? Имаше един виц. В казармата войник се оплаква: „Г-н Старшина, откраднаха ми иглата.“ Старшината му отговаря: „Колко пъти съм ви казвал, да си надписвате вещите!“ Има логика в този виц. Можем ли да си надпишем вещите? Ами, в наше време много неща са надписани, но тези надписи не се използват за залавяне на крадци, нито пък някой ще благоволи да използва това за да ви върне откраднатите вещи. Например мобилните телефони. Всеки телефон си има номер и когато го включите веднага се разбира къде е телефона с този номер. Не говоря за картата! И тя си има номер, но дори да смените картата номера на телефона си остава. Тоест, ако ви откраднат телефона, полицията може веднага да го намери. Да, ама не го прави. Принципа е: Не закачаме дребните бандити, за да не подплашим едрите. Или толерантни сме към криминалните, но гоним безкомпромисно политическите.

Друг пример са фабричните номера на автомобилите. Не става дума само за номера на шасито и на двигателя. Съвременните автомобили имат номера върху всичките си части. Тоест, ако една кола е открадната или дори, ако само една част от колата е открадната, то това може да се докаже. Да, но не се прави. Ако попитате полицаите, ще ви кажат, че е много трудно да се свържат компютрите, които са в автомобилния завод с компютрите на полицията, но истината е, че кражбите на коли са огромен бизнес и е много трудно това да бъде спряно, тъй като от там идват много пари, които корумпират цялата система.

Може ли всяко нещо в магазина да има номер. Ами да, може. То и сега навсякъде има баркод. Тоест, има номер, но това е номера на продукта, а не е номера на конкретното изделие. Може ли към баркода да се добавят още десетина цифри, които да дадат уникален номер на конкретното изделие? Може ли по същия начин както сега на касата машинката прави „цък“ и въвежда баркода, да каже „цък“ и заедно с баркода да въведе и уникалния номер? Може и то може да стане така, че старите машинки да си четат баркода по стария начин, а новите да прочетат заедно с баркода още и допълнителните десет цифри.

Монетаристите ще възразят, че по този начин ще се оскъпят стоките, защото навсякъде ще трябва да се отпечата един уникален номер. Да, но сега нали печатат дата на производство? Тоест, печатат нещо уникално, т.е. нещо, което не е дошло предварително отпечатано в печатницата. Вместо дата на производство ще отпечатват уникалния номер. Тоест, това няма да оскъпи стоките. Единствения проблем е, че няма да могат да продават стоки с изтекъл срок на годност, защото на касата „цък“ и ще запищи, ако годността е изтекла.

Защита на личните данни

Ако стоките са номерирани, то за всяка четка за зъби ще се знае, кога и къде е продадена. Тази информация е важна, но не е достатъчна, за да се спрат кражбите. Нужно ни още е да знаем и на кого е продадена. Тук при много хора ще се събуди фобията им за навлизане в личното им пространство.

За четката за зъби вероятно не се притеснявате, дори и целият свят разбере, че сте си я купил, но ако си вземете една перука, която трябва да скрие оплешивяващото ви теме, то вероятно не бихте искали този факт да стане достояние на широката общественост.

Непрекъснато ни плашат, че фирми и служби събират за нас информация. Искат да знаят какво купуваме, какво харесваме, за да могат по-добре да ни излъжат и да ни пробутат нещо ненужно.

Проблемът не е в това знаят или не знаят кой си, а в това че се опитват да те излъжат. Хората са в основни линии еднакви. Всички се страхуват от косопад, от разни ужасни болести и най-вече от смъртта. Фирмите използват тези наши страхове, за да ни пробутат ненужни шампоани.

Ако фирмите бяха добронамерени спрямо нас, не би било проблем да ни познават, дори това би било полезно и приятно. Например в кварталния магазин ни познават, знаят кое е любимото ни мляко, какво харесваме и какво не обичаме. Например, вие може да не харесвате някоя екзотична подправка и дори да сте алергичен към нея. Няма нищо лошо това да се знае от търговците и те да не ви предлагат храни с тази подправка. Даже ако сте взел от магазина нещо такова, на касата може да получите предупреждение, че това на вас няма да ви хареса и ако искате да го оставите. Вие може дори да не сте чувал за тази екзотична подправка и да не знаете, че не я харесвате, но системата ще е обобщила какво харесвате и ще е разбрала, че това вас не ви кефи. Тоест, системата може да знае за вас много повече от самия вас.

Проблем ли е, ако има някой, който знае за нас всичко? Според повечето религии има Господ, който знае всичко, но това не е проблем, защото ако изневерим на жена си, Господ няма да ни изпорти. При католиците освен Господ и попа знае всичко, защото вярващият трябва доброволно всичко да му разкаже, т.е. да се изповяда. Това също не е проблем, защото попа си държи езика зад зъбите и не споделя вашите интимни тайни с околните.

Тоест, това че ни следят и подслушват не е проблем, стига тази информация да не изтича навън. Защо тогава непрекъснато ни убеждават, че ние трябва да се скрием. Да защитим личните си данни и никой да не разбере кой си, какъв си, защо си. Обясняват ни, че има лоши хора, от които ние трябва да се крием.

Действително има лоши хора, но от тях ние не можем да се скрием, защото тези лоши хора работят в службите и те знаят всичко за нас. Затова трябва да приемем, че съществува Господ и тайните служби, които знаят всичко за нас и да не се опитваме да се скрием, нито да се опитваме да им забраним да ни следят и подслушват. Просто трябва да държим те да бъдат дискретни. Досега не съм чул някаква информация да е изтекла от Господ, но такива случай покрай тайните служби има много.

Защо не трябва да се крием?

Както вече казахме, лошите хора са в тайните служби, а от тях и да искаме, не можем да се скрием. Затова по-добре е да не се крием въобще, защото вместо да попречим на лошите хора, ние пречим на добрите да стигнат до нас. Повечето хора ни мислят доброто, те искат да ни дадат работа или те да започнат да работят за нас, искат да ни чукат или ние да ги чукаме, искат да ни помогнат или ние да им помогнем. Някои искат просто да си общуват с нас без никакви задни мисли. Няма нужда да се крием от тези хора и да им пречим да ни намерят.

Защо тогава е цялата тази истерия със защитата на личните данни. Разправят ни, че ако някой научи името ви и номера на паспорта ви, той ще може да открадне самоличността ви, да ви вземе имуществото и да ви вкара в затвора. Това са глупости, ако аз науча ЕГН-то на президента, ще ми дадат ли да управлявам държавата вместо него? Ще ми дадат, ама чушки! Нищо няма да ми дадат.

Цялата тази истерия по защитата на личните данни се генерира от службите или по-точно от хората с власт. Трудно е да се каже кои точно са хората с власт, защото мафията, службите и правителството така са се омешали, че е трудно да се каже кой от кои е. Толкова размити са границите, че и те самите не знаят за себе си къде са.

Та хората с власт, те стоят зад закона за защита на личните данни и цялата истерия покрай този закон. Защо го правят? Защото властта е информация. Тези хора знаят всичко за нас и в тази информация се крие тяхната власт. Информацията е ценна, когато е тайна. Ако всички знаят името ти, то това няма да е тайна. Защитавайки личните си данни ти защитаваш информацията, която е в службите. По този начин ти пазиш властта на управляващите.

Например, ако шефа на службите види една готина мадама, той може веднага да научи името й по регистрационния номер на колата й. Нека да не е шефа на службите, а един дребен чиновник от службите, защото шефа може да научи освен името й, още имената на всичките й предишни и настоящи гаджета, номера на сутиена й и всичко друго което пожелае. Все пак, дори и най-дребния чиновник от службите има властта от регистрационния номер да научи името. Това е власт, която той има, а ти нямаш. На теб ще ти се наложи да отидеш и сам да попиташ за името, а това може да е проблем, особено ако си стеснителен като мен, а и мацката може да се уплаши и да не пожелае да ти каже как се казва, защото си и набили в малката главичка, че тя трябва да си пази личните данни и че ако ти случайно научиш името й, то от това могат да последват ужасни последици.

Когато ние от религията на размножителите си направим църква, първата ни работа ще е да направим база данни от регистрационните номера на колите на всички вярващи. Това сигурно ще е незаконно и ще си имаме проблеми със службите, но първите християни също са ги преследвали и са ги хвърляли на лъвовете, така че известни проблеми със службите са неизбежни и това е така при всяка нова религия.

Защо базата данни за номерата на колите на вярващите би била полезна. Какво трябва да направите, когато някой идиот спре така, че да ви запуши и да не можете да излезете? Сега, трябва да вземете бухалката и да направите колата му на сол. Не може ли да се подходи по-цивилизовано? Първо да звъннете в църквата и да проверите дали това не е някой от вашата вяра. Ако е от вашите, ще ви свържат, той те каже: „Извинявай братле, аз спрях съвсем за малко, идвам веднага да те отпуша.“ Ако не е от вашите, чак тогава взимаш бухалката и правиш колата му на сол.

Защото трябва да се крием?

Въпреки всичко, трябва да пазим личните си данни защото в противен случай службите ще ни накажат. Те смятат, че тази информация е тяхна и ако вие не я пазите, те считат, че се опитвате да ги ограбите.

Първо, не трябва да изключваме компютъра си, защото службите не могат да влязат в изключен компютър. Когато си изключите компютъра, те полудяват. Мислят си, че правите нещо тайно и нередно. Затова колкото по-бързи стават компютрите, толкова по-бавно се включват и изключват.

Второ, не трябва да инсталираме програми от никой друг освен от Onlysoft. Ако инсталирате програма от неизвестен производител, ще ви накажат с вирус, който ще съсипе компютъра ви. Затова, колкото по-съвършени стават компютрите, толкова по-уязвими са и по-лесно прихващат вируси. Първите компютри имаха разделение между програми и операционна система и никоя програма не можеше да съсипе операционната система. Това беше когато аз бях дете. Сега компютрите са така направени, че всяка програма може да ги съсипе. Вирус може да влезе дори и без да пускате програма. Може да го получите с писмо или с картинка. Затова не си пишете с никой друг освен с Onlysoft и не разглеждайте никакви други картинки освен политически коректните бози, които ще намерите в казионните сайтове.

Трябва да криете имейла и телефона си, защото ако не ги криете ще ви накажат като ви залеят със СПАМ. Трябва доброволно да инсталирате някоя анти-СПАМ програма. Тоест, трябва да разрешите на службите да филтрират кореспонденцията ви и да решават вместо вас кое писмо искате да получите и кое не го желаете. По този начин вие съвсем доброволно ще се подложите на тяхната цензура.

Могат ли да бъдат спрени вирусите и СПАМ-а. Технически това не е проблем, но на практика е невъзможно, защото противоречи на интересите на службите и на големите корпорации. Новите програми и новите операционни системи идват с нови вратички отворени за проникване във вашия компютър, за да могат да ви следят и контролират. Аз лично нямам нищо против службите да влизат в моя компютър. Нека ровят, нека гледат, да душат и да слухтят, но това което не ми харесва е, че през вратичките оставени за службите може да влезе всеки технически грамотен тинейджър и да съсипе компютъра ми.

Затова аз искам да имам операционна система, която да има официален вход предназначен за службите, но този вход да е кодиран и да е само за тях, а да няма вратички които са отворени и достъпни за всеки комуто е скимнало да ми рови в нещата. Това разбира се няма как да стане, защото интерес от вирусите имат не само службите, но и Onlysoft. Ако няма вируси, всеки ще може да инсталира каквато си програма иска и тогава тяхното величие би залязло.

Може ли да се реши проблемът с СПАМ-а. Технически това не е никакъв проблем. Преди десетина година предложих решение на проблема и дори направих такава работеща система (www.2-box.com). Моята система, макар и да работи, не е съвсем завършена, защото я правих сам с помощта да един-двама приятели. Няколко години след мен Бил Гейтс предложи същата идея. Явно идеята не е била много сложна, щом и той се е сетил. Въпреки това той не успя да реализира идеята си и не защото е нямал пари да наеме десетина програмисти, а защото СПАМ-а е в интерес на службите и на големите корпорации, а срещу тях никой не може да се противопостави. В момента Зукърбърг предлага отново същата идея за решаване на проблема със СПАМ-а, но и той като Бил няма да успее да я реализира, защото и той не е по-голям от службите и от парите на корпорациите.

Все пак, аз предлагам да се откажем от кражбата и измамата. Тоест, предлагам да се откажем от СПАМ-а, защото той е вид измама. Не на всички ще е изгодно това, но да угодиш на всички е невъзможно. Специално, службите хич няма да са щастливи, защото няма ли измама няма и служби. На тях това им е работата, да мамят и да разкриват измами.

За рекламата

Предлагам да се откажем и от рекламата и не само защото това е измама. Рекламата има още много други неприятни страни. Първо, рекламата е адски досадна. Гледаш някакво тъпо предаване по телевизията и то прекъсва и започват едни още по-тъпи реклами. По времето на комунизма навсякъде имаше окачени лозунги от типа: „Комунистическата партия ми дава желание за живот.“ Сега навсякъде има реклами от типа: „Презервативите Гума предпазват от появата на нежелан живот“

Когато комунизма свърши изчезнаха лозунгите, които рекламираха социализма и на тяхно място се появиха реклами на дамски превръзки. Имаше лозунги от типа „Истинският комунист не пие и не пуши!“ На тяхно място дойде рекламата: „Истинският мъж пие от нашето уиски и пуши от нашите цигари!“ Когато лозунгите бяха заменени от реклами, хората много се зарадваха, защото им беше писнало от лозунги, а и рекламите бяха много по-пъстри и по-шарени. Оказа се обаче, че колкото по-пъстра и по-шарена е една реклама, толкова е по-досадна!

Защо рекламите са досадни? Не може ли да се направи реклама, която да хареса на хората, да име е драго да я гледат и слушат? Може, но целта на рекламата не е да ви хареса, а да ви накара да купувате. Щастието не е правилното потребителско чувство. Щастливият човек не се нуждае от нищо, той просто се наслаждава на своето щастие. Щастието не е това, което ще ви накара да купувате. Кои са правилните потребителски чувства, към които се е насочила рекламата?

Първата цел на рекламите това е чувството на неудовлетвореност. От телевизора ти казват: „Ти нямаш това, ти нямаш онова! Часовника ти е стар модел, колата ти е грозна, не ти ли е неудобно да караш такава кола?“ Това е неудовлетвореност към материалното ти състояние, но много по-неприятна е неудовлетвореността към теб самия: „Ти си дебел, плешив, миришеш лошо, от косата ти вали пърхот, на околните им е гадно да те гледат!“ Разбира се, след като рекламата те убеди, че ти имаш проблем, веднага ти предлага решение под формата на нов часовник, нова кола или шампоан, от който ще ти порасте коса, ако си плешив, ако не си, ще спре да ти пада пърхот и при всички случай ще започнеш да смърдиш много по-приемливо.

Втората цел на рекламата е чувството на страх. Плашат те с микроби и някакви ужасни болести. Целта е така да се паникьосаш, че да си готов да закупиш всеки продукт, който твърди, че те предпазва от тази невидима, а често и несъществуваща заплаха.

Третата цел на рекламите е дребнавостта. За българина казват, че най го е страх да не настине и да не се мине. Това е чувството за дребнавост, което осигурява мощен потребителски стимул. Рекламите ни казват: „Ще изпуснеш промоцията, тук е по-евтино с 2 стотинки! Ние ти даваме три на цената на две! Ако не дойдеш при нас, ще се минеш!“

Затова рекламите са неприятни. Целта им не е да те направят щастлив, а нещастен, защото нещастният човек е много по-добър потребител от щастливия. Друга причина рекламата да е досадна е това, че тя трябва да бъде забелязана. Ако нещо не те драни, ти не го забелязваш. Затова основно задача на създателите на реклами е да ги направят максимално дразнещи, гнусни и неприятни.

Рекламата се използва още за изтезаване на хора по метода наречен „Китайската капка“. Изтезанието се състои в следното: Връзват те така че да не можеш да избягаш и започват да ти пускат реклами докато не изгубиш разсъдъка си или докато не си купиш от рекламирания продукт. Най-често това изтезание се прилага в кино салоните и на спирките на метрото, защото там хората са вързани и нямат шанс да избягат.

Това е поредния пример за това, колко безсмислено нещо е кражбата. Като сравним ползата за крадеца с вредата получена в следствие на кражбата, виждаме че те са абсолютно несъизмерими. Колко получават собствениците на киносалоните, за това че тероризират клиентите си с реклами? Ако ги задължим да разделят прожекциите на такива със и такива без реклами, ще се окаже, че разликата в цената на билетите е под 1%. Разбира се, никой не би се подложил на мъчението да бъде затворен в тъмна стая и да бъде тормозен с реклами, срещу някакъв си един процент от цената на билета. При метрото положението е още по-драматично. И там ще получим нещо под 1% от цената на билета и то ако сметнем, колко получава метрото за това че тероризира пътниците си, да добавим подкупите взети от общинските съветници, които са сключили този договор и да добавим още и печалбата на рекламната агенция, която е осигурила тези подкупи.

Тоест, крадците не получават почти нищо, освен това, че ще горят в ада, но това за тях ще бъде една безплатна екстра. За да спрем изтезанията по метода на Китайската капка, трябва да си обещаем, че ще преследваме собствениците на киносалони и общинските съветници за това че са изтезавали хора, така както преследваме нацистките военнопрестъпници. Няма значение, че това, което правят, все още е напълно законно, ние ще се борим, един ден, те да бъдат наказани!

Как ще избираме стоки?

Добре, щом ще се откажем от рекламата, как хората ще изберат кое вино да си купят? В магазина има поне 50 различни бутилки и всичките изглеждат почти еднакво. Ами, ще се обърнат за съвет към някое независимо издание за вино и ще видят какво им препоръчва то. Няма значение, дали изданието е независимо или само се прави на независимо. При всички случай, ако ви кажат, че едно вино е превъзходно, то трябва да е поне що-годе приемливо, докато при рекламите няма такова изискване. Ако ви мързи да ровите по специализираните издания, просто ще се консултирате с продавач консултанта. В момента хората не вярват на съветите на продавачите, защото те работят не за клиентите, а за търговеца. Все едно да тръгнеш да се съдиш, а адвоката ти да е назначен и заплатен от противниковата страна.

Все пак, ако оправим системата и започнем ние да плащаме на продавачите, ще можем да започнем и да им вярваме. То така или иначе ние сме тези които плащат на продавачите, но сега им плащаме с надценката върху стоката. Тоест, когато купим им плащаме, а когато само зяпаме, ни излиза безплатно. Тоест, подобна промяна е изгодна за тези, които избират бързо и купуват бързо, но не е в интерес на тези, които обикалят магазините за удоволствие, само зяпат и почти нищо не купуват.

Добре, когато искаш да си купиш вино или друг известен продукт, ще попиташ продавача или ще погледнеш в специализираните издания. Какво ще правим, когато на пазара се появи нов продукт, за който хората още не са чували? Как без реклама може тази новина да стигне до хората и те да разберат за тази малка революция, т.е. за този принципно нов продукт? Отговорът е, че от фирмата ще изпратят директно писмо до потенциалните потребители на този нов продукт. Но нали изпращането на един милион писма е СПАМ? Да, според сега действащата система изпращането на толкова много писма е СПАМ и в някои държави дори могат да те вкарат в затвора за подобно нещо. Обаче, не така стоят нещата в моята системата, за която ви разказах (www.2-box.com). В моята система можеш да изпратиш колкото си писма искаш, на колкото си искаш хора. Вярно, че това може да ти излезе скъпо, защото към всяко писмо трябва да прикачиш депозит гарантираш, че писмото ти е ценно за получателя му и че ти не му досаждаш. Ако получателя не хареса писмото ти, той може да задържи този депозит и по този начин да компенсира загубеното си време. Ако писмото ти е много досадно и много хора решат да те глобят, то подобна реклама може да ти излезе доста скъпо, но данима е евтино да плащаш за телевизионни реклами и да досаждаш на ужасно много хора, повечето от които нямат нужда от твоя продукт. С директната реклама ти няма да досаждаш на всички, а само на тези, които има шанс да се заинтересуват. Ако си им загубил времето, ще им платиш компенсация. Това ще ти струва пари, но хората ще са доволни и няма да ти се сърдят. Иначе, хем плащаш за телевизията, която гледат, хем те псуват, че им досаждаш с реклами.

Клуб „Всички са известни“

Този текст не е част от книгата, но това е една моя идея, която се надявам аз и моите приятели да реализираме в близко бъдеще.

Клуб „Всички са известни“

Какво е това?
Това е един различен клуб. Решихме да направим място, където хората няма да са анонимни.

Ти, приятелю, тайно си мечтаеш, един ден да си известен и всички да те познават. Уви, славата не е за всеки. Виж ги родните знаменитости. Цял живот драпат да станат популярни, а когато се доберат до така мечтаната слава, си слагат черни очила и гледат, ако може, да се скрият. Не е ли по-добре за теб, още преди да си станал знаменитост, да дойдеш в нашия клуб и да провериш дали на теб славата ти понася? Ако ти хареса, ще останеш. Ако не ти е гот, ще си вдигнеш шапката и ще отидеш в някой обикновен клуб, където хората са без лица и без имена. Ще отидеш там където хората са като шарени и пъстри цветни сенки, които радват окото, но съществуват само на мига, след което се разтварят в небитието и изчезват безследно в безкрайната анонимност на големия град.

Анонимността е нещо много хубаво, особено ако си професионален измамник или сериен убиец. За нас обикновените хора анонимността е по-скоро бреме и затова ние предпочитаме да чатим в Интернет, вместо да блуждаем като сенки по клубове и нощни барове. В Интернет имаш нещо незаменимо, там имаш име. Това може да е просто някой идиотски псевдоним, но не е важно името ти дали е истинско или измислено, важното е, че то ти дава индентификация и обратна връзка с хората, с които общуваш.

Все пак, има нещо, което липсва в Интернет общуването. Там го няма живият контакт. Когато някой ти изпрати писмо пълно с красиви думи, ти не знаеш, дали той сам ги е съчинил или ги е копирал от някой сайт. Не знаеш дали това писмо е изпратено само до теб или до стотици, а може би дори хиляди хора. И в древността свалките са ставали чрез писма, но тогава са пишели на ръка с паче перо, а я се опитай с паче перо да напишеш хиляда писма. За съжаление, новите технологии опростиха общуването, но заедно с това го обезцениха. Днес хиляда имейла са много по-малко от едно писмо написано с паче перо.

Как да съчетаем положителните страни на Интернет общуването с живия контакт? Отговорът е прост: Елате в клуб „Всички се познават“. Нашата идея е да ви накараме да се чувствате, все едно че сте отишли на гости при приятел, който празнува рождения си ден. Ролята на рожденика се играе от една наша служителка, която наричаме домакинята. Тя е централната фигура и тя решава кой е поканен и кой не е. Домакинята има голяма власт, но нейното единствено задължение е да ви забавлява и да ви накара да се чувствате добре. Вие от своя страна се задължавате да се запознаете с нея, защото е много невъзпитано да си на купон и да не знаеш кой го е организирал.

Да се запознаеш с домакинята, това означава да й кажеш името си. Редно е, след това, тя да те представи на останалите гости. Разбира се, тази система работи само за малки купони, където гостите са не повече от десетина. Когато непрекъснато влизат и излизат нови хора, ще е досадно домакинята да представя всеки новодошъл пък и как ще ги запомниш всичките. На научните конференции използват друга система. Там всеки закача на ревера си бадж с името си и когато искаш да разбереш, кой е оня темерут, който ти се струва от някъде познат, отиваш при него, завираш носа си в ревера му и прочиташ името му. Разбира се, той разбира, че си се заинтересувал от неговата личност и на теб ти се налага да проведеш някакъв безсмислен разговор с него, за да оправдаеш интереса си. С темерута някак ще се оправиш, но какво ще правиш, ако човека, който те интересува е една сексапилна мадама, която е токова готина, че чак те е страх да я доближиш, а камо ли надникнеш в деколтето й, за да разбереш как се казва. Проблемът на повечето мъже е, че дори и да се осмелят да надникнат в деколтето на мадамата, те пак не успяват да прочетат името й.

При нас решението е различно. Няма церемониал майстор, който да съобщава имената на новопристигащите, нито ще се закичваме с баджове, като изкуфели професори. При нас просто казваш името си на домакинята и тя те регистрира. За регистрацията е нужно освен името ти и снимка. Това става за секунда, щрак, и не боли. Ако смяташ, че днес не изглеждаш добре, може да дръпнем от Интернет твоя по-свежа снимка и да използваме нея. При всички случай тази снимка е главно за хората, които са вътре в клуба, да могат да свържат физиономията ти с името ти.

Вътре в клуба има екран, на който можеш да видиш снимките и имената на всички присъстващи. Разбира се, там ще го има и твоето име редом до твоята физиономия.

Когато се регистрираш ще ти кажат кой номер си. Следващият път когато идваш няма нужда да казваш името си, нито да се снимаш. Достатъчно е да кажеш номера си и готово. Ако си си забравил номера, казваш името си и по него ще намерим регистрацията ти. Ако и името си не помниш, ще те намерим по снимката.

Ако желаеш може да добавиш към регистрацията си и допълнителна информация. Например, може да дадеш вашия профил във фейсбук. Тогава, ако някой се заинтересува от теб, той би могъл да ти пише или да разгледа снимките ти от плажа. Добре е двама души преди да се запознаят да знаят повече един за друг. Това е много по-добре, отколкото да отидете у вас, да се съблечете и чак тогава да установите, че не се харесвате.


Как се плаща?
В другите клубове се плаща като се слага надценка върху консумацията. Затова при тях консумацията е скъпа, а при нас не е. При другите чаят и минералната вода струват майка си и баща си, а при нас са безплатни. Там има дебела сервитьорка, която те гледа лошо и в един момент пристига и ти заявява: „Тази лимонада цял ден ли ще я ближеш? Поръчвай нещо друго или ставай и освобождавай масата!“ При нас дебели сервитьорки няма. Нещо повече, при нас няма никакви сервитьорки.

Как тогава се плаща в нашия клуб? Много просто, плаща се на час. Затова ние не гоним клиентите си. Колкото по-дълго стоиш, толкова по-добре за нас. Не си длъжен да консумираш. Може просто да стоиш и да си четеш вестник или да пиеш от безплатния ни чай или да играеш на безплатния ни билярд. Важното е да се чувстваш добре, да общуваш с интересни хора и да си изкараш добре.

Щом се плаща на час, значи ли, че на изхода трябва да платиш, за да те пуснем да си ходиш? Не, когато говориш по телефона, ти не плащаш след всеки разговор. Вместо това, накрая на месеца излиза сметката, колко си говорил. При нас е същото с тази разлика, че сметката излиза в края на седмицата, вместо в края на месеца. Освен това, ако не платиш, ние, за разлика от телефонните компании, няма да те гоним, а просто следващият път когато дойдеш, ако ни дължиш пари, може да не те пуснем да влезеш.

Каква ще е цената за престой? Цената ще е постоянна – левче на час, но времето няма да тече еднакво бързо. Ще има коефициент, който ще е изписан на екрана, където са физиономиите на посетителите. Когато този коефициент е 0.5 тогава цената ще е 50 стотинки на час, а ако коефициента стане 2.0, тогава цената ще е 2 лева на час. Когато времето е мъртво, коефициента ще пада, а когато е часа пик, коефициента ще се качи. Можеш предварително да видиш на нашата страница, колко ще бъде коефициента през следващата седмица в различните дни и в различните часове от деня. Ще можеш да видиш и каква е програмата. Така ще можеш предварително да си направиш сметката кога си на далавера да посетиш клуба и кога има нещо интересно, заради което си заслужава да го посетиш.

Как се плаща консумацията? Всеки посетител си има акредитив. Когато отидеш на бара поръчваш и бармана взима парите от твоя акредитив. Ако парите в акредитива ти са свършили, бармана ти казва, че нямаш повече пари и ти довнасяш колкото пари искаш. Ако си довнесъл повече отколкото ще изхарчиш днес, то парите ти остават в акредитива и можеш да ги харчиш следващия път. Когато отидеш на бара няма нужда да се легитимираш, защото барманът те познава. Той вижда името ти и снимката ти на екрана.

Въпрос: Щом всичко се плаща чрез акредитив, тогава как мога да дам бакшиш? Отговор: В клуб „Всички се познават“ бакшиши не се дават. Първо, тук системата е на самообслужване и няма сервитьорки, които да те гледат лошо и да ти просят бакшиш. Второ, на бармана и на останалите от обслужващия персонал им е абсолютно забранено да взимат бакшиши. Логичният въпрос тогава е: Как да накараме обслужващия персонал да ни се подмазва и да ни целува задника, щом не можем да ги изнудваме с бакшиша? При нас системата е много по-хитра и по-съвършена. При нас има възможност за гласуване и можеш да оцениш както обслужващия персонал така и останалите членове на клуба. Можеш да гласувате тайно, ако не искаш да се конфронтираш излишно или да гласуваш явно, ако искате да натриеш носа на някого или обратното да му покажеш колко го цениш. Системата с гласуването е много по-съвършена от системата на бакшишите, защото в другите клубове можеш да накажеш наглата сервитьорка единствено и само като я оставиш без бакшиш, а това често е крайно недостатъчно. Тук можеш да гласуваш срещу нея и това съществено ще намали заплатата й. Ако не ти се занимава да гласуваш, не си длъжен. Може и да не гласуваш изобщо, но самият факт, че персонала знае, че можеш да гласуваш за тях или против тях ще ги накара да са много мили и старателни.

Това, че можеш да гласуваш за останалите гости на клуба също е много важно. По този начин на всеки член на клуба се изчислява неговия персонален рейтинг. Хората, които са готини и не дразнят излишно селяндурите ще имат по-висок рейтинг, а на тези с най-високия рейтинг ще им се опрощава част от парите, които дължат за престоя си през седмицата. На тези, които са с много нисък отрицателен рейтинг, ще им се наложат глоби. Те вероятно няма да си платят глобата, но тогава ще загубят правото си да влизат в клуба. Тоест, гласувайки за другите гости вие може да насърчите готините и да направите престоят им в клуба почти безплатен. Можете и да накажете неприятните типове, като направите престоят им много скъп и по този начин да ги изгоните от клуба.

Въпрос: Щом бармана може когато си поиска да изтегли, колкото си поиска от моя акредитив, възможно ли е да ме излъже и да ми маркира нещо, което не съм консумирал? Отговор: Почти невъзможно е, защото всяка поръчка се записва в компютъра. Когато пожелаеш можеш да влезеш в системата и да видиш кога, кой, колко и за какво те е таксувал. Тази система е много по-съвършена от касовите бележки, които издават другите клубове. И ние издаваме касови бележки, но само когато зареждаш акредитива си, а в останалите случай касова бележка не е нужна.


На кого принадлежи клуба?
Клубът си има някакви собственици, които са дали парите за създаването му и които получават дивидент, за да възстановят разходите си, но истинските собственици на клуба са неговите членове. Правилата са такива, че ядрото на най-редовните посетители решава кой е добре дошъл и кой не е.

Има правило в устава на дружеството, което ограничава дивидента на собствениците до 10% от оборота. Това ограничение е за случай, че има печалба и дивидент. Разбира се, ако няма печалба, няма и дивидент. Благодарение на това правило собствениците не могат да натоварят сметката ти с повече от 10%. Тоест, ако клубът върви добре цените ще паднат, което е в интерес на клиентите. При другите клубове е обратното. Там, колкото по-добре върви клубът, толкова по-висока е цената, защото собствениците се възползват от положението и правят свръх печалба за сметка на клиентите.

Благодарение на това правило клиентите имат интерес клубът да върви добре, разходите му да са по-малко, а приходите повече. Затова се очаква, че клиентите ще гледат на клуба като на своя собственост, ще пазят имуществото, за да намалят разходите и ще канят приятели, които да се присъединят към клуба, за да се вдигнат приходите.


Кои са гостите на клуба?
Това е клуб за семейни и несемейни хора. Тук добре са дошли представителите на всички възрасти и поколения. Ако ти не можеш да понасяш малки деца или ако имаш неприязън спрямо възрастните хора, то в нашия клуб няма да ти хареса. Повечето клубове са тясно профилирани по възраст. Например: клуб на пенсионера, клуб на тинейджъра, клуб на хората от 42 до 46 и два месеца, клуб на възрастните чичковци и непълнолетните момичета, танцуващи около пилон. Всичките тези клубове разделят обществото и прекъсват връзката между поколенията. Единственото място, където се събираха заедно млади и стари бяха сватбите, но това беше когато все още имаше сватби. Сега вече никой не се жени и ние хората станахме като октоподите. Това са много умни животни, но при тях няма връзка между поколенията, поради което ние ги поръчваме за вечеря, вместо те нас да ни поръчват. При тях възрастния октопод снася яйцата и седи и чака докато се излюпят, след което си бие камшика и изчезва. Няма да ги възпитава, нито обучава, нито ще им плаща издръжка. Затова малките октоподчета са неуки и необразовани, точно такива каквито са днешните тинейджъри. За да стане от детето човек е нужно възпитание и образование. Нужно е младият човек да може да почерпи от знанията на по-възрастните от него. Тоест, нужна е връзката между поколенията. Точно тази връзка нашия клуб се опитва да запази.

Ние направихме едно място, където може да заведеш баба си и където и двамата да си изкарате добре. Ще кажеш: „Ама, как? Нали ако взема с мене оная дърта кукумявка, никое момче няма да смее да ме заговори. Само ще си загубя времето да седя там без нищо да забия.“ Всъщност не е така. Вярно е, че ако си с баба си, никой няма да посмее да те заговори, но ще те огледат добре и когато се прибереш ще намериш в профила си много интересни и неприлични предложения.

За да станеш член на нашият клуб не е нужно да си млад и красив, но това определено помага. Не са задължителни и образованието и ума, но и те не са за пренебрегване. В нашия клуб нито е нужно да си богат, нито е нужно да си готин, но трябва да притежаваш поне едно от тези две качества. Ако си беден и неприятен, не те искат никъде. Е, за съжаление, такъв и ние не те щем. Местата за забавление са два типа – забавление за богати и забавление за готини хора. Има скъпи клубове, където за да влезеш трябва непременно да си богат, и то много богат, за да може да си все още богат и на излизане. В тези клубове хич не се интересуват от това дали си готин или темерут. Там може да поискат да си облечен със скъпи дрехи, но това е пак, за да се уверят, че си богат. Има и места където пускат само готините хора. Така е, например, по ученическите купони и на приемите в президентството. На ученическите купони има домакин, който кани само тези, които са му приятели и които той намира за готини. На приемите в президентството са поканени тези, които президента намира за готини. Сега ще кажете, че ако си много много богат, президента ще те покани, дори и да не си готин. Така е, но когато си много много богат някои хора те смятат за готин, дори и да не си.

Тези които са богати и готини могат да отидат навсякъде. Могат да бъдат и на приема в президентството, могат да влезнат и в най-скъпия клуб. Проблемът е с тези, които притежават само едно от тези две качества. Досега нямаше място където богатите темерути и бедните пичове да могат да се срещнат. На темерутите им се иска да отидат там където ходят готините, а на пичовете им се иска да ги пуснат при богатите и ако може това да е безплатно.

Това е ролята на нашия клуб. Тук може да се срещнат свине производител с университетски преподавател. Разбира се, богатите темерути трябва да харесат бедните пичове и с гласа си да им вдигнат рейтинга. Ако университетският професор има достатъчно висок рейтинг, то престоят му в клуба ще е почти безплатен, но ако рейтинга му е нисък, значи той не е чак толкова готин, за колкото се мисли.


Мога ли да дойда без придружител?
По принцип сам човек никъде не може да отиде. Някои отчаяни самотници ходят сами на кино, но и това не си е работа. Седиш сам в тъмния салон и няма на кого две думи да кажеш. Единствените места, където човек може да отиде без придружител, това са селската кръчма и нашия клуб. В кръчмата дори и никого да няма, ще си говориш с кръчмарката и няма да скучаеш. В селската кръчма ти познаваш кръчмарката, познаваш и посетителите. Същото е и в нашия клуб, с тази разлика, че на кръчмарката й викаме домакиня.

Съвременният човек има огромен проблем с организацията на свободното си време. Работиш като вол цял ден в офиса и вечерта ти се иска да отидеш някъде да се видиш с приятели. Уви, не може просто да си вземеш шапката и да отидеш някъде. Трябва предварително да си го организирал. Звъниш на Пешо и го каниш да пиете по бира. Да, ама той тази вечер бил зает. След това звъниш на Иванчо, Драганчо и Петканчо. Накрая намираш приятел, който има време да излезе с теб, отиваш в бара, сядаш и започваш да скучаеш докато чакаш твоя човек да преодолее задръстванията.

На времето не е било така. Нямало е нужда да звъниш на Пешо. Отиваш в селската кръчма и Пешо е там или ако не е там скоро ще дойде, а и да не дойде, в кръчмата има достатъчно познати и приятели, с които ще си изкараш супер и без да чакаш Пешо.

Нашият клуб е точно като една такава селска кръчма. Няма нужда да звъниш на Пешо, Иванчо и Драганчо. Отиваш направо в клуба и има голяма вероятност да ги намериш там. Ако искаш да си по-сигурен, че ще видиш приятелите си, може да отбележиш на сайта на клуба, че тази вечер планираш да си там. По този начин, който иска да те види, може да дойде специално заради теб и да те види. Преди да решиш дали тази вечер да ходиш в клуба може да погледнеш кои са заявили, че ще бъдат там. Може да погледнеш и колко хора в момента са там. На нашата страница можеш да видиш от къщи колко човека има в момента в клуба, колко са мъжете и колко са жените. Дори можеш да видиш част от посетителите като име и снимка, но това са само тези посетители, които специално са разрешили да можеш да ги виждаш от вън. Останали посетители са видими само на екрана, който е вътре в клуба.


Какво може да се прави?
Първо да кажем какво не може. Забранено е пушенето. На който му се пуши, излиза на чист въздух и там пуши. Още по-забранено от пушенето е слушането на чалга. На който му се слуша подобна музика, да си потърси друг клуб. Друго ограничение идва от това, че гостите на клуба могат да доведат децата си. По тази причина не може да се прави нищо от нещата, които не трябва да се правят в присъствието на малки деца.

Основното забавление в нашия клуб е общуването с интересни хора. Хората идват при нас не заради храната, не заради музиката, нито пък заради тъпите игри от типа на домино. Целта на посещението при нас е социалния контакт. Не бъркайте социалния със сексуалния контакт. Нашият клуб е обществено място, на което присъстват малки деца и затова тук не им е мястото на сексуалните контакти.

Една важна разлика между нашия клуб и останалите е, че при нас се танцува много и можете да танцувате по всяко време. В другите клубове се танцува малко и то само след полунощ. Причината за тази разлика се крие в начина на заплащане. В другите клубове, за да ти вземат парите трябва да те закотвят на масата и да те накарат да консумираш. Ние ти взимаме парите дори и без да си консумирал и затова няма нужда да те тормозим, да те държим вързан за една маса и да те караме да се наливаш с алкохол. В другите клубове има професионален DJ, чиято задача е зорко да следи никой да не танцува преди полунощ. След полунощ те ще ви оставят малко да потанцувате, но ще ви прекъсват от време на време с някоя гадна песен, за да ви накарат да седнете и да консумирате. При нас няма DJ и музиката се пуска главно от посетителите. Затова при нас когато си поискате може да слушате, каквото си поискате.


Какви са правилата?
Както казахме, идеята ни е в нашия клуб да се чувстваш сякаш си поканен на рожден ден, с тази разлика, че при нас не е нужно да се набутваш за тъпи подаръци, които след това рожденика ще се чуди на кого да ги преподари. Както на рождените дни, така и при нас, в нашия клуб, не съществува понятието запазена маса. Ако на твоята маса има свободно място, всеки може да го използва. Ако станеш и отидеш да танцуваш или да си вземеш нещо от бара, като се върнеш може да завариш някой седнал на твоето място. В тази ситуация е добре да се разберете културно, както би постъпил, ако си на рожден ден и не желаеш да се конфронтираш с другите гости. Ако не сте прекалено дебели бихте могли да решите проблема, като се сместите двамата на един стол. Каквото и да правите, трябва да го правите така, че да не пречите и да не дразните останалите гости.

В нашия клуб посетителите имат много големи права. Вътре почти всичко е безплатно, а консумацията на бара е на цени като в бакалницата. Дори разрешаваме внасянето на храна и безалкохолни напитки от вън. Само твърдият алкохол ще е скъп, но това е, за да не се напълни клубът с алкохолици.

Тук имате голяма свобода, но все пак имате и задължения. Трябва да съдействате на домакинята. Важно е да пазите чисто и да не правите свинщини. Когато някъде нещо сте изцапали или счупили, редно е да го оправите. Домакинята има ангажимента да поддържа реда и да забавлява гостите и вие трябва да й помагате. Ако си забавен може да разказваш вицове и весели истории, ако си темерут, който гледа лошо, може да използваш този лош поглед, за да помогнеш на домакинята да поддържа реда.

Едно от задълженията ти е да си дружелюбен спрямо другите гости и най-вече спрямо домакинята. Важно е да си изкараш добре и да допринасяш за това хората около теб също да са добре. Ако не те харесат домакинята и останалите гости, това ще се отрази лошо на рейтинга ти и ще направи престоят ти в клуба значително по-скъп.


Лично пространство
Нашият клуб не е за хора, които не понасят да им се влиза в личното пространство. Тук всеки може да дойде при теб и да ти каже: „Пешо, искаш ли да направим една игра на билярд?“ Може би се чудиш откъде ти знае името този дето никога не си го виждал. Ами, твоето име го има на екрана, който виси на стената. Човека си е дал труда и го е прочел. Ако въпросният тип не ти допада му казваш просто: „Не, благодаря“ и повече не се занимаваш с него. Ако някой ти досажда твърде много, оплакваш се на домакинята и тя се оправя с него, ако се налага може дори и да го изхвърли от клуба.

Ако искаш да заведеш някое момиче някъде, където ще сте сами, тогава заведи го в някой друг клуб. Там, сред тълпата от абсолютно непознати, вие ще сте напълно сами. Там музиката дъни така яко, че никой не чува това, което й крещиш в ухото. Тук музиката е тиха и околните могат да те чуят, дори и да не крещиш. Дори може някой да се набърка в разговора ви с някоя тъпа реплика, но това е риска, когато се опитваш да сваляш мацка пред познати и приятели. Може да те подкрепят, като кажат на мацката колко си готин, но по-вероятно е да се опитат да ти подлеят вода и да те засенчат.


Видео наблюдението
Да, в нашия клуб ще има видео наблюдение. Основната причината за това е, че искаме нашите посетители да се чувстват спокойни и да не се оглеждат и ослушват непрекъснато някой да не би да им задигне нещо. В другите клубове е много досадно. Там когато искаш да отидеш до тоалетната молиш съседа си: „Бихте ли ми наглеждали чантата, да не й се случи нещо?“ Дори и клубовете където има видео наблюдение пак се краде. Там виждаш на записа как някакъв непознат човек ти пребърква джобовете на палтото. Това много не ти помага, защото ти не познаваш този човек и не знаеш как да го откриеш. При нас е различно. Тук всички се познават. Всеки, който е влязъл се е регистрирал на вратата и не е трудно да се установи кой точно е човека заловен от камерите.

Друг проблем е, че когато си купувате нещо от бара може бармана да се обърка и да маркира на друг човек, место на вас. Тогава, ако този друг човек се погрижи и си прегледа сметката ще каже: „Аз това не съм го купувал!“ Тогава ще прегледаме записа на камерите и ще оправим проблема.


Търговската тайна
Както казахме, истинските собственици на клуба са неговите членове. Това означава, че те не трябва да бъдат лъгани по никакъв начин. Първата лъжа, от която ще се откажем е търговската тайна. Редовното оправдание на търговците е: „За да не те лъжа, нищо няма да ти кажа, защото всичко е тайна.“ Защо тайната е лъжа? Ако ще сме честни един спрямо друг, няма да се лъжем и няма да имаме тайни помежду си. По тази причина членовете на клуба ще имат правото да знаят всяко нещо откъде и за колко е купено, каква надценка сме му сложили и колко сме продали и колко сме изхвърлили поради изтекъл срок на годност.

Отказваме се и от всякакви дребни магазинерски хитрини. Например, при нас никоя цена няма да завършва на 99. Когато нещо струва 1 лев и 99, хората си мислят, че струва лев и нещо, но цената е практически два лева. Затова всички цени завършващи на 99 са вид измама. Ще избягваме нестандартните грамажи. Когато опаковката съдържа 400 грама, вие си мислите, че това са стандартните 500 грама и по този начин сте излъган със сто грама.

Няма да сключваме договори задължаващи ни да продаваме стоката само на един единствен производител. Когато отидете в някой бар и искате да ви донесат от любимата ви бира се оказва, че тук вашата бира я няма, защото собственикът на бара е сключил договор с друга пивоварна и се е задължил да продава само от другата бира. Подобни договори са абсолютно незаконни и неморални, защото собственика на бара е продал душата ви на някаква пивоварна без да иска вашето съгласие за това. Никой няма право да обещава от ваше име, че вие няма да пиете друга бира освен тази на монополиста.

Срещата в бар „Мазе“

Продължение Двадесет и пет

Книгата продължава с поредния текст към поредната илюстрация.

_________________________


Когато се прибра, Гочо веднага слезе долу в бара, където имаше среща със съучениците си Петьо, Христо и Тошо Порното. Вие вече добре познавате професора по археология Петьо. Време е да ви запозная с доцент Христо Христов, един от най-големите специалисти по проблемите на стерилитета. Христо беше уважаван доктор в една от университетските клиники. Той беше съвестен и способен медик, но за съжаление извън професията му за него нищо интересно не може да се каже.

Тошо Порното единствен от четиримата нямаше университетска титла пред името си, но затова пък той беше единственият, който разполагаше с пари. Както вече казахме, през 2010 основните професии в България бяха сводник и проститутка. Опитайте се да познаете какъв беше Тошо. Е, добре, познахте. Той беше сводник, но не обикновен, традиционен сводник, който държи десетина момичета на околовръстното. Не, Тошо беше един модерен сводник, който продаваше женска плът в глобалната мрежа. По-точно той беше виден IT специалист, който притежаваше няколко интернет сайта за платена любов.

Гочо малко закъсня, заради проблема с гумата и очакваше, че всички вече са се събрали и го чакат. Далеч, не беше така. Единствен Петьо беше дошъл преди него, другите още ги нямаше.

Гочо седна на масата срещу Петьо и разсеяно заслуша за поредната придобивка на археолога. Петьо имаше хоби да събира съветски часовници, които той откриваше на битака и ги купуваше за по един-два лева парчето. По тази причина всяка седмица той беше с нов съветски часовник, по същия начин, по който Безкрачко всяка седмица се сдобиваше с нов Ролекс.

Някои хора колекционират скъпи картини, други събират диаманти, а Петьо беше избрал да събира часовници, и то не какви да е часовници, а само такива произведени в бившия Съветски Съюз. Стойността на всяка колекция зависи от това колко са склонни да дадат за нея другите колекционери. По тази причина колекцията на Петьо беше доста ценна. Точно в момента той се хвали на Гочо, че е купил поредния часовник от някакъв неук циганин, който го е намерил, когато са го цанили да разчисти стар таван. Петьо беше купил часовника за лев и петдесет, а твърдеше, че колекционерската му стойност била над сто долара.

– Това е уникален часовник и е съвсем запазен – хвалеше се Петьо. – Вярно е, че изостава с по десет-петнадесет минути на денонощие, но ако се почисти механизмът, ще се оправи.

На Гочо му беше скучно да слуша за петьовата колекция и затова разсеяно зяпаше наоколо. Те двамата седяха в бар „Мазе“, а това си беше една невъобразима дупка. Таванът беше схлупен, а стените мръсни и опушени. Нищо чудно, бара се намираше в мазето на блока, а мазетата на блоковете в Обеля не се отличават с особен комфорт.

Бар „Мазе“ беше едновременно бар, кръчма, дискотека, чалготека, казино, стриптийз и публичен дом. Тоест, всички човешки пороци бяха събрани на едно място. Това беше един храм на монетаризма, където от всичко се правеха пари и всичко се обръщаше в монети.

Гочо никога не е предполагал, че на тази преклонна възраст, все още ще посещава дискотеки. За съжаление, той и приятелите му бяха стари ергени и нямаха много какво друго да правят освен да убиват времето си на подобни места. Нямаха и голям избор къде да отидат, защото в 2010 в София всички барове бяха еднакви. Имаше по-скъпи и по-евтини, имаше малко по-луксозни и по-изпаднали, но в основни линии това бяха единствените разлики.

$$$

В центъра на бара имаше пилон, около който се въртеше нещо пищно, но доста повехнало. Това беше баба Цура, която работеше като жрица на любовта в бар „Мазе“. Имаше много публични домове, които предлагат млади проститутки, но тези бардаци са долу в центъра около парламента. Там около пилоните се въртят малолетни курви, но тук в Обеля 4, единственото, което предлагат на Гочо и на приятелите му са пищните форми на баба Цура.

Баба Цура е самотна баба. Дъщеря й тръгна да проституира по Европа и остави на Цура две малки ангелчета, за които тя трябва да се грижи. Щерката изпращаше пари от Европа, но те не стигаха и затова баба Цура припечелваше по нещо допълнително в бар „Мазе“. Тази вечер нямаше при кого да остави внуците и затова ги беше взела със себе си и в момента те са в бара, гледат и се чудят, какви ги върши баба им.

Гочо също беше в бара, гледаше пищните форми на баба Цура и честно казано и той не можеше да разбере, какви ги върши тази старица.

– Погледни само, каква красота! – каза Петьо.

Гочо за момент си помисли, че приятелят му говори за баба Цура и с почуда погледна към него. Петьо, обаче, въобще не забелязваше представлението на пилона. Той беше отворил новия си часовник и в момента показваше на Гочо някакви лъскави зъбни колелца, които цъкаха под капака. Гочо не можа да оцени красотата на зъбните колелца, но се зарадва, че Петьо още не е закъсал чак до там, че да хареса бабчето.

***

Четиримата приятели често се събираха в бар „Мазе“ и обсъждаха различни глобални въпроси. Говореха си за бъдещето на вселената, както и за бъдещето на човечеството и за какво ли още не. Последния път когато се бяха събрали говореха за спасението на българския род. И четиримата съзнаваха, че българското малцинство се топи и скоро напълно ще изчезне, но всеки един от тях имаше някаква концепция, за това как да предотврати това неприятно събитие.

Гинекологът Христо беше разработил уникален метод за лечение на безплодието при жените. Със своя метод той беше помогнал на много двойки да се сдобият с мечтаното отроче. Освен това той имаше и други идеи за спасяването на българите:
– Ако искаме да се раждат повече българчета, нужно е да извадим секса от училищата – обясняваше Христо.
– Че какво лошо виждаш в училищния секс – възмутено попита Тошо, който единствен от четиримата беше се уредил със секс още в училище. Другите трима разбраха какво е това чак в университета. Най-зле от всички беше Гочо, защото на него му се отвори парашута чак във втори курс.

Христо уверено разви тезата си:
– Когато едно момиченце започне да се чука още в училище, то първият й мъж обикновено е някой сополанко от съучениците й. Въпросният сополанко не успява да я задържи и много скоро тя го зарязва и си намира втори, после трети и така нататък докато си намери някой сводник, който да я пусне на околовръстното да прави пари. Ако момичето устиска докато завърши училище, тогава тя ще си намери някой много по-голям и по-зрял мъж, за когото може да се омъжи и да започне да му ражда деца.
– Защо според теб в училище тя ще си хване сополанко, а в университета ще намери зрял мъж? – попита Тошо.
– Много просто – отвърна му Христо. – В училище тя е най-старата, защото е в горните класове и всичките момчета са на нейните години или по-малки от нея, докато в университета тя ще е най-младата, защото там тя ще е първокурсничка.
– Добре, но как можем да извадим секса от училище? – попита Тошо. – Горните класове се чукат, а малките гледат от батковците и какичките и те също започват да се чукат. Как можем да накараме едно момиче да устиска и да не прави секс чак до 19 години?
– Точно тук е решението – отвърна му Христо. – Трябва да намалим възрастта на учениците. Няма как да накараме едно момиче на 19 да се пази девствена и да не прави секс. Те и до 18 не успяват да устискат, а за 19 годишните да не говорим. За да няма секс в училищата, трябва гимназията да свършва след десети, максимум след единадесети клас, а не след дванадесети, както е в момента.
– Няма как да стане това – обясни му Гочо. – За целта е нужна законодателна промяна. Ако се учи до дванадесети клас, това значи повече проститутки, ако се учи до десети, това значи повече памперси. В България лобито на сводниците е много по-силно от лобито на производителите на памперси, тоест няма да се приеме такава промяна. Дори може да гласуват в училище да се учи до тринайсти клас включително.

– И аз мисля, че това няма как да стане – подкрепи го Тошо. – Но има друг начин, по който можем да накараме момичета да пазят девствеността си и да започват полов живот по-късно.
– И какъв е този друг начин? – попита Христо, който беше раздразнен, от това че останалите не харесаха идея му.

Тошо пое дълбоко дъх и започна да излага своята концепция:
– Трябва да променим отношението на момичета към девствеността. В момента те гледат на това като на едно излишно бреме, от което искат час по-скоро да се отърват.
– Така е – съгласи се Христо. – При мен често идват тринайсет годишни пикли, които искат да им отстраня химена по оперативен път, защото били много малки и на батковците не им се занимавало с тях.
– Тошо, ти искаш да върнеш времето назад – обади се Петьо. – Идеята да се върне култа към девствеността е безумна. Това е все едно да искаш да възродиш парната машина.

Тошо се усмихна самодоволно и каза:
– Не, идеята не е нито безумна, нито невъзможна. В момента ние живеем в монетаристичното общество и всяко нещо, което струва пари е ценно. За да превърнем девствеността от бреме в ценност, ние само трябва да покажем на момичетата, че това е нещо, от което могат да изкарат пари. Тоест, ние ще им дадем възможност да продадат девствеността си.

– И как ще стане това? – попита Гочо, който внезапно се заинтересува.
– Много просто – отвърна му Тошо. – Чрез глобалната мрежа. Ще направим Интернет сайт, на който ще се продава девственост.
– Че аз и сега продавам девственост – намеси се Христо. – По оперативен път мога както да отнемам, така и да възстановявам девствеността на момичетата.
– А има ли много желаещи? – поинтересува се Гочо.
– Не, ти луд ли си. Виж в коя година живеем. Сега жените искат да бъдат отново млади, но без да са девствени. Опъвам бръчки, изсмуквам сланини, но почти никоя не иска да бъде отново девствена.

Тошо отговори на Христо:
– Става дума не ти да продаваш девственост, а да дадем на момичетата възможност да продадат собствената си невинност.
– Това едва ли е съвсем законно – обади се Петьо.
– Щом една жена може да си продава задника, защо да не може да продаде девствената си ципа? – отвърна му Тошо.
– Да, но задника може да си го продаваш всеки ден и дори по няколко пъти на ден, но девствеността може да я продадеш само веднъж. Не можеш да направиш бизнес от нещо, което може да се продаде само един единствен път – заяде се Христо.
– Защо да не може? – озъби се Тошо. – Разбира се, че може. Само дето цените ще са високи, като при недвижимите имоти. По мой изчисления, една девственост ще върви на цената на един апартамент.
– Добре, да кажем че някоя хубавица може и да успее да продаде невинността си срещу апартамент, но какво ще стане с грозните? – продължаваше да се заяжда Христо.
– Много просто – отвърна му Тошо. – Хубавите ще се продадат срещу хубав апартамент, а грозните срещу грозен.
– Това са глупости – възмущаваше се Христо. – Никой мъж няма да иска да плати за девственост. Мъжете не търсят девственици, напротив те бягат и се страхуват от тях.
– Мъжете по принцип бягат от отговорност – каза Тошо. – Когато едно момиче ти дари невинността си, се счита че ти си длъжен да се ожениш за нея, ако не го направиш, очакваш някой разярен баща да те гони с пушка. Съвсем различно е, ако купиш девствеността й чрез нашия сайт. При нас, щом си патил цената, това те освобождава от отговорност. Ако не си бил ти, някой друг е щял да я плати. А баща й, ако има някакви претенции, първо трябва да върне парите, а той няма да го направи, както се досещаш.
– Дори и да не носят отговорност, мъжете пак няма да искат да ползват тази услуга. Защо да плащаш за девственица, след като за тези пари можеш да си наемеш хиляда проститутки, за по един час всяка – отсече Христо.
– Ти не разбираш смисълът на този сайт. Ние ще предлагаме нещо уникално, ние ще предлагаме платена любов. Има много сайтове, които твърдят, че предлагат платена любов, но там мъжете получават само секс, но не и любов. При нас ще е различно.
– И що да е различно? – попита Христо.
– Научно е доказано, че 90% от момичетата се влюбват в първия си мъж, тоест с вероятност 90% ще получиш не само секс, но и любов.
– Ами ако аз се окажа в останалите 10%? – продължаваше да се заяжда Христо.
– Ами ти какъвто си куцузлия със сигурност ще се окажеш в останалите 10%, но проблемът си е твой.
– Добре, – намеси се Петьо. – Но щом девствеността струва толкова много пари, безспорно ще се появят фалшификати. Как ще се предпазим от измами? Христо вече ти каза колко напред е отишла пластичната хирургия. Как може човек да е сигурен, че срещу парите си е получил натурална девственица, а не евтина имитация?
– Точно тук идва ролята на нашия сайт – обясни му Тошо. – Когато искаш да се убедиш, че един документ е автентичен отиваш при нотариус, който установява по безспорен начин истинността му. Техниките на фалшификаторите много са напреднали, но напред са отишли и експертите разкриващи фалшификации. Питай Христо и той ще ти каже, че неговите фалшиви химени не могат да заблудят експертите.
– Така е, – съгласи се Христо. – Ако се направи професионална експертиза, фалшивите химени веднага се познават.

– Освен това – продължи Тошо. – Нашият сайт ще пази не само интересите на мъжете, но и интересите на момичетата. Сега я лъже някакъв тъпак, че бил млад, богат и ерген, а се оказва, че е стар, беден и женен. Ние от сайта ще имаме грижата да проверим, дали мъжът е този, за когото се представя и най-вече ние ще гарантираме, че тя ще си получи парите.
– Само ергени ли ще могат да ползват вашата услуга – попита Петьо.
– Не, защо? – отвърна Тошо. – Всеки, който има достатъчно пари е добре дошъл.
– Но момичетата ще предпочетат ергените, защото ще се надяват секса да прерасне в брак – предположи Петьо.

Тошо се усмихна демонстрирайки по-голямата си компетентност по тези въпроси:
– Това въобще не е вярно. Повечето момичета хич не се натискат да се женят, и те ще предпочетат първият да е някой женен. А и кой е казал, че жененият мъж не може да бъде разведен?

Тошо пое дъх и продължи:
– Погледни и от гледната точка на момичето. За нея е много по-добре вместо да я отворят на някой мизерен таван върху мръсни чаршафи да отиде на екзотичен остров и да загуби невинността си в скъп хотел, както си му е редът – свещи, палми, шампанско.

– Момичетата ще могат ли да изберат мъжа или ще са длъжни да си легнат с този, който дава най-много пари? – поинтересува се Гочо.
– Разбира се, че ще могат да избират – отвърна му Тошо. – Парите ще са само един от компонентите на сделката. Дори може едно момиче да се появи на нашия сайт, само за да подразни мъжете, да докаже на всички, че е девствена и да натрие носа на приятеля си, като му покаже колко много дават другите мъже за това, което тя е готова да му дари безплатно. С две думи, жените при нас няма да са задължени да сключват сделка, ако никоя от офертите не ги удовлетворява.

– Да, но жените, които продават девствеността си ще ги смятат за курви – продължаваше да спори Петьо.
– Курви са тези, които са на околовръстното – обясни му Тошо. – Манекенките, които се чукат за над хиляда евро, вече не са курви, а момичетата успели да продадат невинността си за торба с пари ще са сред най-почтените и най-уважаваните. Още повече, че те са имали какво да продадат, а днес това е рядкост.

– Никой няма да ти разреши да направиш подобен сайт – каза му Гочо. – По принцип проституцията не е забранена и жените могат да продават телата си и невинността си, но посредничеството при тези сделки се нарича сводничество и се преследва от закона.
– Каква е разликата между сводничество и сватовничество? – попита Тошо. – И в двата случая се предлага едно и също и единствената разлика е, че в единия случай става дума за един час, а в други случай говорим за цял живот. Това, което аз предлагам, по времетраене е много по-близо до сватовничеството отколкото до сводничеството. Дори може да оформяме сделките като пробен брак или като годеж.
– Въпреки всичко, готов съм да се обзаложа, че това, което предлагаш е незаконно – каза Гочо. – Освен това за годеж е нужно момичето да има право да се омъжи, тоест да е на 18, а от къде ще намериш в България осемнайсет годишна девственица?
– По закон може и на 16, ако е с разрешение на родителите – възрази Тошо.
– Това няма много да ти помогне, защото българките се отварят много по-рано – вдигна рамене Гочо.
– Но защо циганите могат да продават 12 годишни момичета на пазара за булки, а аз да не мога да продам девствеността им в Интернет? – ядоса се Тошо.
– Циганите са мнозинство, а мнозинството може да прави каквото си поиска. Ние сме малцинство, а малцинството може единствено и само да си наляга парцалите – обясни му Гочо.

Христо отново се намеси:
– Значи Тодоре, ти искаш да направиш всичко това, само за да изкараш кинти?
– Нищо подобно! – възмути се Тошо. – Аз ще го направя, за да променя отношението на българките към девствеността, по този начин ще повиша морала, а там където има повече морал се раждат повече бебета. Аз искам да спася българите като народност, а що се отнася до кинтите, не ме мисли, проститутките ми докарват достатъчно.

И Гочо имаше идея за това как да се запази българския род. Той изпъчи тумбак и заговори:
– Идеите ви за това да се извади секса от училище и да се насърчи запазването на девствеността не са лоши, но са твърде закъснели. Това можеше да помогне, ако ние още имахме деца. Сега вече българчета практически няма и затова ние българите трябва да престанем да гледаме в миналото и да се обърнем към бъдещето, а нашето бъдеще е в старческите домове.
– Да се говори за старческите домове е безсмислено – възрази Тошо. – Това е все едно да се говори за смъртта. Това са неща, които ще дойдат, независимо от това искаме ли ги или не.
– Без значение то това дали това ти харесва или не, но бъдещето на българския род е в старческите домове и вместо да си зариваме главата в пясъка, е по-добре да погледнем това бъдеще и да видим как можем да го използваме, за да спасим нещо от нашата цивилизация.
– Добре, каква ти е идеята. Как старческите домове ще ни помогнат да оцелеем? – попита Тошо.
– В момента българите имат проблем с размножаването и не правят деца. От друга страна циганите се размножават толкова ефективно, че чак не успяват да отгледат всичките деца които са произвели. Затова те дават на българите част от циганетата и ние ги отглеждаме в сиропиталища. Идеята ми е да обединим старческите домове със сиропиталищата и по този начин да дадем на отиващите си българи шанса да предадат на някого своите знания, език, култура и цивилизация.
– Гочо, как си я представяш тая работа? – възрази му Христо. – Група изкуфели старци и престарели бабички, а около тях търчат млади и здрави циганета. Ами, българските старци няма да имат никакъв шанс да се наложат над циганетата, а камо ли да ги възпитат и да им предадат нещо от езика си и културата си.
– И аз мисля така – включи се Петьо. – Циганета ще бият и малтретират българските старци и вместо те да прекарат спокойно старините си в един луксозен старчески дом, ще им се наложи да воюват с банда малки дяволчета. Тоест, ние ще пратим българските старци директно в ада. Не е ли по-добре да ги оставим на спокойствие да умрат сами забравени от Бога и от хората, вместо да ги пращаме на първата линия на фронта.

Гочо продължи да излага тезата си, без да се плаши от възраженията на опозицията:
– Властта обикновено се налага с мускули, но това далеч не е единственият начин. Ние ще дадем право на старците да решават кой остава в старческия дом и кой се връща обратно в сиропиталището. Това ще ги направи абсолютни господари. Те ще могат да дават дребни поощрения като „Ще ти купя сладолед“ и да налагат дребни наказания, като „Няма да гледаш телевизия“, но истинската власт ще идва от това, че те ще връщат в сиропиталището циганетата, с които не могат да се справят.
– Значи пак ще има сиропиталища? – попита Петьо.
– Да, ще запазим старите сиропиталища, но сега те ще са нещо като наказателен батальон за циганетата, които не подлежат на превъзпитание. Ще запазим и старите старчески домове за старците, които искат да умрат самотни и безполезни. Все пак, повечето българи ще предпочетат да умрат заобиколени от любящи циганета, които се грижат за тях и поглъщат жадно всяка тяхна дума. По този начин ние българите няма да изчезнем напълно, защото нещо от нас ще продължи да живее, като част от културата на един друг народ.
– Циганите са едни елементарни същества, които могат само да крадат и да се плодят – каза Тошо, който не изпитваше особено голяма любов към тези хора. – Не виждам как можем да им предадем нещо от нашата култура.
– Независимо от това дали циганите ти харесват или не, трябва да признаеш че те са бъдещето на България и да помислиш как ние можем да се включим в това бъдеще. Навремето, когато са се появили бозайниците, динозаврите са направили същата грешка. Тогава бозайниците са били едни обикновени плъхове, за разлика от динозаврите, които били огромни и силни. Динозаврите приели бозайниците за елементарни същества, които могат само да крадат и да се плодят, но не осъзнали, че бъдещето е именно в тях. Ако динозаврите бяха предали на бозайниците част от културата си и опита си, то нещичко би останало от тях. Те обаче били прекалено горди, за да общуват с по-нишите същества и затова изчезнали безследно, без да оставят нищо след себе си.
– Не си прав – възрази му Петьо. – Динозаврите не са изчезнали напълно, защото от тях са останали едни величествени фосили, които днес красят природонаучните музей. Ако ние българите искаме да остане нещо след нас, трябва да погледнем какво е останало от другите древни народи.
– Е, и к'во е останало? – ехидно попита Тошо.
– Вземете за пример траките. Това е един древен народ живял на нашите земи, който е нямал писменост и не е оставил никакви писмени документи.

$$$

– Ако ние българите искаме да остане нещо след нас, трябва да последваме примера на траките и да започнем да строим гробници.

Петьо погледна замечтано към бъдещето и каза:
– Искам един ден когато умра да ме заровите в гробница, заедно с цялата ми колекция от съветски часовници. След време археолозите ще ме открият сред всичките тези часовници и ще ме помислят за велик български владетел. Така ще се запази паметта за България и за българите.

Тъй си бъбреха четиримата приятели, но това беше последния път, когато се видяха, а днес тук са само Петьо и Гочо, другите двама продължават да закъсняват.

Най-накрая се появи Тошо. За съжаление той донесе една ужасна новина: Бяха убили Христо!

– Как се случи това? – попита с разтреперан глас Петьо.
– Някакъв нигериец го заклал – обясни Тошо. – Нигериеца и жена му имали проблеми и не можели да си направят бебе. Христо им помогнал, а за отплата нигериеца му теглил ножа.
– Както се казва: „Няма ненаказано добро“ – тъжно промълви Петьо.
– Може би, все пак има и друга причина за това убийство. Едва ли го е заклал само защото им е помогнал – предположи Гочо.
– Не е само заради това – съгласи се Тошо. – Оказва се, че уникалният метод на Христо за лечение на безплодието при жените е да им инжектира собствената си сперма.
– И къде точно им я е инжектирал? – попита Гочо, който обичаше пикантните подробности.
– Откъде да знам къде точно им я е инжектирал – сопна се Тошо. – Аз да не съм доктор. Христо си разбираше от работата и той най-добре е знаел къде да инжектира.
– Добре – намеси се Петьо. – Но досега Христо е приложил своя уникален метод на страшно много жени, как до сега никой не го е хванал?

Тошо въздъхна дълбоко и обясни:
– Всички жени, които Христо е лекувал, са били българки и след лечението се е очаквало да им се роди бяло българче и точно това се е случвало. За съжаление нигериеца очаквал черно бебе, а му се родило едно кафяво момченце.
– Толкова ли е тъп Христо? Не се ли е сетил, че щом бащата и майката са черни не е подходящо да прилага уникалния си метод? – възмути се Гочо.
– Нямало е откъде да знае – оправда го Тошо. – При него дошла за лечение една кенийка женена за българин. При това българинът имал едно съвсем българско име. Казвал се е Маркс Петров. Христо нямало откъде да знае, че този българин е от нигерийски произход и че всъщност е по-черен дори и от жена си.
– Маркс не е типично българско име – възрази Петьо.
– Да, – съгласи се Тошо. – Маркс не е, но Петров е една съвсем българска фамилия.

Гочо започна да разсъждава на глас:
– Добре, но защо нигериеца е насочил подозрението си директно към Христо. Тук има много българи и всеки един може да е баща на кафявото момченце.
– Защото са проклети мюсюлмани – избухна яростно Тошо. – При тях съпружеската вярност е свещена и Маркс дори и за момент не е предположил, че жена му може да му е сложила рога.

Така е, при българките беше различно. Случваше се понякога да се разбере, че бащата не е този, който трябва, но българките доста хойкаха и затова гледаха в такива случай да не се вдига излишен шум. Понякога правеха ДНК тестове на двама-трима потенциални бащи, но дори и нищо да не откриеха, никога не са си помисляли да хвърлят вината върху лекуващия ги лекар.

Настъпи тежка тишина. Единственото, което се чуваше, беше оглушителния вой на чалгата, която дънеше в бар „Мазе“. Накрая Тошо наруши мълчанието и каза:
– Ние трябва да отмъстим за смъртта на нашия приятел и да заколим нигериеца.
– Не е ли по-добре да оставим на съдебната система да отмъсти вместо нас – плахо попита Петьо.
Тошо му отговори:
– Ти сам знаеш, тарифата за убийство е триста лева подкуп, след което те оправдават и те изкарват невинен като новородено. Триста лева не са достатъчно отмъщение за смъртта на Христо. Справедливостта изисква – зъб за зъб и око за око.
– Но кой от нас ще отиде да заколи нигериеца? Аз не съм в състояние дори и пиле да заколя, а камо ли нигериец – възпротиви се Петьо.

Тошо се обърна към Гочо и му каза:
– Ти трябва да отидеш и да отмъстиш за Христо. Петьо не може, а и той е твърде важен за българската археология. Аз самият съм твърде важен за българското порно. Само ти на никого за нищо не си нужен. Ти трябва да поемеш този риск и да убиеш нигериеца.
– Но ти сам каза, че тарифата за убийство е триста лева подкуп. Аз нямам триста лева. Ако го убия, ще трябва да изгния в затвора – запротестира Гочо.
– Няма проблем – отвърна му Тошо. – Ти само му резни гръкляна, а за подкупа не му мисли, аз ще го платя.

Гочо се замисли за известно време и после мъдро отсече:
– Не, няма да закачаме нигериеца. Той е имал право да убие Христо. Освен това сделката е честна. Маркс е заклал Христо, но той ще отгледа сина му като свой собствен. Тоест имаме – живот срещу живот.