Клуб „Всички се познават“

Този текст не е част от книгата, но това е една моя идея, която се надявам аз и моите приятели да реализираме в близко бъдеще.

Клуб „Всички се познават“

Какво е това?
Това е един различен клуб. Решихме да направим място, където хората няма да са анонимни и самотни.

Ти, приятелю, тайно си мечтаеш, един ден да си известен и всички да те познават. Уви, славата не е за всеки. Виж ги родните знаменитости. Цял живот драпат да станат популярни, а когато се доберат до така мечтаната слава, си слагат черни очила и гледат, ако може, да се скрият. Не е ли по-добре за теб, още преди да си станал знаменитост, да дойдеш в нашия клуб и да провериш дали на теб славата ти понася? Ако ти хареса, ще останеш. Ако не ти е гот, ще си вдигнеш шапката и ще отидеш в някой обикновен клуб, където хората са без лица и без имена. Ще отидеш там където хората са като шарени и пъстри цветни сенки, които радват окото, но съществуват само на мига, след което се разтварят в небитието и изчезват безследно в безкрайната анонимност на големия град.

Анонимността е нещо много хубаво, особено ако си професионален измамник или сериен убиец. За нас обикновените хора анонимността е по-скоро бреме и затова ние предпочитаме да чатим в Интернет, вместо да блуждаем като сенки по клубове и нощни барове. В Интернет имаш нещо незаменимо, там имаш име. Това може да е просто някой идиотски псевдоним, но не е важно името ти дали е истинско или измислено, важното е, че то ти дава индентификация и обратна връзка с хората, с които общуваш.

Все пак, има нещо, което липсва в Интернет общуването. Там го няма живият контакт. Когато някой ти изпрати писмо пълно с красиви думи, ти не знаеш, дали той сам ги е съчинил или ги е копирал от някой сайт. Не знаеш дали това писмо е изпратено само до теб или до стотици, а може би дори хиляди хора. И в древността свалките са ставали чрез писма, но тогава са пишели на ръка с паче перо, а я се опитай с паче перо да напишеш хиляда писма. За съжаление, новите технологии опростиха общуването, но заедно с това го обезцениха. Днес хиляда имейла са много по-малко от едно писмо написано с паче перо.

Как да съчетаем положителните страни на Интернет общуването с живия контакт? Отговорът е прост: Елате в клуб „Всички се познават“. Нашата идея е да ви накараме да се чувствате, все едно че сте отишли на гости при приятел, който празнува рождения си ден. Ролята на рожденика се играе от една наша служителка, която наричаме домакинята. Тя е централната фигура и тя решава кой е поканен и кой не е. Домакинята има голяма власт, но нейното единствено задължение е да ви забавлява и да ви накара да се чувствате добре. Вие от своя страна се задължавате да се запознаете с нея, защото е много невъзпитано да си на купон и да не знаеш кой го е организирал.

Да се запознаеш с домакинята, това означава да й кажеш името си. Редно е, след това, тя да те представи на останалите гости. Разбира се, тази система работи само за малки купони, където гостите са не повече от десетина. Когато непрекъснато влизат и излизат нови хора, ще е досадно домакинята да представя всеки новодошъл пък и как ще ги запомниш всичките. На научните конференции използват друга система. Там всеки закача на ревера си бадж с името си и когато искаш да разбереш, кой е оня темерут, който ти се струва от някъде познат, отиваш при него, завираш носа си в ревера му и прочиташ името му. Разбира се, той разбира, че си се заинтересувал от неговата личност и на теб ти се налага да проведеш някакъв безсмислен разговор с него, за да оправдаеш интереса си. С темерута някак ще се оправиш, но какво ще правиш, ако човека, който те интересува е една сексапилна мадама, която е токова готина, че чак те е страх да я доближиш, а камо ли надникнеш в деколтето й, за да разбереш как се казва. Проблемът на повечето мъже е, че дори и да се осмелят да надникнат в деколтето на мадамата, те пак не успяват да прочетат името й.

При нас решението е различно. Няма церемониал майстор, който да съобщава имената на новопристигащите, нито ще се закичваме с баджове, като изкуфели професори. При нас просто казваш името си на домакинята и тя те регистрира. За регистрацията е нужно освен името ти и снимка. Това става за секунда, щрак, и не боли. Ако смяташ, че днес не изглеждаш добре, може да дръпнем от Интернет твоя по-свежа снимка и да използваме нея. При всички случай тази снимка е главно за хората, които са вътре в клуба, да могат да свържат физиономията ти с името ти.

Вътре в клуба има екран, на който можеш да видиш снимките и имената на всички присъстващи. Разбира се, там ще го има и твоето име редом до твоята физиономия.

Когато се регистрираш ще ти кажат кой номер си. Следващият път когато идваш няма нужда да казваш името си, нито да се снимаш. Достатъчно е да кажеш номера си и готово. Ако си си забравил номера, казваш името си и по него ще намерим регистрацията ти. Ако и името си не помниш, ще те намерим по снимката.

Ако желаеш може да добавиш към регистрацията си и допълнителна информация. Например, може да дадеш вашия профил във фейсбук. Тогава, ако някой се заинтересува от теб, той би могъл да ти пише или да разгледа снимките ти от плажа. Добре е двама души преди да се запознаят да знаят повече един за друг. Това е много по-добре, отколкото да отидете у вас, да се съблечете и чак тогава да установите, че не се харесвате.


Как се плаща?
В другите клубове се плаща като се слага надценка върху консумацията. Затова при тях консумацията е скъпа, а при нас не е. При другите чаят и минералната вода струват майка си и баща си, а при нас са безплатни. Там има дебела сервитьорка, която те гледа лошо и в един момент пристига и ти заявява: „Тази лимонада цял ден ли ще я ближеш? Поръчвай нещо друго или ставай и освобождавай масата!“ При нас дебели сервитьорки няма. Нещо повече, при нас няма никакви сервитьорки.

Как тогава се плаща в нашия клуб? Много просто, плаща се на час. Затова ние не гоним клиентите си. Колкото по-дълго стоиш, толкова по-добре за нас. Не си длъжен да консумираш. Може просто да стоиш и да си четеш вестник или да пиеш от безплатния ни чай или да играеш на безплатния ни билярд. Важното е да се чувстваш добре, да общуваш с интересни хора и да си изкараш добре.

Щом се плаща на час, значи ли, че на изхода трябва да платиш, за да те пуснем да си ходиш? Не, когато говориш по телефона, ти не плащаш след всеки разговор. Вместо това, накрая на месеца излиза сметката, колко си говорил. При нас е същото с тази разлика, че сметката излиза в края на седмицата, вместо в края на месеца. Освен това, ако не платиш, ние, за разлика от телефонните компании, няма да те гоним, а просто следващият път когато дойдеш, ако ни дължиш пари, може да не те пуснем да влезеш.

Каква ще е цената за престой? Цената ще е постоянна – левче на час, но времето няма да тече еднакво бързо. Ще има коефициент, който ще е изписан на екрана, където са физиономиите на посетителите. Когато този коефициент е 0.5 тогава цената ще е 50 стотинки на час, а ако коефициента стане 2.0, тогава цената ще е 2 лева на час. Когато времето е мъртво, коефициента ще пада, а когато е часа пик, коефициента ще се качи. Можеш предварително да видиш на нашата страница, колко ще бъде коефициента през следващата седмица в различните дни и в различните часове от деня. Ще можеш да видиш и каква е програмата. Така ще можеш предварително да си направиш сметката кога си на далавера да посетиш клуба и кога има нещо интересно, заради което си заслужава да го посетиш.

Как се плаща консумацията? Всеки посетител си има акредитив. Когато отидеш на бара поръчваш и бармана взима парите от твоя акредитив. Ако парите в акредитива ти са свършили, бармана ти казва, че нямаш повече пари и ти довнасяш колкото пари искаш. Ако си довнесъл повече отколкото ще изхарчиш днес, то парите ти остават в акредитива и можеш да ги харчиш следващия път. Когато отидеш на бара няма нужда да се легитимираш, защото барманът те познава. Той вижда името ти и снимката ти на екрана.

Въпрос: Щом всичко се плаща чрез акредитив, тогава как мога да дам бакшиш? Отговор: В клуб „Всички се познават“ бакшиши не се дават. Първо, тук системата е на самообслужване и няма сервитьорки, които да те гледат лошо и да ти просят бакшиш. Второ, на бармана и на останалите от обслужващия персонал им е абсолютно забранено да взимат бакшиши. Логичният въпрос тогава е: Как да накараме обслужващия персонал да ни се подмазва и да ни целува задника, щом не можем да ги изнудваме с бакшиша? При нас системата е много по-хитра и по-съвършена. При нас има възможност за гласуване и можеш да оцениш както обслужващия персонал така и останалите членове на клуба. Можеш да гласувате тайно, ако не искаш да се конфронтираш излишно или да гласуваш явно, ако искате да натриеш носа на някого или обратното да му покажеш колко го цениш. Системата с гласуването е много по-съвършена от системата на бакшишите, защото в другите клубове можеш да накажеш наглата сервитьорка единствено и само като я оставиш без бакшиш, а това често е крайно недостатъчно. Тук можеш да гласуваш срещу нея и това съществено ще намали заплатата й. Ако не ти се занимава да гласуваш, не си длъжен. Може и да не гласуваш изобщо, но самият факт, че персонала знае, че можеш да гласуваш за тях или против тях ще ги накара да са много мили и старателни.

Това, че можеш да гласуваш за останалите гости на клуба също е много важно. По този начин на всеки член на клуба се изчислява неговия персонален рейтинг. Хората, които са готини и не дразнят излишно селяндурите ще имат по-висок рейтинг, а на тези с най-високия рейтинг ще им се опрощава част от парите, които дължат за престоя си през седмицата. На тези, които са с много нисък отрицателен рейтинг, ще им се наложат глоби. Те вероятно няма да си платят глобата, но тогава ще загубят правото си да влизат в клуба. Тоест, гласувайки за другите гости вие може да насърчите готините и да направите престоят им в клуба почти безплатен. Можете и да накажете неприятните типове, като направите престоят им много скъп и по този начин да ги изгоните от клуба.

Въпрос: Щом бармана може когато си поиска да изтегли, колкото си поиска от моя акредитив, възможно ли е да ме излъже и да ми маркира нещо, което не съм консумирал? Отговор: Почти невъзможно е, защото всяка поръчка се записва в компютъра. Когато пожелаеш можеш да влезеш в системата и да видиш кога, кой, колко и за какво те е таксувал. Тази система е много по-съвършена от касовите бележки, които издават другите клубове. И ние издаваме касови бележки, но само когато зареждаш акредитива си, а в останалите случай касова бележка не е нужна.


На кого принадлежи клуба?
Клубът си има някакви собственици, които са дали парите за създаването му и които получават дивидент, за да възстановят разходите си, но истинските собственици на клуба са неговите членове. Правилата са такива, че ядрото на най-редовните посетители решава кой е добре дошъл и кой не е.

Има правило в устава на дружеството, което ограничава дивидента на собствениците до 10% от оборота. Това ограничение е за случай, че има печалба и дивидент. Разбира се, ако няма печалба, няма и дивидент. Благодарение на това правило собствениците не могат да натоварят сметката ти с повече от 10%. Тоест, ако клубът върви добре цените ще паднат, което е в интерес на клиентите. При другите клубове е обратното. Там, колкото по-добре върви клубът, толкова по-висока е цената, защото собствениците се възползват от положението и правят свръх печалба за сметка на клиентите.

Благодарение на това правило клиентите имат интерес клубът да върви добре, разходите му да са по-малко, а приходите повече. Затова се очаква, че клиентите ще гледат на клуба като на своя собственост, ще пазят имуществото, за да намалят разходите и ще канят приятели, които да се присъединят към клуба, за да се вдигнат приходите.


Кои са гостите на клуба?
Това е клуб за семейни и несемейни хора. Тук добре са дошли представителите на всички възрасти и поколения. Ако ти не можеш да понасяш малки деца или ако имаш неприязън спрямо възрастните хора, то в нашия клуб няма да ти хареса. Повечето клубове са тясно профилирани по възраст. Например: клуб на пенсионера, клуб на тинейджъра, клуб на хората от 42 до 46 и два месеца, клуб на възрастните чичковци и непълнолетните момичета, танцуващи около пилон. Всичките тези клубове разделят обществото и прекъсват връзката между поколенията. Единственото място, където се събираха заедно млади и стари бяха сватбите, но това беше когато все още имаше сватби. Сега вече никой не се жени и ние хората станахме като октоподите. Това са много умни животни, но при тях няма връзка между поколенията, поради което ние ги поръчваме за вечеря, вместо те нас да ни поръчват. При тях възрастния октопод снася яйцата и седи и чака докато се излюпят, след което си бие камшика и изчезва. Няма да ги възпитава, нито обучава, нито ще им плаща издръжка. Затова малките октоподчета са неуки и необразовани, точно такива каквито са днешните тинейджъри. За да стане от детето човек е нужно възпитание и образование. Нужно е младият човек да може да почерпи от знанията на по-възрастните от него. Тоест, нужна е връзката между поколенията. Точно тази връзка нашия клуб се опитва да запази.

Ние направихме едно място, където може да заведеш баба си и където и двамата да си изкарате добре. Ще кажеш: „Ама, как? Нали ако взема с мене оная дърта кукумявка, никое момче няма да смее да ме заговори. Само ще си загубя времето да седя там без нищо да забия.“ Всъщност не е така. Вярно е, че ако си с баба си, никой няма да посмее да те заговори, но ще те огледат добре и когато се прибереш ще намериш в профила си много интересни и неприлични предложения.

За да станеш член на нашият клуб не е нужно да си млад и красив, но това определено помага. Не са задължителни и образованието и ума, но и те не са за пренебрегване. В нашия клуб нито е нужно да си богат, нито е нужно да си готин, но трябва да притежаваш поне едно от тези две качества. Ако си беден и неприятен, не те искат никъде. Е, за съжаление, такъв и ние не те щем. Местата за забавление са два типа – забавление за богати и забавление за готини хора. Има скъпи клубове, където за да влезеш трябва непременно да си богат, и то много богат, за да може да си все още богат и на излизане. В тези клубове хич не се интересуват от това дали си готин или темерут. Там може да поискат да си облечен със скъпи дрехи, но това е пак, за да се уверят, че си богат. Има и места където пускат само готините хора. Така е, например, по ученическите купони и на приемите в президентството. На ученическите купони има домакин, който кани само тези, които са му приятели и които той намира за готини. На приемите в президентството са поканени тези, които президента намира за готини. Сега ще кажете, че ако си много много богат, президента ще те покани, дори и да не си готин. Така е, но когато си много много богат някои хора те смятат за готин, дори и да не си.

Тези които са богати и готини могат да отидат навсякъде. Могат да бъдат и на приема в президентството, могат да влезнат и в най-скъпия клуб. Проблемът е с тези, които притежават само едно от тези две качества. Досега нямаше място където богатите темерути и бедните пичове да могат да се срещнат. На темерутите им се иска да отидат там където ходят готините, а на пичовете им се иска да ги пуснат при богатите и ако може това да е безплатно.

Това е ролята на нашия клуб. Тук може да се срещнат свине производител с университетски преподавател. Разбира се, богатите темерути трябва да харесат бедните пичове и с гласа си да им вдигнат рейтинга. Ако университетският професор има достатъчно висок рейтинг, то престоят му в клуба ще е почти безплатен, но ако рейтинга му е нисък, значи той не е чак толкова готин, за колкото се мисли.


Мога ли да дойда без придружител?
По принцип сам човек никъде не може да отиде. Някои отчаяни самотници ходят сами на кино, но и това не си е работа. Седиш сам в тъмния салон и няма на кого две думи да кажеш. Единствените места, където човек може да отиде без придружител, това са селската кръчма и нашия клуб. В кръчмата дори и никого да няма, ще си говориш с кръчмарката и няма да скучаеш. В селската кръчма ти познаваш кръчмарката, познаваш и посетителите. Същото е и в нашия клуб, с тази разлика, че на кръчмарката й викаме домакиня.

Съвременният човек има огромен проблем с организацията на свободното си време. Работиш като вол цял ден в офиса и вечерта ти се иска да отидеш някъде да се видиш с приятели. Уви, не може просто да си вземеш шапката и да отидеш някъде. Трябва предварително да си го организирал. Звъниш на Пешо и го каниш да пиете по бира. Да, ама той тази вечер бил зает. След това звъниш на Иванчо, Драганчо и Петканчо. Накрая намираш приятел, който има време да излезе с теб, отиваш в бара, сядаш и започваш да скучаеш докато чакаш твоя човек да преодолее задръстванията.

На времето не е било така. Нямало е нужда да звъниш на Пешо. Отиваш в селската кръчма и Пешо е там или ако не е там скоро ще дойде, а и да не дойде, в кръчмата има достатъчно познати и приятели, с които ще си изкараш супер и без да чакаш Пешо.

Нашият клуб е точно като една такава селска кръчма. Няма нужда да звъниш на Пешо, Иванчо и Драганчо. Отиваш направо в клуба и има голяма вероятност да ги намериш там. Ако искаш да си по-сигурен, че ще видиш приятелите си, може да отбележиш на сайта на клуба, че тази вечер планираш да си там. По този начин, който иска да те види, може да дойде специално заради теб и да те види. Преди да решиш дали тази вечер да ходиш в клуба може да погледнеш кои са заявили, че ще бъдат там. Може да погледнеш и колко хора в момента са там. На нашата страница можеш да видиш от къщи колко човека има в момента в клуба, колко са мъжете и колко са жените. Дори можеш да видиш част от посетителите като име и снимка, но това са само тези посетители, които специално са разрешили да можеш да ги виждаш от вън. Останали посетители са видими само на екрана, който е вътре в клуба.


Какво може да се прави?
Първо да кажем какво не може. Забранено е пушенето. На който му се пуши, излиза на чист въздух и там пуши. Още по-забранено от пушенето е слушането на чалга. На който му се слуша подобна музика, да си потърси друг клуб. Друго ограничение идва от това, че гостите на клуба могат да доведат децата си. По тази причина не може да се прави нищо от нещата, които не трябва да се правят в присъствието на малки деца.

Основното забавление в нашия клуб е общуването с интересни хора. Хората идват при нас не заради храната, не заради музиката, нито пък заради тъпите игри от типа на домино. Целта на посещението при нас е социалния контакт. Не бъркайте социалния със сексуалния контакт. Нашият клуб е обществено място, на което присъстват малки деца и затова тук не им е мястото на сексуалните контакти.

Една важна разлика между нашия клуб и останалите е, че при нас се танцува много и можете да танцувате по всяко време. В другите клубове се танцува малко и то само след полунощ. Причината за тази разлика се крие в начина на заплащане. В другите клубове, за да ти вземат парите трябва да те закотвят на масата и да те накарат да консумираш. Ние ти взимаме парите дори и без да си консумирал и затова няма нужда да те тормозим, да те държим вързан за една маса и да те караме да се наливаш с алкохол. В другите клубове има професионален DJ, чиято задача е зорко да следи никой да не танцува преди полунощ. След полунощ те ще ви оставят малко да потанцувате, но ще ви прекъсват от време на време с някоя гадна песен, за да ви накарат да седнете и да консумирате. При нас няма DJ и музиката се пуска главно от посетителите. Затова при нас когато си поискате може да слушате, каквото си поискате.


Какви са правилата?
Както казахме, идеята ни е в нашия клуб да се чувстваш сякаш си поканен на рожден ден, с тази разлика, че при нас не е нужно да се набутваш за тъпи подаръци, които след това рожденика ще се чуди на кого да ги преподари. Както на рождените дни, така и при нас, в нашия клуб, не съществува понятието запазена маса. Ако на твоята маса има свободно място, всеки може да го използва. Ако станеш и отидеш да танцуваш или да си вземеш нещо от бара, като се върнеш може да завариш някой седнал на твоето място. В тази ситуация е добре да се разберете културно, както би постъпил, ако си на рожден ден и не желаеш да се конфронтираш с другите гости. Ако не сте прекалено дебели бихте могли да решите проблема, като се сместите двамата на един стол. Каквото и да правите, трябва да го правите така, че да не пречите и да не дразните останалите гости.

В нашия клуб посетителите имат много големи права. Вътре почти всичко е безплатно, а консумацията на бара е на цени като в бакалницата. Дори разрешаваме внасянето на храна и безалкохолни напитки от вън. Само твърдият алкохол ще е скъп, но това е, за да не се напълни клубът с алкохолици.

Тук имате голяма свобода, но все пак имате и задължения. Трябва да съдействате на домакинята. Важно е да пазите чисто и да не правите свинщини. Когато някъде нещо сте изцапали или счупили, редно е да го оправите. Домакинята има ангажимента да поддържа реда и да забавлява гостите и вие трябва да й помагате. Ако си забавен може да разказваш вицове и весели истории, ако си темерут, който гледа лошо, може да използваш този лош поглед, за да помогнеш на домакинята да поддържа реда.

Едно от задълженията ти е да си дружелюбен спрямо другите гости и най-вече спрямо домакинята. Важно е да си изкараш добре и да допринасяш за това хората около теб също да са добре. Ако не те харесат домакинята и останалите гости, това ще се отрази лошо на рейтинга ти и ще направи престоят ти в клуба значително по-скъп.


Лично пространство
Нашият клуб не е за хора, които не понасят да им се влиза в личното пространство. Тук всеки може да дойде при теб и да ти каже: „Пешо, искаш ли да направим една игра на билярд?“ Може би се чудиш откъде ти знае името този дето никога не си го виждал. Ами, твоето име го има на екрана, който виси на стената. Човека си е дал труда и го е прочел. Ако въпросният тип не ти допада му казваш просто: „Не, благодаря“ и повече не се занимаваш с него. Ако някой ти досажда твърде много, оплакваш се на домакинята и тя се оправя с него, ако се налага може дори и да го изхвърли от клуба.

Ако искаш да заведеш някое момиче някъде, където ще сте сами, тогава заведи го в някой друг клуб. Там, сред тълпата от абсолютно непознати, вие ще сте напълно сами. Там музиката дъни така яко, че никой не чува това, което й крещиш в ухото. Тук музиката е тиха и околните могат да те чуят, дори и да не крещиш. Дори може някой да се набърка в разговора ви с някоя тъпа реплика, но това е риска, когато се опитваш да сваляш мацка пред познати и приятели. Може да те подкрепят, като кажат на мацката колко си готин, но по-вероятно е да се опитат да ти подлеят вода и да те засенчат.


Видео наблюдението
Да, в нашия клуб ще има видео наблюдение. Основната причината за това е, че искаме нашите посетители да се чувстват спокойни и да не се оглеждат и ослушват непрекъснато някой да не би да им задигне нещо. В другите клубове е много досадно. Там когато искаш да отидеш до тоалетната молиш съседа си: „Бихте ли ми наглеждали чантата, да не й се случи нещо?“ Дори и клубовете където има видео наблюдение пак се краде. Там виждаш на записа как някакъв непознат човек ти пребърква джобовете на палтото. Това много не ти помага, защото ти не познаваш този човек и не знаеш как да го откриеш. При нас е различно. Тук всички се познават. Всеки, който е влязъл се е регистрирал на вратата и не е трудно да се установи кой точно е човека заловен от камерите.

Друг проблем е, че когато си купувате нещо от бара може бармана да се обърка и да маркира на друг човек, место на вас. Тогава, ако този друг човек се погрижи и си прегледа сметката ще каже: „Аз това не съм го купувал!“ Тогава ще прегледаме записа на камерите и ще оправим проблема.


Търговската тайна
Както казахме, истинските собственици на клуба са неговите членове. Това означава, че те не трябва да бъдат лъгани по никакъв начин. Първата лъжа, от която ще се откажем е търговската тайна. Редовното оправдание на търговците е: „За да не те лъжа, нищо няма да ти кажа, защото всичко е тайна.“ Защо тайната е лъжа? Ако ще сме честни един спрямо друг, няма да се лъжем и няма да имаме тайни помежду си. По тази причина членовете на клуба ще имат правото да знаят всяко нещо откъде и за колко е купено, каква надценка сме му сложили и колко сме продали и колко сме изхвърлили поради изтекъл срок на годност.

Отказваме се и от всякакви дребни магазинерски хитрини. Например, при нас никоя цена няма да завършва на 99. Когато нещо струва 1 лев и 99, хората си мислят, че струва лев и нещо, но цената е практически два лева. Затова всички цени завършващи на 99 са вид измама. Ще избягваме нестандартните грамажи. Когато опаковката съдържа 400 грама, вие си мислите, че това са стандартните 500 грама и по този начин сте излъган със сто грама.

Няма да сключваме договори задължаващи ни да продаваме стоката само на един единствен производител. Когато отидете в някой бар и искате да ви донесат от любимата ви бира се оказва, че тук вашата бира я няма, защото собственикът на бара е сключил договор с друга пивоварна и се е задължил да продава само от другата бира. Подобни договори са абсолютно незаконни и неморални, защото собственика на бара е продал душата ви на някаква пивоварна без да иска вашето съгласие за това. Никой няма право да обещава от ваше име, че вие няма да пиете друга бира освен тази на монополиста.

Срещата в бар „Мазе“

Продължение Двадесет и пет

Книгата продължава с поредния текст към поредната илюстрация.

_________________________


Когато се прибра, Гочо веднага слезе долу в бара, където имаше среща със съучениците си Петьо, Христо и Тошо Порното. Вие вече добре познавате професора по археология Петьо. Време е да ви запозная с доцент Христо Христов, един от най-големите специалисти по проблемите на стерилитета. Христо беше уважаван доктор в една от университетските клиники. Той беше съвестен и способен медик, но за съжаление извън професията му за него нищо интересно не може да се каже.

Тошо Порното единствен от четиримата нямаше университетска титла пред името си, но затова пък той беше единственият, който разполагаше с пари. Както вече казахме, през 2010 основните професии в България бяха сводник и проститутка. Опитайте се да познаете какъв беше Тошо. Е, добре, познахте. Той беше сводник, но не обикновен, традиционен сводник, който държи десетина момичета на околовръстното. Не, Тошо беше един модерен сводник, който продаваше женска плът в глобалната мрежа. По-точно той беше виден IT специалист, който притежаваше няколко интернет сайта за платена любов.

Гочо малко закъсня, заради проблема с гумата и очакваше, че всички вече са се събрали и го чакат. Далеч, не беше така. Единствен Петьо беше дошъл преди него, другите още ги нямаше.

Гочо седна на масата срещу Петьо и разсеяно заслуша за поредната придобивка на археолога. Петьо имаше хоби да събира съветски часовници, които той откриваше на битака и ги купуваше за по един-два лева парчето. По тази причина всяка седмица той беше с нов съветски часовник, по същия начин, по който Безкрачко всяка седмица се сдобиваше с нов Ролекс.

Някои хора колекционират скъпи картини, други събират диаманти, а Петьо беше избрал да събира часовници, и то не какви да е часовници, а само такива произведени в бившия Съветски Съюз. Стойността на всяка колекция зависи от това колко са склонни да дадат за нея другите колекционери. По тази причина колекцията на Петьо беше доста ценна. Точно в момента той се хвали на Гочо, че е купил поредния часовник от някакъв неук циганин, който го е намерил, когато са го цанили да разчисти стар таван. Петьо беше купил часовника за лев и петдесет, а твърдеше, че колекционерската му стойност била над сто долара.

– Това е уникален часовник и е съвсем запазен – хвалеше се Петьо. – Вярно е, че изостава с по десет-петнадесет минути на денонощие, но ако се почисти механизмът, ще се оправи.

На Гочо му беше скучно да слуша за петьовата колекция и затова разсеяно зяпаше наоколо. Те двамата седяха в бар „Мазе“, а това си беше една невъобразима дупка. Таванът беше схлупен, а стените мръсни и опушени. Нищо чудно, бара се намираше в мазето на блока, а мазетата на блоковете в Обеля не се отличават с особен комфорт.

Бар „Мазе“ беше едновременно бар, кръчма, дискотека, чалготека, казино, стриптийз и публичен дом. Тоест, всички човешки пороци бяха събрани на едно място. Това беше един храм на монетаризма, където от всичко се правеха пари и всичко се обръщаше в монети.

Гочо никога не е предполагал, че на тази преклонна възраст, все още ще посещава дискотеки. За съжаление, той и приятелите му бяха стари ергени и нямаха много какво друго да правят освен да убиват времето си на подобни места. Нямаха и голям избор къде да отидат, защото в 2010 в София всички барове бяха еднакви. Имаше по-скъпи и по-евтини, имаше малко по-луксозни и по-изпаднали, но в основни линии това бяха единствените разлики.

$$$

В центъра на бара имаше пилон, около който се въртеше нещо пищно, но доста повехнало. Това беше баба Цура, която работеше като жрица на любовта в бар „Мазе“. Имаше много публични домове, които предлагат млади проститутки, но тези бардаци са долу в центъра около парламента. Там около пилоните се въртят малолетни курви, но тук в Обеля 4, единственото, което предлагат на Гочо и на приятелите му са пищните форми на баба Цура.

Баба Цура е самотна баба. Дъщеря й тръгна да проституира по Европа и остави на Цура две малки ангелчета, за които тя трябва да се грижи. Щерката изпращаше пари от Европа, но те не стигаха и затова баба Цура припечелваше по нещо допълнително в бар „Мазе“. Тази вечер нямаше при кого да остави внуците и затова ги беше взела със себе си и в момента те са в бара, гледат и се чудят, какви ги върши баба им.

Гочо също беше в бара, гледаше пищните форми на баба Цура и честно казано и той не можеше да разбере, какви ги върши тази старица.

– Погледни само, каква красота! – каза Петьо.

Гочо за момент си помисли, че приятелят му говори за баба Цура и с почуда погледна към него. Петьо, обаче, въобще не забелязваше представлението на пилона. Той беше отворил новия си часовник и в момента показваше на Гочо някакви лъскави зъбни колелца, които цъкаха под капака. Гочо не можа да оцени красотата на зъбните колелца, но се зарадва, че Петьо още не е закъсал чак до там, че да хареса бабчето.

***

Четиримата приятели често се събираха в бар „Мазе“ и обсъждаха различни глобални въпроси. Говореха си за бъдещето на вселената, както и за бъдещето на човечеството и за какво ли още не. Последния път когато се бяха събрали говореха за спасението на българския род. И четиримата съзнаваха, че българското малцинство се топи и скоро напълно ще изчезне, но всеки един от тях имаше някаква концепция, за това как да предотврати това неприятно събитие.

Гинекологът Христо беше разработил уникален метод за лечение на безплодието при жените. Със своя метод той беше помогнал на много двойки да се сдобият с мечтаното отроче. Освен това той имаше и други идеи за спасяването на българите:
– Ако искаме да се раждат повече българчета, нужно е да извадим секса от училищата – обясняваше Христо.
– Че какво лошо виждаш в училищния секс – възмутено попита Тошо, който единствен от четиримата беше се уредил със секс още в училище. Другите трима разбраха какво е това чак в университета. Най-зле от всички беше Гочо, защото на него му се отвори парашута чак във втори курс.

Христо уверено разви тезата си:
– Когато едно момиченце започне да се чука още в училище, то първият й мъж обикновено е някой сополанко от съучениците й. Въпросният сополанко не успява да я задържи и много скоро тя го зарязва и си намира втори, после трети и така нататък докато си намери някой сводник, който да я пусне на околовръстното да прави пари. Ако момичето устиска докато завърши училище, тогава тя ще си намери някой много по-голям и по-зрял мъж, за когото може да се омъжи и да започне да му ражда деца.
– Защо според теб в училище тя ще си хване сополанко, а в университета ще намери зрял мъж? – попита Тошо.
– Много просто – отвърна му Христо. – В училище тя е най-старата, защото е в горните класове и всичките момчета са на нейните години или по-малки от нея, докато в университета тя ще е най-младата, защото там тя ще е първокурсничка.
– Добре, но как можем да извадим секса от училище? – попита Тошо. – Горните класове се чукат, а малките гледат от батковците и какичките и те също започват да се чукат. Как можем да накараме едно момиче да устиска и да не прави секс чак до 19 години?
– Точно тук е решението – отвърна му Христо. – Трябва да намалим възрастта на учениците. Няма как да накараме едно момиче на 19 да се пази девствена и да не прави секс. Те и до 18 не успяват да устискат, а за 19 годишните да не говорим. За да няма секс в училищата, трябва гимназията да свършва след десети, максимум след единадесети клас, а не след дванадесети, както е в момента.
– Няма как да стане това – обясни му Гочо. – За целта е нужна законодателна промяна. Ако се учи до дванадесети клас, това значи повече проститутки, ако се учи до десети, това значи повече памперси. В България лобито на сводниците е много по-силно от лобито на производителите на памперси, тоест няма да се приеме такава промяна. Дори може да гласуват в училище да се учи до тринайсти клас включително.

– И аз мисля, че това няма как да стане – подкрепи го Тошо. – Но има друг начин, по който можем да накараме момичета да пазят девствеността си и да започват полов живот по-късно.
– И какъв е този друг начин? – попита Христо, който беше раздразнен, от това че останалите не харесаха идея му.

Тошо пое дълбоко дъх и започна да излага своята концепция:
– Трябва да променим отношението на момичета към девствеността. В момента те гледат на това като на едно излишно бреме, от което искат час по-скоро да се отърват.
– Така е – съгласи се Христо. – При мен често идват тринайсет годишни пикли, които искат да им отстраня химена по оперативен път, защото били много малки и на батковците не им се занимавало с тях.
– Тошо, ти искаш да върнеш времето назад – обади се Петьо. – Идеята да се върне култа към девствеността е безумна. Това е все едно да искаш да възродиш парната машина.

Тошо се усмихна самодоволно и каза:
– Не, идеята не е нито безумна, нито невъзможна. В момента ние живеем в монетаристичното общество и всяко нещо, което струва пари е ценно. За да превърнем девствеността от бреме в ценност, ние само трябва да покажем на момичетата, че това е нещо, от което могат да изкарат пари. Тоест, ние ще им дадем възможност да продадат девствеността си.

– И как ще стане това? – попита Гочо, който внезапно се заинтересува.
– Много просто – отвърна му Тошо. – Чрез глобалната мрежа. Ще направим Интернет сайт, на който ще се продава девственост.
– Че аз и сега продавам девственост – намеси се Христо. – По оперативен път мога както да отнемам, така и да възстановявам девствеността на момичетата.
– А има ли много желаещи? – поинтересува се Гочо.
– Не, ти луд ли си. Виж в коя година живеем. Сега жените искат да бъдат отново млади, но без да са девствени. Опъвам бръчки, изсмуквам сланини, но почти никоя не иска да бъде отново девствена.

Тошо отговори на Христо:
– Става дума не ти да продаваш девственост, а да дадем на момичетата възможност да продадат собствената си невинност.
– Това едва ли е съвсем законно – обади се Петьо.
– Щом една жена може да си продава задника, защо да не може да продаде девствената си ципа? – отвърна му Тошо.
– Да, но задника може да си го продаваш всеки ден и дори по няколко пъти на ден, но девствеността може да я продадеш само веднъж. Не можеш да направиш бизнес от нещо, което може да се продаде само един единствен път – заяде се Христо.
– Защо да не може? – озъби се Тошо. – Разбира се, че може. Само дето цените ще са високи, като при недвижимите имоти. По мой изчисления, една девственост ще върви на цената на един апартамент.
– Добре, да кажем че някоя хубавица може и да успее да продаде невинността си срещу апартамент, но какво ще стане с грозните? – продължаваше да се заяжда Христо.
– Много просто – отвърна му Тошо. – Хубавите ще се продадат срещу хубав апартамент, а грозните срещу грозен.
– Това са глупости – възмущаваше се Христо. – Никой мъж няма да иска да плати за девственост. Мъжете не търсят девственици, напротив те бягат и се страхуват от тях.
– Мъжете по принцип бягат от отговорност – каза Тошо. – Когато едно момиче ти дари невинността си, се счита че ти си длъжен да се ожениш за нея, ако не го направиш, очакваш някой разярен баща да те гони с пушка. Съвсем различно е, ако купиш девствеността й чрез нашия сайт. При нас, щом си патил цената, това те освобождава от отговорност. Ако не си бил ти, някой друг е щял да я плати. А баща й, ако има някакви претенции, първо трябва да върне парите, а той няма да го направи, както се досещаш.
– Дори и да не носят отговорност, мъжете пак няма да искат да ползват тази услуга. Защо да плащаш за девственица, след като за тези пари можеш да си наемеш хиляда проститутки, за по един час всяка – отсече Христо.
– Ти не разбираш смисълът на този сайт. Ние ще предлагаме нещо уникално, ние ще предлагаме платена любов. Има много сайтове, които твърдят, че предлагат платена любов, но там мъжете получават само секс, но не и любов. При нас ще е различно.
– И що да е различно? – попита Христо.
– Научно е доказано, че 90% от момичетата се влюбват в първия си мъж, тоест с вероятност 90% ще получиш не само секс, но и любов.
– Ами ако аз се окажа в останалите 10%? – продължаваше да се заяжда Христо.
– Ами ти какъвто си куцузлия със сигурност ще се окажеш в останалите 10%, но проблемът си е твой.
– Добре, – намеси се Петьо. – Но щом девствеността струва толкова много пари, безспорно ще се появят фалшификати. Как ще се предпазим от измами? Христо вече ти каза колко напред е отишла пластичната хирургия. Как може човек да е сигурен, че срещу парите си е получил натурална девственица, а не евтина имитация?
– Точно тук идва ролята на нашия сайт – обясни му Тошо. – Когато искаш да се убедиш, че един документ е автентичен отиваш при нотариус, който установява по безспорен начин истинността му. Техниките на фалшификаторите много са напреднали, но напред са отишли и експертите разкриващи фалшификации. Питай Христо и той ще ти каже, че неговите фалшиви химени не могат да заблудят експертите.
– Така е, – съгласи се Христо. – Ако се направи професионална експертиза, фалшивите химени веднага се познават.

– Освен това – продължи Тошо. – Нашият сайт ще пази не само интересите на мъжете, но и интересите на момичетата. Сега я лъже някакъв тъпак, че бил млад, богат и ерген, а се оказва, че е стар, беден и женен. Ние от сайта ще имаме грижата да проверим, дали мъжът е този, за когото се представя и най-вече ние ще гарантираме, че тя ще си получи парите.
– Само ергени ли ще могат да ползват вашата услуга – попита Петьо.
– Не, защо? – отвърна Тошо. – Всеки, който има достатъчно пари е добре дошъл.
– Но момичетата ще предпочетат ергените, защото ще се надяват секса да прерасне в брак – предположи Петьо.

Тошо се усмихна демонстрирайки по-голямата си компетентност по тези въпроси:
– Това въобще не е вярно. Повечето момичета хич не се натискат да се женят, и те ще предпочетат първият да е някой женен. А и кой е казал, че жененият мъж не може да бъде разведен?

Тошо пое дъх и продължи:
– Погледни и от гледната точка на момичето. За нея е много по-добре вместо да я отворят на някой мизерен таван върху мръсни чаршафи да отиде на екзотичен остров и да загуби невинността си в скъп хотел, както си му е редът – свещи, палми, шампанско.

– Момичетата ще могат ли да изберат мъжа или ще са длъжни да си легнат с този, който дава най-много пари? – поинтересува се Гочо.
– Разбира се, че ще могат да избират – отвърна му Тошо. – Парите ще са само един от компонентите на сделката. Дори може едно момиче да се появи на нашия сайт, само за да подразни мъжете, да докаже на всички, че е девствена и да натрие носа на приятеля си, като му покаже колко много дават другите мъже за това, което тя е готова да му дари безплатно. С две думи, жените при нас няма да са задължени да сключват сделка, ако никоя от офертите не ги удовлетворява.

– Да, но жените, които продават девствеността си ще ги смятат за курви – продължаваше да спори Петьо.
– Курви са тези, които са на околовръстното – обясни му Тошо. – Манекенките, които се чукат за над хиляда евро, вече не са курви, а момичетата успели да продадат невинността си за торба с пари ще са сред най-почтените и най-уважаваните. Още повече, че те са имали какво да продадат, а днес това е рядкост.

– Никой няма да ти разреши да направиш подобен сайт – каза му Гочо. – По принцип проституцията не е забранена и жените могат да продават телата си и невинността си, но посредничеството при тези сделки се нарича сводничество и се преследва от закона.
– Каква е разликата между сводничество и сватовничество? – попита Тошо. – И в двата случая се предлага едно и също и единствената разлика е, че в единия случай става дума за един час, а в други случай говорим за цял живот. Това, което аз предлагам, по времетраене е много по-близо до сватовничеството отколкото до сводничеството. Дори може да оформяме сделките като пробен брак или като годеж.
– Въпреки всичко, готов съм да се обзаложа, че това, което предлагаш е незаконно – каза Гочо. – Освен това за годеж е нужно момичето да има право да се омъжи, тоест да е на 18, а от къде ще намериш в България осемнайсет годишна девственица?
– По закон може и на 16, ако е с разрешение на родителите – възрази Тошо.
– Това няма много да ти помогне, защото българките се отварят много по-рано – вдигна рамене Гочо.
– Но защо циганите могат да продават 12 годишни момичета на пазара за булки, а аз да не мога да продам девствеността им в Интернет? – ядоса се Тошо.
– Циганите са мнозинство, а мнозинството може да прави каквото си поиска. Ние сме малцинство, а малцинството може единствено и само да си наляга парцалите – обясни му Гочо.

Христо отново се намеси:
– Значи Тодоре, ти искаш да направиш всичко това, само за да изкараш кинти?
– Нищо подобно! – възмути се Тошо. – Аз ще го направя, за да променя отношението на българките към девствеността, по този начин ще повиша морала, а там където има повече морал се раждат повече бебета. Аз искам да спася българите като народност, а що се отнася до кинтите, не ме мисли, проститутките ми докарват достатъчно.

И Гочо имаше идея за това как да се запази българския род. Той изпъчи тумбак и заговори:
– Идеите ви за това да се извади секса от училище и да се насърчи запазването на девствеността не са лоши, но са твърде закъснели. Това можеше да помогне, ако ние още имахме деца. Сега вече българчета практически няма и затова ние българите трябва да престанем да гледаме в миналото и да се обърнем към бъдещето, а нашето бъдеще е в старческите домове.
– Да се говори за старческите домове е безсмислено – възрази Тошо. – Това е все едно да се говори за смъртта. Това са неща, които ще дойдат, независимо от това искаме ли ги или не.
– Без значение то това дали това ти харесва или не, но бъдещето на българския род е в старческите домове и вместо да си зариваме главата в пясъка, е по-добре да погледнем това бъдеще и да видим как можем да го използваме, за да спасим нещо от нашата цивилизация.
– Добре, каква ти е идеята. Как старческите домове ще ни помогнат да оцелеем? – попита Тошо.
– В момента българите имат проблем с размножаването и не правят деца. От друга страна циганите се размножават толкова ефективно, че чак не успяват да отгледат всичките деца които са произвели. Затова те дават на българите част от циганетата и ние ги отглеждаме в сиропиталища. Идеята ми е да обединим старческите домове със сиропиталищата и по този начин да дадем на отиващите си българи шанса да предадат на някого своите знания, език, култура и цивилизация.
– Гочо, как си я представяш тая работа? – възрази му Христо. – Група изкуфели старци и престарели бабички, а около тях търчат млади и здрави циганета. Ами, българските старци няма да имат никакъв шанс да се наложат над циганетата, а камо ли да ги възпитат и да им предадат нещо от езика си и културата си.
– И аз мисля така – включи се Петьо. – Циганета ще бият и малтретират българските старци и вместо те да прекарат спокойно старините си в един луксозен старчески дом, ще им се наложи да воюват с банда малки дяволчета. Тоест, ние ще пратим българските старци директно в ада. Не е ли по-добре да ги оставим на спокойствие да умрат сами забравени от Бога и от хората, вместо да ги пращаме на първата линия на фронта.

Гочо продължи да излага тезата си, без да се плаши от възраженията на опозицията:
– Властта обикновено се налага с мускули, но това далеч не е единственият начин. Ние ще дадем право на старците да решават кой остава в старческия дом и кой се връща обратно в сиропиталището. Това ще ги направи абсолютни господари. Те ще могат да дават дребни поощрения като „Ще ти купя сладолед“ и да налагат дребни наказания, като „Няма да гледаш телевизия“, но истинската власт ще идва от това, че те ще връщат в сиропиталището циганетата, с които не могат да се справят.
– Значи пак ще има сиропиталища? – попита Петьо.
– Да, ще запазим старите сиропиталища, но сега те ще са нещо като наказателен батальон за циганетата, които не подлежат на превъзпитание. Ще запазим и старите старчески домове за старците, които искат да умрат самотни и безполезни. Все пак, повечето българи ще предпочетат да умрат заобиколени от любящи циганета, които се грижат за тях и поглъщат жадно всяка тяхна дума. По този начин ние българите няма да изчезнем напълно, защото нещо от нас ще продължи да живее, като част от културата на един друг народ.
– Циганите са едни елементарни същества, които могат само да крадат и да се плодят – каза Тошо, който не изпитваше особено голяма любов към тези хора. – Не виждам как можем да им предадем нещо от нашата култура.
– Независимо от това дали циганите ти харесват или не, трябва да признаеш че те са бъдещето на България и да помислиш как ние можем да се включим в това бъдеще. Навремето, когато са се появили бозайниците, динозаврите са направили същата грешка. Тогава бозайниците са били едни обикновени плъхове, за разлика от динозаврите, които били огромни и силни. Динозаврите приели бозайниците за елементарни същества, които могат само да крадат и да се плодят, но не осъзнали, че бъдещето е именно в тях. Ако динозаврите бяха предали на бозайниците част от културата си и опита си, то нещичко би останало от тях. Те обаче били прекалено горди, за да общуват с по-нишите същества и затова изчезнали безследно, без да оставят нищо след себе си.
– Не си прав – възрази му Петьо. – Динозаврите не са изчезнали напълно, защото от тях са останали едни величествени фосили, които днес красят природонаучните музей. Ако ние българите искаме да остане нещо след нас, трябва да погледнем какво е останало от другите древни народи.
– Е, и к'во е останало? – ехидно попита Тошо.
– Вземете за пример траките. Това е един древен народ живял на нашите земи, който е нямал писменост и не е оставил никакви писмени документи.

$$$

– Ако ние българите искаме да остане нещо след нас, трябва да последваме примера на траките и да започнем да строим гробници.

Петьо погледна замечтано към бъдещето и каза:
– Искам един ден когато умра да ме заровите в гробница, заедно с цялата ми колекция от съветски часовници. След време археолозите ще ме открият сред всичките тези часовници и ще ме помислят за велик български владетел. Така ще се запази паметта за България и за българите.

Тъй си бъбреха четиримата приятели, но това беше последния път, когато се видяха, а днес тук са само Петьо и Гочо, другите двама продължават да закъсняват.

Най-накрая се появи Тошо. За съжаление той донесе една ужасна новина: Бяха убили Христо!

– Как се случи това? – попита с разтреперан глас Петьо.
– Някакъв нигериец го заклал – обясни Тошо. – Нигериеца и жена му имали проблеми и не можели да си направят бебе. Христо им помогнал, а за отплата нигериеца му теглил ножа.
– Както се казва: „Няма ненаказано добро“ – тъжно промълви Петьо.
– Може би, все пак има и друга причина за това убийство. Едва ли го е заклал само защото им е помогнал – предположи Гочо.
– Не е само заради това – съгласи се Тошо. – Оказва се, че уникалният метод на Христо за лечение на безплодието при жените е да им инжектира собствената си сперма.
– И къде точно им я е инжектирал? – попита Гочо, който обичаше пикантните подробности.
– Откъде да знам къде точно им я е инжектирал – сопна се Тошо. – Аз да не съм доктор. Христо си разбираше от работата и той най-добре е знаел къде да инжектира.
– Добре – намеси се Петьо. – Но досега Христо е приложил своя уникален метод на страшно много жени, как до сега никой не го е хванал?

Тошо въздъхна дълбоко и обясни:
– Всички жени, които Христо е лекувал, са били българки и след лечението се е очаквало да им се роди бяло българче и точно това се е случвало. За съжаление нигериеца очаквал черно бебе, а му се родило едно кафяво момченце.
– Толкова ли е тъп Христо? Не се ли е сетил, че щом бащата и майката са черни не е подходящо да прилага уникалния си метод? – възмути се Гочо.
– Нямало е откъде да знае – оправда го Тошо. – При него дошла за лечение една кенийка женена за българин. При това българинът имал едно съвсем българско име. Казвал се е Маркс Петров. Христо нямало откъде да знае, че този българин е от нигерийски произход и че всъщност е по-черен дори и от жена си.
– Маркс не е типично българско име – възрази Петьо.
– Да, – съгласи се Тошо. – Маркс не е, но Петров е една съвсем българска фамилия.

Гочо започна да разсъждава на глас:
– Добре, но защо нигериеца е насочил подозрението си директно към Христо. Тук има много българи и всеки един може да е баща на кафявото момченце.
– Защото са проклети мюсюлмани – избухна яростно Тошо. – При тях съпружеската вярност е свещена и Маркс дори и за момент не е предположил, че жена му може да му е сложила рога.

Така е, при българките беше различно. Случваше се понякога да се разбере, че бащата не е този, който трябва, но българките доста хойкаха и затова гледаха в такива случай да не се вдига излишен шум. Понякога правеха ДНК тестове на двама-трима потенциални бащи, но дори и нищо да не откриеха, никога не са си помисляли да хвърлят вината върху лекуващия ги лекар.

Настъпи тежка тишина. Единственото, което се чуваше, беше оглушителния вой на чалгата, която дънеше в бар „Мазе“. Накрая Тошо наруши мълчанието и каза:
– Ние трябва да отмъстим за смъртта на нашия приятел и да заколим нигериеца.
– Не е ли по-добре да оставим на съдебната система да отмъсти вместо нас – плахо попита Петьо.
Тошо му отговори:
– Ти сам знаеш, тарифата за убийство е триста лева подкуп, след което те оправдават и те изкарват невинен като новородено. Триста лева не са достатъчно отмъщение за смъртта на Христо. Справедливостта изисква – зъб за зъб и око за око.
– Но кой от нас ще отиде да заколи нигериеца? Аз не съм в състояние дори и пиле да заколя, а камо ли нигериец – възпротиви се Петьо.

Тошо се обърна към Гочо и му каза:
– Ти трябва да отидеш и да отмъстиш за Христо. Петьо не може, а и той е твърде важен за българската археология. Аз самият съм твърде важен за българското порно. Само ти на никого за нищо не си нужен. Ти трябва да поемеш този риск и да убиеш нигериеца.
– Но ти сам каза, че тарифата за убийство е триста лева подкуп. Аз нямам триста лева. Ако го убия, ще трябва да изгния в затвора – запротестира Гочо.
– Няма проблем – отвърна му Тошо. – Ти само му резни гръкляна, а за подкупа не му мисли, аз ще го платя.

Гочо се замисли за известно време и после мъдро отсече:
– Не, няма да закачаме нигериеца. Той е имал право да убие Христо. Освен това сделката е честна. Маркс е заклал Христо, но той ще отгледа сина му като свой собствен. Тоест имаме – живот срещу живот.

Гочо кандисва

Продължение Двадесет и четири


Още от книгата.
_________________________

На другата сутрин Франк отново цъфна в кабинета на мистър Джонсън. Явно, че въпросът за създаването на Изкуствения Интелект живо вълнуваше младото инженерче, защото той цяла нощ не беше спал и дори на няколко пъти се беше опитал да дойде да досажда на директора на ЦРУ, но охраната не го допусна. На Джони му беше писнало от съветите на главния инженер на Onlysoft и затова беше наредил на охраната учтиво да го отпраща.

Въпреки това, на сутринта Франк тържествено беше въведен в кабинета на директора, където Джони го посрещна със самодоволна усмивка:
- Успяхме! Справихме се с поставената ни задача! Както винаги, докато вие, мързеливците от Onlysoft спинкахте в креватчетата си, ние професионалистите от ЦРУ работихме. Не спахме цяла нощ, но решихме задачата, която вие твърдяхте, че била нерешима!

- Какво се случи? Коя задача решихте? - попита Франк с треперещ глас. В този момент устата на инженера пресъхна, а колената му се разтрепериха.
- Гочо кандиса! Успяхме да придумаме този тъпак! Вие твърдяхте, че не можем да се справим, че той нямало да издържи на интервюто, че нямало с какво да го подкупим, но аз и моите служители отново доказахме, че сме професионалисти и решихме задачата.
- Но как, как успяхте да го излъжете? - простена Франк.
- Благодарение на Маман. Тази жена е гении! Всички ние я мислим за една обикновена курва, но тя е мъдрец, чийто гениални прозрения ще останат в историята.

Франк пропусна това покрай ушите си. Явно беше, че Джони знае, че разговорът им се подслушва и използва случая, за да каже нещо, с което да се подмаже на Черната вдовица. Главният инженер на Onlysoft също не изпускаше подобни случай, за да целуне задника на Маман, но днес не му беше до това. Затова Франк само подкани Джони да продължи разказа си:
- И какво ви каза председателката?
- Тя, също като Архимед си лежала във ваната, в момента когато я е осенила гениалната идея. Тогава тя ми се обади и ми каза: „Джони, опитай да говориш с Гочо като с човек. Обясни му, колко е важно за цялото човечество той да ни даде формулата на Изкуствения Интелект и го попитай какво той би искал в замяна срещу тази формула.“

„Адски гениална идея, няма що!“ - помисли си Франк - „Обаче, за да влезе в историята редом до Архимед, тя трябваше да тича гола по улицата и да вика: Еврика, еврика! “

Уви, Маман не беше достатъчно емоционална за подобен жест, а това е жалко, защото тя определено има какво да покаже. Освен това голата председателка би била много по-приятна гледка от дъртака Архимед.

- И какво му предложихте на Гочо? - попита Франк.
- Първо му разказах за ледниковия период и му обясних че след няколко години ще загинат около седем милиарда човека. Казах му, че ако имаме формулата на Изкуствения Интелект ще можем да спасим сто милиона.
- И той какво ви отговори? - прошепна Франк.
- Каза ми, че щом ще умрат седем милиарда, сто милиона повече или по-малко са без особено значение.
- Интересно, - оживи се Франк. - Този Гочо все пак не е чак толкова глупав, за колкото го мислим.
- Аз му обясних, че не е важно колко ще умрат, а колко ще останат и че в единия случай ще останат сто двадесет и пет милиона, а в другия само двадесет и пет.
- И какво каза Гочо?
- Каза, че двадесет и пет милиона са предостатъчни на човечеството, за да оцелее. Ние вече сме преживели много ледникови периоди, като в такъв момент хората са били много под един милион, но това не е било проблем за оцеляването им.
- Всъщност, и аз мисля така. - каза Франк. - Какво като останем двадесет и пет милиона. По-добре е да имаме малка интелигентна компания, отколкото една планета претъпкана с глупаци.

Джони продължи разказа си, без да обръща внимание на еретичните мисли, които се въртяха в главата на Франк:
- Тогава се обадих на Маман и отново я попитах какво да правим. Тя ми каза, че сто милиона звучат твърде абстрактно. За да се трогне Гочо трябва тези хора да добият лице. Каза ми да му дам примери на конкретни хора, които биха оцелели, единствено и само, ако имаме Изкуствен Интелект.
- И вие какви примери му дадохте? - попита Франк.
- Казах му, че той ще е един от тези сто милиона, но това, за съжаление, не го впечатли особено. След това, му казах, че живота на неговите приятели Петьо и Тошо зависи от това дали ще имаме формулата на Интелекта. Уви, дори и това не го трогна.
- Но вие сте го излъгали! - запротестира Франк. - И Гочо и приятелите му са в онези седем милиарда, които ще умрат от глад независимо от това ще има Изкуствен Интелект или няма да има. Те и сега са почти умрели от глад, а какво остава, когато започне ледниковият период.
- Така е, излъгах го, - съгласи се Джони. - но това е благородна лъжа.

„От кога пък станахте такива благородни“ - помисли си Франк.

Джони подслушваше всички разговори, но мисли все още не можеше да чете. Затова той продължи разказа си без да знае какви мисли се въртят в този момент в главата на Франк.

- Като видях, че няма да стане с приятелите му, реших да му покажа снимките на сто чалга певици, чиито живот зависи от това дали той ще се съгласи да сътрудничи с нас.
- И това подейства ли? - нервно попита Франк.
- Това определено подейства. Гочо внимателно разгледа стоте снимки, които му бях дал и попита дали мога да му дам още информация, за да научи повече за въпросните певици. Аз веднага му дадох още снимки, за да може да опознае момичетата по-детайлно.
- Как така по-детайлно? - попита с недоумение Франк.
- Много просто - отвърна му Джони. - На първите снимки, които му бях дал момичетата бяха полуголи, а на вторите бяха така както майка ги е родила.
- И какво стана - попита Франк, който вече губеше търпение.
- Ами, Гочо разгледа новите снимки, още по-внимателно и накрая каза, че, според него, тези момичета имат достатъчно подкожна мазнина и вероятно няма да бъдат измежду загиналите от глад и студ.
- И вие какво му отговорихте? - поинтересува се Франк.
- Нямаше как, аз му обясних, че това, което виждана под формата на цици и устни, не е подкожна мазнина, а силикон.
- Значи снимките не са били точно така както майка ги е родила, защото тя едва ли ги е родила заедно със силиконовите импланти. - засмя се Франк. - А вие мистър Джонсън не можахте ли да намерите сто чалга певици с истински цици.
- Ти луд ли си? Откъде да му намеря такива? Пък и да бях намерил, нямаше да ги хареса. Той е много против силикона, ама точно по такива си пада.
- Добре де, и какво стана когато Гочо разбра, че чалга певиците не са съвсем истински?

Джони изскърца със зъби и каза:
- Нищо, намръщи се и каза, че много би искал да помогне на тези момичета, но за съжаление нищо не може да направи за тях.
- Така е, - въздъхна Франк. - Фалшивите цици са като фалшивите долари. Радваш им се докато ги мислиш за истински, но като разбереш измамата се чувстваш излъган и прецакан.

Джони не обърна никакво внимание на философското прозрение споходило Франк, а продължи разказа нататък:
- Когато разбрах, че в дебелата му глава няма да влезе това колко важно нещо е Изкуствения Интелект, реших да го попитам какво би искал в замяна на формулата.
- Колко пъти ще ви обяснявам, че Гочо не знае формулата. - запротестира Франк. - Машината на времето каза, че той евентуално притежава потенциала да измисли тази формула, но като му гледам тъпата физиономия, си мисля, че този път машината нещо е прегряла и дълбоко се е заблудила.
- Да бе. Питах го какво би искал в замяна на това да седне и да напрегне тъпия си мозък и да се опита да измисли формулата.
- И той какво ви отговори? - попита Франк.
- Ами в продължение на един час, той ходеше напред назад, бъркаше си в носа, чешеше се по главата и накрая ми постави десет условия.
- И всичките му условия бяха напълно неизпълними? - предположи Франк.
- Абе не съвсем всичките, ама почти всичките. - засмя се Джони.
- Надявам се, че сте отрязали мераците на този изнудвач и сте му показали, че не може да поставя условия на директора на ЦРУ? - каза Франк.
- Напротив - усмихна се Джони. - Приех, почти всичките му условия.
- И какви бяха тези десет условия - изръмжа недоволно Франк.
- Първото искане на Гочо беше да пуснем безплатно порно за народа.
- Че то и сега има безплатен порно канал, - каза Франк - само дето там пускат толкова много реклами, че не можеш да разбереш порно ли гледаш или рекламен магазин.
- Не, под безплатно порно за народа, Гочо разбира порно канал без реклами. - усмихна се Джони.
- Че какво лошо има в рекламите? - учуди се Франк.
- Ами и аз не виждам нищо лошо, но Гочо каза, че по време на рекламите му спадал.
- Кой му е виновен на Гочо за това, че е на сто години. На младите хора, не им спада по време на рекламите. На мен и един час реклами да ми пуснеш, пак няма да ми спадне!

Франк, разбира се, лъжеше безсрамно. И на него му спадаше по време на рекламите, но той беше по-добре от Джони, защото на него пък не му ставаше въобще.

- Няма безплатен обяд! - продължаваше да се пеняви Франк. - Гочо толкова ли е тъп, че не може да разбере това. Както перпетомобилето противоречи на природните закони и затова не може да съществува, така и безплатното порно противоречи на икономическите закони и затова е абсолютно невъзможно да съществува подобно нещо. Кой ще плаща за това безплатно порно? Гочо не си ли задава този въпрос?
- Според мен Гочо е таен комунист. - обясни Джони. - Той вярва в държавата и смята, че неговата държава трябва да се грижи за него и да му осигури безплатно порно.
- Това са мераци, които трябва да бъдат пресечени в зародиш! - изграка Франк. - Днес искат безплатно порно, утре може да поискат безплатно образование и безплатно здравеопазване!

- Дори и за момент не съм си помислил да изпълнявам това негово искане. - обясни Джони. - Това, което искаше Гочо е много по-абсурдно и по-невъзможно от това което можеш да си представиш. Той искаше безплатно порно без силикон и без анален секс!
- Но това е скандално - възмути се Франк. - Как без силикон? Телевизията трябва да възпитава у хората чувството на неудовлетвореност. Те трябва да са недоволни от това, което имат, за да се трудят ден и нощ и да искат още и още. Нещастието е в основата на прогреса. Щастливият човек си седи вкъщи, чука жена си и се радва на децата си, докато нещастният работи на три места и няма време ни за жена, ни за деца. Ако ги оставим да гледат порно без силикон, те ще започнат да харесват естествените си гърди, които са им дадени от Господ, вместо силиконовите подплънки, които само пластичният хирург може да им даде.
- Напълно си прав - съгласи се Джони. - Порното без силикон може да унищожи американската икономика. Всичко що е индустрия вече сме го изнесли в Китай. Тук останаха единствено услугите, а най-важните услуги са проституцията и пластичната хирургия. При това докторите правят повече пари, дори и от проститутките. Затова пластичната хирургия е най-важния отрасъл на нашата икономика.

- Така е - продължи Франк. - Исканията на Гочо са напълно неприемливи. Само това за аналния секс звучи що годе разумно.
- О не, напротив - на свой ред запротестира Джони. - Ти не осъзнаваш важността на аналния секс за регулиране на населението на Земята. Хората инстинктивно се размножават. Стават все повече и повече. В един момент стават толкова много, че започват да се настъпват един друг по мазолите. Тогава те инстинктивно започват да се избиват. Човешката история е циклична. След всеки цикъл на благоденствие следва война. След всеки цикъл на размножаване следва цикъл на избиване. За да забавим избиването, ние трябва да ограничим размножаването. За целта ни е нужен аналният секс. С негова помощ ние убеждаваме хората, че сексът е нещо мръсно и лайняно и по този начин им пречим да се плодят. Тоест, чрез аналния секс, ние се борим за световния мир.

В този момент Франк видя в очите на Джони да проблясва пламък. Тогава той разбра, че директора на ЦРУ е един гаден идеалист, не по-малко опасен от тези които се самовзривяват в името на Аллах.

- Добре - Франк се опита да успокои топката. - Но нали Маман каза да оставим селяндурите да си живеят щастливо в оставащите им две години и да не им пречим на размножаването.
- Така е, - съгласи се Джони. - Тя каза да не въвеждаме задължителни предбрачни договори, но нищо не е казала за аналния секс.

- И какво друго поиска Гочо за безплатния порно канал? - каза Франк, на когото вече му беше станало интересно да научи какви идеи има Гочо относно порното.
- Другият каприз беше, че порното трябвало да започва по-отрано, защото сега Гочо страдал от системно недоспиване. Докато дочакал порното да започне, после докато свърши и идвало време да ходи на работа.
- Но кой му е виновен на Гочо за това че е стар ерген. Ако си имаше жена, сексът можеше да започне още в осем вечерта, но сега ще трябва, заедно с другите стари ергени, да кибичи до полунощ и да чака.
- Така е. И аз не мога да разбера, защото Гочо си мисли, че неговите лични проблеми са проблеми на цялото човечество. - съгласи се Джони. - Все пак, от всичко най-много ме подразни, това че той иска в новия порно канал да няма педераси!
- Но това е абсолютна хомофобия! - възмути се Франк. - Мистър Джонсън, наш граждански дълг е да докладваме Гочо на властите и да го изпратим в затвора по закона срещу хомофобията.
- Не, Гочо не е хомофоб. - защити го Джони. - Той няма нищо против лесбийките, но просто не обича са гледа как се чукат педераси.
- Но мистър Джонсън, законът е ясен. Всеки, който не обича са гледа как се чукат педераси е хомофоб и мястото му е в затвора.

- Знаеш ли защо всъщност е умрял Тюринг? - попита Джони.
- Не, не знам защо. - каза Франк, който се подразни от това, че събеседникът му бяга от темата.
- Аз направих проучване и се оказа, че се е самоубил, защото искали да го вкарат в затвора заради педерастия и содомия. Представяш ли си, само преди петдесетина години сме затваряли всеки, който си пада по тези неща, а днес искаме да затворим всеки, който не си пада. Ако тогава бяхме оставили Тюринг спокойно да си чука мъжки дупета, то той би създал Изкуствения Интелект още тогава и днес нямаше да ни се налага да се пазарим с този тъпак Гочо.
- Не знам - каза Франк. - Този Гочо ми става все по-неприятен. Не стига, че е хомофоб, сега остава да се окаже и расист.
- Всъщност не си далеч от истината - усмихна се Джони. - Той поиска в новия порно канал да има само бели, а това за мен си е чист расизъм.
- Защо? - каза Франк. - Аз не съм расист, но също бих гледал порно канал, който да е направен специално за моята раса.
- Това противоречи на програмата за създаване на сивия човек. - обясни Джони. - Всъщност идеята първоначално е била на Хитлер. Той искал да създаде идеалния ариец, като кръстоса немци от северна и южна германия, с австрийци и с малко норвежци. Хитлер е искал да създаде нация от високи и руси хора и всичките да насят военни униформи с един и същи размер. По това време нацистите са насърчавали разбъркването на гените вътре в Германия, но не са разрешавали смесените бракове на германки с дребни италианци, за да не си цапат расата.
- Но защо? - попита Франк. - Нали Италия е била съюзник на Германия.
- Така е, - съгласи се Джони. - Но Хитлер се е отнасял със съюзниците си, така както ние днес се отнасяме към нашите съюзници. Затова и не е прокопсал особено много.

„Затова и ние не прокопсваме особено много.“ - помисли си Франк.

Джони погледна към Франк продължи разказа си:
- По-късно идеята на Хитлер е доразвита от Африканерите в Южна Африка, които мечтаели да създадат средностатистическия бял човек, като омешат германци с испанци, ирландци с дребнички италианци и така да направят нация от еднакви хора. И те насърчавали смесването между различни представители на бялата раса, но забранявали браковете между бели и черни.
- Но днес вече няма бели и черни. Днес ние всички сме еднакви. - изрецитира Франк.
- Така е, - продължи Джони. - Днес Съвета е доразвил идеята на Хитлер и се бори да създаде една нова нация от сиви хора. На нас не са ни нужни бели и черни. Всички трябва да са еднакви, а за целта хората трябва да се омешат, за да се получи перфектният сив човек.
- Затова ли Съвета издаде директива, че във всеки порно филм, трябва да участва поне по един негър? - попита Франк.
- Точно затова. Хората имат инстинкт да се чукат със себеподобни и за да им помогнем да преодолеят този инстинкт ние ги задължаваме да гледат порно с представители на различни раси. Няма нищо лошо и нищо нередно в това да се чукаш с негър. В крайна сметка и те са хора като нас, и тяхната сперма е бяла като нашата.

„От тази бяла сперма може да се пръкне някое бебе черно като кюмюр.“ - помисли си Франк, но не сподели какво мисли, защото за подобна мисъл през 2010 може да те вкарат в затвора.

- Добре, но щом има порно канали само за черни, защо да няма порно канал за бели. - възрази Франк.
- Няма никакъв проблем да има порно само за черни. - внезапно изтърси Джони. - Всъщност, цялата идея за сивия човек е просто една демагогия предназначена да успива селяндурите. Истината е, че бъдещето принадлежи не на сивия, а на черния човек.
- Но защо? - простена Франк. - Няма ли да остане нищо от нашата раса. Няма ли да вкараме малко бяло в черното, за да се получи сиво, може би тъмно сиво, но все пак сиво.
- Нищо бяло няма да можем да вкараме в черната раса, а и би било глупаво да им разваляме на хората расата с нашите некачествени гени. Не осъзнаваш ли, че бялата раса вече се е изчерпала. Тя трябва да отстъпи и да даде път за развитието на по-съвършените раси.
- Не съм съгласен. - продължаваше да протестира Франк. - Бялата раса също има право на съществуване. Ние сме дали много на човечеството и все още имаме какво да дадем.
- Всичко което сме дали е останало в далечното минало, но трябва да се гледа напред в бъдещето. Черните са по-здрави, по-силни и по-надарени от нас. Белите са кекави, не могат да се размножават ефективно, а имунитета им не може да издържи на съвременните венерически болести.
- Но това не е най-важното? - възрази Франк.
- Как да не е най-важното. В съвременният динамичен свят, в който всеки чука всекиго, имунитета и устойчивостта към венерически болести е едно от най-важните качества. Няма нужда да спориш с мен. Виж статистиката и сам ще се убедиш, че белите не могат да се размножават наравно с черните и затова трябва да отстъпят и да дадат път на по-добрите.

Франк се отказа да спори. В този момент той осъзна, че директора на ЦРУ е един обикновен расист. Повечето хора си мислят, че расист е бял човек, който иска да избие черните, но има и черни расисти, които искат да избият белите. Да си расист не значи непременно да харесваш своята раса и да мразиш останалите. Има черни расисти, които мразят черните, както и бели расисти като Джони, които смятат, че бялата раса вече се е изчерпала.

Франк смени агресивния тон с обичайния си угоднически глас и се обърна към Джони:
- Мистър Джонсън, както вие сам казахте, искането на Гочо за подобен безплатен порно канал е абсолютно неприемливо и неизпълнимо. При това положение, надявам се, че категорично сте му отказали.
- Нищо подобно - усмихна се Джони. - Веднага се съгласих и му обещах, че от утре ще има такъв канал и че хората по цял свят ще могат да го гледат безплатно.
- Но това е напълно невъзможно, ние такъв канал не можем да пуснем. А дори и да можеше, мъдреците нямаше да ни разрешат да го направим.
- Кой ти е казал, че ще го пускаме - засмя се Джони. - Казах само, че съм обещал, а не че ще го направя.
- Но не можете да излъжете Гочо, защото той ще провери и ще разбере че го лъжете.
- Да, той ще провери, но аз знам как ще провери, а когато знаеш как ще те проверят, винаги можеш да измамиш.
- И по-какъв начин очаквате Гочо да ви провери. - полюбопитства Франк.
- Много просто, той ще поиска да му дадем телевизор в килията, в която сме го заключили. Ние обаче сме му приготвили специална програма, която е само за него и не се вижда навън.
- Добре, - продължи Франк. - Но той ще иска да се свърже с някой от вън и да го попита гледал ли е програмата.
- Да, но ние знаем с кого ще поиска да го свържем. Той ще иска да говори със съучениците си Тошо Порното и Петьо, а ние ще се погрижим те да му кажат това което той очаква да чуе от тях.
- Бъркате, - каза Франк. - По този начин ще се издадете, защото дори и действително да бяхте пуснали порно канала, Петьо нямаше да знае за това.
- Точно тук е хитрината. - похвали се Джони. - Гочо ще говори с Тошо и Петьо, Тошо ще е гледал, а Петьо нищо няма да знае. По този начин ще спечелим доверието на Гочо, защото той очаква, че ако ще го лъжем, бихме се погрижили и двамата му приятели да знаят за новото порно.

В този момент Франк разбра, че Джони действително си разбира от работата и че внимателно е проиграл всички възможни сценарии. Вместо да разпитва допълнително за детайлите по работата на агентите от ЦРУ, Франк се поинтересува от това какви са другите девет условия поставени от Гочо.

- Второто условие на Гочо беше да пуснем неговите приятели Ралф и Чита и да ги оставим на спокойствие да си живеят живота.
- Но откъде Гочо знае, че сме открили Ралф и Чита? - поинтересува се Франк.
- Много просто. Аз му казах. Исках той да развие комплекс за вина и затова му казах, че докато търсихме него сме открили холандеца Ралф и цялото му семейство. Казах на Гочо, че всъщност той е виновен за това, че сме ги открили.
- Значи, иска да ги пуснем. Това гочово условие също ми изглежда доста неизпълнимо. - промърмори Франк.
- То е повече от неизпълнимо. - съгласи се Джони. - Когато ги заловихме, първата ни работа беше да убием момиченцето, Чита я пратихме в един зоопарк, а холандеца го заключихме в някаква лудница.
- Но защо убихте момиченцето? - възмути се Франк. - Тя е просто едно дете!
- Проблемът е точно в това, че не знаем дали тя е дете.
- Че защо да не е дете? - попита Франк.
- При положение, че баща ти е холандец, а майка ти е горила, изниква въпросът ти дали си дете или маймунка?
- Независимо дали тя е дете или маймунка, и в двата случая нямате право да я убивате.
- Така е - съгласи се Джони. - Ако беше дете нямаше да я убием. Ако беше маймунка, пак нямаше да я убиваме, но в нейния случай убийството беше единственото възможно решение.
- Но защо? Какво ви е сторило клетото момиченце? - запротестира Франк.
- За да създадем общество без сегрегация, на нас ни трябва известна сегрегация. На времето в древна Гърция обществото е било разделено на роби и на свободни граждани. Тогава са се появили първите социалисти, които проповядвали, че всички хора трябва да имат по равен брой роби. Това не е противоречие, защото робите не са ги смятали за хора. Доскоро тук в Америка смятахме, че белите са хора, а черните можем да ги продаваме като роби. Днес искаме да създадем общество, в което няма бели и черни. Сега вече всички са хора. Омешваме бели и черни, за да получим идеалния сив човек, но трябва някъде да поставим границата и да кажем кои са хора и кои не са. Какво ще стане, ако към хората добавим и маймуните. Тогава като омешаме всичко ще се получи един нов сив човек, който има опашка и много обича банани.
- Но ние и сега обичаме банани. Може би една малка опашчица няма да е проблем? - предположи Франк.
- Не, не можем да признаем маймуните за хора, защото след това някой ще поиска към хората да добавим и други животински видове и така процесът ще продължи до безкрайност.
- Добре, - продължи Франк. - Щом сте убили момиченцето. Можете поне да пуснете на свобода Ралф и Чита.
- И това не можем да направим. - каза Джони. - Холандецът издебнал надзирателите си и успял да се измъкне от усмирителната риза и да се обеси.
- Може би поне Чита е оцеляла? - промълви Франк.
- Не, в зоопарка тя отказала да се храни и умряла от глад.
- Но не са ли се опитали да я хранят изкуствено? - попита Франк.
- Опитали са се, но пак е умряла. - каза Джони. - Когато някой не иска да живее, умира и по никакъв начин не можеш да го спреш.

- И по кой начин тогава ще излъжете Гочо, че второто му условие е изпълнено? - ядно попита Франк.
- Няма проблеми, вече го излъгахме. Организирахме му телефонен разговор с някакъв холандец, който той помисли за Ралф. Отстрани се чуваше радостното квичене на Чита и дъщеричката им. Холандецът благодари на Гочо за това, че благодарение на него сега те вече са свободни и много щастливи.

Добавка към послеслова – за социалните аспекти на размножаването, за стратегиите за оцеляване, за равенството между половете, за мръсните думи

Продължение Двадесет и три

Това е добавка към послеслова на книгата. Тоест, това е парче от „скучната“ част.
_________________________

Размножаването е социална дейност. Ние не сме като бактериите. Една бактерия, може да си седи вкъщи, да си гледа порно и когато й скимне – хоп, да се размножи, като се радели на две. Ние хората не можем да се размножаваме сами. За тази цел ни е нужен поне още един човек.

Двуполовото размножаване е това, което стои в основата на социалното общуване. Всеки двама могат да се сродят и да имат общо бъдеще, а бъдещето е това, което стои в основата на всички религии. Само монетаристите не се интересуват от бъдещето. Според тях важно е днес и сега да си напълниш коремчето, а какво ще стане утре е без значение.

За общото бъдеще са нужни общи деца, но далеч не всеки двама могат да имат общо дете. За целта, най-малкото е нужно, те двамата да са от различен пол и да са във фертилна възраст. При някои животински видове социалната структура е съвсем проста и социалните контакти се свеждат до чукане в периода на чифтосване. Евентуално, подобен социален контакт може да продължи под формата на семейство, но истински сложна социална структура имат само стадните животни, каквито сме ние хората.

В човешкото общество може да има много различни форми на общуване. Разбира се, както при хората, така и при животните, най-простата форма на общуване е секса, но в нашето общество има и по-сложни форми. Например, цигани продава дъщеря си на ромския пазар за булки. Или подобната ситуация, когато две кралски особи сключват мирен договор като женят децата си.

Основният и най-важният въпрос при двуполовото размножаване е кой с кого ще си легне. Това е много важно при всички животински видове, макар че отношението на някои животни към това е по-отговорно, а други са доста по-лежерни. При нас хората положението е аналогично. Някой от нас имат по-отговорно отношение към секса, а други не.

Някои животни са по-развратни, а други по-морални, но всички подбират сексуалните си партньори в една или друга степен. Можете ли да дадете пример за животно, което се чука безразборно? Казваме: „Плодят се като зайци“, но можем ли да кажем: „Ебат се като зайци“? Отговорът е не. Зайката е склонна да пусне на готиния зайчок със загладената козина, но би отрязала, оня проскубания, с клепналите уши. Тоест, зайката подбира. Зайчока също може да подбира и да откаже, ако зайката не го кефи, макар че ние мъжете сме доста по-непридирчиви и отказваме доста по-рядко от жените.

Единствено растенията се размножават безразборно, като хвърлят прашеца си на вятъра. При тях въпросът кой кого ще оплоди е оставен на случайността. Има и някои видове риби, при които всички заедно хвърлят хайвера и спермата си в морето в една огромна оргия. И там размножаването е оставено на случайността, но не можем да кажем: „Ебат се като риби“, защото хвърлянето на хайвера в морето не отговаря на идеята ни за сексуален контакт.

Тоест, избора на сексуален партньор е важен при всички животински видове, следователно важен е и при човека. Неолибералите проповядват, че няма значение кой с кого си ляга и кои са родителите на детето. Не било важно и кой го възпитава и каква ще е неговата религия и език. Всякакви глупости можете да чуете от неолибералите, но не бива да им се връзвате.

Когато имаме избор, най-важното е кой е този, който ще избира. Има религиозни секти където хората са се отказали да поемат тази отговорност и са оставили на църквата да решава, въпроса „кой с кого“. Това всъщност е бягане от отговорност. Тези секти се размножават като растенията и оставят избора на някой друг или на случайността.

При по-нормалните религии избора се прави или от хората, които ще се чифтосват или от техните родители. Например при циганите сватбата се урежда между бащата на момчето, който плаща за булката и бащата на момичето, който взима парите. Общо взето въпросът се решава от родителите, макар че може да поискат и мнението на младите. Когато купувате на детето си играчка можете да го попитате: „Това жирафче искаш ли го?“

Разбира се, циганите женят децата си в ранна детска възраст и няма как да ги оставят сами да решават кого да изберат. Можеш ли да оставиш едно дванадесет-тринадесет годишно момиче само да си избира съпруг? Какво й разбира на нея главата от тези работи?

При циганите мнението на младите все пак се взима, но в ислямските страни жената се купува като котка в чувал. Жениха преговаря единствено с бащата на момичето и ако те двамата се харесат и се разберат за цената, сватбата се вдига. При мюсюлманите за жената се плаща здраво, но развода е лесен. Ако можеш да прежалиш парите, които си дал, то не е проблем да се разведеш.

При християните въпросът за женитбата в миналото се е решавал от родителите, но те зачитали и мнението на младите. Тоест, като при циганите, с тази разлика, че пари е давал бащата на момичето, вместо бащата на момчето.

В наше време даването на зестра е някаква отживелица от миналото. Сега всеки може да се разведе и е глупаво да дадеш зестра на някой, който ще я изпие и ще зареже дъщеря ти. Освен това в миналото момичетата са нямали право на наследство и зестрата е била единственото, което са получавали от родителите си. Днес наследници са и мъжете и жените, всеки имот има по двадесетина наследника, които обикалят съдилищата и се опитват да си го разделят, но това е друга тема.

Затова в наше време вече никой не дава зестра. По новите неолиберални възгледи сватбата не е свързана с даването на пари. До скоро поне годеникът даваше диамантен пръстен на годеницата, но днес диамантите са по-фалшиви дори и от циците и даването на диаманти също е отживелица. Освен това, живеем във времена, когато ако подарите скъп пръстен на момиче, някой ще й отреже пръстта, за да задигне пръстена и затова е по-добре да дадете пари в брой, като при циганите или да ги преведете по банков път, както правят съвременните хора.

Коя стратегия е по-успешна. Да се взимат пари, както е при циганите или щерката да се харизва безплатно, както е при българите. Вижте колко успешно се размножават циганите. Вижте и българите, чието размножаване е пълен провал. Мисля, че сами можете да си отговорите, коя стратегия е по-добра.

Ако дойде някой и ви поиска зестра, кажете му, че вие сте гочовист и зестра не давате, а по-скоро очаквате, той да плати нещо за това че ще има честта да се ожени за дъщеря ви.

Последно, кой трябва да избира брачния партньор? Този който ще се жени или родителите му? При положение, че спазваме закона и се женим след навършване на осемнадесет години, мисля че сме достатъчно големи, за да решаваме сами. Това не значи, че не трябва да искаме мнението на родителите си. Предишното поколение е събрало много опит и мъдрост и е глупаво да не се посъветваме с тях. Затова заведете момичето, което сте си харесали при родителите си, посъветвайте се с тях, чуйте ги какво ще ви кажат и направете обратното. Важно е, да се посъветвате с родителите си, най-малкото за да има кого да обвинявате при евентуален провал. Ще кажете: „Според баща ми, тази била най-свястната от всичките ми приятелки, пък виж какво стана!“

Важно е родителите да участват в процеса на чифтосването. Днес повечето мъже мразят тъщите си. Това е защото те се срещат с тези чудовища, когато вече е твърде късно и няма на къде да се бяга. Когато един мъж се запознае с тъща си на сватбата, той преживява силен шок и намразва въпросната бабичка до края на дните си. Ако се запознае с тъщата по-отрано и постепенно свикне с мисълта, че тази мила старица може да му стане роднина и баба на неговите деца, то мъжа би приел по-спокойно факта, че един ден хубавото момиче, за което се жени ще заприлича на въпросния звяр.

Когато тръгнеш да се размножаваш, не разчитай на приглушената светлина на нощните барове. Сега ще ми кажеш: „Знам, преди да се оженя трябва да съм я видял на дневна светлина, без дрехи и без грим.“ Да, трябва, но това не е достатъчно. Запознай се с родителите й, виж как изглеждат децата й, ако има внуци, не е зле и тях да огледаш. Въобще, проучи братя, сестри, братовчеди и всички други роднини до които успееш да се докопаш.

Когато се чифтосваш, ти не се сродяваш само с един човек, а с цяла му фамилия. Детето ти може би ще прилича на майка си, но може да прилича повече на родителите й или на някой вуйчо, който ти не можеш да понасяш.

С две думи, никога не забравяй, че размножаването е социална дейност и въпросът как ще се размножиш се свежда до въпроса как ще се пласираш в обществото.

***
При животните въпросът: „Кой кого ебал“ е изключително важен, но още по-важен е въпросът: „Кой кого изял“. Тоест, в основата на размножаването стоят две неща: раждането и смъртта. Вижте с какво се занимават поповете. Кръщенета, сватби, погребения. Това са най-важните неща, това е живота и смъртта.

Цял живот се борим да продължим живота и да избегнем смъртта. Борбата е тежка и уморителна. Иска ни се да престанем да се борим и да спрем, за да си починем. Когато сме в училище мечтаем за свят без оценки. Иска ни се учителите да пишат само шестици, без значение дали си учил или не, дали си умен или глупав. Иска ни се всички да са равни.

Една от най-красивите мечти за равенство е комунизма. Това е свят, в който няма пари, няма бедни и богати. Всеки работи колкото му е кеф и яде на корем.

Днес комунистическия идеал е демоде, но сега хората мечтаят за свят без дискриминация, в който няма значение дали си умен или глупав, дали си млад или стар, дали си красив или грозен. Мечтаем за свят, в който всички са равни и единствения дискриминационен признак са парите. Тоест, мечтаем за нещо като комунизма, но още по-ужасно.

Животът е състезание и това никой не може да го промени. Можем да променяме само правилата. По времето на комунизма нямаше пари и се състезавахме по това кой е по-голям подмазвач и доносник. Сега няма дискриминация и се състезаваме по това кой е по-голям крадец и доносник. Тоест, почти нищо не се е променило.

Дори и да можеше да създадем свят без конкуренция, нямаше да искаме да живеем в него. Марк Твен е казал, че не знае дали раят съществува, но не би искал да попада там, защото това би било едно ужасно скучно място.

Можем да играем федербал като си подаваме един на друг, но предпочитаме да разчертаем игрище, да опънем мрежа и да започнем да се конкурираме, да се надхитряме и прецакваме. Това ни радва, това ни кара да се чувстваме живи.

Животът е една игра и тя си има своите правила. Когато играеш игра с отпадане, може да се ръгаш мъжки и да се стремиш да не отпаднеш. Ако си неолиберал може да изповядваш идеята, че няма значение кой ще отпадне, важното е само играта да върви напред. Какво става с неолибералите. Нищо, те отпадат и играта продължава без тях.

Дори и неолибералите не искат да отпаднат. Те твърдят, че се борят за игра, в която непрекъснато влизат нови играчи, но никой никога не излиза. Опитваш се да им обясниш, че няма такава игра и че рано или късно игрището ще се задръсти от играчи и ще дойде момента когато някои ще трябва да напусне, но те ти казват, че с новите технологии ние ще започнем да се храним с изкуствени храни направени от петрол и боклуци. Казват ти, че планетата била като градския транспорт. Колкото и да е натъпкан автобуса, винаги има място за още един.

Заблудата на неолибералите идва от това, че в момента живеем в исторически период, през който населението на Замята нараства експоненциално и те си мислят, че това може да продължи вечно. Днес храната е достатъчно. Умират от глад само в Африка. Неолибералите си мислят, че глада е нещо забравено в Европа, което няма как да си припомним. Това не е точно така, защото всеки ден от Африка идват хиляди емигранти, а заедно с тях рано или късно ще дойде и гладът.

Неолибералите не само, че не допускат, че гладът може да дойде в Европа, нещо повече, те ни призовават да се преборим с глада в Африка. Те ни казват: „Всяка година в тази бедна страна умира по един милион от глад. Дайте да съберем толкова и толкова пари и ще спасим тези хора.“ Звучи адски тъпо. Ако им дадем тази година храна, догодина ще умрат не един а два милиона. Добре, но те казват, ние ще им даваме храна всяка година и така те няма да умрат. Добре, тази година никой няма да умре, но догодина пак ще си отиде един милион. За да спрем глада догодина ще трябва да нахраним два милиона, после три, четири и така нататък. На пръв поглед изглежда, че имаме аритметична прогресия, но всъщност прогресията е геометрична. Както и да го смятаме не можем до безкрайност да увеличаваме помощите. Рано или късно ще фалираме и тогава тези хора ще умрат от глад или ще дойдат да вземат нашата храна и тогава ще мрем заедно.

Трябва ли да помагаме на другите страни? Да, както хората си помагат, така и го правят и държавите. Както между хората има приятелство и подкрепа, така е и между държавите. Когато някъде се е случило бедствие и хората имат нужда от помощ, то редно е да им помогнем. Днес ние ще помогнем на тях, а утре, те на нас.

Добре, а трябва ли да помагаме на една държава, в която всяка година един милион умират от глад. Не, при тях това е начина за регулиране на населението. Ако ги нахраним сега, няма да им решим проблема, а само ще го отложим във времето.

***
Нека отново погледнем на живота като на игра. Ако играчите са само двама, то тогава стратегията е само една – да прецакаш противника. Нека видим как е при игрите с повече играчи. Там стратегията е – ти заедно със своите съюзници да прецакаш останалите. Да разгледаме проста игра, каквато е „Не се сърди човече“. Там стратегията е всички слаби да се съюзят срещу най-силния. Когато нещата се променят и най-силния стане друг, веднага коалициите се променят и отново всички са заедно срещу най-силния.

Тоест, при игрите с много играчи стратегията е – помагай на приятелите си, за да прецакате останалите. В човешкото общество има два възможни типа поведение: помагай и прецаквай. Ние помагаме на приятелите си и твърдим, че го правим изкрено и безкористно, но всъщност целта е да прецакаме останалите. Когато помагаш на един, ти винаги прецакваш друг, но не е все едно дали го прецакваш като помагаш на негов съперник или като му подливаш вода директно.

Има разлика в стратегията на мъжете и на жените, както и между планинците и тези, които живеят в равнината. Мъжете залагат повече на приятелството и по-малко разчитат на прецакването, докато жените не залагат много на приятелството и са по-склонни да правят мръсни номера, особено помежду си. Подобна е и разликата между планината и равнината. Известно е, че планинците са много честни, не крадат и не лъжат, докато в равнината е пълно с мошеници, които само се чудят как да те оберат.

Случайно ли е това? Защо се наблюдава такава закономерност? Отговорът се крие във вероятността даден човек да го срещнеш повторно и в последствията, които може да има след тази среща. В планината има малко хора и вероятността двама да се видят отново е голяма. Не е разумно да прецакваш планинец, защото в планината може да те закопае някъде така, че никой повече да не те намери. Има и друг вариант. Планинецът може просто да те подмине без да ти помогне, което в планината може да е същото като да те закопае.

В равнината има много хора и като излъжеш някой вероятността да го срещнеш отново е малка, а и подобни срещи долу, не са толкова рисковани колкото горе.

Подобно е положението между мъжете и жените. По-принцип жените живеят повече от мъжете, но техния фертилен период е много по-кратък. Тоест, те имат много по-малко време през което трябва да се реализират на сексуалния пазар. Приятелство предполага, че правиш услуги с надеждата да ти се отблагодарят. Когато времето е малко няма за кога да ти върнат услугата, а и вероятността да срещнеш повторно човека на когото си помогнал намалява с намаляването на времето.

При мъжете фертилния период е много по-дълъг от този при жените и затова те залагат повече на приятелството. При мъжете има правило: „Не свалям гаджетата на приятелите си“. Далеч не всички мъже спазват това правило, но при жените подобно правило въобще не съществува.

Има още една причина, поради която на мъжете им се налага да бъдат коректни. Когато два индивида от мъжки пол имат сметки за уреждане, това често води до саморазправа. Малките деца се бъхтят в училище и почти нищо не им става, но когато пораснат ударът им натежава и последствията стават доста по-сериозни. Възрастните мъже почти никога не се бият, но стигне ли се до истински бой вероятността за летален изход е доста висока. При жените е различно. Когато две съпернички се срещнат, те се гледат лошо, но до бой обикновено не се стига, а и да се стигне, това е само радост за мъжките очи, без сериозни наранявания и травми.

Има и други подобни закономерности. Например чергарите залагат предимно на кражбата и на измамата, докато тези които водят отседнал начин на живот са доста по-честни.

Когато кажем чергар, обикновено си представяме циганин, макар че повечето цигани живеят отседнало и само една малка част от тях щафъкат нагоре надолу. Така е, защото циганите, които си имат къщи живеят някъде далеч от нас и ние много много не ги виждаме, докато чергарите непрекъснато ни се мотаят в краката и затова оставаме с впечатлението, че всички цигани са чергари.

Защо чергарите са по-некоректни от тези, които са се закотвили на едно място и не мърдат. Ами хората са много по-склонни да измамят някой непознат, когото няма да срещнат повторно, отколкото да прецакат съседа си, който рано или късно ще им го върне. И ти читателю, като отидеш някъде далеч на екскурзия започваш да разказваш на непознати измислени истории, да флиртуваш с чужди жени и дори да изневеряваш на своята. Когато си далеч и виждаш хора, които няма да видиш отново, защо ли да не ги измамиш?

Правоохранителната система също влияе върху поведението на хората. В добрата стара Англия доскоро за най-дребното провинение бесеха. Затова в тази страна до ден днешен има особено уважение към закона. Разбира се, да си честен и да спазваш закона не е съвсем едно и също. Например, българите са доста честни относително, но законът хич не го спазват.

Интересен пример в това отношение са Съединените щати. В тази страна голяма част от населението води чергарски начин на живот, макар че там, доколкото знам, пътуват с каравани, а не с черги. От друга страна там правоохранителната система е една от най-лютите. Резултата от сблъсъка между тези два фактора е, че затворите им са пълни с бедни хорица, който са стъпили на криво и са нарушили някой закон.

***
Какъв е изводът? На коя стратегия да заложим – на приятелството или на прецакването? Християните казват: „Помагай на ближния си“. Точно това е правилната стратегия. Но кой е ближния? Това е всеки, с когото имаме допир. Хората, с които контактуваме са само една малка част от цялото човечество. Нормално е ние да играем в коалиция с тези хора срещу останалите.

Стратегията на прецакването е атавизъм останал ни от времето, когато сме живели в пещерите. Когато сме били на малки групи, тогава безсмисленото прецакване е била една съвсем смислена стратегия. Ако се намираш в общество от десетина човека, тогава прецаквайки двама-трима можеш съществено да увеличиш собствените си шансове за оцеляване. Днес живеем в общество състоящо се от милиони и милиарди и прецакването на двама-трима с нищо не би ти помогнало. Единственото което ще направиш е да си създадеш проблеми, защото се очаква прецаканите да ти го върнат.

Ако видим човек да се дави в реката, дали да му помогнем? Определено да. Това е ближният. Щом ние сме тези, които сме близо до него и можем да му помогнем, значи сме си ближни. Разбира се, помагайки на един ние неминуемо прецакваме друг. Този, който ще извадим от реката, ще изяде на някого храната, на друг ще му открадне гаджето, но живота е едно състезание, а този човек е от нашия отбор. Ние сме му помогнали и очакваме от него да ни се отблагодари за добрината. Е, ако познавате човека, който се дави и много добре знаете, че той е един черен неблагодарник, заради когото не си струва да си мокрите дрехите, то тогава оставете го. Няма смисъл да се помага на неблагодарници.

Това, че даваме приоритет на помощта не значи че напълно отричаме прецакването като начин на живот. Нормално е, когато някой ни е прецакал, ние да му го върнем, иначе защо хората биха ни помагали, ако ние не правим разлика между добро и зло.

Да прецакаш някого не значи непременно да му прережеш гръкляна, докато спи. Може просто да го излъжеш за дребна сума пари, да му вържеш тенекия и да го оставиш да те чака в студа или да откажеш да го запознаеш с онази блондинка, която има толкова добро сърце, че досега на никого не е отказала. Когато прецакваш някого може да го правиш, за да се облагодетелстваш, например като му свиеш портфейла или просто да му направиш мръсотия без ти да имаш някаква непосредствена полза от това.

Все пак, когато прецаквате, гледайте да не го правите с действие, а с бездействие. Ако някой нещо ви е направил и вие му го върнете тъпкано, то може да влезете в една спирала на конфронтация, от която излизане няма. По-добре не правете нищо, но имайте едно на ум. Един ден този човек ще дойде и ще поиска услуга от вас. Всеки, рано или късно опира до всекиго. Тогава вие ще му откажете. Така ще го прецакате, без да влизате в излишна конфронтация.

За целта вие трябва да бъдете добропаметен и злопаметен. В българския език, няма такава дума „добропаметен“. Имаме думата „благодарен“, но това не е същото както не е същото дали си злопаметен или отмъстителен. Не трябва да сме отмъстителни, защото така влизаме в излишна конфронтация, но трябва да сме злопаметни. Добре е да сме благодарни, но не винаги е възможно да се отблагодариш на човека, който ти е помогнал. По-важното е да помниш добрината. Обикновено това е напълно достатъчно.

Днес повечето хора живеят в огромни градове, в които никой никого не познава. В тези мегаполиси е напълно безсмислено да прецакваш околните, но изглежда доста логично да заложиш на лъжата и на измамата, за да се облагодетелстваш. Действително, сега в големите градове измамата е много разпространена. Достатъчно е да влезеш в магазина и ще видиш, че от всякъде се опитват да те излъжат. Купуваш опаковка, която прилича на 500 грама, но отгоре с дребни буквички е написано 450 грама. Ще кажете, не може ли да пише 500 грама и пак да е 450. Може, но така биха нарушили закона, а това не е в тяхна полза. Затова, гледат да те излъжат, но предпочитат това да стане по законен начин.

Затова днес измамите, които не нарушават закона са изгодни и сега това е печелившо като стратегия, но много скоро нещата ще се променят и това поведение ще стане губещо. Въпросът е дали сега да мамим непознатите, които не могат да ни го върнат, а когато нещата се променят да станем чести спрямо всички. Другият вариант е да започнем да сме честни спрямо всички още от сега. Според мен е по-добре да започнем още отсега, защото промените стават прекалено бързо и докато се усетим, че правилата са се променили, може много лошо да го отнесем.

Защо нещата скоро ще се променят и вече няма да можем безнаказано да мамим непознатите. Ами, заради новите технологии. Днес тайните служби вече знаят всичко за теб, утре тази информация ще е достъпна до всеки. Сега не знаем нищо за непознатите, но утре ще знаем всичко за тях. Както се казва, светът се превръща в глобално село и скоро всички ще се познават. Тоест, скоро няма да има непознати, които да можем да излъжем безнаказано.

Независимо дали сте честни хора или измамници гледайте винаги да сте в рамките на закона. Когато имаш конфликт с някого, добре е законът да е на твоя страна. Когато се сбиеш с някого, гледай да можеш да пледираш за действие при условията на неизбежна самоотбрана. Законът е голяма сила и винаги е добре тази сила да е на твоя страна.

Разбира се, никой не може да спазва закона на сто процента. Колкото и да се стараеш, винаги все нещо ще нарушиш. Законите нарочно са написани така, че да не е възможно да ги спазваш. Хората, които управляват предпочитат ти да си извън закона, защото това те прави страхлив и послушен. Управляващите искат всеки да е закононарушител, защото така могат всекиго да опандизят. Стига да си неудобен и веднага ще ти намерят закон, който да си нарушил.

Така че абсолютното спазване на законите е напълно невъзможно, но във ваш интерес е да ги спазвате, колкото се може повече.

***
Светът около нас се променя и заедно с това променят се и стратегиите за оцеляване. В наше време мъжете и жените в голяма степен са си сменили ролите. На времето мъжът е работел, издържал е жена си, а това което му е оставало го е харчел по курви. Сега е обратното, жената работи, издържа мъжа си, а това което й остане го харчи по някой жиголо. При положение, че жената води мъжки начин на живот тя трябва да стане по-мъжествена и да възприеме мъжките стратегии за оцеляване.

Днес често можеш да видиш мустакати жени обути в панталони, но мустаците и панталона не са в основата на мъжествеността. Това са само външни белези, с които ние мъжете се обозначаваме. Жените копират нашето поведение, което е правилно, но взимат от нас само лошите неща, а това е грешка. Днешните жени пият, пушат и се чукат безразборно, защото така правели мъжете. По-добре би било да вземат от нас някои положителни качества като приятелството например.

Казват, че няма приятелство между жени. Колкото и да се прегръщат и целуват, приятелките са готови да се прецакат една друга при първия удобен случай. Истината е, че това вече не е съвсем така. Живота на жените се променя и днес приятелството е важно за тях, почти колкото при мъжете.

Днес жените работят, а в бизнесът приятелството е най-важната предпоставка за успех. В миналото една жена на 24 се е смятала за безнадеждна стара мома. Днес жените едвам на 40 започват са се замислят, че може би вече им е дошло времето да създадат семейство. Тоест, днес жените много по-дълго се задържат на сексуалния пазар и приятелството е нещо, което може съществено да им е от полза.

Както вълците ловуват на глутници, така и мъжете си помагат при свалянето на мадами. Не е зле и жените да усвоят тази тактика. Ако на мъжа му се даде избор, ще му е по-интересно и вероятността да клъвне ще е се увеличи. Да, ама той можело да избере другата. По-добре е едната да се уреди, отколкото и двете да останат на сухо.

***
При приятелството има две възможни стратегии. Можеш да го играеш свръзка, а можеш да бъдеш тупик. Приятеля, който го играе свръзка ще те запознае с всичките си приятели и с много още други хора. Ако го играе тупик, ще гледа с никого да не те запознава, за да не те загуби.

Коя стратегия е по-печеливша. В наше време светът е толкова голям, че няма как да изолираш определен човек и да му отрежеш контактите с другите хора. Най-добрият приятел обикновено е човек от тип тупик, но повечето хора предпочитат приятелите от тип свръзка. И вие бихте искали вашия приятел да е човек, от когото научаваш нови неща, запознава ви с нови хора, открива ви нови хоризонти, вместо човек който ви предлага само собствената си неповторима личност.

Повечето жени избягват да запознават мъжете с хубавите си приятелки. Ще кажеш: „Как да го запозная с онази мръсница, като знам че ще направи всичко възможно да ми го свие“. Така е, ще се опита да ти го свие и то не защото го харесва, а само заради спорта. Как да противодействаш? Единият начин е да се опиташ да го скриеш, а другият е да го запознаеш не с една, а с няколко хубави приятелки. Клетият човек така ще се шашардиса, че няма да знае коя да избере и има голяма вероятност да остане при теб. В крайна сметка при теб е купона, около теб е пълно с хубави жени, които се опитват да го свалят. Той може би ще знае, че те го свалят, само за да ти направят мръсно, но въпреки това тази ситуация ще му е доста приятна.

Някой жени имат стратегията да изолират мъжа си, като го скарат с всичките му приятели. По този начин те се опитват да го задържат. Тази стратегия е успешна, защото такъв мъж трудно би избягал, просто защото няма да има къде да избяга. Въпреки, че това ще ви помогне да задържите мъжа си, това е една грешна стратегия, защото като го отделите от приятелите му вие го правите по-слаб, по-смачкан, по-неуспешен. Той няма да ви избяга, но накрая вие сама ще разберете, че повече не го искате и ще го зарежете.

Въобще в взаимоотношенията между мъжа и жената стратегията на тупика е погрешна. Ако някой ще бяга, по-добре е това да стане бързо и безболезнено, вместо да си загубите времето с него. По-добре е, който ще бяга да бяга, за да успеете да срещнете човека, който ще остане.

***
Днес много се говори за равноправие между мъжете и жените. Може ли да има равноправие? Дали двата пола са равни и еднакво важни? Отговорът е не. Както и при хората, така и при всички други животински видове, жената е по-важна от мъжа. Има видове, при които мъжът след сексуалния акт го изхвърлят, а понякога дори го изяждат. При хората мъжът е по-необходим, защото той участва в отглеждането на децата и се грижи за изхранването и защитата на семейството. Въпреки всичко, жената е много по-важна от мъжа, защото тя е тази, която носи живота.

Затова взаимоотношенията между мъжа и жената не могат да се основават на равноправието. Винаги предимство трябва да се дава на жената. Тя е по-важната, защото носи в утробата си бъдещия живот. Добре, трябва да даваме предимство на бременните жени, но трябва ли така да се държим и с останалите? Да, към всяка жена трябва да се държим по същия начин. На жените не им личи бременността до третия месец, а на американките не им личи чак до деветия. Тоест, всяка жена носи или е носила или ще носи или би могло да е носила живот и затова тя е по-важна от мъжа.

В миналото, когато е потъвал кораб, спасявали са първо жените и децата. Когато стане пожар загиват повече мъже и много по-малко жени, защото истинския мъж първо ще се погрижи за жената, която е с него и чак тогава за себе си. Само в България статистиката сочи обратното, защото тук когато стане пожар мъжете стъпкват жените и излизат първи.

Когато възникне опасност, напред излиза мъжът, за да защити жената. От една страна мъжът е по-силния и е логично той да е този, който ще посрещне опасността, но дори и мъжът да е физически по-слаб от жената, пак той ще е този, който ще се изправи срещу нападателя, защото по-важният от двамата е жената. Тя е тази която трябва да бъде спасена, дори и това да стане с цената на живота на мъжа. По същия начин бодигарда на президента ще застане срещу опасността, не защото той е по-силен и по-умен от президента, а защото президентът е по-важния от двамата.

Веднъж гледах научнопопулярно филмче, в което глутница лъвове нападнаха стадо биволи. Лъвовете успяха да отделят една женска и щяха да си я хапнат, но от стадото излезе един мъжки и я защити. Известно време двата бивола дружно отбиваха атаките на лъвовете, но накрая те успяха да ги разделят. Тогава лъвовете нападнаха мъжкия, а женската избяга и се скри в стадото. Професора, който коментираше зад кадър се учуди: „Странно, след като разделиха биволите, те трябваше да нападнат по-слабата женска. Защо избраха да нападнат мъжа?“. Явно, че лъвовете са значително по-умни от въпросния професор и разбират, че ако нападнат женската, мъжът ще се върне и отново ще я защити. Тогава те пак ще са изправени пред два бивола. Вместо това, те нападнаха мъжки и го изядоха. Той умря, но защити женската, тоест защити своето бъдеще.

В миналото по време на война мъжете са се избивали помежду си, като са пазели живота на жените и децата. Днес вече няма подобно благородство. Хвърлят се бомби върху жилищни сгради и хората се избиват наред. Никой не се интересува дали става дума за живота на мъж или на жена.

Ако искаме противника ни да спазва определени правила, трябва и ние да ги спазваме, както и да не го принуждаваме да ги наруши. Например, ако искаме по време на война да не се убиват жени и деца, трябва армията ни да се състои само от мъже. На времето Хитлер е нарушил това правило, като е създал хитлерюгенд и по този начин е включил деца в армията. Днес това правило се нарушава масово, като в почти всички армии се включват жени, а когато дадеш на една жена пушка, ти не можеш да искаш от врага си да бъде джентълмен и да не стреля по нея.

Тоест, жените са по-важни от мъжете и това е нещо, което ние мъжете трябва да помним. Един ден храната ще свърши и тогава ние мъжете ще се избием един друг, като по този начин ще спасим жените и децата, да не умрат от глад. Ролята на мъжа е да се жертва в името на семейството, а жената е длъжна да оцелее, защото тя е семейството.

Задавали ли сте си въпроса защо жените издържат много повече на глад от мъжете? Когато храната свърши стратегията на жените е да стискат зъби и да търпят, за да оцелеят. Те имат много по-голяма отговорност за бъдещето и затова не могат да си позволят да рискуват. Обратното, мъжете когато огладнеят полудяват. Когато храната свърши те трябва да откраднат или да убият, но да намерят нещо за ядене. Защо мъжът не потърпи малко и чак тогава да тръгне да краде и убива? Защото гладът е подло същество, което бързо изпива силите. Ако почакаш и погладуваш, шансовете ти да успееш да си откраднеш храна намаляват. Затова трябва да рискуваш незабавно. Или ще успееш да набавиш храна и ще нахраниш семейството си или ще дадеш фира и така няма да си им в тежест.

В Гърция има традиция. В деня преди сватбата младоженецът трябва да открадне овца. Идеята е проста, той трябва да докаже, че може да се грижи за семейство и че ако храната свърши, той е готов и да открадне и да убие, но храна ще намери.

Днес тази традиция е по-скоро театрална. В нощта преди сватбата всички знаят, че ще има кражба. Полицията бди особено зорко, но никога не успява да хване крадеца.

Нормално е мъжът да поема много по-големи рискове от жената. По време на ухажването той трябва да прояви смелост и да рискува да си счупи главата. Това трябва да се адмирира и поощрява. За съжаление днешните младежи правят щуротии, като обикновено рискуват не своя живот, а живота на момичето което искат да омаят. Това много върви, особено при по-тъпите мадами, защото чувството на страх е свързано с чувството на любов.

Затова, когато ви ухажва, някой който рискува живота си, за да ви впечатли, то трябва да оцените положително тези негови усилия, но когато рискува вашия живот, трябва да отрежете съответния ненормалник и да не му пускате.

***
Има ли мръсни думи? Например, думата „лайно“ мръсна ли е? Отговорът е не. Самата дума не е мръсна. Мръсно е това, което тази дума означава. Във връзка с това, гледайте си внимателно в краката, когато ходите по улиците на София.

Забелязали ли сте, че така наречените „мръсни“ думи имат невероятно много синоними? Измисля се някаква нова дума, която да означава онова мръсното нещо. Новата дума звучи купешки, докато болшинството от хората не знаят какво означава. Когато всички разберат, че става дума за лайно пак се налага да се измисля нова дума.

Подобно е и положението с някои етнически малцинства като цигани и българи. Думата „циганин“ беше заменена с „ром“, но сега вече почти всички знаят какво означава „ром“ и скоро ще трябва да се измисля нова дума. За българин още не са измислили нова дума, но предполагам, че скоро ще измислят.

В наше време мръсните думи са в основата на така наречения хумор. По телевизията въртят забавни предавания, в които на всеки десет-двадесет секунди се казва думата лайно. Следва инфантилно хихикане, което утихва до следващото споменаване на мръсната дума. Какво смешно виждат българите в думата лайно? Ами просто като малки са им обяснявали, че това е нещо мръсно, че това не трябва да си го слагат в устата и че дори споменаването на тази дума е нередно.

Когато децата чуят думата „лайно“, те започват да хихикат притеснено. Възрастните хора, които са сменяли пелени и са бърсали бебешки дупета, знаят че лайното е нещо нормално и не намират нищо смешно в споменаването на тази дума. За съжаление повечето българи не са сменяли пелени и продължават да хихикат когато гледат забавните програми по телевизията.