24 април 2013

Добавка към послеслова – За кражбата и измамата



Продължение Двадесет и седем

Добавка към послеслова – За кражбата и измамата


Реших да напиша още едно парче от книгата. Пак ще е от послеслова, тоест пак от „скучната“ част. Много по-лесно се пише послеслов, отколкото самата книга, защото книгата трябва да е поне малко забавна, за да има шанс някой да я прочете, а послеслова може да си е скучен колкото си иска, защото така или иначе никой няма да го чете.

Дойде предизборно време. Сега хората се замислят над това как функционира държавата им. Сега е момента да пробутам няколко екстравагантни идеи, макар че като се замислите, няма нищо по-естествено от това, което предлагам.
_________________________

Кражбата е нашият фундамент
  (селекцията на най-големия крадец)

Два са основните принципа, на които е изградено нашето общество. Това са кражбата и измамата. Можем ли да се откажем от тази основа и да изградим обществото на базата на други принципи? С две думи, можем ли да се откажем от кражбата и измамата?

Както да откажеш цигарите, така и да откажеш кражбата е трудно, но не е невъзможно. Появяват се известни технически трудности, но тяхното преодоляване не е проблем. Трудното е да намериш нов принцип, който да залегне в основата на обществото.

Помислете си, в момента кражбата е в основата на нашата еволюция. Както пауните селектират мъжкарят с най-красивата опашка, така и ние хората селектираме най-големият крадец, на когото даваме максимално високия обществен статус. Обикновено въпросът, който определя мястото ни в обществото, не е какво си успял да откраднеш, а колко имаш, но за да имаш много трябва много да си откраднал или да си успял да измамиш много хора, които сами доброволно да ти дадат паричките си.

Принципа за селекцията на най-големия крадец е принцип като всички други. Всеки биологичен вид избира кое качество иска да селектира и насочва натам своята еволюция. Все пак в този принцип има известно противоречие. Ние се кланяме на най-големите крадци, но по-дребните не само, че не ги насърчаваме, а дори ги наказваме, като ги вкарваме в затвора.

Тоест, нашето общество търси умния и способен крадец и измамник, този който няма да го хванат. Следователно, чрез селекцията на най-големия крадец и измамник, ние се опитваме да селектираме качества като интелигентност, смелост и актьорско майсторство. Има обаче едно качество, което не е ясно дали го искаме или не. Това е почтеността. От една страна ние отхвърляме почтените хора, защото са бедни, но от друга ги насърчаваме, защото искаме те да са около нас, защото с тях се живее много по-лесно и по-приятно.


Търсим друг еволюционен принцип
  (вместо кражба, размножаване)

Ако се откажем от кражбата, първия проблем, с който ще се сблъскаме е, че ще трябва да намерим друг еволюционен принцип. Щом няма да се стремим да създадем перфектния крадец, то ще трябва да изберем други качества, които да са в основата на естествения подбор. В миналото най-важните качества са били интелигентността и физическата сила, но тогава ние сме използвали тези качества за да си набавяме храна и за да се избиваме един друг. Днес храната е в супермаркета, а да се избиваме един друг не искаме, защото вече сме мързеливи и искаме да я караме по-полека. Предпочитаме, тая работа с еволюцията да върви без излишно да се напрягаме и изнервяме.

Днес силата и интелигентността все още са полезни качества. Смисъла на физическата сила сега е да набиеш някой и да го обереш. Смисъла на интелекта е да излъжеш някой и да му вземеш парите. Тоест, тези качества не са ценни сами за себе си, а тяхната ценност идва чрез парите.

Ако се откажем от кражбата и измамата, ще трябва да се откажем да използваме ума и физическата сила за набавянето на пари. Днес вече е незаконно да набиеш някои и да му вземеш парите, но все още се приема за напълно законно да го обереш като го излъжеш. Тоест, ако си физически по-силен, това не ти дава право да го обереш, но ако си интелектуално по-силен, то тогава правото е на твоя страна.

Можем ли да се откажем от цялата тази работа с естествения подбор и да си живеем щастливо без да се интересуваме как ще изглежда човека на бъдещето? Какво значение има дали той ще бъде умен или глупав, дали ще е красив или грозен, дали ще е бял или черен?

В човешката душа се сблъскват две желания. Едното е „Искам да се състезавам“, а другото е „Искам да спра да се състезавам“. От една страна искаш да отидеш да риташ мач, искаш да се състезаваш, да се доказваш. От друга страна ти е омръзнало от всичките тези състезания. Искаш да се разберем и да разделим храната поравно, парите поравно, жените поравно и всички други блага поравно. От една страна искаш да се докажеш и да получиш повече от другите заради това което си. От друга страна искаш да няма значение какъв си и всички да получават поравно.

В основата на повечето религии и идеологии стои идеята да спрем да се състезаваме. Идеята на комунистите е, че парите нямат значение, няма значение беден ли си или богат – всички са равни. Идеята на неолибералите е, че няма значение умен ли си или глупав, бял или черен, здрав или болен. Единственото което е важно за неолибералите са парите. Всичко друго е без значение.

Моето желание обществото да се откаже от кражбата и измамата също е бягство от състезанието. Мен не ме бива във финансовите измами и затова бих предпочел такива измами да няма. Мюсюлманите отиват още по-далеч. Те се отказват дори и от сексуалните измами. За мюсюлманина не е нужно да стои близо до жена си и да я варди да не му сложи рога, защото обществото е поело тази грижа. Ако тя му изневери, ще я убият с камъни! За нас европейците отказа от сексуалните измами е недопустим, защото това е важен елемент от общественото ни устройство. При нас мъжа трябва да е нащрек, да се навърта около жена си и да внимава тя да не вземе да кривне от правия път. Това си е лично негова грижа, а не грижа на обществото. Това е едно от противоречията между християнските и мюсюлманските държави. Едните искат да въведат закон забраняващ изневярата, а другите не щат и да чуят за подобно нещо.

Ислямът, както повечето религии забранява лъжата и кражбата, но мюсюлманина никога няма да се откаже от пазарлъка, защото за него това е едно приятно боричкане на умове, вид интелектуален дуел. Ако откажеш на мюсюлманин да се пазариш с него, може да го обидиш. Това значи, че не го смяташ за достоен противник. Подобно противоречие има при християнството. Тази религия забранява прелюбодеянието, но ние никога няма да се откажем от флирта, защото за нас това е една приятна игра. Ако на един европеец му откажеш да флиртуваш с него, това може да го обиди. Това означава, че не го приемаш за достоен да бъде твой потенциален сексуален партньор. Неолибералите се опитват да забранят флирта във всичките му форми, но все още има една форма на флирт, която не е забранена и това е усмивката. Неолибералите не гледат с добро око на усмивката, но все още не са ни забранили да се усмихваме.

Както европейците държат на сексуалните измами, така и американците държат на финансовите измами. Те наричат това американски начин на живот и са готови да бомбардират всеки, който иска да ги забрани. От друга страна по въпроса за сексуалните измами американците са по-близо до мюсюлманите отколкото до европейците. Макар в Америка за изневяра да не убиват с камъни, там има доста закони наказващи „неправилното“ сексуално поведение.

Все пак, няма как да спрем да се състезаваме. Можем само да променим правилата на играта и да изберем друг еволюционен принцип. Комунистите се отказват от кражбата, но насърчават физическата сила и здравето. Насърчават и интелигентността, но тук пак има известно противоречие. Искат интелигентна нация, но не прекалено интелигентна. Затова по времето на комунизма интелигентността е и плюс и минус едновременно. Както казахме, подобно противоречие има днес при кражбата. Тя също е плюс и минус едновременно.

Мюсюлманите се отказват от красотата като еволюционно предимство (най-вече от женската красота), но запазват парите като основен еволюционен принцип. Тоест, мюсюлманките не се състезават по това коя е по-красива, но мюсюлманите се състезават по това кой е по-богат. Въобще ислямът е една религия, която цени парите. Може би това е причината тази религия да вирее така добре заедно с монетаризма.

Въобще, няма как да спрем състезанието напълно. Можем само да променим правилата и да изберем кои качества ще поощряваме и кои ще наказваме.

Вземете като пример кучетата. Домашните любимци са страшно разнообразни. Високи и ниски, с различна козина и различни опашки. При тях селекцията се осъществява от просташкия вкус на стопаните им. Ние си ги харесваме нашите домашни любимци, защото това си е нашия просташки вкус. Харесваме ги, така както харесваме кичозните тапети, които сме залепили у дома си. Това сме избрали, това сме залепили, това сме селектирали.

Какво става със същите тези домашни любимци, когато ги изхвърлим на улицата? Само след няколко поколения те стават почти еднакви. На улицата пак има еволюционни критерии, но по-различни и резултат пак има, но той е по-различен.


Да се откажем ли от парите?

Всъщност, идеята да се откажем от кражбата не е нова. Това комунистите вече са го предлагали. Лошото е, че при тях това става за сметка на парите. Те предлагат да се откажем от парите, а щом няма пари, няма и кражба. Е, имаше кражби по време на комунизма, ама това бяха дребни кокошкарски кражби. По това време парите нямаха стойност и повечето хора се чудеха как да си ги похарчат. Само обикаляха празните магазини и търсеха някъде опашка, на която да се наредят. Първо се нареждаха и чак тогава питаха: „Извинете, за какво е опашката? “

Моето предложение е да се откажем от кражбата, но да запазим парите и при това парите да имат стойност, щото пари без стойност не са пари, а тапети.

Парите са нещо изключително важно и необходимо. Много от ресурсите на човечеството са ограничени. Например, един такъв ресурс са блондинките. Трябва да има някакъв начин за разпределение на ограничените ресурси. Ако няма пари, ще стане като при комунизма – опашки, дефицит, специални магазини, връзки. Тоест, ако няма пари, с които да бъде заплатен ограничения ресурс, то ще трябва да се заплати с време или с нещо друго, или да бъде ограничен кръга от хората, които имат право на този ресурс. Разбира се, освен така описаните сложни обществени взаимоотношения, има и по прост начин за разпределение на ограничените ресурси, който гласи: „Ако си с големи мускули – печелиш!“ При блондинките, до ден днешен, това е един от основните способи за тяхното разпределение.


Какво ще стане, ако се откажем от кражбата?

Ако решим да променим фундамента на обществото и да се откажем от кражбата и измамата, то това ще е страхотен проблем, защото най-малко 90% от хората ще загубят работата си. В момента ние живеем в нещо като турска баня. Казват, че там с едната ръка се пазиш да не ти бръкнат отзад, а с другата гледаш ти да бръкнеш на някого. Днес повечето професии са свързани с това да откраднеш и да измамиш или да пазиш някой да не те окраде и измами. Най-често правиш и едното и другото. Например счетоводителите. Задавали ли сте си въпрос, защо счетоводството е така ужасно сложно и неразбираемо. Отговора е: За да може да се краде. Добре, но би могло да се краде и при по-просто счетоводство, но тогава всеки ще може да открадне, а принципа на монетаризма е да се краде, но не от всеки, а само от нашите хора и от тези, които са достатъчно умни и се налага да ги приемем за наши хора.

Тоест, счетоводителят има две задачи: Да гледа нещо да открадне и да пази другите да не откраднат. Основната работа на търговеца е да измами клиента и да му пробута нещо ненужно, но същевременно с това той трябва да се оглежда и ослушва и да се пази от клиентите и колегите търговци да не вземат те него да го оберат.

Ако се откажем от кражбата, ще се изпразнят затворите и тъмничарите ще останат без работа. Вярно е, че в затвора освен крадци има и убийци, но и те работят за пари и ако спрем с кражбите, ще закъсаме и с убийствата. Вярно е, че не всеки убива за пари, има хора които го правят за удоволствие. Това са серийните убийци. Но колко серийни убийци има? Няма да стигнат да напълнят цял затвор, дори и за един етаж от затвора няма да са достатъчно.


Защо да се отказваме?

Кражбата е един изключително неефективен начин за преразпределяне на благата. Когато циганите откраднат кабел, те го предават в пункта за цветни метали и взимат срещу труда си жълти стотинки. Това е нищо в сравнение с парите, които ще получим, ако сметнем, колко струва новия кабел, който трябва да се постави на мястото на откраднатия, колко струва самото поставяне и колко струва тава, че цял квартал, дни наред, ще бъде без ток или без телефон.

Какво ще стане, ако общинските съветници приватизират детската площадка, която е между четири блока. Ще дойде предприемач и ще построи нов блок между четирите. Нека вземем от едната страна печалбата на предприемача и подкупите на общинските съветници, които те са прибрали покрай тази приватизация. От другата страна да вземем каква е загубата. Апартаментите в четирите блока ще загубят поне една четвърт от цената си. Това би трябвало да е равно на цената на апартаментите в новия блок, но те ще са значително по-евтини, защото прозорците им место да гледат към детска площадка, ще надничат в прозорците на омразните съседи. Ако добавим и разходите за материали и труд, ще видим че общата загуба е много по-голяма от печалбата на крадците.


Как да се откажем от кражбата?

Има известни технически трудности, но те никак не са сериозни. Първото, което трябва да направим е да се откажем от принципа: „Откраднатото е на крадеца“. Това е един от основните принципи дошъл още от римското право.

Например, как мислите: Ако някой ви открадне колата и я продаде на брат си, на кого е колата, ваша или на брата на крадеца. Всяко дете би казало, че колата си е ваша, но всеки юрист ще ви каже, че брата на крадеца е добросъвестен собственик, който честно и почтено е закупил вашата кола без нито за момент да подозира, че тя е крадена и затова колата си е негова.

Ако се откажем от принципа: „Откраднатото е на крадеца“, то тогава верния отговор ще е този на децата, а не на юристите. В крайна сметка в този случай някой трябва да изгори – или обрания собственик или добросъвестния купувач. Римското право ни казва, че собственика е трябвало да си отваря очите, за да не го оберат, а ние ще кажем, че добросъвестния купуваш е трябвало да гледа какво купува.

Няма нужда крадеца да препродава крадената кола. Ако е минало достатъчно време преди да го хванат, то тогава краденото е негово поради давност. Можем ли да се откажем от давността? Е, не можем напълно. Вземете като пример едно парче земя. През годините от е крадено и препродавано много пъти. Последния му собственик или го е откраднал или го е купил от някой, който го е откраднал. Затова можем да приемем, че давност има само за откраднатото преди 2000 година. За откраднатото след тази дата да няма давност и да няма значение колко дълго крадецът е бил във владение на откраднатото. Защо избираме точно 2000 година? Ами това е едно кръгло число, което е близко до наши дни. Числото 1000 е далеч в миналото, а 3000, далеч в бъдещето. Тоест, трудно някой може да намери аргумент да промени числото, а за това число важното е то да бъде фиксирано веднъж за винаги.


Римското право

Разбира се, „Откраднатото е на крадеца“ не е единствения принцип на римското право, от който трябва да се откажем. Друг подобен принцип е: „Парите не миришат.“ Тоест, не е проблем, ако парите са откраднати. Това по същество е вариация на същи принцип.

Следващия принцип на римското право, от който трябва да се откажем е това, че съдията не отговаря за грешките си. Разбира се, всеки има право да греши, но не е все едно дали грешката е неволна или умишлена. Същото е при докторите. Един доктор, за да се научи, трябва да умори няколко човека. Ако той оперира и резне няколко сантиметра в страни, това може да го признаем за неволна грешка, но ако оперира пета и резне гръкляна, това вече е непростимо.

Защо един съдия би допуснал грешка умишлено и съвсем съзнателно. Ами най-често, защото някой го е стимулирал с финикийски знаци. За съжаление според римското право подкупа е разрешен. Вярно, нямаш право да дадеш директно на съдията, а и той едва ли ще посмее да вземе, но можеш да си наемеш скъп адвокат и то толкова скъп, колкото си искаш. Тоест, ти съвсем законно даваш подкупа на адвоката, а той ще има грижата да го даде на съдията. Това няма да е проблем, защото те двамата се познават и си имат доверие. Ти предварително си проучил кой адвокат печели делата при този съдия, за да си сигурен, че пътеката вече е отъпкана.

Как може това да се спре? Ами много просто, адвоката не трябва да получава повече от съдията. Щом за твоето дело държавата ще плати на съдията определени пари, то ти нямаш право да дадеш повече от това на адвоката си. Щом държавата е намерила съдия, който да работи за тези пари и ти ще намериш адвокат за същите пари. Ако съдията, прокурора и адвоката получават едни и същи пари, то те ще са равнопоставени и няма да е сегашната ситуация на бедни съдии изкушавани и тъпкани от богатите адвокати.

Следващият омразен принцип е, че един човек не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо. Тоест, веднъж оправдан, ти си се отървал. То, по принцип, няма как едни и същи дела да се връщат по сто пъти, но защо ли пък не, ако има сериозни основания. Например, ако съдията, който е бил на делото, е корумпиран. Или ако не е корумпиран, ама има имоти, за които е нужно да си корумпиран. Или ако грешките в делото са такива, че все едно доктора оперирайки петата е резнал гръкляна.

Последния принцип, от който е важно да се отървем е това, че законите не действат с обратна сила. Тоест, ако това което си правил е било законно когато си го правил, то ти не си престъпник, а честен бизнесмен.

Дребните кражби се извършват по тъмно, а сериозните обири се правят, чрез промяна в законодателството. Как става това? Поръчваш си закон. След това взимаш едни пари, съвсем законно по закона, който си си поръчал. Накрая си ни лук ял, ни лук мирисал.

Как може да се промени този принцип? Има един важен прецедент, който можем да използваме. Нацистките военнопрестъпници са вършели неща, които са били законни по нацистките закони. За тях не е приложен принципа, че ако си действал по закона си невинен. На базата на този прецедент може да подгоним всички, които са се уредили с някакъв лобистки закон и са се облагодетелствали по законен, но неморален начин.

Рим е първата монетаристична империя, а ние живеем в Англосаксонската империя, която е втората империя изградена върху монетата. Затова нашето право е толкова близко до римското.

Хитлер е претендирал, че е наследник на Римската империя, но без основание. Неговата империя не е основана на парите, а на базата на националсоциализма, което е религия. Тоест, неговата империя е религиозна, а не монетаристична. Истинските наследници на Рим, това са англосаксонците. Вярно е, че Англосаксонската империя си променя столицата. На времето е бил Лондон, а сега е Вашингтон. Аналогично нещо се случва и с първата монетаристична империя. В началото столицата е била в Рим, после се премества в Константинопол.

Ние българите на времето сме били част от Римската империя, а сега сме част от Англосаксонската. Някой ще ми възрази като каже, че нито на времето сме били част от Римската, нито сега сме част от Англосаксонската. Отговорът ми е: Погледнете през прозореца. Ако виждате да се разхождат римски легионери, значи сте в Римската империя, а виждате американски войници, значи сте в Англосаксонската.


Технически детайли

Как да спрем кражбите? Имаше един виц. В казармата войник се оплаква: „Г-н Старшина, откраднаха ми иглата.“ Старшината му отговаря: „Колко пъти съм ви казвал, да си надписвате вещите!“ Има логика в този виц. Можем ли да си надпишем вещите? Ами, в наше време много неща са надписани, но тези надписи не се използват за залавяне на крадци, нито пък някой ще благоволи да използва това за да ви върне откраднатите вещи. Например мобилните телефони. Всеки телефон си има номер и когато го включите веднага се разбира къде е телефона с този номер. Не говоря за картата! И тя си има номер, но дори да смените картата номера на телефона си остава. Тоест, ако ви откраднат телефона, полицията може веднага да го намери. Да, ама не го прави. Принципа е: Не закачаме дребните бандити, за да не подплашим едрите. Или толерантни сме към криминалните, но гоним безкомпромисно политическите.

Друг пример са фабричните номера на автомобилите. Не става дума само за номера на шасито и на двигателя. Съвременните автомобили имат номера върху всичките си части. Тоест, ако една кола е открадната или дори, ако само една част от колата е открадната, то това може да се докаже. Да, но не се прави. Ако попитате полицаите, ще ви кажат, че е много трудно да се свържат компютрите, които са в автомобилния завод с компютрите на полицията, но истината е, че кражбите на коли са огромен бизнес и е много трудно това да бъде спряно, тъй като от там идват много пари, които корумпират цялата система.

Може ли всяко нещо в магазина да има номер. Ами да, може. То и сега навсякъде има баркод. Тоест, има номер, но това е номера на продукта, а не е номера на конкретното изделие. Може ли към баркода да се добавят още десетина цифри, които да дадат уникален номер на конкретното изделие? Може ли по същия начин както сега на касата машинката прави „цък“ и въвежда баркода, да каже „цък“ и заедно с баркода да въведе и уникалния номер? Може и то може да стане така, че старите машинки да си четат баркода по стария начин, а новите да прочетат заедно с баркода още и допълнителните десет цифри.

Монетаристите ще възразят, че по този начин ще се оскъпят стоките, защото навсякъде ще трябва да се отпечата един уникален номер. Да, но сега нали печатат дата на производство? Тоест, печатат нещо уникално, т.е. нещо, което не е дошло предварително отпечатано в печатницата. Вместо дата на производство ще отпечатват уникалния номер. Тоест, това няма да оскъпи стоките. Единствения проблем е, че няма да могат да продават стоки с изтекъл срок на годност, защото на касата „цък“ и ще запищи, ако годността е изтекла.


Защита на личните данни

Ако стоките са номерирани, то за всяка четка за зъби ще се знае, кога и къде е продадена. Тази информация е важна, но не е достатъчна, за да се спрат кражбите. Нужно ни още е да знаем и на кого е продадена. Тук при много хора ще се събуди фобията им за навлизане в личното им пространство.

За четката за зъби вероятно не се притеснявате, дори и целият свят разбере, че сте си я купил, но ако си вземете една перука, която трябва да скрие оплешивяващото ви теме, то вероятно не бихте искали този факт да стане достояние на широката общественост.

Непрекъснато ни плашат, че фирми и служби събират за нас информация. Искат да знаят какво купуваме, какво харесваме, за да могат по-добре да ни излъжат и да ни пробутат нещо ненужно.

Проблемът не е в това знаят или не знаят кой си, а в това че се опитват да те излъжат. Хората са в основни линии еднакви. Всички се страхуват от косопад, от разни ужасни болести и най-вече от смъртта. Фирмите използват тези наши страхове, за да ни пробутат ненужни шампоани.

Ако фирмите бяха добронамерени спрямо нас, не би било проблем да ни познават, дори това би било полезно и приятно. Например в кварталния магазин ни познават, знаят кое е любимото ни мляко, какво харесваме и какво не обичаме. Например, вие може да не харесвате някоя екзотична подправка и дори да сте алергичен към нея. Няма нищо лошо това да се знае от търговците и те да не ви предлагат храни с тази подправка. Даже ако сте взел от магазина нещо такова, на касата може да получите предупреждение, че това на вас няма да ви хареса и ако искате да го оставите. Вие може дори да не сте чувал за тази екзотична подправка и да не знаете, че не я харесвате, но системата ще е обобщила какво харесвате и ще е разбрала, че това вас не ви кефи. Тоест, системата може да знае за вас много повече от самия вас.

Проблем ли е, ако има някой, който знае за нас всичко? Според повечето религии има Господ, който знае всичко, но това не е проблем, защото ако изневерим на жена си, Господ няма да ни изпорти. При католиците освен Господ и попа знае всичко, защото вярващият трябва доброволно всичко да му разкаже, т.е. да се изповяда. Това също не е проблем, защото попа си държи езика зад зъбите и не споделя вашите интимни тайни с околните.

Тоест, това че ни следят и подслушват не е проблем, стига тази информация да не изтича навън. Защо тогава непрекъснато ни убеждават, че ние трябва да се скрием. Да защитим личните си данни и никой да не разбере кой си, какъв си, защо си. Обясняват ни, че има лоши хора, от които ние трябва да се крием.

Действително има лоши хора, но от тях ние не можем да се скрием, защото тези лоши хора работят в службите и те знаят всичко за нас. Затова трябва да приемем, че съществува Господ и тайните служби, които знаят всичко за нас и да не се опитваме да се скрием, нито да се опитваме да им забраним да ни следят и подслушват. Просто трябва да държим те да бъдат дискретни. Досега не съм чул някаква информация да е изтекла от Господ, но такива случай покрай тайните служби има много.


Защо не трябва да се крием?

Както вече казахме, лошите хора са в тайните служби, а от тях и да искаме, не можем да се скрием. Затова по-добре е да не се крием въобще, защото вместо да попречим на лошите хора, ние пречим на добрите да стигнат до нас. Повечето хора ни мислят доброто, те искат да ни дадат работа или те да започнат да работят за нас, искат да ни чукат или ние да ги чукаме, искат да ни помогнат или ние да им помогнем. Някои искат просто да си общуват с нас без никакви задни мисли. Няма нужда да се крием от тези хора и да им пречим да ни намерят.

Защо тогава е цялата тази истерия със защитата на личните данни. Разправят ни, че ако някой научи името ви и номера на паспорта ви, той ще може да открадне самоличността ви, да ви вземе имуществото и да ви вкара в затвора. Това са глупости, ако аз науча ЕГН-то на президента, ще ми дадат ли да управлявам държавата вместо него? Ще ми дадат, ама чушки! Нищо няма да ми дадат.

Цялата тази истерия по защитата на личните данни се генерира от службите или по-точно от хората с власт. Трудно е да се каже кои точно са хората с власт, защото мафията, службите и правителството така са се омешали, че е трудно да се каже кой от кои е. Толкова размити са границите, че и те самите не знаят за себе си къде са.

Та хората с власт, те стоят зад закона за защита на личните данни и цялата истерия покрай този закон. Защо го правят? Защото властта е информация. Тези хора знаят всичко за нас и в тази информация се крие тяхната власт. Информацията е ценна, когато е тайна. Ако всички знаят името ти, то това няма да е тайна. Защитавайки личните си данни ти защитаваш информацията, която е в службите. По този начин ти пазиш властта на управляващите.

Например, ако шефа на службите види една готина мадама, той може веднага да научи името й по регистрационния номер на колата й. Нека да не е шефа на службите, а един дребен чиновник от службите, защото шефа може да научи освен името й, още имената на всичките й предишни и настоящи гаджета, номера на сутиена й и всичко друго което пожелае. Все пак, дори и най-дребния чиновник от службите има властта от регистрационния номер да научи името. Това е власт, която той има, а ти нямаш. На теб ще ти се наложи да отидеш и сам да попиташ за името, а това може да е проблем, особено ако си стеснителен като мен, а и мацката може да се уплаши и да не пожелае да ти каже как се казва, защото си и набили в малката главичка, че тя трябва да си пази личните данни и че ако ти случайно научиш името й, то от това могат да последват ужасни последици.

Когато ние от религията на размножителите си направим църква, първата ни работа ще е да направим база данни от регистрационните номера на колите на всички вярващи. Това сигурно ще е незаконно и ще си имаме проблеми със службите, но първите християни също са ги преследвали и са ги хвърляли на лъвовете, така че известни проблеми със службите са неизбежни и това е така при всяка нова религия.

Защо базата данни за номерата на колите на вярващите би била полезна. Какво трябва да направите, когато някой идиот спре така, че да ви запуши и да не можете да излезете? Сега, трябва да вземете бухалката и да направите колата му на сол. Не може ли да се подходи по-цивилизовано? Първо да звъннете в църквата и да проверите дали това не е някой от вашата вяра. Ако е от вашите, ще ви свържат, той те каже: „Извинявай братле, аз спрях съвсем за малко, идвам веднага да те отпуша.“ Ако не е от вашите, чак тогава взимаш бухалката и правиш колата му на сол.


Защото трябва да се крием?

Въпреки всичко, трябва да пазим личните си данни защото в противен случай службите ще ни накажат. Те смятат, че тази информация е тяхна и ако вие не я пазите, те считат, че се опитвате да ги ограбите.

Първо, не трябва да изключваме компютъра си, защото службите не могат да влязат в изключен компютър. Когато си изключите компютъра, те полудяват. Мислят си, че правите нещо тайно и нередно. Затова колкото по-бързи стават компютрите, толкова по-бавно се включват и изключват.

Второ, не трябва да инсталираме програми от никой друг освен от Onlysoft. Ако инсталирате програма от неизвестен производител, ще ви накажат с вирус, който ще съсипе компютъра ви. Затова, колкото по-съвършени стават компютрите, толкова по-уязвими са и по-лесно прихващат вируси. Първите компютри имаха разделение между програми и операционна система и никоя програма не можеше да съсипе операционната система. Това беше когато аз бях дете. Сега компютрите са така направени, че всяка програма може да ги съсипе. Вирус може да влезе дори и без да пускате програма. Може да го получите с писмо или с картинка. Затова не си пишете с никой друг освен с Onlysoft и не разглеждайте никакви други картинки освен политически коректните бози, които ще намерите в казионните сайтове.

Трябва да криете имейла и телефона си, защото ако не ги криете ще ви накажат като ви залеят със СПАМ. Трябва доброволно да инсталирате някоя анти-СПАМ програма. Тоест, трябва да разрешите на службите да филтрират кореспонденцията ви и да решават вместо вас кое писмо искате да получите и кое не го желаете. По този начин вие съвсем доброволно ще се подложите на тяхната цензура.

Могат ли да бъдат спрени вирусите и СПАМ-а. Технически това не е проблем, но на практика е невъзможно, защото противоречи на интересите на службите и на големите корпорации. Новите програми и новите операционни системи идват с нови вратички отворени за проникване във вашия компютър, за да могат да ви следят и контролират. Аз лично нямам нищо против службите да влизат в моя компютър. Нека ровят, нека гледат, да душат и да слухтят, но това което не ми харесва е, че през вратичките оставени за службите може да влезе всеки технически грамотен тинейджър и да съсипе компютъра ми.

Затова аз искам да имам операционна система, която да има официален вход предназначен за службите, но този вход да е кодиран и да е само за тях, а да няма вратички които са отворени и достъпни за всеки комуто е скимнало да ми рови в нещата. Това разбира се няма как да стане, защото интерес от вирусите имат не само службите, но и Onlysoft. Ако няма вируси, всеки ще може да инсталира каквато си програма иска и тогава тяхното величие би залязло.

Може ли да се реши проблемът с СПАМ-а. Технически това не е никакъв проблем. Преди десетина година предложих решение на проблема и дори направих такава работеща система (www.2-box.com). Моята система, макар и да работи, не е съвсем завършена, защото я правих сам с помощта да един-двама приятели. Няколко години след мен Бил Гейтс предложи същата идея. Явно идеята не е била много сложна, щом и той се е сетил. Въпреки това той не успя да реализира идеята си и не защото е нямал пари да наеме десетина програмисти, а защото СПАМ-а е в интерес на службите и на големите корпорации, а срещу тях никой не може да се противопостави. В момента Зукърбърг предлага отново същата идея за решаване на проблема със СПАМ-а, но и той като Бил няма да успее да я реализира, защото и той не е по-голям от службите и от парите на корпорациите.

Все пак, аз предлагам да се откажем от кражбата и измамата. Тоест, предлагам да се откажем от СПАМ-а, защото той е вид измама. Не на всички ще е изгодно това, но да угодиш на всички е невъзможно. Специално, службите хич няма да са щастливи, защото няма ли измама няма и служби. На тях това им е работата, да мамят и да разкриват измами.


За рекламата

Предлагам да се откажем и от рекламата и не само защото това е измама. Рекламата има още много други неприятни страни. Първо, рекламата е адски досадна. Гледаш някакво тъпо предаване по телевизията и то прекъсва и започват едни още по-тъпи реклами. По времето на комунизма навсякъде имаше окачени лозунги от типа: „Комунистическата партия ми дава желание за живот.“ Сега навсякъде има реклами от типа: „Презервативите Гума предпазват от появата на нежелан живот“

Когато комунизма свърши изчезнаха лозунгите, които рекламираха социализма и на тяхно място се появиха реклами на дамски превръзки. Имаше лозунги от типа „Истинският комунист не пие и не пуши!“ На тяхно място дойде рекламата: „Истинският мъж пие от нашето уиски и пуши от нашите цигари!“ Когато лозунгите бяха заменени от реклами, хората много се зарадваха, защото им беше писнало от лозунги, а и рекламите бяха много по-пъстри и по-шарени. Оказа се обаче, че колкото по-пъстра и по-шарена е една реклама, толкова е по-досадна!

Защо рекламите са досадни? Не може ли да се направи реклама, която да хареса на хората, да име е драго да я гледат и слушат? Може, но целта на рекламата не е да ви хареса, а да ви накара да купувате. Щастието не е правилното потребителско чувство. Щастливият човек не се нуждае от нищо, той просто се наслаждава на своето щастие. Щастието не е това, което ще ви накара да купувате. Кои са правилните потребителски чувства, към които се е насочила рекламата?

Първата цел на рекламите това е чувството на неудовлетвореност. От телевизора ти казват: „Ти нямаш това, ти нямаш онова! Часовника ти е стар модел, колата ти е грозна, не ти ли е неудобно да караш такава кола?“ Това е неудовлетвореност към материалното ти състояние, но много по-неприятна е неудовлетвореността към теб самия: „Ти си дебел, плешив, миришеш лошо, от косата ти вали пърхот, на околните им е гадно да те гледат!“ Разбира се, след като рекламата те убеди, че ти имаш проблем, веднага ти предлага решение под формата на нов часовник, нова кола или шампоан, от който ще ти порасте коса, ако си плешив, ако не си, ще спре да ти пада пърхот и при всички случай ще започнеш да смърдиш много по-приемливо.

Втората цел на рекламата е чувството на страх. Плашат те с микроби и някакви ужасни болести. Целта е така да се паникьосаш, че да си готов да закупиш всеки продукт, който твърди, че те предпазва от тази невидима, а често и несъществуваща заплаха.

Третата цел на рекламите е дребнавостта. За българина казват, че най го е страх да не настине и да не се мине. Това е чувството за дребнавост, което осигурява мощен потребителски стимул. Рекламите ни казват: „Ще изпуснеш промоцията, тук е по-евтино с 2 стотинки! Ние ти даваме три на цената на две! Ако не дойдеш при нас, ще се минеш!“

Затова рекламите са неприятни. Целта им не е да те направят щастлив, а нещастен, защото нещастният човек е много по-добър потребител от щастливия. Друга причина рекламата да е досадна е това, че тя трябва да бъде забелязана. Ако нещо не те драни, ти не го забелязваш. Затова основно задача на създателите на реклами е да ги направят максимално дразнещи, гнусни и неприятни.

Рекламата се използва още за изтезаване на хора по метода наречен „Китайската капка“. Изтезанието се състои в следното: Връзват те така че да не можеш да избягаш и започват да ти пускат реклами докато не изгубиш разсъдъка си или докато не си купиш от рекламирания продукт. Най-често това изтезание се прилага в кино салоните и на спирките на метрото, защото там хората са вързани и нямат шанс да избягат.

Това е поредния пример за това, колко безсмислено нещо е кражбата. Като сравним ползата за крадеца с вредата получена в следствие на кражбата, виждаме че те са абсолютно несъизмерими. Колко получават собствениците на киносалоните, за това че тероризират клиентите си с реклами? Ако ги задължим да разделят прожекциите на такива със и такива без реклами, ще се окаже, че разликата в цената на билетите е под 1%. Разбира се, никой не би се подложил на мъчението да бъде затворен в тъмна стая и да бъде тормозен с реклами, срещу някакъв си един процент от цената на билета. При метрото положението е още по-драматично. И там ще получим нещо под 1% от цената на билета и то ако сметнем, колко получава метрото за това че тероризира пътниците си, да добавим подкупите взети от общинските съветници, които са сключили този договор и да добавим още и печалбата на рекламната агенция, която е осигурила тези подкупи.

Тоест, крадците не получават почти нищо, освен това, че ще горят в ада, но това за тях ще бъде една безплатна екстра. За да спрем изтезанията по метода на Китайската капка, трябва да си обещаем, че ще преследваме собствениците на киносалони и общинските съветници за това че са изтезавали хора, така както преследваме нацистките военнопрестъпници. Няма значение, че това, което правят, все още е напълно законно, ние ще се борим, един ден, те да бъдат наказани!


Как ще избираме стоки?

Добре, щом ще се откажем от рекламата, как хората ще изберат кое вино да си купят? В магазина има поне 50 различни бутилки и всичките изглеждат почти еднакво. Ами, ще се обърнат за съвет към някое независимо издание за вино и ще видят какво им препоръчва то. Няма значение, дали изданието е независимо или само се прави на независимо. При всички случай, ако ви кажат, че едно вино е превъзходно, то трябва да е поне що-годе приемливо, докато при рекламите няма такова изискване. Ако ви мързи да ровите по специализираните издания, просто ще се консултирате с продавач консултанта. В момента хората не вярват на съветите на продавачите, защото те работят не за клиентите, а за търговеца. Все едно да тръгнеш да се съдиш, а адвоката ти да е назначен и заплатен от противниковата страна.

Все пак, ако оправим системата и започнем ние да плащаме на продавачите, ще можем да започнем и да им вярваме. То така или иначе ние сме тези които плащат на продавачите, но сега им плащаме с надценката върху стоката. Тоест, когато купим им плащаме, а когато само зяпаме, ни излиза безплатно. Тоест, подобна промяна е изгодна за тези, които избират бързо и купуват бързо, но не е в интерес на тези, които обикалят магазините за удоволствие, само зяпат и почти нищо не купуват.

Добре, когато искаш да си купиш вино или друг известен продукт, ще попиташ продавача или ще погледнеш в специализираните издания. Какво ще правим, когато на пазара се появи нов продукт, за който хората още не са чували? Как без реклама може тази новина да стигне до хората и те да разберат за тази малка революция, т.е. за този принципно нов продукт? Отговорът е, че от фирмата ще изпратят директно писмо до потенциалните потребители на този нов продукт. Но нали изпращането на един милион писма е СПАМ? Да, според сега действащата система изпращането на толкова много писма е СПАМ и в някои държави дори могат да те вкарат в затвора за подобно нещо. Обаче, не така стоят нещата в моята системата, за която ви разказах (www.2-box.com). В моята система можеш да изпратиш колкото си писма искаш, на колкото си искаш хора. Вярно, че това може да ти излезе скъпо, защото към всяко писмо трябва да прикачиш депозит гарантираш, че писмото ти е ценно за получателя му и че ти не му досаждаш. Ако получателя не хареса писмото ти, той може да задържи този депозит и по този начин да компенсира загубеното си време. Ако писмото ти е много досадно и много хора решат да те глобят, то подобна реклама може да ти излезе доста скъпо, но данима е евтино да плащаш за телевизионни реклами и да досаждаш на ужасно много хора, повечето от които нямат нужда от твоя продукт. С директната реклама ти няма да досаждаш на всички, а само на тези, които има шанс да се заинтересуват. Ако си им загубил времето, ще им платиш компенсация. Това ще ти струва пари, но хората ще са доволни и няма да ти се сърдят. Иначе, хем плащаш за телевизията, която гледат, хем те псуват, че им досаждаш с реклами.