25 юли 2010

Маркс отива да види сина си

Продължение Двадесет

Ето текста към поредната илюстрация на книгата.

_________________________


През това време един баща бързаше към родилния дом, за да види детето си. Бащата се казва Маркс. Не, това не е този Маркс, дето е написал „Капиталът“. Това е друг Маркс. Ако се чудите, защо са го кръстили с това идиотско име, то отговора е прост. Родители марксисти, които кръщават детето си на любимия вожд и учител без да се замислят за подигравките, които то ще трябва да изтърпи в училище.

Маркс, не обичаше своето претенциозно и изчанчено име и затова беше решил да кръсти детето си с някое обикновено, нормално, човешко име, такова каквото имат мнозина, а не такова с каквото всеки би те запомнил.

Разбира се, в момента името на детето не е най-важното.

Днес е най-щастливият ден в живота на Маркс. Сега той бързо трябва да купи цветя и час по-скоро да стигне до родилния дом. Там го чака жена му и първородният им син. Маркс е мюсюлманин и в неговата религия първородният син е особено важен. Освен това този син много дълго е чакан. Колко молитви е отправял Маркс към Аллах, а детето все не идваше. Той и жена му обиколиха всички доктори, до които можеха да се доберат, но и това не помогна. Резултата от всичкото обикаляне по доктори беше единствено, че капиталът на Маркс се стопи и той затъна в дългове. Докторите не искаха да им помогнат, а само гледаха как да им изтръскат джобовете.

Накрая Маркс съвсем се отчая, но жена му беше по-силна от него и тя продължи да се бори и да обикаля докторите. Накрая тя откри доцент Христов. Това беше един истински българин, един честен човек, който прие присърце тяхната мъка и се зае да им помогне. Другите доктори ги гледаха само в ръцете, а доцент Христов не им взе нито лев. Жената на Маркс предложила да му плати, а доцента й отговорил:

– Моля ви, Вие ме обиждате! Нищо няма да доплащате, всичко е платено от здравната каса.

Интересно как другите лекари никак даже не се обиждаха когато им предлагаха пари. Колко различен е доцент Христов. „Това е един истински честен човек, който не е забравил Хипократовата клетва.“ – мислеше си Маркс. Какъв голям късмет имаха той и жена му, че го намериха. Маркс реши, че първата му работа след като види сина си ще е да отде при доцент Христов, за да му стисне ръката и да му благодари.

Маркс влезе в родилния дом, представи се на сестрата и я помоли да му покаже бебето. Тя му каза да изчака. Минаха петнадесет минути, които му се сториха цяла вечност. Накрая сестрата се появи с дете на ръце:

– Ето го и вашето бебче! – каза тя и широко се усмихна.

Маркс видя сина си и така се уплаши, че изпусна букета с цветя. Какво ли толкова ужасно може да е видял един баща? Да не би детето да е някой изрод с две глави? Не то имаше една глава, две очи, едно носле и всичко му беше наред. Да не би тогава детето да е черно? Всъщност, детето действително беше черно, но не в това е проблемът. Какво тогава така уплаши баща му? Ами, проблемът беше в това, че детето не беше достатъчно черно. Бащата и майката и двамата бяха черни като катран, а то беше доста светло. Очевидно бебето беше мулатче, при това едно от по-светлите мулатчета. С две думи проблемът беше в това, че бащата не беше баща.

20 юли 2010

Гочо шляпа по Витошка

Продължение Деветнадесет

Още от книгата. Първият абзац се повтаря, за което се извинявам.

_________________________


От Дома на Културата Гочо продължи пътя си по улица Витошка. Това беше единствената пешеходна улица в града или поне се водеше за такава. В София под пешеходна улица се разбираше нещо средно между паркинг и бит пазар. Доцента пълзеше под коли и се промъкваше през дупките, които съпротивата беше пробила в пешеходните огради. Гочо не си спомняше в София някога да е имало пешеходна улица, но си спомняше времето, когато в България имаше други градове освен София и в тези други градове имаше истински пешеходни улици. Това бяха отдавна отминали времена, преди съвета да започне програмата за унищожението на българите.

На ъгъла седеше един просяк и жално хленчеше:
– Моля ви, помогнете! От три дена не съм ял.

Едно момиче се спря, бръкна в чантичката си, извади някакви стотинки, които очевидно й бяха последните и ги даде на просяка. Тази случка така трогна Гочо, че той се обърна към момичето и й каза:
– Извинете, виждам че имате добро сърце. Аз от три дена не съм правил секс. Бихте ли помогнала и на мен?

Момичето не отговори, а го подмина като пътна табела, макар че Гочо по размери приличаше по-скоро на билборд.

Доцента въздъхна и понечи да продължи, но в този момент се чуха изстрели. Без да се замисля, той се просна по очи на паважа. По принцип, престрелките по Витошка бяха нещо обичайно, защото тази улица е граница между трето и четвърто районно управление на полицията, а тези две управления непрекъснато спореха за контрола на наркотиците и проституцията. Този път причината за пукотевица беше различна. Това не беше престрелка, а заря.

Гочо разбра грешката си, благодарение на това че на младини той е бил в казармата, където веднъж дори му дадоха да стреля с пушка. Все пак, не беше лесно човек да различи фойерверките от престрелка, защото светлините на зарята бяха високо над облаците от сог и дим и не се виждаха долу от паважа на Витошка.

Зарята беше по случай рождения ден на Катето и беше поръчана от ректора. В момента те двамата летят с частния му самолет над софийската мизерия и се радват на светлините на фойерверките. Така е, на времето заря имаше само по случаи националните празници на страната, а сега всеки който има пари може да си направи частна заря. По-рано фойерверките гърмяха, когато беше празник за всички, а днес е празник само за тези които чукат Катето. Това действително не са малко хора, но недостатъчно, за да бъде обявен рождения ден на Катето за национален празник.

Гочо стана, изтупа прахта от дрехите си и продължи. Тогава на улицата той видя един гаден вегетарианец ...

***
***

Веднага след вегетарианеца Гочо попадна на поредния идеалист. Това беше една защитничка на правата на животните, която искаше да скопи всички бездомни псета. И тя като вегетарианеца искаше да избие животните и вярваше, че го прави за тяхно добро.

Всъщност, единодушното мнение на всички беше, че мястото на бездомните кучета не е на улицата и че въпросът трябва да се реши с тоталното унищожаване на тяхната популация. До тук беше с единодушието. Стигнеше ли се до въпросът как да бъде унищожена популацията, започваха споровете. Според защитниците на животните най-хуманният начин да се избие една популация е чрез стерилизация. Те вярваха, че кучето иска да живее в едно общество, в което първо няма да има малки кутрета, а после няма да има и млади псета, където накрая ще останат само стари и грохнали помияри, които ще измират един след друг от старост. Те вярваха, че кучето иска да види тъжния край на цялата кучешка популация и да умре последно чак когато е загубило всичките си четирикраки приятели. През ум не им минаваше, че кучето може да предпочита да си отиде преди да е станало свидетел на цялата тази трагедия.

Защитничката на животните беше една обикновена стара мома, която търсеше към кого да насочи своя майчински инстинкт. След като нямаше деца, които да обича, тя беше избрала да обича кучетата. Вярно е, че тази нейна обич беше малко странна и извратена, но такава е любовта на идеалистите.

Защитничката на животните видя Гочо и го погледна с един поглед, който казваше: „Дали да не взема и теб да те скопя?“ Той усети този поглед и побърза да се отдалечи.

Гочо стигна до края на улицата, където се намира една от трите градинки останали след уплътняването на града. Тази градинка е по-специална, защото тя е единствената със свободен достъп, където всеки може да влезе и да й се порадва. Мястото не се отличаваше със сложен ландшафтен дизайн. Всъщност, градинката представляваше купчината камъни и строителни отпадъци.

Как софиянци се сдобиха с този прекрасен парк? Неговата история е съвсем обикновена. На времето на това място стоеше църква. Уви, на тази църква определено не й вървеше, защото минеше се не мине известно време и някой я взривяваше. Наскоро пак я бяха взривили. Официалната версия беше, че за това са виновни ислямските фундаменталисти, но всъщност извършителите на това деяние бяха поповете, които искаха да освободят терена, за да го шитнат за строеж на банка. Защо тогава мястото не е застроено и защо вместо тук да се издига една модерна банка има само купчина строителни отпадъци? Ами, веднага след като църквата беше взривена, хората започнаха да събират дарения за построяването на нов храм. Събраха се пари за поне десет църкви, а хората продължаваха да дават още и още. Оказа се, че е много по-изгодно мястото да седи празно и да се събират дарения за нова църква, отколкото терена да бъде шитнат за строителството на банка. Затова поповете запазиха градинката и сега Гочо може да се възползва и да влезе вътре. Той се покатери върху руините на църквата и седна върху един свободен камък. Беше доста населено, защото както казахме това е единствената градинка със свободен достъп и много са хората които искат да й се порадват. Въпреки многото хора, мястото беше приятно. Вярно дървета нямаше, но между руините беше израсъл по някой и друг бурен или трън. Пейки също нямаше, но отломките от старата църква бяха много удобни за сядане.

Гочо поседя малко, но реши, че трябва да върви, защото за вечерта се беше уговорил със съучениците си да се срещнат в бара, който се намираше в мазето на техния блок.

След един час разходка по Пъпната връв Гочо стигна до мястото където беше паркирал джипа си. Тогава той видя, че предната му гума е спусната. На чистачките някой беше закачил бележка, но която с разкривени печатни букви беше написано: „Хей тъпоглавецо, Следващият път внимавай къде паркираш!“ Отдолу на бележката имаше подпис „Съпротивата“

Мислите, че Гочо се е ядосал или натъжил. Нищо подобно, той беше невероятно щастлив. „Съпротивата е жива! – ликуваше той. – Момчетата не спят, а действат. Браво!“

С приповдигнато настроение Гочо извади една ръчна помпа, с която и велосипед не можеш да напомпаш, а камо ли джип. След час яко помпане той оправи гумата и тръгна към дома, а след още два часа висене в задръстванията той се прибра.

12 юли 2010

Асистент Тричкова воюва срещу кравите, а Кривата Краставица пише проект

Продължение Осемнадесет

Още един епизод от книгата.

_________________________


В коридора Гочо се сблъска с дъщерята на професор Тричко. Това беше асистент Деси Тричкова. Тя непрекъснато воюваше за всевъзможни безумни каузи и събираше подписи под разни петиции. Гочо реши да се направи на невидим и да мине покрай нея без да й се обади, но неговото пищно тяло нямаше как да остане незабелязано. Деси го видя и го спря:

– Чакай Гочо, трябваш ми за нещо много важно. Събираме подписка срещу кравите.
– И що пък точно срещу кравите! – искрено се учуди Гочо.
– Ама ти не знаеш ли? Книги не четеш ли? Не си ли научил за последните научни открития?
– Какви научни открия? – попита Гочо, като избегна въпроса свързан с четенето на книги.
– Учените са открили, че причината за глобалното затопляне не са петролните компании, а кравите. Ако пресметнеш колко въглероден двуокис отделят всички автомобили, ще видиш, че това е много по-малко от това, което излиза от кравите. Тези отвратителни животни пърдят и отделят парникови газове. Затова подпиши се под петицията да избием кравите и да спасим планетата Земя!
– А, Деси, ти не разбираш ли, че кравата не произвежда въглерод. Всичко, което излиза отзад, първо е влязло отпред. По тази логика може да поискате забрана на южния вятър. Вятърът носи много повече въглероден двуокис отколкото изхвърлят кравите и автомобилите взети заедно.

Явно, Гочо не трябваше да си отваря устата, защото неговото изказване предизвика бурна реакция от страна на асистент Тричкова. Тя го заля с куп научни и псевдонаучни аргументи, които доказваха, че вегетарианството ще спаси света, а кравите трябва да се избият, защото пърдят. Гочо си помисли, че по тази логика трябва да избият и вегетарианците, защото и те попръцкват повече отколкото трябва, но предпочете този път да си замълчи. Доцента реши да подходи по-дипломатично и се опита да се измъкне:
– Съжалявам Деси, бързам за лекция и сега нямам време да спорим. Може би някой друг път.
– Добре де, няма да те задържам – не се отказваше асистент Тричкова. – Драсни тук само един подпис, а когато имаш време ще ти обясня по-подробно за вредата от тези ужасни животни.
– Деси, аз от години пиша само на компютър и напълно съм отвикнал от писането на ръка. Ще ми е трудно да напиша каквото и да е, дори и името си.
– Гочо, всички ние знаем, че ти не си особено грамотен – успокои го Деси. – Просто сложи тук едно кръстче, това ще е напълно достатъчно.

Гочо си припомни последния случай когато Деси събираше подписи за изсичането на тропическата гора. Тогава тя обясняваше:
– Оказа се, че тропическата гора не поглъща въглероден двуокис. По-точно, колкото погълне, толкова и отделя. Тоест, тази гора е напълно ненужна. Ако горите се изсекат и на тяхно място се засеят селскостопански култури за производство на биогорива, то така ще се поглъща много повече въглерод.

Тогава Гочо се възпротиви, опита се да обясни, че не е важно колко поглъща гората, а колко съхранява и че в гората има много въглерод, докато на голата поляна няма почти никакъв. Тогава Гочо не подписа подписката на Деси, но въпреки това природозащитниците изсякоха горите без окото им да мигне. Сигурно сега и кравите ще избият, нищо че Гочо пак няма да подпише.

Доцента махана с ръка и подмина асистент Тричкова без повече да спори.

Ще се зачудите, какви са тези титли – доцент, асистент? Ама тези хора не са ли станали професори? Всъщност, станали са. През 2009 беше приет закон, според който всеки пълнолетен български гражданин автоматично става професор. Мъдреците не обичаха интелигенцията и се чудеха как да им вземат титлите. Беше дразнещо някакъв си чичо със скъсани сандали да се смята за нещо повече от шефа на мафията, само и само защото имал някаква си титла. Въпреки всичко, нямаше как да се премахнат научните титли, защото селяндурите държаха много на това и си мислеха, че щом някой си е професор, то това значи нещо. Затова Съвета реши да постъпи с титлите на професорите, така както Кромуел е постъпил с титлите на благородниците. Вместо да премахват научните титли, те приеха закон, според който всички стават професори. По същият начин е подходил и Кромуел като е приел декрет, според който всеки англичанин става благородник.

В Университета законът за всеобщото опрофесоряване не се ползваше с особена популярност и затова доцент Гочев и асистент Тричкова предпочитаха да използват старите си титли, получени преди приемането на този безумен закон. Освен това през 2010 доцент беше много повече от професор, защото доцентите бяха малко, а професори имаше колкото щеш.

***

Гочо продължи по коридора към лекционната си зала. В коридора той срещна Катето, любовницата на ректора. Тази среща не остави доцента безразличен, защото тя беше облечена в полупрозрачна блуза, под която не носеше нищо. Бяха изминали 120 години откакто човечеството беше открило сутиена, но това откритие, някак си още не беше достигнало до Катето. Интересно, в България жените с истински гърди, обикновено ги крият и на никого не ги показват, а тези със силиконовите импланти държат да покажат на всички, за какво са си дали парите. Същото беше и при мъжете. Тези които имаха истински крака обикновено носеха дълъг панталон, а тези с дървените протези, обуваха ярки шорти и демонстрираха навсякъде това че имат привилегията да са инвалиди. Това беше свързано с новото европейско отношение към хората с недостатъци. През 2010 в България всеки уважаващ се гражданин си беше извадил тапия за инвалид и получаваше инвалидна пенсия, а тези които нямаха такава тапия ги смятаха за абсолютни абдали. Такава тапия се взимаше с връзки или срещу малък подкуп даден на правилното място. Хората носеха на ревера си значки, които удостоверяваха, че те са инвалиди, а не абдали и много се гордееха с това.

Гочо беше един от малкото, които нямат тапия за инвалид, макар че на него като на сексуален инвалид, това му се полага по право, но той е малко старомоден и не се гордее със своята инвалидност въобще.

Гочо се загледа след Катето, което отиваше към кабинета на ректора, но за негово най-голямо съжаление, тя въобще не го забеляза. Това едва ли ще ви учуди. Всъщност, това не учуди и Гочо.

***

По същото време в аулата на Университета ректорът изнасяше лекция пред представителите на дипломатическия корпус. По принцип аулата е част от надземната част на Университета и би трябвало да е част от владенията на Кривата Краставица, но в договора за аренда, беше записано, че това помещение ще се ползва съвместно – от Университета през деня и от бардака през нощта. Там всяка нощ се организираха изискани оргии, които Кривата Краставица правеше специално за чуждите посланици, а през деня ректорът организираше интелектуални вакханалии, които също бяха предназначени за чуждите дипломати, но за съжаление не бяха чак толкова изискани.

В момента тече поредното събитие организирано от ректора. Той чете нещо от някакви смачкани листчета, а чуждите посланици дремят в столовете. Темата на лекцията е свързана с историята, а ректорът е историк, което не е случайно, защото през 2010 на власт в Университета бяха историците. Математиците също искаха да вземат властта, но за това са нужни кинти, а единствените, които успяха да шитнат нещо ценно и да направят кинти бяха историците. Какво успяха да продадат историците? Ами, много просто, те шитнаха историята. Че кой би дал пари за българската история? Може би македонците? Нищо подобно, македонците пет пари не дават за нашата история. Те си измислиха своя и нашата не им е нужна. Тези които купиха историята бяха американците. Ще кажете: "Разбира се, тази млада държава би проявила интерес към нашата древна история." Пак не познахте. Американците не се интересуваха от древната, а от новата история на България. По-точно те купиха резултата от Втората световна война. През 2010 все още победените плащаха репарации на победителите и не беше все едно дали ще плащаш или ще ти плащат. Американците като практични хора купиха от историците резултата от войната и по този начин България от страна победителка стана страна загубила войната и вместо да й плащат сега трябваше тя да започне да плаща.

Точно в момента ректорът обяснява тезата си:
– Това, че в договора за капитулация на Германия България е записана като страна победителка е една обикновена правописна грешка. Искали са да напишат не България, а Бурунди. Крайно долно и недостойно е ние да се опитваме да се възползваме от тази правописна грешка. Трябва сами да повдигнем въпроса за поправянето на грешката и да проявим инициативност, като започнем да изплащаме репарации на победители, още преди да са ни поискали. Изплащането на репарации не може да чака повече, защото вече сме закъснели със шейсет и пет години.

Ректорът искаше да каже още няколко думи за македонците, колко лоши хора са това, как се опитват да ни откраднат историята и езика. Как те имали същата история и език като българите, което било недопустимо и затова македонците трябвало да си измислят нова история и нов език. За съжаление ректорът не успя да развие тази теория, защото днес Катето има рожден ден, а той й е обещал да й организира незабравимо тържество. Вече се е набутал с доста пари да поръчва разни глезотиики и не е разумно да се занимава с тъпите посланици, които и без туй не го слушат, а дремят по столовете. Затова ректорът приключи набързо и тръгна към кабинета си където го чакаше Катето, а тя не е от тези които са готови дълго да чакат.

***

Докато ректорът четеше лекция, Кривата Краставица пишеше проект. На времето работата на сводника беше проста, той трябваше само да шамароса курвите които не са си изпълнили нормата и да респектира клиентите, които се отнасят грубо с момичетата, за да не му повредят стоката.

Уви, тези романтични времена отдавна бяха отминали. Съвременният сводник основно пише проекти и кандидатства за финансиране по различни европейски програми. Законите на бизнеса са жестоки. Ако не ползваш европейско финансиране ще загинеш, защото другите сводници ще те изместят от пазара. Затова Кривата Краставица пише поредния проект, макар че това определено не е една от любимите му дейности.

Той още си спомняше първия си европейски проект. Беше кандидатствал да му отпуснат пари, за да купи на момичетата презервативи и да спести част от разходите за консумативи. Заради този проект Кривата Краставица изписа повече хартия отколкото беше изписал по време на цялото си образование. Вие сигурно си мислите, че Кривата Краставица е някой неграмотен простак с минимално образование. Нищо подобно той е значително по-образован от ректора. Кривата Краставица беше завършил ядрена физика в Ленинградския университет, докато ректорът беше учил история в Пернишкия исторически факултет. Дисертацията на Кривата Краставица беше озаглавена: "Елементарните частици и тяхното поведение във високо енергийни полета", докато дисертацията на ректора се казваше: "Униформите в армията и как се клатят пискюлите, от ляво на дясно или от дясно на ляво"

Както и да е, много хартия се изписа, а всичките пари, които отпуснаха, отидоха, за да се плати на разни европейски консултанти. Дойдоха от Брюксел някакви млади момченца, които трябваше да покажат на Кривата Краставица как се слага презерватив. Дето се вика: "На краставичар краставици да продават." Когато Кривата Краставица е поставял първия си презерватив, тези момченца са ходили прави под масата. Освен това, той имаше някои анатомични особености, които правеха поставянето на презерватив, особено трудно, но въпреки това никога не му е трябвало някой който да го консултира и да му помага при извършването на тази операция.

Все пак, не всички евро проекти са лоши. Кривата Краставица заедно с Безкрачко беше успял да спечели един наистина полезен и изключително доходен проект. Европейският съюз плащаше много пари за измъкването на проститутка от лапите на нейния сводник. Разбира се, колкото и да ви плащат, не бихте искали да измъкнете проститутка от лапите на Кривата Краставица, защото животът ви е по-скъп от парите. Въпреки това за Безкрачко това не беше проблем, защото той работеше в комбина с Кривата Краставица и измъкваше тези дами, които нямаше как да не бъдат измъкнати. По новите европейски директиви пенсионната възраст за жените беше станала 65 години, при Кривата Краставица някои работеха дори и до 70, но рано или късно все пак се налагаше да ги пенсионира. Тогава парите за пенсия идваха от Европейският съюз. Хем момичетата бяха доволни, че шефът им се грижи за тях и мисли за тяхното пенсиониране, хем те двамата с Безкрачко успяха доста да се облажат от този проект.

Действително от Европейския съюз можеха да се изцоцат доста кинти, но проблемите които създаваха европейските чиновници бяха значително повече от ползата. Непрекъснато излизаха някакви нови правила и директиви, които подлудяваха Кривата Краставица и объркваха бизнеса му. Най-много го дразнеха правилата за позитивна дискриминация. Вече не можеш да отидеш в публичния дом и да си поръчаш една руса мадама. Не, по новите правила, първо трябва да изчукаш две циганки и чак тогава русото маце. От 2011 щеше да стане още по-лошо, защото тогава влиза в сила нова директива, според която след като изчукаш двете циганки, ще трябва да дадеш на един педерас, той тебе да изчука и чак тогава ще можеш да се качиш върху русото маце.

Европейският съюз доста дразнеше Кривата Краставица, но когато евро депутатите забраниха кривите краставици той направо полудя. Вярно е, че това не се отнасяше за хората, а само за зеленчуците, но по съществото си тази забрана беше дискриминационна и обидна. Според европейците, когато си човек, колкото си по-крив е по-добре, а когато си зеленчук трябва да си идеално прав, иначе те забраняват.

Промениха и обръщението към момичетата. Вече не можеш да им викаш проститутки. Това не било политически коректно, защото издавало пола и професията им. Затова трябвало вместо проститутка да се казва евро комисар, защото това били служители в новата евро комисия по забавленията и ощастливяването на сексуално незадоволения европеец.

Кривата Краставица беше склонен да разбере, че да си жена е един срамен факт, който трябва да се прикрива и че обръщението не трябва да издава сексуалната принадлежност на съответния служител. Въпреки всичко той не разбираше защо професията проститутка да е нещо срамно, което трябва да се прикрива и да се замества с безличното евро комисар. Нали няма срамна работа! Нали всички професии са равнопоставени!

Имаше известни проблеми защото министрите на евро съюза също се наричаха евро комисари, но и това беше променено, тъй като твърде много напомняло за епохата на Съветския съюз. Действително, приликите между Европейския и Съветския съюз бяха толкова много, че хората често се объркваха и като им кажеш Съюза, те не знаеха за кой съюз става дума. Обясняваш им, че говориш за най-демократичното и най-свободното общество, което някога е създавано под слънцето и по-младите казват: "А, ясно става дума за Европейския съюз", а по-старите кимат утвърдително: "Да бе, и аз си мислех че говориш за Съветския съюз, ама да попитам да не стане някоя грешка" Поради тази причина новото политически коректно обръщение към европейските министри не е евро комисар, а евро щурмбанфюрер. Това звучи много по-добре и най-важното не създава никаква асоциация със Съветския съюз.

От всичкото отгоре бяха наложили парична санкция на Кривата Краставица заради това, че момичетата му били прекалено красиви и изящни и по този начин той възпитавал в клиентите си любов към прекрасното, което не било правилно, защото истинският европеец трябвало да се научи да харесва грозното и уродливото.

Друга европейска простотия беше, че вече не трябва да се казва "Публичен дом", а новият политически коректен термин е "Евро дом". Бардака си е бардак, как щеш го наречи, но според евро щурмбанфюрерите в Обединена Европа не може да има публични домове. В резултат на това на Кривата Краставица му се наложи да смени рекламата на входа на Университета. Сега там има нов надпис, който гласи: "Заповядайте в новия Евро дом! Тук сексът е наука, а науката – жива порнография"

Кривата Краставица спря за малко писането на проект и излезе от кабинета си, за да ошамароса няколко евро комисари, които не бяха си изпълнили нормата. След като се върна той се обади на своя колега Зеления Гущер, за да го попита какво ще правят с новата директива за равенството между половете, която ги задължаваше да уволнят половината момичета и на тяхно място да назначат мъже.

– Какво се косиш бе Корнишон! – успокои го Зеления Гущер. – И аз си мислех, че това ще е проблем, но откакто назначих мъже съм изключително доволен. Високи, стройни, дисциплинирани. Много по хубави и по-нежни са от момичетата.
– Ама как така да са по-нежни от момичетата? – усъмни се Кривата Краставица.
– Абе Корнишон, не си ли забелязал, че ние мъжете сме по-добри от жените във всички женски работи. Най-добрите готвачи са мъже, най-добрите шивачи също са мъже, ако щеш вярвай, но най-хубавите жени също са мъже.

Зеления Гущер винаги успяваше да разведри Кривата Краставица. Те бяха колеги и приятели още от факултета по ядрена физика на Ленинградския университет, само че докторската дисертация на Зеления Гущер не беше за елементарните частици, а за процесите на анихилация, които се получават при сблъсъка на материята с антиматерия.

– Толкова съм доволен от мъжете – продължаваше Зеления Гущер – че ако не беше директивата за равенство между половете, щях да разкарам всичките курви и да оставя да работят само мъже. Единственото лошо е това, че когато клиентите разберат, че всъщност не са чукали жена, а мъж започват да създават известни проблеми.
– Че какви проблеми могат да създадат? – учуди се Кривата Краставица.
– Ами нищо особено. Налитат на бой и искат да им върна парите.

Така е, не е лесно да си сводник. Световната криза също удари бизнеса на Кривата Краставица. Той беше създал най-добрия бардак в цяла Европа, а чуждестранните туристи от ден на ден ставаха все по-малко. За това виновни бяха медиите, които не правеха почти нищо, за да вдигнат рейтинга на България и да помогнат за привличането на повече секс туристи.

Кривата Краставица реши да вземе нещата в свой ръце, вдигна телефона и се обади в телевизията.

– Здравейте господин Корнишон – чу се угодническият глас на директорката на телевизията. – С какво мога да ви бъда полезна?
– Искам да попитам как Българската национална телевизия работи за популяризирането на България като туристическа дестинация.

Директорката започна да говори някакви общи приказки, но Кривата Краставица нямаше време да слуша глупости и затова зададе конкретен въпрос.
– Готови ли сте за следващият конкурс на Евровизия и как ще представите образа на българката пред европейския зрител.
– Разбира си, имаме концепция. Чакайте да погледна. А, да. Ще представим българката като образцова майка и герой на социалистическия труд!
– Идиоти! Кретени! – разкрещя се Кривата Краставица. – Вие в коя година живеете?

Нищо чудно, след като директорката на телевизията е същата още от времето на комунизма, нормално е и концепцията й да е малко остаряла.

– Много съжалявам господин Корнишон – заоправдава се тя. – По погрешка съм отворила една стара папка. Ето намерих новата концепция за образа на българката. Ще я представим като примерна съпруга и отлична студентка.
– Абе вие в телевизията мозък имате ли! Това може ли да е концепция за развитието на туризма. Кой ще се вдигне от чужбина и ще дотърчи чак тук в България, за да се запознае с примерната съпруга и отличната студентка, която вие му описвате. Искам нова концепция и то веднага. И да вземете малко да поразсъждавате, това няма да ви навреди.

Петнадесет минути по-късно директорката се обади и бодро докладва:
– Господин Корнишон, оправихме концепцията. Ще представим българката като долна курва, която прави групов секс с няколко момчета, а песента ще се каза "Ангел си ти".

Кривата Краставица беше приятно изненадан. Най-после тези от телевизията бяха показали, че могат да мислят. Той не се сдържа и сърдечно похвали директорката.
– Браво! Точно такива ангели ни трябват на нас! Това е образа на българката, който ни е нужен.