Продължение Три

Днес е празник на любовта и виното. Едни празнуват с любимия човек, а други с любимото шише. Понякога се случва ти да обичаш един, той да обича втори, вторият трети, а пък третият да обича само себе си.

Според мен всички влюбени са щастливи, дори и тези които обичат някой, който не поделя тази любов. Затова обичайте, а ако не можете, поне разрешете на другите да ви обичат.

Ето следващото парче от книгата с поздрав към всички които обичат и към всички които са обичани!

_________________________

Какво се случи през следващите няколко седмици? Двадесет пъти Гочо звъня на Ани, двадесет пъти я покани на среща и двадесет пъти тя му оказа. Ще си помислите: "Какъв досадник е Гочо! Защо тормози бедното момиче?" Не е точно така. Всъщност, всеки път те весело си бъбреха и всеки път тя му казваше, че в момента е много заета и не може да го види, но той непременно да се обади отново.

Очевидно Ани имаше добро сърце, защото се отнасяше много мило с Гочо. Другите мадами го режеха още на първото, най-много на второто обаждане, докато тя продължаваше да го търпи. Все пак Гочо беше започнал да се отчайва. Дали наистина Ани е толкова заета, че не може да го види или просто се опитва да го отреже по по-деликатен начин. Когато си влюбен винаги предпочиташ най-изгодното за теб обяснение дори и то да не е най-логичното. Например, ако видиш любимата да се целува с някакъв младеж си казваш: "Сигурно това е брат й." Ами защо се целуват с език? "Сигурно, те в тяхното семейство, така си се целуват."

Таман Гочо се чудеше дали на звънне на Ани за двадесет и първи път и тогава се случи чудо. Тя му се обади и каза, че иска да го види! Уговориха се след петнадесет минути той да я чака пред тях. Както казахме, в Обеля разстоянията са кратки и след петнадесет минути Гочо вече висеше пред блока на Ани.

Два часа по-късно Гочо пак си беше там. Той звъня три пъти на Ани и всеки път тя му казваше, че е почти готова и до пет минути ще слезе. На четвъртото обаждате, Ани го покани да се качи горе и там да я изчака докато се приготви.

Гочо изкатери стълбите с леко разтреперани колена. Той много се вълнуваше, защото в ума му се беше загнездил един пъклен план. Гочо възнамеряваше да предложи сърцето си и да поиска ръката на Ани и още преди тя да се е усетила, да я заключи в къщи, за да му готви и да му ражда деца.

Гочо изтри потта избила по челото му и позвъни на звънеца. Той беше леко задъхан, веднъж от вълнение, втори път от това, че Ани живее на петия етаж, а асансьорът не работи. Гочо си беше на години и комбинацията от вълнение и физическо натоварване му идваше малко в повече.

Вратата се отвори и се появи Ани, която току що беше излязла от банята. Знам какво си мислите. "Щом излиза от банята, сигурно е гола!" Нищо подобно. Ани беше с две кърпи. Едната беше увила около пищните си форми, а другата беше поставила на главата си под формата на нещо като тюрбан. Освен това Ани имаше и джапанки.

– Влез Гочо. Седни тук и изчакай минутка, докато се облека.

Доцентът влезе в хола. В момента той мислеше кой е най-подходящият момент, за да задейства пъкления си план. Може би беше добре да изчака Ани да се облече, за да има повече тържественост в този драматичен момент. Гочо прецени, че при скоростта, с която Ани се облича, ако реши да изчака може да си остане стар ерген. Затова, без да губи повече време, той подви едното си коляно, както правеха по филмите и смело каза:

– Ани, ти ме питаше, защо искам да те видя. Аз ти казах, че искам да разбера дали ти си момичето на моите мечти. Но това беше преди. Сега вече знам, че момичето на моите мечти това си ти. Искам да станеш моя жена и майка на моите деца.

Ани беше леко стъписана. Тя е много красива, но дори и на нея не всеки ден й предлагат брак, освен докато беше на екскурзия в Турция, но това не се брои.

– Женитба, деца – усмихна се му се тя. – Аз съм твърде млада за това. Сега е времето, в което аз трябва да мисля за кариерата си на попфолк певица. А, с тези неща ще се занимавам, когато им дойде времето.

Гочо се опита да обясни на Ани какво чудо на природата е размножаването. Разказа й как 23 от неговите хромозоми ще се слеят с 23 от нейните и така ще се получат 46-те хромозоми на тяхното дете.

– Представяш ли си. За всяка хромозома има по две възможности. Тоест, ДНК-то на нашето дете може да се получи по 2 на степен 46 начина. Това прави към 64 трилиона различни комбинации. Това е много повече от всички хора живели някога на планетата земя.

Ани не можа да разбере тази дедукция, но оцени факта, че Гочо се опитва да я свали с математически формули.

– Съжалявам Гочо, но нашият брак е невъзможен. Ние вече живеем в класово общество. Аз не мога да излезна от моята социална група и да се омъжа за теб.

– Но защо така? – промърмори Гочо. Той и друг път беше чувал това за класовото общество, но чак сега започваше да разбира какво му говорят.

– Ами, помисли си сам. Ти преподаваш нещо си в Университета, а аз се чукам с най-големите престъпници в държавата. След малко имам делова среща с Жоро Запъртъка, следобед фотосесия в списание Цици, където са ме поканили за Дупе на месеца, след това ще правя свирка на главния прокурор, а довечера имам участие в попфолк клуба, който е срещу парламента.

През 2010 двете най-елитни чалгаджийници бяха пред парламента и вътре в парламента. Явно Ани не пееше където и да е и не се чукаше с когото и да е. Тя продължи:

– Бих ти пуснала и на теб, защото си забавен и ме разсмиваш и защото си много грозен, а аз си падам по по-грознички, но сам виждаш, че програмата ми е така плътно заета, че не мога да ти отделя и минутка.

– Но аз те обичам! – простена Гочо, който си мислеше, че Ани е едно от онези старомодни девойчета, за които това има някакво значение.

– Гочо, любовта е нещо много красиво, бих казала дори, че любовта е нещо прекрасно, но аз не мога да си позволя да се омъжа по любов. Трябва да мисля предимно и главно за кариерата си и да избера някой който ще ми даде тласък в полето на попфолка, а ти определено не си нужният човек.

Гочо остана без думи. На няколко пъти отвори уста, за да каже нещо, но после пак я затвори безмълвен.

– Освен това не прибързваш ли? – продължи Ани. – Това е едвам, втората ни среща. Не трябваше ли да мине повече време докато ме опознаеш?

Ако имаше нещо, в което Гочо да е сигурен в този момент, това е че не е прибързал. Единственото, за което съжаляваше е, че не е предложил на Ани още на първата им среща. Брака по принцип е грешка, а когато много мислиш и когато си много внимателен не допускаш грешки. Ако беше чакал до третата среща сигурно щеше да се уплаши или щеше да размисли.

В този момент някой позвъни на вратата.

– Това е Жоро! – възкликна уплашено Ани. – Той ще те застреля. Бързо изчезвай по водосточната тръба!

– Не ми пука – гордо каза Гочо. Любовта дава крила. В момента нищо не можеше да го изплаши, камо ли някакъв си запъртък.

– Моля ти се недей – простена Ани. – Тук всичко ще стане в кръв. Как ще изчистя?

Гочо не искаше да създава проблеми на своята любима, затова послушно се насочи към прозореца. Улука му се видя доста афиф и затова той предпочете да слезе по гръмоотвода. Странно как този гръмоотвод успя да издържи 110 кила, но блока на Ани беше от старите и гръмоотвода беше правен по времето когато хората изпипваха нещата, а не ги претупваха както правят сега. Така, че Гочо успя да слезе до долу сравнително безопасно.

Когато стъпи на улицата всичко му се видя различно. Бръмченето на автомобилите му звучеше като песен на птички. Локвите кал му се струваха като сияйни езерца. Беше се излял един летен дъжд, който беше превърнал прахта в кал и сега Гочо шляпаше с босите си крака в тази кал и се чувстваше най-щастливият човек на света. Мислеше си колко мило и добро момиче е тази Ани. Колко много я обича и че утре пак ще я види.

В последния момент, докато слизаше по гръмоотвода Ани му беше казала да й се обади на другия ден, защото е забравила да му каже за какво го е потърсила. За какво ли й е нужен Гочо на Ани? Сигурно за секс! Каква друга нужда може да има това младо и хубаво момиче? За какво друго би могла да си мисли, когато се сеща за Гочо? Ами това ще да е. Те младите само за секс си мислят.

А това за свирката на главния прокурор? Дали беше чул правилно? Може би Ани се беше изразила алегорично и искаше да каже, че те с него ще проведат един обикновен делови разговор? Дори и да беше казала свирка, сега когато вече знае, че Гочо я обича, тя сигурно не би му изневерила за нищо на света!

Единственото нещо, което помрачаваше настроението на Гочо беше това, че тя го смята за грозен, при това за много грозен. Ами Гочо не се смяташе за такъв, той дори си мислеше, че е красив! Освен това не можеше да разбере перверзното желание на Ани да се чука с грозници. Явно, че на Ани и беше омръзнало от млади и красиви мъже и й се искаше някакво разнообразие.

Това напомни на Гочо за неговият приятел Бате Емо, който беше донжуанът на гимназията и който чукаше най-хубавите мадами, докато Гочо седеше на сухо. Веднъж Бате Емо му каза: "Да знаеш, Гочо, доебало ми се е нещо грозно." Нищо чудно, Бате Емо беше разглезен като малко дете, на което му е омръзнало да го тъпчат с шоколад. Що не беше на мястото на Гочо. Тогава щеше да каже: "Боже, как ми се е доебало. Грозно хубаво, няма значение."

Бате Емо не беше нито богат нито красив. Тайната на неговия успех се крие в това, че той не харесва жените. Не, Бате Емо не е педерас. Той не харесва нито единия от двата пола, а за да си педерас трябва да си падаш по мъже. Жените чувстваха една незаинтересованост от страна на Бате Емо, която ги мотивираше да си легнат с него, само и само, за да им обърне внимание.

Така са устроени хората, искат това, което е трудно достъпно. Що народ се изтрепа да катери Еверест, докато около София има куп дребни хълмчета, на които всеки може да се качи, но никой не си дава зор да ги катери. Това е причината поради която жените не харесват Гочо, той е твърде лесно достъпен. Той от своя страна обича Ани, защото тя го реже. Ще кажете, ами май Ани не е от най-недостъпните. Може би в глобален мащаб това да е така, но за Гочо тя е недостижим връх и той си мисли, че щом за него това е така, то така е и за останалата част от човечеството.

Гочо чувстваше огромна гордост, заради това че не се беше уплашил и беше предложил на Ани да сподели живота си с него. Вярно е, че тя му беше отказала, но той поне се беше опитал. Един ден, към края на дните си, Гочо ще постъпи в някой мизерен старчески дом и тогава другите старчоци ще го запитат: "Гочо, ти направи ли нещо през този живот. Опита ли се, поне веднъж, да промениш съдбата си, за да не свършиш като жалък самотник заедно с нас?" Сега вече Гочо може гордо да им отговори: "Да, опитах. Предложих на Ани да стане моя жена. Наистина, не успях, но поне опитах!"

***