Петьо пак е пред телевизора

Продължение Двадесет и едно

Още от книгата

_________________________


Какви ги вършеше Петьо докато приятелят му Гочо правеше своите жалки опити за размножаване. Ами, и той подобно на Гочо не беше на работа. Не, че не можеше да се добере до Университета. Той за разлика от Гочо си имаше кола, но беше решил, че професор по археология, като него, не може да преподава без пари. Затова вместо да учи студентите как да ограбват гробници той просто си седеше пред телевизора.

В този момент Петьо гледаше някаква забавна програма. Това, разбира се, беше грешка. В България, дори и порното не ставаше за гледане, а забавните програми, си бяха направо боклук.

Мъдреците бяха решили, че българите пак са започнали да се размножават и бяха взели спешни мерки против това. Не, че в България имаше някакъв бейби бум. Не, просто няколко стари моми бяха чукнали четиридесетака и се бяха усетили, че проблемът с тяхното размножаване се свежда до въпроса: „Сега или никога?“ Ако си мислите, че въпросните стари моми са си хванали мъж, жестоко се лъжете. Нищо подобно, те се бяха осеменили изкуствено със сперма внесена от чужбина. Жестоката истина е, че в България мъжете не ставаха за нищо, дори и за донори на сперма.

По този начин през 2010 в България се появиха малко бебета. Толкова малко, че дори и статистиката не можеше да ги хване, но на мъдреците дори и тези бледи напъни за размножаване им се сториха страшни. Затова те се заеха да пресекат това нежелано явление още в зародиш.

Новите мерки против размножаването се изразяваха в излъчването по телевизията на забавни програми, които трябва да откажат туземното население от правенето на деца и от всякакви други подобни мераци.

Точно в момента камерата показваше едно детенце. То гледаше към Петьо с изцъклените си очи, зад които очевидно не протичаше никаква мисловна дейност. Лицето му беше разкривено, а от устата му се стичаха лиги. Образът на детето излъчваше недвусмисленото послание: „Не се размножавайте, че вижте какво може да се пръкне!“

До детето стоеше една известна телевизионна водеща и лъчезарно се усмихваше:
– Вижте това прекрасно дете – каза тя и посочи към олигофрена.

Детето действително беше прекрасно. Това може би ще ви е трудно да го разберете, но трябва да имате предвид, че естетическите критерии се променят през годините. На времето гледах някакъв научно популярен филм. Показваха статуетка на жена изработена някъде през дълбоката древност. Тази статуетка изобразяваше една доста странна жена. Тя беше ниска и дебела. Отвсякъде висяха меса и сланини. С две думи приличаше на американка, която цял живот е хранена само с генно модифицирани храни.

Във филма обясниха, че това същество може и да изглежда грозно и уродливо спрямо днешните критерии за красота, но за древния ваятел тази жена е била красавица. Според естетическите критерии на първобитния човек, колкото повече месо и сланина има една жена, толкова по-фертилна е тя и следователно е по-желана и по-красива.

По-късно в древна Гърция естетическия критерии се променя и идел за красота стават статуите на Аполон и Афродита. Тогава, се е считало, че трябва да имаш стройно и атлетично тяло и твърди, стегнати цици, по възможност от мрамор.

През 2010 естетическият критерии отново се беше променил и вече за красиво се смяташе болното и недъгавото. Тоест, детето действително беше прекрасно, само че по новия политически коректен критерии за красота.

– Вижте това прекрасно дете – повтори водещата и лъчезарно се усмихна. – То се нуждае от много скъпа операция, която трябва да бъде направена в чужбина в много скъпа клиника. Ако не успеем да му съберем пари, то ще вземе да умре и да се отърве от мъките си. Не допускайте това да се случи! Изпратете SMS! Нека не го оставяме да умре така лесно, след като това може да стане бавно и мъчително.

Петьо беше много жалостив и затова веднага взе телефона си и изпрати SMS. Беше му много жал за детето, само дето не му се искаше да го гледа и затова превключи на другата програма. За съжаление и там беше същото. В България всички телевизии задължително показват едно и също, за да не се глезят българите с излишно разнообразие, а и така е сигурно, че зрителят няма къде да избяга.

По другата програма имаше друга забавна програма, която също така се бореше против размножаването и други подобни нежелани явления.

Там имаше друга водеща, подобна на първата, само че с повече грим и с повече силикон. Водещата друга, но основната идея същата: „Изпращайте SMS-и!“.

– Нека да съберем пари за семейство Тенардие. Това е приемното семейство на малката Козет. Ако не им дадем достатъчно пари те ще я изритат на улицата и ще се наложи я върнем при родната й майка. Нека не допускаме това да се случи. Нека помислим за щастието на Козет.

Петьо е чел „Клетниците“ и знае, че майката на Козет е проститутка, пропаднала жена, която има право да прави деца, но няма право да се грижи за направеното. Добре, че съдът и социалните работници бяха се погрижили да вземат детето на тази мръсница. Семейство Тенардие заслужаваха своята награда, защото те се грижеха за Козет и я учеха на труд и обноски. Нещо повече, те бяха съзнателните граждани, които информираха властите, за това че момиченцето живее в нездравословна среда. Ако не бяха те, Козет още щеше да е при майка си и вместо да се учи на труд и обноски щеше да лентяйства в една нездравословна среда.

Петьо искаше да даде пари за семейство Тенардие и да помогне на Козет да се отърве от родната си майка. Колко хубаво би било, ако можеше всички деца да бъдат спасени от родителите си и да бъдат дадени на приемни семейства. Така децата щяха да получат добро възпитание от строги и справедливи възпитатели, вместо да бъдат глезени и разваляни от собствените си родители. Това беше една прекрасна мечта, но за целта трябваше да се съберат ужасно много пари. Петьо много искаше да помогне. Той отново посегна към телефона си, за да подкрепи и тази благородна кауза, но уви не успя. Майка му му беше сложила седмичен лимит на SMS-ите. Тя познаваше добре сина си и знаеше, че той със своето жалостиво сърце би изпукал всичко за благотворителност.