Продължение Единадесет

Това е поредното парче от книгата.

_________________________

Какво се случва от другата страна на океана? Ами и там са минали шест месеца. Интересно, уж времето върви с еднаква скорост навсякъде, а българите все изостават ли изостават. В Америка нещата се случваха по-бързо или поне достатъчно бързо и затова сега там пускат квантовия компютър. Това си беше планирано или по-точно така беше разпоредила Маман.

Първата задача, която Машината на времето трябваше да реши е как да прецака китайците и тяхната експедиция до Марс. Всички очакваха машината да изплюе чертежите на някаква сложна ракета, която да изпревари китайците по пътя и да стигне до Марс преди тях. Въпреки това машината приятно изненада всички мъдреци като намери много по-просто и по-елегантно решение. Как мислите реши задачата квантовият компютър? Ами много просто, той погледна в бъдещето, по-точно пресметна бъдещето и установи, че една година след кацането си на Марс всичките китайски космонавти ще загинат от силната радиация.

По принцип да летиш три години през открития космос не е шега и космическите лъчи не прощават. Освен това, на Марс атмосферата е доста тъничка и след кацането си космонавтите ще продължат да се облъчват, докато не стигнат смъртоносната доза.

Когато докладваха тази новина на Маман тя попита:
– Все пак, на какво са разчитали?
Тя знаеше, че китайците не са чак толкова тъпи и обикновено внимателно си връзват гащите.
– Те са решили да построят базата си в Големият каньон, където няма космическа радиация. – обясни Франк Христова, който отговаряше за квантовия компютър и за всичко свързано с него.
– Как така в Големият каньон, та той не е на Марс, а тук в Аризона.
– На Марс има една голяма цепнатина, която се нарича по същия начин. Дори Големият каньон на Марс е много по-голям по размери от Големия каньон, който е тук в Аризона.

Франк се усмихваше угоднически, за да тушира ефекта от димите си. Той погледна към Маман с верноподаническо изражение, а на ум си каза: "Леле, колко си проста! Какво толкоз съгреших, че ми налага да работя за тази тъпа селянка?"

Маман, беше достатъчно умна, за да знае че е проста и затова не се засегна, въпреки че отгатна каква е мисълта минаваща през ума на Франк.

– Добре, щом ще се скрият в този голям каньон, значи няма да получат смъртоносна доза радиация и експедицията им ще е успешна.
– Проблемът е в това, че вътре в каньона има радиоактивни скали, които ще ги изпържат не по-зле от космическите лъчи. Китайците не знаят това, защото това е тяхната първа експедиция до Марс, а ние и руснаците сме изпращали много безпилотни станции и сме проучили въпросът достатъчно добре.
– Добре, – продължи Маман. – А, има ли на Марс място, където те да могат да се скрият. Тоест, хем да е защитено от космическите лъчи, хем да няма радиоактивни скали.
– Да, има такова място, но машината на времето е изчислила, че китайците ще се изпържат още преди да го открият.
– А ние, знаем ли къде е това място? – поинтересува се председателката.– Да, ние знаем, но не сме чак толкова тъпи, че да дадем тази информация на китайците.
– Чудесно, – усмихна се Маман. – Това решава въпроса. Няма да се налага да пращаме никаква експедиция до Марс. Нека само пресата да се подготви с дежурните приказки, за това колко безотговорни са комунистите и как те не ценят човешкия живот, докато ние демократите поставяме човека над всичко и затова не изпращаме наши космонавти в подобни самоубийствени мисии, макар технически да сме много по-напред.

***

Проблемът с китайската експедиция до Марс вече е решен и сега въпросът е коя да бъде следващата задача. Франк настояваше да не се губи нито минута и веднага да започнат да изчисляват бъдещето, за да разберат какъв ще е ефекта от глобалното затопляне. За съжаление Франк е твърде дребен в световната йерархия, а над него има безброй глупаци, които не съзнават какъв важен и мощен инструмент е квантовият компютър. За тях машината на времето е просто една скъпа играчка, която е направена единствено, за да ги забавлява. Те биха оставили Франк да си сметне бъдещето на планетата, но първо трябва да се наиграят и да се наситят на новата си играчка.

По принцип мъдреците са прости хора, но това не значи, че нямат дипломи за завършено висше образование. Почти всички членове на съвета си бяха накупили по две, по три дипломи за различни специалности от най-престижните университети. Повечето мъдреци предпочитат хуманитарните специалности. Единствено Бай Ставри си беше купил диплома за геолог, но това е защото той е толкова тъп, че не знае каква е разликата между геология и гинекология. Все пак, най-популярната диплома сред мъдреците е Доктор по История. Поради тази причина, в момента в съвета има повече доктори отколкото в Пирогов.

От къде идваше любовта на мъдреците към историята. Ами, струваше им се, че това е една проста наука, от която всеки разбира. Мъдреците са суетни и затова много им хареса идеята да използват Машината на времето за да се върнат назад в Историята и да направят неподозирани открития.

Квантовия компютър е направен да предвижда бъдещето, но може да се използва и за изучаване на миналото. По същия начин работят метеоролозите. Те изчисляват какво ще е времето утре на базата на това какво е то днес. Те биха могли по същия начин да сметнат какво е било времето вчера, но не го правят, защото е безсмислено.

С машината на времето можеш да се превъплатиш в някоя историческа личност и да видиш как е изглеждал света в миналото през очите на тази личност. Това прилича по-скоро на компютърна игра, в която слагаш очилата и се потапяш в една виртуална реалност. Може ли машината на времето да промени хода на историята? Слава богу не. Тя само казва какво е станало и какво би било, ако не знам какво си. Много по-интересно е бъдещето, защото когато знаеш какво би било, ако не знам какво си, тогава ти реално можеш с действията си да промениш съдбата си. Тоест, можеш да си избереш това бъдеще, което те кефи повече.

В момента Франк беснееше. Тъпите мъдреци бяха обсебили тотално машината. Половината се замъкнаха в древността, за да повторят подвизите на Александър Македонски и да видят тогавашния свят през неговите очи. "Как пък нито един не пожела да види тези подвизи през очите на някой обикновен пехотинец, който мъкне на гръб снаряжението си през жегата на пустинята." – мислеше си Франк. Всеки искаше да е Александър Македонски. Въобще мъдреците се държаха, като малки момчета, които се сражават с дървените си мечове в градинката пред блока.

Франк се боеше, че Маман също ще поиска да си поиграе с компютъра и ще пожелае да се превъплати я в Жана д'Арк, я в Клеопатра. За щастие тя нямаше подобни момчешки мераци и не се включи в пилеенето на компютърно време, което се вихри в момента.

Не стига, че мъдреците товареха квантовия компютър с всевъзможни глупости, но и разни посветени решиха да се възползваха от служебното си положение. Ето го онзи мухльо Арнолд и той има задача за машината: "Искам да получа историческа реч, която би ме направила велик човек" Цели два часа машината работи, за да напише тъпата реч на Арнолд. Цели два часа машинно време беше пропиляно. С цели два часа се отдалечи момента, в който човечеството ще научи бъдещето си.

Мина цял месец докато се изредиха всичките глупаци с тъпите им задачи и чак тогава Франк успя да се пребори да пуснат проблема с глобалното затопляне. Задачата беше сложна и машината щрака цяла седмица докато успее да изчисли какво ще е влиянието върху климата на всичкия въглероден двуокис, дето сме изцвъкали в атмосферата.

Тази вечер пред компютъра са се събрали Маман заедно с Франк и Джони и чакат да научат какво е бъдещето на човечеството. Франк очевидно много се вълнува. Целят се е зачервил и пристъпя нервно от крак на крак. Той се доближи за пореден път до машината, погледна в монитора и каза:
– Още малко, още десетина минути и ще имаме резултат.

Маман и Джони определено не споделят неговия ентусиазъм. На тях им е доста безразлично дали през следващите години ще стане малко по-топло или малко по-студено. Всъщност Маман би предпочела да стане по-топло, защото тя обича да носи тоалети с дълбоко деколте и гол корем. Затова тя би предпочела затопляне пред застудяване, но разбира се зимните й тоалети също не бяха за изхвърляне. На Джони му е абсолютно безразлично, защото той никога не излиза на открито и винаги стои в помещение с климатик. Той мрази дори и прозорците. За него неоновата светлина е приятна и успокояваща, а слънчевите лъчи са досадни и дразнещи. Защо Джони изпитва такава омраза към природата? Ами много просто, защото в началото на шпионската си кариера Джони се беше нагледал на комари, кал и природа. Това му стигаше и той не желаеше повече да контактува с външния свят освен ако това не се налага по екстраординарни причини. Сега е тук и чака да научи, какво ще стане с климата, не защото това го интересува, а защото шефката е дошла, а той трябва да се върти около нея и да й целува задника, ако иска да си запази работата.

Все пак, защо Маман е решила лично да присъства на това събитие? Повечето стари моми имат излишно много свободно време, което се чудят как да уплътнят. Черната вдовица не прави изключение от това правило и също по цял ден мисли каква нова инициатива да започне и къде да замъкне хубавия си задник. Точно за тази вечер тя се чудеше дали да направи тройка с две млади момчета или да отиде да разбере какво е бъдещето на човечеството. Разбира се, тя можеше да съчетае едното с другото. Можеше сега да прави тройка, а когато машината изплюеше резултат, на нея веднага щяха да й докладват. Въпреки всичко, има нещо тържествено в това да седиш пред машината и да чакаш резултата. Това е, все едно да чакаш да ударят камбаните и да оповестят идването на новата година. Освен това, тройка с млади момчета може да направи и утре и вдругиден, но бъдещето на човечеството ще се разбере сега и то точно сега и затова тя реши да присъства на това събитие.

Минутите се нижеха бавно. Маман започна леко да съжалява за тройката. Повечето властни жени са незадоволени, а черната вдовица е една от най-властните и най-незадоволените жени на планетата. Това е една от причините, поради които сексуалният й глад е ненаситен. Може би, сега би й било по-добре с двете млади момчета в леглото, отколкото да виси тук пред машината с тези двама мухльовци. Тя погледна към плешивото човече и към мазния Франк и си помисли, че си е лягала и с по-големи отрепки от тези двамата, но слава богу, това вече не й се налага. Сега животът й е друг, много по-луксозен, но все така безсмислен.

Всички я смятаха за кобра, а тя се чувстваше като едно малко момиче, самотно и уплашено. Към околните тя се отнасяше рязко и злобно, но това не го правеше от лошотия, а защото се чувстваше неспокойна и дълбоко комплексирана. За да бъде една жена уверена, тя трябва да чувства до себе си присъствието на мъж. Това може да бъде баща й, брат й или синът й. Това може да е мъжът, любовника или сводника. Не е толкова важно, кой е мъжът, но него трябва да го има, иначе жената става плашлива и агресивна като кобра.

Черната вдовица е твърде силна и властна, за да бъде подчинена от който и да е мъж. Беше преспала с мнозина, но не се беше отдала никому. Тя използва мъжете и затова не може да ги обича. За да обичаш трябва не да използваш, а да се оставиш да бъдеш използван. Сега тя е сама. Докато се изкачваше нагоре се чувстваше добре, но сега вече е на върха. От тук няма път ни нагоре ни надолу.

***

Машината на времето избръмча и няколко лампички на таблото й светнаха. Явно беше, че резултата е готов.

– Най-сетне! – каза Франк и се доближи до екрана.

Той погледна внимателно, опули се, след това погледна отново още по-внимателно, след това побледня, олюля се и припадна.

Това определено не се хареса на Маман. Тя погледна строго към Джони с погледа, който казваше: "Направи нещо или от утре ЦРУ ще си има нов директор!" Джони почувства, че ситуацията не е от веселите. Без да се колебае, той пристъпи напред и погледна в екрана. За съжаление там видя само формули. Това му напомни учебника му по математика от пети клас. Тоест, екрана изглеждаше непонятно и отблъскващо. Джони не загуби самообладание. Той се наведе и с професионална вещина отвъртя два звучни шамара на главния инженер на Onlysoft. Това имаше много благоприятен ефект, защото Франк веднага се съвзе и отвори очи.

– Какво казва машината? – нервно попита Маман.
– Започва нов ледников период. – простена Франк.
– Кога!? – попита Маман.
– През 2013 година. – каза Франк, след което обърна очи и отново изпадна в несвяст.