Ново извънредно заседание на Съвета

Продължение Двадесет и две


Един мой читател ми каза, че в книгата ми нямало сюжет. Това малко ме обиди. В крайна сметка аз пиша тази книга, за да разкажа една история и когато някой ми каже, че в моята история няма никаква история, аз се чувствам напълно неразбран.

Все пак, вината е у мен. Историята я има в главата ми, но още я няма в книгата. Голяма част от историята засега липсва и затова на читателите им е трудно да сглобят сюжета. Затова ще се опитам да запълня тази липса.
_________________________

Трилионерът Били пак пътуваше към Швейцария. Маман беше свикала ново извънредно заседание на Съвета на Великите Мъдреци. Това беше второто извънредно заседание на Съвета за 2010.

Били си мислеше, че през целия си живот по-ужасна година от тази не е имал. Нещастията се сипеха едно след друго. Първо Мъдреците се събраха, за да спасят американската порно индустрия от набезите на китайските комунисти. Тогава се оказа, че нещастието е много по-голямо и вместо да спасяват порно индустрията ще трябва да спасяват властта на Съвета. За да прецакат китайците Мъдреците решиха да направят Машината на времето, за което потрошиха куп грешни пари, които Били планираше да усвои по друг начин.

Били много мразеше Машината на времето. Заради тази машина той сега е по-беден със стотина милиарда. Вярно е, че машината реши проблема с китайците или по-скоро показа, че такъв проблем няма. Вместо дребния проблем с дребните китайци сега върху главите на Мъдреците се стовари нещо много по-страшно. Проблемът беше, че започва нов ледников период!

„Какъв ледников период? Какви пет лева? “ – мислеше си Били. – „Нали щеше да има глобално затопляне? “

Заради тъпите прогнози на еколозите Били се беше излъгал да купи стотина северни острова, на които имаше само бели мечки и ескимоси. Трилионерът планираше когато времето се затопли да построи там хотели, а ескимосите да преквалифицира на камериерки. Там щяха да бъдат най-скъпите летни курорти. Уви, оказа се, че северните острови ще се покрият с лед, а ескимосите ще се преместят в Африка.

„Всичко е заради тази тъпа Машина на времето! “ – мислеше си Били. За него проблемът не е в това, че започва нов ледников период, а в това че той научава тази лоша новина. Трилионерът би предпочел да продължи да си живее в неведение, вместо да се тормози с подобни проблеми.

***

Когато Били влезе в залата, заседанието вече беше започнало. Маман беше запознала Мъдреците с това, че през 2013 ще стане малко по-студено. Франк, нарушавайки всички правила на етикета, я поправи и каза, че ще стане много по-студено и че това е началото на нов ледников период, който се очаква да продължи стотина хиляди години.

– Така е – призна Маман. – Затова трябва да започнем да планираме по-далечното бъдеще и да помислим какво ще правим след сто хиляди години, когато ледниковият период приключи.
– Досега мислихте две, максимум три години напред, а сега изведнъж решихте да планирате какво да се прави след сто хилядолетия! – Франк продължаваше да апострофира Маман грубо пренебрегвайки йерархията на Съвета.
– Ще трябва да се поучим от китайците. Те планират цели десет години напред в бъдещето. – измънка председателката.
– А вие, давате ли си сметка каква е разликата между десет и сто хиляди? – контрира я Франк. Тя замълча, защото си помисли каква е разликата между десет долара и сто хиляди или между десет милиона и сто милиарда. Франк също замълча и в залата се възцари гробна тишина. Никои не искаше да вземе думата. Дори и бай Ставри мълчеше, макар че той имаше навика да се обажда в най-неподходящите моменти, а сега моментът беше точно такъв.

Накрая Били се престраши и се обади:
– Защо започва нов ледников период. Това естествен процес ли е или ние сме го предизвикали по някакъв начин.
– Това е напълно естествен процес. Нормално на планетата имаме десет хиляди години затопляне, след което следват сто хиляди години ледников период. – отговори Франк.
– Така ли? – оживи се Били. – А защо се получава това периодично затопляне и застудяване?
– А, знаете ли защо лятото и зимата се редуват периодично? – попита Франк.
– Ами, не знам защо точно, но е нещо свързано с движението на слънцето и на Земята. – отвърна Били.
– Ами тук пак е нещо свързано с движението на слънцето и на Замята. – отговори Франк, на който не му се искаше да обяснява елементарни неща на невежи хора.

Тогава в разговора се намеси лидерът на еврейското лоби Айнцвайн:
– Щом става дума за съвсем естествен процес, това означава че Съвета няма никаква вина за започването на новия ледников период. Беше ми омръзнало да слушам глупости, че повишеното съдържание на въглероден двуокис в атмосферата щяло да доведе до някаква страшна катастрофа.
– Не е точно така – язвително отговори Франк. – Ледниковият период действително щеше да си започне дори и да не бяхме увеличили въглеродния двуокис, но това щеше да стане с триста години по-късно.
Айнцвайн почеса голото си теме и се опита да се защити:
– Е, щом ледниковият период е сто хиляди години, тогава триста повече или по-малко е без значение.
– Да, от историческа гледна точка сигурно е без особено значение, но ако не бяхме увеличили въглеродния двуокис, то ледниковият период нямаше да сполети нашето поколение, нито поколението на нашите деца, нито това на внуците ни. – Франк говореше така, че човек би си помислил, че той има деца, а може би дори и внуци. – Съзнавате ли колко са триста години? Това са цели петнадесет поколения!
– Не, това са само седем-осем поколения! – възрази Джони, който искаше да каже нещо умно, но не знаеше какво. – Едно поколение е било двадесет години когато хората са се женили на 20, но сега благодарение на политиката на Съвета за ограничаването на раждаемостта хората се женят най-рано на 40 и затова дължината на едно поколение трябва да се смята за четиридесет години.
– Дори и така да е – продължи Франк. – Ледниковият период щеше да е проблем на нашите пра-пра, шест пъти пра внуци. Вместо това, сега ние сме тези които ще гризнат дървото.

Тогава се намеси Ханс и каза нещо много разумно:
– Не е добре да казваме на селяндурите, че ние сме виновни за това, че ледниковия период започва с триста години по-рано. По-добре е да им кажем, че благодарение на горенето на въглища и петрол се е получило глобално затопляне и ледниковия период се е забавил с триста години. Така вместо да ни мърморят, селяндурите ще се скъсат да ни благодарят.
– Правилно, ще кажем, че ледниковия период идва с триста години по-късно, а не по-рано – оживи се Маман.
– Няма как да излъжем, че сме забавили ледниковия период с триста години – обади се Айнцвайн. – Петролът се използва активно едвам от около стотина години.
– Добре, – съгласи се Маман. – Ще кажем, че благодарение на нас студът се е забавил със сто години, но няма да го кажем сега, а след три години когато на селяндурите започнат да им замръзват задниците.
– Нямаме три години – мрачно изръмжа Франк. – Остават ни малко повече от две.
– Така ли? – попита Айнцвайн. – От коя дата ще започне студът?
– Обикновено ледниковият период започва в течение на няколко столетия. Има случай, когато е започвал само за няколко десетилетия, а в този случай ще започне само за една година, но точна дата не може да се каже.
– Добре, – на Маман й омръзна да слуша техническите обяснения на Франк. – Когато стане студено, тогава ще съобщим за ледниковия период и за това, че благодарение на нашето мъдро ръководство това нещастие се е забавило максимално. Дотогава ще оставим селяндурите да си живеят щастливо и няма да ги тормозим с излишни грижи.

Сякаш всичко беше решено, но в този момент се обади Джони:
– Има още един проблем. Нашите анализатори казаха, че се очаква да измрат около седем милиарда селяндури.
– Това е лошо – каза Маман. – Ще има ли жертви сред представители на по-висшите класи.
– Не, – успокои я Джони. – Няма да загине нито един мъдрец и нито един посветен, а сред обикновените престъпници жертвите ще са минимални. Китайците ще спасят политбюро и представителите на висшата си номенклатура. Жертвите ще са главно обикновени селяндури.

– Колко точно ще са селяндурите, които ще дадат фира? – поинтересува се Айнцвайн.
– Сметката е проста – каза Джони. – В момента на Земята живеят седем милиарда сто двадесет и пет милиона души. Когато започне ледниковия период ще умрат седем милиарда и сто милиона, останалите двадесет и пет милиона ще оцелеят.
– Искаш да кажеш, че след около две години над седем милиарда ще се гътнат от студ, а останалите двадесет и пет милиона ще преживеят сто хиляди години до края на ледниковия период? – каза Айнцвайн с нескрит сарказъм.
– Не, – отвърна Джони. – Селяндурите няма да се гътнат от студ, а ще измрат от глад, и това няма да стане изведнъж, а ще се проточи десетина години. След като числеността на населението се редуцира, ще останат около двадесет и пет милиона и толкова ще бъдат в следващите сто хиляди години.
– Но ние имаме запаси от храна, които би трябвало да стигнат за повече от десет години. – намеси се Маман. – Защо смятате, че храната ще свърши толкова бързо?
– Какво се случва, когато в пустинята двама се сбият за кана с вода? – попита на свой ред Джони и сам си отговори. – Нищо, каната се чупи и двамата остават на сухо. Нещо подобно ще се случи със запасите от храна, които имаме.
– Добре, нека разрешим създаването на термоядрени електроцентрали и по този начин да спасим повече хора. – предложи Ханс.
– Чакайте, да не бързаме, това може да се окаже сериозна грешка – запротестира Айнцвайн, който все още се притесняваше да не падне цената на петрола.

Цял живот Айнцвайн се е борил да не допусне създаването на термоядрени централи, а сега този педерас Ханс иска да сложи кръст на това велико дело. Това щяло да спаси живота на няколко милиарда селяндури! Е и какво от това? Може ли това тъпото оправдание, да бъде достатъчно за затриването на цялата петролна индустрия?

Изглежда, че някой вече беше решил този въпрос, без дори да се консултира с Айнцвайн, защото Джони каза:
– Всъщност, сметките са правени при предположение, че сме разрешили използването на термоядрена енергия. Ако не я разрешим оцелелите ще са само пет милиона вместо двадесет и пет.

Маман напълно попари надеждите на Айнцвайн като каза:
– Няма как да не разрешим термоядрената енергия. Нужно е да спасим колкото се може повече селяндури! Това, че Мъдреците ще оцелеят не е достатъчно. Нужно е да има достатъчно селяндури, които да се грижат за нас.

В този момент всички разбраха, че Маман, както винаги е права. Действително селяндурите са нужни на Мъдреците. Какъв е смисъла да си мъдрец, ако няма достатъчно селяндури, които да ти целуват задника? Проблемът не беше в това, че за мъдреците някой трябва да се грижи. Това бяха хора, които могат да се оправят сами и да се грижат за себе си и дори и за околните. Особено Маман, която беше царица на грижите. Веднъж тя дори се беше погрижила за двадесетина матроси, при това едновременно и всичките морячета бяха останали много доволни. Така че Маман знаеше как да се грижи за себе си и за околните, но въпреки това селяндурите й бяха нужни, за да продължи тя да бъде Велик Мъдрец.

– Как можем да спасим още хора? – попита тя. – Дали не можем, използвайки термоядрената енергия, да превърнем въглеродния двуокис обратно в петрол и така да забавим ледниковият период с триста години.
– Това няма как да стане. – отговори й Франк. – Ако Съвета беше разрешил термоядрените електроцентрали преди петдесет години, то днес въглеродният двуокис щеше да е в рамките на нормалното и ледниковият период щеше да се забави, но уви няма как да върнем времето назад.
– Да оставим това какво е можело да се направи преди петдесет години. Интересува ме какво може да се направи сега! – скастри го Черната Вдовица.
– По принцип е възможно от въглероден двуокис и вода да се получат въглеводороди, но това е твърде скъпо и енергоемко.
– Но нали когато разрешим термоядрения синтез ще имаме енергия в изобилие и почти без пари. – учуди се тя.
– Не е точно така. Електроенергията ще поевтинее с един порядък. Ще бъде толкова евтина, че ще е напълно безсмислено да се гори петрол за получаването на енергия, но няма да е достатъчно евтина, за да бъде изгодно тази енергия да се използва, за да се обръща въглеродния двуокис обратно в петрол. За да стане това възможно трябва електроенергията да поевтинее поне с два порядъка.
– Че каква е разликата между един и два порядъка? – попита Маман.
– Един порядък е десет пъти, а два порядъка са сто пъти. Разликата е толкова колкото е между десет цента и долар.

– Добре Франк – продължи Маман. – Ами този квантов компютър, за който ти толкова много настояваше. Това няма ли да ни помогне по някакъв начин.
– Не – отговори Франк. – Машината на времето може да ни помогне да разгледаме различни варианти и да видим при кой вариант колко хора ще умрат. Проблемът е, че вариантите, измежду които трябва да избираме, са твърде малко и всичките са твърде лоши.

Черната Вдовица не беше от хората, които лесно се отказват и затова тя продължи да разпитва:
– Щом ще имаме евтина енергия, тогава какво би ни попречило да произведем повече храна и да изхраним повече хора?
Франк понечи да отговори, но замълча объркан. Джони използва момента, за да се натегне, и бързо отговори:
– За производството е нужна енергия и интелект. Ако ставаше само с енергия, то заводите щяха да могат да работят дори и без работници. Тоест, ще имаме много енергия, но няма да ни достига интелекта.
– Но как така няма да достига интелекта? – учуди се Маман. – Та нали ние, най-мъдрите сред мъдрите, ще оцелеем и ще продължим да управляваме планетата Земя?
На Джони му беше на езика да й каже, че досега не е виждал Мъдрец да свърши някаква работа и едва ли някога ще види подобно нещо. Вместо това, той отговори по възможно най-дипломатичния начин:
– След началото на ледниковия период ще останат само двадесет и пет милиона. За съжаление, това ще са предимно началници. Ще имаме достатъчно интелект за решаването на глобалните въпроси на човечеството, но няма да има кой да се погрижи за обикновените, ежедневни задачи. Например, ако искате да почистите пода на тази зала, ще са ви нужни интелект и енергия. Само с енергия не става.
– Добре, но ние имаме машини! – продължи да упорства Маман. – Ако искаме да почистим пода, ще използваме прахосмукачка.
– Прахосмукачка имаме, но трябва да има и някой който да управлява тази прахосмукачка. Тоест, нужни са повече бачкатори, за да произведат повече храна, но за да имаме повече бачкатори ни е нужна повече храна. Получава се един омагьосан кръг, от който няма как да излезем.

Отново настъпи мълчание. Всички в залата бяха потънали в дълбок размисъл. Единствено Франк не мислеше, а се оглеждаше нервно и уплашено.

Айнцвайн започна да разсъждава на глас:
– Нужни са ни бачкатори, които да не ядат. Тоест, трябва ни нещо, което има мозък, но не е човек. Ханс, струва ми се, че един от твоите хора се занимаваше с нещо подобно.
– Това са остарели неща, напълно отречени от съвременната наука! – запротестира Франк. – Този е един шарлатанин, който се е занимавал с алхимия и с разни напълно безсмислени фантасмагории.
– Франк, ти откъде знаеш за кого говоря? – попита Айнцвайн.
Главният инженер на Onlysoft вдиган безпомощно рамене и направи някаква неопределена физиономия.
– Това действително са доста стари неща – каза Ханс. – Имало е такъв човек от нашите, казвал се е Алан Тюринг. Той работил над някакъв проект за създаване на мислеща машина, но не успял да го довърши, защото умрял при загадъчни обстоятелства.
– Няма нищо загадъчно и неизяснено – запротестира Франк. – Самоубил се е, заради несподелена любов.
– Каква любов, той нали е бил педерас? – учуди се Айнцвайн.
Това беше обида, която Ханс не би могъл да отмине с мълчание:
– Ако искаш да знаеш любовта между мъже е много по-истинска и по-романтична от жалката похот, която изпитват хетеросексуалните.
– Сега не е момента да се джавкате – скастри ги Маман. – А, този Тюринг, сигурно ние сме го очистили. Когато някой умре при неизяснени обстоятелства, обикновено в дъното на смъртта му стои Съвета.
– Не, този път не сме ние – каза Ханс. – Специално съм проверявал в архива на Съвета. Там има няколко различни версии за смъртта му. Смятат, че може да е бил убит от фашистите, като отмъщение заради това, че по време на Втората световна война той е разгадал кодовете на немските подводници. Друга версия е, че е искал да закуси ябълка поръсена със захар, но по погрешка место захар е сложил цианкалий.
Франк отново се включи в разговора като черна станция:
– Казах ви, че този Тюринг е някакъв некадърен алхимик, който не може да различи захар от цианкалий. Няма какво да се занимаваме с тази стара история, изминали са повече от петдесет години от тогава.

Маман погледна строго към инженера и му каза:
– Франк, ако още веднъж се обадиш без да съм ти дала думата, ще те изхвърля от залата като мръсно коте.
Всички знаеха, че Черната Вдовица не е от хората, които пилеят думите си на вятъра, затова Франк се сви в ъгъла и се опита да се направи на невидим.

Джони се възползва от момента, за да се натегне:
– Тази мислеща машина се нарича Изкуствен Интелект. Ние от ЦРУ отдавна работим по този проект, защото той е много важен за подслушването на телефоните.
– Но вие и сега подслушвате всичко, защо ви е Изкуствен Интелект? – поинтересува се Айнцвайн.
– Така е – съгласи се Джони. – Ние подслушваме всичко, но успяваме да чуем само една нищожна част от подслушаното.
Айнцвайн продължаваше да го гледа въпросително и затова Джони продължи да обяснява:
– Подслушваме, тоест записваме всичко, но за да се обработи информацията, тя трябва да мине през ушите на човек, а това много ограничава подслушването. Ако имахме Изкуствен Интелект, щяхме да уволним естествените интелекти, които в момента слухтят на телефоните. По-този начин, с много по-малко пари от сегашните, щяхме да чуем всичко.

В този момент Франк стоеше в ъгъла и си мислеше на ум без да смее да се обади на глас: „Значи в ЦРУ са мечтателите, които искат да създадат Изкуствен Интелект. Нищо чудно, глухите мечтаят да създадат изкуствен слух, слепите мечтаят за изкуствено зрение, а в ЦРУ мечтаят за Изкуствен Интелект.“

През това време Джони продължаваше да докладва:
– Изкуственият Интелект има и други приложения. Ние зададохме задачата на Машината на Времето да изчисли колко хора биха оцелели, ако имахме Изкуствен Интелект. Резултата беше много добър, ще оцелеят сто двадесет и пет милиона, тоест със сто милиона повече.
– И защо тогава още не сте го направили този интелект? – строго попита Маман.
– Положихме огромни усилия, но за съжаление до никъде не стигнахме.

„Защо ли това не ме учудва? “ – помисли си председателката. Хората на Джони бяха невероятни некадърници. Една армия, която не воюва бързо се превръща в клуб на чиновниците дебелаци. Единствено, което знаят тези паразити е как да си лъскат ботушите и как да пишат отчети. Откакто Америка спечели студената война, ЦРУ загуби врага си и се превърна точно в такава бездействаща армия.

– Вината не е у нас – заоправдава се Джони. – Дори се опитахме да използваме квантовия компютър, за да намерим формулата на Изкуствения Интелект. За съжаление, машината на времето ни отговори, че няма решение.
– Как така да няма решение? Всяка задача си има решение! – каза Маман, която не признаваше отговори като „не“ и „няма“.
– И аз така си мислех – съгласи се Джони, – но колегите от Onlysoft казаха че има и задачи, които нямат решение. Например ако сме попитали за число по-малко от две и по-голямо от три, то отговорът щял да бъде, че няма решение.

Маман тая работа с неравенствата не можа да я разбере, но тя има един важен житейски принцип и той е: „Ако една работа не става по този начин, то тогава ще стане по друг начин.“ На времето в нейния публичен дом беше дошъл един важен клиент. Маман изпрати в стаята му едно малко момиченце. Клиента я върна с думите, че неговият морал и принципи не му позволяват да чука непълнолетна проститутка. Тогава Маман му изпрати едно малко момченце и човекът остана много доволен.

– Не сте задали правилния въпрос. Пробвайте по друг начин. – каза председателката.
– Пробвахме по всевъзможни начини, но нищо не се получи. – заоправдава се Джони.
– Тогава вместо да питате директно за формулата на Изкуствения Интелект, питайте за човек, който я знае.

Това беше поредната шантава идея на Маман. Тя не разсъждаваше логично, но имаше невероятна интуиция, с която постигаше много повече отколкото другите мъдреци постигаха с техните логически разсъждения.

– Няма как да се пита за човек, който да знае формулата на Изкуствения Интелект – обади се Франк, на когото му беше омръзнало да си мълчи. – Машината на Времето не може да знае какво има в главите на хората, а и никой не знае тази формула, защото ако някой я знаеше щеше да ни я каже. Освен това, няма как някой да знае нещо, което не съществува. Щом Машината на Времето е казала, че Изкуствен Интелект няма, значи действително няма и няма защо да го търсим.

– Добре, тогава – продължи Маман без да обръща особено внимание на Франк. – Тогава питайте за човек, който има потенциала да измисли тази формула.
– И това няма как да стане – главният инженер на Onlysoft продължи да протестира. – За да се реши една задача машината трябва да има входни данни. Машината на Времето не познава хората и няма как да каже, кой за какво има потенциал.
– Като входни данни вкарайте ДНК-то на всички хора – разпореди Маман.
– Но ние нямаме ДНК-то на всички хора. Събрали сме ДНК кодовете само на кръводарителите и то само на тези, които са дали кръв в последните шест месеца.
– На колко хора имаме ДНК-то? И защо не сме се сетили по-отрано да събираме ДНК кодовете? – попита Маман.

„Тъпа краво, нали ти си тази, която се мисли за велик мъдрец и която се е заела да управлява света. Ти си тази, която е трябвало да се сетиш, че ДНК-то е нещо, което ще ти потрябва.“ – това си каза Франк на ум, но на глас изрече следното:
– Имаме ДНК-то само на десет милиона кръводарители. Вероятността сред тях да намерим човек с нужния ни потенциал е практически нула.

– Въпреки това, опитайте – разпореди председателката. – Трябва на всяка цена да намерим формулата на Изкуствения Интелект и да спасим сто милиона селяндури, иначе няма да има кого да управляваме. Освен това Изкуствения Интелект ще ни помогне да прецакаме китайците. Сега те имат милиард и половина жълтурчета, които работят като роботчета, по цял ден, само за шепа ориз. Ние нищо не можем да противопоставим на това, но ако имаме роботчета, които да работят по цял ден без да спят и без ориз, тогава китайците ще гризнат дървото.
– Нека да не бързаме да взимаме подобно решение – каза Франк. – Може да се окаже, че вредите от Изкуствения Интелект са много повече от ползите.

Маман направи знак на две горили, които сграбчиха главният инженер на Onlysoft и го изхвърлиха от залата, така както тя му беше обещала. След като се отърва от досадника Франк председателката продължи с по-спокоен тон:
– Считам, че с този въпрос приключихме. Имали други точки в дневния ред на заседанието?
– Остана да обсъдим новите мерки за ограничаване на размножаването – докладва Джони.
– Давай по-накратко, че заседанието доста се проточи – заповяда председателката.
– До края на тази година планираме да направим разводите повече от браковете – похвали се директорът на ЦРУ.
– И как ще стане това – обади се Айнцвайн. – За да се разведе някой, първо трябва да се е оженил. Няма как разводите да станат повече от браковете.
– Всъщност, има как – усмихна се Джони. – Ще въведем задължителни предбрачни договори. Това са договори, които уреждат условията по развода. По този начин хората ще започнат да се развеждат още преди да са се оженили. Така ще има по-малко женитби, следователно по-малко деца.

Джони очакваше да го похвалят за тази нова инициатива, но Маман каза:
– Не, няма да въвеждаме задължителни предбрачни договори. След няколко години ще умрат около седем милиарда. Дали ще са седем или осем е все тая. Няма да ограничаваме повече размножаването и ще оставим селяндурите да си живеят щастливо в оставащите им две години.

След като изрече тези мъдри слова, Маман направи знак, че заседанието е приключило и излезе от залата.