16 февруари 2011

Добавка към послеслова – за социалните аспекти на размножаването, за стратегиите за оцеляване, за равенството между половете, за мръсните думи

Продължение Двадесет и три

Това е добавка към послеслова на книгата. Тоест, това е парче от „скучната“ част.
_________________________

Размножаването е социална дейност. Ние не сме като бактериите. Една бактерия, може да си седи вкъщи, да си гледа порно и когато й скимне – хоп, да се размножи, като се радели на две. Ние хората не можем да се размножаваме сами. За тази цел ни е нужен поне още един човек.

Двуполовото размножаване е това, което стои в основата на социалното общуване. Всеки двама могат да се сродят и да имат общо бъдеще, а бъдещето е това, което стои в основата на всички религии. Само монетаристите не се интересуват от бъдещето. Според тях важно е днес и сега да си напълниш коремчето, а какво ще стане утре е без значение.

За общото бъдеще са нужни общи деца, но далеч не всеки двама могат да имат общо дете. За целта, най-малкото е нужно, те двамата да са от различен пол и да са във фертилна възраст. При някои животински видове социалната структура е съвсем проста и социалните контакти се свеждат до чукане в периода на чифтосване. Евентуално, подобен социален контакт може да продължи под формата на семейство, но истински сложна социална структура имат само стадните животни, каквито сме ние хората.

В човешкото общество може да има много различни форми на общуване. Разбира се, както при хората, така и при животните, най-простата форма на общуване е секса, но в нашето общество има и по-сложни форми. Например, цигани продава дъщеря си на ромския пазар за булки. Или подобната ситуация, когато две кралски особи сключват мирен договор като женят децата си.

Основният и най-важният въпрос при двуполовото размножаване е кой с кого ще си легне. Това е много важно при всички животински видове, макар че отношението на някои животни към това е по-отговорно, а други са доста по-лежерни. При нас хората положението е аналогично. Някой от нас имат по-отговорно отношение към секса, а други не.

Някои животни са по-развратни, а други по-морални, но всички подбират сексуалните си партньори в една или друга степен. Можете ли да дадете пример за животно, което се чука безразборно? Казваме: „Плодят се като зайци“, но можем ли да кажем: „Ебат се като зайци“? Отговорът е не. Зайката е склонна да пусне на готиния зайчок със загладената козина, но би отрязала, оня проскубания, с клепналите уши. Тоест, зайката подбира. Зайчока също може да подбира и да откаже, ако зайката не го кефи, макар че ние мъжете сме доста по-непридирчиви и отказваме доста по-рядко от жените.

Единствено растенията се размножават безразборно, като хвърлят прашеца си на вятъра. При тях въпросът кой кого ще оплоди е оставен на случайността. Има и някои видове риби, при които всички заедно хвърлят хайвера и спермата си в морето в една огромна оргия. И там размножаването е оставено на случайността, но не можем да кажем: „Ебат се като риби“, защото хвърлянето на хайвера в морето не отговаря на идеята ни за сексуален контакт.

Тоест, избора на сексуален партньор е важен при всички животински видове, следователно важен е и при човека. Неолибералите проповядват, че няма значение кой с кого си ляга и кои са родителите на детето. Не било важно и кой го възпитава и каква ще е неговата религия и език. Всякакви глупости можете да чуете от неолибералите, но не бива да им се връзвате.

Когато имаме избор, най-важното е кой е този, който ще избира. Има религиозни секти където хората са се отказали да поемат тази отговорност и са оставили на църквата да решава, въпроса „кой с кого“. Това всъщност е бягане от отговорност. Тези секти се размножават като растенията и оставят избора на някой друг или на случайността.

При по-нормалните религии избора се прави или от хората, които ще се чифтосват или от техните родители. Например при циганите сватбата се урежда между бащата на момчето, който плаща за булката и бащата на момичето, който взима парите. Общо взето въпросът се решава от родителите, макар че може да поискат и мнението на младите. Когато купувате на детето си играчка можете да го попитате: „Това жирафче искаш ли го?“

Разбира се, циганите женят децата си в ранна детска възраст и няма как да ги оставят сами да решават кого да изберат. Можеш ли да оставиш едно дванадесет-тринадесет годишно момиче само да си избира съпруг? Какво й разбира на нея главата от тези работи?

При циганите мнението на младите все пак се взима, но в ислямските страни жената се купува като котка в чувал. Жениха преговаря единствено с бащата на момичето и ако те двамата се харесат и се разберат за цената, сватбата се вдига. При мюсюлманите за жената се плаща здраво, но развода е лесен. Ако можеш да прежалиш парите, които си дал, то не е проблем да се разведеш.

При християните въпросът за женитбата в миналото се е решавал от родителите, но те зачитали и мнението на младите. Тоест, като при циганите, с тази разлика, че пари е давал бащата на момичето, вместо бащата на момчето.

В наше време даването на зестра е някаква отживелица от миналото. Сега всеки може да се разведе и е глупаво да дадеш зестра на някой, който ще я изпие и ще зареже дъщеря ти. Освен това в миналото момичетата са нямали право на наследство и зестрата е била единственото, което са получавали от родителите си. Днес наследници са и мъжете и жените, всеки имот има по двадесетина наследника, които обикалят съдилищата и се опитват да си го разделят, но това е друга тема.

Затова в наше време вече никой не дава зестра. По новите неолиберални възгледи сватбата не е свързана с даването на пари. До скоро поне годеникът даваше диамантен пръстен на годеницата, но днес диамантите са по-фалшиви дори и от циците и даването на диаманти също е отживелица. Освен това, живеем във времена, когато ако подарите скъп пръстен на момиче, някой ще й отреже пръстта, за да задигне пръстена и затова е по-добре да дадете пари в брой, като при циганите или да ги преведете по банков път, както правят съвременните хора.

Коя стратегия е по-успешна. Да се взимат пари, както е при циганите или щерката да се харизва безплатно, както е при българите. Вижте колко успешно се размножават циганите. Вижте и българите, чието размножаване е пълен провал. Мисля, че сами можете да си отговорите, коя стратегия е по-добра.

Ако дойде някой и ви поиска зестра, кажете му, че вие сте гочовист и зестра не давате, а по-скоро очаквате, той да плати нещо за това че ще има честта да се ожени за дъщеря ви.

Последно, кой трябва да избира брачния партньор? Този който ще се жени или родителите му? При положение, че спазваме закона и се женим след навършване на осемнадесет години, мисля че сме достатъчно големи, за да решаваме сами. Това не значи, че не трябва да искаме мнението на родителите си. Предишното поколение е събрало много опит и мъдрост и е глупаво да не се посъветваме с тях. Затова заведете момичето, което сте си харесали при родителите си, посъветвайте се с тях, чуйте ги какво ще ви кажат и направете обратното. Важно е, да се посъветвате с родителите си, най-малкото за да има кого да обвинявате при евентуален провал. Ще кажете: „Според баща ми, тази била най-свястната от всичките ми приятелки, пък виж какво стана!“

Важно е родителите да участват в процеса на чифтосването. Днес повечето мъже мразят тъщите си. Това е защото те се срещат с тези чудовища, когато вече е твърде късно и няма на къде да се бяга. Когато един мъж се запознае с тъща си на сватбата, той преживява силен шок и намразва въпросната бабичка до края на дните си. Ако се запознае с тъщата по-отрано и постепенно свикне с мисълта, че тази мила старица може да му стане роднина и баба на неговите деца, то мъжа би приел по-спокойно факта, че един ден хубавото момиче, за което се жени ще заприлича на въпросния звяр.

Когато тръгнеш да се размножаваш, не разчитай на приглушената светлина на нощните барове. Сега ще ми кажеш: „Знам, преди да се оженя трябва да съм я видял на дневна светлина, без дрехи и без грим.“ Да, трябва, но това не е достатъчно. Запознай се с родителите й, виж как изглеждат децата й, ако има внуци, не е зле и тях да огледаш. Въобще, проучи братя, сестри, братовчеди и всички други роднини до които успееш да се докопаш.

Когато се чифтосваш, ти не се сродяваш само с един човек, а с цяла му фамилия. Детето ти може би ще прилича на майка си, но може да прилича повече на родителите й или на някой вуйчо, който ти не можеш да понасяш.

С две думи, никога не забравяй, че размножаването е социална дейност и въпросът как ще се размножиш се свежда до въпроса как ще се пласираш в обществото.

***
При животните въпросът: „Кой кого ебал“ е изключително важен, но още по-важен е въпросът: „Кой кого изял“. Тоест, в основата на размножаването стоят две неща: раждането и смъртта. Вижте с какво се занимават поповете. Кръщенета, сватби, погребения. Това са най-важните неща, това е живота и смъртта.

Цял живот се борим да продължим живота и да избегнем смъртта. Борбата е тежка и уморителна. Иска ни се да престанем да се борим и да спрем, за да си починем. Когато сме в училище мечтаем за свят без оценки. Иска ни се учителите да пишат само шестици, без значение дали си учил или не, дали си умен или глупав. Иска ни се всички да са равни.

Една от най-красивите мечти за равенство е комунизма. Това е свят, в който няма пари, няма бедни и богати. Всеки работи колкото му е кеф и яде на корем.

Днес комунистическия идеал е демоде, но сега хората мечтаят за свят без дискриминация, в който няма значение дали си умен или глупав, дали си млад или стар, дали си красив или грозен. Мечтаем за свят, в който всички са равни и единствения дискриминационен признак са парите. Тоест, мечтаем за нещо като комунизма, но още по-ужасно.

Животът е състезание и това никой не може да го промени. Можем да променяме само правилата. По времето на комунизма нямаше пари и се състезавахме по това кой е по-голям подмазвач и доносник. Сега няма дискриминация и се състезаваме по това кой е по-голям крадец и доносник. Тоест, почти нищо не се е променило.

Дори и да можеше да създадем свят без конкуренция, нямаше да искаме да живеем в него. Марк Твен е казал, че не знае дали раят съществува, но не би искал да попада там, защото това би било едно ужасно скучно място.

Можем да играем федербал като си подаваме един на друг, но предпочитаме да разчертаем игрище, да опънем мрежа и да започнем да се конкурираме, да се надхитряме и прецакваме. Това ни радва, това ни кара да се чувстваме живи.

Животът е една игра и тя си има своите правила. Когато играеш игра с отпадане, може да се ръгаш мъжки и да се стремиш да не отпаднеш. Ако си неолиберал може да изповядваш идеята, че няма значение кой ще отпадне, важното е само играта да върви напред. Какво става с неолибералите. Нищо, те отпадат и играта продължава без тях.

Дори и неолибералите не искат да отпаднат. Те твърдят, че се борят за игра, в която непрекъснато влизат нови играчи, но никой никога не излиза. Опитваш се да им обясниш, че няма такава игра и че рано или късно игрището ще се задръсти от играчи и ще дойде момента когато някои ще трябва да напусне, но те ти казват, че с новите технологии ние ще започнем да се храним с изкуствени храни направени от петрол и боклуци. Казват ти, че планетата била като градския транспорт. Колкото и да е натъпкан автобуса, винаги има място за още един.

Заблудата на неолибералите идва от това, че в момента живеем в исторически период, през който населението на Замята нараства експоненциално и те си мислят, че това може да продължи вечно. Днес храната е достатъчно. Умират от глад само в Африка. Неолибералите си мислят, че глада е нещо забравено в Европа, което няма как да си припомним. Това не е точно така, защото всеки ден от Африка идват хиляди емигранти, а заедно с тях рано или късно ще дойде и гладът.

Неолибералите не само, че не допускат, че гладът може да дойде в Европа, нещо повече, те ни призовават да се преборим с глада в Африка. Те ни казват: „Всяка година в тази бедна страна умира по един милион от глад. Дайте да съберем толкова и толкова пари и ще спасим тези хора.“ Звучи адски тъпо. Ако им дадем тази година храна, догодина ще умрат не един а два милиона. Добре, но те казват, ние ще им даваме храна всяка година и така те няма да умрат. Добре, тази година никой няма да умре, но догодина пак ще си отиде един милион. За да спрем глада догодина ще трябва да нахраним два милиона, после три, четири и така нататък. На пръв поглед изглежда, че имаме аритметична прогресия, но всъщност прогресията е геометрична. Както и да го смятаме не можем до безкрайност да увеличаваме помощите. Рано или късно ще фалираме и тогава тези хора ще умрат от глад или ще дойдат да вземат нашата храна и тогава ще мрем заедно.

Трябва ли да помагаме на другите страни? Да, както хората си помагат, така и го правят и държавите. Както между хората има приятелство и подкрепа, така е и между държавите. Когато някъде се е случило бедствие и хората имат нужда от помощ, то редно е да им помогнем. Днес ние ще помогнем на тях, а утре, те на нас.

Добре, а трябва ли да помагаме на една държава, в която всяка година един милион умират от глад. Не, при тях това е начина за регулиране на населението. Ако ги нахраним сега, няма да им решим проблема, а само ще го отложим във времето.

***
Нека отново погледнем на живота като на игра. Ако играчите са само двама, то тогава стратегията е само една – да прецакаш противника. Нека видим как е при игрите с повече играчи. Там стратегията е – ти заедно със своите съюзници да прецакаш останалите. Да разгледаме проста игра, каквато е „Не се сърди човече“. Там стратегията е всички слаби да се съюзят срещу най-силния. Когато нещата се променят и най-силния стане друг, веднага коалициите се променят и отново всички са заедно срещу най-силния.

Тоест, при игрите с много играчи стратегията е – помагай на приятелите си, за да прецакате останалите. В човешкото общество има два възможни типа поведение: помагай и прецаквай. Ние помагаме на приятелите си и твърдим, че го правим изкрено и безкористно, но всъщност целта е да прецакаме останалите. Когато помагаш на един, ти винаги прецакваш друг, но не е все едно дали го прецакваш като помагаш на негов съперник или като му подливаш вода директно.

Има разлика в стратегията на мъжете и на жените, както и между планинците и тези, които живеят в равнината. Мъжете залагат повече на приятелството и по-малко разчитат на прецакването, докато жените не залагат много на приятелството и са по-склонни да правят мръсни номера, особено помежду си. Подобна е и разликата между планината и равнината. Известно е, че планинците са много честни, не крадат и не лъжат, докато в равнината е пълно с мошеници, които само се чудят как да те оберат.

Случайно ли е това? Защо се наблюдава такава закономерност? Отговорът се крие във вероятността даден човек да го срещнеш повторно и в последствията, които може да има след тази среща. В планината има малко хора и вероятността двама да се видят отново е голяма. Не е разумно да прецакваш планинец, защото в планината може да те закопае някъде така, че никой повече да не те намери. Има и друг вариант. Планинецът може просто да те подмине без да ти помогне, което в планината може да е същото като да те закопае.

В равнината има много хора и като излъжеш някой вероятността да го срещнеш отново е малка, а и подобни срещи долу, не са толкова рисковани колкото горе.

Подобно е положението между мъжете и жените. По-принцип жените живеят повече от мъжете, но техния фертилен период е много по-кратък. Тоест, те имат много по-малко време през което трябва да се реализират на сексуалния пазар. Приятелство предполага, че правиш услуги с надеждата да ти се отблагодарят. Когато времето е малко няма за кога да ти върнат услугата, а и вероятността да срещнеш повторно човека на когото си помогнал намалява с намаляването на времето.

При мъжете фертилния период е много по-дълъг от този при жените и затова те залагат повече на приятелството. При мъжете има правило: „Не свалям гаджетата на приятелите си“. Далеч не всички мъже спазват това правило, но при жените подобно правило въобще не съществува.

Има още една причина, поради която на мъжете им се налага да бъдат коректни. Когато два индивида от мъжки пол имат сметки за уреждане, това често води до саморазправа. Малките деца се бъхтят в училище и почти нищо не им става, но когато пораснат ударът им натежава и последствията стават доста по-сериозни. Възрастните мъже почти никога не се бият, но стигне ли се до истински бой вероятността за летален изход е доста висока. При жените е различно. Когато две съпернички се срещнат, те се гледат лошо, но до бой обикновено не се стига, а и да се стигне, това е само радост за мъжките очи, без сериозни наранявания и травми.

Има и други подобни закономерности. Например чергарите залагат предимно на кражбата и на измамата, докато тези които водят отседнал начин на живот са доста по-честни.

Когато кажем чергар, обикновено си представяме циганин, макар че повечето цигани живеят отседнало и само една малка част от тях щафъкат нагоре надолу. Така е, защото циганите, които си имат къщи живеят някъде далеч от нас и ние много много не ги виждаме, докато чергарите непрекъснато ни се мотаят в краката и затова оставаме с впечатлението, че всички цигани са чергари.

Защо чергарите са по-некоректни от тези, които са се закотвили на едно място и не мърдат. Ами хората са много по-склонни да измамят някой непознат, когото няма да срещнат повторно, отколкото да прецакат съседа си, който рано или късно ще им го върне. И ти читателю, като отидеш някъде далеч на екскурзия започваш да разказваш на непознати измислени истории, да флиртуваш с чужди жени и дори да изневеряваш на своята. Когато си далеч и виждаш хора, които няма да видиш отново, защо ли да не ги измамиш?

Правоохранителната система също влияе върху поведението на хората. В добрата стара Англия доскоро за най-дребното провинение бесеха. Затова в тази страна до ден днешен има особено уважение към закона. Разбира се, да си честен и да спазваш закона не е съвсем едно и също. Например, българите са доста честни относително, но законът хич не го спазват.

Интересен пример в това отношение са Съединените щати. В тази страна голяма част от населението води чергарски начин на живот, макар че там, доколкото знам, пътуват с каравани, а не с черги. От друга страна там правоохранителната система е една от най-лютите. Резултата от сблъсъка между тези два фактора е, че затворите им са пълни с бедни хорица, който са стъпили на криво и са нарушили някой закон.

***
Какъв е изводът? На коя стратегия да заложим – на приятелството или на прецакването? Християните казват: „Помагай на ближния си“. Точно това е правилната стратегия. Но кой е ближния? Това е всеки, с когото имаме допир. Хората, с които контактуваме са само една малка част от цялото човечество. Нормално е ние да играем в коалиция с тези хора срещу останалите.

Стратегията на прецакването е атавизъм останал ни от времето, когато сме живели в пещерите. Когато сме били на малки групи, тогава безсмисленото прецакване е била една съвсем смислена стратегия. Ако се намираш в общество от десетина човека, тогава прецаквайки двама-трима можеш съществено да увеличиш собствените си шансове за оцеляване. Днес живеем в общество състоящо се от милиони и милиарди и прецакването на двама-трима с нищо не би ти помогнало. Единственото което ще направиш е да си създадеш проблеми, защото се очаква прецаканите да ти го върнат.

Ако видим човек да се дави в реката, дали да му помогнем? Определено да. Това е ближният. Щом ние сме тези, които сме близо до него и можем да му помогнем, значи сме си ближни. Разбира се, помагайки на един ние неминуемо прецакваме друг. Този, който ще извадим от реката, ще изяде на някого храната, на друг ще му открадне гаджето, но живота е едно състезание, а този човек е от нашия отбор. Ние сме му помогнали и очакваме от него да ни се отблагодари за добрината. Е, ако познавате човека, който се дави и много добре знаете, че той е един черен неблагодарник, заради когото не си струва да си мокрите дрехите, то тогава оставете го. Няма смисъл да се помага на неблагодарници.

Това, че даваме приоритет на помощта не значи че напълно отричаме прецакването като начин на живот. Нормално е, когато някой ни е прецакал, ние да му го върнем, иначе защо хората биха ни помагали, ако ние не правим разлика между добро и зло.

Да прецакаш някого не значи непременно да му прережеш гръкляна, докато спи. Може просто да го излъжеш за дребна сума пари, да му вържеш тенекия и да го оставиш да те чака в студа или да откажеш да го запознаеш с онази блондинка, която има толкова добро сърце, че досега на никого не е отказала. Когато прецакваш някого може да го правиш, за да се облагодетелстваш, например като му свиеш портфейла или просто да му направиш мръсотия без ти да имаш някаква непосредствена полза от това.

Все пак, когато прецаквате, гледайте да не го правите с действие, а с бездействие. Ако някой нещо ви е направил и вие му го върнете тъпкано, то може да влезете в една спирала на конфронтация, от която излизане няма. По-добре не правете нищо, но имайте едно на ум. Един ден този човек ще дойде и ще поиска услуга от вас. Всеки, рано или късно опира до всекиго. Тогава вие ще му откажете. Така ще го прецакате, без да влизате в излишна конфронтация.

За целта вие трябва да бъдете добропаметен и злопаметен. В българския език, няма такава дума „добропаметен“. Имаме думата „благодарен“, но това не е същото както не е същото дали си злопаметен или отмъстителен. Не трябва да сме отмъстителни, защото така влизаме в излишна конфронтация, но трябва да сме злопаметни. Добре е да сме благодарни, но не винаги е възможно да се отблагодариш на човека, който ти е помогнал. По-важното е да помниш добрината. Обикновено това е напълно достатъчно.

Днес повечето хора живеят в огромни градове, в които никой никого не познава. В тези мегаполиси е напълно безсмислено да прецакваш околните, но изглежда доста логично да заложиш на лъжата и на измамата, за да се облагодетелстваш. Действително, сега в големите градове измамата е много разпространена. Достатъчно е да влезеш в магазина и ще видиш, че от всякъде се опитват да те излъжат. Купуваш опаковка, която прилича на 500 грама, но отгоре с дребни буквички е написано 450 грама. Ще кажете, не може ли да пише 500 грама и пак да е 450. Може, но така биха нарушили закона, а това не е в тяхна полза. Затова, гледат да те излъжат, но предпочитат това да стане по законен начин.

Затова днес измамите, които не нарушават закона са изгодни и сега това е печелившо като стратегия, но много скоро нещата ще се променят и това поведение ще стане губещо. Въпросът е дали сега да мамим непознатите, които не могат да ни го върнат, а когато нещата се променят да станем чести спрямо всички. Другият вариант е да започнем да сме честни спрямо всички още от сега. Според мен е по-добре да започнем още отсега, защото промените стават прекалено бързо и докато се усетим, че правилата са се променили, може много лошо да го отнесем.

Защо нещата скоро ще се променят и вече няма да можем безнаказано да мамим непознатите. Ами, заради новите технологии. Днес тайните служби вече знаят всичко за теб, утре тази информация ще е достъпна до всеки. Сега не знаем нищо за непознатите, но утре ще знаем всичко за тях. Както се казва, светът се превръща в глобално село и скоро всички ще се познават. Тоест, скоро няма да има непознати, които да можем да излъжем безнаказано.

Независимо дали сте честни хора или измамници гледайте винаги да сте в рамките на закона. Когато имаш конфликт с някого, добре е законът да е на твоя страна. Когато се сбиеш с някого, гледай да можеш да пледираш за действие при условията на неизбежна самоотбрана. Законът е голяма сила и винаги е добре тази сила да е на твоя страна.

Разбира се, никой не може да спазва закона на сто процента. Колкото и да се стараеш, винаги все нещо ще нарушиш. Законите нарочно са написани така, че да не е възможно да ги спазваш. Хората, които управляват предпочитат ти да си извън закона, защото това те прави страхлив и послушен. Управляващите искат всеки да е закононарушител, защото така могат всекиго да опандизят. Стига да си неудобен и веднага ще ти намерят закон, който да си нарушил.

Така че абсолютното спазване на законите е напълно невъзможно, но във ваш интерес е да ги спазвате, колкото се може повече.

***
Светът около нас се променя и заедно с това променят се и стратегиите за оцеляване. В наше време мъжете и жените в голяма степен са си сменили ролите. На времето мъжът е работел, издържал е жена си, а това което му е оставало го е харчел по курви. Сега е обратното, жената работи, издържа мъжа си, а това което й остане го харчи по някой жиголо. При положение, че жената води мъжки начин на живот тя трябва да стане по-мъжествена и да възприеме мъжките стратегии за оцеляване.

Днес често можеш да видиш мустакати жени обути в панталони, но мустаците и панталона не са в основата на мъжествеността. Това са само външни белези, с които ние мъжете се обозначаваме. Жените копират нашето поведение, което е правилно, но взимат от нас само лошите неща, а това е грешка. Днешните жени пият, пушат и се чукат безразборно, защото така правели мъжете. По-добре би било да вземат от нас някои положителни качества като приятелството например.

Казват, че няма приятелство между жени. Колкото и да се прегръщат и целуват, приятелките са готови да се прецакат една друга при първия удобен случай. Истината е, че това вече не е съвсем така. Живота на жените се променя и днес приятелството е важно за тях, почти колкото при мъжете.

Днес жените работят, а в бизнесът приятелството е най-важната предпоставка за успех. В миналото една жена на 24 се е смятала за безнадеждна стара мома. Днес жените едвам на 40 започват са се замислят, че може би вече им е дошло времето да създадат семейство. Тоест, днес жените много по-дълго се задържат на сексуалния пазар и приятелството е нещо, което може съществено да им е от полза.

Както вълците ловуват на глутници, така и мъжете си помагат при свалянето на мадами. Не е зле и жените да усвоят тази тактика. Ако на мъжа му се даде избор, ще му е по-интересно и вероятността да клъвне ще е се увеличи. Да, ама той можело да избере другата. По-добре е едната да се уреди, отколкото и двете да останат на сухо.

***
При приятелството има две възможни стратегии. Можеш да го играеш свръзка, а можеш да бъдеш тупик. Приятеля, който го играе свръзка ще те запознае с всичките си приятели и с много още други хора. Ако го играе тупик, ще гледа с никого да не те запознава, за да не те загуби.

Коя стратегия е по-печеливша. В наше време светът е толкова голям, че няма как да изолираш определен човек и да му отрежеш контактите с другите хора. Най-добрият приятел обикновено е човек от тип тупик, но повечето хора предпочитат приятелите от тип свръзка. И вие бихте искали вашия приятел да е човек, от когото научаваш нови неща, запознава ви с нови хора, открива ви нови хоризонти, вместо човек който ви предлага само собствената си неповторима личност.

Повечето жени избягват да запознават мъжете с хубавите си приятелки. Ще кажеш: „Как да го запозная с онази мръсница, като знам че ще направи всичко възможно да ми го свие“. Така е, ще се опита да ти го свие и то не защото го харесва, а само заради спорта. Как да противодействаш? Единият начин е да се опиташ да го скриеш, а другият е да го запознаеш не с една, а с няколко хубави приятелки. Клетият човек така ще се шашардиса, че няма да знае коя да избере и има голяма вероятност да остане при теб. В крайна сметка при теб е купона, около теб е пълно с хубави жени, които се опитват да го свалят. Той може би ще знае, че те го свалят, само за да ти направят мръсно, но въпреки това тази ситуация ще му е доста приятна.

Някой жени имат стратегията да изолират мъжа си, като го скарат с всичките му приятели. По този начин те се опитват да го задържат. Тази стратегия е успешна, защото такъв мъж трудно би избягал, просто защото няма да има къде да избяга. Въпреки, че това ще ви помогне да задържите мъжа си, това е една грешна стратегия, защото като го отделите от приятелите му вие го правите по-слаб, по-смачкан, по-неуспешен. Той няма да ви избяга, но накрая вие сама ще разберете, че повече не го искате и ще го зарежете.

Въобще в взаимоотношенията между мъжа и жената стратегията на тупика е погрешна. Ако някой ще бяга, по-добре е това да стане бързо и безболезнено, вместо да си загубите времето с него. По-добре е, който ще бяга да бяга, за да успеете да срещнете човека, който ще остане.

***
Днес много се говори за равноправие между мъжете и жените. Може ли да има равноправие? Дали двата пола са равни и еднакво важни? Отговорът е не. Както и при хората, така и при всички други животински видове, жената е по-важна от мъжа. Има видове, при които мъжът след сексуалния акт го изхвърлят, а понякога дори го изяждат. При хората мъжът е по-необходим, защото той участва в отглеждането на децата и се грижи за изхранването и защитата на семейството. Въпреки всичко, жената е много по-важна от мъжа, защото тя е тази, която носи живота.

Затова взаимоотношенията между мъжа и жената не могат да се основават на равноправието. Винаги предимство трябва да се дава на жената. Тя е по-важната, защото носи в утробата си бъдещия живот. Добре, трябва да даваме предимство на бременните жени, но трябва ли така да се държим и с останалите? Да, към всяка жена трябва да се държим по същия начин. На жените не им личи бременността до третия месец, а на американките не им личи чак до деветия. Тоест, всяка жена носи или е носила или ще носи или би могло да е носила живот и затова тя е по-важна от мъжа.

В миналото, когато е потъвал кораб, спасявали са първо жените и децата. Когато стане пожар загиват повече мъже и много по-малко жени, защото истинския мъж първо ще се погрижи за жената, която е с него и чак тогава за себе си. Само в България статистиката сочи обратното, защото тук когато стане пожар мъжете стъпкват жените и излизат първи.

Когато възникне опасност, напред излиза мъжът, за да защити жената. От една страна мъжът е по-силния и е логично той да е този, който ще посрещне опасността, но дори и мъжът да е физически по-слаб от жената, пак той ще е този, който ще се изправи срещу нападателя, защото по-важният от двамата е жената. Тя е тази която трябва да бъде спасена, дори и това да стане с цената на живота на мъжа. По същия начин бодигарда на президента ще застане срещу опасността, не защото той е по-силен и по-умен от президента, а защото президентът е по-важния от двамата.

Веднъж гледах научнопопулярно филмче, в което глутница лъвове нападнаха стадо биволи. Лъвовете успяха да отделят една женска и щяха да си я хапнат, но от стадото излезе един мъжки и я защити. Известно време двата бивола дружно отбиваха атаките на лъвовете, но накрая те успяха да ги разделят. Тогава лъвовете нападнаха мъжкия, а женската избяга и се скри в стадото. Професора, който коментираше зад кадър се учуди: „Странно, след като разделиха биволите, те трябваше да нападнат по-слабата женска. Защо избраха да нападнат мъжа?“. Явно, че лъвовете са значително по-умни от въпросния професор и разбират, че ако нападнат женската, мъжът ще се върне и отново ще я защити. Тогава те пак ще са изправени пред два бивола. Вместо това, те нападнаха мъжки и го изядоха. Той умря, но защити женската, тоест защити своето бъдеще.

В миналото по време на война мъжете са се избивали помежду си, като са пазели живота на жените и децата. Днес вече няма подобно благородство. Хвърлят се бомби върху жилищни сгради и хората се избиват наред. Никой не се интересува дали става дума за живота на мъж или на жена.

Ако искаме противника ни да спазва определени правила, трябва и ние да ги спазваме, както и да не го принуждаваме да ги наруши. Например, ако искаме по време на война да не се убиват жени и деца, трябва армията ни да се състои само от мъже. На времето Хитлер е нарушил това правило, като е създал хитлерюгенд и по този начин е включил деца в армията. Днес това правило се нарушава масово, като в почти всички армии се включват жени, а когато дадеш на една жена пушка, ти не можеш да искаш от врага си да бъде джентълмен и да не стреля по нея.

Тоест, жените са по-важни от мъжете и това е нещо, което ние мъжете трябва да помним. Един ден храната ще свърши и тогава ние мъжете ще се избием един друг, като по този начин ще спасим жените и децата, да не умрат от глад. Ролята на мъжа е да се жертва в името на семейството, а жената е длъжна да оцелее, защото тя е семейството.

Задавали ли сте си въпроса защо жените издържат много повече на глад от мъжете? Когато храната свърши стратегията на жените е да стискат зъби и да търпят, за да оцелеят. Те имат много по-голяма отговорност за бъдещето и затова не могат да си позволят да рискуват. Обратното, мъжете когато огладнеят полудяват. Когато храната свърши те трябва да откраднат или да убият, но да намерят нещо за ядене. Защо мъжът не потърпи малко и чак тогава да тръгне да краде и убива? Защото гладът е подло същество, което бързо изпива силите. Ако почакаш и погладуваш, шансовете ти да успееш да си откраднеш храна намаляват. Затова трябва да рискуваш незабавно. Или ще успееш да набавиш храна и ще нахраниш семейството си или ще дадеш фира и така няма да си им в тежест.

В Гърция има традиция. В деня преди сватбата младоженецът трябва да открадне овца. Идеята е проста, той трябва да докаже, че може да се грижи за семейство и че ако храната свърши, той е готов и да открадне и да убие, но храна ще намери.

Днес тази традиция е по-скоро театрална. В нощта преди сватбата всички знаят, че ще има кражба. Полицията бди особено зорко, но никога не успява да хване крадеца.

Нормално е мъжът да поема много по-големи рискове от жената. По време на ухажването той трябва да прояви смелост и да рискува да си счупи главата. Това трябва да се адмирира и поощрява. За съжаление днешните младежи правят щуротии, като обикновено рискуват не своя живот, а живота на момичето което искат да омаят. Това много върви, особено при по-тъпите мадами, защото чувството на страх е свързано с чувството на любов.

Затова, когато ви ухажва, някой който рискува живота си, за да ви впечатли, то трябва да оцените положително тези негови усилия, но когато рискува вашия живот, трябва да отрежете съответния ненормалник и да не му пускате.

***
Има ли мръсни думи? Например, думата „лайно“ мръсна ли е? Отговорът е не. Самата дума не е мръсна. Мръсно е това, което тази дума означава. Във връзка с това, гледайте си внимателно в краката, когато ходите по улиците на София.

Забелязали ли сте, че така наречените „мръсни“ думи имат невероятно много синоними? Измисля се някаква нова дума, която да означава онова мръсното нещо. Новата дума звучи купешки, докато болшинството от хората не знаят какво означава. Когато всички разберат, че става дума за лайно пак се налага да се измисля нова дума.

Подобно е и положението с някои етнически малцинства като цигани и българи. Думата „циганин“ беше заменена с „ром“, но сега вече почти всички знаят какво означава „ром“ и скоро ще трябва да се измисля нова дума. За българин още не са измислили нова дума, но предполагам, че скоро ще измислят.

В наше време мръсните думи са в основата на така наречения хумор. По телевизията въртят забавни предавания, в които на всеки десет-двадесет секунди се казва думата лайно. Следва инфантилно хихикане, което утихва до следващото споменаване на мръсната дума. Какво смешно виждат българите в думата лайно? Ами просто като малки са им обяснявали, че това е нещо мръсно, че това не трябва да си го слагат в устата и че дори споменаването на тази дума е нередно.

Когато децата чуят думата „лайно“, те започват да хихикат притеснено. Възрастните хора, които са сменяли пелени и са бърсали бебешки дупета, знаят че лайното е нещо нормално и не намират нищо смешно в споменаването на тази дума. За съжаление повечето българи не са сменяли пелени и продължават да хихикат когато гледат забавните програми по телевизията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар