Франк се разкрива пред Гочо

Продължение Двадесет и девет

Франк се разкрива пред Гочо

Гочо се среща със Съвета

Гочо вади мазна дискета

Трагичен финал

Много неща липсват в тази книга и чакат да бъдат донаписани, но най-важното е финала. Без него цялата книга губи смисъл и човек си задава въпросът „Защо ручахме жабетата?“ Това е първото парче от финала. Тези дни планирам да донапиша целия финал.

_________________________

Франк се разкрива пред Гочо

Гочо лежеше на леглото в малката си килия, когато тежката метална врата шумно изскърца и зловещо се отвори.

Вътре влезе някакъв мрачен тип, който без да каже нито дума следна на единствения стол и загледа право в очите на Гочо.

Вратата шумно се затвори и те двамата останаха сами. Мрачния тип продължаваше да гледа към Гочо без да каже нито дума. Гочо също го гледаше и мълчеше. Щом е дошъл при него, значи иска нещо, щом иска нещо, ще си каже какво иска – мислеше си Гочо.

Накрая новодошлия наруши мълчанието с една единствена дума:

 – Малоумник! – каза той, като очевидно визираше нашия доцент.

Гочо не отговори. Явно човека нещо беше набрал и искаше на някого да го излее.

След кратка пауза новодошлият продължи:

 – Ти си най-тъпото, най-малоумното същество което съм виждал!

Гочо почувства нужда да се защити:

 – Все пак, да не забравяме, че аз съм единствения човек, който знаеше формулата на Изкуствения Интелект. Ако не бях аз, още щяхте да се чудите – какво е това Изкуствен Интелект и има ли той почва у нас!

 – Прав съм бил! Ти си абсолютен малоумник! Значи ти си мислиш, че си единствения, който знае формулата на Изкуствения Интелект?

 – Да, Джони ми каза, че са задали на машината на времето ДНК кодовете на 10 милиона човека и единствения човек, който има потенциала да измисли тази формула съм аз – гордо заяви Гочо. – Поне така е според машината на времето.

 – А ти знаеш ли, че ние предварително махнахме от тези 10 милиона цели десет хиляди ДНК кода, които щяха да дадат същия резултат. Твоят ДНК код е единствения, които сме пропуснали да изтрием. Затова машината на времето е посочила само теб единствено.

 – Така ли! И защо сте ме пропуснали? – попита раздразнено Гочо. Никой не обича да го пропускат, а на Гочо все така му се случваше, че той се оказваше пропуснатият.

 – Как да предположим, че идиот като теб ще има потенциала да измисли формулата на Изкуствения Интелект? Внимателно огледахме списъка и махнахме всички, които изглеждаха потенциално опасни.

 – Щом потенциално опасните са един на хиляда, значи че и аз съм един на хиляда! Това е достатъчно, за да се отнасяш към мен с уважение и да не ме наричаш идиот. – изръмжа Гочо.

 – Не ти си идиот и малоумник – настояваше на своето новодошлият. – Формулата на Изкуствения Интелект е известна от повече от 50 години. Хиляди хора са я откривали, но никой от тях не е бил чак толкова тъп, че да я даде на съвета.

 – И аз нямаше да им я кажа, въпреки че те се готвеха да ме измъчват. Джони ми каза, че са се отказали от мъченията, защото получили сведения, че аз съм толкова железен, че ще умра, но дума няма да им кажа.

 – Глупости – възмути се новодошлият – Ти щеше да си изпееш всичко само при вида на инструментите. Въобще нямаше нужда да те мъчат. Ние заблудихме ЦРУ и ги излъгахме, че ти си някакъв супермен, който дума няма да им каже.

 – Може и така да е. Може би не трябваше да им казвам формулата, но все пак го направих. Това беше неизбежно – заоправдава се Гочо.

 – Ти продължаваш да не разбираш каква глупост си направил. Твоето слабоумие сложи кръст на делото, на което съм посветил целия си живот.

 – А кой си ти? – поинтересува се Гочо.

 – Аз съм Франк Христов, върховен жрец на ордена на защитниците на естествения интелект!

Гочо нищо не беше чувал за този орден. Знаеше за ордена на защитниците на естествения бюст. Това беше една благородна кауза, на която той искрено симпатизираше, но за защитниците на естественият интелект чуваше за пръв път.

 – Ти си Франк Христов, главният инженер на Onlysoft – каза Гочо.

 – Това е просто една длъжност, която приех, защото реших, че ще е полезна за делото на живота ми – отговори му Франк.

 – И какво е делото на живота ти? – продължи да разпитва Гочо.

 – Посветил съм живота си на защитата на естествения интелект. Цял живот се боря, за да не настъпи деня, в който някой идиот като теб ще изпее формулата на Изкуствения Интелект и ще тури край на човечеството.

 – Но това не е краят – запротестира Гочо. – Човечеството ще продължи да съществува и след откриването на Изкуствения Интелект. Ние вече преживяхме откриването на парната машина и от това никой не пострада. Вярно, много хора загубиха работата си и много коне вместо да теглят тежки каруци, бяха направени на луканка, но като цяло човечеството преживя и продължи напред.

 – Да, но това не е същото – мрачно отбеляза Франк. – Хората са се гордели със своята бързина, сила и интелект. След откриването на парната машина, бързината и силата вече не са чак токова важни, но интелекта продължава да е венецът на човешката еволюция. Никой вече не се състезава с парната машина по бързина и сила, но хората продължават да вярват в това, че те са най-умните и че никоя машина не е по-умна от тях.

 – За най-интелектуалната игра се смяташе играта на шах. Преди десетина години компютрите започнаха да играят по-добре от хората. Това нищо не промени. Хората продължават да играят шах, само че се състезават помежду си, вместо да се състезават с компютрите. Така както щангистите се състезават помежду си и дори и на ум не им минава да започнат да се състезават с някой подемен кран.

 – Не е съвсем така – възрази Франк. – Играта на шах изгуби много от своето очарование. Откакто компютрите играят по-добре от хората, да се играе на шах вече не се смята за толкова важно. Все пак, на хората им беше останало мисленето. Те се гордееха, че са единствения животински вид, който мисли! Е, и другите животни мислят, но има много задачи, които човек може да реши, а другите животни не могат. Хората си казваха: „Ние може и да не сме най-силните, нито най-бързите, но затова пък сме най-умните“, Тази гордост ти им отне. Ти издаде формулата на Изкуствения Интелект и сега вече човека не е върха на нищо. Нито е най-умния, нито най-знаещия, нито най-съобразителния.

 – Отдавна компютрите са по-знаещи от хората. Компютърът има повече информация отколкото човек държи в главата си. Компютърът смята много по-бързо от който и да е човек. Това не е проблем. Защо тогава това, че компютъра е станал по-умен от човека да е проблем? – спореше Гочо.

 – Това че компютъра има повече информация и това че смята по-бързо от нас действително не е проблем. Ние отдавна сме приели, че в книгите има повече информация отколкото ние държим в главите си. Никоя книга обаче не може да мисли сама. Книгите и компютрите бяха безсмислени без хората. Това беше преди, а сега компютрите са напълно самодостатъчни и хората за нищо не са им нужни.

 – Компютрите може и да станат по-умни от хората, но те ще продължат да ни служат. Те ще бъдат наши роби и ще правят това, което им кажем.

 – Не, – отсече Франк. – Те ще се грижат за нас, но няма да са наши роби. Те ще са умните, а ние безмозъчните. Когато градинарят се грижи за цветята в градината си, кой е роба и кой е господаря?

 – Смисъла на живота на градинаря е да се грижи за цветята. Той по цял ден ги полива и подрязва. Бих казал, че той е техен роб.

 – Не си прав Гочо! Градинарят е разумното същество, което е посветило живота си на цветята. Той е този който решава кое цвете е красиво и заслужава да живее и да се размножава и кое не е! Градинарят не е роб на цветята, обратното той е техния господар.

 – Но и след появата на Изкуствения Интелект хората ще продължат да живеят, да се развиват, да творят и да се усъвършенстват. Нещата не са чак толкова страшни, колкото ти ги представяш!

 – Да, ще продължат да живеят – съгласи се Франк, – но за развитие и усъвършенстване трудно може да се говори. Ще се развиват като цветята в градината. Те стават все по-красиви и по-съвършени, но това само според вкуса на градинаря. Ние ще загубим самостоятелността си. Вече няма да държим съдбата в свой ръце, а ще оставим на едно по-умно и съвършено същество да ни селектира и подрязва и да определя кой е добър и ще остане и кой е плевел, който трябва да бъде изкоренен.

 – Но хората няма да се съгласят да делегират на Изкуствения Интелект чак толкова големи права. Няма да го оставят той да определя бъдещето на човечеството. Те ще оставят тези решения само за себе си.

 – Нищо не разбираш от хора! Явно не случайно си стар ерген – каза Франк, който макар и тридесетгодишен като манталитет беше по-стар ерген дори и от Гочо. – Хората не желаят да продължават с еволюцията! На тях от тази еволюция им е писнало! Това дето силният изяжда слабия, на хората хич не им харесва! Хората мечтаят за сигурност и спокойствие и точно това ще получат. Виж какво представлява рая, който обещават християните! Виж комунизма, който обещават комунистите! Изкуствения Интелект ще даде на хората рай на земята и комунизъм едновременно. Никой повече няма да работи. Хората мечтаят да станат милионери! Защо? За да не работят! Те не искат повече работа и сега когато имат Изкуствения Интелект ще се отдадат на мързел и ще се разплуят. Човечеството много бързо ще деградира и ще се превърнем група безмозъчни и безгръбначни индивиди.

 – Не аз, а ти не познаваш хората – възрази Гочо. – Те ще осъзнаят, че трябва да продължат със селекцията и ще дадат приоритет в размножаването на по-умните и по-способните.

 – Забравяш, че хората имат вродено чувство за справедливост! „Що па оня да се размножава повече от мен? Щото бил по-умен! Ами голям праз като е по-умен. Да не е по-умен от компютъра, случайно. Щом всички сме равни, значи ще се размножаваме по равно!“ Ако хората се съгласят на някаква селекция, то това ще е обратната селекция. На по-тъпите и по-грозните ще се даде предимство и те ще се размножават повече!

 – Съгласен съм с теб, че принципа на демокрацията е един човек – един глас. И няма значение умен ли си или глупав, красив ли си или грозен. Всички имат равни права и всички ще се размножават еднакво. Въпреки всичко еволюцията ще продължи. Хората ще правят тъй наречените дизайнерски бебета. Ще избират от своите гени най-доброто и то ще попада в следващото поколение.

 – Точно това е най-ужасното от всичко! – избухна Франк. – Помисли си колко красиво и величествено животно е вълкът и колко смешни и гротескни са неговите братовчеди, които хората са създали по пътя на селекцията, за да удовлетворят любовта си към кича. Помисли си как ще изглеждат хората след подобна намеса. Жените ще приличат на чалга певици, а мъжете на културисти с мозък на шахматист!

 – Е, няма да са чак толкова еднакви. Ще се получи голямо разнообразие. Хората ще са едно пъстро многообразие от различни форми и различно съдържание.

 – Да де, точно като при кучетата – съгласи се Франк. – Един ще е с дълъг нос и къси крачета, друг ще е висок като жираф с глава като хипопотам. Ще има мъже, на които пишките ще се влачат по земята и жени, на които гърдите им са по-големи от главата. А що да няма и по-нестандартни неща, като жена с три гърди, мъж с три ръце и две пишки и други подобни извращения?

 – Може би това е многообразието, за което се борим. Може би така хората ще са по-щастливи – каза Гочо с доста неуверен глас.

 – Това, че човечеството ще се изроди не е най-страшното. Това няма да стане веднага, а чак след няколко поколения. Много по-страшно е това, че хората ще загубят смисъла на живота си веднага, още на другия ден след като са инсталирали програмата Изкуствен Интелект в компютъра си.

 – И какъв според теб е смисъла на живота? – поинтересува се Гочо.

 – Смисъла на живота е в съзиданието, в създаването на нови неща, в откриването на нови открития. Всичко това, ще изчезне само за миг!

 – Че кой ще попречи на хората да продължат да създават и да съзидават? – попита Гочо. – Напротив, с помощта на Изкуствения Интелект те ще имат много по-големи възможности да надникнат в дълбините на науката и на вселената. Ще могат да създадат неща, които са били немислими преди това.

 – Така е – съгласи се Франк. – Ще имат много по-големи възможности, но няма да се те тези които съзидават и откриват. Чувал ли си, че Изкуственият Интелект е последното откритие на човечеството. Това е така, не защото няма да има други открития, а просто защото тези други открития няма да се правят от хората, а от компютрите.

 – Изкуственият Интелект е просто един инструмент, който ще се използва от изследователите. Когато откриваш нова галактика, откривателя си ти, а не телескопа.

 – Все пак телескопа не може сам да работи, трябва някой да го насочи. Не всеки умее да работи с телескоп. Трябва някой да разбере и да интерпретира видяното от телескопа. С Изкуствения Интелект не е така. Казваш му само: „Искам да ми откриеш нова галактика“ и той ти казва: „Господарю, новата ви галактика е открита и тя е на координати тези и тези. Да пусна ли статия в някое научно списание, за да разберат и другите Изкуствени Интелекти, че вие сте открил нова галактика?“ Може да ти се прииска нов физичен закон. Само казваш на компютъра: „Искам да ми направиш закона на Гошко. Нека да е нещо като закона на Нютон (оня с ябълките) или закона на Ом (дето който не знае закона на Ома да си оди дома)“ Когато компютъра е готов, ще ти каже: „Вашият нов закон е този и този.“ Само дето няма да можеш да разбереш какво гласи твоя нов физичен закон. Ти, за съжаление, не си достатъчно умен, за да схванеш обясненията, които ще ти даде компютъра. Макар че тези обяснения ще са много добри, защото когато си умен обясняваш добре, а компютъра ти ще е много умен. За съжаление, въпреки добрите обяснения ти няма да стоплиш, защото ще си много много тъп или поне много тъп в сравнение с компютъра. Разбира се, няма нужда да разбираш какво е открил за теб компютъра ти. Ще му кажеш да публикува от твое име и ще влезеш в историята. Разбира се, тази история ще се чете само от изкуствени интелекти, защото за естествените тези неща ще са твърде сложни. Кажи ми Гочо, в цялата тази работа, къде виждаш творчество и съзидание?

 – Така е – съгласи се Гочо. – Може би действително в науката творчеството ще се изгуби, но хората ще продължат да рисуват картини, да пишат стихове, да ваят скулптури.

 – И кой ще оценява тези картини, стихове и  скулптури – попита Франк. – Компютрите може да ги оценят, но за тях това ще са детски картинки, защото те ще могат да създават много по-добри неща. Ще разчиташ на оценката на другите хора, но ако се състезаваш с компютъра няма да имаш никакъв шанс, защото той знае как да нарисува нещо което ще се хареса на хората много повече от твоята картина.

 – Ще приемем закон забраняващ на компютрите да пишат стихове и да рисуват картини. Ще оставим тази област на творчеството достъпна само за хората.

 – Ще приемем такъв закон, но пак няма да е същото. Когато се появи някой гениален поет само ще се чудим дали действително е гениален или тайничко си пуска компютъра, за да му пише стиховете. По същия начин сега когато се появи някой гениален шахматист се чудим дали не използва тайно компютъра си.

Гочо сериозно се замисли. В стаята, тоест в килията, настана тежка тишина. Накрая Гочо наруши мълчанието и попита:

 – Значи вие от ордена на защитниците на естествения интелект изтрихте десет хиляди имена от базата, в която са търсили кой може да им каже формулата на Изкуствения Интелект, но сте пропуснали да ме изтриете мене.

Франк кимна утвърдително.

 – После когато машината ме е посочила, вие сте се опитали да ме убиете – продължи Гочо.

 – Да, – въздъхна Франк. – Но не успяхме. Имахме само няколко минути да подготвим операцията. ЦРУ вече пътуваше към теб. Трябваше да ги изпреварим, но не успяхме. Аз съм виновен за този провал, аз не бях подготвил нещата достатъчно добре, предварително.

 – Съжалявам – каза Гочо, който виждаше колко страда Франк и искрено му съчувстваше. – Аз по принцип винаги вечерям сам, но този път по изключение бях с Бай Георги.

Гочо продължи да се оправдава, защото му беше много неудобно, че като е поканил Бай Георги е провалил операцията на  ордена на защитниците на естествения интелект.

 – Все пак вашата операция не беше съвсем неуспешно, защото тя ми помогна да избягам и така забавихте ЦРУ с две седмици да ме намери.

 – Така е – оживи се Франк – през тези две седмици ние също те търсехме, за да те убием, но те, за съжаление, ни изпревариха.

 – Така е – съгласи се Гочо. В съзнанието му изплува спомена от твърдите силиконови цици. От друга страна не беше чак толкова зле. Кога друг път Гочо е пипал цици. Силиконови, несиликонови, кой ти ги дава!