Емигрантите – кой минава и кой остава

Емигрантите – кой минава и кой остава

Инженер Франк Христов, главният инженер на Onlysoft нахлу в кабинета на Мистър Джон Джонсън, изпълнителният директор на ЦРУ.

 – Това незабавно трябва да се прекрати! – каза гневно Франк.

 – Кое? – попита Джони с типичния си отегчен глас.

 – Състезанието за преплуването на Средиземно море! Ако това не спре, цяла Африка, ще се изсипе в Европа – каза Франк.

 – Но точно това е целта на състезанието – спокойно обясни Джони. – В момента всеки жител на Африка знае, че ако преплува Средиземно море ще получи за награда храна и леки жени на корем.

 – Но много от хората преплуващи морето не успяват и потъват във водите му – изропта Франк.

 – Глупости – обори го Джони – хич не са много! Загиналите са под един процент. Когато хуните на Атила са превземали Европа, загубите им са били значително по-големи.

 – Но зад този един процент седят хиляди жени и деца изядени от акулите! – упорстваше Франк.

 – Пак говориш глупости – отвърна му Джони – 80 % от емигрантите са мъже. Жените и децата са минимален брой. Вярно е, че те се давят повече от мъжете, но колкото и да се удавят с това африканците няма да свършат.

   Франк не беше съгласен:

 – Жестоко и нечовешко е да се дава награда за преплуването на Средиземно море! Това е все едно да хвърляш стодоларови банкноти в басейн с акули! Когато някое бедно африканче се полакоми, скочи във водата и го изядат акулите, ние започваме да роним крокодилски сълзи: „О, защо бяхме толкова стиснати! Защо хвърлихме само сто долара. Ако бяхме хвърлили хиляда, сега негърчето поне щеше да знае защо е умряло!“

 – Правилно си разбрал – отвърна му Джони, – точно това се опитваме да внушим на европейците. Обвиняваме ги, че те са стиснати, че африканците загиват заради тях. Че ако бяха изпратили круизни кораби да ги докарат, те нямаше да се тъпчат в гумени лодки.

 – Но не е ли по-просто всеки нелегален емигрант да бъде натоварен на кораб и върнат обратно в Африка. Така никой няма да си рискува живота и да се опитва да преплува през Средиземно море, след като знае, че отсреща не го чака храна и леки жени, а кораб, който незабавно ще го върне там откъдето е тръгнал.

   Това бяха думите на Франк, който явно не разбираше, как се управляват народните маси.

 – Точно това не бива да допускаме да се случва – веднага възрази Джони. – Това са хора бягащи от войната, от глада и от Ебола. Да не искаш да ги върнеш обратно в този ад. Ти знаеш ли колко лошо е в Африка? Че там е пълно с тъпи, прости, черни и неприятни хора! Ти би ли искал да живееш на такова място! Тези хора имат право да дойдат в Европа и да потърсят един по-добър живот. За разлика от теб европейците всичко това го разбират. Виж по телевизията, как политически коректните шведи крещят „Добре дошли“ на емигрантите.

   Франк пак не беше съгласен:

 – Първо това по телевизията не са шведи, а незадоволени шведски феминистки. Те крещят „Добре дошли“, защото шведската феминистка тайно си мечтае за истинския мъж, който ще я превърне в своя секс робиня. Ще я заключи вкъщи, ще я ебе, и ще я бие, и няма да обръща внимание на феминистките й глупости. Шведките скопиха собствените си мъже и затова сега мечтаят за емигранти.

 – Така е – засмя се Джони. – Шведката мечтае за млад здрав негър, по възможност с голям инструмент. Всяка дебела и грозна феминистка мечтае да сложи фереджето и да се скрие от света. По-точно, мечтае не толкова тя да се скрие, колкото иска всички млади апетитни мадами да бъдат покрити с бурки. Така тя иска да отмъсти на мъжете. Същите мъже, които не са я забелязвали. Сега те вече няма да могат се заглеждат по хубавите момичета.  Единственото, което ще им остане е да оглеждат едни безформени торби и да се чудят какво ли има вътре в чувала.

 – Добре, но струва ли си заради желанието на група незадоволени феминистки да жертваме бъдещето на Европа? – каза Франк. – Бежанската вълна ще превърне Европа в мюсюлмански халифат. Ислямистите ще взривят Колизеума и всичко друго строено от неверници. Ще се промени и етническия състав. Няма да има вече руси шведки, а ще има черни шведи. Шведките няма да ги знаем руси ли са или черни, защото няма да можем да ги видим какви са под бурките.

 – Имаш право – съгласи се Джони. – Феминистките ужким се борят за правата на жените, а хич не ги интересува, че повечето от тези млади мъже, които идват в Европа имат жени и деца, които са оставили в Африка на произвола на съдбата. Излиза, че единственото, от което феминистките се интересуват е как да откраднат нечий чужд мъж.

 – Не трябва да се отива от едната крайност в другата! – разпали се Франк. – Махалото не трябва да се отклонява твърде силно на ляво, защото това ще доведе до катастрофалното му връщане на дясно. Сега европейците са добри и са готови да приемат всеки черен африканец, но само преди 70 години същите тези европейци правеха сапун от черни африканци.

 – Но това е далеч в миналото! – възрази Джони. – Нека не се връщаме толкова назад във времето.

 – Седемдесет години не са чак толкова много, аз дори познавам хора, които са на повече от 70 години – каза Франк и погледна към Джони, сякаш искаше да му каже: „А ти ми изглеждаш поне на сто!“

 – Не могат да се правят такива генерални изводи! – каза Джони. – Вярно е, че преди втората световна война поречието на Рейн е било заселено с чернокожи и че бедните чернокожи са избити от фашистите. Вярно е, че сега поречието на Рейн отново се заселва с чернокожи. Това не значи, че на власт в Германия отново ще дойдат фашистите и че пак ще избият чернокожите.

 – Прави ли ти впечатление, че една държава казва ние ще приемем стотици емигранти, друга казва ние ще приемем хиляди, а Германия единствена казва, ние ще приемем милиони. Може би другите държави виждат в емигрантите проблем, а немците виждат в тях суровина за сапун?

   Това беше един просташки хумор, който не беше характерен за Франк, но Джони много го беше ядосал и го изкара от кожата му.

 – За справянето с проблема има два начина – каза Джони. – Първият е избийте варварите, а вторият е нахранете варварите. Първото отдавна е останало в миналото. Съвременният подход е много по-хуманен. Сега ние не избиваме варварите, а ги храним и обличаме.

 – Да, но Римската империя е просъществувала векове наред с подхода „Да избием варварите“. Този подход може и да не е хуманен, но е устойчив, докато моделът „Да нахраним варварите“ може да просъществува максимум само едно две поколения.

 – Кой ти гледа какво ще стане след едно две поколения – изсумтя Джони. – Сега се мисли с перспектива максимум четири години за това какво ще стане на следващите избори. В съвременния свят всичко се мени така бързо и динамично, че никой подход не е вечен. Фашистите бяха възприели подхода на римляните и с този подход изкараха само няколко години. Няма връщане назад! Това е естественото развитие на историята. Всяка цивилизация се развива докато не стане прекалено развита и самодоволна, след което се самоунищожава от скука и на нейно място идват варварите, които на свой ред започват да се развиват.

 – Но какво ще правят всичките тези млади и здрави мъже когато пристигнат в Европа. От къде ще им намерим жени. Шведските феминистки няма да им стигнат!

 – Нали каза, че емигрантите носят болести, а сега казваш, че са млади и здрави. Май си противоречиш? – отбеляза Джони.

 – Те действително носят болести, но тези болести не са проблем за тях, а за нас. Те са млади и здрави и болестите ще ги преболедуват, а ние сме стари и грохнали и ще се гътнем от същите тези болести.

 – Така е – усмихна се Джони. – Навремето индианците са се гътнали от едрата шарка, която им донасят европейците. Но и те не ни остават длъжни, като ни отмъщават със сифилиса.

 – Въпросът е, как ще обуздаем всичките тези млади мъже, на които сме обещали храна и леки жени на корем. Какво ще правим когато храната и леките жени свършат?

 – По принцип, в ислямските страни където е разрешено многоженството има проблем със старите ергени. Много от мъжете, които не могат да си купят жена остават сами и се налага да се чукат помежду си, но в Европа имаме голяма гей общност, която с готовност ще ги приеме – каза Джони.

 – Да в ислямските страни, те кротко се чукат помежду си, но там жените са заключени в къщи и не ходят по улиците, а дори и да излезнат са прилично опаковани така, че да не предизвикат грешни желания в мъжете. Какво ще правят те в Европа, където по улиците се разхождат сами полуголи жени? – попита Франк.

 – Е да. Европейките ще трябва да се пооблекат малко и ще трябва да се отучат да излизат сами на улицата – съгласи се Джони.

 – Ще има много голям брой изнасилвания – мрачно отбеляза Франк.

 – Не, няма да са чак толкова много – възрази Джони. – Това са хора вярващи в Алах, които знаят, че да изнасилиш правоверна е голям грях. Освен това знаят, че наказанието за такова изнасилване е да те убият с камъни.

 – Но повечето европейки не са правоверни и тяхното изнасилване не е грях. Те ходят полуголи и според мюсюлманите сами си го търсят. Ще се отнася до убиването с камъни, това е така само в страните приели законът на Шериата. Тук в Европа смъртното наказание е отменено, а изнасилването се смята за леко административно нарушени. В Швеция дори приеха закон, според който ако спиш с проститутка наказанието е същото като да изнасилиш девствена ученичка.

 – Така е – засмя се Джони. – Когато приравниш едно сериозно престъпление с някое административно нарушение, това води до леко завишаване на санкцията за нарушението, но също така води и до пълна обезценка на престъплението. В Швеция скоро изнасилването ще бъде приравнено с пресичането на червено и тогава вече никой вече няма да пресича на червено. Всички ще предпочетат да чукат шведки, вместо да пресичат на червено.

   Джони престана да се смее и отново стана сериозен. Той погледна към Франк и продължи:

 – Ти какво искаш? Европа да остане като един остров в бурното море. Като един замък, в който се ширят богатите аристократи. Замък, където е пълно с храна, леки жени и разврат, а наоколо обикалят тълпи от бедни и гладни. Нали се сещаш, че това рано или късно води до драматичен край. Бедните щурмуват замъка, гилотинират благородниците, изяждат това, което е останало за изяждане и изчукват това, което е останало за изчукване.

 – Не, аз разбирам, че при тази ниска раждаемост Европа не може да остане като остров – каза Франк. – Аз разбирам, че Европа трябва да отвори вратите си и да приеме емигранти. Но въпросът е кого да приеме? Дали да приеме най-умните, най-смелите, най-образованите и най-богатите или да приеме най-бедните и най-нещастните. Въпросът е дали да вземем каймака или утайката?

 – Когато помагаш, когато искаш да дадеш пари на някой просяк, ти избираш, най-бедния, най-мизерния, най-отчаяния и на него му даваш. Не можеш да дадеш на всички и затова даваш на тези, които са най-зле.

 – Да – съгласи се Франк. – Когато пращаш помощи в Африка, нормално е да дадеш на най-бедната и най-закъсалата държава, но когато взимаш някой да живее у вас, ти гледаш да вземеш някой по-читав.

 – Така е, – съгласи се Джони. – Когато жених дъщеря си, гледах да я дам на някой по-читав. Пък се оказа, че съм я дал на едно голямо говедо, но аз го мислех за арабски принц.

 – И принцовете вече не са това, което бяха – кимна съчувствено Франк.

   Джони кимна, за да покаже, че оценява съчувствието на Франк и продължи мисълта си:

 – Ние тук в Америка това и правим. Взимаме емигранти, но не приемаме куцо и сакато, а подбираме само най-доброто. Вземи като пример лотарията за зелени карти. Ужким е лотария, но ако си млад богат и красив печелиш лотарията, а ако си беден и грозен, не печелиш. Тук в Америка дори имаме закон. Всеки, който притежава един милион долара е добре дошъл в Америка. Не ни интересува тези пари дали ги е крал от някъде. Дори и малки дечица да е убивал, важното е че е достатъчно умен и безкруполен да спечели тези пари. Всеки, който има пари или има потенциала да спечели пари е добре дошъл при нас, а неудачниците нека си седят в Европа и Африка. На нас ни трябва свежа кръв, но качествена кръв от качествени хора.

 – Добре, – каза Франк. – Не може ли Европа да прави същото. Да подбира най-доброто и да връща останалото.

 – Да, но Европейците взимат само тези, които са били достатъчно смели да преплуват през Средиземно море. Страхливците си остават в Африка. Освен това вземат само тези, които са имали хиляда долара, за да платят на каналджиите. Тоест взимат само сравнително богатите.

 – Да – съгласи се Франк. – Но има голяма разлика между хиляда долара и един милион долар. Освен това има голяма разлика между това да ги имаш и да си ги имал. Що се отнася до смелостта на емигрантите, затова че преплуват през Средиземно море, също не съм съгласен. При смъртност под един процент, това не е никаква смелост. Ако загиваха поне едно 10 процента, то бих приел, че хората поели този риск, действително са смели. Например, при руската рулетка, вероятността да гръмне пистолета е над 15 процента.

 – Че кой сега играе на руска ролетка! На тази игра вече дори и руснаците не играят! Опасност от един процент си е съвсем достатъчна.

 – Добре, ако живееш в Европа в тухлена къща, вероятността къщата да се срути и жив да те погребе е около 10 процента и това никой не го смята за сериозна опасност.

 – Как така цели десет процента? – учуди се Джони, който хич не разбираше от математика и от проценти, но въпреки това 10% му се видя много.

 – Много просто – отговори му Франк. – Според Европейското законодателство къщите се строят така, че да издържат на земетресения. Според европейските норми достатъчно силно земетресение, което да бутне къщата трябва да се очаква веднъж на 500 години. Е, ако приемем че живота на европееца е около петдесет години, то вероятността земетресението, което ще му бутне къщата да е през неговия живот е едно на десет. Това разбира се не важи за циганите, които живеят в дървени бараки и не се страхуват от земетресения.

 – Добре, приемам че емигрантите, които заливат Европа, не са най-доброто, което може да се желае, но какво предлагаш ти? Да направим лотария за зелени европейски карти и да подбираме само интелигентни и образовани африканци? – попита Джони.

 – Точно така – кимна Франк. – Европа трябва да последва примера на Америка и да започне да приема каймака вместо утайката.

 – Нали се сещаш, че това ще доведе до нови проблеми. Ще се наложи на бедните африканци да сключват фиктивни бракове с дебели шведски феминистки, само и само, за да останат в Европа. Все пак, трябва да сме човечни, не можем да искаме това от тях! – възмути се Джони.

 – Но погледни нещата от гледната точка на шведската феминистка. Кога иначе ще й се отвори парашута да си вземе вкъщи едно младо негърче? Сега феминистките викат „Добре дошли“, като си мислят, че африканците само за тях си мечтаят, но истината е, че те не са чак толкова закъсали.

Джони продължаваше да не е съгласен:

 – Сега Америка приема каймака на емиграцията. Ако и Европа започне да обира каймака ще се получи конкуренция между нас и тях. Не е ли по-добре да има разпределение, за нас каймака, а за Европа утайката?

 – Африка е голяма! – противопостави се Франк. – Има достатъчно умни, интелигентни и образовани хора и за нас и за Европа.

 – Добре, но какво ще стане с утайката? – поинтересува се Джони. – В Африка има над милиард тъпи и необразовани, които не стават за нищо друго освен за социално слаби Европейци, които да живеят на социални помощи. Какво ще правим с тях?

 – Тях ще си ги оставим в Африка – коравосърдечно отговори Франк.

 – Но там те ще измрат от глад! – възмути се Джони.

 – Не, няма да измрат от глад – продължи да обяснява коравосърдечният Франк. – Когато храната им намалее, те ще започнат да се избиват помежду си и така населението на Африка ще се регулира по естествен път.

 – Но не е ли по-хуманно, да регулираме населението, чрез контрол на раждаемостта? – попита Джони.

 – Нямам нищо напротив. Ако можете въведете контрол на раждаемостта в Африка – съгласи се Франк.

 – Там е работата, че не можем – намуси се Джони. – Африка е диво място. Ебът се както им падне и раждат когато им дойде. Там повечето хора не гледат телевизия и нямаме канал, по който да им промиваме мозъците. Освен това, там моралът е ужасно висок. Жените там ходят покрити с чували, а за изневяра наказанието е да те убият с камъни!

 – Че какво ви пречи моралът на африканците – учуди се Франк.

 – Много просто – обясни му Джони. – Високият морал е равен на висока раждаемост. На времето, когато Европа е колониализирала Африка, тогава европейките са били покрити с рокли дълги до петите, а диваците от Африка са ходили голи.

 – Те не са били голи! – възрази Франк. – Това, че туземките не са прикривали гърдите си, не означава че са били голи!

 – От тяхна гледна точка, не са били голи, но в очите на морализирания европеец, това си е било чиста порнография – засмя се Джони. – Сега е същото. Европейката с късата пола и дълбокото деколте е прилично облечена спрямо европейските представи, но за африканските ислямисти, те са си направо голи.

 – Искаш да кажеш, че облеченият колониализира голия? Ти обясняваш това, че Африка колониализира Европа, с това че континента на бурките колониализира континента на монокините? – попита Франк.

 – Точно така – кимна Джони. – Единственият ефективен начин за ограничаване на раждаемостта е сриването на морала на населението. Няма как да сринем морала на африканците, но ние ще ги докараме в Европа и там ще ги развратим, за да спрат да раждат.

 – Няма да можете да сринете морала на африканците – възрази Франк. – Те са защитени от своята религия. Те вярват в Аллах и няма ви да позволят да ги отклоните от правия път.

 – Напротив! – засегна се Джони. – Ти въобще не познаваш съвременните средства за манипулация на общественото съзнание. Ние ще ги приобщим към европейските ценности. Ще ги накараме да повярват, че най-свещеното нещо на този свят са парите. Така те няма да държат жените си заключени в къщи да раждат, а ще ги изпратят да проституират, за да им донесат пари!

 – Че колко от тях стават за проститутки? – присмя му се Франк. – Да не мислиш, че това под бурките са все супер модели? Повечето от тях са толкова грозни, че няма да свалят бурките, за да не изплашат някого. Вместо това, ще си останат заключени вкъщи и ще раждат деца.

 – Да, но докато са заключени вкъщи, какво ще правят? – попита Джони и сам си отговори. – Ще гледат телевизия, а ние чрез телевизията ще им внушим най-важната ценност на съвременния демократичен свят.

 – И коя е тази ценност? – попита Франк.

 – Сексът между непълнолетни – гордо отвърна Джони.

 – Искаш да кажеш, че ще им пускате детски филмчета, където тийнейджъри се натискат, целуват и чукат с повод и без повод? – попита Франк.

 – Не, – възмути се Джони. – Това за секса между тийнейджъри е остаряла концепция. По новата концепция 13 годишните са вече стари чанти. Сега ще пускаме филмчета за любов и секс между деца на 8, най-много на 10 години.

 – Но това е гнусно и отвратително – възмути се Франк. – Никой няма да иска да гледа филм за любов между осем годишни дечица. Хайде за тийнейджърите иди дойди, но не можете да намесите децата!

 – Напротив, можем – усмихна се Джони. – Няма нищо по-мило и по-трогателно от любовта между две осем годишни дечица, които се чудят как да консумират връзката си. Как те решават проблема с това, че още не им става, като търсят алтернативни форми да задоволят своята сексуалност.

 – Защо не използвате Шекспир? И той е писал нещо по въпроса. Ромео и Жулиета също са доста млади – предложи Франк.

 – Не – отсече Джони. – Това не ни върши работа. Вярно, че Жулиета е на 14, но Ромео е вече пълнолетен. Тея двамата, ако не се бяха изтровили и изколили, щяха да създадат семейство и деца, а на нас това не ни е нужно. Ние пропагандираме чистата детска любов, която не води до ангажименти и обвързване. Просто една свирка на тоя, една свирка на оня и накрая стара мома без деца. Това е най-важната ценност на съвременния демократичен свят.

 – Хората не са чак толкова тъпи! – изръмжа Франк. – Това, че им показваш как дечица се натискат и целуват, не означава, че те ще започнат да правят това, което им показваш.

 – Тук не говорим за възрастни хора, а за деца! – възрази Джони. – Дечицата са чисти и невинни. Те са като бяла книга и правят това, което им покажеш по телевизията. Знаеш ли, че тези дни пускам една нова игра, която ще накара децата от цяла Европа да играят на бутилка?

 – Какво е това игра на бутилка? – попита Франк, който беше много задръстен и действително не знаеше.

 – Много просто – обясни му Джони. – Завърта се една бутилка и случайността определя двама, които се чукат или целуват в зависимост от това дали се играе на чукане или на целуване.

 – И как ще накараш всички деца от Европа да се наредят в един голям кръг и да въртят една бутилка? – подигравателно попита Франк.

 – Много просто – хитро се усмихна Джони. – Ще пусна бутилки с надписи. На една бутилка ще пише „Целуни Иван“, а на друга „Целуни Драган“. Ще обясним на децата, че целувките трябва да се с език, за да може да осети другият какво си пил. И така с тези бутилки ще спретнем групов секс за цялата нация!

 – Не може само с разврат и детска порнография да борим с презаселването на планетата – възрази Франк. – Това просто няма да е достатъчно!

 – Така е – съгласи се Джони. – Освен това имаме и множество законодателни мерки. Например, приели сме закон, според който родителят трябва да осигури денонощна охрана на детето си.

 – Но това не е лошо – вдигна рамене Франк. – По този начин защитаваме децата.

 – Не е лошо, но е абсолютно невъзможно – усмихна се Джони. – Държавата не може да осигури денонощна охрана дори и най-опасните престъпници, а ние искаме това от всеки родител за детето му. По този начин отглеждането на деца става изключително трудно и почти невъзможно и отказваме хората от родителството още преди тази мисъл да им е минала през главата.

 – Освен това – продължи Джони. – Когато едно дете до пубертета никога не е излизало на улицата без охрана, тогава то няма никакъв уличен опит и не познава света. В един момент то става пълнолетно и веднага го изхвърляме на улицата, където детето веднага ще пропадне благодарение на наркотиците и безразборния секс.

 – Че защо веднага да го изхвърляме на улицата? – попита Франк.

 – Защото сме пуснали по телевизията детски филмчета, където се обяснява, че да си пълнолетен и да живееш с родителите си е голям срам. Освен това, в тези филмчета най-лошият човек е майката и на детето се внушава, че то час по-скоро трябва да избяга от нея и да заживее самостоятелно.

 – Че защо майката да е лоша – попита Франк, който детски филмчета не е гледал.

 – Ами не знам защо – отговори Джони. – Те сценаристите ги измислят тези работи. Създавала комплекси на детето, потискала го, пиела, не му купувала сладолед и други подобни работи.

 – Но това, че ние заключваме децата си вкъщи не е лошо, защото по този начин ние ги пазим от опасностите на улицата. Мюсюлманите правят същото, само че не с децата си, а с жените си.

 – Да заключиш жената в къщи не е чак толкова тъпо, защото тя седи заключена и ражда. Защо според теб раждаемостта при правоверните е толкова висока? – попита Джони.

 – Мюсюлманите заключват жените си не за да раждат, а за да ги предпазят от опасностите на улицата. По същата причина и ние заключваме децата си – възрази Франк.

 – Че какво може да му се случи на едно дете или на една жена. Може да го набият и може да го наебът. От малко бой никой не умира, а от ебане детето няма да забременее. Е, ако забременее, значи не е дете, а е жена, която е трябвало да бъде заключена вкъщи. Тоест, да заключиш жената не е чак толкова тъпо, колкото да заключиш детето.

 – Но хората пак ще раждат, колкото и препятствия да им слагате – упорстваше Франк.

 – Дори и да се излъжат да родят едно, за второ няма да посмеят и да си помислят. Освен това денонощната охрана далеч не е единственото, което сме измислили, за да утежним живота на родителите. Любимото ми ограничение е законът за детските столчета – каза Джони.

 – Какви детски столчета – попита Франк, който никога не е имал деца и не ги разбира много тези работи.

 – За да качиш дете в кола, трябва задължително да го оковеш в една пластмасова кутия, наречена детско столче – обясни му Джони.

 – Но детските столчета са нещо хубаво! – възмути се Франк. – Всяка година тези столчета спасяват живота на стотици деца в Европа и в САЩ.

 – Да – усмихна се Джони. – Спасяват стотици и предотвратяват раждането на милиони. Като теглиш чертата, какъв е резултата? Виж в Африка, където няма детски столчета, колко деца има и в Европа и Америка колко са децата. Ако искаш добави стоте деца спасени от столчетата умножени по хиляда – това пак няма да ти помогне.

 – Но защо детските столчета да намаляват раждаемостта – попита Франк. – Не виждам никаква връзка между двете.

Джони се усмихна лукаво:

 – По стария закон можеше да качиш в колата петима възрастни плюс две деца. Тоест, можеше да качиш жената, бабата и четирите си деца. Сега, дори и да изхвърлиш бабата, пак не можеш да качиш повече от 3 деца. При това за всяко дете трябва да има столче. Да превозваш деца стана по-трудно от това да превозваш нитроглицерин. А, най-хубавото в цялата тази работа е, че като оковеш децата в пластмасови кутии, те не могат да се движат, което ги превръща в слабоумни идиоти.

 – Нали точно това искате, нация от слабоумни идиоти –тъжно отбеляза Франк.

 – Не мога да разбера, защо човек като спре да се движи и затъпява? – зачуди се Джони.

 – Защото мозъкът и мускулите имат нужда от упражнения – обясни му Франк. – Като спреш движението на детето мозъка и мускулите отслабват.

Джони не обърна внимание на това обяснение и продължи разказа си за ползите от детските столчета:

 – Законът за детските столчета ограничава родителите да имат по две, максимум по три деца. Щото повече и да искаш, няма как да ги събереш в колата си. Но най-хубавото на този закон, е че той ти внушава, че детето ти е безсмъртно. Че ако го заключиш в една кутия и не го пускаш да подаде носа си навън, то тогава това дете ще живее вечно и по никакъв начин нищо лошо няма да му се случи.

 – Но това не е лошо – възрази Франк. – Така ние даваме на хората спокойствие и ги отърваваме от страховете им.

 – Нищо подобно. Така ние поставяме хората да живеят в непрекъснат страх за единственото им чадо. Спокойствие има мюсюлманина, който има десет деца и който е приел мисълта, че няма как да ги изгледа всичките и че поне едно-две ще дадат фира. Когато някое от децата на мюсюлманина умре, той ще поплаче на гроба му и ще го забрави. Когато твоето единствено дете умре, ти ще се самоубиеш!

Франк пропусна последната забележка покрай ушите си, защото неговото единствено дете още не беше се родило и както я караше Франк, нямаше и скоро да се роди.

 – Искаш да кажеш, че внушавайки на хората, че децата им са безсмъртни ние ги убеждаваме, че раждайки едно дете те са осигурили продължението на рода и че задължително ще имат внуци и правнуци.

 – Точно така – съгласи се Джони – Ние съвсем умишлено ги хвърляме в една страхотна заблуда. А децата не са безсмъртни. Вярно, че ако имаш 10 деца вероятността да загубиш дете е 10 пъти по-голяма отколкото, ако имаш само едно, но вероятността да загубиш всичките си деца е минимална в първия случай и съществена във втория.

 – Но в наше време детската смъртност е нищожна – възрази Франк. – Повечето болести се лекуват. Децата карат велосипедите си с каски и ходят на училище с бронежилетки, защото ако недай си боже да стане някоя престрелка, да са защитени.

 – Детската смъртност не е проблем и никога не е била проблем – каза Джони. – Като ти умре бебето правиш ново и готово. Проблема е когато цял живот си гледал едно дете и то вземе че стане наркоман, проститутка или стар ерген.

 – Но наркоманите и проститутките също раждат деца – възрази му Франк.

 – При съвременните противозачатъчни средства, да роди проститутка е голяма рядкост, макар че и това се случва. Може и някой наркоман да успее да направи дете преди да се гътне от свръхдоза, но и това е по-скоро изключение.

 – Но с всичките тези мерки за намаляване на раждаемостта Европа накрая ще вземе да изчезне – възмути се Франк. – Не е ли време да отпуснем малко колана и да дадем на хората да раждат повече деца.

 – Но деца се раждат ужасно много – контрира го Джони. – Населението на света непрекъснато се увеличава. Ако не спрем тази тенденция това ще доведе до нова световна война!

 – Добре, но защо ние ограничаваме раждаемостта в Европа, но не го правим в Индия и в Африка? – попита Франк.

 – Не можем да намалим населението на Индия и в Африка. Тези хора ние не ги контролираме. За да се реши глобалния проблем, всеки трябва да погледне в собствения си двор и да реши проблема при себе си. Ако всеки изчисти двора си, тогава навсякъде ще е чисто.

 – Това е все едно да кажеш: „Аз няма да пикая в басейна, а какво правят другите си е тяхна работа!“ Басейна е общ и никой не трябва да пикае в него. Това, че ние няма да пикаем, не решава проблема.

 – Напротив, вземи за пример Китай. Те въведоха контрол на раждаемостта, но го въведоха само за собствената си държава. Те не се бъркат в работата на Индия и на Африка.

 – Да, но Китай отпуска колана. Тази година те смениха политиката на едно дете с политиката на две деца. Това значи, че през следващите няколко години ще се пръкнат още около 400 милиона китайчета. Това е горе-долу населението на цяла Европа!

 – Ние на нашите китайски партньори не можем да им се бъркаме! – извинително се изказа Джони. – Колкото деца искат, толкова ще си раждат.

Откакто Америка изнесе цялото си промишлено производство в Китай нещата много се промениха. Сега вече директора на ЦРУ не казва просто „китайците“, а винаги се обръща към тях с думите „нашите китайски партньори“.

 – Добре – продължи Джони. – Остави китайците. Вземи за пример Папата. И той се включи в контрола на раждаемостта като каза: „Католиците не трябва да се плодят като зайци!“ Тоест, и той гледа само в собствения си двор и не се бърка в работите на другите.

 – Браво на Папата! – похвали го Франк. – Но той трябваше да каже: „Мюсюлманите не трябва да се плодят като зайци!“ или „протестантите“, или „атеистите“ или който и да е друг. Папата трябва да защитава интереса на своите хора, а този интерес е да има повече католици и по-малко от тези, които не са католици. Къде останаха основните идеи на католицизма? Къде остана: „Никакви контрацептиви, никакви аборти, плодете се на макс!“

 – Виждаш ли, дори и Папата е загърбил някои остарели догми, за да се включи в борбата за запазването на световния мир.

 – Но ти, като мерки за намаляване на раждаемостта, ми посочваш закони създадени в полза на децата. Закони, чиято цел е да защитят детето – възмути се Франк.

 – Точно в това е смисъла на демагогията. Казваш, че приемаш закон в защита на децата, а всъщност с този закон намаляваш броя на децата. Казваш, че ще защитиш децата, а всъщност ги избиваш – каза Джони, когото го беше избило на философия.

 – Но тези закони не избиват деца! – възмути се Франк. – Те само предотвратяват раждането на част от децата.

 – Какво е по-добро за едно дете? Да загине младо и щастливо или въобще да не се роди? – продължи да философства Джони. – Като не позволяваме на тези деца да се родят не сме ли още по-гадни и по-жестоки към тях. Ти ако можеше да избираш за себе си, какво би предпочел? Да умреш млад и красив или въобще да не се раждаш?

Франк не отговори на този въпрос, защото макар да беше още сравнително млад, той никога не е бил особено красив. Затова той предпочете да насочи разговора в друга посока:

 – Като стана дума за демагогия и манипулация, трябва да призная, че с тази снимка на удавеното сирийче избихте рибата!

 – Така е – самодоволно се усмихна Джони. – С тази кампания ние коренно променихме отношението на европейците към бежанците. От недоверие и омраза ние обърнахме нещата към обич и съчувствие. Но ти не знаеш цялата история. Тази кампания беше подготвена не от нас, а от група противници на миграцията. Те разказваха за един ужасен баща, който три пъти е зарязвал жена си и двете си деца и е тръгвал сам да търси лесен живот в Европа, но три пъти са го изритвали обратно в Сирия. Накрая, за да не го върнат пак, той решава да вземе семейството си. Натоварва ги в една гумена лодка и тръгват към Европа. Когато лодката се обръща, същият този мръсник оставя жената и децата да се издавят като кучета, а той спасява собствената си кожа. Представяш ли си каква омраза и негативизъм щеше да предизвика този репортаж! Ние обаче изпреварихме техния репортаж. На базата на съвсем същият случай ние направихме коренно противоположен материал. Показахме, бедния баща, който е тръгнал за Европа, за да осигури по-добър живот на семейството си, но не успява и не успява, щото лошите европейци го изритвали обратно. Накрая в отчаянието си, той натоварва всички в една гумена лодка и когато лодката се обръща, той се бори с последни сили да ги спаси, вместо да се върне в Сирия и да си купи нова жена!

 – Така – кимна Франк. – Всяка история може да бъде разказана по много коренно различни начини. Можеш един човек да го представиш като изрод и изчадие, а можеш на базата на същите факти да убедиш хората, че това е свят човек и същински ангел. Що не вземеш да звъннеш на Папата да го канонизира този като светец.

 – Абе звъннах му – каза Джони, който въобще не беше доловил сарказма в думите на Франк. – Само че той нещо се опъваше. Вика ми, че не можело да канонизира хора приживе. Викам му: „Нямаш проблеми, това ще го уредим! Кажи само на коя дата го искаш успението?“

 – И той какво – засмя се Франк.

 – Нищо, пак се дърпа. Онзи бил мюсюлманин, а католически светец мюсюлманин още нямало!

 – Нищо де, нека свикват! – изръмжа Франк. – Нали каза да приемем мюсюлманите в домовете и в сърцата си. А той що се дърпа и не ще да ги приеме в библията? С този Папа много скоро Европа ще се превърне в мюсюлмански халифат!

 – Ами това е бъдещето на Европа – спокойно обясни Джони. – След като мюсюлманските семейства имат средно по десет деца, а християните максимум по едно, това означава, че успешната религия е Ислям и рано или късно мюсюлманите ще станат мнозинство и по правилата на демокрацията ще гласуват Европа да стане мюсюлмански халифат. Въпросът не е дали това ще се случи, а кога ще се случи. При помощта на имигрантите това ще стане след 10 години, а ако ги нямаше процесът щеше да се забави и Европа щеше да стане халифат след около 100 години.

 – Щом въпросът е не дали, а кога, то защо тогава се бърза? Не е ли по-добре да оставим естествените процеси да протекат за 100 години? – попита Франк.

 – ЦРУ е бюджетна организация. Ние си имаме работна програма, където е записано, че след 10 години Европа ще бъде халифат. Никой няма да ни финансира, за неща, които евентуално биха се случили след сто години.

 – Не е нужно Европа да става халифат! – убедено заяви Франк. – Не е нужно това да става нито след десет нито след сто години!

 – Да, знам – съгласи се Джони. – Можем да върнем фашистите на власт и пак да направим черните на сапун!

 – Не, – запротестира Франк. – Нищо такова не съм казвал! Има начин да запазим европейските ценности, демокрацията и западният начин на живот!

 – Искаш да кажеш, че европейките пак ще могат да си проституират и да се пекат по монокини на плажа? – попита Джони.

 – Да, – кимна Франк. – Ще запазим това и всичко друго, което днес наричаме европейска ценност. При това мюсюлманите в Европа ще спрат да се размножават. Нещо повече, те сериозно ще намалят числеността си.

 – Искаш да кажеш, че ще подложиш мюсюлманите в Европа на геноцид? – полюбопитства Джони.

 – Не! – възмути се Франк. – Не ми слагай подобни думи в устата! Никога не съм казвал подобно нещо! Казах само, че ще променя съотношението християни-мюсюлмани в полза на християните.

 – Ами точно това се нарича геноцид, ако не знаеш – озъби се Джони. – Когато унищожаваш един народ или една етническа група и насилствено променяш съотношението между отделните етнически групи, това се нарича геноцид!

 – Това значи, че ти когато докарваш мюсюлмани от Африка, също извършваш геноцид, защото променяш съотношението християни-мюсюлмани в полза на мюсюлманите – възрази Франк.

 – Не, това не е геноцид. Тези, които докарвам от Африка са черни, а когато заменяш белите с черни, това е политически коректно и не е геноцид. Геноцидът е обратното.

 – По твоята логика излиза, че избиването на евреите не е било геноцид, защото те са били бели.

 – Не, – озъби се Джони. – Пак не разбра. Навремето фашистите са избивали черните и тогава те са обявили евреите за черни. Сега ние избиваме белите и евреите сме ги обявили за бели. Въобще тези хора имат невероятно лошия късмет винаги да бъдат сложени в групата, чиято численост трябва да се намали.

 – Да, разбрах – каза Франк. – Парадокса е, че навремето когато Хитлер е избивал черните е имало много евреи, които са му помагали, а и самият той май е имал доста еврейска кръв в жилите си. Сега когато ние избиваме белите, пръв помощник ни е държавата Израел, а евреите пак са едни от най-пострадалите от тази политика.

 – Ние не избиваме белите – остро възрази Джони. – Ние само леко променяме съотношението бели-черни.

 – Добре, но имаш ли нещо против Европа, в която това съотношение не се променя съществено. Европа, където всяка етническа група се чувства спокойна, че нейната популация ще се съхрани в бъдещето.

 – Това пак са някакви утопични брътвежи – намръщи се Джони. – Но кажи да те чуем.

 – Няма нищо утопично – отвърна му Франк. – Рецептата е проста и тя се нарича: Контрол на раждаемостта!

 – Че какъв по-голям контрол искаш! – възмути се Джони. – Нали до сега ти разправях за детските столчета и за всички други мерки, които сме предприели да спрем безконтролното размножаване в Европа.

 – Това, за което разправяш са тайни мери, а аз предлагам мерките да са явни.

 – Ти да не предлагаш ние като китайците да кажем: „Едно семейство, едно дете!“ Че Европа да не е Китай! Ние и да го кажем, кой ще ни чуе! – възмущаваше се Джони.

 – Китайският модел за контрол на раждаемостта е много по-добър от европейския, просто защото е явен, а не е таен, но този модел е социалистически. Там принципа е: „На всички по равно!“ Аз искам да ти предложа друг, по-справедлив и по-капиталистически принцип.

 – И какъв е твоя капиталистически модел за контрол на раждаемостта – ехидно попита Джони.

 – Ще заменим остарелия принцип: „Който не работи, няма да яде!“ с новия модерен принцип: „Който не работи, няма да се размножава!“

 – Че те повечето хора не работят, а тези които работят само преливат от пусто в празно! – избухна Джони. – Какво, искаш да забраниш на всичките тези хора да имат деца!

 – Не, – отвърна Франк. – Не е нужно да сме толкова жестоки. Ти с твоята политика подтикваш хората да останат стари моми и ергени и да нямат нито едно дете. Аз, за разлика от теб, съм хуманен и считам, че децата са основно човешко право и никому не трябва да се забранява да има дете. Като казвам „няма да се размножава“ имам предвид, че ще има само едно дете.

 – Добре, тези които не работят ще имат по едно дете, а тези които работят по две. Правилно ли те разбрах? – попита Джони.

 – Не, тези които работят ще имат толкова колкото си изработят.

 – Искаш да кажеш, ще имат толкова колкото си направят. Тоест, както е в момента. Ще се размножават на корем и пак ние от ЦРУ ще трябва да провеждаме образователни кампании като играта на бутилка, за да им намалим раждаемостта.

 – Не, пак не ме разбра. Както събират точки за пенсия, така ще събират и точки за дете – обясни Франк.

 – Искаш да кажеш, ще събират едни точки за пенсия и още едни за дете? – попита Джони.

 – Не, точките ще са едни и същи и за дете и за пенсия. Всеки, дори и никога да не е работил, ще получи безплатно 50 точки. Едно дете ще струва 100 точки. Така всеки беден паразит ще има право на едно дете и на минимална пенсия.

 – Как 50 точки да са едно дете? – запротестира Джони. – Това, както го смятам е само половин дете.

 – Е нали детето има двама родители. От двамата по 50 точки и стотачката ще се събере!

 – Но защо намесваш бащата! Той обикновено е неизвестен. Раждането на деца е работа единствено и само на майката и то по възможност на самотната майка. Недей да объркваш модела на социални взаимоотношения, който ние градим с години.

 – Точно тук е най-хубавата част на тази идея. Мъжете отново ще станат мъже. Те вече няма да са ненужните търтей, които са нужни само при оплождането на яйцеклетката.

 – Ако искаш да знаеш търтеите са много по-нужни от мъжете – изсумтя Джони. – Пчелите без търтеи не могат да се размножават. Пчелата майка се нуждае от тяхната сперма, докато съвременната жена не се нуждае от спермата на мъжа. За целта тя си има спермо банка. Когато жената реши да стане майка, отива в тази банка и там в контролирана среда забременява от случаен донор. Нещо като да си купиш билет от Тотото и да чакаш да чукнеш джакпота.

 – Да действително – съгласи се Франк. – На съвременната жена мъж за нищо не й е нужен. Тя сама си гледа децата, сама си ги възпитава. Сама си гледа къщата, сама си прави ремонтите. Сама си кара колата. Сама си печели парите, а и да не печели достатъчно държавата й помага щото била самотна майка. Ако имаше мъж, държавата не само, че нямаше да й помага, но и този нещастник всичко щеше да изпие. За спермата да не говорим, там предлагането винаги е било повече от търсенето. Може би, единственото, за което още сме им нужни е за секс.

„Ти си мислиш малкия, че си им нужен за секс, щото още имаш жълто около устата“ – помисли си Джони. Той си спомни как на младини подари на приятелката си милтифункционален вибратор с дългоживеещи батерии. Такъв автогол никога не беше си вкарвал. След този подарък приятелката му съвсем загуби интерес към него и окончателно спря да му пуска. Джони реши да не споделя с Франк този горчив личен опит и само каза:

 – Е, да! За секс действително сме им нужни! Какво биха правили без нас, ако ни нямаше!

 – Да, но освен като секс играчки, ние за нищо друго не сме нужни! В модела, който ти предлагам, за първи път ще има истинско равноправие между мъжа и жената. Не като в исляма където жената няма никакви права и е превърната в робиня. В тази религия, всеки, който има пари, може да си купи инкубатора за яйцеклетки наречен жена. При неолиберализма е още по-лошо. Там мъжът е напълно откъснат от процеса на размножаването и е изхвърлен на боклука.

 – Така е – съгласи се Джони. – При мюсюлманите въпросите на размножаването се решават изцяло от мъжете и там жените са просто едни безгласни букви. При нас неолибералите е обратното. При нас въпросите свързани с размножаването се решават единствено и само от жените, а мъжът е превърнат в безсмислена купчина от мозък и мускули. Няма никакъв смисъл от това да имаш мозък и мускули, ако те не могат да ти помогнат да се уредиш със секс.

 – Затова аз искам да създадем система, където въпросите на размножаването да се решават равноправно от двата пола. Искам всеки, и мъжът и жената да имат своите 50 точки плюс още колкото е изработил отгоре. Така, за да създадат дете, ще трябва да се събрат двама равноправни партньори и да се спазарят кой колко точки ще даде за бъдещото им чедо.

 – Те по еднакъв брой точки ли ще дават? – попита Джони.

 – Е, не. Обикновено мъжът ще дава повече. Мъжете изкарват по-големи заплати, плащат повече данъци и от там ще имат повече натрупани токи. Но ще има и случай когато някоя жена сама си е изкарала стоте точки и си търси който и да е, просто като анонимен донор, без да му иска точки, да признава бащинство или каквото и да е друго.

 – Ужким голямо равноправие, ама мъжете пак ще дават повечето точки – саркастично отбеляза Джони.

 – Жената има много други привилегии, които компенсират това, че повечето точки ще дойдат от мъжа – заоправдава се Франк.

 – Всичките тези идеи за равноправието между половете са си чиста утопия. Половете не са равноправни нито при хората, нито при животните. Навсякъде важните са жените, а мъжете са лесно заменяеми и имат само спомагателна функция.

 – Защо да е така. Според мюсюлманите е обратното. Според тях важни са мъжете, а не жените. При тях жените дори нямат душа. Тоест, те ги смятат за нещо като предмети. Ако попиташ шведските феминистки и те ще ти кажат, че мъжа е доминиращо безмозъчно животно, което използва мозъка и мускулите си само за да тъпче беззащитните жени. Затова феминистките обуват панталони и си пускат мустаци. Искат да са мъже, тоест искат те да са важните!

 – Защо тогава, когато потъва кораб призива е: „Първо жените и децата!“ – попита Джони.

 – Защото те са слабите и беззащитните. Това означава: Дайте път на по-слабите!

 – Ако беше така, призивът щеше да е: „Първо старците и инвалидите!“ Не се спасява първо, който е по-слаб, а който е по-важен. Спасява се този, който носи в утробата си бъдещето.

 – Е, добре – съгласи се Франк. – Бременните жени са по-важни от мъжете. Ще ги броим за двама, но ако жената не е бременна, тя е точно толкова важна, колкото и мъжа.

 – Първо, една жена никога не знаеш бременна ли е или не е. Второ и да не е бременна, тя пак е по-важна от мъжа, защото тя може да забременее, а той не може.

 – Добре, щом размножителната функция е най-важната, тогава и мъжа е важен, защото за да забременее жената й е нужен мъж.

 – Да – съгласи се Джони. – Нужен е. Но един мъж колко жени може да забремени? А колко деца може да роди една жена? Тоест, ако мъжете силно намалеят, това няма да е проблем за популацията, но ако намалеят жените, това вече е критичен проблем.

 – Искаш да кажеш, че мъжете не са важни, защото те са заменими, а жените са незаменими – отбеляза Франк.

 – Да, виж какво се случва когато намалее храната. Мъжете се избиват един друг, а жените остават практически същия брой. Така хората преминават през гладните години без при това популацията им да пострада съществено. Затова жените не воюват. Когато дойде чуждата армия, тя избива мъжете и изнасилва жените, а не обратното.

 – Ами то сега май нещата станаха доста обратни. Що жените да не воюват. В нашата армия имаме много жени, а когато убиваме, хвърляме бомби и убиваме наред. Не гледаме кой е мъж и коя е жена.

 – То сега при нас много неща са наопаки – съгласи се Джони. – Но основният принцип е този. Важната е жената и мъжа трябва да я защити с цената на живота си. Защо според теб, когато се появи опасност, мъжът скача да защити жената, а не обратно?

 – Защото мъжът е по-смел, по-силен и по-умен от жената и той има по-голям шанс да се пребори със заплахата – отговори му Франк.

 – Ами в армията, когато имаш редник и офицер. Кой кого ще защити?

 – Редно е редника да защити офицера.

 – Защо, защото редника е по-смел, по-силен и по-умен от офицера.

 – Не, защото офицера е по-важен от редника – каза Франк, с което призна поражението си в този спор.

 – Добре, признавам че жените са по-вани от мъжете – продължи Франк. – Но все пак можем да направим една система, при която двата пола са равноправни. При мюсюлманите е обратното, там решенията се вземат изцяло от мъжете и въпреки това тази религия е толкова успешна. Равноправието също би било успешен модел!

 – А каква друга полза би имало от този нов модел освен тъпото ти равноправие – попита Джони.

 – Най-хубавото е, че тази система ще ни позволи да защитим европейските ценности и да прецакаме мюсюлманите!

 – И как ще стана това? – попита Джони, на когото явно не му харесваше особено много идеята мюсюлманите да бъдат прецакани.

 – Неолиберализмът дава предимство на исляма и рано или късно води до ислямски халифат. Основната идея на неолибералите е, че кой колкото си иска толкова ражда. Това дава страхотно предимство на мюсюлманите, защото при тях жената е заключена вкъщи и няма никакво друго задължение освен да ражда.

 – Добре, така е – съгласи се Джони. – Но кой й пречи на европейката и тя да ражда.

– Европейката има ужасно много задължения. Тя учи, работи, пътешества, участва в обществения живот, появява се в медиите, снима се в списание „Цици“. Освен това тя трябва да си намери мъж, заради което й се налага по цяла нощ да обикаля барове и бардаци. Кога да ще й остане време да ражда?

 – Сам си противоречиш – отбеляза Джони. – Нали каза, че на съвременната жена мъж за нищо не й е нужен. Защо тогава да обикаля като луда до го търси?

 – Обикалят защото в тях има останал някакъв атавистичен инстинкт, който им казва че на жената й трябва мъж – обясни Франк.

 – Добре де. В наше време да си намериш мъж не е чак толкова трудно. Ще сложи една къса пола и готово.

 – Естествено, европейката успява си намери мъж. Понякога дори успява да си намери по няколко мъже на вечер, но номера не е просто да го намериш, а да го задържиш. Затова на следващата вечер, на нея пак й се налага да се качи на високите токчета и да тръгне да обикаля баровете.

 – Е, и на мюсюлманката също й се налага да си намери мъж – възрази Джони.

 – Не, не си прав. Тя няма такива грижи. Баща й я продава и готово. Хем тя получава мъж, хем баща й получава кинти.

 – Добре, разбирам защо при неолиберализма мюсюлманите раждат повече от неверниците. С какво твоя нов модел ще промени нещата?

 – Представи си едно нормално мюсюлманско семейство. Съпруг и четири съпруги. Те общо ще съберат 250 точки, което прави две деца и половина.

 – Но нали каза, че като работят, ще получат допълнителни точки за още деца? – попита Джони.

 – Да, но работи само мъжа, а жените седят в къщи да гледат децата, а като няма какво да гледат ще умрат от скука.

 – Добре – съгласи се Джони. – Но как ще е в едно християнско семейство? Съпруг и съпруга, общо 100 точки, което прави само едно дете.

 – Да, но при християните мъжа няма да държи жената заключена вкъщи, а ще я прати да работи в офиса, да копае въглища в мината или да проституира на улицата. Те и двамата ще печелят и ще събират точки за второ, а може би дори и трето дете.

 – Искаш да кажеш, че при твоята система ще е по-изгодно да изпратиш жена си да работи в офиса или да проституира на улицата вместо да я държиш заключена вкъщи? Искаш да кажеш, че ти си измислил система, която дава предимство на европейските ценности пред ценностите на традиционния ислям? – попита Джони.

 – Да – скромно отвърна Франк.

 – А какво ще правиш с хората, които не искат да работят? – попита Джони.

 – Нищо, ще ги оставим цял живот да си лентяйстват. Единственото, което ще искаме от тях ще е да се ограничат до едно дете. Цял живот ще получават тлъсти социални помощи, ще пътуват, ще се забавляват, само дето няма да се размножават.

 – Но това е фашизъм! Ти искаш да унищожиш цели групи от населението. Искаш да се отървеш от мързеливите, сигурно и от черните, и от мюсюлманите! – изръмжа Джони.

 – Защо казваш, че искам да се отърва от мюсюлманите! – заоправдава се Джони. – Тези хора са изключително трудолюбиви и на тях тази система не би им навредила. Искам само да променя малко начина им на живот и да ги накарам да пуснат жените си да ходят на работа, вместо да ги държат заключени вкъщи. Освен това, дори и паразитите, които живеят на социални помощи няма да изчезнат, а само малко ще намалеят.

 – Малко ли! – възмути се Джони. – За едно поколение те ще намалеят наполовина!

 – Е добре – съгласи се Франк. – Да кажем наполовина, макар че намалението няма да е чак толкова голямо.

 – Първото поколение наполовина, следващото ще останат една четвърт, после една осма! Това не беше ли една геометрична прогресия, която много бързо клони към нула?!

Франк беше учуден, че Джони знае какво е геометрична прогресия и не можа нищо да каже, а само вдигна безпомощно рамене.

 – Докато аз съм директор на ЦРУ няма да разреша твоята система да бъде въведена в Европа! – излая Джони.

 – Но защо! – изстена Франк.

 – Америка се прецака и се напълни с чернилки, а Европа иска да си остане чистичка и беличка! – изръмжа Джони. – Щом Америка ще е черна, Европа ще е я направим два пъти по-черна.

 – Но какво значение има, дали хората са бели или черни? Ние сме еднакви. Разликата е само в цвета на кожата – контрира го Франк.

 – Забелязал ли си, че „белите“ държави са богати, а „черните“ държави са бедни? – попита Джони. – Според теб това случайно ли е?

 – Абсолютно случайно! – убедено му отговори Франк. – Нашите учени доказаха, че между интелигентността на белия и черния човек няма никаква разлика. Вярно е, че те тичат по-бързо от нас и че имат по-дълги пишки, но няма нито едно предимство, което да е в полза на белия човек.

 – Нашите учени доказаха, че между белите и черните няма никаква разлика, но на тях това им е работата, да доказват това, което трябва да докажат. Истината е, че белите и черните имат различни стратегии за оцеляване. Белият човек е убиец, а черният е размножител. Белият залага на убиването на хора, а чернят на любовта и правенето на деца. Във всичко свързано с убиването белият човек е по-добър. Например ние сме по-добри в математиката, в производството на оръжия, в химията и производството на отрови и експлозиви. По-добри сме и в битка, просто защото ние сме по-кръвожадни и сме създадени да убиваме. Черните са по-добри във всичко свързано с размножаването. Те са по-добри музиканти, имат по-дълги пишки и раждат повече деца.

 – Така е, – съгласи се Франк. – Ние сме по-добри в убиването и по-не ни бива в размножаването, но ние вече сме се отказали от убиването. Сега са важни само нещата свързани с размножаването. Затова сега „черните“ държави би трябвало да са по-проспериращи от „белите“.

 – Не сме се отказали от убиването – възрази му Джони. – „Белите“ държави непрекъснато бомбардират „черните“. Освен това не сме се отказали от химията, физиката и математиката. Не сме се отказали от нищо свързано с убиването. Затова „белите“ държави са по-богати от „черните“. А и няма как да си черен, да имаш десет деца и децата ти да са по-богати от теб. Колкото повече се размножават по-бедни стават.

 – Но бихме могли да въведем моята система и в Европа и в Америка. Така ще спасим Европа от ислямизация, а и Америка ще стане по-беличка – измрънка Франк.

 – Европа трябва да умре! – каза Джони. По същия начин навремето в Римския парламент някой каза нещо подобно по адрес на Картаген.

 – Но защо Европа да умре? – зачуди се Франк. – Че това е люлката на нашата цивилизация.

 – Не – възрази му Джони. – люлката на нашата цивилизация е в Сирия и ние в момента с помощта на Ислямска държава разрушаваме спомена за тази цивилизация. Пак с помощта на Ислямска държава ще разрушим и всички артефакти останали в Европа. Тогава, най-старата и най-великата държава в света ще бъде САЩ. Никой няма да може да ни се присмива, че сме нямали история, че сме нямали Колизеум и разни други древни храмчета. Какво сме виновни ние, че индианците нищо свястно не са построили!

 – Те и да бяха построили нещо, ние бързичко щяхме да го разрушим – горчиво отбеляза Франк.

 – Така е, – съгласи се Джони. – Ние американците не обичаме особено много историята, но се дразним, когато някой ни навира в лицето собствената си история и се прави на много важен.

 – Моят баща идва от Европа и затова аз се чувствам някак си свързан с този континент – каза Франк. Неговият баща всъщност идваше от България, но Франк не обичаше да акцентира върху тази факт. Да кажеш, че баща ти е от Европа звучеше някак много по-добре от това да кажеш, че е от България.

 – Какво от това, че баща ти е от Европа. Ти си роден тук и ти си Американец!

 – Но защо Америка трябва да е срещу Европа? Напротив, Европа е нашият естествен съюзник! – възрази Франк.

 – Ние не сме просто Америка. Ние сме Англосаксонската империя. Навремето столицата е била в Лондон и ние сме били тяхна колония. Сега е обратното, столицата е тук и Англия е наша колония, но без значение къде е столицата, ние сме едно и винаги сме играли заедно с мюсюлманите срещу католиците.

 – Но в Европа не се всички католици! Има още протестанти, православни, атеисти. Защо всички те да са ни врагове? – попита Франк.

 – Защото са много силни – отговори му Джони. – Както в играта „Не се сърди човече“ всички се съюзяват срещу най-силния, така и в политиката – по-слабите държави се съюзяват срещу най-силната.

 – Искаш да кажеш, че Англосаксонската империя сама е по-слаба от Европа, но благодарение на съюза си с Исляма ставаме по-силни от тях.

 – Да, така е – съгласи се Джони. – И това е така от векове. Още по времето на Кримските войни и на похода на Наполеон срещу Египет – ние винаги сме били в съюз с Исляма срещу Европа.

 – Това, което ми разправяш е една остаряла доктрина. В момента Европа е толкова слаба и Исляма е толкова силен, че вече най-силният е друг. Сега вече трябва да се преориентираме и да се съюзим с Европа срещу Исляма.

 – Имаш известно право – съгласи се Джони. – ЦРУ е тежка бюрократична структура и ние реагираме на събитията с известно закъснение. От друга страна Европа не е чак толкова слаба. Не забравяй, че част от Европа е Русия, а и че Китай реши да подкрепи Русия, тоест те са с Европа и с Южна Америка срещу нас.

 – Тази Европа за която ми говориш е толкова разединена, че никога не може да се обедини срещу нас.

 – Европа е разединена благодарение на ЦРУ, но винаги трябва да отчитаме вероятността да се обедини и да се обърне срещу нас.

 – Има известна логика в това, което казваш – съгласи се Франк – но можеш ли да ми обясниш следния парадокс. Защо бежанците от Сирия и Украйна се ползват с предимство пред всички останали. Стига се до там, че бежанците от Нигерия заявяват, че те са украинци, а черния нигериец хич не прилича на русия украинец?

 – В Сирия и в Украйна има война и хората бягащи от войната са приети с предимство пред останалите – спокойно обясни Джони.

 – Добре, но това са дезертьори, страхливци, които не желаят да се бият за собствената си страна. Приемайки дезертьорите, ние индиректно обявяваме война на Сирия и на Украйна.

 – Ти добре знаеш, че ние вече сме обявили война на Башар Асад и ще приемем с широко отворени обятия всеки дезертьор от неговата армия, който откаже да се бие против Ислямска държава.

 – Но ние нали също сме против Ислямска държава. Ние нали ги бомбардираме? – настояваше Франк.

 – Ужким сме против тях и ги бомбардираме на ужким. Хвърляме бомби в пустинята и прах в очите на европейците, но при това внимаваме никого да не уцелим.

 – Добре, какъв е смисъла тогава на всичките тези бомби? Нали заявихме, че целта ни е да унищожим Ислямска държава?

 – Целта на бомбите е да унищожат следите от древните цивилизации. Видим ли нещо като храм или пирамида, веднага го гръмваме. А, не си прав, че сме заявили, че ще унищожим Ислямска държава. Още в началото казахме, че тези бомбардировки са началото на един дълъг процес, който ще продължи десетилетия. Тоест, още в началото сме казали, че тези бомбардировки няма да им навредят и че ние никога няма да ги унищожим.

 –Добре, разбирам че Башар Асад ни е враг и че ние заедно с Ислямска държава сме против него, но защо тогава приемаме дезертьорите от украинската армия? Нали ние подкрепяме Украйна във войната й срещу Русия? Защо приемаме страхливците, които не искат да защитят родината си Украйна и да отидат да воюват с Русия?

 – И тук не си съвсем наясно – обясни Джони. – Имаме тайна уговорка с Русия. Ние не им се бъркаме в Украйна, а те не ни се бъркат в Сирия.

Франк беше доста раздразнен. Той предоставяше логични аргументи, а Джони просто му отговаряше: „Ние имаме тайна уговорка за която ти не знаеш!“

 – Добре, щом трябва да се приемат всички дезертьори от Сирия и Украйна и всички гладни от Азия и всички болни от Африка, то не е ли редно ние от САЩ да помогнем и да се включим, като приемем част от тези емигранти на наша територия?

 – Не, ние си имаме достатъчно грижи с чернокожите и мексиканците и повече маймуни не ни трябват – отговори му Джони.

 – Но Америка е страната на емигрантите! Тази страна не е наша собственост, за да я пазим за себе си! Тук всеки е дошъл от някъде. Ние трябва да проявим разбиране и да приемем всеки, който има нужда от нов дом.

 – Това, че Америка не принадлежи на американците, а на емигрантите са пропагандистки глупости, които ние пускахме преди време, когато гонехме други цели. Всъщност Америка си е наша! Ние сме тези, които избиха индианците и освободиха континента за заселване. Ние сме единствените, които имаме право да се разполагаме върху тази територия и ние ще решаваме кой може да дойде и кой не може!

 – Аз не съм участвал в избиването не индианците – каза Франк. – Баща ми е дошъл в Америка преди 50 години. Аз нямам нищо общо с това срамно минало.

 – Дори и да не си участвал в избиването на индианците, дори и да си дошъл само преди месец и едвам сега да кандидатстваш за зелена карта, въпреки всичко тази страна е твоя! Пази я и не пускай никой друг да се настани на тази територия. Не вярвай на нахалниците, които твърдят че имат право да споделят благата на Америка заедно с теб.

 – Но къде е проблемът? – попита Франк. – Ние в Америка сме създали една голяма топилня, където различните народности се претапят, за да се получи една нова още по-здрава сплав.

 – Всъщност, проблем има – отговори му Джони. – На времето внасяхме черни от Африка, защото нямаше кой да бере памука в плантациите, а сега президента ни е черен.

 – Но какво лошо има в това? – попита Франк, който съзря известна политическа некоректност в думите на Джони.

 – Разбира се, в това няма нищо лошо – съгласи се Джони – но едва ли това е била първоначалната идея на робовладелците, които са внасяли роби от Африка.

 – Можело е след като са измислили машина, която да бере памук, да натоварят черните на кораби и поживо-поздраво да ги изпратят обратно в Африка – пофилософства Франк.

 – Линкълн е имал такава идея. След гражданската война, когато освобождават робите, той искал да ги прати обратно в Африка. Даже създали държавата Либерия, която е трябвало да прибере обратно берачите на памук.

 – Да, но черните не били особено ентусиазирани от идеята да се връщат в Африка – отбеляза Франк.

 – Не е това проблема – каза Джони. – Никой не ги е питал когато са ги карали в Америка, никой нямаше да ги попита, когато ги връщат обратно в Африка. Проблемът е бил другаде. Освен брането на памук имало и друга черна работа и нашите бели господари се безпокояли, че ако ги няма негрите няма кой да свърши работата.

 – Да това е принципа: Черни емигранти за черната работа – съгласи се Франк. – Но вече имаме Изкуствен Интелект, който ще свърши всичката работа и не ни трябват ни черноработници, ни хайтек специалисти за бялата работа.

 – Това, че имаме Изкуствен Интелект все още е тайна, която я знаем аз и ти. Европейците още не я знаят и все още се радват, че идват черните, за да им изчистят тоалетните.

Послеслов

Хората, когато чуят за Изкуствен Интелект си мислят, че става дума за научна фантастика, но истината е съвсем различна. Изкуственият Интелект не е в бъдещето, а в настоящето, само че вие това още не го знаете. А защо не знаете? Защото още не са ви казали. Такива неща не се казват веднага, а се пазят в тайна максимално дълго време. Спомняте ли си кога научихте за клонирането? Спомняте ли си за овцата Доли? Не сте ли си задавали въпроса, защо първото клонирано животно беше овцата Доли, а не агънцето Доли? Защото докато Великите мъдреци решат да споделят това откритие с вас агънцето одъртя и стана овца. Същото е и с Изкуствения Интелект, с тази разлика, че този път тайната ще се пази много по-дълго от живота на една овца.

Откъде аз знам, че Изкуственият Интелект е открит? Преди около година Бил Геийц и Стив Возняк направиха изявления за Изкуствения Интелект. Смисъла и на двете изявления беше приблизително: „Леле, каква глупост направихме!“ И двамата не споменават, че Изкуственият Интелект е открит, но ако четете между редовете ще разберете, че тези хора знаят, че това вече е факт. Явно Великите мъдреци са събрали комисия от разни разбирачи и тея двамата са били в комисията. Явно, те са информирани за откритието, но още нямат право да го обявят.

Аз също съм един от хората, които знаят алгоритъма на Изкуствения Интелект и го знам приблизително от около една година. Не претендирам, че аз съм първия, който го е измислил. Вероятно не съм.

Все пак, Изкуственият Интелект не е алгоритъм, а е програма. Разликата между програма и алгоритъм е като между къща и проект на къща. Ако имаш достатъчно точен и подробен проект, то реалното построяване на къщата е чисто техническа задача. Свързано е с много работа, но мисленето е съвсем малко.

Това, че аз съм един от хората, които знаят алгоритъма на Изкуственият Интелект не означава, че аз притежавам тази важна и изключително мощна програма. Въпросът е, защо след като знам алгоритъма не седна да напиша програмата? Истината е, че доста ме сърбят ръцете да го направя, но за сега успявам да се въздържа. Това, че аз се въздържам, че означава, че всички ще се въздържат. Все някой ще се изкуши и ще пусне духа от бутилката. Тогава вас ви очаква една неприятна изненада!

Всъщност изненадата първоначално ще е приятна, докато още не сте разбрали за какво точно става дума, но като разберете и вие ще кажете: „Леле, каква глупост направихме!“