Да подкрепим мажоритарния избор! Нищо, че Слави го предлага.

В България всички искат мажоритарни избори. Всички, с изключение на политиците. Народа иска властта да е на народа, а политика не ще.

У нас политиците са два вида – овчари и овце. Овчарите са тези, които съставят листата на партията, а овчиците са тези, които овчарят е избрал и е прибрал в своето стадо. Овчарят не иска да се откаже от правото си да си избира овчиците, а овцата знае, че е овца и че е в парламента, само защото овчарят я е избрал. Ако попитате народа, тази овца никога няма да стане депутат.

Политиците се чудят как да ни попитат искаме ли мажоритарни избори, но така да ни попитат, че да кажем „Не!“

Ето, че са го измислили. Питат ни от името на Слави! Една позната ми каза: „Аз ще гласувам против на референдума, защото мразя Слави!“ Да, ама референдума не е за или против Слави, а за или против мажоритарния вот. Сега ще гласувате против Слави, а те после ще ви кажат, че са ви питали за мажоритарните избори, ама вие сте казали „Не“.

От една страна ви казват, че ако гласувате за мажоритарен избор вие ще подкрепите Слави Трифонов и чалгата, от друга страна този въпрос върви в пакет с други два популистки въпроса. Например субсидията да бъде намалена от 11 лева на един. Това означава да се махне субсидията. Някой ще каже, че тези политици и един лев не заслужават. Дали субсидията не е прекалено голяма? Може и да е, но да се фиксира конкретна сума в референдума си е чист популизъм, защото има едно нещо наречено инфлация. Този един лев ще стане след време стотинка, а после съвсем ще изчезне.Въпросът всъщност не е „Искате ли субсидията да стане един лев“, а „Искате ли да махнем субсидията и на политиците вместо да им плащаме да ги оставим сами да си откраднат нужните им пари?“ Сегашните ни политици може и да са крадливи, но с подобно решение ние се обричаме на бъдеще, в което няма да видим честен политик. Ми дайте да спрем и заплатите на митничарите! Кой митничар живее от 300 лева заплата? Те изкарват десетки и стотици пъти повече. Това значи ли да се откажем от идеята за честния митничар и да приемем закон, според който митничарят задължително трябва да е крадец?

Другият популизъм, който ни се сервира е: „Искаме ли задължително гласуване?“ Въпросът не е дали да е задължително или доброволно, а каква ще е санкцията. Ако наказанието ще е затвор или разстрел на място, то аз съм против. Ако ще запишем в закона, че гласуването е наш гражданския дълг, но негласуването не се наказва със санкция, то аз съм „За“. Вместо санкции за негласувалите, аз искам да има поощрение за гласувалите. И това поощрение не трябва да се изразява в потупване по рамото, а да бъде във финикийски знаци. Щом се плаща на членовете на комисия, на депутатите и на президента, то редно е да се плати и на избирателите. Ние отивайки до урните жертваме от времето си и това време е редно да ни се заплати. За да гласуваме харчим и пари. Един си купува билетче за трамвая, друг сипва бензин в скъпата си кола. Няма значение кой колко храчи, важното е че всички харчим.

Дори и въпросът за мажоритарния вот и той е зададен така, че да накара хората да кажат „Не“. Питат ви искате ли всички депутати да са избрани мажоритарно. Ами не щем да са всичките! Искаме само половината да са мажоритарни. Ако една партия има 10%, при изцяло мажоритарна система може да не успее да вкара нито един депутат. Така 10% от хората ще останат непредставени. Искаме система, при която хем в парламента да влизат личности, хем повечето хора да са представени.

Политиците плачат, че мажоритарната система е лоша, защото чрез нея в парламента може да влезе някой мошеник. Не е това проблема! В парламента мошеници, колкото щеш. Страх ги е, че може да влезе някой честен човек. Нищо няма да се промени, ако в парламента влезе още един мошеник. Но виж, ако случайно влезе някой честен човек, това може коренно да промени държавата.

Преди това президента беше предложил въпрос дали не искаме „част“ от народните представители да се избират мажоритарно. Разбира се, че искаме! Един иска по-голяма част, друг иска по-малка част, но всеки иска част от депутатите да се избират мажоритарно. Слави подличко е изпуснал думичката „част“. Въпреки това, дори и да сте за по-малка част, гласувайте за въпроса на Слави, защото ако не гласувате политиците ще кажат, че народа не ще мажоритарни избори и всичко ще си остане постарому.

Все пак, да похвалим Славчо за това, че пита за мажоритарна система в два тура! Много важно е изборите да са в два тура, защото в първия тур гласуваш „За“ този когото най-много харесваш, а на вторият тур гласуваш „Против“ по-голямото зло. Когато няма първи тур се налага директно да гласуваш на втори. В Америка изборите за президент са на един тур и не са преки, а косвени, чрез представители. Американската система е на 200 години. Тогава хората не са могли да избират директно президента си, защото е нямало телевизия и е нямало как да видят кандидатите и да преценят за кого да гласуват. Тази система се е запазила и функционира до ден-днешен. Там първия тур е изнесен на предварителните избори в партиите. Съответно партиите са точно две, защото на втория тур (на балотажа) кандидатите трябва да са точно двама. Тази система малко ограничава демокрацията, защото ако не си член на партия, не можеш да гласуваш на първи тур. Например, сега много хора искаха да гласуват на предварителните избори за Бърни Сандърс, но не им позволиха да се регистрират като демократи и да гласуват. По този начин предварителните избори леко се опорочават.

Най-лошото на втория тур е, че тогава се гласува не за, а против. Не показваш ти колко си добър, а вместо това оплюваш опонента си по най-безобразен начин. Вижте в Америка изборите в един тур в какво оплюване са се превърнали. Разбира се, когато се гласува в два тура пак има оплюване между първия и втория тур, но това е само за една седмица, а за една седмица колко може да оплюеш един човек?

Разбира се, въпросите на Слави не бяха три, а цели шест. Може ли всеки плешив шоумен, но когото са дали телевизионно време, за да промива мозъците на хората да изсипе една торба въпроси и да очаква ние чинно да му отговаряме? Защо шест, а не шейсет? Можеше както на учениците им дават по 60 въпроса за 60 минути, така и на нас да ни спуснат един дълъг въпросник. Законът казва 400 хиляди подписа за един въпрос. За два въпроса, пак толкова и за двайсет въпроса, и за двеста въпроса – същото.

Това, че закона е глупав Славчо го е използвал, за да разводни нещата. Попитал е искаме ли да можем да гласуваме дистанционно. Пак много популистки въпрос! Повечето хора ги мързи да си вдигнат задника и да отидат до избирателната секция. Иска им се да може да се протегнат, да хванат GSM-а и да решат въпроса кой ще управлява държавата със SMS, както решават кой ще спечели Big Brother. Дали да е русата Златка или черната Златка?

Няма голямо значение кой ще спечели Big Brother, но не без значение е кой ще е в народното събрание. Ти си суверена! Ти решаваш кой ще те представлява! Това решение е сложно и трудно. Трябва да се поинтересуваш кои са кандидатите, да изгледаш някой диспут, да се посъветваш и да поспориш с приятели и чак тогава може да направиш информиран избор и да гласуваш за правилния човек. В този процес най-простото и най-лесното е да отидеш до секцията. Все пак, за да гласуваш, трябва и да помислиш. Повечето хора не отделят време за мислене. Може, докато вървят към секцията, поне малко да помислят.

Друг популистки въпрос е: „Искаме ли да си избираме шериф?“ По принцип звучи примамливо да приемем американската практика и да си избираме местен шериф и да прилагаме съда на Линч. Звучи добре, но не е добре. По този начин мнозинството може да тероризира малцинството. Много от българите се надяват да си изберат шериф, който да сложи на място циганското малцинство. Само дето не се сещат, че има села и градчета където българите са малцинство и нещата може да се обърнат в тяхна вреда.

Покрай всичкия популизъм има и един разумен въпрос. Той е искаме ли да се намали броят на народните представители? Искаме разбира се! Те са прекалено много. За да бъдат хората представени не са нужни токова много депутати. Разбира се, когато се появи нещо разумно се намесва конституционният съд и го спира. Аргумента е, че питаме може ли да се промени конституцията. Според тях, не само, че конституцията не може да се променя, а дори нямаме право да попитаме хората дали искат да се промени!

Много важно е да има законен и легитимен начин за промяна да обществения ред и на конституцията. Ако няма такъв начин, единствената възможност за промяна остава революцията. Смисъла на демокрацията е да направи така, че промените да стават без революция и без кръвопролитие. Щом конституционният съд заявява, че конституцията не може да се променя, той на практика отменя демокрацията, а това както се сещате е противоконституционно.

Все пак, въпросът за мажоритарният вот не е отпаднал и ви призовавам да гласувате „За“ този въпрос, независимо от това обичате ли Слави или го мразите.

Разни политици ще се опитат да ви залъжат като ви кажат, че не ви трябва мажоритарна система. Вместо това, те щели да ви дадат мажоритарен елемент в пропорционалната система. Не се лъжете. Това с мажоритарния елемент е абсолютна измама.

На последните местни избори реших да използвам въпросния мажоритарен елемент, да прочета листата с кандидатите за общински съветници, да открия сред тях поне един честен човек и да гласувам преференциално за него. Влезнах в Интернет, прочетох листата и единственото познато име, което открих, беше на Ботьо Ботев. Помислих си, че вероятно не е същия Ботьо Ботев, а просто става дума за съвпадение на имената. Нямаше нито снимка, нито биография, нито дори дата на раждане. Нямаше абсолютно нищо, което да ми помогне да направя информиран избор. Ставаше дума за кандидатите на най-голямата партия в най-големия град. Какво ли е ако търсиш информация за кандидатите на малка партия в малък град. При това аз търсих в Интернет, а би трябвало тази информация да е налична дори и в избирателната секция. Разбира се, този Ботьо Ботев, за когото гласувах се оказа съвсем друг човек.

Дори и да допуснем, че политиците си дадат труда да ни предоставят снимките и биографиите на кандидатите, как очаквате аз да проуча биографите на 20 човека и да избера от тях най-достойния. В България търсим в списъка поне един честен човек, за когото да гласуваме преференциално. Повечето не ги познаваме, а тези които ги познаваме, обикновено не стават. При нас да намериш поне един честен, е голям късмет, но представете си нормална държава, където в списъка има два, трима или дори повече свестни, честни, симпатични хора, които искаш да видиш в парламента. Тогава кой от тях да избереш? И защо да избереш само един? Ако гласуваме за кмет или за президент, добре, ще трябва да изберем само един, защото мястото е само едно, но в пропорционалните избори мястото не е едно. Дават ми списък с имена. Някои от тези хора ще влезнат, а други няма да влезнат. Може би трябва да избера най-достойния? Не, не трябва! Дори е глупаво да гласувам за най-достойния, защото той така или иначе ще влезе. Аз трябва да гласувам за този, който има нужда от моя глас. За този, който е на границата между влизащи и невлизащи, този, за когото моят глас ще е решаващ. Много трудно е да определя кой е този, който действително се нуждае от гласа ми. Ако ми дадете резултата от изборите, аз ще погледна последния влязъл и първия от невлезлите и ще гласувам за по-добрия от тях двамата. Ако знам резултата от избора, ще знам как да гласувам, но аз не съм Господ и не знам! Не знам и няма откъде да знам. Затова преференцията е абсолютна измама.

Демокрация не е да изсипеш на избирателите референдум от шест зле формулирани въпроси, нито да им дадеш списък с 20 имена и да им кажеш: „Избери си, който душа ти иска!“ Демокрацията е когато решава народа, а той за да реши трябва да има ясен избор между няколко възможности и да има достатъчно време, за да проучи и обмисли своя избор. Вижте как гласуваха англичаните за Brexit. Един единствен, ясно формулиран въпрос и достатъчно време за хората да могат да обмислят своя отговор. Сериозна разяснителна кампания и накрая пак много хора казаха, че не са разбрали за какво точно гласуват. Ами при нас? Списък с неясно формулирани въпроси и никаква разяснителна кампания.

Ако искаш да запушиш устата на хората има два начина. Или въвеждаш цензура и вкарваш в затвора, всеки който каже нещо дето не ти харесва, или оставяш всички да говорят каквото си искат, но ги заглушаваш с невероятен шум. При комунизма ни запушваха устата по първия начин, а сега ни я запушват по втория начин.

Всичките тези референдуми с безкрайно много въпроси и избори с преференция са шум, чиято цел е да ви запуши устата и да не ви даде да си кажете мнението. Истинската демокрация е в мажоритарните избори, защото там избираме един от няколко, а на втория тур избираме един от двама. Това е избор, който хората могат да направят. Там мнението на хората се зачита, защото там един единствен глас може да е решаващ и този единствен глас е твоят глас!

Ако половината депутати се избират мажоритарно, а другата половина пропорционално, то по-добрите ще влязат мажоритарно, а пропорционално ще влязат тези, които са се издънили на мажоритарния вот. Тогава се получава неприятния момент, че ти гласуваш против един човек и той не влиза мажоритарно, но се промъква пропорционално. Ти го гониш през вратата, но той ти влиза през прозореца. Хубаво е да се зачете мнението на хората и реда в листата да не зависи от овчаря, а от изборния резултат. Затова нека пропорционалните кандидати да бъдат наредени според резултата им от мажоритарният вот. Не е все едно дали ще загубиш с 49 на 51 процента или с 10 срещу 90. Нека по-напред да влязат тези, които имат повече гласове, като мажоритарни кандидати. Така, ако някой се издъни сериозно на изборите, няма да влезе ни мажоритарно, ни пропорционално.

Тези от вас, които са имали търпението да стигнат до края на този доста дълъг текст, вероятно са забелязали, че аз не изпитвам особено топли чувства към шоумена Слави Трифонов. Не ми харесва неговата кисела и нацупена физиономия, която сме принудени да гледаме по телевизията. На Българския народ първо му пускат да гледа детенце, което умира от някаква ужасна болест, после му показват няколко пенсионера, които умират от глад и накрая му вижда киселия и намръщен Слави Трифонов, който ужким ни забавлява. После се чудим, защо българите са най-нещастния народ на света. Живота на този човек може и да не е лек, но това не е повод да гледа кисело и да мрази всички, най-вече себе си.

Не ми харесва това, че той се бори само за собственият си рейтинг и собствената си персона. Ако той действително искаше в България да има мажоритарна избирателна система, нямаше да обвърже референдума със собственото си име. Щеше да събере инициативен комитет от що-годе уважавани хора и щеше да каже. „Аз съм един от тях. Аз се боря за идеята и отплата за това не искам!“

Според мен, неговата цел по-скоро е да навреди на идеята, като я компрометира. Всъщност, не знам дали това е цел или задача спусната му от хората, които му плащат.