Продължение Две

Ето и следващото парче. Извинявам се, че продълженията не са подредени хронологично, но накрая ще ги сглобим криво-ляво.

_________________________

През това време Безкрачко беше в кабинета си. Ще кажете: "Как така, вчера късно през нощта беше там, а сега е сутрин и пак е там? Не се ли е прибрал, за да види семейството си?" Не, Безкрачко е работохолик и затова не се прибира, а краде по 24 часа в денонощието. Само за малко дремва върху бюрото си, събужда се и пак започва.

Безкрачко стана и отиде до барчето, за да си налее от кехлибарената течност, с която обикновено се събужда. Ще попитате: "Ама, как така стана? Нали нямаше крака!" Не, Безкрачко крака си има. Той дори е капитан на националния отбор по волейбол и всяка седмица рита футбол със свой бизнес партньори. Причината да му викат Безкрачко се крие в това, че той никога не използва краката си за ходене. Да ходиш на два крака е просташко и животинско, подобно нещо могат да си позволят само представителите на най-ниските обществени прослойки. Безкрачко е представител на българската политическа класа, а да видиш пешеходец сред представителите на тази висша класа е все едно да видиш как английската кралица чисти с прахосмукачка.

В България през 2010 година обществото има ярко изразена класова структура. Има класи, които ходят, но повечето не могат да си позволят този лукс. Какво биха си помислили колегите на Безкрачко ако го видят да се разхожда в парка. Е, то паркове вече нямаше, но какво ще стане ако го видят да ходи по улицата. Ужас, това би бил края на кариерата му. Ако това се случи, всички колеги крадци и престъпници биха загубили завинаги уважението си към Безкрачко и биха престанали да му целуват задника.

За щастие това не се е случвало, нямаше и да се случи. Безкрачко използваше краката си само за благородни занимания като да рита футбол и да рита селяндури, но никога и никъде той не ходеше пеша.

Естествено, в благородната душа на Безкрачко се беше загнездила огромна омраза към пешеходците и към всички гадове, които се опитват да ползват градски транспорт. Нямаше как да спре автобусите, защото покрай тях идваха някакви европейски пари, които беше грехота да върне вместо да открадне. Дилемата беше как хем да има автобуси, хем никой да не се вози с тях. Първата идея на Безкрачко беше да повиши комфорта на пътниците, като осигури повече места за сядане. Той така наблъска рейсовете със седалки, че място за пътници въобще не остана. Гадовете пак се качваха, провираха се някак между седалките и пак се опитваха да пътуват. Тогава Безкрачко замени столовете с легла. Още по-голям комфорт и още по-малко място за пътници. Освен това при тези задръствания, леглата си бяха доста необходими. Както се сещате и това не помогна, не помогнаха и рекламните екрани, които подлудяваха пътниците, не помогнаха и контрольорите, които пребиваха всеки, независимо дали е със или без билет. Нищо не помагаше, докато Безкрачко не се сети да приватизира спирките. Сега рейсове си има, но те обикалят като совалки без да спират никъде, защото нямат право да ползват частните спирки. Това реши всички проблеми. Няма блъсканица, никой вече не се оплаква, че рейса му закъснява. Настъпи пълно щастие.

Все пак остана проблемът с пешеходците. Те вече не можеха да ползват градски транспорт, но се опитваха да се предвижват пеша. Ходеше си пешеходеца по улиците на Безкрачко без да плаща нищо за това удоволствие. "Мръсници, разбойници! – мислеше си Безкрачко. – Ами ако аз отида у тях на гости и седна да ям и да пия на аванта без да платя нищо? Тога те как биха се почувствали?" Гадно нещо е софийският пешеходец и не разбира мъката на своя кмет. Ходеха си тези субекти по улиците и не желаеха да дават пари за нищо. Не пазаруваха от сергиите, защото пликовете с покупки щели да им пречат докато пропълзявали под джиповете. "Ами вземи си и ти един джип бе джанъм! Ще имаш място и за покупки, а ще можеш и да мачкаш селяндурите с него!" Не само, че не пазаруваха, а дори и на просяците не даваха. Безкрако се беше погрижил за софиянци и на всеки ъгъл беше осигури по един просяк да хленчи жално и да плаче за милостиня. Така е, ако имаш угризения и ако искаш да направиш нещо за безсмъртната си душа, готово, даваш пари на просяка, който кибичи на кьошето и всичко е наред. Дори няма нужда да ходиш до следващия ъгъл, защото Безкрачко се е погрижил за теб. А ако искаш може да дадеш и на просяка, който е тук и на този който е на следващото кюше. "Може, ама не дават! Проклети скръндзи! – мислеше си Безкрачко." Някои твърдяха, че нямат угризения, но това беше лъжа. Безкрачко знаеше, че дори и най-безсъвестния човек чувства сериозни угризения на съвестта. Дори и той имаше нужда да дава пари на просяците. Вярно е, че те работеха за него и той по този начин местеше парите от единия си джоб в другия, но не е важно даваш или вземаш, а е важен самият акт на благотворителност, който те извисява и облагородява. Не ги разбираха тези неща пешеходците или се правеха че не ги разбират, за да не се бръкнат да дадат някое евро и да нахранят Безкрачко.

Автомобилистите са друго нещо. За всеки изминат километър те харчат по литър гориво, а за всеки продаден литър Безкрачко получава комисионна. Хубаво нещо са това петролните компании. Това са хора коректни. Свършиш ли им работа, ще си платят, а няма да те завлекат, както правят българите. Както се сещате в петролните компании нямаше нищо българско. Ех, да можеше и при другите компании да е така!

Може би се чудите защо колите харчат 100 на 100. Ами пак благодарение на Безкрачко. Той беше осигурил перфектни задръствания. Освен това през 2010 българите бяха по-комплексирани и от американците и караха по-големи коли и от тях. Почти всеки българин караше джип. По телевизията непрекъснато вървяха реклами "Купи си джип, с него ще можеш да смачкаш всяка тревичка и всяко цветченце! С него можеш да излезеш извън града и да доунищожиш, това което е останало от природата." Всъщност през 2010 не беше останало нищо за доунищожаване от природата. От града никой не излизаше, защото нямаше къде да се отиде. Другите градове и села бяха напълно обезлюдени, а планинските курорти бяха в толкова лошо състояние, че не ставаха дори и за българи. Имаше една друга реклама, която звучеше по-смислено: "С тази мощна кола ще можеш да пръскаш кал по професори, доценти и по всякаква друга паплач." Това си беше така. В София имаше достатъчно кал и можеше да си пръскаш, колкото душа ти иска.

Въпреки всичко джиповете по улиците на София ставаха все по-малко. Тази кола вече не успяваше да избие комплексите на средно статистическия българин. На него му беше нужно нещо по-голямо и по-мощно. Започнаха да си купуват камиони, трактори, комбайни, но в цялата тази селскостопанска техника имаше нещо дълбоко аграрно, а точно това е имиджа, от който се опитва да избяга депресираният българин. Тогава се появиха рейсовете! Не, не става дума за градски транспорт, а за супер луксозни и много скъпи рейсове, чиито размер е в състояние да повдигне самочувствието и най-нещастния софиянец. Никой джип или трактор не може да се мери с размера на рейса. Освен това, има нещо много градско в автобуса. Той навява усещане за култура и цивилизация, докато от джипа се носи само аграрна селения.

Имаше едни хора, които не искаха да си купят нито джип, нито рейс, нито дори трактор. Това бяха пешеходците, които непрекъснато късаха нервите на Безкрачко. За да реши проблема той обяви награда за сгазен пешеходец, но това не помогна. Хората имаха някакъв инстинкт, който им пречеше да бъдат добри граждани и да мачкат пешеходци. Случаите на убит пешеходец почти не се увеличиха. Дори понякога се случваше някои да прегази пешеходец и да не дойде да си потърси наградата.

Добре че Безкрачко се беше заел сам да реши този проблем, макар да имаше безсъвестни хора които му пречат. Миналата седмица Безкрачко постави нова ограда между Обеля 2 и Обеля 3. Оградата беше два пъти по-висока и с два пъти по-високо напрежение от стандартното. Както се казва чудесна придобивка за всички граждани на София. Целта на оградата беше българите да не щафъкат излишно нагоре-надолу и да не се размножават безконтролно. Както знаете, когато се появи нещо ново и хубаво в София, веднага се появяват вандали, които да му видят сметката. Така стана и в този случай. Още на другия ден съпротивата проби няколко дупки в новата ограда и така обезсмисли труда и старанието на Безкрачко.

"Какви ужасни хора – мислеше си той. – Те не заслужават нищо! Не могат да оценят усилията, които кмета им прави за тях. А и тези гадове от съпротивата, няма ли най-после София да се отърве от тях."

Безкрачко се обади в централата на ЦРУ, за да се оплаче, че срещу съпротивата не се прави почти нищо. От там го посрещнаха с дежурните оправдания: "Да не си мислите, че съпротива има само в България! ЦРУ се бори със световния тероризъм като бомбардира навсякъде, дори и в Антарктида! Не достигат самолети, конгресът не е гласувал допълнителни средства за бомби ... " – и така нататък, все приказки в този дух.

"Тъпи бюрократи – помисли си Безкрачко. – Само харчат парите на данъкоплатците без да вършат нищо полезно!" Нямаше смисъл да спори с тези чиновници, а нямаше и време за подобни глупости. В единадесет часа имаше насрочен един много важен пожар, а не искаше да закъснее и да остави журналистите да го изпреварят и да отидат на мястото преди него.

***