Продължение Единадесет

Това е поредното парче от книгата.

_________________________

Какво се случва от другата страна на океана? Ами и там са минали шест месеца. Интересно, уж времето върви с еднаква скорост навсякъде, а българите все изостават ли изостават. В Америка нещата се случваха по-бързо или поне достатъчно бързо и затова сега там пускат квантовия компютър. Това си беше планирано или по-точно така беше разпоредила Маман.

Първата задача, която Машината на времето трябваше да реши е как да прецака китайците и тяхната експедиция до Марс. Всички очакваха машината да изплюе чертежите на някаква сложна ракета, която да изпревари китайците по пътя и да стигне до Марс преди тях. Въпреки това машината приятно изненада всички мъдреци като намери много по-просто и по-елегантно решение. Как мислите реши задачата квантовият компютър? Ами много просто, той погледна в бъдещето, по-точно пресметна бъдещето и установи, че една година след кацането си на Марс всичките китайски космонавти ще загинат от силната радиация.

По принцип да летиш три години през открития космос не е шега и космическите лъчи не прощават. Освен това, на Марс атмосферата е доста тъничка и след кацането си космонавтите ще продължат да се облъчват, докато не стигнат смъртоносната доза.

Когато докладваха тази новина на Маман тя попита:
– Все пак, на какво са разчитали?
Тя знаеше, че китайците не са чак толкова тъпи и обикновено внимателно си връзват гащите.
– Те са решили да построят базата си в Големият каньон, където няма космическа радиация. – обясни Франк Христова, който отговаряше за квантовия компютър и за всичко свързано с него.
– Как така в Големият каньон, та той не е на Марс, а тук в Аризона.
– На Марс има една голяма цепнатина, която се нарича по същия начин. Дори Големият каньон на Марс е много по-голям по размери от Големия каньон, който е тук в Аризона.

Франк се усмихваше угоднически, за да тушира ефекта от димите си. Той погледна към Маман с верноподаническо изражение, а на ум си каза: "Леле, колко си проста! Какво толкоз съгреших, че ми налага да работя за тази тъпа селянка?"

Маман, беше достатъчно умна, за да знае че е проста и затова не се засегна, въпреки че отгатна каква е мисълта минаваща през ума на Франк.

– Добре, щом ще се скрият в този голям каньон, значи няма да получат смъртоносна доза радиация и експедицията им ще е успешна.
– Проблемът е в това, че вътре в каньона има радиоактивни скали, които ще ги изпържат не по-зле от космическите лъчи. Китайците не знаят това, защото това е тяхната първа експедиция до Марс, а ние и руснаците сме изпращали много безпилотни станции и сме проучили въпросът достатъчно добре.
– Добре, – продължи Маман. – А, има ли на Марс място, където те да могат да се скрият. Тоест, хем да е защитено от космическите лъчи, хем да няма радиоактивни скали.
– Да, има такова място, но машината на времето е изчислила, че китайците ще се изпържат още преди да го открият.
– А ние, знаем ли къде е това място? – поинтересува се председателката.– Да, ние знаем, но не сме чак толкова тъпи, че да дадем тази информация на китайците.
– Чудесно, – усмихна се Маман. – Това решава въпроса. Няма да се налага да пращаме никаква експедиция до Марс. Нека само пресата да се подготви с дежурните приказки, за това колко безотговорни са комунистите и как те не ценят човешкия живот, докато ние демократите поставяме човека над всичко и затова не изпращаме наши космонавти в подобни самоубийствени мисии, макар технически да сме много по-напред.

***

Проблемът с китайската експедиция до Марс вече е решен и сега въпросът е коя да бъде следващата задача. Франк настояваше да не се губи нито минута и веднага да започнат да изчисляват бъдещето, за да разберат какъв ще е ефекта от глобалното затопляне. За съжаление Франк е твърде дребен в световната йерархия, а над него има безброй глупаци, които не съзнават какъв важен и мощен инструмент е квантовият компютър. За тях машината на времето е просто една скъпа играчка, която е направена единствено, за да ги забавлява. Те биха оставили Франк да си сметне бъдещето на планетата, но първо трябва да се наиграят и да се наситят на новата си играчка.

По принцип мъдреците са прости хора, но това не значи, че нямат дипломи за завършено висше образование. Почти всички членове на съвета си бяха накупили по две, по три дипломи за различни специалности от най-престижните университети. Повечето мъдреци предпочитат хуманитарните специалности. Единствено Бай Ставри си беше купил диплома за геолог, но това е защото той е толкова тъп, че не знае каква е разликата между геология и гинекология. Все пак, най-популярната диплома сред мъдреците е Доктор по История. Поради тази причина, в момента в съвета има повече доктори отколкото в Пирогов.

От къде идваше любовта на мъдреците към историята. Ами, струваше им се, че това е една проста наука, от която всеки разбира. Мъдреците са суетни и затова много им хареса идеята да използват Машината на времето за да се върнат назад в Историята и да направят неподозирани открития.

Квантовия компютър е направен да предвижда бъдещето, но може да се използва и за изучаване на миналото. По същия начин работят метеоролозите. Те изчисляват какво ще е времето утре на базата на това какво е то днес. Те биха могли по същия начин да сметнат какво е било времето вчера, но не го правят, защото е безсмислено.

С машината на времето можеш да се превъплатиш в някоя историческа личност и да видиш как е изглеждал света в миналото през очите на тази личност. Това прилича по-скоро на компютърна игра, в която слагаш очилата и се потапяш в една виртуална реалност. Може ли машината на времето да промени хода на историята? Слава богу не. Тя само казва какво е станало и какво би било, ако не знам какво си. Много по-интересно е бъдещето, защото когато знаеш какво би било, ако не знам какво си, тогава ти реално можеш с действията си да промениш съдбата си. Тоест, можеш да си избереш това бъдеще, което те кефи повече.

В момента Франк беснееше. Тъпите мъдреци бяха обсебили тотално машината. Половината се замъкнаха в древността, за да повторят подвизите на Александър Македонски и да видят тогавашния свят през неговите очи. "Как пък нито един не пожела да види тези подвизи през очите на някой обикновен пехотинец, който мъкне на гръб снаряжението си през жегата на пустинята." – мислеше си Франк. Всеки искаше да е Александър Македонски. Въобще мъдреците се държаха, като малки момчета, които се сражават с дървените си мечове в градинката пред блока.

Франк се боеше, че Маман също ще поиска да си поиграе с компютъра и ще пожелае да се превъплати я в Жана д'Арк, я в Клеопатра. За щастие тя нямаше подобни момчешки мераци и не се включи в пилеенето на компютърно време, което се вихри в момента.

Не стига, че мъдреците товареха квантовия компютър с всевъзможни глупости, но и разни посветени решиха да се възползваха от служебното си положение. Ето го онзи мухльо Арнолд и той има задача за машината: "Искам да получа историческа реч, която би ме направила велик човек" Цели два часа машината работи, за да напише тъпата реч на Арнолд. Цели два часа машинно време беше пропиляно. С цели два часа се отдалечи момента, в който човечеството ще научи бъдещето си.

Мина цял месец докато се изредиха всичките глупаци с тъпите им задачи и чак тогава Франк успя да се пребори да пуснат проблема с глобалното затопляне. Задачата беше сложна и машината щрака цяла седмица докато успее да изчисли какво ще е влиянието върху климата на всичкия въглероден двуокис, дето сме изцвъкали в атмосферата.

Тази вечер пред компютъра са се събрали Маман заедно с Франк и Джони и чакат да научат какво е бъдещето на човечеството. Франк очевидно много се вълнува. Целят се е зачервил и пристъпя нервно от крак на крак. Той се доближи за пореден път до машината, погледна в монитора и каза:
– Още малко, още десетина минути и ще имаме резултат.

Маман и Джони определено не споделят неговия ентусиазъм. На тях им е доста безразлично дали през следващите години ще стане малко по-топло или малко по-студено. Всъщност Маман би предпочела да стане по-топло, защото тя обича да носи тоалети с дълбоко деколте и гол корем. Затова тя би предпочела затопляне пред застудяване, но разбира се зимните й тоалети също не бяха за изхвърляне. На Джони му е абсолютно безразлично, защото той никога не излиза на открито и винаги стои в помещение с климатик. Той мрази дори и прозорците. За него неоновата светлина е приятна и успокояваща, а слънчевите лъчи са досадни и дразнещи. Защо Джони изпитва такава омраза към природата? Ами много просто, защото в началото на шпионската си кариера Джони се беше нагледал на комари, кал и природа. Това му стигаше и той не желаеше повече да контактува с външния свят освен ако това не се налага по екстраординарни причини. Сега е тук и чака да научи, какво ще стане с климата, не защото това го интересува, а защото шефката е дошла, а той трябва да се върти около нея и да й целува задника, ако иска да си запази работата.

Все пак, защо Маман е решила лично да присъства на това събитие? Повечето стари моми имат излишно много свободно време, което се чудят как да уплътнят. Черната вдовица не прави изключение от това правило и също по цял ден мисли каква нова инициатива да започне и къде да замъкне хубавия си задник. Точно за тази вечер тя се чудеше дали да направи тройка с две млади момчета или да отиде да разбере какво е бъдещето на човечеството. Разбира се, тя можеше да съчетае едното с другото. Можеше сега да прави тройка, а когато машината изплюеше резултат, на нея веднага щяха да й докладват. Въпреки всичко, има нещо тържествено в това да седиш пред машината и да чакаш резултата. Това е, все едно да чакаш да ударят камбаните и да оповестят идването на новата година. Освен това, тройка с млади момчета може да направи и утре и вдругиден, но бъдещето на човечеството ще се разбере сега и то точно сега и затова тя реши да присъства на това събитие.

Минутите се нижеха бавно. Маман започна леко да съжалява за тройката. Повечето властни жени са незадоволени, а черната вдовица е една от най-властните и най-незадоволените жени на планетата. Това е една от причините, поради които сексуалният й глад е ненаситен. Може би, сега би й било по-добре с двете млади момчета в леглото, отколкото да виси тук пред машината с тези двама мухльовци. Тя погледна към плешивото човече и към мазния Франк и си помисли, че си е лягала и с по-големи отрепки от тези двамата, но слава богу, това вече не й се налага. Сега животът й е друг, много по-луксозен, но все така безсмислен.

Всички я смятаха за кобра, а тя се чувстваше като едно малко момиче, самотно и уплашено. Към околните тя се отнасяше рязко и злобно, но това не го правеше от лошотия, а защото се чувстваше неспокойна и дълбоко комплексирана. За да бъде една жена уверена, тя трябва да чувства до себе си присъствието на мъж. Това може да бъде баща й, брат й или синът й. Това може да е мъжът, любовника или сводника. Не е толкова важно, кой е мъжът, но него трябва да го има, иначе жената става плашлива и агресивна като кобра.

Черната вдовица е твърде силна и властна, за да бъде подчинена от който и да е мъж. Беше преспала с мнозина, но не се беше отдала никому. Тя използва мъжете и затова не може да ги обича. За да обичаш трябва не да използваш, а да се оставиш да бъдеш използван. Сега тя е сама. Докато се изкачваше нагоре се чувстваше добре, но сега вече е на върха. От тук няма път ни нагоре ни надолу.

***

Машината на времето избръмча и няколко лампички на таблото й светнаха. Явно беше, че резултата е готов.

– Най-сетне! – каза Франк и се доближи до екрана.

Той погледна внимателно, опули се, след това погледна отново още по-внимателно, след това побледня, олюля се и припадна.

Това определено не се хареса на Маман. Тя погледна строго към Джони с погледа, който казваше: "Направи нещо или от утре ЦРУ ще си има нов директор!" Джони почувства, че ситуацията не е от веселите. Без да се колебае, той пристъпи напред и погледна в екрана. За съжаление там видя само формули. Това му напомни учебника му по математика от пети клас. Тоест, екрана изглеждаше непонятно и отблъскващо. Джони не загуби самообладание. Той се наведе и с професионална вещина отвъртя два звучни шамара на главния инженер на Onlysoft. Това имаше много благоприятен ефект, защото Франк веднага се съвзе и отвори очи.

– Какво казва машината? – нервно попита Маман.
– Започва нов ледников период. – простена Франк.
– Кога!? – попита Маман.
– През 2013 година. – каза Франк, след което обърна очи и отново изпадна в несвяст.

Продължение Десет

Добавка към послеслова на книгата – за любовта и секса.

_________________________

Нека поговорим още малко за любовта и секса. Трябва да запомните, че при секса не е важно количеството, а качеството. Може да си изчукал всичко, което диша и резултата да е кръгла нула, а може да си правил секс само веднъж през живота си и да си се размножил. По принцип любовта и секса са различни неща, но ние ще ги обвържем, като въведем правилото, че секс се прави само с любимия човек. Това правило изглежда твърде ограничително и ще си помислите, че ако го спазвате може да си останете на сухо. Така е, има много хора, които никога не са обичали и никога няма и да обичат. Може ти, да си се влюбил, но любимия човек да не иска да ти пусне. Тогава си мислиш: "Що ли да не изчукам някой, не чак толкова любим, просто заради спорта?"

Истината е, че да правиш секс с човек когото не обичаш, не е нищо особено. В най-добрият случай ще изпиташ същото, което изпитваш при индивидуалния секс. Когато си спомниш за преживяното, това може да е един хубав спомен, но може и да не е. Ако обвържете секса с любовта, то ще получите много повече секс. При това секса ще е повече и като количество и като качество.

Какво е любовта? Ще кажа за тези, които не знаят. Това е желанието да се размножаваш с един определен човек. Това желание е на инстинктивно ниво и ние не можем да го управляваме и контролираме. Няма и разумно обяснение, защото любовта не минава през разума. Може един човек да е богат, красив и умен и разума ни да ни казва, че той е човека с когото е добре да се размножим, но нашият инстинкт да е избрал друг. Доверете се на инстинкта, а не на разума.

Много момичета се опитват да си намерят мъж търсейки го с ума, а не със сърцето. Обикновено резултата е трагичен. Една от тези дами ми се оплакваше: "Как ме заблуди. Гледам го, че кара скъпа кола и винаги е облечен с костюм. Каза ми, че е собственик на фирма, а се оказа, че е шофьора на собственика." Така е, разума лесно може да бъде заблуден, но не и сърцето. Мацките, които се уреждат с богат съпруг обикновено се женят по любов, а тези които търсят богаташи се чукат с шофьорите им.

Можеш ли да обичаш двама едновременно? Не, абсолютно не. Любовта е желанието да се размножаваш с един определен човек. Може днес да си влюбен в един, а утре в друг, но никога не може да обичаш двама едновременно. Може да желаеш сексуално двама или трима. Повечето мъже желаят сексуално всяка втора жена, но това не значи, че я обичат.

Може ли да обичаш някого, но да не искаш да имате деца? Не, и това е невъзможно. Може да се страхуваш или да не можеш. Може да не съзнаваш, че го искаш, но ако обичаш един човек, то непременно искаш да имате дете.

Ще попитате как така искаш, но не го съзнаваш. Любовта е инстинкт и затова няма разумно обяснение. Например, някои си падат по мъже, а други по жени, но това става на несъзнателно инстинктивно ниво. Затова никои не може да ви отговори на въпроса защо единия пол го привлича повече от другия.

Има ли вечна любов? Монетаристите гледат на любовта като на сладкиш, който си има срок на годност. Ако сладкиша е яко наблъскан с консерванти, то може годността да е пет години, но никога сладкиша не е вечен. За монетаристите вечна е единствено любовта към парите.

На този свят няма нищо вечно, дори и вселената си има срок на годност, след което се очаква тя да умре. Затова няма вечна любов, но има любов докато смъртта ни раздели, което си е достатъчно дълго.

Може ли да има любов след смъртта. Не, любовта е свързана с живота и с размножаването. Може да обичаме един човек, който не е сред живите, но това вече не е същата любов. Ние обичаме децата си и родителите си, но и това не е същата любов.

Любовта е свързана с живота и затова когато смъртта ни раздели свършва и любовта. Много романтични са историите за влюбените, които не могат да живеят един без друг и затова решават заедно да умрат. Вземете като пример Ромео и Жулиета или Хитлер и Ева Браун. Истинската любов е различна, тя ни кара да продължим, дори и да сме останали сами. Това ние дължим на живота и на любимия човек.

След смъртта любовта продължава, макар и под друга форма. Любовта към децата е продължението на любовта. Може да сте се развела с пияницата, който ви е направил двете малки ангелчета. Може вече да не го обичате и дори да го мразите, но продължавате да обичате децата му. Те приличат на него защото носят неговите гени и имат неговите ужасни навици, защото той ги е възпитавал. Вие продължавате да го обичате чрез децата му, дори и вече да го мразите. Омразата пак си е любов, но под друга форма.

Много от вас не вярват във вечната любов, защото не са я срещали. Има много неща, които не сме срещали, но това не значи, че не съществуват и че няма да ги срещнем. Помислете си за любовта, която вашите родители изпитват към вас. Те няма да престанат да ви обичат независимо от болките и огорченията, които вие им сервирате. Не е ли вечна тази любов?

Разбира се, родителите не могат да си сменят децата, докато съпрузите могат да се разделят и да си потърсят нещо по-добро. Затова любовта към децата е много по-вечна, но това не означава да не вярвате във вечната любов.

Може ли двама души да нямат деца и въпреки това любовта им да продължи вечно. Да, спомням си двама самотни старци. Той я гледаше като писано яйце, а тя живееше, за да го тормози. Накрая той умря, няколко месеца след него си отиде и тя. Тоест, умряха като Ромео и Жулиета. Малко тъжно е когато хората си отиват и никой не остава след тях, но това не значи че тяхната любов не е била вечна.

Има ли несподелена любов? Не, никой няма да ви обича ако е сигурен, че вие не го обичате и че никога няма да го обикнете. Несподелена любов е периода, през който нещастният човечец не знае, че не го обичате. Той ще ви забрави на момента, щом разбере, че не се интересувате от него.

Може ли несподелената любов да е вечна? Не, това не може да се случи. Несподелената любов изчезва заедно със заблудата. Дори и заблудата да не изчезне, несподелената любов пак ще изчезне. Трябва само да почакате седем години и ще ви мине. Доказано е, че несподелената любов трае най-много толкова. Хората имат инстинкт, който им казва, че ако до седем години не ти се отвори парашута, то няма да се отвори въобще.

От там идва поверието, за счупеното огледало и седемте години нещастна любов. По принцип това се смята за проклятие, но любовта никога не е проклятие. Ако трябва да избираш дали да си нещастно влюбен или въобще да не си влюбен, то какво би избрал? Сигурно е ужасно седем години да си влюбен, а любимия човек да не ти пусне нито веднъж. Въпреки това, любовта е нещо красиво и не бива да се боите от нея, а и седем години не са чак толкова много, докато се обърнеш и те се изтърколили.

Защо любовта е най-важното нещо при размножаването? Нека не забравяме, че всички ние сме деца на любовта. Е, добре де, не всички. Някой от нас са деца на платената любов, други на алкохола и на браковете по сметка. Въпреки това, любовта е много важна, особено за слабия пол. "Така е, – ще кажете вие, – любовта е много важна за жените. Затова те обожават картонени сърчица и плюшени мечета." Не, не сте ме разбрали правилно. Като казах слабия пол, имах предвид мъжете.

В миналото, когато физическата сила и интелекта са били най-важното, тогава мъжете са били силния пол. Сега феминистките ще ме изядат. Как така мъжете да са по-силни и по-умни от жените? Е, става дума за средно статистически резултат, иначе познавам много жени, които физически са по-силни от мен. Сигурно има и доста, които са по-умни, но те са достатъчно умни, за да не ми го показват. Разбира се, не е редно да се мерят тези неща. Все едно е да сравнявате булдозер със състезателна кола. Ако ще теглим нещо, то по-силното е булдозера, ако ни трябва бързина, то булдозера отпада. Мъжете са по-силни, но жените издържат повече на болка, студ и глад. Има много състезания, в които жените биха се представили по-добре от нас мъжете. Затова никога не се състезавайте с жена, контрата винаги ще остане у вас. Ако я победите, ще кажат че сте победили една жена, но ако паднете, ще бъде голям срам.

Що се отнася до интелекта, там е още по-трудно да сравните двата пола. Например, в абстрактното мислене мъжете безусловно са по-добри от жените. В областта на подсъзнанието, жените убедително водят. Обикновено, когато говорим за интелект, имаме предвид абстрактното мислене, защото когато сме научили нещо по пътя на логиката, то ние можем да кажем не само какво, но и защо. Когато сме го разбрали на подсъзнателно ниво, ние можем да кажем само какво, но не и защо. Мъжете успешно решават абстрактни математически задачи от рода на две плюс две прави четири, докато жените намират отговор на въпроси от рода на: "Влюбен ли е Иванов в Петрова?"

Въобще мъжът и жената са създадени така, че да си пасват и да се допълват. При това, те се допълват във всичко. Допълват се не само половите им органи, а и интелекта, и физическите им качества. Каквото не може единият, го може другият. Чии мозък е по-съвършен? Ако става дума за бой с юмруци, то мъжете определено имат по-големи шансове, а в миналото това е било най-важното.

Кой е силният пол? Ами този, който държи властта. Представете си осемдесет годишен старец и неговите внуци. Стареца е напълно изкуфял и пикае в памперс, а внуците му са млади и силни, но му целуват задника, за да не забрави да ги спомене в завещанието си. В кого е властта, в стареца или във внуците? Както виждате физическата сила и интелекта нямат никакво значение. Важното е, кой взима решенията по важните въпроси, а най-важният въпрос е въпросът за размножаването.

В миналото властта е била в ръцете на мъжете. За кого ще се омъжи едно момиче го е решавал баща й. Кой с кого ще си легне, се е решавало от този който е по-силен, тоест от мъжа. Вижте как живеят лъвовете, за да разберете човешкото общество от времето преди контрацептивите и абортите. Лъвицата бачка, ловува и изхранва семейството, докато мъжкият по цял ден мързелува, лежи и събира сили за петте минути мъжка работа. Както знаете работата на мъжа е да се напие и да се сбие. Въпреки всичко при лъвовете мъжът е господарят, защото лъвицата не може без него. Самотната майка няма шанс, защото ще дойде някой мъжкар, ще й отмъкне плячката и ще убие лъвчетата й.

Въобще, кой с кого ще се размножава са решавали мъжете. Любовта е била единственото, на което е разчитала жената, за да омагьоса и задържи мъжа. В древността той й е бил нужен, за да я защити от безбройните опасности, които я дебнели отвсякъде. Тогава мъжът е бил нужен, уви, сега вече не е.

В миналото е било така. Хващаш я и й правиш едно дете и тя, ще не ще, ще го роди. Сега е различно. И да я хванеш, това въобще не означава, че ще й направиш дете. Дори и да й го направиш, това въобще не означава че тя ще благоволи да ти го роди. Тоест, тя решава кога и от кого ще роди.

Сега жената може да име дете от всекиго. Тя лесно може да те вкара в леглото си, стига да е що годе хубавичка. Ако не е, то с малко алкохол, пак ще се уреди. Ако и така не става, отива в банката за сперма и там каквото поискаш. Кеф ти рус ариец, кеф ти дребен италианец. Кеф ти олимпийски шампион, кеф ти лауреат на Нобелова награда. При такъв голям избор защо ще седне да ти ражда дете точно на теб. Нито си най-хубавия, нито си най в каквото и да е. Единственото, на което можеш да разчиташ е любовта. Само любовта може да я накара да пренебрегне всички красиви и богати и да избере теб, единствено теб, за баща на децата й. Затова любовта сега е много по-важна за нас мъжете, отколкото за жените. Сега ние сме слабия пол и е редно да обърнем повечко внимание на картонените сърчица и плюшените мечета.

Въпреки всичко, внимавайте с любовта. Жената много обича да говори на тази тема, но когато срещне влюбен мъж бяга от него като дявол от тамян. Когато един мъж я ухажва, тя би искала да прочете в очите му нещо от рода на: "Само да ми паднеш и ще те скъсам!" Това е здравото сексуално желание, което тя търси. Какво би станало, ако вашите очи й казват: "Ти си моята богиня!" Ами нищо, само ще я уплашите.

Всяка жена много добре знае, че тя всъщност не е богиня. Тя има неприятното предчувствие за това какво ще се случи, когато ти разбереш, че тя е един обикновен земен човек, с всичките му кусури и несъвършенства.

Затова мъжът трябва да крие любовта си, поне докато успее да вкара мадамата в леглото. Тя няма нищо против да я смяташ за богиня, но само след като вече си я скъсал от секс.

Жената също трябва да крие, но при нея в тайна трябва да остане не любовта, а сексуалното й желание. Мъжът трябва да прочете в очите й: "Много те харесвам, но не знам дали да ти пусна." Истинският мъж е ловец, а не мършояд и ако избързате и сама свалите гащичките си, рискувате той да загуби интерес. Не, че няма да ви изчука, но предполагам, че целта ви не е само да го вкарате в леглото си, а да го задържите там.

Както казахме, любовта трябва да се крие и то не само от любимия човек, но най-вече от околните. Не, че хората са лоши, но те инстинктивно ще се опитат да ви развалят работата. Най-вече внимавайте с жените, защото един мъж може и да се опита да ви помогне, макар че по-вероятно е да ви прецака, докато за жената е сигурно, че ще ви подлее вода.

Въобще не бързайте да разгласявате връзката си. Това важи особено за нас мъжете. Изчакай тя първа да се похвали и тогава самодоволно кажи: "Ама вие не знаехте ли?"

Всичко това е докато се гушнете в леглото. Това е преломният момент, след който всичко се променя. Общо взето, до този момент мъжете са тези които тичат след жените, а след това нещата обикновено се обръщат. Тогава, момичето си задава въпроса: "Как да задържа мъжа?"

Монетаристите казват, че жената трябва да се отдаде на много мъже, но на всеки по малко. Според тях тя не трябва безгранично да се доверява, защото могат да се възползват от нея и да я наранят. Ние казваме обратното, тя трябва да внимава на кого се доверява, но веднъж отдала се, тя трябва да се отдаде безрезервно и докрай.

Направете за вашия любим всичко, което пожелае. Какво очаква той от вас? Може би, иска да получи в леглото неща които и проститутка не би направила за него. Да, и това, но вие трябва да му предложите и други неща, които никоя проститутка не би направила. Например да му сготвите нещо вкусно, да му изгладите ризата, да го потърсите по телефона, да отделите от времето си, за да бъдете с него, да слушате скучните му истории и да се смеете на плоските му шеги. Това са нещата, които очаква той от вас.

***
Ето още няколко правила:

Колата не е средство за размножаване, а за предвижване. Вярно е, че ако си купите една по-скъпа кола ще можете да изчукате доста мацки, които иначе не биха ви обърнали никакво внимание. За съжаление, тези мацки не са интересни от гледна точка на размножаването, защото те няма да ти родят деца. Единственото, което може да очакваш от тях е да ти лепнат нещо венерично.

Въпреки всичко, не трябва да залитате в другата крайност. Жените търсят мъж, който да изглежда богат и преуспял и затова не е зле да си създадете такъв имидж. Затова опитайте се да изглеждате ненатрапчиво богат, вместо да сте типичния парвеню закичен със златни ланци и синджири.

Още едно скандално правило. Нашата религия забранява използването на дезедоранти. Както казахме, ние забраняваме лъжата, а дезедоранта си е вид лъжа. Ти може да миришеш на стар пръч, а да се опитваш да убедиш околните, че твоя естествен аромат е момината сълза.

Когато хората се чифтосват, те трябва да могат да се огледат, опипат и подушат. Важно е да намерите човек, чийто естествен аромат ви харесва. Той може да ви заблуди с някаква химия, но това ще е временно, защото рано или късно ще подушите истинския му мирис и по-добре това да е рано.

Все пак, ако воните така ужасно, че никой не ще да се размножава с вас, то ние ви разрешаваме да използвате малко дезедорант, но не прекалявайте. Ако имате проблем с естествената си миризма по-добре е да отидете на доктор. Посетете първо своя зъболекар, после вижте и друг доктор. Когато един човек смърди, то обикновено нещо не му е наред.

Какво ще кажем за известността. Това много помага при размножаването, защото повечето хора искат да чукат някой, който да е известен. Все пак и в това не трябва да се прекалява, защото много от известните хора по цял ден работят за рейтинга си и не им остава време за размножаване. Други са толкова известни, че това по-скоро им пречи, отколкото да им помага.

Продължение Девет

Още едно парче от книгата.

_________________________

Час по-късно Франк отново се домъкна да досажда. Джони още беше ядосан на наглото инженерче и първата му реакция беше да го изгони. Все пак, като видя угодническото му изражение, размисли и реши да го остави. Помисли си: "Нека тези леваци от Onlysoft да видят как работят професионалистите от ЦРУ."

Франк пристъпи плахо и попита с мазен глас:

– Как е? Сигурно ви е много трудно да работите с този селяндур. Що ли не ни се падна да работим с представител на някоя от по-интелигентните нации? – попита Франк, който подобно на Джони мразеше българите.

Главният инженер на Onlysoft имаше български корени, но това не намаляваше омразата му към тази страна, а дори я засилваше. Както се казва: "Пази боже, сляпо да прогледне!"

Джони погледна към Франк и му заговори с наставнически тон:

– Няма значение какъв е обекта. Вече започнахме преговорите. Попитахме го за формулата на Изкуствения Интелект и той ни каза, че не разбира за какво му говорим. Обяснихме му, че имаме надеждни разузнавателни данни, според които той знае тази формула или ако не я знае, то поне има потенциала да я измисли.
– И какво ви отговори обекта? – попита Франк с леко разтреперан глас.
– Каза, че за сега не е измислял никаква подобна формула, но като я измисли ние ще сме първите, на които ще я каже.
– Чудесно! – зарадва се Франк. – Остава само да чакаме да измисли формулата.
– Ние обаче, вместо да чакаме го попитахме дали един милион долара биха му помогнали да мисли малко по-бързо.
– И той какво? – попита Франк, в чийто глас се долавяха нотки на безпокойство.
– Той каза, че за един милион не би си дал труда да измислил дори и формулата на крем карамела.
– Нагъл български мошеник! – не се сдържа Франк. – Иска да измъкне пари от американските данъкоплатци. Това българите са ужасни хора. Сигурен съм, че този селяндур си няма и понятие как да измисли формулата, но това не му пречи да се пазари и да ни изнудва.

– Това не е проблем. – каза самодоволно Джони. – Какви ли не са ми минали през ръцете. Ще се справя и с този.
– И как реагирахте на тази наглост? – полюбопитства Франк.
– Ами, нищо. Предложихме му милиард и той сериозно се замисли. Чакам всеки момент да ми съобщят решението му.

В момента Джони не работеше директно с обекта, а управляваше процеса дистанционно. В ухото си той имаше една малка слушалка, в която току що му съобщиха, че Гочо си чопли носа, което издаваше, че в главата му се развива сериозна мисловна дейност.

– Ама вие, действително ли сте готови да му дадете милиард? – полюбопитства Франк.
– Е, не, разбира се. Няма да му дадем толкова много пари, но ще му предоставим документи, в които пише че Гочо е щастливия собственик на един милиард долара.
– Ами ако не иска хартиени документи. Може да поиска да му дадете парите в злато.
– И това не би ни затруднило. – отговори Джони. – Ще му докараме десетина тира със злато и като ни даде формулата ще си ги приберем обратно.

В този момент докладваха нещо неприятно на Джони. Той погледна ядосано към Франк и каза:
– Този селяндур ни разиграва. Отказал е. Казал е, че един милиард долара са ужасно много пари, но колкото и да му дадем няма как това да му помогне да започне да мисли по-бързо.
– Все пак, изглежда че има някои неща, които с пари не могат да се купят. – каза Франк, които не звучеше много убедително в този момент.
– Дали да не пробваме да му предложим трилион? – попита Джони. – Все едно е дали ще го излъжем че е милиардер или че е трилионер.
– И това няма да помогне. – усмихна се Франк. – Сбъркахте, че започнахте с милион. Това са твърде много пари. Гочо просто не може да си представи такава сума. За него милион, билион, трилион е все едно. Ако бяхте започнали с хиляда долара, той щеше да откаже, но после на милион щеше да кандиса.

Джони се подразни, заради това че инженера отново се оказа прав. Действително бяха надценили Гочо, като си мислеха, че той знае колко е един милион долара. За жалост, доцента никога не беше си купувал яхта за милион, нито обувки за хиляда долара. В света на Гочо един милион звучеше абстрактно и непонятно.

– Прав си. – засмя се Джони. – И с трилион няма да стане. Пък и представяш ли си в челото на следващата класация на най-богатите да стоят трилионерите Били и Гочо?

Сравнението между Гочо и Били беше индиректна обида за шефа на Франк и затова инженер Христов пропусна тази шега покрай ушите си, за да не му се наложи спешно да си търси нова работа.

– Нищо, имам друга идея! – хитро се усмихна Джони. – Ще му предложим нещо друго вместо пари. Всеки човек си има цена, но не винаги тя е в злато. Просто трябва да видим какво най-силно желае Гочо и да му го предложим.
– Той е един елементарен човек без никакви особени мечти и желания. – каза Франк, чието шеговито настроение изчезна на момента.
– Не е съвсем така. Тук в досието му пише, че той е влюбен в Ани и иска да се оженят и да си имат деца.
– Е, да, но той иска не просто да се ожени за Ани, а да се оженят по любов. Как можем да накараме чалга певицата Ани да се влюби в човек като Гочо. Това не е по силите никому. Дори и ЦРУ не може да се справи с подобна задача.
– Много ни подценяваш. – каза Джони. – Имам план. За да обикне Ани Гочо е нужно той от никой да стане някой. Ние ще го направим чалга продуцент и по този начин той ще спечели сърцето й.
– Но това е невъзможно – запротестира Франк. – В българския попфолк изискванията са изключително високи. Вече от чалга певиците се иска изключително много, сега от тях се иска дори и да могат да пеят.
– От певиците може да се изисква много, но от продуцентите се иска само да имат пари и дебел тумбак. Пари ще му дадем, а тумбака той си го има по природа.
– Все пак, трябва да има някакво понятие от музика, а както е известно Гочо е музикален инвалид.
– Не, бъркаш – поправи го Джони. – Той не е музикален, а сексуален инвалид. Погледни досието му.
– Не, вие бъркате. На втора страница пише, че е сексуален инвалид, но ако отворите на страница осемнадесета ще видите, че той с музиката се справя дори по-зле отколкото със секса.

Джони погледна документа. Да, действително така пишеше. Не трябваше такъв строго секретен документ какъвто е разузнавателното досие на Гочо да се предоставя на тъпаците от Onlysoft. Сега се оказа, че едно инженерче може да е по-добре информирано от директора на ЦРУ.

– Както и да е – съгласи се Джони. – Действително пише, че е музикален инвалид, но това няма никакво значение. ЦРУ е успяло да издигне хиляди некадърници до най-отговорните постове, ще успеем да издигнем и Гочо.
– Но разберете, Гочо няма да иска да стане попфолк продуцент. Тук пише, че той мрази чалгата.
– Този път ти си този, който не е прочел внимателно. Пише, че Гочо е леко раздвоен. От една страна той мрази чалгата, но от друга обожава чалга певиците. Сигурен съм, че той ще хареса тази нова длъжност. В крайна сметка хората не стават попфолк продуценти, за да слушат чалга, а за да чукат чалга певици.

– Вие лично ли ще му предложите тази сделка? – попита инженер Христов.
– Ех, Франк. Ние тук в ЦРУ да не сме аматьори като вас от Onlysoft. Нищо подобно, тук използваме класическите разузнавателни тактики. В случая с Гочо ние му прилагаме схемата на доброто и лошото ченге. Вероятно се сещаш, че аз съм лошото, а доброто ще бъде изиграно от агент 0013.
– Агент 0013 не беше ли онази ослепителна блондинка, която пуснахте на Гочо като примамка?

Джони кимна самодоволно.

– Чух, че Гочо нещо не харесал циците на агент 0013. – язвително подхвърли Франк.
– Не е точно така. Напротив, много ги е харесал, само дето на пипане му се сторили малко твърдички.

Всъщност, в цялото ЦРУ никой не ги харесваше как са на пипане. Единствен Джони намира тези цици за OK, но той си е малко извратен.

– Смятате ли, че агент 0013 е подходяща за тази задача? – попита Франк.
– Разбира, те с Гочо вече се познават. Дори може да се каже, че те двамата вече са интимни.
– Едва ли опипването на едни силиконови цици може да се нарече интимност. – заяде се Франк.
– Защо да не е интимност. "Трохата за гладния е пир", а за Гочо докосването до която и да е цица си е направо секс.

Франк си помисли, че щом директорът на ЦРУ е започнал да цитира Шекспир, то очевидно работите не вървят на добре. Инженерът пренебрегна романтиката която струеше от мистър Джонсън и твърдо му каза:
– Според мен агент 0013 си е една обикновена курва и не е редно да й поверяваме такава отговорна задача.

"Колко жестоки са мъжете." – помисли си Джони. – "Когато една жена работи със задника си за родината, всички я смятат за курва. Друго щеше да е, ако беше мъж, който чука бабички. Тогава всички щяха да кажат, че той е герой, истински разузнавач и може би дори щяха да му издигнат паметник."

– Късно е да обсъждаме този въпрос. В момента тя вече кандърдисва Гочо да се ожени за Ани.
– Но вие, все пак, пропускате един важен момент. Забравяте, че Ани не може да има деца, а за Гочо това е много важно.

Сега дойде ред на Джони да се притесни:
– Защо да не може да има деца? – промърмори той.
– Ами защото тя е решила да отстрани по оперативен път детеродните си органи, за да не пречат на вагиналната й кариера.
– Каква е тази вагинална кариера, за какво става дума?

За пореден път главния инженер на Onlysoft се оказваше по-добре информиран от директора на ЦРУ.

– Българските чалга певици развиват кариера в три основни направления. Става дума за тяхната орална, анална и вагинална кариера. – каза Франк, който очевидно беше добре информиран по тези въпроси.
– Може би имаш предвид вокална, а не орална кариера? – попита Джони, който не беше съвсем наясно как се става чалга певица.
– Не, вокалната кариера е нещо друго. Тя също е важна, но не чак дотолкова.
– Добре, но как детеродните органи могат да пречат на вагиналната кариера на една певица. Може би имаш предвид риска от нежелано забременяване.
– Не – обясни Франк. – не в това е проблемът. Откакто един гаден българин изобрети хапчето антибебе, вече няма риск от нежелана бременност.

Да, така е. Зад всички злини на този свят стоят българи. Хапчето антибебе не прави изключение. Действително, това изобретение ни отърва от нежелателната бременност, но вредата която то нанесе е много по-голяма от ползата. Най-лошото е, че секса се обезсмисли. Представете си, че играете на руска рулетка с празен пистолет. На пръв поглед изглежда, че всичко си е по старому, но когато няма риск пистолета на гръмне играта става скучна и безинтересна.

Ти читателю сега вероятно ще ме поправиш и ще кажеш, че мръсника създал хапчето не е българин, а български евреин. Недей така. Щом е за добро е българин, а щом е за лошо веднага става евреин. Нека приемем, че всички родени в България са българи, независимо от това дали това ни харесва или не.

– Добре – каза Джони. – Защо тогава детеродните органи да пречат.
– Много просто, проблемът е във венерическите болести. Учените са установили, че колкото повече полови органи имаш, толкова по-голяма е вероятността да пипнеш нещо, което се предава по полов път.
– Искаш да кажеш, че с цел привенция от такива болести, Ани си е изрязала половите органи.
– Е, не всичките полови органи, а само детеродните. Тоест, може да се чука, но не може да ражда.
– Това е хитро – замисли се Джони. – Хем не забременява, хем венерическите й болести са по-малко.
– Лошото е само, че при това положение Гочо няма да иска да се ожени за нея.
– Няма проблем – усмихна се Джони. – Преди малко ми докладваха. Ани е била достатъчно умна преди да се подложи на тази операция да замрази няколко свои яйцеклетки. В момента наш екип е изпратен да донесе яйцата на Ани. Ще вземем сперма от Гочо и ще направим процедурата инвитро.
– Добре, но Ани не само, че не може да забременее. Тя въобще не може да износи бебето.
– И за това е помислено. – каза Джони. – Ще поставим яйцеклетката в един от нашите специални агенти, който ще я износи.
– Ако сте решили да възложите и тази задача на агент 0013, то ще трябва да научите бебето да бозае силикон.

Франк сякаш се дразнеше от това, че всички проблеми се решават със светкавична бързина и затова ненужно се заяждаше с директора на ЦРУ.

Настъпи кратко мълчание. Инженер Христов си представи чудовището, което ще се получи след като кръстосат български математик с чалга певица и потръпна от ужас. Джони също потръпна, но не от тази мисъл, а от това което му съобщиха в слушалката. Той се обърна към Франк и каза:
– Случило се е голямо нещастие. Някой е откраднал яйцата на Ани.

На кого ли му бяха изтрябвали нейните яйца. Въобще, случваха се странни неща. Първо някой се опита да убие Гочо, а сега някой крадеше яйцата на Ани. Дали пък няма някой, който да иска да им попречи да разберат формулата на Изкуствения Интелект? Тези от ЦРУ не са особено умни, но Джони определено започваше нещо да подозира.

– Явно нещата няма да станат толкова лесно, колкото ни се иска – въздъхна Франк.
– Нищо подобно. – ухили се Джони. – Решението е намерено. Тъкмо що ми докладваха. Не са ни нужни нейните яйцеклетки. Нашите учени вече са в състояние да направят бебе от която и да е човешка клетка. Ще вземат една обикновена клетка от вагината й и ще вкарат ДНК-то на Ани в една яйцеклетка взета от агент 0013. Резултата ще е яйцеклетка с наследствената информация на Ани. Само да те питам, изгората на Гочо, вагина поне има ли?
– Няма проблеми – каза Франк. – Има си вагина разбира се, но защо ще взимат ДНК от там щом всяка клетка е подходяща.
– Не знам, изглежда че от там им е най-лесно. Тяхна си работа.

– Нещо цялата тая работа ми изглежда съмнителна – зафилософства Франк. – в човешките клетки има 23 двойки хромозоми, докато в яйцеклетката има само 23 хромозоми, тоест от всяка двойка по една хромозома. Как вашите специалисти ще изхвърлят 23 от всичките 46 хромозоми?
– Имаме си технология за това. – важно заяви Джони. – Тук идва и най-хубавото в цялата работа. При това изхвърляне няма да махаме случайна хромозома, както е в природата, а ще подберем възможно най-добрата комбинация, така че резултата от кръстоската между Гочо и Ани да не е чак толкова трагичен, колкото очакваш.
– Искате да кажете, че това което ще направите няма да е тяхно дете, а ще е някакъв биоробот.
– Нищо подобно. Детето ще си е тяхно. Да вземем например цвета на очите. Те и двамата са чернооки, но всяко четвърто тяхно дете ще е синеоко.
– Защо? – попита Франк.
– Защо, не знам защо, нещо там с гените и хромозомите. Важното е, че ние ще им направим синеоко бебе от първия път, без да ги караме да раждат три чернооки преди това.

Франк разбра, че Джони си няма и понятие от генетика, но въпреки това беше готов да запретне ръкави и да започне да се бърка в божиите работи. Той смяташе, че го прави за добро и че по този начин ще създаде нещо що годе приемливо, но всъщност щеше да създаде нещо наистина ужасно. Представете си човек без дефекти, какво може да е по-лошо от това?

Както често се случва в живота, когато всички проблеми са решени, тогава идва последната непреодолима пречка. Така стана и в този случай. Тъкмо Джони си тананикаше весело, когато му съобщиха, че Гочо е отказал да се жени за Ани. Казал е на агент 0013, че вече не обича въпросната дама и че няма никакво намерение нито да се жени за нея, нито да се размножава с нея.

– Защо, защо ние мъжете сме толкова непостоянни. – вайкаше се директора на ЦРУ.
– Така е с любовта – успокои го Франк. – Днес си влюбен и не можеш да живееш без любимия човек, а утре гледаш същия този човек и се питаш: "Боже, какво ли съм видял в тази крава?"

Продължение Осем

Следващото парче от книгата.

_________________________

Гочо се събуди на някакво много странно място. Изведнъж в него се появи странното усещане, че вече не е в Созопол. Незнайно защо му се струваше, че се е събудил в Страната на неограничените възможности. Това е твърде невероятно, защото си спомняше как заспа в една лимузина, която беше паркирана на созополския плаж.

Няма как от Созопол да се е телепортирал в Щатите, но въпреки това странното усещане продължава да го гложди. Всичко около него е някак си твърде американско. Намира се в някакво помещение без прозорци, дали е мазе или небостъргач, никой не може да му каже. Все пак това не е някое мръсно и мрачно балканско мазе, с каквито Гочо е свикнал. Това помещение е много различно. Цялото е окъпано от ярка изкуствена светлина и освен това е невероятно чисто. Наоколо Гочо не вижда нито един микроб. Не само че не ги вижда, микроби действително няма. Отвсякъде струи чистота. Всичко е стерилно, пода, тавана, странната апаратура и най-вече смешното плешиво човече, което се взира в един от мониторите.

Вие вече се досещате, че странното място е централата на ЦРУ и че смешното плешиво човече е Джони, който се подготвя за изпълнението на важна задача, поставена му лично от Маман.

За какво мисли в момента Джони? Може би за предстоящата задача? Не, не мисли за това. Може би си мисли за програмата за унищожаване на българите? Не, в момента въобще не му е до това, а и тази програма остана на заден план във връзка с изникналите по-спешни проблеми. В момента Джони си мисли колко приятно е чувството на облекчение, което човек изпитва след като е посетил тоалетната по голяма нужда. Както виждате, понякога великите хора във велики моменти си мислят за съвсем обикновени житейски неща.

Джони забеляза, че обекта се е събудил. Трябва да започне интервюто преди още Гочо да се е стресирал. Джони обича работата си и държи да изпипа всеки детайл. Особено важно е обекта да не се подлага на излишен стрес. Можеше да изпрати няколко яки момчета, които да хванат Гочо и да го натоварят на самолета за Щатите, но това не е стила на мистър Джонсън. Вместо това, той изпрати една очарователна блондинка, която да го подмами. Такъв си беше Джони, обичаше да пипа с кадифени ръкавици.

Тъкмо Джони да започне работа, в стаята нахлу Франк и яростно извика:
– Веднага прекратете разпита! Обекта няма да издържи!

Джони направи знак на инженерчето да не оревава ортаклъка и ловко го избута навън от стаята.

В този момент мистър Джонсън беше направо бесен. Как може този невежа от Onlysoft да нахлува в кабинета му и да стресира обекта. ЦРУ и Onlysoft работеха в тясно сътрудничество и координация, но явно нещата бяха отишли твърде далеч.

– Как така обекта няма да издържи? – ядосано попита Джони. – Как си позволяваш да нахлуваш в кабинета ми докато работя?
– Обекта няма да издържи! – задъхано повтори Франк. – Машината на времето предсказа, че Гочо няма да издържи на изтезанията и ще ритне камбаната преди да ни е свършил работа.
– Глупости, ние тук да не сме някакви обикновени садисти. Тук всичко е поставено на научна основа. Следим кръвното налягане, пулса и още стотина други характеристики. Няма как да ритне камбаната без аз да съм му разрешил. До сега не съм изпуснал никого, няма да изпусна и този здравеняк.

В този момент Джони гледаше много лошо. Той не е обикновен разузнавач, а преди всичко е творец. В момента той се чувства като художник, на когото му издърпват платното от ръцете. Представете си Микеланджело, който стои пред мраморния блок и се готви да извае шедьовъра си Давид. Как би се почувствал той, ако точно в този момент от накъде изскочи някой гаден жрец и му изкрещи: "Недей да започваш! Звездите предсказаха, че още при първия удар на длетото мрамора ще се пръсне на безброй парчета!"

Въпреки всичко Джони не можеше да не се подчини. Всички вярваха на тъпата машина на времето и той не можеше да пренебрегне това предсказание. Освен това не беше съвсем вярно, че никого до сега не е изпускал. Джони още си спомняше един проклет старец, който твърдо беше решил да надделее и да не каже нищо. Е, стареца каза доста, но успя да се измъкне преди края на интервюто.

Все пак, стареца беше с болно сърце и живееше живот на заем, докато Гочо е в цветисто здраве и като изключим наднорменото му тегло, нямаше никакви причини за безпокойство.

– Сигурен ли си, че вашата машина нещо не е прегряла. Не е възможно да умре! Ще работя с него изключително внимателно. Ще видиш, че до час ще си е признал всичко.
– Съжалявам мистър Джонсън, но машината на времето не може да греши. Освен това, не сте разбрал, няма да го караме да признава каквото и да било. Искаме от него да намери формулата на Изкуствения Интелект, която той всъщност още не знае и вероятно никога няма да разбере.
– Тъй де, ясно. Няма да го караме да признава, а да се съгласи да сътрудничи и да ни снесе нужната ни информация.
– Не става дума за снасяне на информация. Машината на времето каза, че Гочо има потенциала да открие формулата на Изкуствения Интелект. За да реализира този свой потенциал на него ще му трябват години спокойна работа. Няма как това да стане с изтезания.
– От опит знам, че болката има силно стимулиращо въздействие върху индивида и той открива, че знае неща, за които дори и не подозира. Оставете ме да поработя върху него и ще получите формулата.

Франк остана неумолим:
– За съжаление, обекта няма да издържи. Оказа се, че Гочо е развил резистентност към болката. Това ние не го знаехме, но слава богу, с помощта на квантовия компютър открихме проблема.
– И как така Гочо е станал резистентен към болката? – осъмни се мистър Джонсън. – Толкова години работа в ЦРУ и досега не съм срещнал нито един такъв случай.
– Всяко нещо си има обяснение. В случая вината е на една брадавица, която Гочо се опитвал да излекува. Той толкова искал да се отърве от този кожен дефект, че се е опитвал да я гори с какво ли не. Всичко, като се започне с течен азот и се стигне до течно олово.
– И какво, махнал ли е брадавицата? – попита Джони, който не се замисли, че това всъщност няма никакво значение.
– Не, не е успял. Брадавицата така и си е останала, но покрай това лечение Гочо е свикнал да понася огромна болка и затова не е подходящ за интензивен разпит.
– Искаш да кажеш, че този дебелак е толкова суетен, че е готов да си причини нечовешка болка, само и само, за да се отърве от една брадавица.– Така е. – обясни Франк. – Суетността не е свързана с външния вид. Често грозните хора са много по-суетни от красивите.
– Добре де. – упорстваше Джон. – Щом не е умрял от болка докато си е махал брадавицата. Защо смятате, че точно сега ще вземе да се гътне?

– Има и още една причина. Гочо е загубил волята си за живот. Машината проучи неговото емоционално състояние и установи, че Гочо иска да умре, а когато някои иска да си отиде, то той си отива и нищо не може да го спре.
– Добре де. – отстъпи Джон. – Щом не може, не може. Няма да го разпитваме.

Нямаше как да не отстъпи. Джони не обича да причинява болка и затова винаги максимално щади обекта. Въпреки това, когато работи с българи, той има навика малко да се поувлича. Що ли така не ги обича особено много българите? Ами, може би защото твърде добре ги познава. На младини мистър Джонсън беше изпратен като разузнавач в България. Това беше най-гадния период от живота му. Трябваше да лежи в калта край едно българско военно летище и да снима самолетите. Това, беше адски безсмислена задача, защото е ясно, че в България няма да кацне нищо достойно за фотоапарата на разузнавач като него. Тогава българите летяха със старите руски самолети, същите с които летят и сега. Освен това, българската кал беше невероятно лепкава и беше отврат да се въргаляш в нея. Въпреки всичко, най-гадното нещо в България не беше калта, а хората. Оттогава Джони намрази българите. Това бяха едни хитри и коварни хора, които само се чудят как да те измамят и окрадат.

Имаше и още една причина поради която мистър Джонсън отстъпи. Ако станеше някой гаф Маман щеше да побеснее и да излее яда си върху него. Той дори не искаше да си помисли какво наказание би му наложила тя. Може да се окаже, че мъченията на които той е подложил Гочо са нищо в сравнение с това, което ще му спретне Черната вдовица. Тя определено беше жена с въображение и умееше да си отмъщава. Затова никой разумен човек не иска да предизвиква гневът й, а Джони беше един от най-разумните.

– Добре, щом не може с директно интервю ще опитаме с кандърма. Сигурно има какво да предложим на Гочо в замяна на формулата на Изкуствения Интелект.

Мистър Джонсън вдигна телефона и даде някакви указания.

Продължение Седем

Отдавна не съм сядал да пиша, а бях обещал да доразкажа историята. Продължавам разказа, както си му е редът, с убийство. Щеше ми се след толкова дълго прекъсване да започна с нещо по-весело и по-забавно, но като огледах какво остава да се напише до края ми се стори, че най-веселото и най-забавното е убийството.

Използвам случая да поздравя един приятел по случай рождения му ден. Вчера той ме покани на бира, а се оказа че съм поканен на тържество за рождения му ден. Аз както обикновено не бях в час и не носех подарък, затова сега специално ще го поздравя чрез тази радио точка.

Преди време, един от читателите се оплака, че за Бай Георги са отделени само три странички. За съжаление, само след още две страници Бай Георги ще умре. Уви, такава е съдбата на второстепенните герой. Ето ги тези страници.

___________________________________


Качиха се горе, където Гочо набързо притопли лучената супа, с която щеше да гощава Бай Георги. След това сипа щедро в единствената паница и сервира порцията заедно с единствената лъжица, която имаше. Ще кажете: "Толкова ли е беден Гочо, че има само една паница и само една лъжица?" Абе, не. Не е чак толкова беден. Всъщност той имаш много паници, но една по една те се чупеха и сега беше останала само една едничка. Къде отидоха лъжиците Гочо така и не разбра, но затова пък чашите бяха много повече от това, което му е нужно.

– Седни Бай Георги да хапнеш. Аз ще потърся едни чисти чорапи, за да се обуя и ще хапана след малко.

Бай Георги не чака да му се молят, а бързо седна на единствения стол и жадно засърба вкусната лучена супа. През това време Гочо се завря под леглото да търси чисти чорапи. За стария ерген Гочо "чисти чорапи" не означава непременно да са изпрани. Достатъчно е да не са обувани известно време и това беше достатъчно Гочо да ги приеме за условно чисти.

По принцип по улиците Гочо си ходи бос, но когато си е вкъщи, той е свикнал като истински джентълмен да обуе чорапи и чехли. Точно в момента му беше трудно да намери под леглото това което търси, макар че целия се беше наврял в прахта под дюшека.

Точно в този момент звънна мобилния телефон на Гочо.

– Бай Георги, би ли вдигнал. Това дето писука на масата е моят телефон.

Старецът с готовност изпълни молбата на Гочо.
– Слушам – каза Бай Георги, който в този момент си спомняше прекрасните години, когато пиеше уиски и приемаше инструкции за мускулестите момчета.
– С доцент Гочо Гочев ли разговарям? – се чу отсреща в слушалката.
– Да. – каза Бай Георги.

Може би той щеше да добави нещо от рода на: "Да, тук е дома на Гочо Гочев" или "Да, той е тук, сега ще ви се обади." За съжаление стареца не успя нищо повече да каже, защото се чу пукот и мозъкът му излетя през едно отверстие, което незнайно как се беше появило в черепа му.

"Странно, мозъкът не е сив, а червен." – Това е възможно най-шантавата мисъл, която може да му хрумне на човек в подобен момент, но точно това в момента минава през главата на Гочо. По-естествено би било да си каже: "Това куршум ли беше?" или "Стреля ли някой и защо?"

Нямаше много време за мислене, защото секунда по-късно врата падна отнесена от нечии мощен ритник и в стаята нахлуха младежи в камуфлажно облекло. Не беше ясно какви са тези младежи и защо са облечени в камуфлажни дрехи, дали за да се скрият сред природата или за да бият още повече на очи? Имаше много въпроси, които Гочо можеше да си зададе в този момент, но той седеше притихнал под леглото и се стараеше да не мисли, сякаш се страхуваше, че мислите му могат да го издадат.

– Някой ни изпревари и току що застреля обекта. – това бяха думите на този който водеше групата. Той не говореше на останалите, а докладваше на някой, който му говори в малката черна слушалка, която е сложил в ухото си.

От там нещо го попитаха и шефа на командосите отговори:
– Определено това е обекта, напълно отговаря на описанието. Стар и много грозен.

Получиха се още някакви указания и командира на групата се разпореди:
– Ти остани да охраняваш трупа. Аз и останалите отиваме да хванем снайпериста.

Командосите изчезнаха със скоростта, с която се бяха появили. Остана само един, но и той излезе от стаята и застана пред вратата. Явно мястото до пресния труп му се стори твърде проветриво за куршуми. Освен това, от стълбището той можеше спокойно да наблюдава трупа на Бай Георги от безопасно разстояние през счупената врата.

Това позволи на Гочо да изчезне. Ще кажете: "Как, нали вратата се охранява от някакъв професионален главорез." Да, но освен вратата имаше и друг път за измъкване и това беше тайната шахта останала след поредната антитерористична операция. Върху блока на Гочо бяха пуснали бомба, то тя не избухна, защото беше китайско производство. Малко странно беше това, че ЦРУ използва при антитерористичните си операции бомби произведени в Китай. Всъщност имаше специален закон, който казва че бомбите който се пускат над главите на българите задължително трябва да са произведени в Америка. Така е, но законите на монетаризма стоят над националните закони и затова бомбите ги правеха в Китай, след това ги изпращаха в Америка, където им удряха по една щампа "Made in USA" и чак тогава ги пускаха над главата на Гочо.

Ще си кажете: "Нищо чудно тогава, че бомбата не е гръмнала. Всички китайски стоки са боклук!" Нищо подобно. Китайските стоки са си много добри и техните бомби по нищо не отстъпват на произведените в Америка. Причината, поради която запалителното устройство отказа, е другаде. Тази бомба беше сглобена от стар китайски комунист, който е закърмен с идеите на Мао и твърдо вярва, че американците са изедници и потисници и ползват тези бомби, за да тероризират работническата класа. Затова старият комунист извърши саботаж при сглобяването на бомбата. По-късно саботажът беше разкрит и сега същият китаец вместо бомби произвежда бонбони. Това е много лошо за него защото при бонбоните надницата е наполовина. Старият комунист си мисли, че е постъпил правилно като е спасил живота на достойни синове на великата работническа класа. Ако знаеше, че всъщност е спасил търтей като Гочо и приятеля му Петьо, то тогава той сигурно би съжалил за саможертвата си, но слава богу, нямаше как китаеца да разбере кого точно е спасил.

Когато падна бомбата, тя вместо да разруши цялата сграда и да освободи терена за ново строителство, вместо това, тя направи само една дупка започваща от покрива и стигаща чак до стриптийз бара, който е в мазето на блока. Дупката си стоеше и никой не си беше дал труда да я запуши. Гочо само беше придърпал леглото си така, че да я скрие, а на тавана беше залепил вестници, за да не я вижда. Не че на Гочо му пречеше да вижда дупка на тавана, но точно над него живееше едно чудовище от женски пол. Гочо се страхуваше да не погледне случайно под полата й, а това е нещо което би могло да го направи импотентен до края на живота му.

Та, въпросната дупка беше тайния шахта, през която Гочо изчезна. Без да се замисля, той се търколи и полетя надолу.

***

През това време Петьо лежеше в леглото си и четеше наръчник за ограбване на египетски гробници. Разбира се, годината е 2010 и всички гробници са вече ограбени, особено египетските, но археолозите като Петьо още се надяват да открият нещо ново и да го оплячкосат, както си му е редът.

На вън на стълбището се чу тропот на крака, които отиваха нагоре и след малко тропот на крака, които отиваха надолу. Петьо игнорира тези шумове, но в следващия момент в леглото му се стовари тежкото туловище на Гочо. Това беше нещо, което Петьо не можа да игнорира. Гочо не каза нищо, само му направи знак да си мълчи, пъхна се под леглото, на което лежеше археолога и продължи надолу.

Петьо остана доста шашнат, още повече че в следващият момент някой започна да разбива вратата на апартамента му. Очевидно Гочо бягаше от някого и щом сто и десет килограмовият Гочо се изнася панически, то инстинкта на шейсет килограмовия Петьо беше да си плюе на петите и да тръгне след Гочо.

Двамата набързо слязоха още три етажа до мазето и от там през сервизните помещения на стриптийз бара минаха в съседния блок, а от там се измъкнаха като минаха през цепнатини и ниши, които бяха известни само на тях и на бойците от съпротивата.

Когато вече бяха достатъчно далеч и очевидно бяха избягали от преследвачите си, Петьо спря, пое си дъх и зададе логичния въпрос:
– Защо бягаме?
– Не знам! – отговори Гочо, който в този момент беше напълно откровен.

Единственото, което знаеше е че някой застреля Бай Георги на масата в собствената му боксониера. Това беше изстрел на професионалист, който със снайпер му беше пръснал мозъка от разстояние повече от седем метра. Ще кажете: "Седем метра е нищо. За такова разстояние не ти е нужен снайпер, можеш да го уцелиш дори и с воден пистолет." Всъщност, действително разстоянието е нищожно, защото след уплътняването на София разстоянията между сградите са толкова малки, че комшиите от съседните сгради могат да си говорят и дори да си подхвърлят разни неща един на друг.

Въпреки това, този убиец несъмнено беше професионалист, защото точно пред прозореца на Гочо висеше един джип. Ще попитате: "Как така пред прозорците висят джипове?" Ами, нямаше достатъчно места за паркиране и затова хората закачаха на вериги колите си да висят над улицата и между блоковете висяха джипове като прани гащи.

Това означава, че въпросния професионалист беше гръмнал Бай Георги през тъмните стъкла на джипа. Но защо, кой ще тръгне да гърми със снайпер по един безпомощен старец, който от години седи на улицата и пие антифриз. И защо го застреляха точно когато беше в апартамента на Гочо. Може би това беше свързано с тъмното минало на Бай Георги и на някогашните му връзки с мафията, а може би някой искаше да гръмне Гочо, но погрешка беше опукал стареца.

Различни версии минаваха през главата на Гочо. Инстинктът му подсказваше, че този куршум бе адресиран за него. Всъщност това не беше инстинкт, просто Гочо си мислеше, че той е център на вселената и че всичко на този свят непременно и задължително се върти около него.

Добре, ако са искали да убият него, то кой би го направил. Кому ще е нужно да гърми един стар доцент по математика. Може би някой скъсан студент? Невъзможно, Гочо не късаше никого. Необикновените Диференциални Уравнения бяха твърде сложна материя, която не беше понятна никому и затова неразбирането на материала не беше достатъчен мотив за доцента за да скъса когото и да било. Дори и да скъсаше някой студент, то той би отишъл с кутия бонбони при секретарката на факултета и би уредил въпроса. Гочо не обичаше дебелата секретарка и затова не късаше студенти, като по този начин я лишаваше от порцията й бонбони.

Гочо разказа на Петьо малкото, което знаеше. Двамата обсъдиха въпроса и единодушно решиха, че е разумно Гочо да се покрие за известно време, докато се разбере какво става. Петьо му даде всичките си пари, които имаше в себе си и го прегърна драматично, защото не знаеше дали ще види отново стария си приятел.

Разбраха се Петьо да се отърве от трупа на Бай Георги, за да нямат излишни разправии с властите. На другия ден всичко беше спокойно и никой не търсеше нито Гочо нито Бай Георги и затова Петьо даде десет лева на циганите да закопаят някъде бедния старец. Разбира се, на тях им домъчня да изхвърлят толкова много месо и не го закопаха. Какво си мислите, че го изядоха? Нищо подобно, циганите не са човекоядци, те разфасоваха Бай Георги и го продадоха на българите, които също не са човекоядци, но изядоха Бай Георги като си мислеха, че консумират свинско месо. Вярно, личеше си, че месото е от малко стара свиня, но умъртвена по европейски, тоест безболезнено и хуманно, без дори да разбере че умира. Между другото, последното действително беше така, защото Бай Георги умря за секунда без дори да разбере какво става.

Продължение Шест

Това парче от книгата е посветено на новите технологии и на силикона.

_________________________

След триседмичен преход Гочо се добра до Созопол. Идеята му беше да се смеси в тълпите от туристи и по този начин да се покрие. За съжаление, Гочо не беше идвал в Созопол от много години, а през това време нещата тук силно се бяха изменили. По времето на строителния бум всичко беше застроено и покрито с хотели. Морето не можеше въобще да се види, срито от гората бетонни стени. Всички дървета бяха изсечени, за да има повече място туристите да си паркират колите. Златният пясък беше превърнат в сив бетон, а на мястото на красивите дюни бяха построени ресторанти и стриптийз барове.

Ех, къде остана онзи Созопол. Тогава по дюните имаше много повече стриптийз, при това съвсем безплатен, а сега, сега Созопол стана по-гадно място дори и от София. Резултата от техническия прогрес се изрази в това, че туристите лека полека избягаха от тази дупка и Созопол напълно запустя.

Когато дойдоха турците нещата сериозно се подобриха. Те разрушиха повечето хотели. От плажа разкараха всичко. Изринаха сивия бетон и докараха изкуствен пясък. Сега мястото изглеждаше доста сносно, но туристите ги нямаше. Въобще в икономиката винаги е имало голяма инерция. Много трудно е да изгониш туристите от един курорт. Те са си свикнали всяка година да ходят на едно и също място и колко и да им осираш пейзажа, те продължават да идват. Въпреки всичко, веднъж изгониш ли ги, после е двойно по-трудно да ги върнеш обратно. Затова Созопол продължаваше да е празен и Гочо нямаше как да се скрие в тълпа от туристи.

Той излезе на един съвсем пуст плаж. Единствената точка, която привлече вниманието му беше един бар, зад който дремеше един стар турчин. Тук като казваме стар, трябва да имате предвид, че всичко е относително. Турчина беше по-млад от Гочо, но Турция е млада държава и затова турчина е относително стар, докато Гочо е българин, а България е една застаряваща и постепенно умираща нация и затова Гочо е един млад българин.

Гочо се доближи, но предпочете да не буди бармана, защото нямаше пари, за да се глези с коктейли, а и не искаше излишно да привлича вниманието към себе си. На пустия бряг едрата Гочова осанка изглеждаше като муха в кисело мляко и в момента той си мисли дали не е по-добре да потърси друго прикритие. Точно в този момент, някакси от нищото, се появи една ослепителна блондинка и се доближи до Гочо.

Блондинката започна да флиртува с Гочо, което си беше много странно защото такава мадама би погледнала към него само ако той е последният мъж останал на планетата Земя. А дали пък наистина той не е последният? Нямаше никой друг, освен турчина зад бара.

Мадамата предложи на Гочо да я придружи до нейната лимузина. Той почувства, че нещо не е наред, но не можа да й откаже. Гочо беше привлечен към блондинката, така както лампата привлича пеперудата. Сигурно пеперудите чувстват, че лампата ще им изгори крилата, но не могат да устоят на съблазънта. По същия начин Гочо не можа да откаже и покорно тръгна след нея.

Двамата влезнаха в лимузината, затвориха вратата и останаха сами. Гочо се оказа в ситуация, в каквато отдавна не е изпадал. Той не мисли дълго и веднага пъхна ръцете си под лилавата й блуза. Знам, че всички сте затаили дъх и очаквате да разберете какво ще се случи в този момент. Знам, че това е най-интересното място в книгата, но както вече сте свикнали, точно в най-интересният момент се спира за рекламна пауза. Чудите се какъв боклук ще ви пробутам. Ами аз продавам, един компилатор за Пролог. Знам, че ти читателю не си програмист, никога до сега не си програмирал и не възнамеряваш да програмираш и за в бъдеще. Знам, че дори и да започнеш да програмираш, то това няма да е на Пролог. Въпреки това, купи си компилатора. Толкова много ненужни боклуци вече си си купил. Един повече или по-малко е абсолютно без значение.

И така, до къде бяхме стигнали? А да, Гочо бръкна под блузката на русата мадама и в този момент се случи чудо. За пръв път през живота на Гочо се случваше той да държи цици и това да не му достави удоволствие! Вярно е, че беше минало много време откакто Гочо за последно беше докоснал женска гръд, но той още помнеше, че циците са нещо мекичко и много приятно за пипане. Тези цици бяха различни, бяха твърди и някак си не можеха да бъдат смачкани. Сякаш това не бяха гърдите на жива жена, а на надуваема кукла. Не че Гочо някога е имал пари да си купи надуваема кукла, но като малък имаше топка за волейбол, която беше също толкова твърда и никак не беше приятна за пипане.

В следващият момент Гочо осъзна жестоката истина. От ЦРУ му бяха пробутали агент с фалшиви цици. Шокът и разочарованието на Гочо бяха огромни, но той не се мъчи дълго, защото секунда по-късно очите му се затвориха и той заспа.

Сигурно си мислите, че това че от ЦРУ са изпратили агент със силиконови цици не е случайно. Вероятно зад всичко това съзирате костеливата ръка на световната конспирация. Всъщност, от ЦРУ нямаха нищо против да му изпратят мадама с истински цици. Дори проблемът не е в това от къде да му намерят такава мацка. ЦРУ е най-великата организация. Те са в състояние да убият президента на Русия по всяко време на денонощието, стига да получат такава заповед. В ЦРУ могат всичко, те могат дори да намерят истинска мадама и да я пратят при Гочо. За съжаление проблемът не е при тях, а е при нашия доцент. Той години на ред е гледал порно и така се е извратил, че ако му бяха пратили истински цици, то той нямаше да им обърне никакво внимание. Нямаше да клъвне на въдицата и нямаше да последва агента до лимузината.

Въобще истината за силикона е по-сложна, отколкото си мислите.

Продължение Пет

Ето следващото парче от мозайката.

_________________________

На другият ден Ани действително се обади на Гочо. Малко по-късно те се срещнаха на улицата пред блока на Ани. На Гочо му се наложи да почака около час, но за Ани това си беше едно съвсем нормално закъснение. Днес тя не е гола, но деколтето й е толкова дълбоко, че сега Гочо вижда много повече от вчера, когато Ани беше увита само с пешкир. Гледката леко го е смутила и в момента той не може да продума нито дума.

– Гочо, искам да те попитам нещо. – заговори Ани. – Ти нали преподаваш нещо в Университета?
Гочо кимна утвърдително и Ани продължи:
– Искам да ми уредиш да си взема изпитите. Тази сесия имам Сулфеж и Оперно пеене. Аз ще си платя колкото трябва, но просто не знам на кого трябва да дам парите.

Гочо въздъхна тъжно, Ани не го търсеше за секс, а за някакъв си банален житейски проблем. На всичкото отгоре той не можеше да й помогне, което допълнително намаляваше шансовете му да получи секс.

– За какво ти е да си даваш парите? – попита Гочо. – Тези изпити и да ги вземеш и да не ги вземеш е все тая.

Гочо добре знаеше, че Университета се е превърнал в една печатница за дипломи, които се продаваха на кило и практически нямаха никаква стойност. Действително можеше да се купи изпит от преподавател, но много по-евтино излизаше да се плати на чиновника, който вписва оценките в главната книга. Дори и това никой вече не го правеше. Хората си купуваха готови дипломи с всичките изпити, както си му е редът.

– Ами трябва ми заради нашите – каза Ани. – Ако разберат, че не съм взела нито един изпит ще ме убият.

Явно че родителите на Ани бяха от онези стари българи, които още вярват, че образованието е ценност и държат дъщеря им да се изучи.

– Не мога да ти помогна. Факултета по Оперно пеене е съвсем нов и аз не познавам тези, които преподават там.

Действително в този нов факултет бяха назначили някакви педераси с обици и меки китки, които Гочо не познаваше и не желаеше да познава. Университета, като всяка уважаваща се печатница, е ориентиран към пазара и печата най-много от тези дипломи, които се продават най-добре. През 2010 вече имаше дипломи за манекен и фотомодел, както и за попфолк певици и продуценти. Дипломите за попфолк продуценти много се търсеха, защото в тази специалност се изучаваха основите на сводничеството. За съжаление се оказа, че чалга певиците нямат интерес към дипломиране в областта на попфолка, а предпочитат да получат дипломи за оперни певици. Не че някоя от тях някога беше ходила на опера, но въпреки това операта им се струваше нещо по-сериозно и по-престижно. Това наложи факултета по Попфолк да се преименува на факултет по Оперно пеене. Именно там се беше записала да следва Ани и там трябваше да взима изпити.

– Добре, кажи на вашите, че си си взела изпитите и те ще са спокойни. – каза Гочо, който много искаше да помогне по някакъв начин.
– Не може – намръщи се Ани. – Ще видят в книжката ми, че ги лъжа.
– Тогава напиши в книжката, че изпитите са взети. Когато ти потрябва действително да отидеш и да се явиш на изпит ще си загубиш книжката и ще си направиш нова.
– Ама може ли така? – зарадва се Ани.
Той вдигна рамене в знак на съгласие.
– А ти можеш ли да ми го напишеш? – каза тя и му подаде студентската си книжка.
– Може – съгласи се Гочо. – Колко да ти пиша?
– Ами, ти за колко ме оценяваш по Сулфеж?
Гочо погледна към дълбокото деколте на Ани и убедено каза:
– Аз така, както те гледам, те оценявам за отличен!
– Не, не – запротестира Ани – Никой няма да повярва. Пиши ми три!
– Хайде поне четири – предложи Гочо.
– Добре, нека по Сулфеж да е четири и три по Оперно пеене.
– Аз съм сигурен, че ти си много добра в оперното пеене. Дай да пишем поне пет.
– Е, добре – отстъпи Ани. – Нека да е четири по Сулфеж и пет по Оперно пеене.

***

Седмица по-късно Гочо отде на гости при приятеля си Петьо. На масата видя вестник "Политически Анализи". През 2010 това беше единственият вестник, който излизаше в България. До преди няколко години имаше десетина различни вестника, в които пишеше едно и също. Когато дойде кризата Мъдреците прецениха, че е безсмислено да печатат десет пъти едно и също и затова редуцираха вестниците до един.

По принцип Гочо вестници не чете, но този път беше заинтригуван от заглавната страница. Водещата статия беше посветена на Ани. С големи букви пишеш: "Нова звезда изгрява на попфолк небосклона!" Материалът беше богато илюстриран със снимки на Ани, която излиза гола до кръста от басейна на главния редактор. Като казваме богато илюстриран, нямаме предвид броя на снимките, а информационното съдържание, което те носят.

Текста на статията далеч не беше толкова интересен, колкото снимките, но все пак Гочо се зачете. Вътре пишеше: "Ани следва Оперно пеене в Софийския Университет. Тази сесия тя успешно е взела всичките си изпити и има пет по Сулфеж и шест по Оперно пеене."

Гочо не можеше да повярва на очите си. Това беше фалшификация на фалшификацията. Някакъв нагъл журналист беше взел оценките написани от Гочо и съвсем небрежно ги беше увеличил с по една единица.

През 2010 никой вече не вярваше на вестниците, по-точно никой вече не вярваше на единственият вестник. Въпреки всичко, Гочо не очакваше, да види своята лъжа, под формата на още по-голяма измама. Той се замисли дали сред всичките тези лъжи няма някой ден да се роди някоя истина. В логиката отрицанието на лъжата е истина. Може би по този път истината може някой ден да стигне до вестник "Политически Анализи". Тогава главният редактор ще бъде уволнен и вместо да снима чалга певци как се къпят в басейна на скъпата му вила, ще чисти басейните на още по-големите лъжци.