Продължение Девет

Още едно парче от книгата.

_________________________

Час по-късно Франк отново се домъкна да досажда. Джони още беше ядосан на наглото инженерче и първата му реакция беше да го изгони. Все пак, като видя угодническото му изражение, размисли и реши да го остави. Помисли си: "Нека тези леваци от Onlysoft да видят как работят професионалистите от ЦРУ."

Франк пристъпи плахо и попита с мазен глас:

– Как е? Сигурно ви е много трудно да работите с този селяндур. Що ли не ни се падна да работим с представител на някоя от по-интелигентните нации? – попита Франк, който подобно на Джони мразеше българите.

Главният инженер на Onlysoft имаше български корени, но това не намаляваше омразата му към тази страна, а дори я засилваше. Както се казва: "Пази боже, сляпо да прогледне!"

Джони погледна към Франк и му заговори с наставнически тон:

– Няма значение какъв е обекта. Вече започнахме преговорите. Попитахме го за формулата на Изкуствения Интелект и той ни каза, че не разбира за какво му говорим. Обяснихме му, че имаме надеждни разузнавателни данни, според които той знае тази формула или ако не я знае, то поне има потенциала да я измисли.
– И какво ви отговори обекта? – попита Франк с леко разтреперан глас.
– Каза, че за сега не е измислял никаква подобна формула, но като я измисли ние ще сме първите, на които ще я каже.
– Чудесно! – зарадва се Франк. – Остава само да чакаме да измисли формулата.
– Ние обаче, вместо да чакаме го попитахме дали един милион долара биха му помогнали да мисли малко по-бързо.
– И той какво? – попита Франк, в чийто глас се долавяха нотки на безпокойство.
– Той каза, че за един милион не би си дал труда да измислил дори и формулата на крем карамела.
– Нагъл български мошеник! – не се сдържа Франк. – Иска да измъкне пари от американските данъкоплатци. Това българите са ужасни хора. Сигурен съм, че този селяндур си няма и понятие как да измисли формулата, но това не му пречи да се пазари и да ни изнудва.

– Това не е проблем. – каза самодоволно Джони. – Какви ли не са ми минали през ръцете. Ще се справя и с този.
– И как реагирахте на тази наглост? – полюбопитства Франк.
– Ами, нищо. Предложихме му милиард и той сериозно се замисли. Чакам всеки момент да ми съобщят решението му.

В момента Джони не работеше директно с обекта, а управляваше процеса дистанционно. В ухото си той имаше една малка слушалка, в която току що му съобщиха, че Гочо си чопли носа, което издаваше, че в главата му се развива сериозна мисловна дейност.

– Ама вие, действително ли сте готови да му дадете милиард? – полюбопитства Франк.
– Е, не, разбира се. Няма да му дадем толкова много пари, но ще му предоставим документи, в които пише че Гочо е щастливия собственик на един милиард долара.
– Ами ако не иска хартиени документи. Може да поиска да му дадете парите в злато.
– И това не би ни затруднило. – отговори Джони. – Ще му докараме десетина тира със злато и като ни даде формулата ще си ги приберем обратно.

В този момент докладваха нещо неприятно на Джони. Той погледна ядосано към Франк и каза:
– Този селяндур ни разиграва. Отказал е. Казал е, че един милиард долара са ужасно много пари, но колкото и да му дадем няма как това да му помогне да започне да мисли по-бързо.
– Все пак, изглежда че има някои неща, които с пари не могат да се купят. – каза Франк, които не звучеше много убедително в този момент.
– Дали да не пробваме да му предложим трилион? – попита Джони. – Все едно е дали ще го излъжем че е милиардер или че е трилионер.
– И това няма да помогне. – усмихна се Франк. – Сбъркахте, че започнахте с милион. Това са твърде много пари. Гочо просто не може да си представи такава сума. За него милион, билион, трилион е все едно. Ако бяхте започнали с хиляда долара, той щеше да откаже, но после на милион щеше да кандиса.

Джони се подразни, заради това че инженера отново се оказа прав. Действително бяха надценили Гочо, като си мислеха, че той знае колко е един милион долара. За жалост, доцента никога не беше си купувал яхта за милион, нито обувки за хиляда долара. В света на Гочо един милион звучеше абстрактно и непонятно.

– Прав си. – засмя се Джони. – И с трилион няма да стане. Пък и представяш ли си в челото на следващата класация на най-богатите да стоят трилионерите Били и Гочо?

Сравнението между Гочо и Били беше индиректна обида за шефа на Франк и затова инженер Христов пропусна тази шега покрай ушите си, за да не му се наложи спешно да си търси нова работа.

– Нищо, имам друга идея! – хитро се усмихна Джони. – Ще му предложим нещо друго вместо пари. Всеки човек си има цена, но не винаги тя е в злато. Просто трябва да видим какво най-силно желае Гочо и да му го предложим.
– Той е един елементарен човек без никакви особени мечти и желания. – каза Франк, чието шеговито настроение изчезна на момента.
– Не е съвсем така. Тук в досието му пише, че той е влюбен в Ани и иска да се оженят и да си имат деца.
– Е, да, но той иска не просто да се ожени за Ани, а да се оженят по любов. Как можем да накараме чалга певицата Ани да се влюби в човек като Гочо. Това не е по силите никому. Дори и ЦРУ не може да се справи с подобна задача.
– Много ни подценяваш. – каза Джони. – Имам план. За да обикне Ани Гочо е нужно той от никой да стане някой. Ние ще го направим чалга продуцент и по този начин той ще спечели сърцето й.
– Но това е невъзможно – запротестира Франк. – В българския попфолк изискванията са изключително високи. Вече от чалга певиците се иска изключително много, сега от тях се иска дори и да могат да пеят.
– От певиците може да се изисква много, но от продуцентите се иска само да имат пари и дебел тумбак. Пари ще му дадем, а тумбака той си го има по природа.
– Все пак, трябва да има някакво понятие от музика, а както е известно Гочо е музикален инвалид.
– Не, бъркаш – поправи го Джони. – Той не е музикален, а сексуален инвалид. Погледни досието му.
– Не, вие бъркате. На втора страница пише, че е сексуален инвалид, но ако отворите на страница осемнадесета ще видите, че той с музиката се справя дори по-зле отколкото със секса.

Джони погледна документа. Да, действително така пишеше. Не трябваше такъв строго секретен документ какъвто е разузнавателното досие на Гочо да се предоставя на тъпаците от Onlysoft. Сега се оказа, че едно инженерче може да е по-добре информирано от директора на ЦРУ.

– Както и да е – съгласи се Джони. – Действително пише, че е музикален инвалид, но това няма никакво значение. ЦРУ е успяло да издигне хиляди некадърници до най-отговорните постове, ще успеем да издигнем и Гочо.
– Но разберете, Гочо няма да иска да стане попфолк продуцент. Тук пише, че той мрази чалгата.
– Този път ти си този, който не е прочел внимателно. Пише, че Гочо е леко раздвоен. От една страна той мрази чалгата, но от друга обожава чалга певиците. Сигурен съм, че той ще хареса тази нова длъжност. В крайна сметка хората не стават попфолк продуценти, за да слушат чалга, а за да чукат чалга певици.

– Вие лично ли ще му предложите тази сделка? – попита инженер Христов.
– Ех, Франк. Ние тук в ЦРУ да не сме аматьори като вас от Onlysoft. Нищо подобно, тук използваме класическите разузнавателни тактики. В случая с Гочо ние му прилагаме схемата на доброто и лошото ченге. Вероятно се сещаш, че аз съм лошото, а доброто ще бъде изиграно от агент 0013.
– Агент 0013 не беше ли онази ослепителна блондинка, която пуснахте на Гочо като примамка?

Джони кимна самодоволно.

– Чух, че Гочо нещо не харесал циците на агент 0013. – язвително подхвърли Франк.
– Не е точно така. Напротив, много ги е харесал, само дето на пипане му се сторили малко твърдички.

Всъщност, в цялото ЦРУ никой не ги харесваше как са на пипане. Единствен Джони намира тези цици за OK, но той си е малко извратен.

– Смятате ли, че агент 0013 е подходяща за тази задача? – попита Франк.
– Разбира, те с Гочо вече се познават. Дори може да се каже, че те двамата вече са интимни.
– Едва ли опипването на едни силиконови цици може да се нарече интимност. – заяде се Франк.
– Защо да не е интимност. "Трохата за гладния е пир", а за Гочо докосването до която и да е цица си е направо секс.

Франк си помисли, че щом директорът на ЦРУ е започнал да цитира Шекспир, то очевидно работите не вървят на добре. Инженерът пренебрегна романтиката която струеше от мистър Джонсън и твърдо му каза:
– Според мен агент 0013 си е една обикновена курва и не е редно да й поверяваме такава отговорна задача.

"Колко жестоки са мъжете." – помисли си Джони. – "Когато една жена работи със задника си за родината, всички я смятат за курва. Друго щеше да е, ако беше мъж, който чука бабички. Тогава всички щяха да кажат, че той е герой, истински разузнавач и може би дори щяха да му издигнат паметник."

– Късно е да обсъждаме този въпрос. В момента тя вече кандърдисва Гочо да се ожени за Ани.
– Но вие, все пак, пропускате един важен момент. Забравяте, че Ани не може да има деца, а за Гочо това е много важно.

Сега дойде ред на Джони да се притесни:
– Защо да не може да има деца? – промърмори той.
– Ами защото тя е решила да отстрани по оперативен път детеродните си органи, за да не пречат на вагиналната й кариера.
– Каква е тази вагинална кариера, за какво става дума?

За пореден път главния инженер на Onlysoft се оказваше по-добре информиран от директора на ЦРУ.

– Българските чалга певици развиват кариера в три основни направления. Става дума за тяхната орална, анална и вагинална кариера. – каза Франк, който очевидно беше добре информиран по тези въпроси.
– Може би имаш предвид вокална, а не орална кариера? – попита Джони, който не беше съвсем наясно как се става чалга певица.
– Не, вокалната кариера е нещо друго. Тя също е важна, но не чак дотолкова.
– Добре, но как детеродните органи могат да пречат на вагиналната кариера на една певица. Може би имаш предвид риска от нежелано забременяване.
– Не – обясни Франк. – не в това е проблемът. Откакто един гаден българин изобрети хапчето антибебе, вече няма риск от нежелана бременност.

Да, така е. Зад всички злини на този свят стоят българи. Хапчето антибебе не прави изключение. Действително, това изобретение ни отърва от нежелателната бременност, но вредата която то нанесе е много по-голяма от ползата. Най-лошото е, че секса се обезсмисли. Представете си, че играете на руска рулетка с празен пистолет. На пръв поглед изглежда, че всичко си е по старому, но когато няма риск пистолета на гръмне играта става скучна и безинтересна.

Ти читателю сега вероятно ще ме поправиш и ще кажеш, че мръсника създал хапчето не е българин, а български евреин. Недей така. Щом е за добро е българин, а щом е за лошо веднага става евреин. Нека приемем, че всички родени в България са българи, независимо от това дали това ни харесва или не.

– Добре – каза Джони. – Защо тогава детеродните органи да пречат.
– Много просто, проблемът е във венерическите болести. Учените са установили, че колкото повече полови органи имаш, толкова по-голяма е вероятността да пипнеш нещо, което се предава по полов път.
– Искаш да кажеш, че с цел привенция от такива болести, Ани си е изрязала половите органи.
– Е, не всичките полови органи, а само детеродните. Тоест, може да се чука, но не може да ражда.
– Това е хитро – замисли се Джони. – Хем не забременява, хем венерическите й болести са по-малко.
– Лошото е само, че при това положение Гочо няма да иска да се ожени за нея.
– Няма проблем – усмихна се Джони. – Преди малко ми докладваха. Ани е била достатъчно умна преди да се подложи на тази операция да замрази няколко свои яйцеклетки. В момента наш екип е изпратен да донесе яйцата на Ани. Ще вземем сперма от Гочо и ще направим процедурата инвитро.
– Добре, но Ани не само, че не може да забременее. Тя въобще не може да износи бебето.
– И за това е помислено. – каза Джони. – Ще поставим яйцеклетката в един от нашите специални агенти, който ще я износи.
– Ако сте решили да възложите и тази задача на агент 0013, то ще трябва да научите бебето да бозае силикон.

Франк сякаш се дразнеше от това, че всички проблеми се решават със светкавична бързина и затова ненужно се заяждаше с директора на ЦРУ.

Настъпи кратко мълчание. Инженер Христов си представи чудовището, което ще се получи след като кръстосат български математик с чалга певица и потръпна от ужас. Джони също потръпна, но не от тази мисъл, а от това което му съобщиха в слушалката. Той се обърна към Франк и каза:
– Случило се е голямо нещастие. Някой е откраднал яйцата на Ани.

На кого ли му бяха изтрябвали нейните яйца. Въобще, случваха се странни неща. Първо някой се опита да убие Гочо, а сега някой крадеше яйцата на Ани. Дали пък няма някой, който да иска да им попречи да разберат формулата на Изкуствения Интелект? Тези от ЦРУ не са особено умни, но Джони определено започваше нещо да подозира.

– Явно нещата няма да станат толкова лесно, колкото ни се иска – въздъхна Франк.
– Нищо подобно. – ухили се Джони. – Решението е намерено. Тъкмо що ми докладваха. Не са ни нужни нейните яйцеклетки. Нашите учени вече са в състояние да направят бебе от която и да е човешка клетка. Ще вземат една обикновена клетка от вагината й и ще вкарат ДНК-то на Ани в една яйцеклетка взета от агент 0013. Резултата ще е яйцеклетка с наследствената информация на Ани. Само да те питам, изгората на Гочо, вагина поне има ли?
– Няма проблеми – каза Франк. – Има си вагина разбира се, но защо ще взимат ДНК от там щом всяка клетка е подходяща.
– Не знам, изглежда че от там им е най-лесно. Тяхна си работа.

– Нещо цялата тая работа ми изглежда съмнителна – зафилософства Франк. – в човешките клетки има 23 двойки хромозоми, докато в яйцеклетката има само 23 хромозоми, тоест от всяка двойка по една хромозома. Как вашите специалисти ще изхвърлят 23 от всичките 46 хромозоми?
– Имаме си технология за това. – важно заяви Джони. – Тук идва и най-хубавото в цялата работа. При това изхвърляне няма да махаме случайна хромозома, както е в природата, а ще подберем възможно най-добрата комбинация, така че резултата от кръстоската между Гочо и Ани да не е чак толкова трагичен, колкото очакваш.
– Искате да кажете, че това което ще направите няма да е тяхно дете, а ще е някакъв биоробот.
– Нищо подобно. Детето ще си е тяхно. Да вземем например цвета на очите. Те и двамата са чернооки, но всяко четвърто тяхно дете ще е синеоко.
– Защо? – попита Франк.
– Защо, не знам защо, нещо там с гените и хромозомите. Важното е, че ние ще им направим синеоко бебе от първия път, без да ги караме да раждат три чернооки преди това.

Франк разбра, че Джони си няма и понятие от генетика, но въпреки това беше готов да запретне ръкави и да започне да се бърка в божиите работи. Той смяташе, че го прави за добро и че по този начин ще създаде нещо що годе приемливо, но всъщност щеше да създаде нещо наистина ужасно. Представете си човек без дефекти, какво може да е по-лошо от това?

Както често се случва в живота, когато всички проблеми са решени, тогава идва последната непреодолима пречка. Така стана и в този случай. Тъкмо Джони си тананикаше весело, когато му съобщиха, че Гочо е отказал да се жени за Ани. Казал е на агент 0013, че вече не обича въпросната дама и че няма никакво намерение нито да се жени за нея, нито да се размножава с нея.

– Защо, защо ние мъжете сме толкова непостоянни. – вайкаше се директора на ЦРУ.
– Така е с любовта – успокои го Франк. – Днес си влюбен и не можеш да живееш без любимия човек, а утре гледаш същия този човек и се питаш: "Боже, какво ли съм видял в тази крава?"

Продължение Осем

Следващото парче от книгата.

_________________________

Гочо се събуди на някакво много странно място. Изведнъж в него се появи странното усещане, че вече не е в Созопол. Незнайно защо му се струваше, че се е събудил в Страната на неограничените възможности. Това е твърде невероятно, защото си спомняше как заспа в една лимузина, която беше паркирана на созополския плаж.

Няма как от Созопол да се е телепортирал в Щатите, но въпреки това странното усещане продължава да го гложди. Всичко около него е някак си твърде американско. Намира се в някакво помещение без прозорци, дали е мазе или небостъргач, никой не може да му каже. Все пак това не е някое мръсно и мрачно балканско мазе, с каквито Гочо е свикнал. Това помещение е много различно. Цялото е окъпано от ярка изкуствена светлина и освен това е невероятно чисто. Наоколо Гочо не вижда нито един микроб. Не само че не ги вижда, микроби действително няма. Отвсякъде струи чистота. Всичко е стерилно, пода, тавана, странната апаратура и най-вече смешното плешиво човече, което се взира в един от мониторите.

Вие вече се досещате, че странното място е централата на ЦРУ и че смешното плешиво човече е Джони, който се подготвя за изпълнението на важна задача, поставена му лично от Маман.

За какво мисли в момента Джони? Може би за предстоящата задача? Не, не мисли за това. Може би си мисли за програмата за унищожаване на българите? Не, в момента въобще не му е до това, а и тази програма остана на заден план във връзка с изникналите по-спешни проблеми. В момента Джони си мисли колко приятно е чувството на облекчение, което човек изпитва след като е посетил тоалетната по голяма нужда. Както виждате, понякога великите хора във велики моменти си мислят за съвсем обикновени житейски неща.

Джони забеляза, че обекта се е събудил. Трябва да започне интервюто преди още Гочо да се е стресирал. Джони обича работата си и държи да изпипа всеки детайл. Особено важно е обекта да не се подлага на излишен стрес. Можеше да изпрати няколко яки момчета, които да хванат Гочо и да го натоварят на самолета за Щатите, но това не е стила на мистър Джонсън. Вместо това, той изпрати една очарователна блондинка, която да го подмами. Такъв си беше Джони, обичаше да пипа с кадифени ръкавици.

Тъкмо Джони да започне работа, в стаята нахлу Франк и яростно извика:
– Веднага прекратете разпита! Обекта няма да издържи!

Джони направи знак на инженерчето да не оревава ортаклъка и ловко го избута навън от стаята.

В този момент мистър Джонсън беше направо бесен. Как може този невежа от Onlysoft да нахлува в кабинета му и да стресира обекта. ЦРУ и Onlysoft работеха в тясно сътрудничество и координация, но явно нещата бяха отишли твърде далеч.

– Как така обекта няма да издържи? – ядосано попита Джони. – Как си позволяваш да нахлуваш в кабинета ми докато работя?
– Обекта няма да издържи! – задъхано повтори Франк. – Машината на времето предсказа, че Гочо няма да издържи на изтезанията и ще ритне камбаната преди да ни е свършил работа.
– Глупости, ние тук да не сме някакви обикновени садисти. Тук всичко е поставено на научна основа. Следим кръвното налягане, пулса и още стотина други характеристики. Няма как да ритне камбаната без аз да съм му разрешил. До сега не съм изпуснал никого, няма да изпусна и този здравеняк.

В този момент Джони гледаше много лошо. Той не е обикновен разузнавач, а преди всичко е творец. В момента той се чувства като художник, на когото му издърпват платното от ръцете. Представете си Микеланджело, който стои пред мраморния блок и се готви да извае шедьовъра си Давид. Как би се почувствал той, ако точно в този момент от накъде изскочи някой гаден жрец и му изкрещи: "Недей да започваш! Звездите предсказаха, че още при първия удар на длетото мрамора ще се пръсне на безброй парчета!"

Въпреки всичко Джони не можеше да не се подчини. Всички вярваха на тъпата машина на времето и той не можеше да пренебрегне това предсказание. Освен това не беше съвсем вярно, че никого до сега не е изпускал. Джони още си спомняше един проклет старец, който твърдо беше решил да надделее и да не каже нищо. Е, стареца каза доста, но успя да се измъкне преди края на интервюто.

Все пак, стареца беше с болно сърце и живееше живот на заем, докато Гочо е в цветисто здраве и като изключим наднорменото му тегло, нямаше никакви причини за безпокойство.

– Сигурен ли си, че вашата машина нещо не е прегряла. Не е възможно да умре! Ще работя с него изключително внимателно. Ще видиш, че до час ще си е признал всичко.
– Съжалявам мистър Джонсън, но машината на времето не може да греши. Освен това, не сте разбрал, няма да го караме да признава каквото и да било. Искаме от него да намери формулата на Изкуствения Интелект, която той всъщност още не знае и вероятно никога няма да разбере.
– Тъй де, ясно. Няма да го караме да признава, а да се съгласи да сътрудничи и да ни снесе нужната ни информация.
– Не става дума за снасяне на информация. Машината на времето каза, че Гочо има потенциала да открие формулата на Изкуствения Интелект. За да реализира този свой потенциал на него ще му трябват години спокойна работа. Няма как това да стане с изтезания.
– От опит знам, че болката има силно стимулиращо въздействие върху индивида и той открива, че знае неща, за които дори и не подозира. Оставете ме да поработя върху него и ще получите формулата.

Франк остана неумолим:
– За съжаление, обекта няма да издържи. Оказа се, че Гочо е развил резистентност към болката. Това ние не го знаехме, но слава богу, с помощта на квантовия компютър открихме проблема.
– И как така Гочо е станал резистентен към болката? – осъмни се мистър Джонсън. – Толкова години работа в ЦРУ и досега не съм срещнал нито един такъв случай.
– Всяко нещо си има обяснение. В случая вината е на една брадавица, която Гочо се опитвал да излекува. Той толкова искал да се отърве от този кожен дефект, че се е опитвал да я гори с какво ли не. Всичко, като се започне с течен азот и се стигне до течно олово.
– И какво, махнал ли е брадавицата? – попита Джони, който не се замисли, че това всъщност няма никакво значение.
– Не, не е успял. Брадавицата така и си е останала, но покрай това лечение Гочо е свикнал да понася огромна болка и затова не е подходящ за интензивен разпит.
– Искаш да кажеш, че този дебелак е толкова суетен, че е готов да си причини нечовешка болка, само и само, за да се отърве от една брадавица.– Така е. – обясни Франк. – Суетността не е свързана с външния вид. Често грозните хора са много по-суетни от красивите.
– Добре де. – упорстваше Джон. – Щом не е умрял от болка докато си е махал брадавицата. Защо смятате, че точно сега ще вземе да се гътне?

– Има и още една причина. Гочо е загубил волята си за живот. Машината проучи неговото емоционално състояние и установи, че Гочо иска да умре, а когато някои иска да си отиде, то той си отива и нищо не може да го спре.
– Добре де. – отстъпи Джон. – Щом не може, не може. Няма да го разпитваме.

Нямаше как да не отстъпи. Джони не обича да причинява болка и затова винаги максимално щади обекта. Въпреки това, когато работи с българи, той има навика малко да се поувлича. Що ли така не ги обича особено много българите? Ами, може би защото твърде добре ги познава. На младини мистър Джонсън беше изпратен като разузнавач в България. Това беше най-гадния период от живота му. Трябваше да лежи в калта край едно българско военно летище и да снима самолетите. Това, беше адски безсмислена задача, защото е ясно, че в България няма да кацне нищо достойно за фотоапарата на разузнавач като него. Тогава българите летяха със старите руски самолети, същите с които летят и сега. Освен това, българската кал беше невероятно лепкава и беше отврат да се въргаляш в нея. Въпреки всичко, най-гадното нещо в България не беше калта, а хората. Оттогава Джони намрази българите. Това бяха едни хитри и коварни хора, които само се чудят как да те измамят и окрадат.

Имаше и още една причина поради която мистър Джонсън отстъпи. Ако станеше някой гаф Маман щеше да побеснее и да излее яда си върху него. Той дори не искаше да си помисли какво наказание би му наложила тя. Може да се окаже, че мъченията на които той е подложил Гочо са нищо в сравнение с това, което ще му спретне Черната вдовица. Тя определено беше жена с въображение и умееше да си отмъщава. Затова никой разумен човек не иска да предизвиква гневът й, а Джони беше един от най-разумните.

– Добре, щом не може с директно интервю ще опитаме с кандърма. Сигурно има какво да предложим на Гочо в замяна на формулата на Изкуствения Интелект.

Мистър Джонсън вдигна телефона и даде някакви указания.

Продължение Седем

Отдавна не съм сядал да пиша, а бях обещал да доразкажа историята. Продължавам разказа, както си му е редът, с убийство. Щеше ми се след толкова дълго прекъсване да започна с нещо по-весело и по-забавно, но като огледах какво остава да се напише до края ми се стори, че най-веселото и най-забавното е убийството.

Използвам случая да поздравя един приятел по случай рождения му ден. Вчера той ме покани на бира, а се оказа че съм поканен на тържество за рождения му ден. Аз както обикновено не бях в час и не носех подарък, затова сега специално ще го поздравя чрез тази радио точка.

Преди време, един от читателите се оплака, че за Бай Георги са отделени само три странички. За съжаление, само след още две страници Бай Георги ще умре. Уви, такава е съдбата на второстепенните герой. Ето ги тези страници.

___________________________________


Качиха се горе, където Гочо набързо притопли лучената супа, с която щеше да гощава Бай Георги. След това сипа щедро в единствената паница и сервира порцията заедно с единствената лъжица, която имаше. Ще кажете: "Толкова ли е беден Гочо, че има само една паница и само една лъжица?" Абе, не. Не е чак толкова беден. Всъщност той имаш много паници, но една по една те се чупеха и сега беше останала само една едничка. Къде отидоха лъжиците Гочо така и не разбра, но затова пък чашите бяха много повече от това, което му е нужно.

– Седни Бай Георги да хапнеш. Аз ще потърся едни чисти чорапи, за да се обуя и ще хапана след малко.

Бай Георги не чака да му се молят, а бързо седна на единствения стол и жадно засърба вкусната лучена супа. През това време Гочо се завря под леглото да търси чисти чорапи. За стария ерген Гочо "чисти чорапи" не означава непременно да са изпрани. Достатъчно е да не са обувани известно време и това беше достатъчно Гочо да ги приеме за условно чисти.

По принцип по улиците Гочо си ходи бос, но когато си е вкъщи, той е свикнал като истински джентълмен да обуе чорапи и чехли. Точно в момента му беше трудно да намери под леглото това което търси, макар че целия се беше наврял в прахта под дюшека.

Точно в този момент звънна мобилния телефон на Гочо.

– Бай Георги, би ли вдигнал. Това дето писука на масата е моят телефон.

Старецът с готовност изпълни молбата на Гочо.
– Слушам – каза Бай Георги, който в този момент си спомняше прекрасните години, когато пиеше уиски и приемаше инструкции за мускулестите момчета.
– С доцент Гочо Гочев ли разговарям? – се чу отсреща в слушалката.
– Да. – каза Бай Георги.

Може би той щеше да добави нещо от рода на: "Да, тук е дома на Гочо Гочев" или "Да, той е тук, сега ще ви се обади." За съжаление стареца не успя нищо повече да каже, защото се чу пукот и мозъкът му излетя през едно отверстие, което незнайно как се беше появило в черепа му.

"Странно, мозъкът не е сив, а червен." – Това е възможно най-шантавата мисъл, която може да му хрумне на човек в подобен момент, но точно това в момента минава през главата на Гочо. По-естествено би било да си каже: "Това куршум ли беше?" или "Стреля ли някой и защо?"

Нямаше много време за мислене, защото секунда по-късно врата падна отнесена от нечии мощен ритник и в стаята нахлуха младежи в камуфлажно облекло. Не беше ясно какви са тези младежи и защо са облечени в камуфлажни дрехи, дали за да се скрият сред природата или за да бият още повече на очи? Имаше много въпроси, които Гочо можеше да си зададе в този момент, но той седеше притихнал под леглото и се стараеше да не мисли, сякаш се страхуваше, че мислите му могат да го издадат.

– Някой ни изпревари и току що застреля обекта. – това бяха думите на този който водеше групата. Той не говореше на останалите, а докладваше на някой, който му говори в малката черна слушалка, която е сложил в ухото си.

От там нещо го попитаха и шефа на командосите отговори:
– Определено това е обекта, напълно отговаря на описанието. Стар и много грозен.

Получиха се още някакви указания и командира на групата се разпореди:
– Ти остани да охраняваш трупа. Аз и останалите отиваме да хванем снайпериста.

Командосите изчезнаха със скоростта, с която се бяха появили. Остана само един, но и той излезе от стаята и застана пред вратата. Явно мястото до пресния труп му се стори твърде проветриво за куршуми. Освен това, от стълбището той можеше спокойно да наблюдава трупа на Бай Георги от безопасно разстояние през счупената врата.

Това позволи на Гочо да изчезне. Ще кажете: "Как, нали вратата се охранява от някакъв професионален главорез." Да, но освен вратата имаше и друг път за измъкване и това беше тайната шахта останала след поредната антитерористична операция. Върху блока на Гочо бяха пуснали бомба, то тя не избухна, защото беше китайско производство. Малко странно беше това, че ЦРУ използва при антитерористичните си операции бомби произведени в Китай. Всъщност имаше специален закон, който казва че бомбите който се пускат над главите на българите задължително трябва да са произведени в Америка. Така е, но законите на монетаризма стоят над националните закони и затова бомбите ги правеха в Китай, след това ги изпращаха в Америка, където им удряха по една щампа "Made in USA" и чак тогава ги пускаха над главата на Гочо.

Ще си кажете: "Нищо чудно тогава, че бомбата не е гръмнала. Всички китайски стоки са боклук!" Нищо подобно. Китайските стоки са си много добри и техните бомби по нищо не отстъпват на произведените в Америка. Причината, поради която запалителното устройство отказа, е другаде. Тази бомба беше сглобена от стар китайски комунист, който е закърмен с идеите на Мао и твърдо вярва, че американците са изедници и потисници и ползват тези бомби, за да тероризират работническата класа. Затова старият комунист извърши саботаж при сглобяването на бомбата. По-късно саботажът беше разкрит и сега същият китаец вместо бомби произвежда бонбони. Това е много лошо за него защото при бонбоните надницата е наполовина. Старият комунист си мисли, че е постъпил правилно като е спасил живота на достойни синове на великата работническа класа. Ако знаеше, че всъщност е спасил търтей като Гочо и приятеля му Петьо, то тогава той сигурно би съжалил за саможертвата си, но слава богу, нямаше как китаеца да разбере кого точно е спасил.

Когато падна бомбата, тя вместо да разруши цялата сграда и да освободи терена за ново строителство, вместо това, тя направи само една дупка започваща от покрива и стигаща чак до стриптийз бара, който е в мазето на блока. Дупката си стоеше и никой не си беше дал труда да я запуши. Гочо само беше придърпал леглото си така, че да я скрие, а на тавана беше залепил вестници, за да не я вижда. Не че на Гочо му пречеше да вижда дупка на тавана, но точно над него живееше едно чудовище от женски пол. Гочо се страхуваше да не погледне случайно под полата й, а това е нещо което би могло да го направи импотентен до края на живота му.

Та, въпросната дупка беше тайния шахта, през която Гочо изчезна. Без да се замисля, той се търколи и полетя надолу.

***

През това време Петьо лежеше в леглото си и четеше наръчник за ограбване на египетски гробници. Разбира се, годината е 2010 и всички гробници са вече ограбени, особено египетските, но археолозите като Петьо още се надяват да открият нещо ново и да го оплячкосат, както си му е редът.

На вън на стълбището се чу тропот на крака, които отиваха нагоре и след малко тропот на крака, които отиваха надолу. Петьо игнорира тези шумове, но в следващия момент в леглото му се стовари тежкото туловище на Гочо. Това беше нещо, което Петьо не можа да игнорира. Гочо не каза нищо, само му направи знак да си мълчи, пъхна се под леглото, на което лежеше археолога и продължи надолу.

Петьо остана доста шашнат, още повече че в следващият момент някой започна да разбива вратата на апартамента му. Очевидно Гочо бягаше от някого и щом сто и десет килограмовият Гочо се изнася панически, то инстинкта на шейсет килограмовия Петьо беше да си плюе на петите и да тръгне след Гочо.

Двамата набързо слязоха още три етажа до мазето и от там през сервизните помещения на стриптийз бара минаха в съседния блок, а от там се измъкнаха като минаха през цепнатини и ниши, които бяха известни само на тях и на бойците от съпротивата.

Когато вече бяха достатъчно далеч и очевидно бяха избягали от преследвачите си, Петьо спря, пое си дъх и зададе логичния въпрос:
– Защо бягаме?
– Не знам! – отговори Гочо, който в този момент беше напълно откровен.

Единственото, което знаеше е че някой застреля Бай Георги на масата в собствената му боксониера. Това беше изстрел на професионалист, който със снайпер му беше пръснал мозъка от разстояние повече от седем метра. Ще кажете: "Седем метра е нищо. За такова разстояние не ти е нужен снайпер, можеш да го уцелиш дори и с воден пистолет." Всъщност, действително разстоянието е нищожно, защото след уплътняването на София разстоянията между сградите са толкова малки, че комшиите от съседните сгради могат да си говорят и дори да си подхвърлят разни неща един на друг.

Въпреки това, този убиец несъмнено беше професионалист, защото точно пред прозореца на Гочо висеше един джип. Ще попитате: "Как така пред прозорците висят джипове?" Ами, нямаше достатъчно места за паркиране и затова хората закачаха на вериги колите си да висят над улицата и между блоковете висяха джипове като прани гащи.

Това означава, че въпросния професионалист беше гръмнал Бай Георги през тъмните стъкла на джипа. Но защо, кой ще тръгне да гърми със снайпер по един безпомощен старец, който от години седи на улицата и пие антифриз. И защо го застреляха точно когато беше в апартамента на Гочо. Може би това беше свързано с тъмното минало на Бай Георги и на някогашните му връзки с мафията, а може би някой искаше да гръмне Гочо, но погрешка беше опукал стареца.

Различни версии минаваха през главата на Гочо. Инстинктът му подсказваше, че този куршум бе адресиран за него. Всъщност това не беше инстинкт, просто Гочо си мислеше, че той е център на вселената и че всичко на този свят непременно и задължително се върти около него.

Добре, ако са искали да убият него, то кой би го направил. Кому ще е нужно да гърми един стар доцент по математика. Може би някой скъсан студент? Невъзможно, Гочо не късаше никого. Необикновените Диференциални Уравнения бяха твърде сложна материя, която не беше понятна никому и затова неразбирането на материала не беше достатъчен мотив за доцента за да скъса когото и да било. Дори и да скъсаше някой студент, то той би отишъл с кутия бонбони при секретарката на факултета и би уредил въпроса. Гочо не обичаше дебелата секретарка и затова не късаше студенти, като по този начин я лишаваше от порцията й бонбони.

Гочо разказа на Петьо малкото, което знаеше. Двамата обсъдиха въпроса и единодушно решиха, че е разумно Гочо да се покрие за известно време, докато се разбере какво става. Петьо му даде всичките си пари, които имаше в себе си и го прегърна драматично, защото не знаеше дали ще види отново стария си приятел.

Разбраха се Петьо да се отърве от трупа на Бай Георги, за да нямат излишни разправии с властите. На другия ден всичко беше спокойно и никой не търсеше нито Гочо нито Бай Георги и затова Петьо даде десет лева на циганите да закопаят някъде бедния старец. Разбира се, на тях им домъчня да изхвърлят толкова много месо и не го закопаха. Какво си мислите, че го изядоха? Нищо подобно, циганите не са човекоядци, те разфасоваха Бай Георги и го продадоха на българите, които също не са човекоядци, но изядоха Бай Георги като си мислеха, че консумират свинско месо. Вярно, личеше си, че месото е от малко стара свиня, но умъртвена по европейски, тоест безболезнено и хуманно, без дори да разбере че умира. Между другото, последното действително беше така, защото Бай Георги умря за секунда без дори да разбере какво става.

Продължение Шест

Това парче от книгата е посветено на новите технологии и на силикона.

_________________________

След триседмичен преход Гочо се добра до Созопол. Идеята му беше да се смеси в тълпите от туристи и по този начин да се покрие. За съжаление, Гочо не беше идвал в Созопол от много години, а през това време нещата тук силно се бяха изменили. По времето на строителния бум всичко беше застроено и покрито с хотели. Морето не можеше въобще да се види, срито от гората бетонни стени. Всички дървета бяха изсечени, за да има повече място туристите да си паркират колите. Златният пясък беше превърнат в сив бетон, а на мястото на красивите дюни бяха построени ресторанти и стриптийз барове.

Ех, къде остана онзи Созопол. Тогава по дюните имаше много повече стриптийз, при това съвсем безплатен, а сега, сега Созопол стана по-гадно място дори и от София. Резултата от техническия прогрес се изрази в това, че туристите лека полека избягаха от тази дупка и Созопол напълно запустя.

Когато дойдоха турците нещата сериозно се подобриха. Те разрушиха повечето хотели. От плажа разкараха всичко. Изринаха сивия бетон и докараха изкуствен пясък. Сега мястото изглеждаше доста сносно, но туристите ги нямаше. Въобще в икономиката винаги е имало голяма инерция. Много трудно е да изгониш туристите от един курорт. Те са си свикнали всяка година да ходят на едно и също място и колко и да им осираш пейзажа, те продължават да идват. Въпреки всичко, веднъж изгониш ли ги, после е двойно по-трудно да ги върнеш обратно. Затова Созопол продължаваше да е празен и Гочо нямаше как да се скрие в тълпа от туристи.

Той излезе на един съвсем пуст плаж. Единствената точка, която привлече вниманието му беше един бар, зад който дремеше един стар турчин. Тук като казваме стар, трябва да имате предвид, че всичко е относително. Турчина беше по-млад от Гочо, но Турция е млада държава и затова турчина е относително стар, докато Гочо е българин, а България е една застаряваща и постепенно умираща нация и затова Гочо е един млад българин.

Гочо се доближи, но предпочете да не буди бармана, защото нямаше пари, за да се глези с коктейли, а и не искаше излишно да привлича вниманието към себе си. На пустия бряг едрата Гочова осанка изглеждаше като муха в кисело мляко и в момента той си мисли дали не е по-добре да потърси друго прикритие. Точно в този момент, някакси от нищото, се появи една ослепителна блондинка и се доближи до Гочо.

Блондинката започна да флиртува с Гочо, което си беше много странно защото такава мадама би погледнала към него само ако той е последният мъж останал на планетата Земя. А дали пък наистина той не е последният? Нямаше никой друг, освен турчина зад бара.

Мадамата предложи на Гочо да я придружи до нейната лимузина. Той почувства, че нещо не е наред, но не можа да й откаже. Гочо беше привлечен към блондинката, така както лампата привлича пеперудата. Сигурно пеперудите чувстват, че лампата ще им изгори крилата, но не могат да устоят на съблазънта. По същия начин Гочо не можа да откаже и покорно тръгна след нея.

Двамата влезнаха в лимузината, затвориха вратата и останаха сами. Гочо се оказа в ситуация, в каквато отдавна не е изпадал. Той не мисли дълго и веднага пъхна ръцете си под лилавата й блуза. Знам, че всички сте затаили дъх и очаквате да разберете какво ще се случи в този момент. Знам, че това е най-интересното място в книгата, но както вече сте свикнали, точно в най-интересният момент се спира за рекламна пауза. Чудите се какъв боклук ще ви пробутам. Ами аз продавам, един компилатор за Пролог. Знам, че ти читателю не си програмист, никога до сега не си програмирал и не възнамеряваш да програмираш и за в бъдеще. Знам, че дори и да започнеш да програмираш, то това няма да е на Пролог. Въпреки това, купи си компилатора. Толкова много ненужни боклуци вече си си купил. Един повече или по-малко е абсолютно без значение.

И така, до къде бяхме стигнали? А да, Гочо бръкна под блузката на русата мадама и в този момент се случи чудо. За пръв път през живота на Гочо се случваше той да държи цици и това да не му достави удоволствие! Вярно е, че беше минало много време откакто Гочо за последно беше докоснал женска гръд, но той още помнеше, че циците са нещо мекичко и много приятно за пипане. Тези цици бяха различни, бяха твърди и някак си не можеха да бъдат смачкани. Сякаш това не бяха гърдите на жива жена, а на надуваема кукла. Не че Гочо някога е имал пари да си купи надуваема кукла, но като малък имаше топка за волейбол, която беше също толкова твърда и никак не беше приятна за пипане.

В следващият момент Гочо осъзна жестоката истина. От ЦРУ му бяха пробутали агент с фалшиви цици. Шокът и разочарованието на Гочо бяха огромни, но той не се мъчи дълго, защото секунда по-късно очите му се затвориха и той заспа.

Сигурно си мислите, че това че от ЦРУ са изпратили агент със силиконови цици не е случайно. Вероятно зад всичко това съзирате костеливата ръка на световната конспирация. Всъщност, от ЦРУ нямаха нищо против да му изпратят мадама с истински цици. Дори проблемът не е в това от къде да му намерят такава мацка. ЦРУ е най-великата организация. Те са в състояние да убият президента на Русия по всяко време на денонощието, стига да получат такава заповед. В ЦРУ могат всичко, те могат дори да намерят истинска мадама и да я пратят при Гочо. За съжаление проблемът не е при тях, а е при нашия доцент. Той години на ред е гледал порно и така се е извратил, че ако му бяха пратили истински цици, то той нямаше да им обърне никакво внимание. Нямаше да клъвне на въдицата и нямаше да последва агента до лимузината.

Въобще истината за силикона е по-сложна, отколкото си мислите.

Продължение Пет

Ето следващото парче от мозайката.

_________________________

На другият ден Ани действително се обади на Гочо. Малко по-късно те се срещнаха на улицата пред блока на Ани. На Гочо му се наложи да почака около час, но за Ани това си беше едно съвсем нормално закъснение. Днес тя не е гола, но деколтето й е толкова дълбоко, че сега Гочо вижда много повече от вчера, когато Ани беше увита само с пешкир. Гледката леко го е смутила и в момента той не може да продума нито дума.

– Гочо, искам да те попитам нещо. – заговори Ани. – Ти нали преподаваш нещо в Университета?
Гочо кимна утвърдително и Ани продължи:
– Искам да ми уредиш да си взема изпитите. Тази сесия имам Сулфеж и Оперно пеене. Аз ще си платя колкото трябва, но просто не знам на кого трябва да дам парите.

Гочо въздъхна тъжно, Ани не го търсеше за секс, а за някакъв си банален житейски проблем. На всичкото отгоре той не можеше да й помогне, което допълнително намаляваше шансовете му да получи секс.

– За какво ти е да си даваш парите? – попита Гочо. – Тези изпити и да ги вземеш и да не ги вземеш е все тая.

Гочо добре знаеше, че Университета се е превърнал в една печатница за дипломи, които се продаваха на кило и практически нямаха никаква стойност. Действително можеше да се купи изпит от преподавател, но много по-евтино излизаше да се плати на чиновника, който вписва оценките в главната книга. Дори и това никой вече не го правеше. Хората си купуваха готови дипломи с всичките изпити, както си му е редът.

– Ами трябва ми заради нашите – каза Ани. – Ако разберат, че не съм взела нито един изпит ще ме убият.

Явно че родителите на Ани бяха от онези стари българи, които още вярват, че образованието е ценност и държат дъщеря им да се изучи.

– Не мога да ти помогна. Факултета по Оперно пеене е съвсем нов и аз не познавам тези, които преподават там.

Действително в този нов факултет бяха назначили някакви педераси с обици и меки китки, които Гочо не познаваше и не желаеше да познава. Университета, като всяка уважаваща се печатница, е ориентиран към пазара и печата най-много от тези дипломи, които се продават най-добре. През 2010 вече имаше дипломи за манекен и фотомодел, както и за попфолк певици и продуценти. Дипломите за попфолк продуценти много се търсеха, защото в тази специалност се изучаваха основите на сводничеството. За съжаление се оказа, че чалга певиците нямат интерес към дипломиране в областта на попфолка, а предпочитат да получат дипломи за оперни певици. Не че някоя от тях някога беше ходила на опера, но въпреки това операта им се струваше нещо по-сериозно и по-престижно. Това наложи факултета по Попфолк да се преименува на факултет по Оперно пеене. Именно там се беше записала да следва Ани и там трябваше да взима изпити.

– Добре, кажи на вашите, че си си взела изпитите и те ще са спокойни. – каза Гочо, който много искаше да помогне по някакъв начин.
– Не може – намръщи се Ани. – Ще видят в книжката ми, че ги лъжа.
– Тогава напиши в книжката, че изпитите са взети. Когато ти потрябва действително да отидеш и да се явиш на изпит ще си загубиш книжката и ще си направиш нова.
– Ама може ли така? – зарадва се Ани.
Той вдигна рамене в знак на съгласие.
– А ти можеш ли да ми го напишеш? – каза тя и му подаде студентската си книжка.
– Може – съгласи се Гочо. – Колко да ти пиша?
– Ами, ти за колко ме оценяваш по Сулфеж?
Гочо погледна към дълбокото деколте на Ани и убедено каза:
– Аз така, както те гледам, те оценявам за отличен!
– Не, не – запротестира Ани – Никой няма да повярва. Пиши ми три!
– Хайде поне четири – предложи Гочо.
– Добре, нека по Сулфеж да е четири и три по Оперно пеене.
– Аз съм сигурен, че ти си много добра в оперното пеене. Дай да пишем поне пет.
– Е, добре – отстъпи Ани. – Нека да е четири по Сулфеж и пет по Оперно пеене.

***

Седмица по-късно Гочо отде на гости при приятеля си Петьо. На масата видя вестник "Политически Анализи". През 2010 това беше единственият вестник, който излизаше в България. До преди няколко години имаше десетина различни вестника, в които пишеше едно и също. Когато дойде кризата Мъдреците прецениха, че е безсмислено да печатат десет пъти едно и също и затова редуцираха вестниците до един.

По принцип Гочо вестници не чете, но този път беше заинтригуван от заглавната страница. Водещата статия беше посветена на Ани. С големи букви пишеш: "Нова звезда изгрява на попфолк небосклона!" Материалът беше богато илюстриран със снимки на Ани, която излиза гола до кръста от басейна на главния редактор. Като казваме богато илюстриран, нямаме предвид броя на снимките, а информационното съдържание, което те носят.

Текста на статията далеч не беше толкова интересен, колкото снимките, но все пак Гочо се зачете. Вътре пишеше: "Ани следва Оперно пеене в Софийския Университет. Тази сесия тя успешно е взела всичките си изпити и има пет по Сулфеж и шест по Оперно пеене."

Гочо не можеше да повярва на очите си. Това беше фалшификация на фалшификацията. Някакъв нагъл журналист беше взел оценките написани от Гочо и съвсем небрежно ги беше увеличил с по една единица.

През 2010 никой вече не вярваше на вестниците, по-точно никой вече не вярваше на единственият вестник. Въпреки всичко, Гочо не очакваше, да види своята лъжа, под формата на още по-голяма измама. Той се замисли дали сред всичките тези лъжи няма някой ден да се роди някоя истина. В логиката отрицанието на лъжата е истина. Може би по този път истината може някой ден да стигне до вестник "Политически Анализи". Тогава главният редактор ще бъде уволнен и вместо да снима чалга певци как се къпят в басейна на скъпата му вила, ще чисти басейните на още по-големите лъжци.

Туристически поход „По стъпките на Алеко“

Събрахме се група ентусиасти и решихме всяка първа неделя от месеца да организираме туристически поход.

Идеята е проста. Събираме се между 10:30 и 11 на площадчето пред Боянската църква (старата църква, която е музей, а не новата където пее попа). Точно в 11:00 тръгваме нагоре. За храна си носим сандвичи.

Всеки, който иска да се присъедини е добре дошъл. Можете да се включите в организацията на похода като поканите ваши приятели или като популяризирате идеята по форумите.

Допълнителна информация за похода ще намерите тук в този блог, а на нашата страница във Facebook можете да видите кои са потвърдили, че ще дойдат. Официалния сайт на похода ще бъде www.gocho.org/aleko/.

Нарекохме похода „По стъпките на Алеко“, защото той е човекът, който е поставил началото на организирания туризъм в България. Тоест, идеята за този поход всъщност е негова :-)

Продължение Четири

Вчера се навършиха два месеца откакто пуснахме първата чернова на книгата в Интернет. Това е добър повод да добавим няколко страници към тази история.

_________________________

Най-после извънредното заседание на Съвета започна. В началото директора на ЦРУ изложи основните факти по случая. Китайците бяха направили огромна космическа станция, бяха я заредили с огромно количество вода и сперма и сега там се вихреше страхотна секс оргия. След краткото си резюме Джон Донсън отстъпи думата на председателя.

Черната Вдовица седеше във висок стол, който наподобяваше на трон. Тя знаеше, че във властта, както и в шоу бизнеса, най-важното е да имаш добър реквизит. Затова, тя силно наблягаше на тези неща и най-вече беше наблегнала на дълбокото си деколте, което не можеше да остави безразличен нито един мъдрец. Когато Маман се изправи и заговори, всички замряха в благоговейно мълчание.

Тя започна със стандартното приветствие:
– О вий най-мъдри сред мъдрите! О вий най-знатни сред знатните!

Мъдреците са страхотни комплексари и затова Маман трябва непрекъснато да им четка самочувствието с безсмислени хвалебствия. Така както жените искат от нас непрекъснато да им повтаряме, че са най-красивите и най-желаните, по същият начин Мъдреците искат от своя председател да повдига смачканото им самочувствие с приказки за тяхната значимост.

След като мина етапа на приветствието Маман заговори по същество:
– Днес ние отново се сблъскаме с китайската заплаха. Те първо превзеха производството на детски играчи, но ние веднага ги парирахме като спряхме да правим деца и сега китайците няма на кого да продават тъпите си играчки. За съжаление те не спряха до тук. Едно по едно превзеха леката промишленост, после и тежката, лапнаха електрониката и високите технологии. Малко по малко те ни отнеха всичко, на нас ни остана единствено нашата порно индустрия, а днес виждаме че те са решили да полегнат дори и на това.

Маман разказа на мъдреците как китайците са подготвили порно версия на предаването Big Brother и за по-интересно къщата, в която са заключени участниците всъщност не е къща, а космическа станция.

– Според нашите медиини експерти това ново шоу ще засенчи всички наши порно програми. Това ще бъде края на нашия шоу бизнес! – с тези страшни думи Маман завърши изказването си и в залата се възцари злокобна тишина.

– Чакам да чуя предложения. Има ли начин да се справим с тази заплаха? – Маман погледна строго към залата, но никой не се осмеляваше да вземе думата.

– Можем да обявим, че станцията е заплаха за националната ни сигурност и да я гръмнем. – предложи Джони Донсън, който се притесняваше, че при създалите се обстоятелства столът му може да изстине и затова се чувстваше длъжен да прояви активност.

– Да, да, и върху главите да ни се изсипе всичката тази сперма! Колко семена течност са качили жълтурките на станцията? – това беше гласът на трилионерът Били който седеше в ъгъла и си чоплеше ноктите. Казват, че богатите хора се познават по перфектния маникюр. Е, как ще го познаят Били, че е богат, ако не си подържа ноктите?

– Не знам точно, но за целта са издоили 600 китаеца. – Джони пак го хванаха леко неподготвен, на кой му пукаше точно колко сперма има на станцията, нали е много и това е важното. В този момент Джони получи подсказка в тайната слушалка, която беше в ухото му. – Точното количество е кило и двеста грама. По два грама от всеки донор.

– Това никак не е много. Това количество ще им стигне само за един снимачен ден, максимум за два. – каза Черната Вдовица, а тя определено разбира от тези неща. – Тук има нещо гнило. Защо въобще са решили да използват истинска сперма, ние тук предпочитаме да работим с оризова каша, върши същата работа и никой не може да различи кашата от истинската сперма.

От страни се чу нечии глас:
– Може би китайците имат по-специално отношение към ориза и не могат да се пръскат с оризова каша дори и ако целта им е да прехабят нашето порно. – това беше гласът на бай Ставри, българският мъдрец. Ако мислите, че съвпадението на имената е случайно, то да знаете, че не е. Да, това е същият бай Ставри, който е не само велик мъдрец, но и виден български депутат.

Маман злобно погледна към него, защото бай Ставри беше изтърсил поредната глупост. Председателшата никога не е виждала същество по-тъпо от бай Ставри, а трябва да знаете, че тя е виждала почти всичко.

Винаги, когато бай Ставри кажеше нещо, настъпваше неловко мълчание. На мъдреците им беше много неудобно, че измежду тях има такъв тъпак, но той идваше от България и това обяснява всичко.

В този момент, най-неочаквано за всички се обади Франк:
– Целта им не е да прецакат нашето порно. Всъщност китайците са тръгнали към Марс.

Не беше по правилата, когато мъдреците разговарят, някой от посветените да вземе думата без да го питат. Въпреки това никой не направи забележка на Франк, защото всички усетиха, че той може да е прав.

– Това е невъзможно – каза някак неуверено Джон. – На станцията няма достатъчно храна за едно евентуално пътуване до Марс, нямат и никакво гориво, нямат и двигатели, с изключение на един малък плазмен генератор, които им служи само за корекция на орбитата. А дори и да можеха да стигнат до Марс, как ще се върнат?

– Много просто, няма да се връщат. – поясни Франк – Те пътуват с еднопосочен билет. Когато стигнат Марс ще се заселят там и ще станат първата нация колонизирала червената планета.

Черната Вдовица явно беше заинтересувана от думите на младият Христов. Тя го попита:
– Добре де, а как без храна и гориво и дори и без двигатели?

– Храна не им е нужна, те сами си я произвеждат, затова им е затворена екосистемата. Нищо не се губи, а само се върти.

"Да бе, от лайна ориз и от ориз пак лайна." – това премина през ума на Джон, но той не се обади, защото знаеше, че в такива моменти е по-добре да си мълчи.

– Освен това, те двигател си имат. Въпросният плазмен генератор вече е включен и в момента ги изкачва от по-ниска към по-висока орбита.

– Това е обикновена корекция на орбитата. – вметна Джон, който почувства че Франк се опитва да го засенчи. – Ако чакат на това двигателче ще им е нужна цяла година, за да наберат втора космическа скорост и да се отделят от Земята.

– Ами ще почакат, те не бързат за никъде. След година ще се отделят от Земната гравитация и след още пет ще са кацнали на Марс. Няма да слезнат с цялата станция, но съм сигурен, че имат достатъчно голям спускаем модул.

– Имат такъв модул, но той е нещо като спасителна лодка и е предназначен в случай на нужда да могат да извършат аварийно кацане на Замята. Освен това, този модул може да се спусне, но веднъж слезнал, не може повече да се качи обратно на станцията. – Джони продължаваше да спори, макар да чувстваше, че Франк е прав.

– Добре де, и все пак, как без гориво. – Черната Вдовица слушаше внимателно, без да обръща внимание на заяжданията на Джон.

– Имат гориво – отговори й Франк – Водата им е горивото. Плазмения двигател получава енергия от слънчевите батерии. С тази енергия превръща водата в плазма и след това изстрелва тази плазма с огромна скорост, с което създава една нищожна тяга, която почти не може да се усети. Все пак, този двигател ще работи с месеци и дори с години и тази минимална тяга ще ускори станцията достатъчно.

– Искаш да кажеш, че след шест години китайците ще са колонизирали Марс? – тихо прошепна Маман.

Франк не отговори, защото почувства, че въпросът е по-скоро реторичен. В залата настана нелепо мълчание. Всички бяха разбрали, че положението е много по-сериозно от това което си мислеха. Не ставаше дума просто за американската порно индустрия. Това не беше първата индустрия, която Китай отнема от запада. Ставаше дума за нещо много по-сериозно. Кой управлява по-добре – Съвета или Политбюро? Дали Съвета може да ръководи селяндурите със същата компетентност, с която Политбюро управлява простия китаец?

"Мама му стара. – мислеше си Джон. – На времето руснаците излетяха в космоса и на нас ни се наложи да ходим на луната. Сега, когато китайците отиват на Марс, на нас ще ни се наложи да се заврем на майка си в гъза!" Извиняваме се за леко нецензурния език на Джони, но във всяка държава спецслужбите са тясно свързани с подземния свят и както се казва "С какъвто се събереш такъв ставаш." Затова Джони и колегите му псуват като каруцари, но точно в този момент мислите на всички мъдреци звучаха по подобен начин.

– Има начин да се спасим от катастрофата – каза Франк, който чувстваше, че сега е неговият звезден миг. – Ако разрешите да направим квантовия компютър, той ще ни даде решение на въпроса. С негова помощ ще намерим начин да отидем на Марс по-бързо от китайците. Когато те пристигнат, ние ще ги посрещнем с хляб и сол.

– Колко време ви е нужно за това? – попита Маман.
– За шест месеца можем да построим Машината на времето. Това е работното заглавие на проекта за квантов компютър.

– Нямаме пари за този проект – запротестира Били, който чувстваше, че пак ще се опитат да бръкнат в неговия джоб.
– Не ти щем парите – отряза го Маман. – Направете проекта с парите на военните. До шест месеца искам резултати!

***

Вечерта след заседанието мъдреците отпускаха. Бяха решили въпросът с поредната китайска заплаха и сега можеха да отпочинат и да се повеселят.

В момента мъдреците се забавляват като избират евро комисари. Работата на мъдреците е много тежка и отговорна и затова те използват случай като този, за да проявят чувството си за хумор и да се поразтоварят. Първо избраха за комисар по въпросите на правосъдието най-големият мошеник, за който можаха да се сетят. Както казахме, мъдреците обичаха да се шегуват със селяндурите. Повечето мъдреци са хора издигнали се от простолюдието благодарение на собствените си способности и безскрупулност и затова шегичките им не са особено аристократични, а са по-скоро дебелажки. Следващия избор беше на комисар по въпросите на културата. За този пост мъдреците определиха собственичката на списание Цици. Логично погледнато, щом жената има порно списание, сигурно разбира от култура. Дали селяндурите ще успеят да оценят този тънък хумор?

През 2010 на плещите на съвета се беше стоварила отговорността да решават почти всичко. Те определяха кой ще бъде следващият световен шампион по футбол, какви ще са числата, които ще се паднат на следващият тираж на Тотото, коя ще бъде следващата Мис Свят и т.н. и т.н. Точно тази вечер прослушваха няколко Миски. Коя мислите, че избраха? Предполагам, че очаквате те да са дали приоритет на някакви политически съображения. Не, не познахте. Може би си мислите, че са се спрели на тези, която върти най-добрите свирки? Не и това не е. Те просто избраха най-грозната. Отново проявиха тънкото си чувство за хумор, но кой ли ще ги разбере.

Всъщност числата от Тотото не се определят от Съвета. От там само казват кой трябва да спечели, а за техническата работа си има посветени, които теглят това, което трябва да се изтегли. Будалите като Гочо отдавна си мислят, че има някаква измама с тези числа. Те си въобразяват, че топките са с различна тежест и затова някои числа се падат с по-голяма вероятност отколкото други. Измама действително има, но номерът е много по-прост, от това което си мисли Гочо. Просто тегленето се снима на единият ден, а се излъчва на следващият. По този начин винаги се падат числата, които трябва да се паднат.

Докато мъдреците се забавляват с решаването на подобни несъществени въпроси посветените леко скучаят, защото те нямат право да гласуват наравно с мъдреците, нито дори да дават идеи и предложения.

В момента Джони е седнал до Франк и го разпитва:
– Кажи, мама му стара, за какво им е нужна на китайците всичката тази сперма?

– Те са тръгнали да колонизират Марс, значи им е нужно да създадат поколение. Според библията човечеството е създадено от един мъж и една жена, което неминуемо би довело до кръвосмешение и до проблеми в следващото поколение. Китайците са изпратили трима мъже и три жени, но не се знае, колко от тях ще стигнат до Марс. Освен това космическата радиация, на която те ще бъдат подложени по време на полета ще увреди значително гените им. Затова им е нужна здрава неувредена сперма от мъже с добри генетични качества.

– Добре де, ами спермата, която носят, лети на същия кораб и е подложена на същата космическа радиация.
– Не е съвсем така, – отвърна Франк. – Спермата е скрита в специален оловен сандък, където радиацията е незначителна.
– А не можеха ли китайците да покрият с олово целия кораб?
– Не това е абсолютно невъзможно. Толкова олово не могат да качат в космоса дори и китайците. Все пак те са покрили жилищните помещения с вода. Ако не бяха огромните водни резервоари, то космонавтите щяха да загубят не само фертилността си, но и живота си.
– Все пак, – упорстваше Джон. – Щом за мъжката сперма радиацията е фатална, то същото трябва да важи и за женските яйцеклетки.
– Така е – съгласи се Франк. – При яйцеклетките положението е още по лошо, защото мъжът има милиони сперматозоиди, от които може да се избере един що годе читав, а жената има всичко няколко стотин яйцеклетки и това не е за едно чукане, а за целият й живот. Бъди сигурен, че в онзи оловен сандък освен замразена сперма, има поставени и замразени яйцеклетки.

Джони замълча. Беше малко странно, че това инженерче е така добре информирано. Беше по-естествено директора на ЦРУ да отговаря на въпросите на главният инженер на Onlysoft, а не обратното. Дали пък Франк не играе двойна игра. Може да е вербуван от китайското разузнаване. Дори това не можеше да обясни информираността на Франк. Дори да беше китайски агент, пак нямаше да знае всичките тези детайли.